Съобщение за членовете на еп



Дата23.10.2018
Размер154.05 Kb.
#94214










ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

2009 - 2014


<Commission>{PETI}Комисия по петицииCommission>

{30/05/2012}30.05.2012

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕП

Относно: Петиция 0363/2007, внесена от Doris Mueller, с германско гражданство, относно предполагаемо нарушение на Хартата на основните права на Европейския съюз от страна на гръцките органи

1. Резюме на петицията

Вносителката на петицията, която е живяла в Гърция в продължение на 20 години, твърди, че тя и съпругът й, гръцки гражданин, са купили заедно апартамент в Атина. Съгласно гръцкото законодателство лица, които купуват своето първо жилище, се освобождават от обичайния данък в размер на 11 % от покупната цена на имота. В случая на вносителката на петицията, органите са отказали да предоставят въпросното право на освобождаване от данък, въпреки че тя е отговаряла на всички условия, предвидени в закона за гражданите на ЕС. Тя твърди, че въпросните гръцки органи са нарушили последователно няколко разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително разпоредбите за равенство пред закона, недискриминация, семеен и професионален живот, социално осигуряване и социални помощи. Поради тази причина вносителката моли за намеса от страна на Европейския парламент.



2. Допустимост

Обявена за допустима на 4 септември 2007 г. Комисията е приканена да предостави сведения (член 202, параграф 6 от правилника).



3. Отговор от Комисията, получен на 25 ноември 2008 г.

Вносителката на петицията възразява срещу факта, че правото на освобождаване от данък, с което се ползват определени лица с ниски доходи, купуващи за първи път къщи в Гърция, е било отказано на нея и на нейния съпруг. Тя е убедена, че тя и съпругът й отговарят на условията, даващи право на това освобождаване, и достига до заключението, че е била обект на дискриминация на основание на нейното (германско) гражданство. Тя моли Парламента да разгледа този въпрос от гледна точка на основните права и/или забраната за дискриминация на основание на гражданство съгласно член 12 от Договора.

 

Коментари на Комисията

 

Още в самото начало трябва да се отбележи, че член 12 от Договора за ЕО забранява всякаква дискриминация на основание на гражданство в обхвата на приложение на Договора за ЕО и без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в него. Според Съда на ЕС тази забрана за дискриминация важи и за прякото данъчно облагане.


Гръцкото законодателство, на което вносителката на петицията се позовава, изглежда включва по-неблагоприятно третиране на гражданите на други държави членки в сравнение с гражданите на Гърция. За да получат освобождаване от данък, гражданите на други държави трябва да отговарят на определени изисквания, които не се налагат на гръцките граждани. Към настоящия момент Комисията не е запозната с конкретните подробности от гръцкото законодателство, но отправи искане към вносителката на петицията да й бъде предоставена информация, позволяваща по-подробна оценка на това законодателство. Комисията ще информира Парламента за резултатите от тази оценка.
Освен това Комисията би искала да спомене процедурата за нарушение, която в момента е в ход и в която Комисията разглежда проблем, сходен с този по настоящата петиция. Комисията оспори разпоредба на гръцкото законодателство, съгласно която при определени обстоятелства само гръцките граждани са освободени от задължението да плащат данък при прехвърлянето на недвижимо имущество в Гърция, когато придобиват своя първи жилищен имот в страната. През септември 2008 г. Комисията поиска от Гърция да промени тези дискриминационни данъчни разпоредби. Това искане беше отправено под формата на мотивирано становище – вторият етап от процедурата за нарушение по член 226 от Договора. В момента Комисията очаква отговора на Гърция.
Заключение
Що се отнася до конкретната ситуация на вносителката на петицията, Комисията не разполага с никакви правни средства, въз основа на които би могла да се намеси в националната административна и/или съдебна процедура. Поради това Комисията препоръчва на вносителката да се насочи към възможните средства за правна защита на национално равнище.

4. Допълнителен отговор на Комисията, получен на 30 януари 2009 г.

В допълнение към първоначалния си отговор на въпросната петиция, Комисията желае да направи следните коментари.


Гръцките органи са отказали да предоставят на вносителката на петицията право на освобождаване от данък за прехвърляне на недвижимо имущество, тъй като тя не е работила в Гърция в годината, преди да придобие недвижимото имущество. Това условие обаче не произтича от гръцкото законодателство, с което Комисията е запозната. Комисията не е в състояние да установи обща административна практика, която да бъде предпоставка за откриване на процедура за нарушение срещу държавата членка. Поради тази причина Комисията няма да открие процедура за нарушение срещу Гърция въз основа на отделния случай на вносителката на петицията.
Може да се отбележи обаче, че същите разпоредби от гръцкото законодателство, като оспорените от вносителката на петицията, вече са предмет на текуща процедура за нарушение (№ 2007/4319), в която други аспекти, произтичащи пряко от законодателството, се оспорват от Комисията.
5. Допълнителен отговор от Комисията, получен на 20 ноември 2009 г.

Разпоредбите на гръцкия закон (Закон № 1078/1980 относно данъчното облагане при прехвърляне на недвижимо имущество), срещу които възразява вносителката на петицията, вече са предмет на текуща процедура за нарушение (№ 2007/4319), в която Комисията оспорва други аспекти, пряко произтичащи от закона. На 4 май 2009 г. Комисията подаде молба до Съда на ЕС за завеждане на дело. Референтният номер на делото в Съда на ЕС е C-155/09. В иска по делото Комисията твърди, че Гърция не е изпълнила задълженията си по Договора за ЕО, първо, тъй като освобождава от данък при прехвърляне на недвижим имот само лицата, които вече са постоянно установени в Гърция, но не и лицата, които имат намерение да се установят в тази страна в бъдеще и, второ, тъй като при определени условия освобождава от данък при прехвърляне на недвижим имот в Гърция единствено гръцките граждани при придобиването на първото им жилище там и по този начин явно дискриминира пребиваващите лица, които не са гръцки граждани.


Що се отнася до отношението на гръцките органи към вносителката, което според Комисията може да представлява дори по-очевидна дискриминация от тази, която е предмет на гореспоменатата процедура за нарушение, Комисията би желала да потвърди изразената от нея позиция в предишните отговори на петицията, получени от Европейския парламент съответно на 25 ноември 2008 г. и 30 януари 2009 г. и в устното й изявление на заседание на комисията по петиции на 1 октомври 2009 г.
Както заяви по-рано, Комисията внимателно анализира съответния гръцки закон и достигна до заключението, че наложеното от гръцките органи изискване, съгласно което, за да подлежи на освобождаване от данък, вносителката следва да е работила в Гърция поне една година преди придобиването на недвижимото имущество, не произтича от този закон.
Освен това, Комисията не установи обща административна практика на налагане на подобно изискване, което би било предпоставка за откриване на процедура за нарушение срещу държава членка. За тази цел Съдът на ЕС постанови, че въпреки че действие на дадена държава, което представлява административна практика, противоречаща на изискванията на законодателството на Общността, може да представлява неизпълнение на задълженията съгласно член 226 от Договора за ЕО, въпросната административна практика следва, до известна степен, да има последователен и общ характер (вж. по-специално дела на Съдът на ЕС C-156/04, Комисията срещу Гърция, параграфи 50 и следващите и C-441/02, Комисията срещу Германия, параграфи 49, 50 и 99). Следва да се отбележи, че Комисията не разполага с правомощия да разрешава проблеми на отделни данъкоплатци в конкретни случаи, тъй като не разполага с правни средства, въз основа на които да се намесва във вътрешни административни и/или съдебни процедури. В такива случаи може да се търси решение единствено чрез правните процедури и компенсации, определени в националното процесуално право, по-специално чрез съдебни средства. С оглед на горепосоченото, Комисията не откри процедура за нарушение срещу Гърция на основание индивидуалния случай на вносителката.
На 8 декември 2008 г. Комисията уведоми вносителката по съответния ред и й препоръча да предприеме необходимите действия на национално равнище.

6. Допълнителен отговор на Комисията (REV. III), получен на 6 май 2011 г.

Изискване за постоянно пребиваване:
Що се отнася до изискването за постоянно пребиваване, което произтича пряко от съответния гръцки закон (Закон № 1078б1980 относно данъчното облагане при прехвърляне на недвижимо имущество), Комисията откри процедура за нарушение срещу Гърция (№ 2007б4319) и на 4 май 2009 внесе съдебен иск срещу Гърция в Съда на Европейския съюз (СЕС) (дело C-155/09). В иска по делото Комисията твърди, наред с другото, че Гърция не е изпълнила задълженията си по Договора за ЕО, тъй като освобождава от данък при прехвърляне на недвижим имот само лицата, които вече са постоянно установени в Гърция, но не и лицата, които, например, имат намерение да се установят в тази страна в бъдеще.
На 20 януари 2011 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че „като предоставя на основание член 1, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от Закон 1078/1980 освобождаване от данъка при прехвърляне на недвижими имоти само на постоянно пребиваващите на територията й лица, а не предоставя такова освобождаване на лицата, които не пребивават на територията й, но имат намерение в бъдеще да се установят там, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 12 ЕО, 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО, както и по членове 4, 28 и 31 от Споразумението за Европейско икономическо пространство от 2 май 1992 г.“ Като последващо действие в резултат на съдебното решение на 18 февруари Комисията изпрати писмо, в което отправи искане към гръцкото правителство в срок от два месеца да й предостави информация относно мерките, които Република Гърция е предприела, за да приведе своето законодателство в съответствие с горепосоченото съдебно решение на СЕС. Гръцкото правителство все още не е отговорило.
Изискване за работа:
В отговор на петицията на вносителката от 12 март 2007 г. Комисията внимателно анализира Закон № 1078/1980 и достигна до заключението, че налагането от страна на гръцките органи на изискване вносителката на петицията да е работила в Гърция най-малко една години преди придобиването на въпросния недвижим имот, за да отговаря на изискванията за освобождаване от данък, не произтича пряко от горепосочения закон. Комисията също така не можа да установи обща административна практика за налагане на подобно изискване, което би било предпоставка за откриване на процедура за нарушение срещу Гърция.
Поради тази причина на 8 декември 2008 г. Комисията уведоми вносителката на петицията, че няма да открие процедура за нарушение по този въпрос. Въпреки това, Комисията подчерта, че това условие може действително да представлява нарушение на правото на ЕС, и й препоръча да предприеме съдебни действия на национално равнище, по-специално започването на съдебно преразглеждане на административните решения.
В писмото си от 21 февруари 2011 г. вносителката на петицията отбелязва, че на 24 юни 2010 г. законите POL 1057/21.6.2004 и POL 1060/7.4.2005 са отменени. Според вносителката на петицията тези закони са предвиждали, че дадено лице трябва да работи най-малко една година преди придобиването на апартамент, за да отговаря на изискванията за освобождаване от данък. Последващата молба от страна на съпруга на вносителката на петицията за възстановяване на данъка за прехвърляне на недвижимия имот, подадена на 3 ноември 2010 г., е била отхвърлена, тъй като горепосочените закони все още са били в сила, когато вносителката на петицията и съпругът й са придобили недвижимия си имот.
Още от самото начало следва да се отбележи, че „законите“, на които се позовава вносителката на петицията, са административни циркулярни писма, чиято цел е тълкуването на някои разпоредби на Закон № 1078/1980.
Както Комисията заяви в своето писмо до вносителката на петицията от 8 декември 2008 г., очевидно е, че правата на вносителката на петицията, произтичащи от правото на ЕС, са нарушени от гръцките данъчни органи. Освен това е очевидно, че мерките, предприети от вносителката на петицията според гръцкото процесуално право, не са довели до възстановяване на данъците, платени в нарушение на правото на ЕС. Поради тази причина в опит да подпомогне граждани на ЕС, които са обект на незаконно наложени данъци, Комисията предприема действия, за да се обърне към гръцките данъчни органи в рамките на процедура по системата EU-Pilot и да отправи запитване към гръцките органи дали според гръцкото право, и по-специално позовавайки се на евентуално предвидена от гръцкото право възможност за извънредни съдебни средства, все още е възможно възстановяване на данъка за прехвърляне на недвижимия имот, който неправомерно е бил платен от вносителката на петицията. От друга страна, Комисията твърдо настоява на препоръката си вносителката на петицията да потърси съвет от правоспособен гръцки данъчен консултант или адвокат относно това как да й бъдат възстановени неправомерно платените данъци съгласно гръцкото право.
В заключение следва да се отбележи, че Комисията няма да открие процедура за нарушение срещу Гърция за това конкретно нарушение, тъй като (i) горепосочените административни циркулярни писма вече са отменени и (ii) процедурата за нарушение има действие само по отношение на бъдещето и следователно не би била от особена полза за вносителката на петицията, защото не би довела автоматично до право за възстановяване на неправомерно платени данъци в миналото.
С оглед на горепосоченото Комисията ще уведоми вносителката на петицията за резултата и отговорите, получени от гръцките органи в отговор на процедурата по системата EU-Pilot.
7. Допълнителен отговор от Комисията (REV. IV), получен на 16 ноември
2011 г.
В началото Комисията се позовава на съобщението си от май 2011 г., в което прави заключението, че двете условия, изисквани от гръцките органи в случая на вносителката за предоставяне право на освобождаване от данък при прехвърлянето на недвижим имот, противоречат на правото на ЕС. Комисията би желала да предостави актуализирана информация относно двата аспекта на петицията.

 

Първо условие (изискване за постоянно пребиваване):


Както вече беше посочено, след решението на Съда на ЕС по Дело C-155/09, Комисията срещу Гърция, Комисията изпрати писмо, в което поиска от гръцкото правителство в рамките на два месеца да предостави информация относно мерките, предприети от Гръцката република за привеждане на законодателството й в съответствие с горепосоченото решение на Съда на ЕС.
На 15 април 2011 г. Комисията получи отговора от страна на гръцките органи. В него се посочва, че член 21, параграф 3 от Закон 3842/2010 (Държавен вестник 58A/23.4.2010 г.) е отменил освобождаването по отношение на първи жилища на гръцките граждани или на чужденците с гръцки произход (втора част от съдебното постановление), а член 23, параграф 4 и 5 от Закон 3943/2011 (Държавен вестник 66A/31.03.2011 г.) предоставя освобождаване от данък на лицата, които възнамеряват да се установят в Гърция в бъдеще (първа част от съдебното постановление). След тези изменения, според гръцкото правителство понастоящем Гърция следва да отговаря на решението на Съда на ЕС.
Въпреки това, при анализа на измененото гръцко законодателство, Комисията стигна до заключението, че нарушението не е било напълно отстранено, тъй като законодателната промяна е създала пряка дискриминация въз основа на гражданство по отношение на гражданите на страните от ЕИП, които не са част от ЕС, т.е. Норвегия, Лихтенщайн и Исландия.
Поради това Комисията изпрати официално уведомително писмо съгласно член 260 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), в което прикани гръцкото правителство в рамките на два месеца от получаване на писмото да представи своите коментари относно продължаващото нарушение. След като прегледа тези коментари или ако такива не бъдат предоставени в съответния срок, Комисията може да отнесе случая до Съда на ЕС съгласно предвиденото в член 260, параграф 2 от ДФЕС. В такъв случай Съдът на ЕС може да наложи финансови санкции на Гърция, размерът на които ще бъде уточнен от Комисията, след като отнесе случая до Съда на ЕС.
Второ условие (изискване за работа):
В предишното си съобщение Комисията пое ангажимент да потърси информация от гръцките органи относно това дали съгласно гръцкото право е възможно възстановяване на данъка за прехвърляне на недвижим имот, който вносителката неправомерно е заплатила.
В действителност, на 14 юли 2011 г. Комисията изпрати писмо до Постоянния представител на Гърция в ЕС, в което направи заключението, че „изглежда, че правата на вносителката съгласно правото на ЕС, и по-специално съгласно член 21 от ДФЕС, са били нарушени от страна на гръцките данъчни органи.“ Той поиска от съответните служби на гръцкото правителство да коментират това евентуално нарушение. Той добави, че „предвид очевидното нарушение на правото на ЕС в случая на вносителката, бихме искали да се осведомим дали гръцкото право дава възможност за възстановяване на данъка за прехвърляне на недвижим имот, който вносителката неправомерно е заплатила, като например посредством ползването на извънредни средства за правна защита, каквито евентуално съществуват в рамките на гръцкото право.“ Освен това той се е поинтересувал дали „съответните служби на гръцкото правителство биха желали да предприемат мерки за възстановяване на средствата на вносителката на петицията.“
Гръцкото правителство отговори на 30 август 2011 г. По отношение на съответствието на второто условие с изискванията на правото на ЕС, гръцкото правителство е посочило, че през 2006 г. (което е от ключово значение за определянето на данъчните задължения на вносителката, тъй като тя е придобила недвижимия имот през същата година) действително е било „указано, че освобождаването на първата покупка на недвижим имот от облагане с данък се предоставя на граждани на държава – членка на Европейския съюз, които са работили или живели в Гърция за период от най-малко една (1) година, при същите условия и ограничения като тези, приложими по отношение на гръцките граждани. Това освобождаване е било предоставено съгласно член 39 (бивш член 48) от Договора за ЕО относно свободното движение и заетостта на работниците в ЕС и в съответствие с горепосочения член съгласно Регламент (ЕИО) № 1612/1968 относно свободното движение на работници в Общността.“ Гръцките органи добавят, че последвалото изменение на регулаторната рамка за освобождаване от заплащането на данък при първа покупка на недвижим имот, прието през 2010 г. и отменящо второто условие, не засяга случая на вносителката.
Що се отнася до възстановяването на неправомерно заплатения от вносителката данък, гръцкото правителство е посочило, че случаят на вносителката „не е бил решен в рамките на срока от три години, предвиден за възстановяване на неправомерно платени данъци (член 90, параграф 2 от Закон № 2362/1995), тъй като, както става ясно от прегледа на фактите, в компетентната данъчна служба не е била внесена молба за възстановяване на средствата в определения срок. Въпреки това, ако заинтересованата страна желае да разреши спора в съда, тя трябва, в съответствие с процедурата, да внесе в компетентния данъчен орган молба за възстановяване на данъка и след като получи отрицателен отговор от този орган, да внесе жалба в съда.“ Гръцките органи не изразиха своето становище относно това дали гръцкото право би позволило възстановяването на данъка посредством извънредни средства за правна защита.

Заключение


По отношение на съответствието на второто условие с правото на ЕС, Комисията не е убедена от аргументите, представени от гръцкото правителство. Тя изцяло се позовава на горепосоченото писмо от 14 юли 2011 г., съгласно което „не може да се твърди, че изискването за заетост съответства на разпоредбите на ДФЕС. То противоречи на член 21 от ДФЕС, съгласно който „всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки.“ Така свободата на движение не се отнася единствено за работниците (член 45 от ДФЕС) или самостоятелно заетите лица (член 49 от ДФЕС), но и за лицата, които не извършват икономическа дейност (напр. дело C-155/09, Комисията срещу Гърция, параграф 60). Следователно изглежда, че правата на вносителката, произтичащи от правото на ЕС, и по-специално от член 21 от ДФЕС, са били нарушени от страна на гръцките данъчни органи.“ Следва да се добави, че през 2006 г., когато вносителката е придобила собствеността си, член 21 от ДФЕС (предишен член 18 от Договора за ЕО) вече е бил в сила.
Що се отнася до възстановяването на неправомерно заплатения данък, Комисията изразява съжаление, че гръцкото правителство изглежда не е склонно да възстанови данъка посредством извънредни средства за правна защита. Във връзка с това и с всички други процедурни аспекти по този случай, Комисията би желала само да повтори препоръката си вносителката да се консултира с квалифициран гръцки данъчен консултант или адвокат относно това дали съгласно гръцкото право е възможно да се възстанови в случая неправомерно заплатения данък и ако това е възможно, по какъв начин.
8. Допълнителен отговор на Комисията (REV. V), получен на 30 май 2012 г.
Както вече беше посочено, на 28 октомври 2011 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо съгласно член 260 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), в което прикани гръцкото правителство в рамките на два месеца от получаването на писмото да представи своите коментари относно продължаващото нарушение. Всъщност нарушението не е напълно отстранено, тъй като измененото гръцко законодателство доведе до пряка дискриминация въз основа на националност на граждани на страните от ЕИП, които не членуват в ЕС: Норвегия, Лихтенщайн и Исландия.
Гръцкото правителство отговори с писмо от 4 януари 2012 година. В този отговор гръцкото правителство припомни на Комисията вече направените законодателни промени. Освен това, по отношение на гражданите на страните от ЕИП, които не членуват в ЕС (Норвегия, Лихтенщайн и Исландия), според гръцкото правителство с течение на времето те вече се третират по същия начин като гражданите на ЕС. Гръцкото правителство доказа това с административно циркулярно писмо от 16 май 2000 г. относно освобождаването от ДДС за покупката на първо жилище от гражданин на държава от ЕИП. Все пак гръцкото правителство увери Комисията, че предстоящият законопроект за данъчното облагане ще съдържа изменение на въпросната разпоредба, така че законът изрично да посочва, че гражданите на държави – членки на ЕИП могат да ползват освобождаване от данъчно облагане.
Комисията не прие напълно този отговор и на 4 февруари 2012 г. изпрати писмо до Постоянното представителство на Гърция в ЕС, в което изтъкна, че едно административно циркулярно писмо не е достатъчно за официалното привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на ЕС. Според Комисията това важи още повече за разглеждания случай, тъй като приложеното циркулярно писмо се отнася за освобождаване от ДДС, а не за освобождаване от данъка върху прехвърляне на недвижимо имущество, за който става въпрос в този случай. По отношение на обещанието за официална промяна на законодателството, Комисията прикани гръцкото правителство да изпрати по-подробна информация за планирания законопроект.
Гръцкото правителство отговори с писмо от 16 март 2012 г., в което представи на Комисията проектозакона за изменение на член 1, параграф 3, буква в) от Закон 1078/1980, който, ако бъде приет, ще премахне напълно горепосоченото нарушение, като разшири обхвата на благоприятното данъчно третиране, така че то да обхване и гражданите на страните от Европейското икономическо пространство. Проектът трябва да бъде включен в предстоящия законопроект за данъчното облагане, който се очаква да бъде представен пред гръцкия парламент през предстоящите седмици.
След като горепосоченото изменение влезе в сила, Комисията ще приключи процедурата за нарушение.

CM\903577BG.doc


PE416.403v06-00

BG Единство в многообразието BG



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница