ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
Поради постоянното нарастване и подобряване на инженерната инфраструктура е нараснала значително е нараснал проблема с шума от автомобилният трафик през последните няколко десетилетия. Както в България, така и по цял свят се търсят съответните подходящи начини за намаляване на шума от трафика без да засяга неблагоприятно околната среда. Решението на този проблем се състои в преградни стени от естествени или изкуствени материали, които може лесно да се сливат с околната среда така се предоставя възможността на живущите в съответния район да имат защита от нежеланият магистрален шум.
Развитието на националната ни система за инженерна инфраструктура в съчетание с повишаването на обществената осведоменост относно въпросите на околната среда доведе до необходимостта от оценка на въздействието на шума от трафика свързан с магистралите и пътищата и съседните на тях области. Когато равнището на шум превишава допустимите граници се налага държавните органи да вземат мерки по проблема или потенциалните проблеми, по отношение на предотвратяването или намаляване на проблемите с шума.
Етапът на който проблема с шума е идентифициран определя и възможните мерки за намаляване на въздействието му. Мерките за смекчаване на шума включват трафик контрол, промяна на конфигурацията на магистралата, териториалното планиране и зониране и шумови бариери.Когато нови автомобилни пътища са в процес на планиране или в някой от етапите на проектиране, цялостният анализ и повишеното внимание за намаляване на шума, чрез съответните мерки може да се заложат своевременно заедно с процеса на проектирането. Въпреки това, при съществуващите системи се налага поставянето на шумоизолиращи панелни огради или използване то на прилежащия терен за изграждането на шумоизолиращи прегради – геопластики или такива само от подходяща дървесно храстова растителност.
I.ИСТОРИЯ И МЕЖДУНАРОДЕН ОПИТ
Шумовите бариери са построени в САЩ от средата на 20 век, когато моторизираният трафик силно нараства. В края на 1960, акустичните технологии възникват, заедно с математическа оценка на ефикасността на шумовите бариери и техният дизайн. До 90-те години, шумовите бариери, включват използването на прозрачни материали, като са били проектирани в Дания и други западноевропейски страни.
Ранните модели на шумови бариери, създадени чрез компютър вземат предвид геометрията на пътното платно, топографията на терена , обема на превознитое средство , скоростите, смесването на видовете превозни средства, типа повърхност на пътя , както и климатичните характеристики на средата . Няколко американски изследователски групи разработеват варианти на методи за моделиране чрез компютър. Може би най-ранната публикувана научно разработен труд по отношение на шумови прегради е проучване за Foothill автострада в Лос Алтос, Калифорния .
До края на 1970 г., в продължение на десетки изследователски групи в САЩ се прилага подобно компютърно моделиране и технология. От 2006 г. тази технология се смята за стандарт в оценката на шумовото замърсяване от магистрали. Характерът и точността на компютърния модел, който се използва в днешно време е почти идентичен с оригиналния от 1970 .
Три основни типа на шумови бариери се използват в момента.
Земни геопластики, шумоизолиращи панели на модулен принцип и стени от различни материали и комбинации.
От тези три, шумоизолиращите панели са най -разпространеният начин за постигане на намаляване на шума предвид малкото пространство, което заемат .
Тук трябва да се отбележи че избора на преграда зависи от техническите им характеристики, като акустични, зрителни, структурни, строителство, с подробно описание и съответната поддръжка съображения за сигурност и др.. Другите технически бележки в тази серия е насочена към проектирането на шумова бариера от тухлени стени.
II.АКУСТИЧНИ СЪОБРАЖЕНИЯ
За да се разбере функцията на бариерnана стена или как стената намалява нивото на шума, е необходимо да се обсъдят някои от основните принципи, участващи в разпространение на звука и намаляване на шума.
Когато няма пречки или бариери между източниците на шум-магистрала и приемници, звукът преминава в пряк път от извора до приемника. Когато преградната стена е поставена между източника на шум и приемника, бариерата разпръсква звука в три направления: над преградата, отразен от преградата и през преградата.
Директен шум
Рефлекция на шум при наличие на преградна стена
Дифракцията над горната част на стената образува зона на „сянка” зад преградата. Границата на тази „сянка” зона се определя от права линия, прекарана от източника на шума над горната част на преградната стена (виж фигурата по - долу).
Всички приемници, разположени в зоната на „сянката” ще усетят някаква степен на звуково затихване. Размерът на намаляването или отслабването на звука е пряко свързано с ъгъла на дифракция.Тъй като този ъгъл се увеличава, увеличава се и бариерата на затихване.Така бариерата на затихване е функция на височината на стената и разстоянията между източника, бариерата и приемника. Два други фактора, също се отразяват на размера на звуковото отслабване:, материала, от който е изработена шумовата бариера и височината на преградата.
Зона „сянка” на шумовата бариера
Звукoвита характеристика, произлизащи от материалите от които е направена звуковата бариера са свързани с плътността. Несъмнено един от най-удачните материали са земните геопластики, тъй като стойностите на загуба на вреден шум е увеличават с увеличаването на плътността на материала. Като общо правило за дизайн, предаването на шума трябва да се ръководи от стойностите на загуба на шума, съответно да бъдат минимум 10 децибела (дБ). Стойностите на загуба на шума предаван зад тухлена зидария са в горния край на диапазона и предаване на звука чрез бариера от тухли няма да се отрази значително по отношение на затихването му.
III.ВИЗУАЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ И ДИЗАЙН
В акустичната наука дизайна на шумовата бариера се основава на намаляване на шума от пътното платно или железопътната като линия източник. Теорията се основава на блокиране на звуковите лъчи пътуващи към определен рецептор..Звуковите вълни следват завой (надолу), когато те преминават край върха на шумовата бариера. Усложняването представлява феноменът на пречупване или „огъването” на звуковите лъчи в присъствието на нехомогенна атмосфера, наличието на различни обекти и дори разлики в темперстурно отношение и наличието на вятър също повлияват на разпространението.
Звукът като източник включва шум от двигателя, шум от гуми и аеродинамичен шум, всички те варират в зависимост от типа превозно средство и скоростта на движение.
Стените за намаляване на шумовото замърсяване често се изграждат чрез използване на стомана, бетон, зидария, дърво, пластмаса, изолационна растителност, геопластики или композитни материали. В най-крайните случаи, целият път е ограден със определена структура, или пътят е вкопан в тунел – метода на покриване.Тъй като нивото на шума се измерва обикновено с логаритмична скала , намаляване на девет децибела се равнява на премахването на около 80 на сто от нежеланият звук.
Магистрални шумови бариери - склонни са да доминират на визуалната среда в близост до пътища. Те често са с големи дължини и може да бъдат високи дори до 7.6 м над повърхността мерено от нивото пътя. Изключително високите стени може да имат и грозно въздействие върху естетическите характеристики на територията и може да въздействат на шофьора клаустрофобично. От съображения за безопасност, дизайнерът трябва да се намали визуално въздействие на преградните шумоизолиращи стени. Шофьорите трябва да преминат по пътя с бариера с макимално малки визуални смущения.
За относително ниски стени, линията на шумовата бариера трябва да отразява линиите на околната среда. Например, в подвижния терен, права линия ще бъде не на място и ще се обръща внимание на тази линия. Въпреки това, при равен терен, където хоризонта се вижда като права линия, шумовата бариерата няма да има визуално господстващо положение. Въвеждането на вертикалните линии, като с пиластри, поставени по дължината на сравнително ниски стени се препоръчва за да се постигне визуален баланс. Насаждения от дървена астителност, оформени като колони могат да подчертаят вертикални линии в шумовата баривра, а за омекотяване на прехода между земята и стената могат да се използват хратови насаждания.
В градски условия, когато хоризонта се състои от редуващи се по височина сгради, подходящ дизайн за шумоизолираща стена може да представлява различни по височина панели, които да представляват своеобразно отражение на градския профил.
разположение на линиите за наблюдение
Друг начин за намаляване на визуалното въздействие върху околната среда е чрез промяна в промяна на профила на стената, с цел разкъсване на монотонността, така се създават джобове, които могат да бъдат използвани за растителни насаждения. Тези преходи може допълнително да се използват като зони за промяна в структурата, цвета или височината на стената. Така формираните „Джобове” могат да имат строого геметричен характер или да следват плавни извити линии. Освен това, благодарение на своята геометрия, и двата типа последно упоменати дизайна на шумоизолиращи стени имат допълнително предимство, че са по-устойчиви на вятър и сеизмични сили,отколкототези с права геометрия.
 
 
Независимо от формата, шумоизолиращите бариери не трябва да започват или свършват рязко. Най-добрият преход в случая е в началото и в края да се създаде връзка с околният терен, чрез своеобразно вкопаване на стената в естествен хълм или изкуствени геопластики.Ако това не е възможно по различни съображения се използва метода на постепенно намаляване нависочината на стената. Това не само е визуално приятен завършек, но също така е функционален такъв. Този преход може ефективно да намали количеството на шума за пътуващите в края на стената.
Достъп през шумовата бариера може да се наложи в определени случаи, което налага предвиждането на врати за оборудване или услуга, например нужда от достъп до пожарни кранове или водоизточници от другата страна на бариерната стена. Отворите в стената не трябва да намаляват звуковите или структурни те характеристики на шумовата бариера.
IV.РАСТИТЕЛНОСТ
Използването на местна растителност рефлектира на икономически смисъл на проекта. Развитието на градската среда, селското стопанство и изграждането на пътя унищожава голяма част от първоначалните растителни съобщества, които са съществували на съответното място. Възстановяването на оригиналния облик на растителността спомага за внедряването на пътното платно в околния пейзаж и предлага интересна по отношение на естетиката видимост на пътя. Диви цветя и прерийни треви допринасят за голямото разнообразие на текстури и цветове на пътния пейзаж. Цветя, които цъфтят по различно време - от пролетта до есента и декоративни треви променящи цвета си през съответния сезон, всичко това допринася за една уникална визия, която да допринесе за индивидуалност на всяко пространство.
Създаването на озеленяване по магистрала изисква внимателен подбор на растения и известна доза търпение. Прерийни треви и диви цветя - ще отнеме две до три години, за да се установят и да могат да оъществяват ефекта на замисъла. През първите няколко години от двете страни на пътя, доминттите ще бъадатмногогодишните плевели. Растителният подбор трябва да се бъде такъв, че да се осигури разнообразие на цветове, височина и време на цъфтеж. Това ще доведе до по-натуралистичен пейзаж с различни текстури и цветове през цялата година.
В допълнение към естетиката озеленяването може да намалиразходите за поддръжка на пътя. Торенето и косенето са дейности, които могат да бъдат значително намалени. След като с еустанови прерийната растителност, тя предоставя отлично средство за стабилизиране на почви. Местните растения могат да бъдат изключително устойчиви на суша и ще продължат да се развиват, дори когато други видове растения пресъхват.
Използването на прерийни растения при крайпътни местообитания става все по-популярно в света. В щата Уисконсин, САЩ, Министерството на транспорта започна мащабен проект по магистрала 51 по установяването на списъка на прерийните треви и дивите цветя по пътя.
Озеленяването може да се използва по различни начини, за да се подобри есететиката на така формираните магистрални коридори от шумовите бариери.
Видът на шумовите бариери може да бъде своеобразно смекчен чрез използването на растения, особено когато трябва се използват с камофлажна цел. Каскадна растителност над горната част на стените и насаждения в основата могст да се използват ефективно както омекотители. 
Мащабът на шумовите бариери може да бъде намален чрез използването на растения, за да се намали визуално относителната височина на стената. Засаждане на дървета пред или зад стената може да премахне ефекта на видимата височина на стената или нейната монотонност. Храсти и катерливи растения се използват със същата цел, като ниско разположената при земята растителност подчертава хоризонтално стената, докато пирамидални и конусовидни форми на растителността осигуряват вертикалният елемент, и предразполагат вдигането на погледа нагоре.
Растенията могат да бъдат използвани за създаване на фокусни точки на интерес или акцент. Насажденията, които осигуряват контрасти по цвят, форма и / или размер ще бъде визуално видими дори и с висока скорост. Акцентите от растителни насаждения могат да осигурят естетически стимулиране на шофьорите с цел осигуряване на разнообразни гледки или за локационни сигнали.
 
 
 
Основна цел при проектирането на шумови бариери е е тяхното интегриране в околния пейзаж, за да не изглеждат шумовите бариерни стени като натрапчиви обекти в околната среда, те могат да бъдат интегрирани в ландшафта чрез два основни начина. Самата структура може да бъде проектирана във вид на геопластика, като така земята става основната част от структурата на бариерата.
Дизайна на геопластиките може да допринесе до интересни решения - постепенното стеснява или снижаване до нивото на пътя ще даде представа, че стената буквално нараства от земята. В случай на съществуващи структури като мостове и парапети е добре да се направи опит да се се свърже стената с края на структурата. Това ще осигури визуална приемственост между магистралните структури.
В Западна Европа се използват предимно вертикални стенни бариери от рециклирани материали, които служат за хранителна среда за различни растения растения. Земята се поставя в съдове като кашпи, които имат възможността да се комбинират и сглобяват в зависимост от това каква височина искаме да достигнем или какъв ефект съответно. Съществуват структури създадени от преплетени върбови клонки сходни на плетката за кошници, които съвместяват земна маса и същевременно я скриват чрез издънкови листа и леторасти, покриващи структурата. За защита срещу сухите периоди, напоителните системи се монтират в стената. Друг вид поддръжка е съвсем минимално подстригване на всеки две години и профилактика срещу болести и вредители ако е необходимо. В Германия подобни стени имат средна продължителност на живота от двадесет до тридесет години. Върбите са широколистни растения и губят листата си през есента и привлекателността на тези стени по време на зимните месеци може да бъде оспорвана. Докато не бъде намерен приемлив заместител, това би могло да представлява ограничение за въвеждането им при нас.
Подобен подход може да се получи и при проектирането на корита в стената. Напоителна система може да се включи в коритото. Размерът на саксията също може да се променя например за да произвежда ефект на доминото. Поради сложността на дизайна изграждането на този тип стена може да бъде по - скъпо. В допълнение, видовете растения, които могат да растат и да оцелеят в саксии са ограничени. Надземните саксии са чувствителни и на ниски температури, освен ако те не са достатъчно големи и добре изолирани и изискват интензивна поддръжка.
Катерливите растения са също добър избор предвид факта че може да се прикрепят към повърхността на бетонови или дървени стени, за други повърхности също може да бъде намерено техническо и конструктивно решение относно закрепването на растителността. Този вид растения засадени от към жилищните страна на шумовата бариера ще достигнат ефекта на каскада като в конструкцията на стената ако бъдат предвидени отвори, това ще даде възможност на катерливата растителност да премине от двете страни на стената
| 
