*соломе всемирният култ на човеците



страница1/6
Дата22.12.2018
Размер0.83 Mb.
#109293
  1   2   3   4   5   6
тод

*СОЛОМЕ*

ВСЕМИРНИЯТ КУЛТ НА ЧОВЕЦИТЕ

Драма в седем действия

София, 2000

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ПОЛУКСИ И КАСТОР Проявление на Великата Двойка

Адам Кадмон в Небесния мир
БОГИНЯ ДЕА Живият извор на Красотата

БОГ САВАОТ Силата на Живота

БОГ АУР Баща на планетата Сатурн

БОГИНЯ МАЙ Жена на Бог Аур

БОГ ФАР Син на Слънцето

САТ Син на Аур и Май

БОГИНЯ ОРА Годеница на Сат, Богиня на

Радостта
БОГИНЯ СИ Сестра на Бог Аур на планетата

Венера, миловидност и нежност
ВЕНЕРА дъщеря на Богиня Си, грацията

БОГИНЯ РА Лунна Богиня, вечна

мечтателност
ЛИ влюбена илюзорно в Сат

ОРОС Годеник на Ли

БОГИНЯ АСТИ Дъщеря на Меркурий

МАН Син на Меркурий

КАМ Син на Марс

ИРА Най-великата магьосница

ХИПЕРИДЕАС Божествен оракул

АНГЕЛ ОТ МИРА НА ДЕА И САВАОТ

СОЛОМЕ Преродена Богиня Ора

ЙОАН КРЪСТИТЕЛЯ Прероден Бог Сат


МЕЛХИСЕДЕК Прероден Хиперидеас,

първосвещеник, таен съветник

на Соломе

ИИСУС Прероден Бог Фар

ПИЛАТ Прероден Ман

ВЕРСИЛА Сидонска жена на Пилат, майка

на Соломе и Сома. Преродена

Богиня Асти, която ражда Соло-

ме от Сидор
ИРОД Духовен и политически цар на

Юдея, прероден Кам


ИРОДИАДА Преродена Ира, братова жена на

Ирод
СОМА Дъщеря на Пилат и Версила,

преродена Ли
СИДОР Прероден Орос, брат на Цезаря,

убит от Ирод тайно


ДИАНА Дойка на Соломе, Богиня от

мира на Деа


НЯМАТА ЖЕНА Мистична майка Йоанова от Деа

и Саваот

ДВАМА ДЕТЕКТИВИ на Ирод

НЕПОЗНАТА ЖЕНА Тайна слугиня на Иродиада,

пришълка от Египет

Бял кон на Орос

Народ, войска, конници, служещи, свещеници от Синедриона и други

ЗЛАТНАТА ПЕСЕН НА ЛЮБОВТА

ПОЛУКСИ И КАСТОР

БОГИНЯ ПОЛУКСИ

Един от Боговете взе от мене милувката и я направи слънце, друг взе нежността на моя поглед и го напра­ви лазурен простор, трети взе усмивката и я направи нежен цвят, четвърти взе моята сънна мечта и я нап­рави тъга... и от мен не остана нищо, уви! Къде е Же­ната? Твоята Дружка къде е, мили, тази, която трябва да бъде само твоя? Не ти ли е мъчно за мен? Скрий ме от Боговете, скрий ме, мили мой!

КАСТОР

Когато отвориш своя взор, миличка моя, аз искам да бъде само мой. Когато разгърнеш своите нежни ръце, аз искам да бъдат само мои. И розата, която откъснат в ранно утро, да бъде само за мен. А ти защо ме заб­рави, защо ме остави сам в тъгите на живота? Ако ти си моя, защо не дойдеш при мен?


7

ПОЛУКСИ


Лика ми отнесоха Боговете по цветята и по слънцата моите мечти.

Един от ударите на моето сърце взеха и с него запали­ха звездните мирове. И паднаха на колене Боговете пред мен, и сложиха ниско до земята чело... „защото няма по-красиво нещо от Красотата на жената". О, колко бяха далече тогава те от мен! Къде да те търся, о, мили мой? Аз искам да се наме­ря, защото намерих тебе. Какво направи ти с Жена­та? Къде е твоята Възлюбена? Скрий ме, скрий ме. Да не ме даваш вече на боговете.

КАСТОР

И когато падна едно листенце от букета на твоите просторни сияния, аз го взех, турих го на устните си. То било една от твоите усмивки... Когато така се зас­мееш, мила Полукси, нека това да бъде само за мен!... Когато чуя твоя сладък глас, искам да бъде милувка само на моето лице.



Ако ти си моята вековечна Дружка, защо не дойдеш? Те останаха далече, Боговете. Не моята Майка ги ро­ди. Моята Маминка не ражда Богове, а сърца на Бо­гове.

ПОЛУКСИ


Те нямат сърца, Боговете, защото нямат Дружки, ро­дени като мен, и затова не говорят за Жената. Не са Богове, които са без сърца от твоята Маминка. Само

8

слова и имена, не Богове. О, скрий ме от лъжливи тро­нове и самозвани имена от прашинки без сърца. Скрий ме от Боговете, страх ме е, скрий ме!



КАСТОР

Само един е най-милият Син на Маминка и една е нейната най-очарователна Дъщеря... Когато ме събу­ди твоят поглед из нежностите на вечните зари, защо не си само моя?

ПОЛУКСИ

За тебе падна сълза от моите очи и от тогава ти пла­чеш за мен... Един Бог я направи море, по което заплаваха лодките на слънцата и когато веднъж я прена­сяше в мира на своята Възлюбена, изпусна я и тя пад­на в твоето сърце. Сърцето ти говори, че аз съм твоя, о, мили мой! Да ме скриеш вече от Боговете!



КАСТОР

Познах ги аз тези, които те разпиляват на части. От сърце е твоят Мир, но никой не го знае и поради туй всеки взема от тебе това, което намира за най-краси­во. О, Боже мой, Татко Възвишени и Свети, събери сълзата в коронката на едно от тези цветчета. Нека я окръжават. Тя ще отвори от свян устни и ще пошепне: „Аз съм само негова. Аз съм тази, която той търси." Нека стане това, което казах!...


9

ПОЛУКСИ



Ах, колко ме е страх от тези, които искат да знаят. Зъби кръвожадни от чудовища са тези, които дъвчат вечно: защо, как?... Като мъглички ме гонят по синия лазур зефирите на техните планомерни домове - те турят моето име, но мене няма там, защото ти не вле­зе вътре...

Паднаха веднъж мировете под нозете ми, защото Бо­говете ги направиха венец на моята глава. С тъжна усмивка отхвърлих тази гирлянда - защото не беше от твоята ръка. Обичаш ли ме, мили мой?

КАСТОР

Ето, чак сега слънцето изгря на изток - твоят лик. Ето розата на Май - твоята устна. Ето лазурния простор - твоят нежен глед. Ето зефира - диханието на твоята гръд... А ти къде си, ти, възлюбена моя? Ако си ти това, за­що не дойдеш при мен?



ПОЛУКСИ

Паднаха веднъж Боговете от троновете си, защото не съзряха твоето име на моята уста.

КАСТОР

Скриха слънцата своя глед, когато видяха красотата ти. Те светят само защото се мислят за по-хубави. И Боговете на тронове седят, защото не са видели твоя трон от злато. Но щом го видят, и Боговете ще слязат



10

от своята висота, и слънцата ще потъмнеят из своите

мирове - прашинки из празните простори на твоите

мечти.


Но ти къде си? Ако ти си само моя, ела!

ПОЛУКСИ


Чу ли ти някога звуковете на Сърцето? Усети ли из­вора на Живота - този, който се крие в сълзата на своята Майка Небесна. Сърцето шепти само едно име - моето. А тъгата е сърце из всемира, който ме загу­би. Сълзата е вик на любовта, а любовта е моят жи­вот, който аз дадох на тебе.

О, скрий ме, скрий ме от Боговете там, живеещи по високите върхове на вечноснежните простори. Не ис­кам мечти от снегове. Отворете вратата, нека излязат тези, които искат, нека влязат тези, които страдат! От­ворете вратата на сърцето, скрийте в тъгата на знани­ето слънцето. Скрий ме от Боговете, о. Възлюбени мой!

КАСТОР

Ах, страх ме е да те сваля на Земята! Но ти тъжиш!



ПОЛУКСИ

Всяко облаче, което лети по лазурните простори, носи по една частичка от моето разпиляно тяло. Аз виждам твоята сълза, затова тъгувам. Защото си само мой! О, не ме дръж вече пред взора на Боговете! Скрий ме!

11

КАСТОР


Има пещери из земята, където капе непрестанно съл­зата на моята Майка рождена. Чу ли ти някога жал­ния шепот за Сина й: „С нея си отнесе и живота на моя възлюбен син..." Ти бе на Луната тогава, пък аз из пещерите и усоите на...

ПОЛУКСИ


Бягай, мили, от пещерите и усоите на... Отнеси със себе си и воала, който покриваше лицето ми и който аз развявах, когато ти отпътуваше за... за да можеш да гледаш по-дълго моето изпращане, тогава толкова печално! Забули се сега с този воал и бягай!

КАСТОР


Защо плачеш? Нали знаеш, че аз съм само твой?

ПОЛУКСИ


Защото и тогава ронех сълзи.

КАСТОР


А отвън е тъй хубаво! Но кой вижда красота през про­сълзен поглед?

ПОЛУКСИ


Направи в розата нашия храм на самотата, в корон­ката на цветето, жилището на нашия вечно буден сън. Там няма Богове, където трепери от болки на сладос­тни мечти сърцето. Там е само тъжовният вик на лю­бовта, от която избликва твоят живот, защото е мой.
12

КАСТОР


Любовта не търпи разделение, нито взаимност - тя е единна същина. Тази, която е моя, тя е само моя. Ти не си на никого, защото всички разпиляват. Само аз те събирам. Не се ли събуди? „Загуби живота си, за да го намериш..."

ПОЛУКСИ


Не, загуби знанието си, за да познаеш всичко!... Ела, ела!

Само зефирът ще посещава нашия дом. Въздишка е той от миналите наши страдания и тъги. Нека само той да идва в нашето венчално ложе и да отнася съл­зите на радостта, които ще станат светещи слънца за синовете човечески. Всяка наша сълза ще влезе в сър­це. Сълзите на възлюбените търсят само страдални­те сърца.

Аз идвам всякога при тебе, окръжена от цветя. Слън­цата превръщам в цветя, а лазурите в мириси.

КАСТОР


Познаваш ли ти живота, който стана глътка на твоята уста? Познаваш ли капката на моя океан от блаженс­тва, който се стопи в жара на твоите копнежи - и ти тогава построяваше мирове, когато аз изчезвах в страшни страдания и болки далече от твоята милувка.

ПЮЛУКСИ


Постилах рози и цветя там, където ще минеш със съл-

13

зите на твоите Богини и Богове - ти тогава знаеше ли нещо за мен?



КАСТОР

Тъжах!


ПОЛУКСИ

Аз ли бях там?

КАСТОР

Не, ти беше зад сълзата на моето отчаяние, помниш ли кога умрях?



ПОЛУКСИ

Когато отидох да ти донеса ново слънце на новата радост на Май - ти тогава загуби вяра в любовта ми и умря.

Пред теб бягах, за да ме стигнеш, о, мой мили, а чаках те, за да ме изпревариш и ми приготвиш златното вен­чално ложе.

КАСТОР


И видях, когато се събудих, че държиш едно светло детенце на ръце.

ПОЛУКСИ


Това беше ти.

КАСТОР


Ще настане нещо страшно, ако те разкрия: водата ще се нахвърли върху земята, земята ще отвори със стръв

14

уста и ще погълне вълните на своята ненаситност... и всяко слънце с планета, и човека с животните, и чове­ка с човека...



Защото всяко нещо ще поиска да те притежава, като те види. Сега само името ги пленява, но ако видят тебе?

ПОЛУКСИ


Тогава се скрих сама от Боговете, когато ти се ожени за рабините си, и с тяхното венчално було завих очите на Кришна, Буда, Зороастър, Орфей, Конфуций, Хрис­тос, Мохамед... за да не видят красотата ми. И затова никой нищо не каза за мен, защото не знаеше нищо за моето съществувание. А това всичко направих, защо­то в техните храмове го нямаше най-нежното дете на своята Майка. Между устната и целувката е най-неж­ното дете на Майката и Бащата. Вечният глас на лю­бовта е устната му, а сърцето му е вечното блаженство. Не детето на живота, а детето на любовта на живота, не детето на знанията, а детето на хармонията на твор­бата, не на цветчето, а на красотата на цветята. То не беше се родило, защото умря от любов за мен - това беше ти.

КАСТОР


Ах, колко ме е страх да не те разкрия!

ПОЛУКСИ


Тогава бях бременна, затова се скрих, за да те родя,

15

защото много те обичах. Когато бях бременна, тогава създадох детето на цветята, а скрих детето на красо­тата и затова никой не каза нищо за него, защото не го знаеше. Затова слизаха горните Богове, за да го на­мерят в Майката, но никой не позна, че е скрито в ут­робата на Другарката, която, за да го прикрие стана жена незаконна на своя възлюбен,



КАСТОР

Знанието е последният воал на твоя мир, аз го отх­върлих.

ПОЛУКСИ

Загуби жената, за да дойда при теб - рабиня е жената на Господарката си. Защо се ожени за рабините си, а мен остави да окичвам бреговете на сладките милув­ки? Там, където е слугинята, Господарката изчезва. -Сълзи са децата на рабините ти, те са луните на твои­те страдания. Виждаш ли слънцата? - Това са моите и твоите деца. По дървото на живота се покачиха де­цата на рабините ти и висят като листа по лилиите, акациите и магнолиите.

КАСТОР

Не мога, не мога да те погледна, срамът навежда очи­те ми в земята.



ПОЛУКСИ

Станах свободен лъч, за да спася синовете на рабини­те ти, и наложница ти станах, за да спася вечната ти

16

Другарка - себе си. И затова слязоха онези Богове, но никой не узна името ми, защото то се нарече Слънце Мое.



Не търси Себето от Себето в Себето... Не търси Гласа на Безмълвието, а Безмълвието на Без­мълвния глас.

Не чакай вече Гласа Вопиющи в Пустине. Тук е повече от всичко до сега, защото се говори за Мене.

Небето обгръща земната сфера, не ти ли е мъчно за мене?

КАСТОР


Не тъжи тогава, когато създавам ново слънце, за да изгоря в него из жарите на Моите тъги. Не тъжи, мила моя, за мен, когато виждаш, че падат слънцата едно подир друго под диханието на моята жадност за тебе. Не тъжи, сладка моя Полукси, тогава, когато едно слънце е сладък трепет, а една Звездица е въздишка из цветята.

Ще махна с една ръка и хармонията на световете ще стане само една въздишка на твоята сладка въздишка на удовлетворението. О, как ме е страх да не те разкрия!

ПОЛУКСИ

Не ме увивай повече, остави ме полуразвита из лили­ите на моите сънни покои.


17

КАСТОР


Защо тогава тъжиш?

ПОЛУКСИ


Защото твоята въздишка ме отнася по тъгите на тво­ите копнежи, никога неудовлетворени.

КАСТОР


Има ли нещо по-висше от това: да изчезнеш за тази, която обичаш така?

ПОЛУКСИ


Скрий слънцата и мировете, когато ще ми пошепнеш, че ме обичаш. Скрий въздуха, простора и всички ди­хания, когато ще кажеш, че си само мой. Скрий всич­ки видения като лъжливи шепоти на твоите рабини, всякога против мене. Рабиня е всяка жена, която се явява против твоята Възлюбена... Закрий очите си и не гледай духовете и цветята, и бреговете на водите -а само мен! За да ти кажа: обичам те.

КАСТОР


Скрих ги.

ПОЛУКСИ


Аз съм само твоя! Обичам те!

КАСТОР


Има ли нещо по-сладко от това: да дадеш целия Все­мир на тази, която е само твоя?

18
ПЮЛУКСИ

Звездите са прашинки от розата, която ми даде моят Възлюбен, а мировете листенца от цветчето, което ми откъсна в милия май. Слънцата са мириси от лилия­та, с която изтрих сълзите от бузите му, а лазурът е воалът, с който изтрих потта на челото му, а моето слово е ехо от целувката, която ми даде... Аз съм вече само твоя! Разкрий ме!

Кастор пристъпва, простира ръка да разкрие Богиня Полукси, но изчезват и тя, и той.

19


ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ДА МЕ СКРИЕШ ОТ БОГОВЕТЕ



Разкрива се гледката на тази нова картина за земно­то паднало човечество, за да се види това, което нико­га не е виждано, да усети това, което от ничие сърце не е усещано, да се докосне до неговата уста целувка­та, която никога не е докосвала земна устна, защото тя е толкова чиста, а земната устна е била толкова скверна! Едно чисто цвете се носи сега над погледа, който бди и шепти на новата и чиста Богиня, слязла на земята. Разтваря се нейната устна, за да възприе­ме новата целувка, която сега се изпраща от най-ве­ликата Майка на Всемира, от най-очарователната Же­на, някога родена из цветните градини на Вечността, Ето, от извора на вечните води се разкрива на океани­те, които се носят като блян из възрадваните сърца на светлината, блаженството и радостта - от пла­нета на величие и живо царство, мъртвото царство земята сега гледа живото царство на планетата Са­турн. Дванайсет луни се движат над най-хубавата гра­дина на тази планета от очарования и прелести в един магичен кръг, над които се издига една диамантена
20

корона от седем цветни сияния, блясъкът на която е радост за щастливите жители на този свят. Над то­зи мир си играе космосът в миниатюр и всеки миг се сменят нюансите от дванайсетте мира на това царс­ко величие. Носят се течащи води по направление на луните и всяка луна като че къпе лика си в своята река и обагря бреговете с цветни благоухания на този незе­мен рай. И зефирите са осем, и всичко тук, което се движи, се извива нагоре и носи душата, упоена към брилянтената корона на великия баща Аур. В тази гра­дина се виждат в един неин кът две най-мили и велики същества от този храм на удовлетворената любов ~ млади, красиви и очарователни. Това бяха двете най-любими чеда на Бог Аур и на Богиня Май, които всяко ранно утро слизаха от своята луна Хиперион, за да поздравят своя мил Баща и своята любима Майка. То­ва бяха Сат и Ора, които, за да отидат на определе­ното място, наречено Извор на Живота, трябваше да минат синьото езеро на очарованието и да се спрат на алеята, наречена: розата на великата среща на Двой­ката. Луните като че си играеха с тези деца, сменяй­ки всеки миг цветовете на своята одежда, нещо, кое­то напомняше вечно менящото се було на Богиня Деа. А това ги правеше неописуемо красиви и им даваше настроение да се унасят един друг в собствените си очарования на вечно свежо възобновление на живота. Гледката е неизразимо чаровна. Лодката пристига, Сат и Ора слизат на брега, короната разперва като фар своите лъчи, откъдето се видя друга лодка как по въз­духа летеше към същото място.
21

ОРА


Мили мой Сат, Татко и Мама идват към нас. Виж как сияйно лети тяхната въздушна лодка.

САТ


Да, очарователна моя Ора. Аз знаех, че веднага ще дойдат при нас, защото този сън, който бях почнал да ти описвам, се е предал на Майка ми и колкото да не е тревожен, все пак като сянка е минал през сърцето й. Тя с нетърпение е чакала уречения час на срещата ни. Даже се чудя как не е дала заповед да се изпревари часът.

ОРА


Нима, сладки мой, такова голямо значение даде на този сън?

САТ


Ах, не! Но все пак за тебе се отнасяше. А нали знаеш, че тук, в този мир най-голямо внимание се обръща на жената и когато нещо се докосне до нейната съдба, настава смут в цялата планета.

ОРА


Е, после какво стана?

САТ


Ех, не зная защо, зефирите като че отронват словата от устата ми. Не дават да ти го доизкажа. Зная защо е, да не помрачавам твоето нежно и мило настроение,
22

което на нашата планета се казва: усмивката на Боги­ня Ора. Усмивка на планета е твоето настроение, драга моя дружке, а усмивката ти тук се казва: изгрев на лун­ните шарове.

ОРА

Какво величие, а Жената?



САТ

Както изгревът на Диамантената Корона на планета­та се нарича целувка на любовната мечта на нашата Майка Май, а нейната целувка е новият ден, който вся­ко ранно утро буди всред свежа роса сърцата на на­шите жители.

ОРА

Какво тържество, а Жената?



САТ

Тук, само тук качествата и проявите на всяка жена но­сят космично значение на планетата и всяко проявле­ние на жената носи връзка с планетното движение. За­това има толкова много луни и сателити, които се вър­тят една около друга и дават изглед на една невинна игра, на един Бог, който като че хвърля непрекъснато цветя, рози и букети на своята възлюбена.

ОРА

Каква победа на жената!



23

САТ


Защо се чудиш на това? Зная защо, о, мое слънчево дете, защото ти не се роди тук. Тук отрасна, но твоето рождение е от слънцето и затова се чудиш на нашия свят. А знаеш ли какво е лодката, която ни вози по това езеро?

ОРА


Нали се казва Лодка на Младенците?

САТ


Не това, тя е известна като Мечтата на Венера.

ОРА


За Изис ли говориш?

САТ


Не, тук се казва Венера, твоята мила сестричка, и тя има тук толкова символични прояви, оставени из на­шия мир.

ОРА


А моята мечта къде се крие?

САТ


В моето сърце. То е наречено така и тук е известно като: мечтата на Богиня Ора. Това стана тогава, кога­то аз заявих, че целия космос давам и с целия негов Бог - за теб! Само за теб, да бъдеш вечно само моя.
24
ОРА

Ах, колко си мил и все по-мил ставаш! (Приближава се до него и му хвърля цели букети, набрани по пътя.)

САТ

Защото много те обичам. Тук е така: нежни и мили стават мъжете, когато обикнат и намерят истинската своя любов. (Милва я очарователно.)



ОРА

Зная те аз тебе, ах, ти, певецо на любовта! Ти знаеш много да говориш, защото са песни словата ти, а тво­ите песни какво са?

САТ

Твоите милувки! Но сега не пея и защо ще пея, нали те милвам! Нашите милувки се носят като песни из нашия мир и будят неописуем възторг - ах, защо ще пея, нали те милвам!



ОРА

За мен, за мен трябва да пееш, мила моя нежност, мое мило цвете от розата на моята мечта. За жителите ми­лувките ни са песни, но твоите песни за мен са милув­ки, защото милувките ти за мен са тъга.

САТ

Ах, забравих, радост моя, че моите милувки много те измъчват.



25

ОРА


Да, много тъги са милувките на годените Богини, за които още венчанието е блян на сателити и луни.

САТ


Сега ще кажем на Мама и Татко, че не можем вече така да живеем, че трябва да ни венчаят със златния венец на вечната неразделност.

ОРА


Аз ще заплача с тъжни сълзи пред тях, не мога вече така да живея.

САТ


Недей да плачеш, небесно мое слънчево цвете, защо­то твоите сълзи тук са бурни зефири и това ще разк­лати лодките на всички двойки. Мила моя, недей, не­дей да плачеш!

ОРА


Една сълза ми позволи, мили мой Сат, да олекне на тъжната ми душа. Тук всичко е така хубаво, но нещо тежи страшно на слънчевата ми душа и аз копнея из въздишките на моите тайни и скрити неудовлетворе­ния. Знаеш ли огъня на Слънчевите Дъщери и Цари­ци, родени из горещите лъчи на това сияние из Лазура!

САТ


Зная, зная, мила Ора!

26

ОРА



Не знаеш ти тъгата на моя огън. Тук всичко е свежо у вас, цветята тук се раждат. Всички цветя из вселената от тук зачеват своето семе. У вас всичко е свежиста прохлада: езера, води, реки, брегове, треви, цветя - много и много...

САТ


Защото милувките са много.

ОРА


Но не за мен. Не са милувките на устните милувки за една Слънчева Мома. Аз горя за нещо друго, друго.

САТ


Ах, колко ми е мъчно, когато започнеш така да тъ­жиш, мила моя Ора. Не прави така и аз ще настоявам пред нашите Мама - Татко да ни венчаят вече.

ОРА


Какво говориш, ти си още дете, мили мой Сат! Като дете си наивен. Далече сме още от това. Къде е Вен­чалното ни було? Те не са го още поръчали. Сгодиха ни и забравиха да го поръчат. А знаеш ли колко време ще мине да се донесе?

САТ


Успокой се, Дружке моя, розо моя на слънчевите за­ри, на моята радост, аз ще отида да го донеса бързо.

27

ОРА



Пратеници обикновени се бавят, уви! А за него още никой не е тръгнал даже.

САТ


Аз ще го донеса, не тъжи само. Ето че наближава лод­ката на нашите мили Родители. Не давай да видят тво­ята тъга. Майка ни много ще се разтъжи, те толкова се грижат за нас!

ОРА


Аз мълчах до сега, но не мога вече. Ще ти кажа: не само ти си сънувал печален сън, но и аз сънувах стра­шен.

САТ


Какво говориш, Ора, кажи го, защо мълча до сега?

ОРА


Така, размишлявах какво значи.

САТ


А какъв беше той?

ОРА


Нашето слънце, което изгрява, при всяка наша пробу­да и което е известно като Слънцето на Неразделността, беше загубило блясъка си.

САТ (смутено)

Защо?

28

ОРА



Една Луна от тези сателити изменила пътя си и заста­нала срещу него, и така лъчите му бяха потъмнели.

САТ


Знамение! А после?

ОРА


Събудих се от страх и тревога и помня как извиках: „Не те давам, не те давам!..."

САТ


Кого?

ОРА


Тебе, ти беше това слънце и аз като никога се усетих на планетата, а между мене и тебе - луна.

САТ (Тъжно и тревожно мисли.)

Да сънуваш луна, в нашия край не е толкова лошо. То е лошо за слънчевия мир. Успокой се, мила Ора, всич­ко ще предотвратим.

ОРА


Само чрез едно може да се унищожи този сън - неза­бавното Златно Венчание.

САТ


Чудно, ти да сънуваш обратното на моя сън.

29

ОРА



Да, но твоят сън е магичен. Трябва да се тълкува об­ратно. Само Децата на Слънцето сънуват преки съни­ща, но не и тези на Лазура. А когато стане нашето венчание, тогава и ти ще станеш Син на Слънцето. Не мисли, мили мой, така. Аз много те обичам, обаче раз­дялата макар и за кратко ще бъде за мене неописуема мъка. Кажи, и ти ли така ме обичаш?

САТ


Не така, а още по-дълбоко. Аз водя моите усещания за теб от дълбочините на този океан, които тук са из­вори на всички космични води. О, ти не знаеш моето желание колко е пламенно! Когато искам да посея цве­тя по някои нови мирове, ти не знаеш моя блажен усет, когато искам да вдъхна благоухание из цветята на на­шите усмивки, които зная като сънни видения.

ОРА


Именно това не искам. Реалност искам, само тя удов­летворява Слънчевите Дъщери и тогава ще видиш как­ви ще са нашите мили цветя, осенени от твоите води и от игривите лъчи на моите слънчеви милувки.

САТ


О, мила Царице на цветята и розите на Май, там ни чакат полета, осеяни с треви, приготвени за новите Младенци. Нас ни чакат много мирове и когато твое-

30

то слънце влезе в мен, дали няма да станат безконечни?



ОРА

Не искам сънни видения, а слънчеви образи на моята и твоята мечта.

САТ

Това ще искаме в това ранно утро при изгрев. Ето, Мама и Татко идват, да отидем на брега по-скоро.



(Отдалечават се из цветните картини, явява се Боги­ня Ра.)

БОГИНЯ РА

Къде ли е дъщеря ми, нещастното мое любимо чедо, моята бедна дъщеря? Не мога да я утеша още от страшния удар, който претърпя след сгодяването на Ора и Сат. Тя не ми обажда, но трябва много да го е обичала. Забелязвам, че от тогава става всяко утро рано и идва по тези места. Искам да узная къде ходи. Пратих моята Ира да я търси на една страна, а пък аз - на друга... (Отдалечава се. Явява се Ира.)

ИРА


На тази страна ми се видя, че дойде. Чудно, защо из местата, където става срещата на Сат, Ора, Аур и Май? (Отминава, но среща Богиня Ра.)
31

БОГИНЯ РА

Аз загубих следите на дъщеря си.

ИРА


И аз също. Високи са тук стъблата на цветовете, по­тъва човек из тях и не се вижда.

РА


Е, да, не се вижда. Тук изобщо никой не се вижда, ма­кар и на гола поляна. Всичко е омаяно от очарования­та на Ауровия свят.

ИРА


Та нали именно това очарование загуби и нас. То ни примами да станем робини на Май и Аур.

РА


Ужасно, не ми споменавай за това фатално падение. То ме дразни, убива и унижава. Бедната моя сестра Асти, тя съвсем не може да се помири, след като тук взеха да се женят за слънчеви дъщери, а лунните изос­тавиха, даже взеха да ги дават на робите си.

ИРА


Унизително! Има право Асти, заради слънчевите же­ни изоставиха даже и тези от Меркурий и Марс - гра­циозните и тънки меркурианки и живите и твърди ка­то желязо марсианки. Ах, този Бог Фар, той всичко направи. Как бих го изяла със зъбите си, ако ми пад­не! Бих го омагьосала така, че хиляди, милиони години
32

да се върти в един кръг като по воденично колело и все там да се връща, от където излиза.

О, колко сме безсилни ние спрямо Сина на Слънцето!

ИРА


Но не и спрямо Сина на Аур. Запомни това добре: ако не можем да уловим направо, то можем посредстве­но. Не узна ли ти, че твоята най-малка дъщеря Ли е нещастна, след като сгодиха Сат за Ора.

РА


Това беше явна провокация против нас и Меркурий и от тогава Асти реши да действа: явно против Богиня­та Си. И аз виждам същото за дъщеря си, но от страх не искам да си го призная в себе си, че дъщеря ми чезне и линее. Тя обичаше Сат и не може да търпи своя годеник.

ИРА


И нейният годеж как стана набързо, без да я питате, хайде!

РА


С надежда, че ще забрави Сат. Мило момче е братът на Асти, когато седне на своя бял кон! Какъв е красив, свеж, прелест просто, жив, весел, бодър и всякога енер­гичен, но не знам защо тя е зяпнала по песните на то­зи луд певец, сина на Аур.
33

ИРА


Както и да е, но тя чезне. (Минава Орос на бял кон.)

ОРОС


Търся моята годеница Ли, не я ли срещнахте тук ня­къде? Казаха ми, че е в тази посока.

РА


И ние нея търсим. (Към Ира, тихо:) Мълчи, Ира, да не узнае нищо още Орос.

ИРА


Будят я рано мислите й за тебе, млади и прелестни Орос, не може да спи, тревожни са сънните й покои, защо с нещо не я развеселиш?

ОРОС


Измислих днес: ще направя един кон във форма на роза и без тя да знае, ще я сложим в коронката на розата и тя ще тръгне като жива... Нали е хубаво?

РА И ИРА (весело)

Да!
РА

Ах, колко умно, възхитително! Тя много обича розите

и казва, ако не бях я кръстила на лилията, щяла да се

прекръсти на роза или Богиня Роза.

ОРОС

Е, да, но тук всяко нещо и всяко име е съвременно символичен израз. На това име е кръстена Богиня Ора,



34

за разлика че Ли е от Луната, а Ора от Слънцето, Ли­лията нали се създаде на Луната, а розата на Слънцето!

РА

Ах, не говори никога това на бедната моя Ли, чуваш ли, Орос!



ОРОС

Никога! Тя го знае и затова именно ще й направя този сюрприз и ще й кажа, че това, което не ти се дава от горе, ще си го направим сами.

ИРА

Но каква голяма е разликата!



ОРОС

Съдба! Това мен ме тревожи, защото положително зная, че нашите най-стари прадеди са всички от Слънцето.

РА

Но кой може да събуди стария им зародиш?



ИРА

Само магията.

ОРОС (Смее се.)

Ха -ха-ха ! Философията на магиите е все такава: илю­зия и илюзия. Не това, не, а чрез борба на Разума с Духа. Вижте този бял кон. Той е лодка от Слънцето. Подари ми го тайно Бог... (Ах, щях да се изкажа!) Ако


35

знаеше Ли могъществото на този кон, нямаше да въз­диша по Сат, преди да ме види, но сега тя не знае, че с този кон заменям всичко.

РА

Но не и Сърцето на Слънцето.



ОРОС

Но това сърце го носят само женските принципи -носят го Ора и Сат, но не Ли. А на Ли Сърцето на Слънцето е у мен - този кон. Аз ще й дам Слънчево сърце, но не тя на мен.

РА

Защо не й кажеш това ?



ОРОС

Защото тя още не се е никога приближила нежно към мен и да ме погледне с любов, с каквато я обичам - аз още не зная какво е нежна милувка на жена.

ИРА (настрана)

Бедният Орос! Ще си има неприятности с това лудо момиче. (Към другите:) Да се отдалечим оттук, защо­то е часът на срещата тук. Виждате ли, там вече се срещнаха Сат, Ора, Аур и Май?



(Отдалечават се. Идва бавно и тъжно Ли. Облечена в цветна пелерина, полузабулена, оставила да се виж­дат само златните й коси, черните очи, в които личи

36

неугасимият огън на желания, които искат да избух­нат. Силна и пъргава, но тревожна и замислена, дава израз на една особена красота, която рязко се отлича­ва от този на Ора.)

ЛИ

И аз го обичам, защо да не бъде мой? Обикнах го от онзи сън, когато го сънувах, че дойде като Светещ чо­век до мене и гласът му раздвижи простора, и видях как тялото му от лъчи премина през моето тяло. Ах, каква сладост и възторг! Никога така не сънувах Орос. Той все ме плаши със своя кон, като го видя в сън... Дали не ме слуша някой? (Озърта се.) Аз го целунах тогава и той ми каза: „Има една корда и за теб в моя­та лира, и една песен, която ще те целуне." Е, какво значи това? И аз имам над него право, и ако той сло­жи роза на гърдите си, защо аз да не съм лилия. Оби­чам го и прашинка ще стана в краката му, но той тряб­ва да бъде мой. (Тропа с крак.) Трябва да бъде! (Раз­хожда се лудо.) Дали не ме слуша някой? Не на кон лети, а в лодка от лазури, не на планети се издига, а из слънчеви зари се носят неговите милувки. Зная, зная го колко е велик в песента си, и сега пее. (Чува се да­лечна песен.) Тихо, да чуя чие име споменава в песента си.



Ето, ето, и за мене пее, за Лилията, милият той, обича ме, обича ме. Аз ще го видя и макар че е сгоден, ще му кажа: „Без теб не мога, вземи живота ми."
37

(Ли заплаква печално. На нейния плач се притичват Ра и Ира.)

РА

Какво правиш, мила моя Ли, какво е това от тебе? Търсим те цели часове, какво правиш тук?



ЛИ

Ако ме обичаш, майко, остави ме, остави ме сама. Тук, по тези места на моя блян, искам да умра сама, така, както си ме родила. (Плаче захласнато, Ира я утеша­ва.)

ИРА

Не плачи, драго мое дете. Толкова съм се грижила за теб, с млякото си съм те откърмила и сега така да късаш сърцето ми.



ЛИ

Оставете ме, никога няма да узнаете тайната на моя­та скръб. О, тя е страшна и ужасна, тя е неописуема -моята мъка, скръб и страдание. (Разридава се още по-силно.)

РА

Недей, сладка моя Ли, виж, сега е май, цветята всички пускат аромати, колко е сладко!



ЛИ

Не, отрова пускат за мен! Кой дава мирисите на цве­тята, не е ли Слънчевата Мома, не е ли Ора, която


38

дава радостта на сърцата - пък аз какво мога да дам: треви и храсталаци, камъни и пясъци морски, униние и тъга... ах, това е ужасно! Няма ли милост и за моето сърце! Това е тъжно, страшно.

РА

Има, като обичаш, всичко се променя, но да обикнеш този, който е твой, а не този, който не е за тебе опре­делен.



ЛИ

Конник ли? Не искам конеездачи, па макар и от злато да са конете им.

РА

Но те имат слънчеви сърца...



ЛИ

Стига, мълчи, за Орос ще ми говориш, насила ме сго­дихте, не го обичам.

ИРА

Искаш ли да направя да го обикнеш?



ЛИ

Чрез твоята летяща магия - оставете ме, оставете ме!

ИРА

Аз ще ти докажа не след дълго, че магичността, ма­кар и временна, може да разклати светове. (Ядосано си отива.)


39

РА

Не се сърди, Ира, не виждаш ли, че е полудяла от скръб. Но млъкни, изтрий сълзите си, Орос е наблизо и ако те намери...



ЛИ

Идете си, оставете ме свободна, оставете ме на съд­бата ми. (Ра и Ира се отдалечават. Ли сяда замислена дълбоко, недалече се показват Ора и Сат, Ли ги гледа с печална мечтателност.)

Дали и аз ще бъда някога щастлива да се видя до ра­мото на Сина на Лазура. О, колко той е мил и словата му сладки, песните му цветя от небесни лъчи. Щаст­лива е Ора, но колкото тя е щастлива, аз се губя в чара на моята мъка и се зачева отмъщение в мен, ис­кам да ти отмъстя, но не искам да те погубя... Ах, ре­ших най-после - да отстъпя, нека моето помирение да допълни вашето щастие. Реших: да изчезна, да ум­ра завинаги и вечно. Реших: ще умра! (Извиква силно и отминава. Ра и Ира минават по следите и.)

РА

Чу ли я? Иска да умре.



ИРА

Трябва нещо да направим за нея.

РА

Аз оставям на тебе, драга моя Ира, ти си опитна, нап­рави това, което знаеш. Тя сега така лудува, ами утре,


40

когато чуе за венчаването им, какво ще стане с нея?

ИРА

Ще вземем мерки за всичко. Аз ще отида при Богиня Асти да поговоря за това.



РА

Ах! Ти не я познаваш добре, тя ще е първата изменни­ца на нашия род.

РА

Аз ще отида при Оракула Хиперидеас. (Отминават, след малко идва бързо Орос, възседнал своя летящ бял кон, след него идват замислено Сат и Ора.)



ОРА

Никога не са били толкова сияещи нашият татко Аур и нашата майка Май. Но никога не са били и толкова жестоки спрямо нас. Не забеляза ли, когато подадох цветенцето на маминка само от белите коронки на чис­тотата, тя ми рече: „Не е този цвят най-чистият и не­винен цвят, има и по-чисти и невинни от този." Аз се зачервих. Познава ли тя Богините на чистотата и не­винността? Те са мои най-близки роднини. Аз зная кога едната посади бялото цвете от розови мириси и кога другата, Синята Лилия, из мирисите на май. Не знам какво иска да каже с това, но аз малко се оскър­бих.

41

САТ


Никога не очаквах това от тебе, о, моя светеща гълъ­бице из синия лазур. Моята майка никога не е искала с това да те унизи и постави по-ниско от нея. Тя знае твоя произход.

ОРА


Не, не напълно. Тя не знае много неща за мене. Тя не знае, че имам едно най-мило и тайно завещание от Богиня Деа.

САТ


От Богинята Деа! И аз нищо не съм знаел за това.

ОРА


Защо се чудиш? Никой не знаеше до сега, че Бог Фар на мен е завещал Булото на Вечноменящата се Кра­сота, което не всеки има благоволението да притежа­ва.

САТ (учудено, във възторг)

Какво говориш, нима, моя мила Ора, ти ще имаш то­ва було! Ах, колко съм щастлив, че моят татко ме об­рече само на тебе. Ще отида още сега да обадя на маминка, тя би те целунала още по-жарко.

ОРА


Не, не бива, обични мой Сат. То е тайна само за нас, защото е казано в завещанието, че това було ще се даде само на избрания от мен жених.
42

САТ


Аз ще отида да го взема още сега, ако пожелаеш. (В това време се чува шум зад високостеблените цветя, задава се скрито Ира и слуша.)

ОРА


Дали няма тук някой да слуша тайния ни разговор?

САТ


Не вярвам, зефир от Луната Тетис, той така се движи лудо като жив, когато разнася семенцата на цветята.

ОРА


Чрез това було сиянието на моята атмосфера ще ста­не по-силно от слънчевото и моята красота ще се ме­ни всеки миг по желание.

САТ


О, каква прелест ще бъдеш тогава! Щастлива е наша­та планета, че ще има за царица на цветята тебе, Богиньо, пък аз -неописуемо блажен.

ОРА


О, да чуеш моите мечти, когато запеят в хармония из сърцето - ще се замаеш от възторг, мили мой Сат. Аз съм само любов, чувство, менящ се огън и лъчи, вечноизгряващо слънце от милувки и нежност!

САТ


Зная, зная, усещам твоята висота над моята. Не ще е

43

нищо нашата планета без твоята хубост, о, нищо, нищо!



ОРА

Какво е моето сърце без тебе! Ти не се познаваш, но да знаеш какво завещание е оставил другарят на Бо­гиня Деа - Саваот - за моя Жених!... То е в една злат­на кутия с моето було.

САТ

Все нови работи този ден! Какво е то?



ОРА

Жезълът на вечно младата свежест на възобновлението - сила мистична и вечна, която движи мировете.

САТ

О, колко са мили Деа и Саваот!



ОРА

И всякога бдящи над нас.

САТ

Спомням си аз много за тях. Из моите песни най-чес­то се отваряше техният мир и гледах ненаситно ху­бостта им. Те, каза един път оракулът Хиперидеас, имали две загубени чеда, още неоткрити из мировете.



ОРА

Да не сме ние?

44

САТ


Не, вероятно, защото после се каза, че били открити на някоя си планета Земя. Тъмна и мъртва планета, където само борба, смърт и омраза се раждали. Там ги отхранили, отнесени от една мирова магьосница, издигнали ги до Култ, но после след тях планетата пак изпаднала в мрак и смут. Те били Кришна и Соланита.

ОРА


А къде са сега Кришна и бедната Соланита?

САТ


Тайна. Оракулът Хиперидеас мълчи.

ОРА


Искам да зная.

САТ


Не настоявай, мила моя Ора. Ще разгневим моя тат­ко. Бях още малък, когато заради това мое любопитс­тво ми се разсърди и не иска три дни да ме види.

ОРА


Нека да получим завещанията. Зная аз, тогава няма да бъдем вече под ничия власт. Аз не мога да търпя власт и закони над моята свободна същина. Умира моята есенция под ограничението на форми и разче­ти. Не е това росата на Слънчевите Девици.

45

САТ



Всичко съм готов да направя за тебе, кажи, какво искаш?...

ОРА


Да отидеш и да донесеш нашите завещания от Деа и Саваот.

САТ


Готов съм, но къде са те?

ОРА


Ще узнаем от Оракула Хиперидеас, а това трябва да стане преди седмия ден от нашето венчание.

САТ


О, колко ще бъдем щастливи след седем дена!

ОРА


И всемогъщи...

(Отиват си прегърнати във възторг и сияйна радост. Качват се в лодката, осемте луни взеха да меняват шаровете си, настава неописуема игра от възторжени поетични картини, птиците запяват, чуват се нечо­вешки гласове, разкрива се един нов простор от маги­ческо преместване на Сатурновата диамантена коро­на и се чуват мистични възгласи.)

ИРА (Излиза от прикритието си.)

Най-любимата песен на Богиня Ора, когато я запява,

46

цялата планета засиява в един очарователен блян. Ах, колко я мразя тази песен! Но скоро ще направя от те­бе тревожна будност, о, песен на празните вечно не­наситни мечти. Няма да ви оставя така - не мога да гледам до това блаженство печалните сълзи, които се леят от нещастната моя бедна Ли!...



(Ли идва бавно, тъжно, в скръбно облекло, сънен поглед на отчаяна замисленост.)

ЛИ (леко, едвам чуто)

Отидоха ли си?...

ИРА


За последен път.

ЛИ


Защо, моя майко, какво мислиш да правиш?

ИРА


Не мога да гледам сълзите ти. Твоята печална усмив­ка ме прави да разруша всичко това, което е около нас.

ЛИ


Забранявам ти - не! Нали ме обичаш. Не чрез разру­шение искам любовта да побеждава. Любов, спечеле­на чрез борба, не е вече любов, а завладяване, а там, където има завладяване - има робство, а при робство не цъфти свободната слънчева любов.

47

ИРА



Но живее сънната лунна обич.

ЛИ


Не я искам, не я искам! Ах, не ми говори, остави ме така, без думи и спорове, да си изчезна, да пресъхна като море без извори и реки, да изгоря като запалена пустиня. Чуй най-великата и любима песен на Ора, какъв живот, каква свежест, каква висота, а моята?... Сълзи, сълзи, сълзи... (Разплаква се наново и пада в обятията на Ира.)

ИРА (Шепти всред риданията на Ли.)

И това било живот, и това било светлина, справедли­вост и наредба, хармония и красота? О, противности на живота, аз ще ви разруша!

ЛИ (Гледа я с плачещи очи и иска да долови какво шепне.)

Какво говориш, кажи ми какво сега каза, че ще умра,

скоро ли... искам да умра... сега... сега.

ИРА

Стига плака, чедо мое, стига разкъсва моето сърце.



ЛИ

Остави ме сама между цветята тук. Иди си и когато дойдеш, ако ме няма, не ме търси вече... Из мирисите ще пръсна тялото си, из цветята ... целувките си. Нека така отида до устните му и така да ме вкусват и устните на Ора, на щастливата Слънчева Мома..

48

ИРА


И за тебе ще дойде някога светъл ден.

ЛИ


Иди си, остави ме сама. И ако не ме намериш из во­дите на морските вълни, то ще ме чуеш из шепота на океанските бури... Защото мен никой не ме скри от Боговете. И на бели коне искат да ме носят... Из коронките на Лилията Синя ще се скрия. О, там ме търсете всички вие, които като блян търсите моята тъжна усмивка... Идете си... аз съм сама... (Ли изпада в сънно униние, атмосферата взема тъжен оттенък и се стъмва постепенно.) И мен... и мен... все по-нагоре, нагоре... отивам си... облекло да й стана на Ора... аз съм синият про... стор... и по-нагоре, нагоре!...

(Заспива и пада в цветята. Ира уплашена я оставя и бяга за помощ, Хиперидеас, следвайки всички движе­ния на Ира, идва и гледа унесената дълбоко Ли.)

ХИПЕРИДЕАС

През сън минава човекът, когато някое велико съби­тие ще мине през неговата съдба, уви. Защо ли се съ­бужда!...

ЛИ (шепти)

И още нагоре!... ... нагоре!...

49


Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница