София, 21 април 2004 г., МвнР



Дата08.05.2018
Размер80.64 Kb.
#68817
ТипЛекция
Лекция на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски по повод официалното откриване на Дипломатическия институт към министъра на външните работи

София, 21 април 2004 г., МВнР

Уважаема госпожо министър, господин вицепремиер, господин министър, ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители, дами и господа,

За мен е наистина голямо удоволствие да говоря днес пред тази професионална и, не се съмнявам, мотивирана публика. Още повече че призванието на един дипломатически институт е да се грижи за високата квалификация на дипломатите.

От дългогодишния си опит в международните отношения съм разбрал, че животът на дипломата е подчинен на мисията му, чието изпълнение надхвърля часовете на работното време. Дипломацията е определен начин на мислене и стил на поведение, в който всеки един детайл е от значение, включително маниерите и външният вид.

В рамките на шегата, министърът често се шегува, ще отворя скоба и ще цитирам една фраза, която според мен най-добре определя вашата професия. Дипломатът е човек, който ще ви прати по дяволите по такъв начин, че да тръпнете в очакване да потеглите.

Бих желал да подчертая, че ролята на нашите дипломати се състои в най-доброто представяне на постиженията на България и на нейния образ. В този смисъл през изминалия период от мандата на правителството Министерството на външните работи, под вещото ръководство на министър Паси и целия му екип, постигна едни от най-значимите си резултати.

Както знаете, Дипломатическият институт формално бе учреден с постановление на Министерския съвет от 23 септември 2003 г., а от началото на тази години започна своята реална дейност. Основна негова задача е да подготви българските дипломати за предизвикателствата, произлизащи от членството на страната ни в НАТО и в ЕС. Нашите дипломати трябва да са добре подготвени за работа в условията на новата международна среда, съвсем нова международна среда, бих подчертал. С две думи, в евроатлантическите структури трябва да се работи по евроатлантическите стандарти. И вашето призвание е тези стандарти да се превърнат в български стандарти. Можем да изпитваме гордост, че днес откриваме първия национален Дипломатически институт в 125-годишната история на съвременната българска държава.

Хубавото е, че Дипломатическият институт няма да стъпи на гола земя. Той ще се опре на опита и постиженията на нашата дипломация, която допринесе България да се превърне в стабилизиращ фактор не само на Балканите, а в цяла Югоизточна Европа. Активната ни позиция по най-наболелите проблеми на съвременния свят демонстрира ясно способността на България да отстоява позициите на световната демократична общност.

Изправени сме пред необходимостта да преосмислим своите външнополитически приоритети. На преоценка са подложени съществуващата международноправна база, институциите и механизмите за поддържане и гарантиране на световния мир и сигурност. В това отношение Дипломатическият институт може много да помогне.

В изключително сложната международна обстановка през последните години България съумя да осъществява последователна, прагматична, балансирана външна политика. Тази политика й спечели авторитета на отговорен партньор в общността на демократичните страни - предвидим съюзник, на когото може да се разчита.

Двегодишното ни членство в Съвета за сигурност на ООН показа, че и една сравнително малка държава може да има своя принос за регулирането на конфликти от най-различен характер. Често ни се налагаше да изпълняваме отговорните си функции на непостоянен член на СС на ООН в сложни и пълни с рискове за международния мир условия. Участвахме успешно в интензивни и напрегнати преговори, свързани с кризисни и критични ситуации, както много от вас в тази къща знаете. Нашата водеща философия беше да градим мостове, а не да копаем пропасти. Междувпрочем, този подход е полезен във всички останали сфери на обществено-политическия ни живот. Да градим мостове, вместо да търсим конфликти.

Поредната отговорна международна мисия на нашата страна е председателството на ОССЕ. Вече четвърти месец МВнР активно съдейства в борбата срещу тероризма, трафика на хора, оръжия и наркотици. В същото време ние приоритетно съдействаме на хуманитарните мисии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - образованието, развитието на икономиката, културните контакти и др. Това е единствената по рода си организация, която може реално да обедини усилията на страните от Северна Америка, Европа и Азия.

Конкретен израз на българската съпричастност към поддържането на мира и сигурността е нашето участие в няколко мироопазващи мисии в различни райони на света. Имаме 859 български военнослужещи и полицаи в чужбина. Още преди пълноправното си членство в Алианса, България доказа, и то на практика, че е лоялен съюзник, подкрепяйки усилията на НАТО в Босна и Херцеговина и в Косово, както и срещу терористите в Афганистан и в Ирак. Тук бих искал да подчертая, че въпреки терористичния акт срещу нашата военна база в Кербала, както и сложната обстановка в момента, България, заедно с останалите страни от коалицията, ще продължи да изпълнява поетите ангажименти. Нещо повече, макар и извън Съвета за сигурност на ООН, ние продължаваме да настояваме за нова резолюция, която да отвори пътя на ООН, НАТО, ЕС, ОССЕ и други регионални организации да дадат своя принос за умиротворяване и стабилизиране на региона.

Безспорно най-големият външнополитически успех на България, а оттук и на българската дипломация, е присъединяването ни към НАТО. То бе резултат от усилията на няколко български правителства и затова може да се разглежда като израз на обединението на българския народ около евроатлантическата кауза. Както често съм казвал, членството ни в НАТО е гаранция за нашата сигурност, но то е и една голяма отговорност. Отговорност пред нашите съюзници, пред нашите съседи, а и пред целия български народ. Защото приемането в НАТО е еднократен акт, а членуването е всекидневие. А след добре свършената подготвителна работа тепърва започва многократно по-тежката - по-нататъшното модернизиране и изграждане на нашите военни сили.

България ще бъде ангажирана с провеждането на регионално ниво на политиката на Алианса - както по отношение на Западните Балкани, така и към прилежащите Черноморски и Кавказки регион. Препозиционирането на американските въоръжени сили в Европа и евентуалното разполагане на съвременни логистични бази в България ще допринесат за тази цел.

Като член на НАТО, България е ангажирана със стабилността и демократичното развитие в Западните Балкани. Усилията за евроатлантическа интеграция на региона неизбежно са съчетани. Затова наш приоритет ще продължи да бъде подкрепата за усилията на Република Македония, Хърватия и Албания за членство в НАТО. Реално приложение на тази стратегия ще бъде участието ни в срещата на най-високо равнище в Истанбул през юни тази година. Там ние ще поощрим усилията на балканските страни чрез продължаване на политиката на "отворени врати" и евентуалното конкретизиране на "пътната карта" към следващото разширяване на Алианса. Същевременно България ще продължи да подкрепя и насърчава стремежа на Сърбия и Черна гора и на Босна и Херцеговина за скорошно присъединяване към инициативата "Партньорство за мир". Ние помним и ценим помощта, която сме получили от нашите партньори, и затова сме готови да предложим през следващите години и нашата помощ на страните-кандидатки за НАТО, защото смятаме, че това е също принос за  стабилността на региона.

Като казвам региона, мисълта ми се насочва към Близкия изток. И тук дължа да изразя безпокойството си от последното убийство в Палестина. Не искам да си представя дори в какъв свят бихме живели, ако всяка държава започне да се защитава от тероризма с подобни похвати, които са неприемливи за международното право. Неочакваното отклонение от "пътната карта" в Близкия изток може да има само негативни последици за цялостния мирен процес в района. Не ще скрия моето убеждение, което съм споделял и с колегите си от други страни, че придържането и спазването на така наречената "пътна карта" би се отразило благоприятно и върху ситуация в Ирак.

С не по-малко усилия България достигна заключителната фаза и на подготовката за присъединяването си към ЕС. През декември 2003 г. Европейският съвет в Брюксел очерта ясно времевата рамка за периода до пълноправното членство: приключването на преговорите през тази година, подписването на договора за присъединяване през 2005 г. и пълноправно членство, ако е рекъл Господ, от 2007 г. България получи тогава финансовата рамка за периода 2007-2009 г.

Това е резултат, постигнат не на последно място отново благодарение на активната позиция на българската дипломация. Тя трупаше опит и заслужено самочувствие в продължителния процес на общуване, на трудности, на компромиси със страните-членки на Европейския съюз.

За нас е от особено значение да приключим преговорния процес в рамките на мандата на сегашната Европейска комисия. Подписването на договора дава възможност на български дипломати да участват в качеството си на активни наблюдатели в работата на институциите и в структурите на ЕС. А това означава, че и до януари 2007 г. нашите представители, макар да не участват във вземането на решения, ще могат да представят българската позиция и тя ще бъде обсъждана в рамките на съответните структури. Участието на българската дипломация в работните заседания на европейските структури ще бъде за нея най-добрата практическа подготовка, адаптация и натрупване на полезен опит, опит, който в живота е нещо много важно, най-вече в живота на младите дипломати. Бих искал да ги насърча да набират по възможност повече опит, като се оглеждат, като черпят този опит от по-възрастните, които са минали през много изпитания, без да имаме някакви политически предразсъдъци или предпочитания.

Свидетел съм, че по време на дебатите за бъдещия Конституционен договор на Европейския съюз беше постигнат принципен консенсус по въпроса за създаването на единна Европейска дипломатическа служба.

Дипломатическият институт е призван да подготвя българските външнополитически кадри, които да отговарят на професионалните стандарти и изисквания. Тук ще отваря още една скоба. Не трябва да забравяме, че служителите в едно посолство са често първите българи, с които чуждият гражданин влиза в контакт. Така че от тяхната компетентност, отзивчивост и акуратност ще зависи първоначалното им впечатление за страната ни. Като българин, живял години наред в чужбина, ще ви обърна особено внимание и върху това - колко е важна подкрепата и разбирането, което ще получат сънародниците от своето посолство. Казвам своето, тъй като българското посолство, където и да е по света, трябва да бъде българският дом за сънародниците извън родината. Не само за дипломатически прояви или мероприятия, а дом за българите, за тия, които живеят в чужбина, за хора, които понякога се намират и в затруднено положение. Естествено, това го казва човек, който наистина има вече, за съжаление поради годините ми, дълъг опит. Дипломатът не бива да има политически пристрастия. Дипломатът, особено в чужбина, представлява Република България, цяла Република България, цял един народ.

Уважаеми дами и господа, България вече е доказала на практика своя потенциал да бъде фактор в решаването на регионалните проблеми на сигурността. Наша постоянна задача е и активното участие на страната ни в съществуващите форми на регионално сътрудничество: Организацията за Черноморското икономическо сътрудничество, Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа, Инициативата за Дунавско сътрудничество, Централноевропейската инициатива, именно за да не се превърнат те в лишени от смисъл акроними.

Прагматизмът, конструктивността и взаимното зачитане на външнополитическите приоритети спомагат за развитието и задълбочаването на взаимноизгодно сътрудничество с Русия и със страните от ОНД, Азия, Близкия изток и Африка, Латинска Америка, Австралия и Океания - сътрудничество, което тепърва ще разкрие нови перспективи и възможности.



Очертаните многобройни предизвикателства пред вашата професионална общност и пред българската външна политика ме връщат отново към повода за днешното ни събиране - откриването на Дипломатическия институт. В последните години в българската дипломация навлезе едно ново поколение от специалисти с амбицията да покаже най-стойностното от българския национален дух. Уверен съм, че Дипломатическият институт ще бъде едно от добрите места за развитието на техните умения и че те, от своя страна, ще допринесат за реализирането на дългосрочните перспективи на България.

Преди 200 години Клаузевиц бе изрекъл крилатата фраза, че войната е продължение на дипломацията с други средства. Днес ние с вас имаме всички основания да обърнем този афоризъм и да заявим, че дипломацията е най-успешното средство за избягване на войната. С това пожелавам на българския Дипломатически институт много успех и на добър час!
Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница