Съобщение на комисията до съвета и до европейския парламент

Изтегляне 196.57 Kb.

Дата	15.10.2018
Размер	196.57 Kb.
	#87745

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 5.11.2010

COM(2010) 643 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Взаимна отчетност и прозрачност
Четвърта глава на оперативната рамка на ЕС за ефективност на помощта

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение Error: Reference source not found

2. Какво представлява взаимната отчетност? Error: Reference source not found

3. Прозрачност на помощта — предварително условие за взиамна отчетност Error: Reference source not found

4. Взаимна отчетност на национално равнище Error: Reference source not found

5. Взаимна отчетност на международно равнище Error: Reference source not found

6. Отчетност и хуманитарна помощ Error: Reference source not found

7. Предложение за четвърта глава на оперативната рамка Error: Reference source not found

7.1. Прозрачност на помощта Error: Reference source not found

7.2. Взаимна отчетност на национално равнище Error: Reference source not found

7.3. Взаимна отчетност на международно равнище Error: Reference source not found

1.Въведение

В рамките на програмата за ефективност на международната помощ взаимната отчетност и прозрачността заемат централно място. Подобряването на прозрачността и взаимната отчетност на донорите и на страните партньори между самите тях и по отношение на техните граждани и парламенти е от първостепенно значение за постигане на максимално въздействие на помощта за развитие.

В Парижката декларация за ефективност на помощта (2005 г.) донорите и страните партньори се съгласиха да оценяват съвместно напредъка по отношение на изпълнението на поетите ангажименти посредством прегледи за взаимна оценка, които ще започнат до 2010 г.^¹ Донорите поеха ангажимент също така да предоставят по-качествена информация относно предоставената помощ, а страните партньори поеха ангажимент да подсилят ролята на националните парламенти и заинтересованите страни при прилагането на стратегиите за развитие. С програмата за действие от Акра (2008 г.) ангажиментите за взаимна отчетност се подсилват, като акцентът се поставя върху значението на прозрачността и ангажираността, както и връзката им с резултатите в областта на развитието. Взаимната отчетност представлява основен принцип в политиките и стратегиите на ЕС за развитие. В Европейския консенсус за развитие (2005 г.) се посочва, че ЕС и развиващите се държави споделят отговорността и отчетността за своите съвместни усилия в рамките на партньорство^². Значението на утвърждаването на взаимната отчетност беше потвърдено в заключенията на Съвета от май 2008 г.^³ и беше изтъкнато като една от ключовите области от интерес за ЕС на третия форум на високо равнище за ефективността на помощта за развитие, проведен през септември 2008 г. в Акра^⁴.

ЕС вече създаде конкретни методи за съвместна работа с цел спазване на ангажиментите от Парижката декларация и програмата за действие от Акра, като създаването през ноември 2009 г. на оперативна рамка за ефективност на помощта представлява най-пресният пример за този практически подход^⁵. Тя съдържа три глави, посветени на ключовите ангажименти, поети по отношение на ефективността на помощта, по-специално разделението на задачите, използването на системите на страните и техническото сътрудничество, и определя конкретни мерки за постигане на резултати по отношение на работата в екип на равнище на ЕС.

Рамката представлява мощно средство за оказване на максимално въздействие от страна на ЕС, с което да се създадат солидни основи за провеждането на четвъртия форум на високо равнище за ефективността на помощта, който ще се състои в Корея през 2011 г.^⁶. Ангажиментите по отношение на прозрачността и на отчетността обаче трябва да бъдат отразени също така при създаването на хармонизирани практики на европейско равнище, т.е. конкретни механизми за прилагане на съществуващите принципи. В тази област ЕС трябва отново да служи за пример.

Затова през юни 2010 г. Съветът прикани^⁷ Комисията да представи предложение за общ подход на ЕС за изпълнение на ангажиментите за взаимна отчетност и прозрачност с оглед установяването на обща стратегия на ЕС на срещата на Съвета по външни работи през ноември 2010 г.

2.Какво представлява взаимната отчетност?

За постигането на по-добри резултати в областта на развитието донорите и страните получатели трябва да работят в партньорство, основано на взаимна отчетност. Взаимната отчетност е залегнала в основите на Парижката декларация и представлява процес, чрез който два (или няколко) партньора се съгласяват да носят отговорност за ангажиментите, които са поели доброволно с цел постигане на по-добри резултати в областта на развитието. Взаимната отчетност спомага за изграждането на доверие и партньорски дух по отношение на общите програми и създава условия за помощ, основана на резултати.

През последните години се отделя особено внимание на този въпрос. Взаимната отчетност обаче все още представлява понятие, което е предмет на значителни дискусии и дебати относно действителното му значение както на теория, така и на практика. Въпреки това съществуват две широко приети основни определения. Първо, отчетността изисква за действията да се докладва, да се поясняват или да се обосновават, за да бъде поета отговорност за тях. Второ, в отчетността следва да се предвидят стимули за донорите и страните партньори да извършват оценка на изпълнението на взаимно поетите ангажименти и действително да променят своите практики.

Съществуват различни форми на взаимна отчетност. В демократичните държавни структури чрез законодателството за свобода на информацията, изборите и предпазните мерки в съдебната система на агенциите и избраните представители се налага да носят отговорност за своите действия. В частния сектор предприятията и организациите носят отговорност посредством договорни и правни рамки. В областта на предоставянето на помощи съществуват само частични рамки за взаимна отчетност.

Дискусиите относно взаимната отчетност обикновено се съсредоточават върху три области. Първо, важността на прозрачността при предоставянето на помощи. Без наличието на информация относно предоставяната помощ е невъзможно да се търси отговорност от когото и да било по отношение на поетите от него ангажименти. Второ, начините за постигане на взаимна отчетност на национално равнище, например на равнище на страната партньор. Трето, начините за постигане на взаимна отчетност на международно равнище. Този аспект е свързан със структурата на международната помощ.

3.Прозрачност на помощта — предварително условие за взиамна отчетност

Информацията е от ключово значение за постигане на взаимна отчетност. Тя представлява предварително условие за оценка на постиженията спрямо поетите ангажименти. Без навременна информация от страна на донорите не може да се търси отговорност от когото и да било. Освен това без навременна, прозрачна и изчерпателна информация относно предоставената помощ страните партньори не могат да докладват подробно относно бюджета пред своите парламенти и граждани.

В Акра беше постигнато съгласие по следните въпроси:

Донорите предоставят редовно подробна и навременна информация относно обема и разпределянето на разходите за развитие, а когато е възможно постигнатите резултати, за да могат развиващите се държави да изготвят бюджета си, както и да водят и проверяват счетоводството си по по-точен начин.
Донорите и развиващите се държави информират редовно обществеността за всички условия, свързани с изплащането на помощите.
Донорите предоставят изчерпателна и навременна информация относно годишните поети задължения и извършените плащания, така че развиващите се държави да могат да включат с точност всички потоци от помощи в своите бюджетни прогнози и счетоводни системи.
Донорите предоставят на развиващите се държави редовна и навременна информация относно своите три- и петгодишни планове за разходи и/или планове за изпълнение, в които са посочени най-малко индикативни данни относно разпределението на средствата.

На международно равнище съществуват няколко инициативи за насърчаване на програмата за прозрачност на помощта:

Създаване на общи понятия и стандарти:

Комитетът на ОИСР за подпомагане на развитието (КПР) се занимава с въпроси, свързани с прозрачността в контекста на работната група „Ефективност на помощта“^⁸
Форумът на ООН за сътрудничество за развитие (ФСР) подпомага Икономическия и социален съвет на ООН при координирането на данни за потоците от помощи юг-юг и при анализа на връзката между прозрачността на помощта и взаимната отчетност.
Инициативата за прозрачност на международната помощ (ИПМП) беше подета по време на третия форум на високо равнище от Акра през септември 2008 г., за да се гарантира, че донорите информират обществеността относно предоставената помощ по разбираем начин.

Създаване на общи технически средства и бази данни:

Комитетът на ОИСР за подпомагане на развитието (КПР) събира и публикува данни относно официалната помощ за развитие на държавите членки на КПР посредством системата за отчитане на кредиторите (СОК)^⁹. Широко разпространено е мнението, че системата за отчитане на кредиторите представлява „златен стандарт“ за изготвяне на проверени и висококачествени статистически данни за потоците от помощи.
Development Gateway Foundation управлява системата Aid Data^¹⁰, която е една от най-големите бази данни относно дейности в областта на развитието по света, и предоставя кратък преглед на участниците и техните действия в областта на развитието. Въпреки тези инициативи заинтересованите страни трудно намират достъп до изчерпателни и ясни данни, които да се достатъчно подробни, за да им бъдат полезни.

Ползата от тези данни е още по-малка, ако те бъдат публикувани прекалено късно (често те закъсняват с две години). Системата за докладване на КПР CОК представлява добро начало, но информацията трябва да бъде по-висококачествена и по-подробна, и да се публикува по-бързо, по-често и по-синхронизирано, както и да бъде достъпна за всички страни партньори държави по хармонизиран начин.

Освен това за улесняване на взаимната отчетност са необходими данни за планирането в бъдеще, както и данни, които да позволяват оценката на обвързаността с определени условия, потенциалното социално и екологично въздействие или търсените резултати. Страните партньори се нуждаят също така от подкрепа, за да включат в бюджетните си системи на данни за предоставената помощ.

Понастоящем донорите от ЕС публикуват вече някои данни за своята помощ. В отговор на горепосочените ангажименти обаче не бяха предприети хармонизирани мерки, поради което методите се различават значително по отношение на качеството, количеството, обхвата, формата и честотата.

Повечето държави-членки на ЕС и Комисията докладват на КПР (Комитета за подпомагане на развитието), но публикуваната от тях информация относно помощта се различава значително по отношение на подробностите, публикувани на уебстраниците, или в документите за планиране на национално равнище. Не всички донори публикуват подробна информация на централно равнище, някои от тях, например, я публикуват на уебстраниците на своите посолства.

Девет от двадесет и осемте донори от ЕС (ЕС и неговите 27 държави-членки) подписаха Инициативата за прозрачност на международната помощ (Дания, Финландия, Германия, Ирландия, Нидерландия, Испания, Швеция и Обединеното кралство, както и ЕС) с намерението да публикуват информация за предоставената помощ съгласно общ международен формат.

Някои държави предоставят подробна информация в своите документи за планиране (като Ирландия), докато други я публикуват на своите уебстраници: например Испания предоставя информация относно официалната помощ за развитие (ОПР), като я разпределя по публични органи и сектори. Информацията относно отпуснатата помощ за следваща година не е налична по едно и също време, а следва бюджетните цикли на отделните донори (през август за Финландия, през октомври за Испания, през ноември за Нидерландия), което пречи на постигането на прозрачност и предсказуемост на финансирането за страните партньори.

Понастоящем на равнище на ЕС единственото средство за предоставяне на информация както за обема на помощта, така и за мониторинга на поетите във връзка с помощта ангажименти е годишният доклад Монтерей, изготвян всяка година от Комисията. Той обаче не позволява информацията да достигне до правителствата на страните партньори, които се нуждаят от навременни и изчерпателни данни за планирането и за изготвянето на своите бюджети, или до други заинтересовани страни (като гражданското общество).

Европейската комисия разработва практическо средство, наречено „прозрачна помощ“ (TR-AID (Transparent Aid)) с цел координиране на финансирането на хуманитарната помощ и помощта за развитие между донорите от ЕС. TR-AID е онлайн система, която комбинира данни от многобройни източници и предоставя лесен достъп до изчерпателна информация, така че данните да могат да бъдат използвани при вземането на решения. TR-AID подпомага изпълнението на различни поети от ЕС ангажименти за ефективност на помощта. Първоначално системата беше замислена като средство за постигане на взаимна прозрачност за дейностите на донорите от ЕС чрез споделяне на информация относно предоставяните от тях помощи и като инструмент за координация на равнище на ЕС. В средносрочен план тя цели да гарантира по-голяма прозрачност в полза и на други заинтересовани страни: други донори, страни партньори, гражданското общество и обществеността.

Съвместните действия на равнище на ЕС имат истинска добавена стойност: приемане на общи стандарти, качество и редовност на публикуваната информация. Създаването на равнище на ЕС на правилен подход ще позволи по-доброто изпълнение на поетите в Акра ангажименти, като се използват възможностите за действия и средствата, разработени на равнище на ЕС, както и потенциалните ползи от европейския подход за страните партньори с оглед на намаляването на финансовата и административната тежест.

4.Взаимна отчетност на национално равнище

Понастоящем не съществува обща практика, при която донорите и страните партньори носят взаимна отговорност по отношение на съответните си ангажименти.

В доклада Монтерей се посочва, че някои донори от ЕС участват в прегледи за взаимна оценка (Австрия, Финландия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство), но е налице много малко информация по отношение на използваната рамка, критериите, обхвата на оценяването и участниците. Освен това не винаги се изготвя цялостна картина, тъй като информацията не се следи на централно равнище.

Донорите се отчитат отчасти пред страните партньори посредством доклади за публичните разходи и финансовата отчетност (PEFA) относно предсказуемостта на бюджетната подкрепа, финансовата информация, предоставена от донорите за бюджетиране, и докладването относно помощите за проекти и програми, както и каква част от помощта се управлява чрез национални процедури. Всеки един от тези критерии се придружава от резултати.

Някои страни партньори се отчитат пред донорите чрез конкретен подход в зависимост от изискванията на дадения донор, като подходът е тясно свързан с тръжни процедури, договори и конкретни финансови договорености.

Понастоящем единственото средство за мониторинг на равнище на ЕС, което предоставя информация за ангажиментите за предоставяне на помощ, поети от донори от ЕС, е въпросникът Монтерей. Той не предоставя обаче възможност на донорите и на страните партньори да оценят напредъка по отношение на взаимно поетите ангажименти. Вместо това донорите докладват относно дали/как прилагат системите за взаимна отчетност.

Създаването на общ подход на ЕС за търсене на отговорност от донорите от ЕС и от страните партньори за взаимно поетите ангажименти има смисъл за всички донори от ЕС. Такъв хармонизиран поход би бил полезен също така за повишаване на въздействието, последователността и резултатността на помощта. В допълнение благодарение на обща система за отчитане пред всички донори от ЕС разходите за страните партньори ще намалеят.

На национално равнище е необходимо създаването на основни принципи за взаимна отчетност.

Първо, следва да стане ясно кой търси отговорност от кого. Взаимната отчетност включва не само правителствата на донорите и на партньорите, но също и тези, които са обект на тяхното управление. Този аспект, познат като вътрешна отчетност, може да включва широк набор от национални заинтересовани страни като парламенти, местни органи, организации на гражданското общество, групи на жените, медии, политически парти и т.н. Участниците на национално равнище играят роля от първостепенно значение при предоставянето на информация за изготвянето на националните стратегии за развитие, при анализа на постигнатия напредък по отношение на ефективността на помощта и изпълнението на ангажиментите в областта на развитието, и накрая при санкционирането на правителствата, когато резултатите са незадоволителни.

Взаимната отчетност се нуждае от рамка, а именно постигане на съгласие за мястото, където ще се провежда. Начин за постигане на това е създаването на рамки за управление на помощта като например рамки за съвместна оценка на изпълнението, в които партньорите в областта на развитието могат да се срещат и да оценяват изпълнението на ангажиментите и да решават относно последващите стъпки. Не съществува общоприет формат за изготвяне и провеждане на такива рамки. За предпочитане е те да се основават на вече установени форуми за общуване. Форумите могат да имат по-официални правила и процедури или да се основават на по-неофициални договорености. Те могат да се провеждат под формата на ежегодни консултации, консултативни групи, съвместни групи за преглед и т.н. Най-важното е рамките за взаимна оценка на изпълнението да предоставят възможност за изграждане на взаимно доверие. Те следва да спомогнат създаването на полезни взаимодействия между процесите за управление на помощите на местно равнище и да бъдат включени в съществуващи рамки за диалог.

Освен това е необходимо да бъде определена областта на прилагане на отчетността, т.е. да се постигне съгласие относно това за какво съответните страни носят отговорност. Това включва създаването на споделена програма с ясно определени цели и ангажименти и за двете страни. Споделената програма може да включва елементи по отношение на националните или секторните планове и стратегии за развитие, например съгласие относно предназначението на помощта. Тя може да е насочена към ангажиментите по отношение на ефективността на помощта, т.е. във връзка с каналите за предоставяне на помощта. Важно е да има яснота относно отговорностите на всяка от страните и относно областите, за които всяка от тях ще носи отговорност.

Рамка за съвместна оценка на изпълнението на практика — примери

Мозамбик

Рамката за взаимна отчетност на Мозамбик се основава на независима оценка на изпълнението на програмата за подпомагане от страна на партньорите в тази страна.

Донорите проверяват постиженията на правителството въз основа на националната рамка за мониторинг и оценка на намаляването на бедността и на мониторинга на напредъка в областта на развитието.

Донорите се оценяват въз основа на таблица, в която са посочени поетите ангажименти и система от точки, чрез които се изчислява общото ниво на изпълнението (много добро, средно високо, средно, средно ниско и ниско).

Базата данни за ОПР за Мозамбик (ODAMOZ), която съдържа информация от първостепенно значение относно предоставената от донорите помощ, и Обсерваторията в областта на развитието допълнително подпомагат работата по мониторинга на изпълнението на помощта. Мозамбик е една от малкото държави, които разполагат с развита институционална рамка за мониторинг на бедността, в която участват заинтересовани страни на национално, областно и местно равнище. Усилията за постигане на повече прозрачност и на национална отчетност трябва да бъдат подпомогнати.
Руанда

Съществуват два механизма за съвместен контрол: обща рамка за оценка на изпълнението и рамка за оценка на изпълнението от страна на донорите.

Общо се използват 26 показателя за оценка на изпълнението от страна на донорите, основани на приети на международно и на национално равнище цели за качеството на помощта. Оценката се провежда ежегодно и съвпада с оценката и обсъждането на изпълнението от страна на правителството в контекста на правителствената рамка за оценка на изпълнението.

Донорите подпомагат събирането и обобщаването на данните, като докладват редовно относно определен брой показатели. За улесняване на докладването се очаква базата данни относно помощта за развитие да бъде актуализирана.
Събиране, обобщаване и анализ на данните в таблицата на рамката за оценка на изпълнението от страна на донорите (дейности, извършвани от министерството на икономиката и на финансите).
Резултатите се представят и обсъждат в рамките на координационната група на партньорите за развитие, като по-конкретни дискусии се водят в групата за хармонизация на бюджетната подкрепа.
Вътрешни действия и планиране от страна на донорите, планове за действия, споделени с правителството и партньорите за развитие.

5.Взаимна отчетност на международно равнище

Взаимната отчетност се насърчава също така в рамките на многобройни международни форуми. Те включват независими партньорски проверки като тези на ОИСР/КПР, годишния доклад на ЕС относно финансирането за развитие (доклад Монтерей), неофициални оценки за изпълнението като EU Aid Watch на Concord (конфедерация на европейските организации на гражданското общество) и други видове доклади и анализи, изготвени от МВФ/Световната банка (доклад за глобален мониторинг), форума за сътрудничество за развитие на Икономическия и социален съвет на ООН, Икономическата комисия за Африка на ООН (UNECA)/ОИСР (взаимен преглед на ефективност на помощта), Г8 (доклад за отчетността в областта на развитието, публикуван през 2010 г.), Paris Survey и работната група за ефективност на помощта.

Взаимната отчетност на международно равнище трябва да подсилва отчетността на национално равнище. Това не винаги обаче се случва в действителност, понякога поради несиметричните отношения между донорите и партньорите. Програмата за отчетност на международно равнище понякога могат да отразяват по-добре проблемите и интересите на правителствата и заинтересованите страни от страните партньори. Освен това заинтересованите страни от страните партньори често не разполагат със задоволителни анализи и информация и поради това не могат да се ангажират изцяло и на равностойни начала с донорите. В допълнение въпреки усилията на международно равнище за насърчаване на взаимната отчетност страните партньори не разполагат със средства, които им позволяват да санкционират донорите или да ги принудят да изпълнят своите ангажименти.

6.Отчетност и хуманитарна помощ

Принципите за добро хуманитарно донорство и най-добрите практики бяха установени от 16 донори през 2003 г.^¹¹. С тези принципи се цели, inter alia, насърчаване на партньорството и на добрите донорски практики за финансиране, управление и отчетност. Като подкрепи решително тези принципи посредством европейския консенсус за хуманитарната помощ^¹², ЕС показа своята силна ангажираност за насърчаване на ефективно, отговорно и подлежащо на отчетност донорство в хуманитарната област^¹³. В рамката за отчетност се вземат предвид особеностите на хуманитарната помощ, и по-специално следните аспекти: подходът, базиран на нуждите, бързината на предоставянето, краткосрочната перспектива и способността за реакция.

Съществуват многобройни механизми и средства за гарантиране на прозрачността и координацията на хуманитарната помощ на ЕС:

оперативна стратегия с добре установена методология за отпускане на бюджетни средства въз основа на подход, базиран на нуждите. Стратегията и подробното планиране в дългосрочен план се споделят и координират с всички заинтересовани страни;
система за докладване, разработена и управлявана от Комисията, наречена „14 точки“ („14-points“), която предоставя информация в реално време относно хуманитарната помощ, която изпълняват Комисията и държавите-членки. Тази система е свързана със системата за финансово проследяване, използвана от Службата за координиране на хуманитарните въпроси на ООН (UN-OCHA), която предоставя сходна информация относно хуманитарната помощ в света.

7.Предложение за четвърта глава на оперативната рамка

С цел да се преодолеят разминаванията между различните донори от ЕС по отношение както на практиките в областта на прозрачността, така и на взаимната отчетност, е важно да се определи общ подход на ЕС и да бъдат предприети съвместни практически стъпки на равнище на ЕС за изпълнение на съвместните ангажименти.

Следва предложение за текст, който да бъде включен като четвърта глава в оперативната рамка за ефективност на помощта.

7.1.Прозрачност на помощта

Комисията и държавите-членки на ЕС ще предоставят редовно изчерпателна и съпоставима информация относно разходите за развитие чрез:

1. От началото на октомври 2011 г. публично оповестяване най-малко на всеки три месеца на информация относно обема и разпределянето на помощта според стандартния формат на системата за отчитане на кредиторите на ОИСР/КПР.

2. От началото на юли 2011 г. ежегодно предоставяне на информация на национално равнище за данните в дългосрочен план, чрез която:

2.1 Въз основа на проучването на КПР на методологията на донорите за планиране на бъдещи разходи се оповестяват данни за период от три до пет години напред относно разходите за предоставената помощ в света за всички страни партньори;

2.2 Се оповестят данни за предоставената помощ за период от три до пет години напред за всеки отделен сектор за всички страни от Инициативата за ускорено разделение на задачите.

3. Превръщане на годишния доклад относно финансирането за развитие в образец на прозрачност и отчетност, като се използва въпросника на Монтерей за проследяване на напредъка на централно и на национално равнище.

4. Използване на инструмента TR AID за публикуване и споделяне на данните

4.1 През първата фаза доброволно и без да се използва конкретен формат за представяне на данните;

4.2 През втората фаза след четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта в Корея през 2011 г. задължително публикуване, като се използва стандартен формат за данните, определен в съответствие с международните стандарти.

7.2.Взаимна отчетност на национално равнище

Комисията и държавите-членки на ЕС ще изготвят заедно с всички страни партньори:

1. Съвместна рамка за мониторинг на съвместните ангажименти въз основа на съществуващите системи винаги, когато е възможно^¹⁴:

В страните от Инициативата за ускорено разделение на задачите посредниците, съвместно с делегациите на ЕС, ще започнат дискусии за взаимна отчетност с партньорските правителства и други заинтересовани страни на национално равнище. В страните извън инициативата делегациите на ЕС ще организират срещи за определяне на донора, който ще започне обсъждането на въпроса, свързан с взаимната отчетност.
До юли 2011 г. в рамките на приоритетите и целите на страните партньори да се създаде рамка за съвместна оценка на изпълнението с цел редовна проверка на изпълнението от страна на донорите на ангажиментите за ефективност на помощта на национално равнище. Държавите-членки ще насърчат страните партньори да поемат ръководството на процеса.
Рамката за съвместна оценка на изпълнението следва да се основава на следните ръководни принципи:

приобщаване: рамката цели включването на всички национални донори, както и на националния бюджет;
взаимност: рамката обхваща както ангажиментите на донорите, така и на страните партньори;
съпоставимост: рамката следи изпълнението от страна на отделните донори по съпоставим начин;
редовност: оценките да се провеждат поне веднъж в годината;
доброволно докладване: донорите и правителствата следва да поемат ангажимент за редовно предоставяне на данни за техните операции в страната спрямо предварително определени критерии.

Рамките за оценка на изпълнението следва да бъдат оценени навреме, за да бъдат публикувани резултатите от съвместното изпълнение на национално равнище и да се изпратят до централата до ноември 2011 г., както и за да се направят необходимите промени.
Изпълнението на съвместните ангажименти ще бъде включено в текущите разговори между донорите и страните партньори на равнище на проектите, секторите и на държавите. ЕС ще използва диалога за политиката, за да насърчи обществения дебат, така че донорите и правителствата да поемат отговорност.

2. В описания по-горе процес ЕС и неговите държави-членки ще подкрепят ролята на организациите на гражданското общество, включително групи на жените и медии, местни правителства и парламенти, за поемане на отговорност от страна на правителствата и на донорите, включително предоставяне на помощ за изграждане на необходимия капацитет.

7.3.Взаимна отчетност на международно равнище

ЕС и неговите държави-членки ще работят заедно за постигане на обща визия за бъдещата структура на помощта след четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта в Бусан през юли 2011 г.

Те ще:

1. координират своята позиция в рамките на дискусии относно международната взаимна отчетност в различни форуми, включително във форума за сътрудничество за развитие на ООН и работната група за ефективност на помощта. Това включва помощ от страна на форума за сътрудничество за развитие за събиране и разпространение на независими и авторски анализи и оценки за взаимна отчетност;

2. Окажат подкрепа за по-приобщаваща рамка за по-голямо участие на страните партньори, местните органи, народните представители и гражданското общество.

1През 2008 г. беше докладвано, че общо от 54 държави само 14 провеждат „прегледи за взаимна оценка“ на национално ниво с цел отчитане на изпълнението на поетите ангажименти.

2Параграф 15 от Европейския консенсус (http://ec.europa.eu/development/icenter/repository/european_consensus_2005_en.pdf

3Заключения на Съвета относно „ЕС като глобален партньор за развитие: ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР)“, 27 май 2008 г. (http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/08/st09/st09907.en08.pdf)

4Съвет от 22 юли 2008 г. (http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/08/st12/st12080.en08.pdf)

5Заключения на Съвета от 17 ноември 2009 г. http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/09/st15/st15912.en09.pdf

6Заключения на Съвета от 18 май 2009 г. (http://ec.europa.eu/development/icenter/repository/COMM_PDF_COM_2009_0160_F_EN_COUNCIL_CONCLUSIONS.PDF)

7Заключения на Съвета от 15 юни 2010 г. (док. 11080/10)

8В клъстер C на работната група, в екипа за предсказуемост и прозрачност на помощта и в техническата група за разпределяне на помощ в рамките на КПР.

9http://stats.oecd.org/Index.aspx?DataSetCode=CRSNEW

10http://www.aiddata.org/home/index

11Принципи и най-добри практики на хуманитарното донорство, Стокхолм, 17 юни 2003 г., подкрепени от ОИСР.

12Официален вестник C 25/1, 30.1.2008 г.—раздел 3.3 относно ефективността и отчетността на хуманитарната помощ.

13idem

14В случай на страни кандидатки и на потенциални кандидатки годишният доклад за предприсъединителната помощ и комитетите за съвместен мониторинг образуват основата, на която ще се опре рамката за оценка на изпълнението. Тези инструменти могат да бъдат изменени, за да предоставят по-систематично подходящи данни като финансови анализи и данни относно поетите ангажименти в областта на ефективността на помощта.

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 196.57 Kb.

Сподели с приятели: