Соларен символ на Ахура Мазда
Изтегляне 171.68 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Исторически екскурс
- Богословски принципи
- Учение за трите ери
- Есхатология
- Свещеният огън
- С вещенослужители
Зороастризъмhttp://religiology.org/index.php?subj=20Д  ревна традиционна религия на поклонниците на Ахура Мазда (Мъдър Бог). Основана е от пророк Заратустра в земите на в средноазиатските земи на ираноарийците, по-конкретно в източнатата част на Иранското плато. Религията става популярна в европейска среда под названието зороастризъм, идващо от името гърцизираната форма на името на пророка – Зороастър. Носителите на религията наричат себе си в свещената книга Авеста най-често маздаяснийци (от името на Бога Мазда – Мъдър и ясна - богослужение) и заратушти или зартошти (последователи на Заратустра), а религията си (даена) от времето на средновековието наричат още бехдин, т. е. блага религия, благоверие. Тя се приема като религия Ахурова, т. е. божествена, и ашова, т. е. истинна и справедлива.
По характера си тази религия е универсалистка с оглед на съдържателните критерии, които ни позволяват да определим една религия като световна – откровението е дадено за всички и към религиозната цел са призовани всички, независимо от народност, етнос, раса, език и т. н. И при все че в този аспект принципите й не се променят, разпространението на религията постепенно се ограничава и религиозната община се затваря, предимно в резултат на историческите катаклизми в земите на Персия (Иран). В сравнение с други традиционни религии изповядващите благата религия на Ахура Мазда са не многобройни, но това не накърнява нейния универсализъм. Религията оказва съществено влияние върху юдаизма, християнството и исляма. В наши дни тя се възражда, активизира се дейността по превеждане и тълкуване на Авеста и корпуса от литература, съставящ преданието, както и разработването на собствено теологичната проблематика. Мери Бойс, утвърден изследовател на зороастризма, посочва две възможни датировки – между 1500 и 1200 в. пр. Хр., както и между 1400 и 1000 г. пр. Хр. Джон Хинелс, друг авторитетен изследовател на тази религия, смята че пророк Заратустра живее през 1400 г. пр. Хр. От VІ в. пр. Хр. религията на неговите последователи става добре известна и извън иранските земи, предимно чрез свидетелства на древногръцки автори, но дотогава тя очевидно има вече достатъчно дълга история. Установено за самите зороастрийци е, че началото на религията е положено преди 3745 години (на 21 март 2008 г. настъпва 3746 год. от зороастрийската ера). Изследванията на ранния живот на маздаяснийската религия се опират предимно на сравнителнолингвистични анализи и на археологически находки. Религията е получила разпространение в източното Иранско плато и в някои райони на Средна Азия. Бактрия е областта, в която Заратустра установява религиозната общност. Постепенно зороастризмът се разпространява в западноиранските земи и след бактрийците към него се приобщават постепенно и очевидно не изцяло перси, а по-късно миди и скити. Има данни за съществуване в западноиранските райони на религиозни групи, изповядващи маздеизъм, но те имат политеистична ориентация и принципите им са различни от тези на зороастризма. В предзороастрийската епоха мидийските жреци маги са изразители на такава политеистична ориентация. Разпространени са вярванията в даеви (деви) като в отделни божества с положителни качества, докато в зороастризма даевите като покровители на войните се възприемат изключително като демонични и с клетва зороастрийците се отричат от общуването с тях и с онези, които ги почитат. В предзороастрийската епоха е широко популярно принасянето на кръвни жертви, обичайно на жертвен бик, както и употребата на халюциногенната напитка хаома. Заратустра не допуска в новата религия нито едното, нито другото.
Зороастризмът става официална религия по времето на династията на Партите, и по-специално при Митридат І (ІІ в. пр. Хр.) и остава такава при Сасанидите (ІІІ-VІІ в.) в Иранската империя, при все че под влияние на предходните вярвания и поради различни историкокултурни обстоятелства той се оказва с вече променен облик. След завземането на Иран от Арабския халифат (VІІ в.) отново е унищожена съществена част от свещената литература, а ислямът изтласква зороастризма от официалния религиозен живот на Иран. В съвременен Иран най-много зороастрийци са съсредоточени в гр. Язд. От Х в. започва разселение на зороастрийците от Иран, главно към Индия, където се заселват около Бомбай и съществуват до днес като най-многобройната зороастрийска община, по-популярна под названието парси (персийци). ЗаратустраИмето на пророка, който става исторически основател на религията, означава най-вероятно “богат на древни камили” (според общата символика камилите са тези, които превеждат през пустинни земи като през място на изпитания, а според Авеста летящи камили пазят Дома на песнопенията (рая). В гръцкия език името се трансформира в Зороастър (“Златна звезда”), откъдето става популярно в европейската духовна среда названието на религията зороастризъм. Заратустра произхожда от рода Спитама и е живял вероятно около 17 века пр. Хр. Късни митологични повествования разказват как неговата майка Духдова срещнала благочестивия Пурушаспа и как техният син засиял още в майчината утроба, а на света се появил не с плач, а със смях. Възможно е това да се тълкува като израз на разбиране за преображение на Заратустра под действието на благодатта (хварена) на Ахура Мазда. Заратустра преминава специално обучение, предвиждано за пълноправен жрец и 15-годишен приема посвещение в свещенослужение. В текстове на Авеста бива наричан заотар (извършващ свещеноизлияния) и мантран (съставящ мантри), а след получаването на Откровение се нарича “посветен, вдъхновен от Божествената мъдрост”, ратава (благ обитател на телесния свят; Покровител (Глава) на телесния свят, Ясна 28: 21). По време на странстванията, които предприема след 20-годишната си възраст, Заратустра остава дълбоко потресен от несправедливостите, причинени от поклонниците на девите - от военните набези с цел да се заграбят земи и добитък. Откровение от Ахура Мазда Заратустра получава, според преданието, на 30-годишна възраст. Надеждата му е новата религия да обърне хората към Мъдростта и Правдата. Проповедите, към които пристъпва, след като се уверява в пророческата си мисия, започват в родния му крайна запад от Батрия, ала понеже се оказва неразбран и дори преследван, се установява Бактрия. Тук намира покровителство в лицето на властителя кави Вищаспа, който става един от първите маздаяснийци (оттук и кавийците се приемат в зороастрийската традиция като добрите царе, съдействащи на добрата религия на Ахура Мазда). Заратустра създава религиозна община със собствени принципи и ритуали. Установява литургично служение и прекратява жертвоприношенията на животни и употребата на напитката хаома (персийско название на употребяваната от древните индийци сома). Категорично противостои на инициатичните братства, т. нар. “мъжки общества” от поклонници на девите и принасящи кръвни жертви. Предполага се, че е загинал от ръката на преследвал го през целия му живот войнстващ жрец, принадлежащ към религиозна общност от поклонници на даевите. АвестаСвещената книга на зороастрийците, дадена чрез откровение от върховния бог Ахура Мазда. Названието й означава по-буквално “обосновано речение“, а в широк смисъл “откровено знание”, доколкото свещеното знание е дадено чрез Божие откровение. Според поклонниците на Ахура Мазда тази книга съдържа в скрит, символен вид и цялото знание, което човек би могъл да постигне. Словото на Авеста е препредавано векове наред устно, за да не се накърни свещеността му. Писмен вариант на Авеста се появява едва през IV век. Авеста, Ясна 28: 1, Ахунавайта гата К В съвременния свят езикът, на който за записани Гатите и който е богослужебен за принадлежащите към зороастрийската общност, се нарича авестийски по названието на свещената книга. За вярващите е предназначено и съкратено издание на молитвена Авеста (Хорде Авеста, Младша Авеста). Изданията на свещената книга, придружени с коментар, са известни като Занд (от авестийското зантиш - екзегеза) Авеста и са от времето на Сасанидите (вариант на Занд (Зенд) Авеста е запазен само на езика пахлави). В Първият превод на Авеста в Европа излиза на френски език през 1771 г. Чак Чак близо до гр. Язд със средновековен зороастрийски храм, поклоннически център на зороастрийците Богословски принципиМ  аздаяснийската религия (даена) е първата или една от първите в историята на човечеството, получена чрез откровено слово на един Бог – на Ахура Мазда. Тя е и първа или една от първите монотеистични религии, доколкото признава истинно, вечно битие и творчески функции единствено на Ахура Мазда и поклонение на Него. В тази план идеите и дейността на пророк Заратустра са радикално реформаторски в контекста на предзороастрийския политеизъм. Ако приемем за достоверно твърдението, че Заратустра основава новата религия около 1700 г. пр. Хр., то очевидно с монотеизма си тя предшества монотеистичната реформа на египетските вярвания, извършена от Аменхотеп ІV-Ехнатон (края на 1400 в. пр. Хр.), както и от монолатрия към монотеизъм при древните израилтяни (ХІІІ в. пр. Хр.). В историческия живот на религията обаче строгите теологични принципи са пренебрегнати под влияние както на възстановяване на предзороастрийски вярвания, чиито носители са най-вече мидийските жреци маги, така и поради други социокултурни обстоятелства. Понякога зороастризмът бива свързван с дуалистични и политеистични възгледи. Но дуализъм в собствен смисъл се открива в манихейството, появило се и станало популярно и извън Персия през ІІІ в., а за зороастризма манихейските възгледи са категорично неприемливи. Мирча Елиаде говори и за монотеизъм, и за дуализъм на зороастрийците. Според Джамшид Чокси става въпрос за вероизповеден монотеизъм и за доктринален дуализъм. Но последователният доктринален дуализъм би следвало да приема за вечно съществуващи, определени в себе си (съвършени, всезнаещи) и творящи две божествени начала, а за Ахура Мазда и Ангра Майню това е доктринално недопустимо. Възможно е също теологичната парадигма, в която религията е утвърдена по времето на Заратустра, да не подлежи на точно разкодиране от съвременната религиоведска лексика. Познатите на човечеството вярвания и религиозни практики са възобновени и продължени главно чрез мидийските маги, благодарение на които религията се е запазила, но и поради вероизповедните принципи на които тя е изпитала за известно време изкушения от привичните за предзороастрийския период политеистични вярвания. Постепенно принципите на зороастризма са възстановени в първоначалната им чистота.
Чак Чак, храмовата зала на свещения огън Учение за трите ериСвещеното време според зороастрийските представи представлява последователно осъществяване на три периода, или три ери: ера на творението (на пахлави Бундахишн, т.е. сътворение на основата), ера на смесването (на пахлави Хумезишн) и ера на разделението (на пахлави Визаришн). Ера на творението В ерата на творението Ахура Мазда осъществява на два етапа: идеално творение или творение в Божията мисъл (на пахлави меног) и проявяване на творението във видима и осезаема, телесна форма (на пахлави гетиг). Според някои сравнително късни митологични представи всяка от трите ери продължава три хиляди свещени години. В ерата на творението, както разказват митологични текстове, Ангра Майню остава в унес след примордиалната битка, в която е победен от Ахура Мазда. На първия етап творението е все още несъвършено. На втория етап сътвореното придобива цялост и е добро. Но в телесния си облик то става и достъпно за действието на злото. Митологията говори за един първочовек андрогин Гайомаретан, един първобик, един първоогън, една небесна твърд, една първоначална земя, вода и растение. Ера на смесването В ерата на смесването, в която протича историчния живот на човека, Ангра Майню руши създаденото от Ахура Мазда и противостои на неговите поклонници, затова времето на смесването е богопромислено като време на историчен живот на човека. Тази ера също продължава в рамките на крайно (финитно) време и е разделена на две. Първият й период трае 3000 свещени години до рождението и краят му е ознаменуван с рождението на Заратустра. Вторият й период, продължаващ също 3000 свещени години е предназначен за утвърждаване на истинната маздаяснийска религия, в него човек може да избере да служи на благото, да съдейства на Ахура Мазда и достойните за почитание ахури, да противостои на злото, като преди всичко участва пряко в богослужението (ясна), но и подрежда целия си живот в съответствие с добрата мисъл, доброто слово и доброто деяние, вложени от Ахура Мазда и Амеша Спентите при творението. Ера на разделението Ерата на Разделението настъпва след възкресение в тяло на всички и Последен съд, пред който човек е отговорен не само за своите мисли, слова и деяния, но и за участта на всички и на целия свят; този Съд окончателно разделя доброто от злото във всичките му форми и Ангра Майню, неговите даеви и друджи, както и всяко зло са унищожени. Настъпването на последната ера е в миг на чудодейство (фрашокерети, пахл. фрашегирд, фрашкард), на цялостно преображение. След него се установява блаженото вечно царство на Ахура Мазда. ЕсхатологияУчение за край на времената след ерата на Разделението и установяване на вечен живот и блаженство в царството на Ахура Мазда. В зороастризма възгледите за свещена история са съгласувани с есхатология. Ерата на Разделението е предшествано от идването на спасител, Саошиант и възкресение на всички в тяло. Саошиант (букв. “Който ще донесе благо”) е бъдещият спасител, Астват Ерете (“Въплъщаващ праведността”), който ще прогони злото и заблудата от света на аша. Очакван е в миг на чудодейство (фрашокерети) в съответствие с предсказано от Заратустра идване на “праведен човек от благ произход” (Ясна 43: 3), който е въплъщение на праведността (“Праведността ми ще бъде въплътена”, Ясна 43: 16). Изпратен е от Ахура Мазда и е неизменно съпътстван от Божията слава (хварно). Вторичните митологизации на Саошиант му приписват непорочно зачатие от семето на пророка Заратустра, запазено в дълбоките води на езеро. По времето на Ахеменидите в резултат на такава митологизация става популярен и възглед за трима спасители (Саошианти), заченати от семето на Заратустра, като последният, Астват Ерета, е предшестван от други двама, идващи в определени буквалистично разбирани моменти от свещената история. Според митологичните представи след възкресението в тяло и последния съд над всички ще се извърши последна ясна, а ахриман и неговите помощници и ще бъда погълнати от реки от разтопен метал. Според есхатологичните представи всичко, което в начало е било сътворено като едно, ще живее като благословена множественост. Всички хора ще са безсмъртни и единни в мислите си, в словата си и в деянията си - така както са били единни в мислите, словата и деянията си Ахура Мазда и Амеша Спентите при творението.
Възгледи за участта на човешката душа след разделянето й с тялото при физическата смърт и преди очакваното обща есхатология и възкресение в тяло. Смъртната “част” на човешката душа (урван) е изправена пред индивидуален съд на моста Чинват (мост Разделител). Съдът се извършва според късни митологични представи от Митра, който с помощниците си Сраоша и Рашну претегля на везни мислите, словата и деянията на всяка душа. Н  а моста Чинват
Ако преобладават добрите мисли, слова и деяния на човека, мостът Чинват се разширява даена на човека, явяваща му се като светла девойка, отвежда душата в Гаронмана (Дома на песнопението), наричан още Вахищ (Най-доброто (място), т. е. зороастрийският рай). Тук тя живее възсъединена със своя безсмъртен дух (фраваши) във веселие и преизобилна светлина в очакване на възкресението в тяло и последното блаженство. Ако преобладават лошите мисли, слова и деяния на човека, мостът Чинват се стеснява „като острие на бръснач“ и душата попада в Друджонмана (Дом на лъжата и хаоса), наричан още Душокх (Най-лошото (място); т. е. зороастрийският ад), място тъмно и студено, с хищни животни и инсекти, където се случват само беди. Ако добрите и лошите мисли, слова и деяния са по равно, душата попада в Мисвана Гатаи (Място на смесените) или още Нана (друго място), където си остават отделени една от друга и не изпитват нито радост, нито болка. Нито едно от тези „места“, или състояния на индивидуалната човешка душа, представено чрез митологемите за рай, ад и своеобразно чистилище, или място на смесените, не е окончателно. Всеки човек има възможност за последен свободен избор след възсъединяването с тялото и пълното преображение на цялостния човек при възкресението.
ЯснаБогослужение, литургия (думата произлиза от корен "яз" – принасям жертва, покланям се). Зороастризмът е първата религия, в която установява литургично служение. Ясна представлява съвкупността от литургични действия, централна сред които е молитвата като жертва на жертвите (зороастризмът прекратява принасяните и в древна Персия кръвни жертви). Включват се още строго регламентирани ритуални очищения. Характерът и редът на литургичното служение претърпяват изменения в историята на зороастризма. Специално място в литургията заема службата на всички глави, на всички благи същества (виспе ратаво). Свещеният огънА  тар (адар, адур) е свещеният огън, създаден от Ахура Мазда чрез висшата Правда (Аша Вахища) и покровителстван от нея. Той придобива особено място в зороастрийския култ, често зороастризмът е наричан религия на огнепоклонниците. Те, разбира се, не се покланят на самия огън, за тях той е символ на божественото присъствие.
Най-яркият огън се излъчва от лъчезарния Ахура Мазда като хварно. Зрим символ на този огън са слънчевите лъчи. Огънят е посредник между божествено и човешко и изгаря онова, което е несродно с него, т. е. не-ашовото, неправедното, нечистото. При Ахеменидите свещеният огън е на специална поставка, а по-късно при утвърждаване на храмовото богослужение място на огъня е светая светих на храма и до него имат право да се приближават само специални служители на огъня, които поддържат строга ритуална чистота и пазят огъня от собственото си дихание с помощта на бяла маска на устата и носа (падам). От времето на Ахеменидите са известни голям огън, Атахши Варахрам (Аташ Бахрам) – Победен огън, който символизира победната битка със злото, има съборен характер и се поддържа чрез възпламеняване от множество свещени огньове, и малък огън, Атахши Адуран (Аташ Адуран) – “Огън на огньовете”, който се възпламенява от огньовете на домашните огнища. Дървата, с които се поддържа огъня, се подлагат на ритуални очиствания. Свещен е непрекъснато горящият храмов огън, но и всеки огън, включително и огънят в домашното огнище, ето защо всеки огън следва да се пази от оскверняване. Преданието говори за мистериозни и вече популярни по времето на Сасанидите три свещени огъня, които имат особено значение за вярващите – Адур Бурзан Михр, Адур Фарнбаг и Адур Гушнасп. Първият е помогнал на кави Вищаспа и на всички кавийски властители да приемат зороастризма като истинна религия и е бил възпламенен на Нишапурската планина до Хорасан. Трите огъня са възпламенени според легендите, за да пазят създадения свят, и първоначално са били подвижни, не са имали строго установено място. С
|
ъм времето на превземането на Персия от арабите (VІІ в.) Авеста включва 21 книги (наски) в съответствие с броя на словата на “детската молитва” Ахура Вайрия и съдържа предимно молитвени химни и други богослужебни, както и митологични текстове. Голямата част от текстовете на книгата са унищожени или пропаднали. До нас са достигнали четири книги, основна сред които е Ясна ("Богослужение"), съдържаща химни и литургични молитвени песнопения. В нея се намират най-древните текстове - Гати (“гата” е буквално проповед в стихотворна форма) - седемнадесет песнопения, датирани от времето на живота на самия Заратустра (Ясна 28-34, 43-51, 53). Гатите се обозначават като Старша Авеста, а целият корпус от по-късно датирани свещени текстове – като Младша Авеста, оформена към ІХ-V в. пр. Хр.). Част от Ясна е Изповеданието или Символът на вярата (Фраваране) на зороастрийците. Молитвени песнопения съдържа и книгата Виспе-Ратаво (Висперад,“(Служба) на всички глави или на всички благи същества”). Във Вендидад (или Видевдад, “Закон, даден срещу девите”) Ахура Мазда дава наставления на Заратустра за това как да се противостои на Ангра Майню и подчинените му сили на злото в света. Ящ (“Възхвала”) съдържа песнопения, възхваляващи освен Ахура Мазда, Амеша Спентите, фравашите и други достойни за почитание духовни същества (язата), в които личи възстановяване на предзороастрийски вярвания в тях като в отделни божества. 
периода ІХ-ХІІІ в. е създадена 
вещенослужители
едерпушан (седрепуши) е ритуалът на инициация при иранските зороастрийци (нарича се още навджот, т. е. ново рождение предимно при парсите.) При встъпването в религиозната община след ритуалите на очищение се произнася символа на вярата и на новопосветения се връчват бяла памучна дреха судра (седер) и свещен пояс от тройно преплетен шнур (кусти), завързан отпред и отзад. Белотата на дрехата символизира избора на вярващия да съдейства на Ахура Мазда и Аша, а тройното сплитане символизира триадата добра мисъл, добро слово и добро деяние. Във всекидневното богослужение кусти се развързва и връзва наново неколкократно. Встъпването в религиозната община е било в началото на 15-годишна възраст, а при съвременните зороастрийци то е на 9-11-годишна възраст.
Дахма