BG
Брюксел, 22.04.2008г.
COM (2008) 207ончателен
СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА
до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите
относно защитата на потребителите и по-специално на непълнолетните във връзка с използването на видеоигри
СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА
до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите
относно защитата на потребителите и по-специално на непълнолетните във връзка с използването на видеоигри
1.Въведение
Резолюцията на Съвета от 2002 г. за защитата на потребителите чрез означаване на възрастовата група за определени видео- и компютърни игри1 изтъкна нуждата от предоставяне на ясна информация, що се отнася до оценката на съдържанието и категоризацията по възрастови групи. Във всички държави-членки трябва да се насърчават ясни и прости системи за категоризация, за да се осигури по-голяма прозрачност и свободно движение на видеоигри. Съветът изтъкна и важността на сътрудничеството между всички заинтересовани страни.
Резолюцията призовава Комисията да направи преглед на различните методи за оценка на съдържанието на видео- и компютърни игри, както и на тяхната категоризация и означаване и да докладва обратно на Съвета.
Видеоигрите са едно от предпочитаните развлечения за европейците от различни възрасти и социални категории2. Макар и закупувани заради своята развлекателна стойност, най-добрите игри носят и други ползи, като не на последно място насърчават уменията за анализ и разработване на стратегии и привикват младите хора на взаимодействие с информационните технологии. Освен това, в областта на интерактивните игри съществуват многообещаващи възможности за силна европейска индустрия със специфичен европейски характер, която може да бъде носител на културно разнообразие. Растящата популярност на онлайн видеоигрите е и ключов фактор за навлизането на широколентовите далекосъобщителни мрежи и на мобилните телефони от трето поколение.
През 2006 г. европейският пазар на видеоигри, който включва игри за конзоли, преносими устройства, персонални компютри и игри в режим онлайн, включително чрез устройства с безжична връзка, реализира общи приходи в размер на повече от 6,3 милиарда EUR и се очаква те да нараснат на 7,3 милиарда EUR през 2008 г. Неговият обем е колкото на половината от целия музикален пазар в Европа3 и вече превишава касовите приходи от кинотеатри. Това е най-бързо растящият и най-динамичен сектор в европейската индустрия на информационно съдържание, който има по-високи темпове на растеж отколкото в САЩ4. Проявява се тенденция да се предоставя безплатна онлайн версия на популярни видеоигри, което се финансира главно чрез приходите от реклама.
Както и при други медии, от първостепенно значение за политиците трябва да е свободата на изразяване както на създателите на видеоигри, така и на техните потребители. При това, трябва да се вземат под внимание промените в пазара. Действително, видеоигрите в нарастваща степен се превръщат във феномен, обхващащ различни възрасти: на тях играят и деца и техните родители, като се местят от детската стая в дневната5. Средната възраст на европейските геймъри (т.е. играчите на видеоигри) нарасна и сега повече възрастни играят на видеоигри с тематика за възрастни. В същото време политиците носят отговорност за здравето на геймърите и има нужда от високи стандарти за защита на непълнолетните. Важно е да се осигури безопасното ползване на видеоигрите от непълнолетни лица поради силното им психологично въздействие върху последните. Това изисква по-специално категоризирани степени на достъп до видеоигри за непълнолетни и възрастни.
През април 2003 г. беше приета саморегулиращата се система за категоризация по възрастови групи Pan European Games Information („Паневропейска информация за игрите“ — PEGI) 6 след интензивни консултации с индустрията, гражданското общество, като например сдружения на родители и потребители, и религиозни групи. PEGI е доброволна, саморегулираща се система, предназначена да предотврати излагането на непълнолетни на игри, които не са подходящи за тяхната конкретна възрастова група. PEGI замени голям брой съществуващи национални системи за възрастова категоризация с една единствена европейска система.
През 2003 г. по поръчение на Комисията беше направено независимо „Проучване относно практиката за категоризация, използвана за аудиовизуални произведения в Европейския съюз“7. То установява растящ технологичен и обществен натиск за хомогенност на категоризацията, което може да се постигне чрез прилагане на общи критерии за категоризация. Друго заключение се отнася до редовния обмен на добри практики между различни медийни платформи като първа стъпка към по-голяма еднородност на практиката за категоризация за различни медии.
Европейският съюз се стреми да осигури възможно най-добра закрила за децата чрез законодателни предложения и други действия, като същевременно зачита принципа на субсидиарност: препоръката на Европейския парламент и Съвета относно защитата на непълнолетните и човешкото достойнство и за правото на отговор (2006/952/ЕО) 8 се отнася до мерки срещу вредни за непълнолетни лица незаконни действия в интернет и за сътрудничество между органите, които се занимават с рейтинг или категоризация. Мрежата INSAFE, която се съфинансира от Програмата за по-безопасен интернет9 и се администрира от Комисията, има за цел да повиши информираността относно използването от децата на новите медии, включително видеоигрите.
Интернет предлага нови форми за ползване на медиите и нови възможности за културно разнообразие, включително видеоигри, но той може да бъде и средство за разпространение на незаконно и вредно съдържание — особено за непълнолетни. Това поражда специфични предизвикателства по отношение на защитата на младите хора. PEGI On-line10, която беше въведена през юни 2007 г. и се съфинансира от Програмата за по-безопасен интернет, представлява логично развитие на системата PEGI, предназначена да защити по-добре младите хора от неподходящо съдържание на видеоигри и да помогне на родителите да разберат рисковете и потенциала за вреди в тази среда.
През декември 2007 г. Комисията прие съобщение11 относно европейски подход за медийна грамотност в цифровата среда. Понятието „медийна грамотност“ може да се опише накратко като способност за достъп, разбиране, оценка и създаване на медийно съдържание. То се отнася до всички видове медии, включително видеоигри. Съобщението изтъква значението на медийната грамотност за по-младите поколения особено по отношение на съдържанието, предоставяно онлайн. Освен това, видеоигрите се използват в нарастваща степен в училищните учебни програми12.
2.Консултацията и нейните заключения
На всички държави-членки беше изпратен въпросник за събиране на информация и входни данни за задълбочено докладване относно тенденциите след приемането на горепосочената резолюция на Съвета в защитата на потребителите във връзка с видеоигрите и компютърните игри. Въпросите обхващаха системи за категоризация по възраст и съдържание, продажбата на видеоигри в магазини на дребно, забрани за видеоигри, ефективност на сегашните мерки за защита на непълнолетните, онлайн видеоигри и паневропейска система за категоризация за различни платформи. Отговори бяха получени от всички 27 държави-членки.
2.1.Системи за категоризация по възраст и съдържание
Системата PEGI се поддържа от основните производители на игрални конзоли13. Тя се прилага в повечето държави-членки14 на ЕС, въпреки че не всички от тях са въвели специфично законодателство по тази материя.
Държави-членки, прилагащи PEGI и вече въвели или подготвящи специфично законодателство15, свързано с възрастовата категоризация, са Финландия, Гърция, Италия, Латвия, Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия и Обединеното кралство. Нидерландия и Полша предвиждат и наказателни санкции.
В Обединеното кралство индустрията за компютърни игри използва PEGI за повечето видеоигри. Видеоигри с материал с еротичен характер или изобразяващи грубо насилие подлежат на одобрение от Британската комисия за категоризация на филми (BBFC), която присъжда различаващи се от PEGI възрастови категории.
Във Франция за категоризация и означаване на видеоигри се използва PEGI. Изменения вън френското наказателно право през 2007 г 16. предвиждат категоризация и означаване на видеоигри по възрастови групи.
Белгия, България, Дания, Естония, Унгария, Ирландия, Испания и Швеция прилагат PEGI, но нямат специфично законодателство. Макар че в Чешката република не е въведена официално определена система, PEGI се използва от всички големи издатели, но не за всички разпространявани видеоигри.
Германия и Литва имат специфично правно обвързващо законодателство. В Германия не се използва саморегулиращата се система PEGI. Германският закон за защита на младите хора17 включва специфични мерки за възрастова категоризация и означаване на видеоигри, като това е от компетенциите на 16-те федерални провинции (Bundesländer). Заедно със създадената от индустрията организация за самоконтрол върху развлекателния софтуер (Unterhaltungssoftware Selbstkontrolle — USK) е въведена рейтингова система, целяща обща възрастова категоризация за всички федерални провинции. За тази цел федералните провинции имат общ представител, чието решение за означаване е задължително.
В Австрия защитата на непълнолетните попада в компетенциите на всяка федерална провинция (Bundesland). Поради това, има големи различия в законодателството за защита на младите хора и в неговото прилагане.
В Малта, където не се прилага PEGI, видеоигрите попадат в обхвата на общото законодателство.
Кипър, Люксембург, Румъния и Словения съобщиха, че нямат действаща система за категоризация по възраст или съдържание и съответно законодателство.
В заключение, Комисията счита, че остават значителни възможности за подобрение, що се отнася до въвеждането на системата PEGI за категоризация в държавите-членки на ЕС и до съвместимостта на приложимите национални разпоредби с PEGI.
2.2.Продажба на видеоигри в магазини на дребно
Комисията е разтревожена от растящия брой на видеоигрите с насилие, използвани от непълнолетни. Важно е да се анализира достъпът до такива игри. Половината от държавите-членки18 имат специфични правни разпоредби в своето гражданско и наказателно законодателство относно физическата продажба на видеоигри с вредно съдържание за непълнолетни, като за неспазване на тези разпоредби са предвидени различни санкции19.
Държави-членки, които целят или вече използват категоризация за разпространение, обращение и реклама въз основа на рейтинг по възраст/съдържание са Италия (съответен закон е в процес на приемане), Обединеното кралство, Германия, Естония, Гърция, Латвия, Литва20 и Словакия.
Франция, Швеция и Нидерландия забраняват определени видеоигри с насилие по силата на своето наказателно законодателство (в Швеция и по конституционното право). За отговарящи на закона игри шведските търговци на дребно се съгласиха да спазват при продажба възрастовата категоризация по системата PEGI . Те имат право да изискват родителско разрешение като условие за продажба.
В Белгия и Малта има редица правни разпоредби, отнасящи се до продажбата на видеоигри, като например закони относно расизма и ксенофобията, търговията и защитата на потребителите, както и за обществения ред.
България21, Чешката република22, Кипър, Дания23, Унгария, Люксембург, Полша и Румъния нямат специфично законодателство, отнасящо се до продажбата на видеоигри.
При такива обстоятелства, следващата логична стъпка е въвеждането на етичен кодекс за продавачите на дребно на видеоигри. В САЩ организацията „Entertainment Software Rating Board“ (ESRB) за категоризация на развлекателен софтуер и местни търговци на дребно — в рамките на съвета „ESRB Retail Council“ (ERC) — консултират родители и други потребители по въпроси на категоризацията. Целта на техния кодекс за образование относно категоризациите и за прилагането им („Ratings Education and Enforcement Code“)24 е да информира търговците на дребно и да осигури прилагането от тях на категоризациите — например чрез повишаване на информираността и обучение на персонала в магазините. Потребителите могат да съобщят на търговци на дребно и чрез уебсайта на ESRB за нарушения. ESRB препраща оплакването на отговорния член на ERC за незабавно реагиране и може да изключи от ERC членове, които не спазват кодекса.
2.3.Забрани за видеоигри
Досега само четири държави-членки, а именно Обединеното кралство, Ирландия, Германия и Италия, са забранили определени видеоигри или чрез официална забрана или чрез еквивалентни на забрана мерки като например конфискация, отказ за издаване на категоризация или търговски ограничения.
В Ирландия видеоигри, считани за неподходящи за гледане поради насилието в тях, могат да бъдат забранени със заповед на Ирландската служба за филмова цензура (IFCO). Такъв беше случаят с видеоиграта „Manhunt 2“ през юни 2007 година25.
Първата видеоигра, на която беше отказана категоризация от Британската комисия за категоризация на филми (BBFC) в Обединеното кралство, беше „Carmageddon“ през 1997 г. Впоследствие обаче беше издаден сертификат за категоризация на нейна модифицирана версия.
През юни 2007 г. BBFC отхвърли „Manhunt 2“. Това решение беше отменено от Апелативния комитет по видео през декември 2007 г. BBFC оспори това решение чрез иск за преразглеждане пред Върховния съд, който върна делото обратно на Апелативния комитет по видео и последният потвърди своето решение през март 2008 г. Съобразно това BBFC издаде сертификат26 „18“. Допуснатата версия обаче не е оригиналната, а изменена. Доставянето на некатегоризирана видеоигра е наказуемо с до две години лишаване от свобода и/или неограничена по размер глоба.
В Италия разпространението на „Manhunt 2“ беше спряно през юни 2007 г. от министъра на далекосъобщенията27.
В Германия през юли 2004 г. районният съд в Мюнхен реши да конфискува28 всички версии на „Manhunt“ поради нарушаване на наказателноправна разпоредба, забраняваща описването и възхваляването на насилие. Има и други случаи, като например с играта „Dead Rising“, която беше в списъка на забранените заглавия и конфискувана с решение на районен съд в Хамбург през юни 2007 година29.
Комисията е на мнение, че такива забрани следва да останат изключение, да са съразмерни и следователно да са ограничени до сериозни посегателства срещу човешкото достойнство.
Половината от държавите-членки30 считат прилаганите сега мерки като цяло за ефективни. Франция, Германия, Гърция, Италия, Латвия, Литва и Полша напоследък подобриха или понастоящем подобряват националното си законодателство. Някои считат внасяните промени за адекватни, ако се съчетаят със саморегулиране. Например френският наказателен кодекс беше изменен през 2007 г. Бяха въведени три принципа: саморегулираща се система, като отговорността е възложена на индустрията, нови пълномощия за министерството на вътрешните работи и наказателни санкции.
В Нидерландия PEGI и законодателните разпоредби относно продажбата на видеоигри се считат за достатъчни. Финландия, Германия, Ирландия и Испания считат сегашните правила за ефективни и широко възприети, но ги усилват чрез медийна грамотност, повишаване на родителската информираност и съдебен контрол. Швеция използва PEGI и счита, че мерките за нарастване на родителската информираност, насърчаване на саморегулирането от индустрията и повишаване на сътрудничеството между държавата и индустрията функционират добре.
Германия31 и Обединеното кралство32 провеждат проучвания относно ефективността на законодателството и рисковете за децата. Латвия, Полша и Словакия не са наясно дали PEGI има успех , тъй като все още не е извършвана оценка за това.
В Австрия голямото мнозинство от компетентни регионални власти считат сегашната система за незадоволителна, независимо от това дали ползват PEGI или не. Федералната провинция (Bundesland) Виена планира да реформира законодателството. Австрия е на мнение, че една национална система няма да е достатъчна за справяне с проблемите, произтичащи от интернет или от близостта до съседни държави; като проблеми се считат и липсата на информираност, отсъствието на полицейски контрол и липсата на сертифициране, което да помага на търговците на дребно.
В Белгия и Унгария вече се прилага системата PEGI, но не правно обвързващо, в резултат на което и двете държави считат сегашната защита на непълнолетните за неефективна. В Белгия се предпочита законодателно уреждане на европейско равнище. Макар че повечето видеоигри са със сертификат на PEGI, Унгария счита PEGI за недостатъчна поради недостатъчната информираност на родителите.
В България законодателството за защита на децата33 беше допълнено през последните две години със стимули за саморегулиращи се механизми.
2.5.Онлайн видеоигри
Онлайн видеоигрите позволяват на играчите да взаимодействат помежду си чрез мрежова връзка. Голямото мнозинство от държави-членки34 нямат специфично законодателство за това. Някои35 обаче използват PEGI On-line, а известен брой държави прилагат общото законодателство (включително наказателното) и специалното законодателство, отнасящо се до офлайн видеоигри, по аналогия .
В Германия в допълнение към гореспоменатата процедура за саморегулиране и съвместно регулиране, създадената от федералните провинции специална обща агенция „jugendschutz.net“ за защита на младите хора в интернет проверява какво се предлага в интернет и участва в преговори с производители и доставчици и в процедури за регулиране.
В Италия законът за защита на непълнолетните във връзка с използването на видеоигри се прилага и за онлайн игрите. Предложеният механизъм за саморегулиране „Кодекс за медиите и непълнолетните“ изисква при онлайн видеоигрите по ясен и добре видим начин да се показва техният рейтинг (категоризация) от системата PEGI On-line, а също и мерки за филтриране с оглед на родителски контрол.
В Ирландия видеоигрите офлайн и чрез интернет се третират еднакво от законодателството. Доставчиците на интернет услуги са се договорили материали и услуги, които са незаконни според ирландското право, да не се предоставят от ирландски сървъри или да бъдат премахнати от тях. Въведена е „гореща“ линия за съобщаване за незаконни или вредни материали в интернет и се осъществява сътрудничество с полицията.
Латвия прилага специфични разпоредби относно достъпа до компютърни игри в интернет. Тяхното разпространение може да бъде забранено, ако например не е възможно да се установи кръгът от потребители или ползващият играта не е посъветван относно възрастовите ограничения. Доставчиците на интернет услуги са задължени също така да информират потребителите относно възможността да се инсталира филтър за съдържанието.
Като цяло, Комисията счита, че са нужни допълнителни усилия във връзка с онлайн видеоигрите, за да се вземат под внимание техните специфични особености: нужен е бързодействащ и ефективен механизъм за проверка на възрастта и особено внимание трябва да се обърне на „помещенията“ за чат. В тази връзка ще бъде полезен паневропейски диалог между всички заинтересовани страни.
В този контекст, като отправна точка може да послужи политиката на ЕС за усилване на сътрудничеството между обществения и частния сектори срещу престъпленията в интернет и по-специално срещу незаконното и вредно съдържание в интернет.
2.6.Паневропейска рейтингова система, обхващаща различни платформи
Мнозинството от държавите-членки36 предпочитат обхващаща различни платформи паневропейска възрастова категоризация, която ще допринесе за осигуряване на гладкото функциониране на вътрешния пазар и ще предотврати объркването на потребителите. PEGI се счита за полезна и приложима, като има капацитет за по-нататъшно развитие.
Полша и Чешката република са скептични, но ще подкрепят хармонизирането и сътрудничеството до известна степен. Само Франция, Унгария и Португалия считат, че не е възможна възрастова категоризация, която да обхваща различни платформи. Те се обосновават, че различните видове медии се нуждаят от различни условия за разпространение и достъп и имат специфична употреба, което изисква различни категоризации и правила. Освен това те считат различията в културните и моралните възприятия като пречка за въвеждането на обща система за категоризация. Германия счита своята собствена система за задоволителна. Белгия посочва, че ще приветства регламентиране от страна на ЕС за справяне с липсата на контрол и на санкции относно правилното прилагане на означения. Мнозинството от държавите-членки подкрепя насърчаването на системи със саморегулиране и съвместно регулиране. В Обединеното кралство понастоящем се прави преглед на положението.
3.Заключения
Понастоящем повечето държави-членки на ЕС прилагат PEGI, саморегулиращата се система за категоризация на офлайн видеоигри, която беше въведена през 2003 г. Голямото мнозинство от тези държави-членки имат съответно законодателство и доста от тях напоследък го усъвършенстваха или работят по това. Някои държави-членки дори използваха PEGI като основа за своето законодателство.
Положението с онлайн игрите е по-различно. Интернет създава нови предизвикателства поради лесния достъп до него и глобалния си характер. Мнозинството от държави-членки нямат специфично законодателство за онлайн видеоигри. Някои държави-членки считат обаче, че законодателството за офлайн видеоигри се прилага по аналогия и за онлайн игрите, а някои държави-членки използват системата PEGI On-line, която беше въведена през юни 2007 г.
В заключение PEGI изглежда, че е постигнала добри резултати, а PEGI On-line също е многообещаваща инициатива, което прави PEGI добър пример за саморегулиране в съответствие със стоящото на дневен ред изискване за по-добро регулиране. Поради това, по-нататъшни усилия следва да се положат от държавите-членки, индустрията и другите заинтересовани страни, включително родителите, за увеличаване на доверието във видеоигрите и подобряване на защитата на непълнолетните.
Като взема под внимание гореказаното и като има предвид ценността на видеоигрите за насърчаване на културното разнообразие, Комисията:
-
Призовава държавите-членки да приемат, че видеоигрите са заели челна позиция сред медиите и да осигурят прилагането и взаимното подсилване на високи стандарти за свобода на изразяване и на ефективни, съразмерни мерки за защита на непълнолетните.
-
Поради това, призовава държавите-членки да интегрират в своите национални системи информационната и категоризационна система, въведена в рамките на инициативите PEGI и PEGI On-line.
-
Призовава индустрията за видеоигри и игрални конзоли да продължи усъвършенстването на системите PEGI и PEGI On-line и по-специално редовно да актуализира критериите за възрастова категоризация и означаване, да рекламира по-активно PEGI и да увеличи списъка на присъединилите се към нея страни.
-
Признава, че онлайн видеоигрите пораждат нови предизвикателства като например нуждата от ефективни системи за проверка на възрастта на играчите и възможни опасности за млади потребители във връзка с използваните при тези игри виртуални „помещения“ за чат, и призовава държавите-членки и заинтересованите страни да работят съвместно по иновативни решения.
-
Призовава държавите-членки и заинтересованите страни да направят оценка на възможните отрицателни и положителни последици от видеоигрите по-специално върху здравето.
-
Призовава всички заинтересовани страни, ангажирани в продажбата на дребно на видеоигри в магазини, да се договорят в рамките на две години за паневропейски етичен кодекс относно продажбата на игри на непълнолетни и за ангажиментите си за повишаване на информираността на родителите и децата за системата PEGI, както и да осигурят адекватни ресурси за прилагане на разпоредбите на този кодекс.
-
Насърчава държавите-членки и всички заинтересовани страни да предприемат инициативи за подобряване на медийната грамотност по отношение на видеоигрите в съответствие със съобщението на Комисията от 20 декември 2007 г.
-
Приветства и подкрепя по-нататъшните усилия за създаване на паневропейска саморегулираща се или съвместно регулирана система за възрастова категоризация, обхващаща различни медии. Комисията възнамерява по-специално да организира срещи на органите за категоризация за обмен на най-добри практики в тази област.
-
Тя възнамерява да използва съществуващите мрежи от и платформи с потребителски организации, за да повиши обществената информираност относно PEGI и препоръките в настоящото съобщение.
BG BG
Сподели с приятели: |