Социологическото образование в икономическите



страница1/2
Дата01.01.2018
Размер370.36 Kb.
#39284
  1   2

Социологическото образование в икономическите


университети в България – необходимост и реалност
доц. д-р Мария Стоянова

УНСС, катедра „Социология”



Резюме
Направен е профил на образованието по социология в България, в някои от страните на Европейския съюз, в други европейски страни и в САЩ. Изведени са основни проблеми на социологическото образование в икономическите университети у нас – Университета за национално и световно стопанство, Стопанската академия в гр. Свищов и Икономическия университет в гр. Варна. Очертани са възможни решения за тяхното преодоляване.
Ключови думи: университетско образование; социология; икономическа социология.

JEL: A 14, I 21.

Основната теза на настоящата статия е, че социологическото образование в икономическите университети е в състояние на депривация. Търсят се отговори на въпросите: защо се разминават потребностите и очакванията с реалностите у нас и какви са най-общите тенденции от аспекта на постиженията на академичната социология у нас и по света.1
Защо е необходимо социологическо знание на икономиста?
Необходимостта се измерва с наличието на обективни и субективни потребности от социология. Обектиивнте изразяват външните условия, субективните – вътрешните. Отчитането на външните служи за “сверяване на часовниците”, т.е. за сравняване на нашето образование по социология с това по света - къде и как се преподава социология, разновидностите на социологическите дисциплини, техния обхват, характер, съдържание, иновативност и перспективност.

Вътрешните са свързани със субективната преценка на вузовските и катедрените ръководства за това, какво да бъде това знание, колко е нужно то на икономистите сега и в бъдеще, по какъв начин да бъдат “отстъпени” часове от тясно профилираните икономически учебни дисциплини за социологическо, политологическо, историческо, философско и психологическо знание, как да се оцелява в новите пазарни условия и пр. Нещо повече – твърде важно е как преподавателите по социология преценяват потребностите от социологическо образование на икономистите, какви са основните параметри на това образование (какво предлага то, колко струва, какви са ползите за студентите и обществото). И още, доколко самите те са креативни и професионално годни да създават и да транслират социологическо знание в академичните аудитории, както и доколко обществото е способно да създава необходимите и достатъчни условия за реализиране на твърде отговорната научна и преподавателска дейност. Особено важно условие е да се познават: парадигмалните сходства и различия между икономическата наука и социологията на икономиката; между “икономическия човек” и “социологическия човек”, между икономическа социология и социология на икономиката, между класическите и най-новите социологически теории, между новите постижения на европейската и на американската социология и особеностите и спецификата на развитие на социологията в обществата в преход и пр.

Социологията, както и социалните науки несъмнено имат място в подготовката на икономическите кадри. Известно е, че “костната система” на социалните науки представляват социологията, психологията, правото и икономиката. Наричат се социални, защото са насочени към изучаване и изменение на различни аспекти на социалния организъм - обществото. Социологията, с обединените усилия и на други науки, изгражда цялостна картина на социалната реалност. Тя е единствена от науките, които изучават обществото като цяло. Именно социологията търси дълбочината на закономерностите на развитие на човешкото общество. Технологията на допитването в социологията заема такова място, каквото заемат счетоводната и финансовата наука във фундаменталната икономическа наука. Социологията формира емпиричната база, която служи за справочна основа на изследователи и анализатори, а прирастът на ново знание се осъществява на „други” етажи на огромното научно „здание”.

Към момента подготовката на икономическите кадри е много тясно ориентирана предимно към икономическите дисциплини. Подценяването на социалните науки води до едностранчивост в подготовката, а оттук и до едностранчиво възприемане и обяснение на процесите в обществото, на връзките и взаимодействията в него, на изискването за цялостно осмисляне на света. В отговор на това изискване са и съвременните теории за развитието. Известно е, че в своите обяснителни модели те включват, наблюдават и отчитат не само икономически, но и социални показатели. Така например за характеризирането на макрорамката на обществото се използват както икономически, така и социални показатели. Комисията Брудланд също анализира състоянието и тенденциите в развитието на основата както на икономическите, така и на социалните показатели.

Социологическото знание е необходимо на икономистите, поради невъзможността да се реализират цялостни анализи на икономическата ситуация, без да се отчита въздействието на социалните фактори върху функционирането и развитието на икономиката. Това налага включване на социологически дисциплини в учебните планове за подготовка на икономисти с оглед на ориентирането им и в социалната ситуация, идентифицирането на социалните проблеми, разкриването на връзките и взаимодействията между икономическите и социалните фактори и показатели, формиране на умения за социална оценка на икономически проекти и програми, и на умения, формиращи диалогичността като водещ белег на съвременните човешки ресурси, реализиращи се в пазарна икономика от динамичен тип.

Всичко това ни насочва към една нова практика при подготовката на учебните планове в икономическите университети – практика, отчитаща необходимостта от изучаване на социалните науки въобще и на социологията в частност.
Какъв е социалният опит в осъществяване на социологическото образование по света и у нас?

Авторското проучване на публикации, проспекти, учебни планове и други документи за образованието по социология в света, както и интервюиране на български студенти, обучаващи се по социология в различни страни, позволява да се направят следните обобщения. Първо, в хуманитарните цикли на повечето западни университети важно място заема учебният блок на социалните науки, една от които е социологията. Като фундаментална наука за обществото и човека социологията в голяма степен потвърждава влиянието на бързо изменящите се качествени и количествени показатели и тенденции на обкръжаващия ни свят. Това предопределя нейното постоянно развитие в две основни направления: научна конкретизация на явления и събития, характеризиращи съвременното състояние на обществото и тяхното концептуално-логическо обобщение; обяснение и очертаване на тенденциите на развитие. Тези направления определят методологическото значение на социологията за другите области на знанието. Второ, анализирайки социологията като предмет на изучаване в чужбина, следва да се отбележи, че тя притежава способност в своето развитие да прибягва към системно самоконструиране, да създава върху тази основа междудисциплинарни образования, което е задължително и обективно условие за формиране на дисциплинарен ред от съвременни програми за социологическо образование. Трето, стъпвайки върху тезата, че социологията обхваща различни равнища на социалното цяло и интегрира постиженията на всички науки за обществото и човека, в различните университети, макар и по различен начин, тя присъства в обучението на студентите - икономисти, инженери, юристи, медици, военни и пр.

В по-конкретен вид обучението по социология по света може да се представи по следния начин2. Според английската традиция преподаването на социологията се характеризира с осъществяване на близост с науки като психология, политология и икономика. В Кембридж например социологията е включена и се преподава във факултет за социални и политически науки. Програмата по социология обхваща няколко комплексни курса: 1. Общ курс (Въведение в социологическия анализ, Сравнителна социология на обществата, Социална психология, Компютърни и количествени методи в социологията.); 2. Теоретичен курс (Социология на отклоненията и социален контрол, Социология на политическите системи, Сравнителна историческа социология, Социология на религията, Социология на индустриалните общества); 3. Обединен курс на социалните науки (Психология и социология, Икономика и социология, социология и политика). Особено внимание в предлаганите курсове се отделя на История на социологията. В нея са включени въпроси за еволюция на науката, анализ на различните учения в историческа ретроспекция, по един или друг начин свързани с развитието на теорията на социологията (Дарвинизъм и социология, Фройд, психоанализ и ХХ в., Франкфуртската школа, Ключовите проблеми на теорията на феминизма и др.)

В университета в Лечестър се изучават такива учебни дисциплини като: Общество в трансформация 1,2 (Трансформиращото се общество 1,2), Класически социологически теории, Модерни социологически теории, Микросоциология, Работа, заетост и общество, Емпирична социология (Изследователски методи и знание 1,2), Социология на здравеопазването, Социология на образованието, Потребителско общество, Личност и общество, Перспективи на масовата култура, Идентичност и общество, Спорт и общество, Масова култура и масмедии, Социология на девиантното поведение и др. Университетът в Кент предлага обучение в областта на социологията, социалните изследвания и социалната политика. Основни курсове, които студентите слушат, са: Глобализация и социална промяна, Протести, социални движения и политическа промяна. В университета в Лойтс се чете курс по икономика и социология.

Във водещите университети на Великобритания в курсовете по социология най-важно място заемат дисциплините, разкриващи методите за провеждане на социологически изследвания. В департамента по социология в Оксфордския университет се изучават такива социологически дисциплини като: Основи на социологията, Социология на индустриалното общество, Социологически теории, Статистически методи в социалните науки, Социална стратификация, Политическа социология, Социология на икономическия живот, Социология на образованието. В Оксфордския университет се четат следните разширени курсове: Методи на социологическите изследвания, Теория на игрите, Социална статистика, Социологически анализ.

Във Франция и Швейцария социологическото образование през последните години в значителна степен е обвързано с политологическото. Български студенти от Женевския университет споделят, че в програмите по социология политическият аспект е особено засилен. През 1974 г. в департамента по социология при факултета по икономически и социални науки е създадена научнообразователна програма в областта на политическата социология. Програмата е разработена с непосредственото участие на такива институти като: Международния институт за социални изследвания, Международната асоциация по социална безопасност, Школата за социални и педагогически науки в Лозана, Института за европейски изследвания. Всички изброени институции са не само организатори, разработващи проблемите, но и базови структури, в които протича три-годишната практика на студентите. Образователната програма по политическа социология се реализира не само в социологическия, но и в икономическия, филологическия, правния и медицинския факултет. Дипломираните студенти, получаващи специализация по политическа социология, са професионално подготвени за работа в държавни и международни организации и в частни предприятия.

Обучението започва с входящи курсове, посветени на основни направления на социалната политика в историческа ретроспекция. Например анализира се ролята на държавата в Европа и САЩ от периода на Промишлената революция до началото на ХХ в. Разграничават се следните исторически етапи: 1) 1815-1848 г. – апогей на либерализма; 2) 1848-1871г. – нов етап за разрастване ролята на държавата; 3) 1871-1914г. – формиране на социална политика под влияние на немското законодателство от 1880г.; 4) идеология и социална политика в светлината на руския, италианския, немския, американския, швейцарския и японския опит; 5) 1945-1995 г. – криза на държавата през 80-те години, падане на комунистическия режим в Русия.

С особено внимание се анализира въздействието, което имат известни мислители, учени, обществени деятели – от Аристотел до папата в Рим, върху развитието на социалната политика.

В следващия период – през третата и четвъртата година от обучението, студентите изучават социалната и икономическата политика в Европа и Швейцария, проблемите на социалната политика и социалната сигурност. При изследването на позициите на социологията в научно-образователните програми на Женевския университет, не може да не се отбележи нейното влияние за формирането на учебни програми, които се реализират от департамента по религиознание. Базовите теоретични курсове са: Социология на религията, Религия и общество, Религията като социално явление, а учебните дисциплини, които се преподават в магистърско ниво, са: Социология на малките групи, Социална геронтология, Медицинска социология, Социални общности и комуникации, Социология на града (Урбанистика), Индустриална социология, Социология на правото, Социология на сексуалното поведение, Социология на образованието, Религия и общество, Социология на семейството, Социология на труда, Социално неравенство, Социална организация, Социология на девиантното поведение, Изследователски методи в социологията на труда - част1,2.

Програмата по социология на Женевския университет е много близка по своето съдържание на съществуващата в Института по политически науки в Тулуза - Франция. Тук политологическото образовние се опира на социологическите методи. Основните курсове са: Социологически основи на политологията, Социалната природа на политическите институции, Въведение в социологията на политическите системи, Социални движения и политически институции и др.

Особеностите на преподаването по социология във френската Школа за висши изследвания в областта на социалните науки в Париж се състои в това, че в нейните образователни програми присъстват изкуствоведческия и културологическия контекст. Лекционните и семинарните занятия са разпределени по тематични блокове. Първият включва дисциплини, изучаващи въведение в социологията на изкуството и културата. Вторият - дисциплини по социология на общественото и природното пространство. Третият – дисциплини по социология на отделните видове изкуства и хуманитарни науки: филология, музика, визуално изкуство. Четвъртият - собствено социологически курсове (Социология на обществените движения, Социология на етиката, Социология на здравето, болестите и медицината). Семинарите обикновено се организират от учени и сътрудници от центровете за социологически изследвания, представители на службите по заетостта, различни обществени и професионални обединения.

Най-характерното за немската школа в преподаването на социология е близостта й с научните дисциплини: педагогика, психология, политология, науки за спорта. В университета в гр. Констанца например, социологическото отделение е част от факултета по социални науки, в който влизат също отделение по педагогика и отделение по теория на спорта. В Тюбингенския университет социологията е включена в програми на философското отделение на хуманитарния факултет, където паралелно се преподава философия, педагогика, психология, теория на спорта, политология, културология. В Берлин, в най-стария университет на името на А. Хумболд социалните науки, в които е включена и социологията, също се преподават във факултета по философия. Студентите от отделението по социология през първите две години получават общообразователна или базова подготовка. Преподаването на социология започва с тематична програма „Въведение в социологията”, която се състои от следните курсове: Социални и политически теории; Социални структури и политическо устройство във ФРГ; Сравнителен социологически анализ на немското общество с обществата на други страни; Международен ред на съвременния свят; Социални отношения и политически процеси; Методи за емпирични социални изследвания. Студентите изучават: Социални и политически теории, Социология на предприемачеството, Социални аспекти и политически процеси, Емпирични социологически изследвания, Социология на труда, Микросоциология, Урбанизация и регионална социология, Сравнителни анализи в социалните структури. От 5 до 8 семестър са специализациите. През това време студентите се запознават със социалните аспекти на дейността на предприятията, процесите на социализацията в света и тяхното взаимодействие, естествените движения на народонаселението, развитието на градовете и регионите като социални обекти, социалните учреждения и култура, политическите и административните системи, обществените обединения и социалната политика, посредническите организации в управление процеса на вземане на решения, технологиите за политическо формиране на воля, международните отношения, европейската интеграция, политическата теория и политическата култура. Интерес представлява и фактът, че в университета в Билефелд обучението по икономическа социология се осъществява чрез изучаването на различните типове пазари.

В Гьоте университет във Франкфурт обучението по социология е с продължителност от 9 семестъра, разделени на две нива - от 1-4 семестър се осъществява основно обучение и от 5-9 – задълбочено. През първите две години се изучават следните учебни дисциплини: задължителни - Основи на социологията, Статистика и методи на емпиричните социологически изследвания, и избираеми – по две от предложените: Основи на икономиката, Основи на мениджмънта, Основи на правото, Социална психология, Политология. При задълбоченото обучение (от 5-9 семестър) основните изучавани предмети са: задължителни - Обща социология, Емпирична социология (практика по емпирични изследвания), и избираеми от блок І – Икономика или Мениджмънт, Право, Социална психология; блок ІІ – Политология или Методи на емпирични социологически изследвания, Статистика, Дидактика на социалното познание, Педагогика, Философия, Стопанска история, Европейска етнология и културна антропология, Германистика, Американистика/Англиканистика, Романистика или предмети от икономическия факултет с изключение на Икономическа география, Социална история и Икономическа педагогика.

В Австрия, във Виенския университет, специалност Социология се намира във Факултета за хуманни науки и социология. Обучението по социология се осъществява в 3 части. В първата се изучават учебни дисциплини като: Въведение в социологията, Основи на демографията и социология на населението, Въведение в емпирични социологически изследвания, Избрани области от социологията и аспекти от икономиката на предприятията, Основи на общественото право за социолози, Теория на социалната икономика. Във втората - Социологически теории на настоящето (диагностика и социална критика), Анализ на социални проблемни области и конфликтни полета, Микросоциология и социална психология, Логика и социология, Статистика за социолози, Практика по качествени методи в емпиричните социологически изследвания. В третата част се изучават Теория на социологията - част I, Модерна теория на социологията, Социологически структурен анализ на глобалното общество, Техническа социология, Трудови отношения – теория и политика на пазара, Социология на развиващите се страни, Международно развитие на човешките права на жената, Живот, остаряване и поколения, Основи на социологията на транспорта, Социология на границите, Социология на времето, Модели за изравняване на структурите, Специални многовариационни методи: анализ на регресията, Въведение в анализа на медийната информация, Проектно планиране и изследователски мениджмънт. Осъществяват се специализации в две направления – І. Икономическа социология, Социология на културата и Правна социология; ІІ. Социология на религиите.

В Икономическия университет във Виена съществува Институт (Факултет) по обща и икономическа социология. На студентите се предлагат като задължително избираеми следните социологически дисциплини: Въведение в социологията, Икономическа социология, Специална социология, Заетост и пол, Пол и идентификация, Социология на културата, Социология на информационното общество, Социология на масовите комуникации, Представи на личността за социалния свят, Основни концепции на социалните науки, част I, Методи на качествените изследвания, Методи на емпиричните социологически изследвания, Функционализъм.

Виенският университет по икономика и бизнес администрация предлага на студентите от бакалавърско и магистърско ниво обучение в областта на социалната икономика. Преподават се курсове по: Методи в социалните науки, Теории в социалната икономия, Икономика и общество.

В Испания, университетът в Невана предлага обучение по бизнес етика в специален Департамент по бизнес етика. Някои от основните учебни дисциплини, които се преподават, са: Етични основи на мениджмънта, Бизнес и общество, Етични решения – как се правят (вземат), Корпоративна етика и организационна култура, Християнството в бизнеса и мениджмънта. В университета в Помпей в Департамента по политика и социални науки водеща социологическа дисциплина е Институции и социални анализи.

Във Финландия Хелзинският университет предлага следните задължителни дисциплини по социология: Въведение в социологията, Въведение в демографията, Въведение в социалната антропология, Изследователски методи в социологията, Финско общество. Допълнителни избираеми са: История на класическите социологически теории, Емпирични методи в социологическите проучвания, Съвременни социологически изследвания, Количествени методи в социологическите изследвания, Качествени методи в социологическите изследвания, Въвеждащ семинар за научни писмени разработки, Ориентации в социологическата теория, Изследователски семинар. Предлагат се следните области за специализации в социологията: Социология на здравето, Социология на семейството, Закон и общество, Социология на пола и възрастта, Социален контрол, Социология на конфликта, Организационно поведение, Градска социология (Урбанистика), Културология, Социални измерения на европейската интеграция, Научни технологии, Практическо есе, Класици на социологията. Предлагат се различни магистърски програми - например по Демография. Тази програма включва следните учебни дисциплини: Съвременни методи в социологическите изследвания – Статистика за социолози, Количествени методи, Съвременни методи в демографията, Специализирани демографски науки, Области на специализация в демографията, Практическо обучение в демографски изследователски проект, Практическо есе, Тезисен семинар І и ІІ, Разработване на магистърска теза.

В Юмеа Университет по бизнес и икономика Департаментът по социология преподава дисциплините: Модернизъм и социални отношения, Социология на културата, Социология на сравнителните социални политики, Методи на социални изследвания.

В университета в Осло, Норвегия, В Департамента по социология и човешка география се изучават учебни дисциплини като: Скандинавски трудов пазар и трудови отношения, Скандинавското общество на благосъстоянието, Структура на семейството и социалната промяна, Семейство, работа и благосъстояние в епохата на модерността.

В известния Утрехт университет в Холандия студентите се обучават по следните социологически дисциплини: Класическа социология, Социоикономическа история, Право и общество, Качествени методи за изследване, Модерна социология, Социална психология, Културни (социални) конфликти и човешка солидарност, Социална и икономическа география, Етични отношения.

В американските университети3 социология се преподава в 250 университета и колежа, в 600 училища по бизнес и администрация.

Програмите по социология в американските университети се отличават по това, че в тях в по-голяма степен, отколкото в европейските вузове, се използват антропологически, демографски и географски подходи. Това намира отражение даже в наименованията на социологическите факултети. В университетите в щата Уисконсин името на факултета е „Департамент по социология и антропология”, в университета в Тенеси – „Департамент по социология, антропология, социална работа”. Подобни подходи са отразени и в представяните курсове. Във факултета в Харвардския университет се изучават следните курсове: Социология и американското общество, Индустрия на Източна Азия. Социологически аспекти, Социология и афроамериканско общество, Общества на Карибския архипелаг: социоикономически измерения и културна адаптация, Пол и класи в потребителското общество, Сравнителна европейска социална теория, Социология на австралийското общество, Раси, класи, полови, етнически и етнографически традиции, Етническа социология: сравнение и исторически перспективи, Раси, класи и нищета в градска Америка, Социология, екология и общество и др. В щата Кънектикът в центъра на програмите по социология стои поведението на човека в семейството и обществото, професионалната ориентация, психологическите отклонения. В нея са включени и курсове като: Брак и семейство, Социология на хомосексуализма, Ролята на секса в живота на обществото, Поведението на човека в социалната среда, Законите в семейството, Децата и законът, Личност и социална структура, Социология на манталитета и т.н. В процеса на изучаване студентите слушат лекции, участват в дискусии, обсъждат публикации, поддържат и развиват научно-практически връзки с различните обществени организации (общежития, училища, болници, центрове за социологически допитвания).

Програмите по социология в американските вузове традиционно включват курсове по методи за провеждане на социологически изследвания. Например в Харвардския университет в комплекса от подобни курсове централно място заема цикъл от лекции, посветени на методите за качествен анализ. Качествените методи на социологическите изследвания се разглеждат като най-важен инструмент за моделиране на политическите и рекламните кампании, широко прилагащи се не само в САЩ, но и в целия свят. Курсът се състои от следните тематични лекции: Въведение в качествения анализ на социологическите изследвания, Описателна и обяснителна статистика, Случаен табличен анализ, Интерпретация на резултати от социологически изследвания. Подробно се изучават: Методи на историческия макроанализ, Теренни социологически наблюдения, Социален мрежови анализ на взаимоотношенията в групи и т.н.

Интересът към приложните аспекти на социологията в университетите в САЩ се изразява в организация на лабораторни центрове или институти за социологически изследвания към катедрите и факултетите, а също и в създаване на служби за социално подпомагане. Подобни структури реализират конкретни социологически проекти. В тях се провежда социална работа със семействата и отделните личности (индивидуална социална работа). Социолози, специалисти по социалната работа, по социалното осигуряване, по социалната политика – ето списъка от някои професии (съответно специалности), които се получават в университетите в САЩ след завършване на факултет по социология.

Обзорът показва, че ролята и позициите на социологията като наука в хуманитарното образование на чуждите университети са твърде високи. Социологията е нужна, тъй като днес практически всички обществени науки се актуализират с резултати от социологически изследвания, а тяхната перспектива се определя от равнището и характера на развитие на самата социология. В много университети специализациите в областта на социологията (в трето ниво на т.нар. допълващо обучение за Германия, Австрия, Швейцария, Франция или магистърски програми за САЩ и Великобритания) са най-важни, а често и необходими за допълване на общата професионална и специална подготовка на различните специалисти, в т.ч. и на икономистите.

В България социология се преподава в повечето университети, всеки от които е приел самостоятелна учебна програма по социология или учебни програми по различни социални и/или социологически науки. По-важно е в настоящото изложение да бъдат представени университетите, в които се обучават студенти в специалност Социология. За учебната 2002-2003 г. това са: Софийския университет „Кл. Охридски” и Университета за национално и световно стопанство в София; Югозападният университет „Неофит Рилски” в Благоевград; Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” в Пловдив; Великотърновският университет „Св.Св.Кирил и Методий” - В.Търново.

В Софийския университет Св. Кл. Охридски” специалност Социология се намира във Философския факултет. Обучението в бакалавърско ниво се извършва чрез следните задължителни дисциплини: Компютърно обучение, Въведение в социологията, История на социологията, Математико-статистически методи, част 1 и 2, Социология на културата, Емпирични социологически изследвания, Социология на социалните общности, Икономическа социология, Социология на социалното регулиране, Съвременни теории за цивилизацията, Анализ на съдържанието, Социологическа метрика, Епистемология на социологическото познание. Избираеми курсове: І група (от три дисциплини се избират 2) - Социална психология, Социология на личността, Биография и общество; ІІ група – Социологически школи и направления (избират се най-малко две дисциплини): Социологически идеи на Е. Дюркем, Социологически идеи на М. Вебер, Социологически идеи на К. Маркс и Ф. Енгелс, Структурализъм и социологически идеи; ІІІ група - Специални социологически дисциплини (избират се най-малко 2 дисциплини): Социология на младежта, Социология на образованието, Социология на семейството, Социология на познанието, Социология на религиите, Социология на масовите комуникации, Социология на изкуството, Социология на политиката, Социология на стопанските организации, Социология на неправителствения сектор; ІV група - Дисциплини от други социални науки (избират се най-малко 2): Въведение в психологията, Демография, Психология на личността, Реторика, История и социални аспекти на приложение на трудовото право, Съставяне и интерпретация на тестове, Трудова и организационна психология, Социална политика, Увод в икономиката; V група - Факултативни дисциплини: специализирани курсове с периодично променяща се проблематика; VІ група - Учебно-производствени практики (избират се най-малко 3 дисциплини): Изследване на общественото мнение, Маркетингови изследвания, Изследвания на социалното дело, Социални структури и стилове на живот, Индустриални отношения, Изследвания на професионално-творчески групи, Сравнителни етнокултурни изследвания, Изследвания в сферата на рекламата, Електорална социология; VІІ Група - Дисциплини за учителска правоспособност (задължителни за педагогическа квалификация): Философия, Етика, Логика, Естетика, Педагогика, Педагогическа психология, Методика на обучението, Педагогическа практика.

Магистърските програми са две: Общество и култура: теоретична и историческа социология и Трудови пазари

В Югозападния университет Неофит Рилски” специалност Социология е в Правно-историческия факултет. Студентите завършили специалността получават познания за фундаменталните общосоциологически дисциплини като: История на социологията, Количествени методи, Социална статистика, Количествени методи в социологията, Качествени методи в социологията, Икономическа социология и др., както и в частните социологически дисциплини - Социология на религиите, Социология на образованието, Социология на пола, Социология на политиката, Социология на отклоняващото се поведение, Социология на рекламата, Социология на културата, Етносоциология и др. Въведено е практическо обучение – летен социологически стаж, който се осъществява в ТСБ – Благоевград и в други регионални статистически бюра в края на третата учебна година. По този начин студентите получават практически умения за събиране и анализ на емпирична социологическа и статистическа информация.

За образователно-квалификационна степен „бакалавър” задължителни са: Количествени методи в социологията, Социална статистика, Социология на пола, Социология на стратификацията и неравенствата, Социология на социалните регулатори, Качествени методи в социологията, Социология на труда, Писмена култура и стилистика на научния труд, Икономическа социология, Социология на образованието, Политически маркетинг, Социология на политиката, Социология на религиите, Социология на културата. Практикум: Подготовка на изследователски проект, Социология на традиционните и модерните общества, Етносоциология. Избираеми – Изследвания на маркетинга и рекламата, Обществено мнение и медии, Социология на изкуството, Социология на правото, Социология на отклоняващото се поведение, SPSS, Социология на масовите комуникации, Социология на организациите, Епистемологически проблеми на социологията, Утопия и социология, Нови религиозни движения, Пол, семейство и социална политика и др.

Предлагат се две магистърски програми - Социология на религиите и Социология на семейството.

В Пловдивския университет Паисий Хилендарски” специалност Социология е във Философско-историческия факултет. Задължителните учебни дисциплини са: Увод в социологията, Увод във философията, Формална логика, Увод в психологията, История на религиите, Практически умения в хуманитарните науки, Приложение на статистическите методи в социологията, Увод в етнологията, История на социологията, Социология на икономиката и екологията, Социология на науката, Социология на технологиите, Философска логика, Социология на политиката, Количествени и качествени методи, Критическа теория, Социология на всекидневието - І част (всекидневие и жизнен свят), Социология на публичността, Логика и методология на хуманитарните науки, Теория на емпиричните социологически изследвания, Социология на всекидневието - ІІ част (всекидневие и криза), Социология на културата, Социология на историята, Социология на неравенството и социалните стратификации, Приложна социология (практически умения в емпиричните социологически изследвания), Етнометодология, Социология на религията, Електорална социология, Социология на етническите общности, Социология на медицината, Социология на наказателните институции, Социология на образователните институции, Философски дискурси на модерността и постмодерността, Етносоциология, Социология на правото, Социологически и маркетингови изследвания. Избираеми: избират се три от девет – Социология на информационното общество, Социология и футурология, Философия и политика, Теория и практика на масовите комуникации, Аксиология, Философия на историята, Политически и избирателни системи, Моделиране на груповите дискусии, Социологически анализ. Практики: Социология на лабораторния живот, Практическа логика и Етнометодология.

Във Великотърновския университет Св.Св.Кирил и Методий” през учебната 2003/2004г. стартира обучение на студенти в специалност Социология. Предстои акредитация на специалността.

От икономическите университети в България единствено в Университета за национално и световно стопанство – София, има разкрита специалност Социология, която подготвя социолози за икономиката. В другите два икономически университета състоянието е следното.

В Стопанската академия Д. Ценов”- Свищов, учебната дисциплина Икономическа социология се преподава във факултет „Финанси”. Тя е задължителна учебна дисциплина само за специалност Застраховане и социално дело, а за специалност Финанси е избираема. Във факултет „Производствен и търговски бизнес” се чете дисциплината Социология на пазара (избираема), а във факултет „Мениджмънт и маркетинг” студентите избират две учебни дисциплини – Приложна социология за специалност Планиране и Социология и психология на управлението за специалност Публична администрация. В колежа по икономика и управление учебната дисциплина Икономическа социология е задължителна.

Обучението на студентите по социология и психология се осъществява от смесена катедра История, Философия, Социология”. Преподавателите по социология на основен трудов договор в катедрата са трима. Ръководител на катедрата е доц. д-р по социология Николай Георгиев, който работи съвместно с гл. ас. Румяна Чонова и ст. ас. Ваня Ганева. През последните няколко години за целите на учебния процес те издават два учебника по икономическа социология и едно учебно помагало.4

В Икономическия университет - Варна дисциплината Икономическа

социология е задължителна за Стопанския и Финансово-счетоводния факултет и се преподава на студенти от 7 специалности: Икономика и управление на промишлеността, Икономика и управление на строителството, Аграрна икономика, Стокознание и Маркетинг от първия факултет и Счетоводство и контрол и Финанси от втория. Във факултет „Управление” задължително се изучават дисциплините: Обща социология и Психология на управлението, а като избираема – Икономическа психология.

Катедрата, в която работят преподавателите по социология, също е смесена, както в Свищов, и е наименувана „Философски науки. Ръководител е доц. д-р по социология Апостол Апостолов. На основен трудов договор в катедрата са четирима социолози – доц. д-р А. Апостолов, доц. д-р Райна Стойнешка, гл. ас. Илко Тодоров, гл.ас. Деян Димитров.

През последните години преподавателите издават 3 учебника и 2 учебни помагала, по които се обучават студентите.5

В Университета за национално и световно стопанство – София, социологическото образование се осъществява по два начина. Първият – преподаване на учебната дисциплина Икономическа социология na студенти от различни специалности, по който има сходство с другите два икономически университета в Свищов и Варна. Вторият начин, по който се различава от тях, е обучаване на студенти в специалност Социология и в специалност Икономика със специализация по икономическа социология.

От учебната 2002/2003г. в Университета за национално и световно стопанство дисциплината Икономическа социология е избираема за разлика от Варна. Преди това тя се изучаваше от студенти във всички специалности и във всички факултети и се намираше в списъка на задължителния университетски блок учебни дисциплини. След отпадането на единните държавни изисквания и редуцирането на общия хорариум на обучението в степен „бакалавър” до 3000 часа, както и след приключването на програмната акредитация на специалностите в Университета за национално и световно стопанство, дисциплината стана избираема. В настоящия момент тя е предпочитана от студентите в специалностите: Макроикономика, Икономика на труда, Застраховане и социално дело, Политология, Интелектуална собственост от Общоикономическия факултет; от факултет „Финансово-икономически” - Счетоводство и контрол, Финанси; от факултет „Отраслово-икономически” – Икономика на индустрията, Икономика на търговията, Икономика на кооперациите, Аграрна икономика; от факултет „Управление и информатика” – Маркетинг, Прогнозиране и планиране, Статистика; от факултет „Икономика на инфраструктурата” – Социални и културни дейности, Стопанска логистика, Туризъм, Публична администрация, Икономика на транспорта, Национална и корпоративна сигурност; от факултет „Международна икономика и политика” – Международни отношения. Общият хорариум е 30 часа лекции и 30 часа упражнения.

Вторият начин, по който се извършва социологическото образование в Университета за национално и световно стопанство, е чрез обучаване на студенти в специалност Социология. През 1990 г. е открита специалност Икономическа социология, която през 1997 г. е преименувана в специалност Социология 6. Специалност Социология получи програмна акредитация на 25.07.2002 г.

Обучението на студентите се осъществява по учебен план, който включва фундаментален блок от общосоциологически, частносоциологически и икономико-социологически учебни дисциплини и задължителен университетски блок за всички икономически специалности. Фундаменталният блок от общосоциологически, частносоциологически и икономико-социологически учебни дисциплини, които подготвят бъдещи социолози за икономиката, включва: Въведение в социологията, Макро- и микросоциологически теории, Социология на стратификацията, Социология на социалните общности, История на социологията, Социология на труда, Икономическа социология, Социология на глобализацията, Социология на третия сектор, Социология на комуникациите, Социология на публичния сектор, Демография, Етносоциология, Аграрна социология, Социология на потреблението, Социология на пазара, Социология на предприемачеството, Социална политика, Социална психология, Икономическа психология, Управление на персонала в икономическите организации, Интелектуална собственост, Бизнес етика и бизнес етикет. Избираемите социологически дисциплини са: Културология, Социология на личността, Социална прогностика, Социология на образованието, Социология на здравеопазването. По емпирична социология студентите се подготвят със следните учебни дисциплини: Методология и организация на емпирични изследвания, Маркетингови изследвания, Качествени методи, Теория на статистическия анализ, Извадки в емпиричните изследвания, Подготовка на данни със SPSS, Статистически анализ на данни със SPSS, Многомерни статистически методи в социологията.

Задължителният университетски блок учебни дисциплини за всички икономически специалности, в т.ч. и за специалност Социология, е следният: Основи на микроикономиката, Основи на макроикономиката, Математика І и ІІ част, Информатика, Основи на управлението, Основи на правото, Основи на финансите, Икономика на труда, Основи на счетоводството, Статистика. Те им осигуряват базисна икономическа подготовка и позволяват на студентите от специалност Социология освен магистърска програма по социология да изучават и магистърска програма по икономика за не повече от два семестъра.

От 1997 г. катедра „Икономическа социология”, съвместно с катедра „Психология и педагогика” подготвят студенти в специалност Икономика, по икономическа педагогика и психология. Фундаменталните учебни дисциплини са: Основи на микроикономиката, Математика І и ІІ част, Информатика, Основи на управлението, Основи на правото, Основи на макроикономиката, Основи на финансите, Основи на счетоводството, Статистика. Социологическият блок учебни дисциплини, които изучават студентите от специализацията по икономическа социология, са следните: Въведение в социологията, Икономическа социология, Демография, Социална психология, Методология и методика на емпирични социологически изследвания, Обща социологическа теория, Програмни продукти за обработка на данни, Организационно поведение, Социална политика, Качествени методи в емпиричните изследвания, Социология на труда, Извадки в емпиричните изследвания, Икономическа култура, Икономическа психология, Управление на персонала, Маркетингови изследвания. Избираемите дисциплини са: Социология на пазара, Потребителско поведение, Конфликти в икономиката, Реклама, Бизнес комуникации, Многомерни статистически методи в социологията, Социология на предприемачеството, Социална прогностика, Интелектуална собственост, Бизнес етика и бизнес етикет, Организация и финансиране на емпирични изследвания, Стокознание, сертификация и стандартизация.

Магистърските програми и за двете специалности имат ориентация в областта на Социология на икономиката.

Преподавателите по социология са от катедра “Икономическа социология”, структурно звено на Общоикономическия факултет. В този факултет са и други катедри, имащи отношение към социалната и хуманитарната подготовка на икономистите, а именно – „Философия”, „Политология”, „Психология и педагогика”, „Интелектуална собственост”, „Труд и социална защита”. Преподавателите на основен трудов договор в катедрата са 10. Ръководител на катедрата е проф. д-р по икономика Благой Колев. Академичният състав се състои от проф. д-р на ик. н. Ташо Пачев, доц. д-р по социална психология Кольо Рамчев, доц. д-р по социология Саша Тодорова, доц. д-р по социология Дочо Лазаров, доц. д-р по икономика Вяра Стоилова, доц. д-р по социология Мария Стоянова, гл.ас. д-р по икономика Валентин Вълов, гл.ас. Александър Стоянов и гл.ас. Андрей Нончев.

Студентите се обучават по учебник „Икономическа социология” (1996).7
Какви са проблемите на социологическото образование в икономическите висши училища на настоящия етап? (Къде се разминават потребностите с реалностите? Кои са конфликтните точки?)


Каталог: alternativi -> br2
br2 -> Работната хипотеза – концептуална сърцевина на научното изследване
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br2 -> Екологичен рейтинг на фирмите
br2 -> Приложение на съвременните модели за оценка на цели предприятия в България
br2 -> Икономическа и нормативна пътна карта на българските медии по маршрут евроинтеграция”
br2 -> Новата парадигма на диалога фирма – обкръжаваща среда
br2 -> Начало на социологическото познание и на социологията като наука в българия
br2 -> Научно изследване с ръководител проф д. ик н. Бистра Боева
br2 -> Проф д. ист н. Трендафил Митев унсс, катедра „Политология”
br2 -> Роля на зелените сертификати при стимулиране използването на възобновяеми енергийни източници


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница