Соя – ръководство за отглеждане в дунавският регион



страница1/4
Дата27.10.2018
Размер5.19 Mb.
  1   2   3   4


СОЯРЪКОВОДСТВО

ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ В ДУНАВСКИЯТ РЕГИОН




Editor:

Institut za ratarstvo i povrtarstvo, Novi Sad



În colaborare cu:

Danube Soya, Austria


Susinut de:

German Federal Government through

Deutsche Gesellscha für Internationale Zusammenarbeit (GIZ) GmbH

ACCESS-Program for Private Sector Development in Serbia


Autor:

Dr Vuk Djordjevic, Novi Sad




Съдържание:
1. Значение и възможности за отглеждане на соя в региона на река Дунав………..2

2. Teхнологии за отглеждане на соя в региона на река Дунав………………………..3

2.1. Растеж и развитие на соята………………………………………………………….3
2.2. Биологични изисквания……………………………………………………………..4

2.3. Подходящи сортове………………………………………………………………….6

2.4. Соята в сеитбообръщение…………………………………………………………...7

2.5. Подготовка на почвата……………………………………………………………….9


2.6. Инокулация на семената…………………………………………………………… 10

2.7. Торене………………………………………………………………………………...11

2.8. Сеитба на соята………………………………………………………………………13

2.9. Грижи през вегетацията……………………………………………………………..16

2.10. Повреди на посева – решение за презасяване…………………………………….16

2.11. Борба с плевелите…………………………………………………………………...17

2.12. Напояване……………………………………………………………………………20

2.13. Соята като втора култура…………………………………………………………...21

2.14. Болести и неприятели ………………………………………………………………22

2.15. Прибиране……………………………………………………………………………24

2.16. Сушене и съхранение на зърното…………………………………………………..25

2.17. Соята за производство на храна…………………………………………………….26

2.18. Наблюдение на соевите посеви и водене на регистри……………………………26

Райониране на сортовете соя по групи на зрялост в Европа………………………….28

Основни препоръки за успешно производство на соя……………………………………29

Препоръчителен календар за мероприятията през годината………………………….30

Асоциация Дунавска соя……………………………………………………………………31

Институт по полски и зеленчукови култури –Нови Сад ………………………………32


1. Значение и възможности за отглеждане на соя в региона на река Дунав.
Значението на соята се обуславя от химичният й състав на зърното, заемащ първо място по съдържание на: протеин - около 40% и 20% мазнини. Соята е не само изключително полезна, но и много важен растителен вид, който се използва основно в хранително-вкусовата промишленост и като храна за животни, поради високото съдържание на протеини. Соята има висока хранителна стойност и важна роля в храненето на хората. Соевите протеини са богати на незаменими аминокиселини, освен това соята съдържа витамин В комплекс, бета-каротин и е богата на минерали основно калций, желязо и калий. Напоследък, соята се използва като важен източник на фитоестрогени (генистеин) и изофлавони. Отглеждането на соя не е особено взискателно, според много проучвания. Соята е важна част в сеитбообръщението на културите, поради благоприятния азотен баланс и растителните остатъци, които оставя. Също така соевите семена не се третират с фунгициди, което има положителен ефект върху околната среда. Преди всичко, производителите не са запознати с отглеждането на соя, но лесно ще го усвоят и включат в съществуващото производство. Също така финансовият ефект при отглеждане на соя е незначителен. Ако имаме предвид, че за рентабилно производство на соя е необходимо да се постигне добив от около 1 т/hа (тази стойност може да варира в зависимост от годините и други фактори), значителен финансов ефект е възможно да се постигне чрез правилно управление и контрол на разходите.

Най-големите производители на соя в света са Бразилия, САЩ и Аржентина, докато в европейските страни производството е незначително. От друга страна Европа е голям вносител на соя, тъй като не използва потенциала си за производство на соя. Правилното и включване в сеитбообръщение със зърнено-житни, царевица и други култури, до голяма степен ще допринесе за дългосрочна устойчивост и повишаване на рентабилността.


бъде предотвратено. Соята също е подходяща за биологично производство. Тя лесно се вписва в различни схеми на биологично производство - от процеса на преминаване до пълно биологично производство на соя. Поради специфичните изисквания за биологично производство и различни земеделски практики (особено в борбата с плевелите), това ръководство се отнася за конвенционално производство на соя. Въпреки че някои селскостопански практики са едни и същи в биологичното и конвенционалното, при производството на органична продукция от соя има определени специфични изисквания, които трябва да се спазват. Всички препоръки и правила за биологично производство на соя могат да се намерят в отделно ръководство за биологично производство.


2. Teхнологии за отглеждане на соя в региона на река Дунав.

2.1.Растеж и развитие на соята. Преди да решим да отглеждаме соя е полезно да се запознаем със стадиите на развитие и биологичните изисквания. По време на поникване семеделите се изнасят над почвената повърхност. След поникване зелените котиледони се отварят и предоставят на развиващите се листа акумулирана енергия, като улавят и малкото количество светлинна енергия. Соята се смята за поникнала, когато котиледоните са в хоризонтално положение. Първите листа, които се развиват са примордиални листа и са противоположни един на друг и са разположени над котиледоните. Всички следващи листа са тройни и се състоят от три петури. Развитието на соята се характеризира с две отделни фази на растеж. Първата е вегетативен етап (V), който обхваща развитието от поникване до цъфтеж. Вторият е репродуктивен (R) етап от цъфтеж до зрялост. Етапите се определят от образуването на листа, цветове, бобове и развитието на семената. Определянето им изисква точна визуална идентификация на възлите. Възелът е част от стъблото, на който листа е прикрепен. Листа се счита за напълно развит, когато крилото на листа непосредствено над него се разширява достатъчно така, че двата странични края на всяка петура са напълно развити и вече не се допират.


Вегетативен растеж

Развитие на листа


VE - Поникване - котиледоните са над повърхността на почвата.
VC - Котиледони – единичните

примордиални листа са развити.


V1 - Първи възел - напълно развити примордиални листа.
V2 - Втори възел - напълно развити същински листа на втори възел.
Vn - "N" представлява броя на възлите на главното стъбло с напълно развити листа. 










Репродуктивно развитие


Формиране на цветове и бобове


R1 - Начало на цъфтеж- поява на цвят на един от

възлите на главното стъбло.


R2 - Пълен цъфтеж – отворен цвят в един от двата най-горни възли на главното стъбло с напълно развити листа.
R3 - Начало на бобообразуване - боб дълъг 5 mm

в един от четирите най-горни възли на главното стъбло с напълно развити листа.


R4 Масово бобообразуване - боб дълъг 2 cm в

един от четирите най-горни възли на главното

стъбло с напълно развити листа.











Репродуктивно развитие

Формиране на семена


R5 - Начало на образуване на семена –в бобовете

на един от четирите връхни възела има формирано семе с дължина 3 мм.



R6 Масово формиране на семена - боб в един от четирите най-горните възли на основното стъбло с напълно развити листа, съдържащ зелени семена, които запълват кухината му.

R7 - Начало на узряване - един нормален боб на главното стъбло, който е достигнал характерния

цвят на узряване на боба.


R8 - Пълна зрялост - 95% от бобовете са

достигнали характерната си за узряване окраска.









 

2.2 Биологични изисквания.

Изисквания към почвата: соята предпочита добре аерирани почви и притежава сбит корен. За правилното си развитие соята изисква почви, които не са нито кисели, нито алкални. Леки почви със слабо задържане на вода не се препоръчват за отглеждане на соята. Oптималното рН на почвата за отглеждане на соя е неутрално (рН 5,5-7). Отглеждането на соята става невъзможно при рН под 3.9 и над 9.6. Също така, подходящият баланс на хранителните вещества в почвата е важно условие за успешно производство на соя. Соята обикновено се отглежда на плодородни, богати на хумус почви, което има положителен ефект върху структурата на почвата и задържането на вода.

Изисквания към светлина: Както всички растения, соята изисква светлина за растеж. Соята има изисквания не само към интензивността на светлината, но и към продължителността на деня. Преминаването от вегетативно към репродуктивно развитие, зависи от дължината на деня, т.е. от фотопериода. Соята изисква деня да бъде по-кратък. Според реакцията към продължителността на деня, всички сортове соя са разделени на групи на зрялост. При нашите условия на отглеждане (41- 44 ° северна ширина), оптималната група на зрялост е ІI – средно ранна, І е ранна, 0 група е много ранна, а ІІІ е късна. Освен това, специфичните местни ограничаващи фактори могат да променят най-подходяща група на зрялост за определен регион. Например при увеличаване на надморската височина, трябва да се засяват сортове от по-ранна група на зрялост.

Температурни изисквания: изискванията на соята към топлина варират в зависимост от етапа на развитие. В началото биологичния минимум е нисък (минимума за поникване е 7 оC) и нараства с приближаване на цъфтежа, след това бавно намалява до достигане на зрялост. Най-доброто описание на изискванията на соята към топлина са сумата на ефективните температури (сума от средно дневните температури над 10 °С - температури под 10 °С не се вземат под внимание). В зависимост от групата на зрялост сортовете изискват различна сума на ефективните температури от поникване до узряване: от 1200 оC в ранната група на зрялост, до 1800 оC в късната група на зрялост.
Изисквания към вода: потребностите от вода са различни по време на растежа и развитието на соята. По време на поникване и началото на вегетативния растеж, изискванията към вода са сравнително ниски, но за пълно набъбване и поникване на семената различните сортове поглъщат 90-150% вода от абсолютно сухата си маса. Те достигат максимална стойност по време на пълен цъфтеж и наливане на семената и намаляват при узряване. Общото потребление на вода е в зависимост от групата на зрялост: 0 група се нуждае от средно 460 mm, I група около 480 mm и II група около 500 mm. В реални условия на отглеждане тези стойности могат да варират до ± 15%, в ​​зависимост от сорта, вида на почвата, метеорологичните условия и други фактори.

Агроклиматично райониране на производството на соя в България





Райони

Надморска височина,

m

Сума на ефективни температури оС

Валежи през вег.

период,

mm

Хидро-термичен

коефициент

(ХТК)

Почви

Пригодност за отглеждане

Най-северната част на Дунавска равнина, части от Тракийска низина,Ю.Черноморие

120-200

1700-1800

200-400

0,8-1,0

Карбонатни

и типични черноземи



Благоприятен


Дунавска равнина Добруджа, Северно Черноморие, Тракийска низина

300-350

1500-1600

250-500

1,0-1,2

Излужен чернозем, сиви горски

Най-благоприятен


Предпланински части на Стара планина и Средна гора

400-500

1200-1300

400-500

1,2-1,4

Светлосиви горски

Алувиално-ливадни



По-малко благоприятен



2.3.Подходящи сортове. При избора на сортовете соя има няколко фактора, които са важни и трябва да се имат предвид, тъй като това пряко ще се отрази върху продуктивния потенциал и печалбата. Максималният потенциал за добив от един сорт соя е генетично обусловен и може да се постигне само при идеални условия на околната среда, но за съжаление тези условия рядко съществуват. Изборът на сортовете следва да се основава на: продуктивност, стабилност на добива, зрялост, полягане, разпукване на бобовете и качество. Полските условия, време на засяване, микроклимат, почвено плодородие също трябва да се вземат под внимание. Сортът, който има най-голям потенциал за добив при идеални условия не може да се реализира, както и другите сортове, когато се сблъскат с факторите ограничаващи добива. Винаги трябва да се предпочита сорта с широка адаптивност при отглеждане през различни години и в различните региони. Това ще помогне при избора на най-добре адаптирани сортове за всяко стопанство. Изборът на групата на зрялост на сортовете също засяга нетния доход. Като цяло сортовете от късната група на зрялост имат по-голям потенциал за добив от ранните. Така че избирайки сортове, които ще достигнат до физиологична зрялост преди първата слана, ще се осигури по-голям потенциал за високи добиви. Също така трябва да се отчитат и засушаванията в определени райони, като в някои години ранните сортове могат да избегнат периода на засушаване по време на критичната фаза. Винаги е препоръчително да се използват сертифицирани семена с доказана кълняемост и чистота на семената, както и без болести и плевелни семена. Стопанствата спестили средства от семена сами си създават риск при производството на соя.

Асоциация Дунавска соя организира демонстративни опити в различни пунктове на Европа със сортове соя с различен произход и групи на зрялост, като са изготвени препоръчителни списъци със сортове за отглеждане в отделните страни. Информация за вписаните сортове соя може да се намери в националната сортова листа за полски култури и европейската сортова листа на страниците – http: iasas.government.bg както и на http://europa.eu/plant/propagation/catalogoues/database.

Препоръчителни сортове за България


Група на зрялост

Сорт

Сортоподдържаща организация

I

Авигея

ОСС

­І

Изидор

ЕС

I I

Сребрина,

Ричи, Роса



ОСС



Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница