Соц фил-я на либерализма изобщо и на уталитаризма като негова ранна форма в частност представлява една програма от законодатели,икон и пол
Изтегляне 40.54 Kb.
|
| Соц.фил-я на либерализма изобщо и на уталитаризма като негова ранна форма в частност представлява една програма от законодатели,икон.и пол.реформи,за който се предполага,че са извлечени от принципа за най-голямото щастие на най-голям брой хора.Този принцип се схваща като рационална основа както на частния морал,так и на публичната политика.Той е формулиран от Б.още в най-ранната му работа”Фрагмент в/у д-вното у-е”,публикувана в год.на амер.революция.Заинтересуван от подобряване на англ.законодателство,Б.търси нов ценностен стандарт и го открива в принципа на полезността,к гласи:”най-голямото щастие на най-голям брой хора е мярка за правилното и погрешното”.Б.твърди че дължи това прозрение на Хюм-след прочитане на етическите му трудове като че ли пелена е паднала пред очите му.С др.думи договорната т-я не може да обясни сама себе си-тя представлява добавка към една по-основна т-я,т-я за общата полза.Освен това,пита Б.защо е необходимо цялата пол.т-я да се свжда до въпроса за произхода на гр.об-во?Много по-важно е да се знае не начина на негото образуване,а неговата цел.А неговата цел е най-голямото щастие на най-много хора.Б.повтаря тази формула до втръсване.Той извежда от нея цялата т-я за д-вата,а също и висшите норми,от к трябва да се ръководи законодателя и к ще му пречат да злоупотребява с правото си да издава закони.Б.остава в началото на една двувековна традиция на едно устойчиво пол.мислене-либералното,к по ист.ирония надживява марксовото.В год.на френската революция Б.издава главното си съчинение “Принципите на морала и законодателството”,к обединява психологията,етика,право,соц-я и пол.от гл.т.на утилитаризма.Утилитаризма е главно британски феномен и предствлява сбор от емпирична фил-я,хедонизъм,асоциативни идеи и либерален хуманен подход към пол.и икон.въпроси.За утилитариста изучаването на политиката трябва да се основава на прости правила и принципи,добити с емпирично проучване на чов.природа и на мотивите за чов.поведение.Така т-ята е едновременно и научна и нравствена,защото обяснява и това,к е,и това,к трябва да бъде в политиката.Принципът е,че действайки в своя собствен интерес хората търсят удоволствие и избягват болката-двете състояния,к опр.чов.поведение.Удоволствието се разглежда като добро,болката-като зло.Полезността на всяко нещо,следователно,зависи от приноса му към доброто и към избягване на злото.Б.допуска,че болката и удоволствието са съизмерими,като дадено количество от едното уравновесява подобно количество от другото.Също така сумата от удовоствия може да се изчисли,к ще определи най-голямото щастие на индивида или на групата инд-ди.Така се постига т.нар.”морална аритметика”и по 4 измерения на удоволствието(интензивност,времетраене,вероятност и време на случване)може да се изработи цяла таблица на съответни ползи,блага и интереси.Тази таблица ще се прилага в законодателството и политиката.Посочената методика служи на Б.за неутрализиране на “фиктивните термини”в соц.наука.Права,собственост,общо благо са според него само термини с фиктивна употрба.И всяко корпоративно тяло като общество или д-ва също е фиктивно.Всъщност реално съществуват само индивидите,от к те са съставени,а общия интерес е сумата от полезното за всички.Щом ценността е идентична с удоволствието,а удоволствието се случва само в преживяването на индивидуалното чов.същетво,то ценността на закона и управлението ще лежи във въздействието,к те имат в/у живота и съдбата на действителните хора,на индивидите,а не в някакви абстрактни принципи.В този пункт е изразен най-същесъвения хуманизъм и демократизъм на либерализма.Принципът за най-голямото щастие на най-много хора,както Б.е вярвал,в ръцете на опитен законодател може да бъде практически универсален инструмент.Законодателя трябва само да знае специфичните обстоятелства и особените нрави и обичаи и тогава може да контролира поведението на хората като насочва болките и наказанията.Дори дълготрайни обичаи и институции са преодолими чрез утилитарните методи,тъй като обичаите и инс-циите се схващат от утилитаризма психологически-просто като навици,к могат да се променят.Управлението,действайки по приципа на полезността,трябва да се стреми да увеличава удоволствията и да намалява болките и така да постига най-голямото щастие на най-голям брой хора.Негова работа е да поощрява щастието в об-вото чрез с-ма от наказания и награди.Плитиката му се улеснява от факта,че щом хората действат съобразно себичния си интерес,тяхното поведение може да се предвижда с помощта на “морална аритметика”.Крайния пол.суверенитет според Б.трябва да се намира у народа,тъй като само така интереса на правителството може да съвпада с общия интерес.За да бъде народния интерес ефективен,утилитаристът настоява за всеобщо избирателно право само с временни изключения,докато образованието успее да произведе просветено избирателно тяло.За да направи парламента отговорен,той иска да намали мандата му на 1г.Значението на тези пол.идеи не е толкова в техния радикализъм,колкото в изпреварване на по-късната либерална мисъл,к ще разглежда конституционните ограничения на властта като гаранция за свободата.Вярата на Б.в просветата е толкова силна,че той няма опасенията на Бърк относно възможна тирания на мнозинството.Несъмнено Б.еподценявал значението на инстисуционалните гаранти на пол.и гражданските свободи.Също като класическата политикономия и пол.теория на ранния либерализъм съединява в трудна комбинация егоистичното разбиране на индивидуалната мотивация с вярването в ест.хармония на чов.интереси.Либералния аргумент за всеобщо избирателно право се основава на предпоставката,че всички чов.същества,поне тези с умерени образование,могат да се доведат до ясно разбиране на техните интереси.Веднъж разбрали интересите си,те безпогрешно ще действат съгласно с тях.Тук има още една мълчалива предпоставка-че ако всички хора разумно търсят своя индивидуален интерес,резултата ще бъде най-голямото добро на най-голям брой хора.Тези две предпоставки игнорират 2 съществени факта,на к по-късно марксизма ще обърне внимание-че индивидите имат противоречиви класови интереси и че видеологията те се заблуждават относно интересите си.Освен това даже наследниците на уталитаризма като Мил отбелязват,че това учение подценява ролята на инс-циите и не забелязва техния ист.ръст.Макар да претендира,че е емпирична т-я,уталитаризмът не прави опит да потвърди предпоставките си по експериментален път.А като соц.и пол.фил-я той няма ясна представа за общ.благо,тъй като индивидуалистичната му изходна позиция го прави подозрителен към подобна концепция.Отношението му към властта е главно негативно и то във време,когато функциите на д-вата се засилват.Но осн.му идея за свободния индивид остава като принцип на клсическия либерализъм. Изтегляне 40.54 Kb. Сподели с приятели:
|