Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

(текст от значение за ЕИП)

Комисията прие на 15 ноември 2011 г. предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг и предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, по отношение на прекомерното използване на кредитни рейтинги (наричано по-долу предложение АКР III).

По отношение на въздействието върху бюджета на Съюза, според раздел 4 от обяснителния меморандум, придружаващ предложения регламент:

„Предложението на Комисията няма пряко отражение върху бюджета на Европейския съюз. По-специално, задачите, които ще бъдат възложени на ЕОЦКП (Европейския орган за ценни книжа и пазари), както е споменато в предложението, няма да изискват допълнително финансиране от страна на ЕС. Следва да се отбележи, че член 19 от Регламента за АКР (бележка под линия № 11) предвижда разходите на ЕОЦКП, свързани с регистрацията и надзора на АКР съгласно регламента, да се покриват изцяло от такси, начислявани на агенциите за кредитен рейтинг.“

Бележка под линия № 11: „1. ЕОЦКП начислява такси на агенциите за кредитен рейтинг в съответствие с настоящия регламент и регламента за таксите, посочен в параграф 2. Тези такси изцяло покриват разходите на ЕОЦКП по регистрацията и надзора на агенциите за кредитен рейтинг и по възстановяване на разходи, които могат да възникнат за компетентните органи при извършване на дейности съгласно настоящия регламент, по-специално в резултат на делегиране на задачи в съответствие с член 30.“

В оценката на въздействието, свързана с предложение АКР III, в която се оценяват разходите, произтичащи от отделните мерки, се посочва, че: „мерките на политиката няма да окажат въздействие върху бюджета на ЕС¹“. Същевременно, според някои оценки предложението АКР III би довело до значително увеличение на работното натоварване на ЕОЦКП и до нужда от допълнителни човешки ресурси за агенцията. Съответно, в своя Проект за общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 година (COM(2012) 300)² (наричан по-долу Проектобюджет 2013), Комисията предложи щатът на ЕОЦКП да се увеличи с 15 длъжности. Те ще се финансират изцяло от таксите, заплащани от агенциите за кредитен рейтинг, и следователно няма да се отразят на финансовото участие на ЕС в ЕОЦКП.

Настоящото съобщение представя подробна информация на бюджетния орган под формата на законодателна финансова обосновка за предложението АКР III, която включва и информация за разпределението на ресурсите, които са необходими на ЕОЦКП съгласно неговите задачи и цели, произтичащи от предложението АКР III. Освен това, приложение 2 към настоящото съобщение съдържа общ преглед на въздействието на всички предложения на Комисията върху ресурсите на ЕОЦКП за 2013 г.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1. Наименование на предложението/инициативата

1.2. Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3. Естество на предложението/инициативата

1.4. Цели

1.5. Основания за предложението/инициативата

1.6. Срок на действие и финансово отражение

1.7. Предвидени методи на управление

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1. Правила за мониторинг и докладване

2.2. Система за управление и контрол

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.1. Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2. Очаквано отражение върху разходите

3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

3.3. Очаквано отражение върху приходите

Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг (АКР)

Вътрешен пазар — Финансови пазари

 Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

Принос в намаляването на рисковете за финансовата стабилност и възстановяване на доверието у инвеститорите и другите участници на пазара във финансовите пазари и качеството на рейтингите

Конкретни цели: С оглед на посочените по-горе общи цели бяха заложени следните конкретни цели: намаляване на зависимостта от външни кредитни рейтинги намаляване на риска от верижни реакции, свързани с държавните дългове подобряване на условията на пазара за кредитен рейтинг гарантиране на правото на регресен иск за инвеститорите укрепване независимостта на АКР и подобряване на методологиите и процесите за определяне на кредитен рейтинг

Всички позовавания на кредитни рейтинги в съществуващите насоки и препоръки ще бъдат преразгледани и, ако е необходимо, отстранени от Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). текущото оповестяване на структурирани финансови продукти ще се подобри; Това ще осигури повече стимули за инвеститорите да извършват от своя страна надлежни проверки и ще намали прекомерното използване на външни рейтинги прозрачността при рейтингите на държавен дълг ще се подобри; инвеститорите ще имат по-ясно виждане върху рейтингите на държавен дълг; рисковете от верижни реакции и разпространението на негативни въздействия ще се намалят Пазарът за кредитен рейтинг ще стане по-отворен за нови участници; най-големите днес агенции за кредитен рейтинг ще срещнат по-голяма конкуренция; емитенти и инвеститори ще могат да избират измежду повече агенции за кредитен рейтинг Щетите за инвеститорите вследствие целенасочени действия или груба небрежност на АКР ще бъдат компенсирани Конфликтите на интереси, произтичащи от модела „емитентът заплаща“ и от дългосрочни делови отношения, ще бъдат смекчени Участниците на пазара ще разбират правилно методологиите на АКР за всички класове активи и ще бъдат в състояние да ги проверяват

Брой позовавания на външни рейтинги в документи на ЕОЦКП Промени в използването на стандартизирани и основани на вътрешни рейтинги подходи, ползвани за регулаторни цели от финансови дружества. Брой или дял на поръчаните и непоръчаните рейтинги, присъждани на различни класове активи. Честота на преглед и присъждане на рейтинги, особено за държавни дългови инструменти. Честота и видове промени в методологиите на АКР и колко често те са били отхвърляни или оспорвани. Брой на новите участници и промени в структурата на пазара. Това може да включва пазарния дял на вече действащи участници на пазара по отношение на приходите и на предстоящите рейтинги в различни класове.

Агенциите за кредитен рейтинг са важни участници на финансовите пазари и дейността им следва да бъдат регламентирана от подходяща правна рамка. Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг4 (Регламент относно АКР) влезе в сила на 7 декември 2010 г. В посочения регламент се изисква агенциите за кредитен рейтинг (АКР) да спазват строги правила за дейността си, за да се ограничат евентуалните конфликти на интереси и да се осигури високо качество и достатъчна прозрачност на рейтингите и процеса на определянето им. Съществуващите АКР трябваше да подадат заявления за регистрация и да започнат да спазват изискванията на регламента до 7 септември 2010 г. На 1 юни 20011 г влезе в сила изменение на Регламента относно АКР (Регламент (ЕС) № 513/2011 ), с което на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) бяха възложени изключителни надзорни правомощия върху АКР, регистрирани в ЕС, с цел да се централизира и опрости тяхната регистрация и надзор на европейско равнище5. Въпреки че осигурява добра основа, съществуващият Регламент относно АКР не обръща достатъчно внимание на редица въпроси, свързани с дейности по определяне на кредитни рейтинги и използването на рейтинги. По-специално, става въпрос най-вече за риска от предоверяване на кредитните рейтинги от страна на участниците на финансовите пазари, за високата степен на концентрация на пазара на рейтинги, за гражданската отговорност на агенциите за кредитен рейтинг по отношение на инвеститорите, за конфликти на интереси във връзка с модела „емитентът заплаща“ и за акционерната структура на АКР. Спецификата на държавните рейтинги, която ясно пролича по време на текущата криза с държавните дългове, също не е специално разгледана в действащия Регламент относно АКР. Европейската комисия привлече вниманието към тези нерешени въпроси в своето Съобщение от 2 юни 2010 г. (Регулиране на финансовите услуги за постигане на устойчиво развитие)6 и в документ за консултации, изготвен от службите на Комисията на 5 ноември 2010 г.7, обявявайки, че е необходимо целенасочено преразглеждане на Регламента за АКР, което е предмет на предложението АКР III от 15 ноември 2011 г. На 8 юни 2011 г. Европейският парламент излезе с незаконодателна резолюция относно АКР8. Докладът подкрепя необходимостта от засилване на регулаторната рамка за агенциите за кредитен рейтинг и от мерки за намаляване на риска от предоверяване на рейтингите. По-конкретно, Европейският парламент подкрепя, наред с другото, по-строги изисквания за оповестяване на държавните рейтинги, създаване на Европейски рейтингов индекс, оповестяване на по-широка информация за структурирани финансови инструменти и гражданска отговорност на агенциите за кредитен рейтинг. Европейският парламент също така смята насърчаването на конкуренцията за важна задача и счита, че Комисията следва също така да проучи и да направи оценка на възможността за създаване на независима Европейска агенция за кредитен рейтинг. На неофициални срещи на ЕКОФИН на 30 септември и 1 октомври 2010 г. Съветът на Европейския съюз призна необходимостта от допълнителни усилия за решаване на редица проблеми, свързани с дейностите по определяне на кредитен рейтинг, в това число риска от предоверяване на кредитните рейтинги и риска от конфликт на интереси, произтичащ от модела, по който се определят възнагражденията на агенциите за кредитен рейтинг. На заседанието си от 23 октомври 2011 г. Европейският съвет заключи, че има нужда от намаляване на предоверяването на кредитните рейтинги. Освен това Европейският комитет по ценни книжа и Европейският банков комитет, съставени от представители на финансовите министерства на държавите членки, обсъдиха необходимостта от допълнително укрепване на регулаторната рамка за агенциите за кредитен рейтинг на заседанията си на 9 ноември 2010 г. и на 19 септември 2011 г. На международно равнище Съветът за финансова стабилност (СФС) утвърди през октомври 2010 г. принципи за намаляване на зависимостта на властите и финансовите институции от рейтингите, присъждани от АКР9. В посочения документ се призовава за премахването или замяната в законодателството на препратките към такива кредитни рейтинги, когато има подходящи алтернативни стандарти за кредитоспособност, и за налагане на задължение за инвеститорите да правят свои собствени кредитни оценки. Тези принципи бяха одобрени от срещата на върха на Г-20 в Сеул през ноември 2010 г. Комисията неотдавна разгледа въпроса относно предоверяването на рейтинги от страна на финансовите институции в контекста на реформата на банковото законодателство10. Комисията предложи въвеждането на правило, което изисква банките и инвестиционните дружества сами да преценяват кредитния риск на субекти и финансови инструменти, в които инвестират, а не просто да разчитат на външните рейтинги в това отношение. Подобна разпоредба е предложена от Комисията в проектите11 за изменение на директивите относно ПКИПЦК12 и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове 13, предложени успоредно с настоящото предложение за регламент.

Съгласно принципа на субсидиарност (член 5, параграф 3 от ДЕС), действие на равнище ЕС трябва да се предприема, само когато предвидените цели не могат да се постигнат задоволително от държавите членки самостоятелно и следователно, поради мащаба или последиците на предложеното действие, могат да бъдат осъществени по-добре от ЕС. Цялостното въздействие на проблемите, свързани с кредитните рейтинги, може да бъде възприето само в трансграничен контекст, макар те да се отразяват на всяка отделна държава членка. Това се дължи на факта, че в една държава може да бъдат определени рейтинги на финансови инструменти, емитирани в друга, така че действие на национално равнище може да не окаже ефект, защото обявяването и използването на рейтингите би могло да продължи, ако се определяха в друга юрисдикция в ЕС или трета държава. В резултат на това има риск мерките на държавите да бъдат заобикаляни или да се окажат неефективни без действие на равнище ЕС. Следователно всички по-нататъшни действия в областта на АКР могат да бъдат извършени най-добре с общи усилия. Затова предприемането на действие на ЕС изглежда целесъобразно в съответствие с принципа на субсидиарността.

няма данни

След вълна от „спешни мерки“ в отговор на финансовата криза, започнала през 2007 г., Комисията стартира програма от реформи, която изпълнява поетите от Г-20 ангажименти и е насочена към решаване на повече структурни проблеми във финансовия сектор на ЕС и справяне с основните причини за неговата уязвимост, които бяха разкрити от кризата:

• Ниските равнища на висококачествен капитал и недостатъчната ликвидност в банковия сектор, което частично отразява недостатъчните и проциклични пруденциални изисквания и проблеми в оценката и управлението на риска;

• Регулаторни недостатъци, особено по отношение на надзора на отделни институции с трансгранична дейност и на нерегулирания финансов сектор;

• Корпоративни управленчески слабости, допринесли за практиката да се поема прекомерен риск във финансовите институции;

• Недостатъчна прозрачност на пазара и неадекватно оповестяване на информация пред властите, в това число надзорните органи, особено що се отнася до сложно структурирани финансови продукти;

• Отсъствие на адекватно регулиране и надзор върху агенциите за кредитен рейтинг;

• Недостатъчен пруденциален надзор на макроравнище за финансовия сектор като цяло за предотвратяване на рисковете от верижни реакции на макроравнище;

• Липса на съгласувана рамка, спомагаща за ликвидирането по надлежен ред на банки и финансови институции, което допринесе за натиска върху държавите членки да инжектират публични средства в банки, за да се предотврати фалита им.

Градивните елементи на тази програма бяха описани в съобщенията от 4 март 2009 г. — „Движеща сила за възстановяването на Европа“ и 2 юни 2010 г. — „Регулиране на финансовите услуги с цел устойчив растеж“, в които се представя подробна информация за пакета от финансови реформи.

Първите елементи бяха въведени в периода 2009—2010 г. Централно място заема новата архитектура на финансовия надзор, части от която са новият Европейски съвет за системен риск, който да гарантира, че пруденциалните и икономическите рискове на макроравнище ще бъдат засичани на ранен етап, и трите нови Европейски надзорни органа, отговорни за банковото дело (Европейски банков орган — ЕБО), застраховането (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване — ЕОЗППО) и пазарите за ценни книжа (Европейски орган за ценни книжа и пазари — ЕОЦКП), за да се гарантира по-добър надзор и по-добра координация между надзорните органи.

Една важна празнина в регулаторната рамка бе запълнена с регламентите относно агенциите за кредитен рейтинг („АКР I“ и „АКР ІІ“), въвеждащи строги изисквания към лицензирането и надзора на АКР и възлагащи на ЕОЦКП надзора върху АКР. Освен това Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) беше изменена („ДКИ III“) с цел засилване на капиталовите изисквания към търговския портфейл и сложните деривати и въвеждане на задължителни правила за възнагражденията и премиите във финансовите институции. Друга празнина в регулаторната рамка и надзора бе запълнена с Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, включително хедж фондове (Директива ЛУАИФ), която осигурява надеждни и хармонизирани регулаторни стандарти за всички управляващи лица и по-голяма прозрачност спрямо инвеститорите.

 Предложение/инициатива с неограничена продължителност

• 
  Изпълнение с въвеждащ период от 2013 г. до 2015 г.,
  
• 
  последван от функциониране с пълен капацитет.
  

 Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

• 
   органи, създадени от Общностите¹⁵
  

С член 81 от Регламента за създаване на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) се изисква от Комисията до 2 януари 2014 г. и на всеки три години след това, да публикува общ доклад относно опита, натрупан от работата на ЕОЦКП. За тази цел Комисията ще публикува общ доклад, който ще изпрати на Европейския парламент и на Съвета.

Специфичният риск, свързан с управлението на бюджетни кредити, които се отпускат на ЕОЦКП във връзка с регистрацията и надзора на АКР, се дължи на факта, че за разлика от много други органи, създадени от Общностите, надзорът над АКР ще бъде финансиран от самите АКР. Иначе, по отношение на правното, икономично, ефективно и ефикасно усвояване на бюджетни кредити, свързани с предложението, не се очаква предложението доведе до нови рискове, които понастоящем не са обхванати от съществуващите рамка на ЕОЦКП за вътрешен контрол.

За да се гарантира прозрачно и ефективно използване на тези средства от ЕОЦКП, Комисията прие Делегиран регламент на 7 февруари 2012 г. (№ 272/2012 г.) по отношение на таксите, начислявани от Европейския орган за ценни книжа и пазари на агенциите за кредитен рейтинг¹⁶.

За целите на борбата с измамите, корупцията и други незаконни дейности, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), се прилагат без никакви ограничения по отношение на ЕОЦКП.

ЕОЦКП се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и незабавно приема подходящи разпоредби за целия персонал ЕОЦКП.

В решенията за финансиране и в споразуменията, както и в инструментите за тяхното прилагане, изрично се предвижда, че Сметната палата и OLAF могат при необходимост да извършват проверки на място на бенефициерите на финансирането, отпускано от ЕОЦКП, както и на персонала, отговорен за разпределянето на тези парични средства.

В членове 64 и 65 от Регламента за създаването на ЕОЦКП са изложени разпоредбите за изпълнение и контрол на бюджета на ЕОЦКП и приложимите финансови правила.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1. Функция(и) от многогодишната финансова рамка и съответен(ни) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

• 
  Съществуващи бюджетни редове за разходите