*соломе всемирният култ на човеците
Изтегляне 0.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗЛАТНАТА ПЕСЕН НА ЛЮБОВТА
- ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
| тод
*СОЛОМЕ* ВСЕМИРНИЯТ КУЛТ НА ЧОВЕЦИТЕ Драма в седем действия София, 2000
ПОЛУКСИ И КАСТОР Проявление на Великата Двойка Адам Кадмон в Небесния мир
БОГ САВАОТ Силата на Живота БОГ АУР Баща на планетата Сатурн БОГИНЯ МАЙ Жена на Бог Аур БОГ ФАР Син на Слънцето САТ Син на Аур и Май БОГИНЯ ОРА Годеница на Сат, Богиня на Радостта
Венера, миловидност и нежност
БОГИНЯ РА Лунна Богиня, вечна мечтателност
ОРОС Годеник на Ли БОГИНЯ АСТИ Дъщеря на Меркурий МАН Син на Меркурий КАМ Син на Марс ИРА Най-великата магьосница ХИПЕРИДЕАС Божествен оракул АНГЕЛ ОТ МИРА НА ДЕА И САВАОТ СОЛОМЕ Преродена Богиня Ора ЙОАН КРЪСТИТЕЛЯ Прероден Бог Сат МЕЛХИСЕДЕК Прероден Хиперидеас, първосвещеник, таен съветник на Соломе ИИСУС Прероден Бог Фар ПИЛАТ Прероден Ман ВЕРСИЛА Сидонска жена на Пилат, майка на Соломе и Сома. Преродена Богиня Асти, която ражда Соло- ме от Сидор
Юдея, прероден Кам ИРОДИАДА Преродена Ира, братова жена на Ирод
преродена Ли
убит от Ирод тайно ДИАНА Дойка на Соломе, Богиня от мира на Деа НЯМАТА ЖЕНА Мистична майка Йоанова от Деа и Саваот ДВАМА ДЕТЕКТИВИ на Ирод НЕПОЗНАТА ЖЕНА Тайна слугиня на Иродиада, пришълка от Египет Бял кон на Орос Народ, войска, конници, служещи, свещеници от Синедриона и други
ПОЛУКСИ И КАСТОР БОГИНЯ ПОЛУКСИ Един от Боговете взе от мене милувката и я направи слънце, друг взе нежността на моя поглед и го направи лазурен простор, трети взе усмивката и я направи нежен цвят, четвърти взе моята сънна мечта и я направи тъга... и от мен не остана нищо, уви! Къде е Жената? Твоята Дружка къде е, мили, тази, която трябва да бъде само твоя? Не ти ли е мъчно за мен? Скрий ме от Боговете, скрий ме, мили мой! КАСТОР Когато отвориш своя взор, миличка моя, аз искам да бъде само мой. Когато разгърнеш своите нежни ръце, аз искам да бъдат само мои. И розата, която откъснат в ранно утро, да бъде само за мен. А ти защо ме забрави, защо ме остави сам в тъгите на живота? Ако ти си моя, защо не дойдеш при мен? 7 ПОЛУКСИ
Лика ми отнесоха Боговете по цветята и по слънцата моите мечти. Един от ударите на моето сърце взеха и с него запалиха звездните мирове. И паднаха на колене Боговете пред мен, и сложиха ниско до земята чело... „защото няма по-красиво нещо от Красотата на жената". О, колко бяха далече тогава те от мен! Къде да те търся, о, мили мой? Аз искам да се намеря, защото намерих тебе. Какво направи ти с Жената? Къде е твоята Възлюбена? Скрий ме, скрий ме. Да не ме даваш вече на боговете. КАСТОР И когато падна едно листенце от букета на твоите просторни сияния, аз го взех, турих го на устните си. То било една от твоите усмивки... Когато така се засмееш, мила Полукси, нека това да бъде само за мен!... Когато чуя твоя сладък глас, искам да бъде милувка само на моето лице. Ако ти си моята вековечна Дружка, защо не дойдеш? Те останаха далече, Боговете. Не моята Майка ги роди. Моята Маминка не ражда Богове, а сърца на Богове. ПОЛУКСИ
Те нямат сърца, Боговете, защото нямат Дружки, родени като мен, и затова не говорят за Жената. Не са Богове, които са без сърца от твоята Маминка. Само 8 слова и имена, не Богове. О, скрий ме от лъжливи тронове и самозвани имена от прашинки без сърца. Скрий ме от Боговете, страх ме е, скрий ме! КАСТОР Само един е най-милият Син на Маминка и една е нейната най-очарователна Дъщеря... Когато ме събуди твоят поглед из нежностите на вечните зари, защо не си само моя? ПОЛУКСИ За тебе падна сълза от моите очи и от тогава ти плачеш за мен... Един Бог я направи море, по което заплаваха лодките на слънцата и когато веднъж я пренасяше в мира на своята Възлюбена, изпусна я и тя падна в твоето сърце. Сърцето ти говори, че аз съм твоя, о, мили мой! Да ме скриеш вече от Боговете! КАСТОР Познах ги аз тези, които те разпиляват на части. От сърце е твоят Мир, но никой не го знае и поради туй всеки взема от тебе това, което намира за най-красиво. О, Боже мой, Татко Възвишени и Свети, събери сълзата в коронката на едно от тези цветчета. Нека я окръжават. Тя ще отвори от свян устни и ще пошепне: „Аз съм само негова. Аз съм тази, която той търси." Нека стане това, което казах!... 9 ПОЛУКСИ Ах, колко ме е страх от тези, които искат да знаят. Зъби кръвожадни от чудовища са тези, които дъвчат вечно: защо, как?... Като мъглички ме гонят по синия лазур зефирите на техните планомерни домове - те турят моето име, но мене няма там, защото ти не влезе вътре... Паднаха веднъж мировете под нозете ми, защото Боговете ги направиха венец на моята глава. С тъжна усмивка отхвърлих тази гирлянда - защото не беше от твоята ръка. Обичаш ли ме, мили мой? КАСТОР Ето, чак сега слънцето изгря на изток - твоят лик. Ето розата на Май - твоята устна. Ето лазурния простор - твоят нежен глед. Ето зефира - диханието на твоята гръд... А ти къде си, ти, възлюбена моя? Ако си ти това, защо не дойдеш при мен? ПОЛУКСИ Паднаха веднъж Боговете от троновете си, защото не съзряха твоето име на моята уста. КАСТОР Скриха слънцата своя глед, когато видяха красотата ти. Те светят само защото се мислят за по-хубави. И Боговете на тронове седят, защото не са видели твоя трон от злато. Но щом го видят, и Боговете ще слязат 10 от своята висота, и слънцата ще потъмнеят из своите мирове - прашинки из празните простори на твоите мечти.
Но ти къде си? Ако ти си само моя, ела! ПОЛУКСИ
Чу ли ти някога звуковете на Сърцето? Усети ли извора на Живота - този, който се крие в сълзата на своята Майка Небесна. Сърцето шепти само едно име - моето. А тъгата е сърце из всемира, който ме загуби. Сълзата е вик на любовта, а любовта е моят живот, който аз дадох на тебе. О, скрий ме, скрий ме от Боговете там, живеещи по високите върхове на вечноснежните простори. Не искам мечти от снегове. Отворете вратата, нека излязат тези, които искат, нека влязат тези, които страдат! Отворете вратата на сърцето, скрийте в тъгата на знанието слънцето. Скрий ме от Боговете, о. Възлюбени мой! КАСТОР Ах, страх ме е да те сваля на Земята! Но ти тъжиш! ПОЛУКСИ Всяко облаче, което лети по лазурните простори, носи по една частичка от моето разпиляно тяло. Аз виждам твоята сълза, затова тъгувам. Защото си само мой! О, не ме дръж вече пред взора на Боговете! Скрий ме! 11 КАСТОР
Има пещери из земята, където капе непрестанно сълзата на моята Майка рождена. Чу ли ти някога жалния шепот за Сина й: „С нея си отнесе и живота на моя възлюбен син..." Ти бе на Луната тогава, пък аз из пещерите и усоите на... ПОЛУКСИ
Бягай, мили, от пещерите и усоите на... Отнеси със себе си и воала, който покриваше лицето ми и който аз развявах, когато ти отпътуваше за... за да можеш да гледаш по-дълго моето изпращане, тогава толкова печално! Забули се сега с този воал и бягай! КАСТОР
Защо плачеш? Нали знаеш, че аз съм само твой? ПОЛУКСИ
Защото и тогава ронех сълзи. КАСТОР
А отвън е тъй хубаво! Но кой вижда красота през просълзен поглед? ПОЛУКСИ
Направи в розата нашия храм на самотата, в коронката на цветето, жилището на нашия вечно буден сън. Там няма Богове, където трепери от болки на сладостни мечти сърцето. Там е само тъжовният вик на любовта, от която избликва твоят живот, защото е мой. 12 КАСТОР
Любовта не търпи разделение, нито взаимност - тя е единна същина. Тази, която е моя, тя е само моя. Ти не си на никого, защото всички разпиляват. Само аз те събирам. Не се ли събуди? „Загуби живота си, за да го намериш..." ПОЛУКСИ
Не, загуби знанието си, за да познаеш всичко!... Ела, ела! Само зефирът ще посещава нашия дом. Въздишка е той от миналите наши страдания и тъги. Нека само той да идва в нашето венчално ложе и да отнася сълзите на радостта, които ще станат светещи слънца за синовете човечески. Всяка наша сълза ще влезе в сърце. Сълзите на възлюбените търсят само страдалните сърца. Аз идвам всякога при тебе, окръжена от цветя. Слънцата превръщам в цветя, а лазурите в мириси. КАСТОР
Познаваш ли ти живота, който стана глътка на твоята уста? Познаваш ли капката на моя океан от блаженства, който се стопи в жара на твоите копнежи - и ти тогава построяваше мирове, когато аз изчезвах в страшни страдания и болки далече от твоята милувка. ПЮЛУКСИ
Постилах рози и цветя там, където ще минеш със съл- 13 зите на твоите Богини и Богове - ти тогава знаеше ли нещо за мен? КАСТОР Тъжах!
ПОЛУКСИ Аз ли бях там? КАСТОР Не, ти беше зад сълзата на моето отчаяние, помниш ли кога умрях? ПОЛУКСИ Когато отидох да ти донеса ново слънце на новата радост на Май - ти тогава загуби вяра в любовта ми и умря. Пред теб бягах, за да ме стигнеш, о, мой мили, а чаках те, за да ме изпревариш и ми приготвиш златното венчално ложе. КАСТОР
И видях, когато се събудих, че държиш едно светло детенце на ръце. ПОЛУКСИ
Това беше ти. КАСТОР
Ще настане нещо страшно, ако те разкрия: водата ще се нахвърли върху земята, земята ще отвори със стръв 14 уста и ще погълне вълните на своята ненаситност... и всяко слънце с планета, и човека с животните, и човека с човека... Защото всяко нещо ще поиска да те притежава, като те види. Сега само името ги пленява, но ако видят тебе? ПОЛУКСИ
Тогава се скрих сама от Боговете, когато ти се ожени за рабините си, и с тяхното венчално було завих очите на Кришна, Буда, Зороастър, Орфей, Конфуций, Христос, Мохамед... за да не видят красотата ми. И затова никой нищо не каза за мен, защото не знаеше нищо за моето съществувание. А това всичко направих, защото в техните храмове го нямаше най-нежното дете на своята Майка. Между устната и целувката е най-нежното дете на Майката и Бащата. Вечният глас на любовта е устната му, а сърцето му е вечното блаженство. Не детето на живота, а детето на любовта на живота, не детето на знанията, а детето на хармонията на творбата, не на цветчето, а на красотата на цветята. То не беше се родило, защото умря от любов за мен - това беше ти. КАСТОР
Ах, колко ме е страх да не те разкрия! ПОЛУКСИ
Тогава бях бременна, затова се скрих, за да те родя, 15 защото много те обичах. Когато бях бременна, тогава създадох детето на цветята, а скрих детето на красотата и затова никой не каза нищо за него, защото не го знаеше. Затова слизаха горните Богове, за да го намерят в Майката, но никой не позна, че е скрито в утробата на Другарката, която, за да го прикрие стана жена незаконна на своя възлюбен, КАСТОР Знанието е последният воал на твоя мир, аз го отхвърлих. ПОЛУКСИ Загуби жената, за да дойда при теб - рабиня е жената на Господарката си. Защо се ожени за рабините си, а мен остави да окичвам бреговете на сладките милувки? Там, където е слугинята, Господарката изчезва. -Сълзи са децата на рабините ти, те са луните на твоите страдания. Виждаш ли слънцата? - Това са моите и твоите деца. По дървото на живота се покачиха децата на рабините ти и висят като листа по лилиите, акациите и магнолиите. КАСТОР Не мога, не мога да те погледна, срамът навежда очите ми в земята. ПОЛУКСИ Станах свободен лъч, за да спася синовете на рабините ти, и наложница ти станах, за да спася вечната ти 16 Другарка - себе си. И затова слязоха онези Богове, но никой не узна името ми, защото то се нарече Слънце Мое. Не търси Себето от Себето в Себето... Не търси Гласа на Безмълвието, а Безмълвието на Безмълвния глас. Не чакай вече Гласа Вопиющи в Пустине. Тук е повече от всичко до сега, защото се говори за Мене. Небето обгръща земната сфера, не ти ли е мъчно за мене? КАСТОР
Не тъжи тогава, когато създавам ново слънце, за да изгоря в него из жарите на Моите тъги. Не тъжи, мила моя, за мен, когато виждаш, че падат слънцата едно подир друго под диханието на моята жадност за тебе. Не тъжи, сладка моя Полукси, тогава, когато едно слънце е сладък трепет, а една Звездица е въздишка из цветята. Ще махна с една ръка и хармонията на световете ще стане само една въздишка на твоята сладка въздишка на удовлетворението. О, как ме е страх да не те разкрия! ПОЛУКСИ Не ме увивай повече, остави ме полуразвита из лилиите на моите сънни покои. 17 КАСТОР
Защо тогава тъжиш? ПОЛУКСИ
Защото твоята въздишка ме отнася по тъгите на твоите копнежи, никога неудовлетворени. КАСТОР
Има ли нещо по-висше от това: да изчезнеш за тази, която обичаш така? ПОЛУКСИ
Скрий слънцата и мировете, когато ще ми пошепнеш, че ме обичаш. Скрий въздуха, простора и всички дихания, когато ще кажеш, че си само мой. Скрий всички видения като лъжливи шепоти на твоите рабини, всякога против мене. Рабиня е всяка жена, която се явява против твоята Възлюбена... Закрий очите си и не гледай духовете и цветята, и бреговете на водите -а само мен! За да ти кажа: обичам те. КАСТОР
Скрих ги. ПОЛУКСИ
Аз съм само твоя! Обичам те! КАСТОР
Има ли нещо по-сладко от това: да дадеш целия Всемир на тази, която е само твоя? 18
Звездите са прашинки от розата, която ми даде моят Възлюбен, а мировете листенца от цветчето, което ми откъсна в милия май. Слънцата са мириси от лилията, с която изтрих сълзите от бузите му, а лазурът е воалът, с който изтрих потта на челото му, а моето слово е ехо от целувката, която ми даде... Аз съм вече само твоя! Разкрий ме!
19
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ ДА МЕ СКРИЕШ ОТ БОГОВЕТЕ Разкрива се гледката на тази нова картина за земното паднало човечество, за да се види това, което никога не е виждано, да усети това, което от ничие сърце не е усещано, да се докосне до неговата уста целувката, която никога не е докосвала земна устна, защото тя е толкова чиста, а земната устна е била толкова скверна! Едно чисто цвете се носи сега над погледа, който бди и шепти на новата и чиста Богиня, слязла на земята. Разтваря се нейната устна, за да възприеме новата целувка, която сега се изпраща от най-великата Майка на Всемира, от най-очарователната Жена, някога родена из цветните градини на Вечността, Ето, от извора на вечните води се разкрива на океаните, които се носят като блян из възрадваните сърца на светлината, блаженството и радостта - от планета на величие и живо царство, мъртвото царство земята сега гледа живото царство на планетата Сатурн. Дванайсет луни се движат над най-хубавата градина на тази планета от очарования и прелести в един магичен кръг, над които се издига една диамантена 20 корона от седем цветни сияния, блясъкът на която е радост за щастливите жители на този свят. Над този мир си играе космосът в миниатюр и всеки миг се сменят нюансите от дванайсетте мира на това царско величие. Носят се течащи води по направление на луните и всяка луна като че къпе лика си в своята река и обагря бреговете с цветни благоухания на този неземен рай. И зефирите са осем, и всичко тук, което се движи, се извива нагоре и носи душата, упоена към брилянтената корона на великия баща Аур. В тази градина се виждат в един неин кът две най-мили и велики същества от този храм на удовлетворената любов ~ млади, красиви и очарователни. Това бяха двете най-любими чеда на Бог Аур и на Богиня Май, които всяко ранно утро слизаха от своята луна Хиперион, за да поздравят своя мил Баща и своята любима Майка. Това бяха Сат и Ора, които, за да отидат на определеното място, наречено Извор на Живота, трябваше да минат синьото езеро на очарованието и да се спрат на алеята, наречена: розата на великата среща на Двойката. Луните като че си играеха с тези деца, сменяйки всеки миг цветовете на своята одежда, нещо, което напомняше вечно менящото се було на Богиня Деа. А това ги правеше неописуемо красиви и им даваше настроение да се унасят един друг в собствените си очарования на вечно свежо възобновление на живота. Гледката е неизразимо чаровна. Лодката пристига, Сат и Ора слизат на брега, короната разперва като фар своите лъчи, откъдето се видя друга лодка как по въздуха летеше към същото място. 21 ОРА
Мили мой Сат, Татко и Мама идват към нас. Виж как сияйно лети тяхната въздушна лодка. САТ
Да, очарователна моя Ора. Аз знаех, че веднага ще дойдат при нас, защото този сън, който бях почнал да ти описвам, се е предал на Майка ми и колкото да не е тревожен, все пак като сянка е минал през сърцето й. Тя с нетърпение е чакала уречения час на срещата ни. Даже се чудя как не е дала заповед да се изпревари часът. ОРА
Нима, сладки мой, такова голямо значение даде на този сън? САТ
Ах, не! Но все пак за тебе се отнасяше. А нали знаеш, че тук, в този мир най-голямо внимание се обръща на жената и когато нещо се докосне до нейната съдба, настава смут в цялата планета. ОРА
Е, после какво стана? САТ
Ех, не зная защо, зефирите като че отронват словата от устата ми. Не дават да ти го доизкажа. Зная защо е, да не помрачавам твоето нежно и мило настроение, 22 което на нашата планета се казва: усмивката на Богиня Ора. Усмивка на планета е твоето настроение, драга моя дружке, а усмивката ти тук се казва: изгрев на лунните шарове. ОРА Какво величие, а Жената? САТ Както изгревът на Диамантената Корона на планетата се нарича целувка на любовната мечта на нашата Майка Май, а нейната целувка е новият ден, който всяко ранно утро буди всред свежа роса сърцата на нашите жители. ОРА Какво тържество, а Жената? САТ Тук, само тук качествата и проявите на всяка жена носят космично значение на планетата и всяко проявление на жената носи връзка с планетното движение. Затова има толкова много луни и сателити, които се въртят една около друга и дават изглед на една невинна игра, на един Бог, който като че хвърля непрекъснато цветя, рози и букети на своята възлюбена. ОРА Каква победа на жената! 23 САТ
Защо се чудиш на това? Зная защо, о, мое слънчево дете, защото ти не се роди тук. Тук отрасна, но твоето рождение е от слънцето и затова се чудиш на нашия свят. А знаеш ли какво е лодката, която ни вози по това езеро? ОРА
Нали се казва Лодка на Младенците? САТ
Не това, тя е известна като Мечтата на Венера. ОРА
За Изис ли говориш? САТ
Не, тук се казва Венера, твоята мила сестричка, и тя има тук толкова символични прояви, оставени из нашия мир. ОРА
А моята мечта къде се крие? САТ
В моето сърце. То е наречено така и тук е известно като: мечтата на Богиня Ора. Това стана тогава, когато аз заявих, че целия космос давам и с целия негов Бог - за теб! Само за теб, да бъдеш вечно само моя. 24 ОРА Ах, колко си мил и все по-мил ставаш! (Приближава се до него и му хвърля цели букети, набрани по пътя.) САТ Защото много те обичам. Тук е така: нежни и мили стават мъжете, когато обикнат и намерят истинската своя любов. (Милва я очарователно.) ОРА Зная те аз тебе, ах, ти, певецо на любовта! Ти знаеш много да говориш, защото са песни словата ти, а твоите песни какво са? САТ Твоите милувки! Но сега не пея и защо ще пея, нали те милвам! Нашите милувки се носят като песни из нашия мир и будят неописуем възторг - ах, защо ще пея, нали те милвам! ОРА За мен, за мен трябва да пееш, мила моя нежност, мое мило цвете от розата на моята мечта. За жителите милувките ни са песни, но твоите песни за мен са милувки, защото милувките ти за мен са тъга. САТ Ах, забравих, радост моя, че моите милувки много те измъчват. 25 ОРА
Да, много тъги са милувките на годените Богини, за които още венчанието е блян на сателити и луни. САТ
Сега ще кажем на Мама и Татко, че не можем вече така да живеем, че трябва да ни венчаят със златния венец на вечната неразделност. ОРА
Аз ще заплача с тъжни сълзи пред тях, не мога вече така да живея. САТ
Недей да плачеш, небесно мое слънчево цвете, защото твоите сълзи тук са бурни зефири и това ще разклати лодките на всички двойки. Мила моя, недей, недей да плачеш! ОРА
Една сълза ми позволи, мили мой Сат, да олекне на тъжната ми душа. Тук всичко е така хубаво, но нещо тежи страшно на слънчевата ми душа и аз копнея из въздишките на моите тайни и скрити неудовлетворения. Знаеш ли огъня на Слънчевите Дъщери и Царици, родени из горещите лъчи на това сияние из Лазура! САТ
Зная, зная, мила Ора! 26 ОРА Не знаеш ти тъгата на моя огън. Тук всичко е свежо у вас, цветята тук се раждат. Всички цветя из вселената от тук зачеват своето семе. У вас всичко е свежиста прохлада: езера, води, реки, брегове, треви, цветя - много и много... САТ
Защото милувките са много. ОРА
Но не за мен. Не са милувките на устните милувки за една Слънчева Мома. Аз горя за нещо друго, друго. САТ
Ах, колко ми е мъчно, когато започнеш така да тъжиш, мила моя Ора. Не прави така и аз ще настоявам пред нашите Мама - Татко да ни венчаят вече. ОРА
Какво говориш, ти си още дете, мили мой Сат! Като дете си наивен. Далече сме още от това. Къде е Венчалното ни було? Те не са го още поръчали. Сгодиха ни и забравиха да го поръчат. А знаеш ли колко време ще мине да се донесе? САТ
Успокой се, Дружке моя, розо моя на слънчевите зари, на моята радост, аз ще отида да го донеса бързо. 27 ОРА Пратеници обикновени се бавят, уви! А за него още никой не е тръгнал даже. САТ
Аз ще го донеса, не тъжи само. Ето че наближава лодката на нашите мили Родители. Не давай да видят твоята тъга. Майка ни много ще се разтъжи, те толкова се грижат за нас! ОРА
Аз мълчах до сега, но не мога вече. Ще ти кажа: не само ти си сънувал печален сън, но и аз сънувах страшен. САТ
Какво говориш, Ора, кажи го, защо мълча до сега? ОРА
Така, размишлявах какво значи. САТ
А какъв беше той? ОРА
Нашето слънце, което изгрява, при всяка наша пробуда и което е известно като Слънцето на Неразделността, беше загубило блясъка си. САТ (смутено) Защо? 28
Една Луна от тези сателити изменила пътя си и застанала срещу него, и така лъчите му бяха потъмнели. САТ
Знамение! А после? ОРА
Събудих се от страх и тревога и помня как извиках: „Не те давам, не те давам!..." САТ
Кого? ОРА
Тебе, ти беше това слънце и аз като никога се усетих на планетата, а между мене и тебе - луна. САТ (Тъжно и тревожно мисли.) Да сънуваш луна, в нашия край не е толкова лошо. То е лошо за слънчевия мир. Успокой се, мила Ора, всичко ще предотвратим. ОРА
Само чрез едно може да се унищожи този сън - незабавното Златно Венчание. САТ
Чудно, ти да сънуваш обратното на моя сън. 29 ОРА Да, но твоят сън е магичен. Трябва да се тълкува обратно. Само Децата на Слънцето сънуват преки сънища, но не и тези на Лазура. А когато стане нашето венчание, тогава и ти ще станеш Син на Слънцето. Не мисли, мили мой, така. Аз много те обичам, обаче раздялата макар и за кратко ще бъде за мене неописуема мъка. Кажи, и ти ли така ме обичаш? САТ
Не така, а още по-дълбоко. Аз водя моите усещания за теб от дълбочините на този океан, които тук са извори на всички космични води. О, ти не знаеш моето желание колко е пламенно! Когато искам да посея цветя по някои нови мирове, ти не знаеш моя блажен усет, когато искам да вдъхна благоухание из цветята на нашите усмивки, които зная като сънни видения. ОРА
Именно това не искам. Реалност искам, само тя удовлетворява Слънчевите Дъщери и тогава ще видиш какви ще са нашите мили цветя, осенени от твоите води и от игривите лъчи на моите слънчеви милувки. САТ
О, мила Царице на цветята и розите на Май, там ни чакат полета, осеяни с треви, приготвени за новите Младенци. Нас ни чакат много мирове и когато твое- 30 то слънце влезе в мен, дали няма да станат безконечни? ОРА Не искам сънни видения, а слънчеви образи на моята и твоята мечта. САТ Това ще искаме в това ранно утро при изгрев. Ето, Мама и Татко идват, да отидем на брега по-скоро. (Отдалечават се из цветните картини, явява се Богиня Ра.) БОГИНЯ РА Къде ли е дъщеря ми, нещастното мое любимо чедо, моята бедна дъщеря? Не мога да я утеша още от страшния удар, който претърпя след сгодяването на Ора и Сат. Тя не ми обажда, но трябва много да го е обичала. Забелязвам, че от тогава става всяко утро рано и идва по тези места. Искам да узная къде ходи. Пратих моята Ира да я търси на една страна, а пък аз - на друга... (Отдалечава се. Явява се Ира.) ИРА
На тази страна ми се видя, че дойде. Чудно, защо из местата, където става срещата на Сат, Ора, Аур и Май? (Отминава, но среща Богиня Ра.) 31 БОГИНЯ РА Аз загубих следите на дъщеря си. ИРА
И аз също. Високи са тук стъблата на цветовете, потъва човек из тях и не се вижда. РА
Е, да, не се вижда. Тук изобщо никой не се вижда, макар и на гола поляна. Всичко е омаяно от очарованията на Ауровия свят. ИРА
Та нали именно това очарование загуби и нас. То ни примами да станем робини на Май и Аур. РА
Ужасно, не ми споменавай за това фатално падение. То ме дразни, убива и унижава. Бедната моя сестра Асти, тя съвсем не може да се помири, след като тук взеха да се женят за слънчеви дъщери, а лунните изоставиха, даже взеха да ги дават на робите си. ИРА
Унизително! Има право Асти, заради слънчевите жени изоставиха даже и тези от Меркурий и Марс - грациозните и тънки меркурианки и живите и твърди като желязо марсианки. Ах, този Бог Фар, той всичко направи. Как бих го изяла със зъбите си, ако ми падне! Бих го омагьосала така, че хиляди, милиони години 32 да се върти в един кръг като по воденично колело и все там да се връща, от където излиза. О, колко сме безсилни ние спрямо Сина на Слънцето! ИРА
Но не и спрямо Сина на Аур. Запомни това добре: ако не можем да уловим направо, то можем посредствено. Не узна ли ти, че твоята най-малка дъщеря Ли е нещастна, след като сгодиха Сат за Ора. РА
Това беше явна провокация против нас и Меркурий и от тогава Асти реши да действа: явно против Богинята Си. И аз виждам същото за дъщеря си, но от страх не искам да си го призная в себе си, че дъщеря ми чезне и линее. Тя обичаше Сат и не може да търпи своя годеник. ИРА
И нейният годеж как стана набързо, без да я питате, хайде! РА
С надежда, че ще забрави Сат. Мило момче е братът на Асти, когато седне на своя бял кон! Какъв е красив, свеж, прелест просто, жив, весел, бодър и всякога енергичен, но не знам защо тя е зяпнала по песните на този луд певец, сина на Аур. 33 ИРА
Както и да е, но тя чезне. (Минава Орос на бял кон.) ОРОС
Търся моята годеница Ли, не я ли срещнахте тук някъде? Казаха ми, че е в тази посока. РА
И ние нея търсим. (Към Ира, тихо:) Мълчи, Ира, да не узнае нищо още Орос. ИРА
Будят я рано мислите й за тебе, млади и прелестни Орос, не може да спи, тревожни са сънните й покои, защо с нещо не я развеселиш? ОРОС
Измислих днес: ще направя един кон във форма на роза и без тя да знае, ще я сложим в коронката на розата и тя ще тръгне като жива... Нали е хубаво? РА И ИРА (весело) Да!
Ах, колко умно, възхитително! Тя много обича розите и казва, ако не бях я кръстила на лилията, щяла да се прекръсти на роза или Богиня Роза. ОРОС Е, да, но тук всяко нещо и всяко име е съвременно символичен израз. На това име е кръстена Богиня Ора, 34 за разлика че Ли е от Луната, а Ора от Слънцето, Лилията нали се създаде на Луната, а розата на Слънцето! РА Ах, не говори никога това на бедната моя Ли, чуваш ли, Орос! ОРОС Никога! Тя го знае и затова именно ще й направя този сюрприз и ще й кажа, че това, което не ти се дава от горе, ще си го направим сами. ИРА Но каква голяма е разликата! ОРОС Съдба! Това мен ме тревожи, защото положително зная, че нашите най-стари прадеди са всички от Слънцето. РА Но кой може да събуди стария им зародиш? ИРА Само магията. ОРОС (Смее се.) Ха -ха-ха ! Философията на магиите е все такава: илюзия и илюзия. Не това, не, а чрез борба на Разума с Духа. Вижте този бял кон. Той е лодка от Слънцето. Подари ми го тайно Бог... (Ах, щях да се изкажа!) Ако 35 знаеше Ли могъществото на този кон, нямаше да въздиша по Сат, преди да ме види, но сега тя не знае, че с този кон заменям всичко. РА Но не и Сърцето на Слънцето. ОРОС Но това сърце го носят само женските принципи -носят го Ора и Сат, но не Ли. А на Ли Сърцето на Слънцето е у мен - този кон. Аз ще й дам Слънчево сърце, но не тя на мен. РА Защо не й кажеш това ? ОРОС Защото тя още не се е никога приближила нежно към мен и да ме погледне с любов, с каквато я обичам - аз още не зная какво е нежна милувка на жена. ИРА (настрана) Бедният Орос! Ще си има неприятности с това лудо момиче. (Към другите:) Да се отдалечим оттук, защото е часът на срещата тук. Виждате ли, там вече се срещнаха Сат, Ора, Аур и Май? (Отдалечават се. Идва бавно и тъжно Ли. Облечена в цветна пелерина, полузабулена, оставила да се виждат само златните й коси, черните очи, в които личи 36
ЛИ И аз го обичам, защо да не бъде мой? Обикнах го от онзи сън, когато го сънувах, че дойде като Светещ човек до мене и гласът му раздвижи простора, и видях как тялото му от лъчи премина през моето тяло. Ах, каква сладост и възторг! Никога така не сънувах Орос. Той все ме плаши със своя кон, като го видя в сън... Дали не ме слуша някой? (Озърта се.) Аз го целунах тогава и той ми каза: „Има една корда и за теб в моята лира, и една песен, която ще те целуне." Е, какво значи това? И аз имам над него право, и ако той сложи роза на гърдите си, защо аз да не съм лилия. Обичам го и прашинка ще стана в краката му, но той трябва да бъде мой. (Тропа с крак.) Трябва да бъде! (Разхожда се лудо.) Дали не ме слуша някой? Не на кон лети, а в лодка от лазури, не на планети се издига, а из слънчеви зари се носят неговите милувки. Зная, зная го колко е велик в песента си, и сега пее. (Чува се далечна песен.) Тихо, да чуя чие име споменава в песента си. Ето, ето, и за мене пее, за Лилията, милият той, обича ме, обича ме. Аз ще го видя и макар че е сгоден, ще му кажа: „Без теб не мога, вземи живота ми." 37 (Ли заплаква печално. На нейния плач се притичват Ра и Ира.) РА Какво правиш, мила моя Ли, какво е това от тебе? Търсим те цели часове, какво правиш тук? ЛИ Ако ме обичаш, майко, остави ме, остави ме сама. Тук, по тези места на моя блян, искам да умра сама, така, както си ме родила. (Плаче захласнато, Ира я утешава.) ИРА Не плачи, драго мое дете. Толкова съм се грижила за теб, с млякото си съм те откърмила и сега така да късаш сърцето ми. ЛИ Оставете ме, никога няма да узнаете тайната на моята скръб. О, тя е страшна и ужасна, тя е неописуема -моята мъка, скръб и страдание. (Разридава се още по-силно.) РА Недей, сладка моя Ли, виж, сега е май, цветята всички пускат аромати, колко е сладко! ЛИ Не, отрова пускат за мен! Кой дава мирисите на цветята, не е ли Слънчевата Мома, не е ли Ора, която 38 дава радостта на сърцата - пък аз какво мога да дам: треви и храсталаци, камъни и пясъци морски, униние и тъга... ах, това е ужасно! Няма ли милост и за моето сърце! Това е тъжно, страшно. РА Има, като обичаш, всичко се променя, но да обикнеш този, който е твой, а не този, който не е за тебе определен. ЛИ Конник ли? Не искам конеездачи, па макар и от злато да са конете им. РА Но те имат слънчеви сърца... ЛИ Стига, мълчи, за Орос ще ми говориш, насила ме сгодихте, не го обичам. ИРА Искаш ли да направя да го обикнеш? ЛИ Чрез твоята летяща магия - оставете ме, оставете ме! ИРА Аз ще ти докажа не след дълго, че магичността, макар и временна, може да разклати светове. (Ядосано си отива.) 39 РА Не се сърди, Ира, не виждаш ли, че е полудяла от скръб. Но млъкни, изтрий сълзите си, Орос е наблизо и ако те намери... ЛИ Идете си, оставете ме свободна, оставете ме на съдбата ми. (Ра и Ира се отдалечават. Ли сяда замислена дълбоко, недалече се показват Ора и Сат, Ли ги гледа с печална мечтателност.) Дали и аз ще бъда някога щастлива да се видя до рамото на Сина на Лазура. О, колко той е мил и словата му сладки, песните му цветя от небесни лъчи. Щастлива е Ора, но колкото тя е щастлива, аз се губя в чара на моята мъка и се зачева отмъщение в мен, искам да ти отмъстя, но не искам да те погубя... Ах, реших най-после - да отстъпя, нека моето помирение да допълни вашето щастие. Реших: да изчезна, да умра завинаги и вечно. Реших: ще умра! (Извиква силно и отминава. Ра и Ира минават по следите и.) РА Чу ли я? Иска да умре. ИРА Трябва нещо да направим за нея. РА Аз оставям на тебе, драга моя Ира, ти си опитна, направи това, което знаеш. Тя сега така лудува, ами утре, 40 когато чуе за венчаването им, какво ще стане с нея? ИРА Ще вземем мерки за всичко. Аз ще отида при Богиня Асти да поговоря за това. РА Ах! Ти не я познаваш добре, тя ще е първата изменница на нашия род. РА Аз ще отида при Оракула Хиперидеас. (Отминават, след малко идва бързо Орос, възседнал своя летящ бял кон, след него идват замислено Сат и Ора.) ОРА Никога не са били толкова сияещи нашият татко Аур и нашата майка Май. Но никога не са били и толкова жестоки спрямо нас. Не забеляза ли, когато подадох цветенцето на маминка само от белите коронки на чистотата, тя ми рече: „Не е този цвят най-чистият и невинен цвят, има и по-чисти и невинни от този." Аз се зачервих. Познава ли тя Богините на чистотата и невинността? Те са мои най-близки роднини. Аз зная кога едната посади бялото цвете от розови мириси и кога другата, Синята Лилия, из мирисите на май. Не знам какво иска да каже с това, но аз малко се оскърбих. 41 САТ
Никога не очаквах това от тебе, о, моя светеща гълъбице из синия лазур. Моята майка никога не е искала с това да те унизи и постави по-ниско от нея. Тя знае твоя произход. ОРА
Не, не напълно. Тя не знае много неща за мене. Тя не знае, че имам едно най-мило и тайно завещание от Богиня Деа. САТ
От Богинята Деа! И аз нищо не съм знаел за това. ОРА
Защо се чудиш? Никой не знаеше до сега, че Бог Фар на мен е завещал Булото на Вечноменящата се Красота, което не всеки има благоволението да притежава. САТ (учудено, във възторг) Какво говориш, нима, моя мила Ора, ти ще имаш това було! Ах, колко съм щастлив, че моят татко ме обрече само на тебе. Ще отида още сега да обадя на маминка, тя би те целунала още по-жарко. ОРА
Не, не бива, обични мой Сат. То е тайна само за нас, защото е казано в завещанието, че това було ще се даде само на избрания от мен жених. 42 САТ
Аз ще отида да го взема още сега, ако пожелаеш. (В това време се чува шум зад високостеблените цветя, задава се скрито Ира и слуша.) ОРА
Дали няма тук някой да слуша тайния ни разговор? САТ
Не вярвам, зефир от Луната Тетис, той така се движи лудо като жив, когато разнася семенцата на цветята. ОРА
Чрез това було сиянието на моята атмосфера ще стане по-силно от слънчевото и моята красота ще се мени всеки миг по желание. САТ
О, каква прелест ще бъдеш тогава! Щастлива е нашата планета, че ще има за царица на цветята тебе, Богиньо, пък аз -неописуемо блажен. ОРА
О, да чуеш моите мечти, когато запеят в хармония из сърцето - ще се замаеш от възторг, мили мой Сат. Аз съм само любов, чувство, менящ се огън и лъчи, вечноизгряващо слънце от милувки и нежност! САТ
Зная, зная, усещам твоята висота над моята. Не ще е 43 нищо нашата планета без твоята хубост, о, нищо, нищо! ОРА Какво е моето сърце без тебе! Ти не се познаваш, но да знаеш какво завещание е оставил другарят на Богиня Деа - Саваот - за моя Жених!... То е в една златна кутия с моето було. САТ Все нови работи този ден! Какво е то? ОРА Жезълът на вечно младата свежест на възобновлението - сила мистична и вечна, която движи мировете. САТ О, колко са мили Деа и Саваот! ОРА И всякога бдящи над нас. САТ Спомням си аз много за тях. Из моите песни най-често се отваряше техният мир и гледах ненаситно хубостта им. Те, каза един път оракулът Хиперидеас, имали две загубени чеда, още неоткрити из мировете. ОРА Да не сме ние? 44 САТ
Не, вероятно, защото после се каза, че били открити на някоя си планета Земя. Тъмна и мъртва планета, където само борба, смърт и омраза се раждали. Там ги отхранили, отнесени от една мирова магьосница, издигнали ги до Култ, но после след тях планетата пак изпаднала в мрак и смут. Те били Кришна и Соланита. ОРА
А къде са сега Кришна и бедната Соланита? САТ
Тайна. Оракулът Хиперидеас мълчи. ОРА
Искам да зная. САТ
Не настоявай, мила моя Ора. Ще разгневим моя татко. Бях още малък, когато заради това мое любопитство ми се разсърди и не иска три дни да ме види. ОРА
Нека да получим завещанията. Зная аз, тогава няма да бъдем вече под ничия власт. Аз не мога да търпя власт и закони над моята свободна същина. Умира моята есенция под ограничението на форми и разчети. Не е това росата на Слънчевите Девици. 45 САТ Всичко съм готов да направя за тебе, кажи, какво искаш?... ОРА
Да отидеш и да донесеш нашите завещания от Деа и Саваот. САТ
Готов съм, но къде са те? ОРА
Ще узнаем от Оракула Хиперидеас, а това трябва да стане преди седмия ден от нашето венчание. САТ
О, колко ще бъдем щастливи след седем дена! ОРА
И всемогъщи... (Отиват си прегърнати във възторг и сияйна радост. Качват се в лодката, осемте луни взеха да меняват шаровете си, настава неописуема игра от възторжени поетични картини, птиците запяват, чуват се нечовешки гласове, разкрива се един нов простор от магическо преместване на Сатурновата диамантена корона и се чуват мистични възгласи.) ИРА (Излиза от прикритието си.) Най-любимата песен на Богиня Ора, когато я запява, 46 цялата планета засиява в един очарователен блян. Ах, колко я мразя тази песен! Но скоро ще направя от тебе тревожна будност, о, песен на празните вечно ненаситни мечти. Няма да ви оставя така - не мога да гледам до това блаженство печалните сълзи, които се леят от нещастната моя бедна Ли!... (Ли идва бавно, тъжно, в скръбно облекло, сънен поглед на отчаяна замисленост.) ЛИ (леко, едвам чуто) Отидоха ли си?... ИРА
За последен път. ЛИ
Защо, моя майко, какво мислиш да правиш? ИРА
Не мога да гледам сълзите ти. Твоята печална усмивка ме прави да разруша всичко това, което е около нас. ЛИ
Забранявам ти - не! Нали ме обичаш. Не чрез разрушение искам любовта да побеждава. Любов, спечелена чрез борба, не е вече любов, а завладяване, а там, където има завладяване - има робство, а при робство не цъфти свободната слънчева любов. 47 ИРА Но живее сънната лунна обич. ЛИ
Не я искам, не я искам! Ах, не ми говори, остави ме така, без думи и спорове, да си изчезна, да пресъхна като море без извори и реки, да изгоря като запалена пустиня. Чуй най-великата и любима песен на Ора, какъв живот, каква свежест, каква висота, а моята?... Сълзи, сълзи, сълзи... (Разплаква се наново и пада в обятията на Ира.) ИРА (Шепти всред риданията на Ли.) И това било живот, и това било светлина, справедливост и наредба, хармония и красота? О, противности на живота, аз ще ви разруша! ЛИ (Гледа я с плачещи очи и иска да долови какво шепне.) Какво говориш, кажи ми какво сега каза, че ще умра, скоро ли... искам да умра... сега... сега. ИРА Стига плака, чедо мое, стига разкъсва моето сърце. ЛИ Остави ме сама между цветята тук. Иди си и когато дойдеш, ако ме няма, не ме търси вече... Из мирисите ще пръсна тялото си, из цветята ... целувките си. Нека така отида до устните му и така да ме вкусват и устните на Ора, на щастливата Слънчева Мома.. 48 ИРА
И за тебе ще дойде някога светъл ден. ЛИ
Иди си, остави ме сама. И ако не ме намериш из водите на морските вълни, то ще ме чуеш из шепота на океанските бури... Защото мен никой не ме скри от Боговете. И на бели коне искат да ме носят... Из коронките на Лилията Синя ще се скрия. О, там ме търсете всички вие, които като блян търсите моята тъжна усмивка... Идете си... аз съм сама... (Ли изпада в сънно униние, атмосферата взема тъжен оттенък и се стъмва постепенно.) И мен... и мен... все по-нагоре, нагоре... отивам си... облекло да й стана на Ора... аз съм синият про... стор... и по-нагоре, нагоре!... (Заспива и пада в цветята. Ира уплашена я оставя и бяга за помощ, Хиперидеас, следвайки всички движения на Ира, идва и гледа унесената дълбоко Ли.) ХИПЕРИДЕАС През сън минава човекът, когато някое велико събитие ще мине през неговата съдба, уви. Защо ли се събужда!... ЛИ (шепти) И още нагоре!... ... нагоре!... 49
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|