София Антиполис

(превод от френски език – Зорница Грекова)

Тази система се развива по определен начин, който позволява да се говори за право на съдебна защита. Очевидно тук трябва да стане въпрос за това при каква съдебна защита и при какви условия съществува това право. Ако искаме да представим съдебната система на ЕС, в действителност това е самата общностна юрисдикция, но това са също и националните съдии. Всъщност националните съдии са съдиите на общо основание по Общностното право. Те са натоварени да изпълняват функциите на тази съдебна система. Затова трябва да се разбере как са организирани нещата, как действа правосъдието в рамките на ЕС.

От една страна трябва да се разбере, че общностните, или европейските, съдии – традиционно още от създаването на СЕО, но сега след създаването на ПИС и след Договора от Ница – действат в рамките на съдебни органи, като вече се предвиди да има и съдебни камари или специализирани в определена област съдилища. В момента има само едно специализирано съдилище – това за служителите на ЕС – това е специализиран съд, натоварен да се произнася за споровете между европейските чиновници и европейските институции. Освен това в близко бъдеще се очаква да се създадат още специализирани съдилища - за конкуренцията, за общностната марка, която вече съществува и която е създадена в рамките на хармонизацията на вътрешния пазар.

За момента основна роля играят СЕО и ПИС.

Има разпределение на делата, на компетентността между СЕО и ПИС. Исковете на частните лица срещу европейските институции се завеждат в ПИС, а не в СЕО. Това разпределение на компетентността води до разглеждане на исковете на частните лица от ПИС. Може да се подават искове за обезщетение на щети от действията на европейските институции и др. Но също така съществува и възможността, създадена с Договора от Ница, да се даде на ПИС компетентността да гледа дела, заведени от държавите срещу други държави, искове на институции срещу други институции – ЕП може, например, да подаде иск срещу Съвета, ЕК може да подаде иск срещу Съвета. Но в момента единствено определени дела в определени области може да бъдат заведени от държавите и от институциите пред ПИС. Договорът от Ница разделя възможностите, за да увеличи броя на исковете от държавите и институциите пред ПИС.

За момента основната особеност на производствата пред СЕО е, че са дела, които се водят единствено пред СЕО.

Важно да се отбележи при поделянето на компетентността между СЕО и ПИС е, че главната част от исковете на частните лица са пред ПИС, а основната част от исковете на държавите и институциите са пред СЕО. СЕО контролира ПИС. Има контрол, който може да позволи всеки, спрямо когото е произнесено решение от ПИС – независимо дали е частно лице, държава или институция – да атакува това решение пред СЕО. Но СЕО не е апелативна инстанция – това е касационен съд, т.е. юрисдикция, която не преглежда целия процес, а само правните въпроси. СЕО контролира само начина, по който ПИС прилага Общностното право, а не въпросите по същество. Ако имате например дело от областта на конкуренцията относно контрола върху сливането на предприятия, този контрол се извършва от ЕК. Ако се извършва например сливане на предприятия, задължително е да се поиска разрешение от ЕК, която взема решение да разреши или да откаже това сливане. Може да се заведе иск срещу това решение – от този, на когото е отказано сливането, или от този, който се е противопоставял на сливането.

ПИС разглежда казуса и отхвърля или потвърждава решението на ЕК. А след това може да се заведе дело пред СЕО – но за това как ПИС е приложил правото на конкуренцията, а не да разглежда има ли право на сливане или не. Поради това се казва, че СЕО не е апелативна инстанция, а е касационна – защото разглежда само начина, по който е приложено правото.

Това е схемата по отношение на искове срещу актове. В Договора от Ница е дадено определение на recours des actes – това са искове, които са предприети директно пред СЕО и които служат за контролиране на институциите пред ПИС и пред СЕО и за контролиране на държавите. Предвидена е възможност да се подават искове, които са заведени от друга държава. От съществуването на европейските общности насам има само четири случая на искове на една държава срещу друга. По принцип държавите не подават искове срещу други държави, защото се твърди, че ако една започне да обвинява другите, и другите държави ще подадат искове, поради което оставят това на ЕК.

Ще дам пример, за да разберете казаното дотук. Преди няколко години имаше напрежение между Италия и Франция, защото във Франция бе приета уредба за вноса на италианско вино, която поставя препятствия пред този внос, тъй като френските производители се опитваха да се предпазят. Италия завежда иск срещу Франция, въпреки че може да остави ЕК да действа и чак след това да подаде иск пред СЕО.

По отношение на recours des actes частните лица нямат никаква възможност за действие. Частните лица по никакъв начин не могат да подадат иск срещу държавите, а само срещу институциите. Друга възможност за частните лица е да подадат жалба срещу администрацията попълват се формуляри за жалби,които са на разположение в Интернет, а след това се изпращат на ЕК с обяснението защо е такова вашето мнение и се предоставят всички необходими документи, с които да се подкрепи жалбата. Това, което се очаква, разбира се, е ЕК, след като вниманието й е привлечено върху нарушението, допуснато от държава, да предприеме действие за consertation, но няма никаква гаранция. Първо, ЕК трябва да направи анализ и да се види дали и ма интерес от consertation, или не.

Преди няколко години трябваше да участва в дело във френския съд по наказателен процес, насочено срещу производител, който произвежда храни, в които има добавки в доза, надвишаваща разрешената от френското законодателство. Следователно, започнато е наказателно дело срещу тази компания, която с помощта на адвоката си и позовавайки се на Общностното право, се опитва да се защити, защото такъв продукт е открит в други ДЧ и не е възникнал никакъв проблем. Освен това този продукт можело да се внася във Франция. И затова не е имало причина, според защитата, да се забрани на френския производител да произвежда такъв продукт, който е произведен в други ДЧ и се разпространява чрез свободното движение на стоки.

От процедурна гледна точка съдията трябва да постави преюдициален въпрос пред общностен съдия, за да се консултира с Общностното право по това дело, да се види дали френското законодателство в тази област не противоречи на общностното право и в този случай да не може да се осъди производителя на основата на националното законодателство. А в същото време се подава жалба до ЕК. Делото е спечелено поради процедурни причини, тъй като има два иска по едно и също дело – има преюдициален въпрос, поставен от френски съдия, и иск по нарушение на договорите от ДЧ, предприет от ЕК.

Съществува паралелност на съдебните системи, което е интересен факт за анализ, защото това дава възможност за постъпки. Това е контролът на институциите и контролът на държавите, но има и една инстанция, защото както казах, националните съдии се предполага да се намесват в рамките на държавата по отношение на прилагането на Общностното право във вътрешността на държавата. Общностното право е право с директен ефект, което може да се използва пред националната юрисдикция. Националният съдия е призван да приложи Общностното право, да го зачита, да принуждава държавата да прилага Общностното право. Освен това националният съдия е призван да прилага Общностното право по отношение на частните лица и също така евентуално да прилага контрола на институциите. Защото в степента, в която националният съдия е призван да прилага Общностно право, може да се постави въпроса да се знае дали Общностно право е прилагано на равни начала. Това означава дали впоследствие даден европейски регламент не е приет, тъй като е неприемлив – например, противоречи на УД  и това може да бъде атакувано пред националния съдия. Може да се поставят и въпроси, свързани с легитимността на Общностното право. Пред националния съдия може да се поставят въпроси, които може да се поставят пред която и да е национална съдебна юрисдикция – пред наказателна инстанция, например. Вие сте съдени, защото сте нарушили национална правна норма, но вие твърдите, че този национален текст противоречи на общностна правна норма, което означава, че не трябва да се прилага националната норма. А може да сте съдебно преследвани, защото сте нарушили текст от Общностното право – например, в областта на хранителните продукти, т.е. норми за хранителните продукти, които са определени в текстовете на Общностното право. Това са норми, които в ДЧ дефинират качествата, характеристиките на хранителните продукти на основата на общностните норми – това не са национални норми, а общностни. Следователно, вие сте подсъдими, защото сте нарушили общностния текст.

По отношение на споровете с администрацията, с националните публични власти Общностното право може да се намесва – може да се подават искове срещу националните публични власти, ако те не зачитат Общностното право, или да се подават искове по дела, в които съществуват обвинения, че не са спазени общностни норми. Освен това може да имате съдебни спорове между частни лица, които може да водят дела по различни области от Общностното право – например, конкуренцията. Например, искате да купите от производител някакъв продукт, за да го препродадете по-късно, но производителят отказва, защото е подписал договор с друг клиент, в който има клауза за ексклузивност. Тъй като това противоречи на разпоредбите на Общностното право, може да се заведе дело.

На практика всички съдии са призвани да прилагат Общностното право. От значение за националния съдия е съществуването на СЕО, защото за националния съдия СЕО е организъм, към който той може да се обърне, за да постави преюдициални въпроси, а в някои случаи дори е задължен да постави такива въпроси.

За да постави преюдициален въпрос, който се поставя в рамките на процедурата за сътрудничество между националните съдии и общностните съдии – националните съдии поставят въпрос за тълкуване на Общностното право при проблем с тълкуването, например – националният съдия се обръща към СЕО с молба да тълкува дадена разпоредба на Общностното право или разпоредба на регламент или директива.

Ако всеки национален съдия има право да тълкува разпоредби на Общностното право, ще има толкова тълкувания, колкото съдии има в дадена ДЧ. За да съществува Общностно право, трябва да има ограничения на тълкуването на Общностното право в целия ЕС, за да не се породят права, които ще се различават в отделните ДЧ.

Тълкуването на Общностното право е първият обект на преюдициалните въпроси. Като втора тема може да се определи легитимността/валидността на европейското право. Например, по отношение на регламент може да се постави въпроса дали е валиден или не. Трябва да се сезира СЕО и да се постави въпроса, т.е. да се изпрати в СЕО въпроса и документацията по делото. СЕО следва собствената си процедура и дава отговор. Често отговорът на преюдициалните въпроси се бави много време. Понякога националният съдия трябва да чака две години, за да даде отново ход на делото, което е прекъснато. Единственото, което частното лице може да направи, е да поиска да се постави преюдициален въпрос. Това води до сериозни трудности при някои дела – загуба на време, забавяне на делата и др. Поставят се проблеми и при подобно поведение от страна на съдията.

...повреден запис...

да се зачита по отношение на прилагането на тази процедура. В делата, в които участва като консултативна юрисдикция националният съдия, понякога се налага да се поставят преюдициални въпроси, а друг път – не.

Има задължение за националните съдии, когато става въпрос за национален съдия, чиито решения не подлежат на обжалване. Висшите съдии са задължени да поставят въпроси пред СЕО. Например, във Франция това са Конституционният съвет, Касационният съд – те са задължени да поставят преюдициален въпрос, ако има дело по Общностното право.

Ако вие имате дело пред висш съдия и смятате, че делото може да бъде разглеждано според Общностното право, съдията трябва да прецени, че основанията ви са правилни и че за да разреши това дело, наистина е необходимо да сезира СЕО, за което е задължен.

...въпроси от студенти...

Ако сте пред съдия, който представлява последна инстанция и поискате той д постави преюдициален въпрос, а той не го направи, имате право на иск, но този иск не се основава на презумпцията, че съдията не си е спазил задълженията. Съдията няма задължение, което да постановява, че при всеки случай трябва да поставя преюдициален въпрос. Можете да отидете пред Касационния съд и да кажете на съдията да постави преюдициален въпрос, тъй като има проблем, свързан с Общностното право. Тогава съдията от Касационния съд е задължен да го направи.

... Изразът “право на съдебна защита” е използван за пръв път от известен френски адвокат – Жан ..., който е написал и книга за правото на съдебна защита.

Правото на съдебна защита е утвърдено в чл. 6, чл. 13 и други членове на ЕКПЧ и в допълнителните протоколи. На пръв прочит може да се каже, че правото на съдебна защита е право да се отиде пред съдия, да се отнесе дело пред съдия, правото да се обърне към съдия. В действителност това право е много по-сложно, защото ако вземете, например, юриспруденцията на ЕСПЧ, ще видите, че това не е само фактът, че има право да се отиде пред съдия, но това е и правото на ефективен иск, т.е. вие отивате пред съдия, но не пред какъвто и да е съдия, а пред съдия, който представя определен брой гаранции, който е impartial. За да бъде искът ефективен иск, т.е. за да може да се защитят правата, за да бъде възможно да бъде изпълнено решението на съдията, в действителност това е наслагване на цяла серия от характеристики на правото на съдебна защита, а не само правото да се отиде пред съдия. Какви гаранции може да се получат? Чл. 207 от Хартата на основните права гласи: “ ... “

Този член е вдъхновен от ЕКПЧ и от текста на тази конвенция, защото държи сметка за юриспруденцията на ЕСПЧ. Правото на съдебна защита се открива също така в определен брой национални конституции на ДЧ, където то е признато за основно право – така е в Конституцията на ФРГ, така и в италианската конституция, но не е такъв случаят с френската конституция, където правото на съдебна защита не е признато във френския текст за основните права и съответно не е признато и от юриспруденцията.

Ако погледнем исторически как се е поставил този въпрос в рамките на Общностното право, то това е станало в рамките на исковете пред националните съдии. Този проблем се е поставил по-конкретно, когато е трябвало да се извадят последствия от факта, че Общностното право е право, което се прилага в рамките на националния правен ред, за да създаде права. Това означава да се дадат права не само на гражданите на ЕС, но и на всички, които действат на територията на ДЧ, в т.ч. правото на съдебна защита. Съществува определение на директния ефект, което се съдържа в решението Van Gend en Loos, което постановява, че това са права, които националните юрисдикции са задължени да зачитат. Ролята на националния съдия е да опази Общностното право.

Въпросът често е бил поставян имплицитно, но в едно дело, което се смята за особено важно, е поставен по по-ясен начин. Става въпрос за фундаменталното дело, което поставя въпроса за правото на съдебна защита, което е делото Джонстън???  британско дело, а решението е от 154 май 1986 г. За какво става въпрос в това дело? Джонстън е британска гражданка, полицай на служба в северноирландската полиция, в много напрегната епоха, която е белязана от борбата между католици и протестанти и борбата на католиците с британските власти. Взети са мерки срещу Северна Ирландия, които разрешават на британските власти да военизират полицията за постоянно. В рамките на тези изключителни мерки жените не могат да постъпват или да продължат да работят в полицията, тъй като полицията става постоянно въоръжена. Ако на жените не може да им се дава оръжие, то те не могат да бъдат полицаи и не могат да запазят поста си в полицията.

Приетото от парламента законодателство предвижда, че предприетите мерки по време на кризата не подлежат на обжалване.

Решението по делото забранява полова дискриминацията на работното място. Самото решение е допълнено с общностни директиви. Джонсън подава иск пред британския съд и проблемът е веднага решен от началника на ирландската полиция. Решението на СЕО показва, че съществува право на съдебна защита по Общностното право дори и когато това право е изключено от националната правна система.

Очевидно, това е дело, което е характерно, където е прокламирано правото на съдебна защита в ситуация, при която националното право отказва това право.

Вторият пример, който бих искал да дам и който също се развива в подобна ситуация, е с френско дело. Това е дело на ... (повреден запис). Френският съдия поставя въпроса по дело, което засяга белгийски треньор по футбол, който работи във Франция като треньор по футбол на тим от Лил. За съжаление, той има белгийска диплома за треньор. За да изпълнява дейността си, тази диплома трябва да бъде призната от Франция. Той подава молба за признаване пред френските власти. Министерството на младежта отказва, без да дава мотивация. След това започва съдебно наказателно преследване срещу треньора, защото вече е бил започнал треньорската си дейност, без да има френска диплома и без да има признато съответствие на белгийската с френска диплома. Пред наказателния съд в Лил треньорът се позовава на Общностното право, посочвайки правото на свободно придвижване и др. СЕО отговаря на запитването на съдията, че френските административни власти правилно са предвидили процедура за признаване на дипломата, но не може да се приеме решение да бъде взето в рамките на процедурата за признаване без необходимата мотивация. Мотивацията е тази, която обуславя правото на съдебна защита, тъй като не се знае на каква основа е взето решението и дали трябва да се подаде иск или не. Следователно в този случай е нарушено правото на съдебна защита.

Юриспруденцията, свързана с правото на съдебна защита, се развива постепенно с разглежданите дела. СЕО дава с течение на времето определени индикации какво представлява правото на съдебна защита, какво трябва да бъде зачитано при условието. По този начин се изяснява и съдържанието на правото на съдебна защита. ЕСПЧ чрез предоставените на вниманието му дела му разрешават постепенно да изясни позицията си по отношение на правото на съдебна защита. Не се иска предвиждането на срок за исковете, който ще попречи да бъдат изпълнени исковете и т.н.

По този начин различните искове и решенията по тях се превръщат в своеобразен гид за националния съдия, който им казва какво трябва или не трябва да направят, че в рамките на Общностното право трябва да зачитат определени разпоредби, да си дават сметка за други и т.н., че имат определени правомощия, дори и националното право да не дава това право, тъй като произлиза от правото на съдебна защита.

Пример с дело от данъчното право в Германия – съдия от федералния данъчен съд в Германия отказва да приложи директива, защото тя няма директен ефект и противоречи на германското право. Конституционният съд подава иск срещу това решение, че са нарушени основни права от този федерален съдия, нарушено е правото на съдебна защита. КС на Германия излиза с решение, че Федералният данъчен съд може да постави под въпрос СЕО за директния ефект, но трябва да сезира СЕО. Но той не го е направил. И по този начин всяко частно лице е било лишено от правото си на съдебна защита, гарантирано и в Конституцията на Германия.

Друг пример по отношение на прилагането на правото на съдебна защита – по принцип в съдебната система съдията решава според текстовете, които са му предоставени, т.е. според текстовете, които са дефинирани от страните, а не от самия съдия. Съдията в определени случаи трябва да приложи дадени норми, дори и ако те не са споменати от някоя от страните. Въпросът, който се поставя по отношение на Общностното право, е дали в дадено дело, в което Общностното право е трябвало да бъде включено, но не е било, дали националният съдия може да формулира аргументите според разпоредбите на Общностното право. Това е въпрос, на който националното право понякога дава отговор, какъвто е случаят с френския касационен съд, който в дело срещу решение на апелативния съд е касирал делото на апелативния съд, който не се е запитал дали Общностното право не е приложимо. Следователно той е разгледал делото единствено на основата на националното право, защото страните не са споменали разпоредбите на Общностното право.

Въпросът е дали и при какви условия националният съдия може да формулира отново аргументите според Общностното право. Имало е много дискусии – според едни това трябва да става задължително и автоматично. За някои дела СЕО се е произнесъл, че тази процедура трябва да се следва автоматично, но при други – не е.

Прилагането на Общностното право от експерт/съдия трябва да бъде извършвано, когато са задължени да приложат националното право.

(l’application d’office)

Националният съдия има право да приложи служебно Общностното право, но няма право да приложи служебно националното право според юриспруденцията на СЕО.