Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия



Дата24.10.2018
Размер236 Kb.
#96137
ТипАвтореферат



СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ОТРАСЛОВА И ФИРМЕНА ИКОНОМИКА ПРИ ВИСШАТА АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Университет за национално и световно стопанство

Факултет “Икономика на инфраструктурата”

Катедра “Икономика на туризма”

Мирослава Господинова Димитрова

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА КОНГРЕСНИЯ ТУРИЗЪМ



АВТОРЕФЕРАТ


на дисертация за присъждане на образователна и научна степен “Доктор”,специалност 05.02.18. “Икономика и управление /туризъм/”
Научен ръководител: доц. д-р Тихомир Петров Пелов
Рецензенти: проф. д-р Светла Генова Ракаджийска

доц. д-р Таня Петрова Парушева


София, 2009 г.

Дисертационният труд се състои от увод, три глави, заключение и библиография. Общият обем е 250 страници, в които се съдържат 33 таблици, 8 фигури, 133 заглавия и 11 приложения.

Мирослава Господинова Димитрова е редовна аспирантка към катедра “Икономика на туризма” в УНСС – гр. София.

Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита от катедра “Икономика на туризма” в УНСС.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 25 март 2010 година от ..............часа в зала 2032А на Университета за национално и световно стопанство – София на заседание на Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при ВАК.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в сектор “Научни съвети” на УНСС – София.



УВОД
Конгресният туризъм е перспективен сектор на икономиката, който реализира висока доходност при по-ниска екологична цена в сравнение с масовия туризъм. В допълнение той способства за изграждане на привлекателен имидж на дестинацията. България има потенциал да се превърне в конкурентоспособна дестинация за конгресен туризъм не само в регионален, но и в световен мащаб. През последните години в страната се увеличи значително предлагането на конгресни зали в новопостроените висококатегорийни (четири и пет звездни хотели). Много туристически агенции се специализираха в доставката на специфичен туристически продукт, а именно: организиране и провеждане на конгреси, конференции и събития. Появиха се и множество кетърингови фирми, в основата на чиято дейност е залегнало обслужването на мероприятия. Популяризираха се нови професии като “организатор на конференции и мероприятия” и “събитиен мениджър”.

У нас до сега няма цялостни изследвания и специализирани анализи в областта на конгресния туризъм. Има разработки по отделни проблеми, но тази индустрия се нуждае от методологически фундамент, който да подпомогне по-нататъшното й развитие и усъвършенстване. Ето защо са актуални въпросите за комплексен анализ на конгресната индустрия в България на национално и регионално ниво и изследване на проблемите на конкурентоспособността на туристическите предприятия.



Основната теза на настоящата разработка е, че страната ни разполага с висок потенциал за конгресен туризъм и съществуват неразкрити и неоползотворени възможности за повишаване на неговата конкурентоспособност на всички нива: на ниво туристическа дестинация (както в национален така и в регионален план) и на ниво туристическо предприятие.

Целта на изследването е да се разработят методика и модел за анализ и оценка на състоянието на конкурентоспособността на конгресния туризъм на ниво дестинация и на ниво туристическо предприятие (хотел или конгресен център) и да се формулират предложения за тяхното повишаване.

За постигане на набелязаната цел са определени следните научно изследователски задачи:



  • Да се разгледат теоретико-методологичните основи на конгресния туризъм и неговата конкурентоспособност;

  • Да се анализира и оцени конкурентоспособността на конгресния туризъм на макро и микро ниво с помощта на специално разработен методологически апарат;

  • Да се предложат и обосноват насоки за усъвършенстване на конкурентоспособността на конгресния туризъм на макро и микро ниво;

Обект на изследване в дисертационния труд е конгресният туризъм като своеобразен вид делови, бизнес туризъм, който се проявява при пътуване и пребиваване в дадена дестинация с цел участие в конгресно мероприятие. Той е част от туристическата индустрия и е подотрасъл на националната икономика. Особен акцент се поставя върху онези аспекти на конгресния туризъм, които определят неговата конкурентоспособност на всеки етап от формирането на туристическата услуга.

Предмет на изследване е конкурентоспособността на конгресния туризъм и възможностите за усъвършенстването й, както на ниво “дестинация”, така и на ниво “туристическо предприятие”.

Методологичният апарат използван в настоящето изследване се основава на наблюдение, анализ и сравнение на процеси и явления свързани с предоставянето на конгресни услуги. Процесът на формиране на продуктa на конгресния туризъм е разчленен на отделни етапи, всеки от които е надлежно анализиран и всестранно изследван. В заключение е направен синтез, в който са формулирани основни изводи, решения и теоретични постановки с универсален характер. По дедуктивен път са изведени методики за анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм на макро и микро ниво. За осъществяване на целта и задачите на разработката е използвана актуална българска и чуждоезикова научна литература и е обработена голяма по обем статистическа информация. Значителна част от данните в изследването са събрани от автора по време на професионалната му дейност като организатор на конгресни прояви.

Резултатите от изследването и предложеният методологически апарат могат да бъдат използвани в практиката за анализ и оценяване на конкурентоспособността на конгресния туризъм на макро и микро ниво с цел нейното повишаване.



СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
В първа глава “Конгресният туризъм и неговата конкурентоспособност са разгледани следните въпроси:

1.Същност, значение, специфика и развитие на конгресния туризъм

2.Пазарните субекти в конгресния туризъм

3.Тенденции в развитието на конгресния туризъм

4.Теоретико-методологическа обосновка на дефиницията и на модела за анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм

Конгресният туризъм представлява вид делови (бизнес) туризъм, който се проявява при пътуване и пребиваване в дадена дестинация с цел участие в конгресно мероприятие. Той включва подготовка, организация и провеждане на конгресното събитие, както и разработване на съпътстваща познавателна и развлекателна програма.

Конгресният туризъм е част от деловия туризъм и е важен сектор за националната икономика. Той има висока доходност, привлича платежоспособни потребители, създава работни места и заетост в множество подпомагащи сектори, намалява негативните ефекти на сезонността и работи за имиджа на съответната дестинация.

Типологията на конгресните мероприятия включва: конгрес, конференция, конвент, среща, семинар, симпозиум, форум, мотивационно пътуване, обучение, търговско изложение.

Конгресният туризъм се проявява още в древността, но неговото институционализиране започва едва в края на 19 в. Първото конгресно бюро е регистрирано в гр. Детройт, САЩ през 1896 год., а първата конгресна организация е създадената през 1914 год. Международна асоциация на конгресните бюра (IACVB). След 50-те години на миналия век се наблюдава непрекъснато увеличаване на инвестициите в инфраструктура и суперструктурата, обслужващи конгресната индустрия и конгресният туризъм нараства до ниво на глобална индустрия. Основни дестинации на конгресен туризъм днес са Франция, Германия САЩ и Великобритания. Европа, макар все още да е континентът, който домакинства повече от половината международни конгреси в света, намалява своя дял през последните 50 години. Делът на Северна, Южна Америка и Африка е сравнително постоянен, докато Азия, Австралия и Тихоокеанския регион бележат значителен ръст. Според Международната конгресна асоциация международни конференции през 2007 година са проведени в 188 страни по света. Броят на професионалните конгресни организатори членуващи в световни организации е 18 000, което е с 540% повече от броят им през 1976 год.

У нас по данни на Националния статистически институт, през 2007 година, България е посетена от 350 000 бизнес туристи. Не всички от тези туристи, обаче са пристигнали с цел участие в конгресно мероприятие. За съжаление не се събира статистика, която да отчете броят на участниците в бизнес прояви у нас. Това до голяма степен се дължи на факта, че в България липсва организация на национално ниво, занимаваща се с проблемите на конгресния туризъм, която да поддържа надеждна база данни за отрасъла. Основни конгресни дестинации в България са София и Черно море.

Конгресният туризъм се характеризира с разнородност и многообразие по отношение на участващите в него субекти. За целите на това изследване е изключително важно да дефинираме и откроим тези субекти и техните интереси, в качеството им на представители на търсенето и предлагането, а така също и да разгледаме ролята на посредниците и на нестопанските структури, т.е. всички, които си взаимойдестват при създаване и потребяване на туристически конгресен продукт. Всеки един от тези пазарни субекти има специфична характеристика и е съществен при изследване на възможностите за повишаване на конкурентоспособността на конгресния туризъм.

Представители на търсенето в конгресния туризъм са: а) корпоративни организатори б) асоциации; в) купувачи от публичния сектор; г) купувачи – предприемачи

Представители на предлагането в конгресния туризъм са: а) конгресни бази (конгресни хотели, специализирани конгресни центрове, академични и обществени сгради), б) фирми за кетъринг, в) доставчици на конферентно оборудване, г) други: фирми за озеленяване, преводачески агенции, телекомуникационни компании, транспортни компании и пр.

Посредниците в конгресния туризъм подпомагат планирането, организирането и провеждането на конгресното мероприятие. Те могат да бъдат: а) професионални организатори на конференции; б) компании произвеждащи конгресни мероприятия; в) агенции за намиране на конферентна база; г) агенции специализирани в мотивационни пътувания

Нестопанските организации и структури за конгресен туризъм включват всички международни, регионални, национални и браншови организации, които са създадени да регулират дейността на конгресния туризъм и да подпомагат своите членове. Най-значимите международни организации са: Международна конгресна асоциация; Европейска федерация на конферентните градове; Съвет на конгресната индустрия; Международна асоциация на конгресните палати и др. В България в момента функционират две организации, промотиращи конгресния туризъм и страната ни като световна конгресна дестинация. Това са: BCVB – Българска организация за конгресен туризъм и СКБ - Софийско бюро за конгресен туризъм.

През последното десетилетие в конгресната индустрия в световен мащаб се очертават редица тенденции при проектирането, строителството и оборудването на конгресните центрове, които акцентират върху сигуряването на достъп на трудноподвижни участници и хора с увреждания; подобряване на мерките по сигурността и безопасността на делегатите; внедряването на енергоспестяващи и природосъобразни технологии и пр.

Навлизането на интеренет в сферата на конгресния туризъм може да се определи като революционно. Информационно-комуникационните технологии играят ключова роля за повишаване на конкурентоспособността на туристическата организация и дестинация. Те предоставят нови способи за туристически маркетинг и мениджмънт чрез поддържане на интерактивността между туристическите предприятия и потребители и като резултат реинжинират целия процес на развитие, управление и маркетинг на туристическия продукт и дестинация. Благодарение на интернет, става възможно осъществяването на виртуални конференции. Това е алтернативна форма на “среща” между подбран кръг участници в уеб пространството, на което се обменя информация, водят се дискусии, дори се осъществява покупко-продажба. Видео конференциите е друга алтернавна форма на стандартна конференция. Тук комуникацията става чрез видео екран като информацията се предава чрез сателит или интернет. По такъв начин ключови лектори, които не могат физически да присъстват на дадено събитие, могат да се обърнат към делегатите и да направят презентация.

Наблюдава се ясна тенденция към премахване на посредничеството при резервиране на конферентна зала и организиране на събитията.

Конгресните мероприятия днес имат все по-ясно изразен бизнес фокус. Събитията (особено мащабните) имат разнообразни разходи при планиране, подготовка и провеждане, както и възможности за покриване на тези разходи (било под формата на такси за участия, спонсорства, или предоставяне на възможност за реклама и платени презентации). Това поставя силен акцент върху бизнес планирането. Възникват т.н. „предприемачески конференции”, които имат за цел реализиране на конгресно събитие с цел печалба.

Много събития днес са посещавани не само заради информационната и професионална стойност, но и заради съпътстващата развлекателна програма и възможността да се посетят нови места и забележителности, да се срещнат нови хора и да се осъществят неформални запознанства. Ето защо акцентите в съвременната конгресна индустрия са насочени към дискусията, интерактивността, съпреживяването и възможностите за социализация.


При теоретико методологическата обосновка на модела за анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм, дефинираме понятието „конкурентоспособност на конгресния туризъм” като степен на пригодност на туристическа дестинация или туристическо предприятие да предлага услуги и продукти, свързани с подготовката, организацията и провеждането на конгресни мероприятия, които да задоволяват изискванията за качество на своите потребители при конкурентни на пазарните условия цени, като осигуряват адекватна възвращаемост на вложените материални, финансови и човешки ресурси.

За изясняване на конкурентоспособността е необходимо да разгледаме понятията “сравнително предимство” и “конкурентно предимство”, които са тясно свързани с нея. Връзката между тях може да бъде онагледена по следния начин:


сравнително предимство

конкурентно предимство

конкурентоспособност


България, според нас притежава множество източници на сравнителни предимства и малко източници на конкурентни предимства, от където произтича необходимостта за повишаване на нейната конкурентоспособност като туристическа дестинация и в частност като конгресна дестинация. Пример за сравнителни предимства на конгресния туризъм у нас са благоприятното географско положение, което способства България да се превърне в център за конгресен туризъм в Югоизточна Европа, наличието на добре развита туристическа инфраструктура, която обаче не се използва в пълен капацитет за нуждите на конгресния туризъм, богатството от антропогенни и природни туристически ресурси и пр.

В научната литература съществуват множество спорове по отношение на това как трябва да се измерва конкурентоспособността на фирмите/ организациите и кои са факторите, които влияят върху нея. Това произтича от факта, че конкурентоспособността е комплексна величина, включваща множество разнородни елементи. В зависимост от целта и обхвата на изследването е възможно поставянето на първостепенно значение на едни елементи пред други. От друга страна, анализът на конкурентоспособността се усложнява от факта, че тя е относителна величина, тоест трябва да бъде съпоставена и сравнена с друга величина.

Комплексният подход за анализ и оценка на конкурентоспособността включва няколко основни параметри: от една страна това са финансовите и нефинансовите индикатори и измерители за конкурентоспособност ( нетна печалба, възвращаемост на капитал и инвестиции, пазарен дял, ниво на продажби, ръст на производителност, степен на привлекателност на продукта, степен на удовлетвореност на потребителя и пр.), а от друга - източниците на конкурентоспособност, които могат да бъдат както външни, така и вътрешни за организацията.



Фигура 1

Комплексен подход за анализ на конкурентоспособността1

индикатори за конкурентоспособност

(финансови показатели

нефинансови показатели)




Източници на конкурентоспособност

външни източници

(пазарни фактори)

вътрешни източници

(ресурсно базирани и операционни)


Посочените взаимовръзки представляват обобщение на съществуващите теоретични концепции за анализ и оценка на конкурентоспособността. С оглед на целта на нашето изследване, а именно: разкриване на възможности и очертаване на насоки за повишаване на конкурентоспособността на конгресния туризъм, подробно сме се спрели върху анализа на вътрешните източниците на конкурентоспособност (ресурси и операции), които са основните лостове за нейното повишаване.


Във втората глава “Анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм” на база съществуващи теоретико - методологични концепции е разработен модел за за анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм на ниво «конгресна дестинация» (макро ниво) и на ниво «туристическо предприятие» (микро ниво). Чрез използване на разработения модел е анализирана и оценена конкурентоспособността на национално и на регионално ниво. Регионалната оценка е направена въз основа на предложено от Държавната агенция по туризъм туристическо райониране на България. За целите на анализа е направено изчерпателно изследване на конгресната база в България като резултатите са систематизирани и приложени в таблици. На микро ниво, разработеният модел е приложен при анализиране и оценяване на конкурентоспособността на хотел «Фламинго Гранд», к.к. Албена.

Акцентите във втора глава са както следва:

1. Анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм на макро ниво (конгресна дестинация)

2. Анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм на микро ниво (туристическо предприятие)

Когато говорим за конкурентоспособността на конгресния туризъм на макро ниво, обект на нашето изследване е конгресната дестинация. Конгресната дестинация, според нас представлява географска, административна и пазарно обособена територия, на която се осъществява производството, предлагането и потреблението на специфични туристически услуги свързани с участието в конгресно мероприятие. Тя формира цялостен продукт, в който участват разнообразни туристически предприятия, част от които са специализирани в доставката на конгресни услуги (доставчици на конферентни зали, техника, оборудване, кетъринг, посреднически агенции в сферата на конгресния туризъм и пр.) и елементи на външната среда като туристическа инфраструктура, държавна политика, национални и браншови организации, кадрова обезпеченост, ресурсна обезпеченост и пр.

При разработвенто на модела за анализ на конкурентоспособността на конгресната дестинация са разгледани и проучени редица изследвания върху конкурентоспособността на туристическата дестинация и по-точно: многофакторния модел на Д. С. Чо, модела на Д. Гърсой и С. Балуглу, концептуалния модел на Б. Ритчи и И. Кроуч, интегралния модел на Л. Дауер и З. Ливиак и модела предложен от Ч. Ким и Л. Дауер. Тези модели са адаптирани и интегрирани с оглед набелязаната основна цел и формулираните научно-изследователски задачи на изследването. Основните показатели, които според нас формират конкурентоспособността на конгресната дестинация, съдържанието им както и тежестта им при формиране на оценката (коефициенти на значимост – Кз) са представени в Таблица 1.



Таблица 1

Система от показатели за анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресната дестинация



Показател

Съдържание

Кол.

оценка

Кач.

оценка

Кз

1

Капацитет и структура на конгресната база

общ брой на конгресните зали в дестинацията

общ капацитет на конгресните зали

конгресни зали в тризвездни хотели

конгресни зали в четиризвездни хотели

конгресни зали в петзвездни хотели

конгресни зали в специализирани конгресни центрове

конгресни зали в академични и обществени сгради


брой
бр. места

% от общ брой

% от общ брой

% от общ брой

% от общ брой


1-10,

където


1= слаба осигуреност

10= отлична

осигуреност


0,35

2

Поддържащи индустрии

кетърингови фирми

техническо осигуряване

посреднически фирми

преводачески фирми

други


брой

брой


брой

брой


1-10

като горното



0,05

3

Цена на конгресни услуги

осреднена кошница от услуги по наем на зала, пребиваване и кетъринг за един участник

лв.

1-10

1= много над средна цена

10= много под средна цена за отрасъла


0,10

4

Управление и маркетинг на дестинацията

наличие на специализирани браншови организации, занимаващи се с конгресен туризъм;

наличие на маркетингови дестинационни организации;

бюджет, членство и проекти на организациите, касаещи конгресния туризъм


брой
брой
лв., брой

1-10

1= слаба осигуреност

10= отлична

осигуреност



0,07

5

Правителствена намеса в конгресния туризъм

правна осигуреност на конгресния сектор, визов режим, двустранни договори, данъчни преференции, инвестиционни проекти в сферата на туризма, субсидии и финансова помощ за конгресния сектор

брой

1-10

като горното



0,05

6

Инфраструктура

транспортна с-ма; електропренос, водоснабдяване; газоснабдяване; комуникационна с-ма и пр.




1-10

като горното



0,04

7

Човешки ресурси

кадрова осигуреност; институционализиране на професиите, свързани с конгресния туризъм; ниво на езиково познание, образователен ценз; наличие на специализирани висши и полувисши учебни заведения за специалисти в сферата на конгресен туризъм




1-10

като горното



0,07

8

Технологичен напредък

разпространение и използване на софтуерни продукти за целите на конгресната индустрия;

наличие на съвременни комуникационни и интернет технологии в сферата на конгресния туризъм






1-10

като горното



0,04

9

Атрактивност на дестинацията

природни дадености на дестинацията (релеф, климат, води, биологичен свят)

наситеност и разнообразие на антропогенни ресурси

имидж на дестинацията





1-10

като горното



0,2

10

Екологичност

ниво на екологична чистота, природоползване, наличие на пречистващи технологии и пр.




1-10

като горното



0,03

Оценяването на конкурентоспособността става чрез следния алгоритъм: 1) определя се система от показатели за конкурентоспособността  2) определят се абсолютни стойности на показателите на изследваната и базовата дестинация  3) определят се относителни стойности като отношение между стойностите на абсолютните показатели на изследваната и базова дестинация  3) определя се коефициент на значимост за всеки един от показателите  4) изчислява се обобщен показател по формулата:

Ои= Аи/Аои.Кз, ( Кз = 1),

където:


Ои- обобщен показател за конкурентоспообност,

Аи – абсолютен показател за оценявания обект,

Аои – абсолютен показател за базов обект,

Кз – коефициент на значимост на отделните показатели.

Въз основа на предложено от Държавната агенция по туризъм туристическо райониране и прилагайки разработения от нас модел, правим анализ и оценка на осемте туристически дестинации на България, а именно: Софийска, Рило-Пиринска, Черноморска, Родопска, Тракийска, Старопланинска, Дунавска и Стари български столици. Анализът се базира на предварително проведено от нас обстойно изследване на конгресната база в България по региони. Резултатите от изследването са поместени в Таблица 2.

Таблица 2

Класификация на туристическите дестинации в България по комплексна оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм




Дестинация/ туристически регион

Оценка

1

София

1

2

Черно море

0,932

3

Тракия

0,746

4

Рило – Пирин

0,683

5

Стара планина

0,679

6

Родопи

0,648

7

Стари български столици

0,661

8

Дунав

0,565

Изводите от изследването са, че има две изявени “конгресни дестинации” и това са “Софийска” и “Черно море”. Сравнително конкурентоспособни са още дестинация “Тракия”, “Рило-Пирин”, “Стара планина” и “Родопи”. Най-неконкурентоспособна е дестинация “Дунав”.

Данните от проведеното от нас изследване показа, че на територията на България има общо 496 специализирани конферентни зали с капацитет повече от 51 000 места .

Структурата на националната конферентна база е както следва:


  • 10 462 (20%) от местата се намират в пет звездни хотели;

  • 17 948 (35%) от местата се намират в четири звездни хотели;

  • 9 014 (18%) от местата се намират в три звездни хотели;

  • 14 028 (27%) от местата се намират в специализирани конгресни центрове;

Териториалното разпределение на конгресната база в България е както следва:

- 37% от конферентните места се намират в дестинация “София”;

- 25% от конферентните места се намират в дестинация “Черно море”;

- 14% от конферентните места се намират в дестинация “Тракия”;

- 9% от конферентните места се намират в дестинация “Рило-Пирин”;

- 6% от конферентните места се намират в дестинация “Родопи”;

- 4% от конферентните места се намират в дестинация “Дунав”;

-3% от конферентните места се намират в дестинация “Стари български столици”;

- 2% от конферентните места се намират в дестинация “Стара планина”;

При анализа и оценката на националната конкурентоспособност използваме базов конкурент – Германия като страна с утвърден имидж на конгресна дестинация. Изводът, до който достигна изследването, е че конгресният туризъм в България е сравнително неконкурентоспособен спрямо конгресния туризъм в Германия. Слабите страни на България са липсата на достатъчно по капацитет конферентна база, липсата на национална маркетингова организация в областта на конгресния туризъм, липсата на правителствени инвестиции и стимули в тази област, липсата на специализирани учебни заведения, както и липсата на институционализиране на професиите “организатор на конферентни мероприятия” и други длъжности в областта. Силните страни на България са ниските цени на конферентните мероприятия както и наличие на възможности за богата съпътстваща програма, обезпечено от високата атрактивност на дестинацията.

При разработването на модел за анализ и оценка на микро ниво сме използвали като теоретичен фундамент модел, предложен от проф. д-р Манол Рибов, като сме го адаптирали към обекта на изследване, а именно: конгресен център и конгресен хотел. Таблица 3 онагледява използваните от нас показатели, тяхното съдържание и коефициентите им на значимост при формиране на общата оценка на конкурентоспособността на туристическото предприятие.

Таблица 3

Показатели за конкурентоспособност на конгресния център/конгресен хотел/ и коефициенти на значимост



Показател

Съдържание на оценката

Кол.

оценка

Кач. оценка

КЗ

1

Инфраструктура

    • достъп и комуникации до туристическия обект

    • обезпечаване на обекта с електро захранване, водоснабдяване, газифициране, сметосъбиране и пр.







1-10,

където


1= слаба осигуреност

10= отлична

осигуреност


0,03

2

Суперструктура

    • брой и капацитет на наличните конгресни зали,

    • вид на конструкцията и архитектурното решение на туристическия обект, разположение и достъпност на конгресните зали

    • наличие на функционални помещения за провеждане на кафе паузи, изложбени площи и пр. и тяхното разположение спрямо конгресните зали

    • брой на прилежащи средства за подслон, обществено хранене, търговски зали, центрове за допълнителни услуги (спа центрове, атракционни, детски занимални и пр.)

    • обезпечаване на нуждите на хора в неравностойно физическо положение




брой зали
брой места в залите
брой стаи
кв.м. изложбена площ

1-10

като горното



0,2



3

Обзавеждане и оборудване на конгресната зала

  • обзавеждане, декор, осветление, подови настилки, облицовка на стени, възможности за конфигуриране на зала




1-10

като горното



0,12

4

Техническо осигуряване

  • наличие, състояние и разнообразие на апаратура, степен на технологична пригодност,




1-10

като горното



0,1

5

Номенклатура и асортимент на предлаганите услуги

    • асортимент от предлагани конгресни услуги

    • номенклатура и асортимент от предлагани други основни и допълнителни услуги

брой услуги

1-10

като горното



0,1

6

Цена

    • цена на конферентен пакет

цена лв.




0,15

7

Професионална пригодност, външен вид и отношение на обслужващ персонал

    • наличие на специализирано звено “Конгресен център”, длъжностни характеристики на служителите

    • образователен ценз, професионален опит, ниво на езиково познание

    • външен вид

    • отношение и поведение на персонала

брой персонал

1-10

като горното



0,12

8

Разнообразие и атрактивност на съпътстваща програма

    • наличие на туристически ресурси и достъпност

    • наличие на атракции на място (анимация, спа център и пр.)

    • атрактивно провеждане на мероприятие

    • специална програма за придружаващи лица




1-10

като горното



0,1

9

Маркетинг и реклама на конгресния център

    • реклами в уеб пространство

    • брошури

    • директен маркетинг

    • участия в каталози

    • участия в специализирани панаири




1-10

като горното



0,08

Определянето на стойността на отделните показателите за конкурентоспособност се осъществява на базата на статистически данни и експертни оценки. Алгоритъмът при оценяването на конкурентоспособността на микро ниво е аналогичен с този на макро ниво, посочен по-горе.

Разработеният от нас модел е приложен за анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм в хотел „Фламинго Гранд”, к.к. Албена. Оценяваният обект е сравнен с базов конкурент – хотел „Ривиера Бийч”, ваканционен клуб „Ривиера”, Златни пясъци. Изводът от оценката е, че хотел “Фламинго Гранд” е по-конкурентоспособен в сравнение с хотел “Ривиера Бийч”. Основни конкурентни предимства са по-ниската цена на конферентен пакет, по-голямото разнообразие от допълнителни услуги и съпътстваща програма, както и модерното оборуване и обзавеждане на конферентните зали, които предоставя.
Третата глава е озаглавена Насоки за повишаване на конкурентоспособността на конгресния туризъм. Акцентите в нея са както следва:

1. Осигуряване на по-висока конкурентоспособност на конгресния туризъм в България

2. Направления за повишаване на регионалната конкурентоспособност на конгресния туризъм

3. Проекто-стратегия за повишаване на националната и регионална конкурентоспособност в България

4. Препоръки за повишаване на конкурентоспособността на туристическите предприятия за конгересен туризъм

5. Система за подобряване на конкурентоспособността на конгресния туризъм в хотел „Фламинго Гранд”.
Както показа анализът в предходната глава конгресният туризъм на дестинация България е сравнително неконкурентоспособен по отношение на базова дестинация Германия. Основни конкурентни предимства са: относително по-ниска средна цена на конферентните услуги в страната (наем на зала и кетъринг), голяма атрактивност на дестинацията и възможности за богата съпътстваща програма към основното мероприятие, при задоволително ниво на технологичен напредък по отношение на конферентното оборудване. По останалите показатели, обаче, страната ни изостава чувствително от избрания базов конкурент. Всеки от тези показатели предоставя потенциална възможност за повишаване на националната конкурентоспособност на конгресната индустрия. Въз основа на анализа, който е направен в предходната глава, сме направили списък с възможни решения и мерки за подобряване на националната конкурентоспособност на конгресния туризъм. Насоките, в които трябва да се работи според нас са:


  • Създаване на маркетингови дестинационни организации в сферата на конгресния туризъм на национално и местно ниво

Това според нас е основен лост за подобряване на конкурентоспособността на конгресния туризъм в България. Считаме, че съществуващите в България организации в областта на конгресния туризъм не изпълняват целите свързани с маркетинг и реклама на дестинация България като привлекателно място за конгресен туризъм.

  • Национална реклама в областта на конгресния туризъм

Националната реклама до голяма степен е част от дейността на дестинационната маркетингова организация на национално или регионално ниво и включва: издаване на брошури и каталози за конгресните центрове, конгресни хотели и дсотавчици на конгресни услуги; участие на специализирани международни борси за конгресния прояви като АIMEX, EIBТМ и пр.; създаване и поддържане на интернет сайт; рекламиране на дестинация „България” в световни каталози и сайтове за конгресен туризъм; участие на България в международни асоциации и организации в областта на конгресния туризъм като Европейска Федерация на Конгресните градове (EFCT), Международна Асоциация на Конгресните Бюра (IACVB), Международна асоциация на конгресните и конферентни организации (ICCAO) и др.

  • Държавни инвестиции в подкрепа на конгресния туризъм

Правителствената намеса в конгресния туризъм се изразява в икономически мерки за насърчаване на конгресната индустрия, правни и нормативни документи касаещи конгресната дейност, както и мерки за събиране на точна статистика и данни за сектора.

Държавни инвестиции в конгресния туризъм могат да бъдат:



  • инвестиции за строеж на специализирани конгресни центрове

  • инвестиции за инфраструктури проекти

  • инвестиции в подобряване на професионалната подготовка и образователен ценз на заетите в конгресния туризъм (откриване на специализирани учебни заведения и специалности към вече съществуващи такива).

  • инвестиции в научна и развойна дейност за изследване и проучване на конгресния пазар.

  • Икономически стимули за развитие на конгресния туризъм

Тук влизат стимули като:

  • данъчни облекчения за конгресния туризъм и за туристическите дейности като цяло;

  • отпускане на субсидии, кредити с облекчени условия на погасяване като по-нисък лихвен процент, удължен гратисен период и пр. за строеж на конгресни центрове, реновиране на съществуващи такива и други проекти свързани с конгресния туризъм;

  • Усъвършенстване на нормативната уредба на конгресния туризъм

Законът за туризма институционализира конгресния туризъм като вид туризъм с поправка от 14.11. 2004 година. Това е правна основа, която дава възможност дейността на конгресния туризъм да бъде обект на по-нататъшни законови нормативни документи. Считаме, че e необходимо още:

  • да бъдат институционализирани длъжностни номенклатурни названия, свързани с конгресния туризъм като “организатор на конференции и прояви”, “събитиен мениджър” и т.н.,

  • В глава Първа, член 3, алинея 3 от Закона за туризма да влязат в категория “туристически обекти” специализираните конгресни центрове и конгресни зали.

  • Въз основа на горното, да бъде приета “Наредба за категоризиране на конгресните центрове и конгресните зали”, каквито има приети за останалите туристически обекти като средства за подслон, места за настаняване, хижи, плажове, ски писти и пр.

Смятаме, че е необходимо да има лесно разпознаваема символика, която да определя категорията на конгресния център или зала в хотел, като отговаря за определено ниво и качество на предлагано обслужване, оборудване, обзавеждане и професионална пригодност на кадрите.

  • Увеличаване на капацитета и подобряване на структурата на конгресната база в страната

Сравнителният анализ показа, че България значително изостава от развитите конгресни страни-дестинации по отношение на брой предлагани зали и капацитета в тях. В България структурата на конгресните бази е относително неблагоприятна. Както показа анализът значителна част от конгресните зали (17%) се намират в нискокатегорийни тризвездни хотели. Крайно недостатъчни са специализираните конгресни центрове. В България те са само 5 с общо 51 конгресни зали. За сравнение в Германия залите в конгресните центрове са 1530. Възможни мерки за подобряване на структурата и капацитета на конгресните зали в страната са:

А. Построяване на нови специализирани конгресни центрове

Б. Използването на зали в академични и обществени сгради за целите на конгресния туризъм

  • Разработване на концептуален модел за използване на академичните сгради в България за конгресен туризъм

Университетите, институтите и полувисшите училища и колежи би трябвало да гледат на възможностите за отдаване на зали под наем като на допълнителен източник на средства за самофинансиране, по-пълното оползотворяване на наличния капацитет, както на учебните зали, така и на ресторантския блок. Важно е академичните центрове да не се ограничават само до отдаване на зала под наем, но да предложат комплекс от допълнителни услуги, тоест да предложат завършен конферентен пакет на пазара за конгресни услуги, а не само един от неговите компоненти (залата).

  • Подобряване на информационната база на конгресния туризъм

Събирането на надеждна и точна статистика за конгресния пазар и размера на конгресната индустрия е изключително важно. Тази статистика би дала една ясна картина за важността на този отрасъл в структурата на туризма в България и за икономиката на страната като цяло. Точната информация би показала по кои показатели ние изоставаме от базовия конкурент и къде още има потенциал за подобрение с цел повишаване на конкурентоспособността на конгресния туризъм. Добрата информираност ще даде възможност за изготвяне на точни прогнозни финансови планове, което ще бъде стимул за повишаване на инвестициите в конгресния туризъм. Статистическите проучвания в областта на конгресния туризъм в България трябва да включва следните елементи: брой, структура и капацитет на предлагани конгресни зали; брой проведени мероприятия; брой делегати, участващи в мероприятията (включително брой чуждестранни делегати и страна на произход); генерирани приходи за дестинацията (от участия, нощувки, транспорт, храна, сувенири и пр.); средна дължина на събитие (среден брой реализирани нощувки вследствие от събитие); среден размер на събитие (брой участници); средна цена на конферентен пакет; среден приход от конферентен турист; социална и демографска структура на конгресните турист; степен на удовлетвореност на конгресните туристи.

  • Обособяването на специализирани длъжности в областта на конгресния туризъм

Човешкият ресурс в туризма е най-важният фактор за повишаване на качеството на обслужването, а от там и на конкурентоспособността.

Конферентният туризъм в България е в своята начална фаза на развитие. Най-доброто доказателство за това твърдение е липсата на официално приети длъжностни наименования за специалистите в тази област. От друга страна липсват ясни критерии за професиите, което застрашава качеството на обслужването. Така например няма регламентирано минимално възнаграждение за служителите. Няма задължителни изисквания като образование, професионален опит, владеене на чужд език и пр.



Липсата на специализирани длъжности затруднява и събирането на точна статитика и информация за сектора. Най-големият проблем, според нас, е че липсата на специализирани длъжности в областта на конгресния туризъм не стимулира предлагането на специализирано обучение, което пряко намалява конкурентоспособността на индустрията.

  • Подобряване на квалификацията на кадрите в конгресния туризъм

Това според нас може да стане на първо място чрез обособяване на специализирани длъжности и на второ, чрез инвестиране от страна на държавата и частния сектор в специализирани образователни програми и курсове. На територията на страната ни липсва висше учебно заведение, което да предлага специалност “събитиен мениждмънт” или “организиране на конгреси и прояви”. Въпреки, че в някои университети и колежи има застъпен курс за събитиен мениджмънт, считаме, че това не e достътъчно и е необходимо специализирано обучение и присъждане на диплом/сертификат в съответната област.
В голяма степен предложените мерките са валидни и при повишаване на регионалната конкурентоспособност на конгресния туризъм. Това са :

  • Управление и маркетинг на дестинациите

  • Подобрение в регионалната инфраструктура

  • Инвестиране в обучение и квалификация на специализирани кадри в областта на конгресния туризъм

  • Подобряване на капацитета и структурата на конгресната база

Повишаване на атрактивността на дестинацията

  • Мерки за подобряване на екологичното състояние на дестинацията

Предвид изказаните по-горе насоки и възможности за подобрение на конкурентоспособността на конгресния туризъм на регионално и национално ниво, предлагаме проекто-стратегия за развитие на конгресния туризъм в България, която обхваща период от 6 години.
Анализът в предходната глава ясно показва, че водещи в избора на конгресна база са качествените критерии. Възможностите за повишаване на конкурентоспособността на конгресния туризъм на микро ниво обхващат следните направления:

  • Съвременна екстериорна и интериорна инфраструктура

  • Модернизация на суперструктурата

  • Функционален дизайн и оборудване на конгресни зали

  • Маркетинг и реклама на конгресния център/ хотел

  • Разширяване на номенклатурата и асортимента от предлагани услуги

  • Повишаване на квалификацията на персонала, зает с обслужването на бизнес туристите.

  • Разработване на разнообразна и атрактивна съпътстваща програма

  • Внедрявнане на концепцията «грижа за клиента»

На база на разгледаните по-горе възможности е разработена система за подобряване на конкурентоспособността на конгресния туризъм в хотел „Фламинго Гранд” в тригодишен период. Предложените мерки са следните:

- обособяване на специализирано звено за конгресен туризъм към хотела

- създаване и внедряване на процедури и инструкции за дейностите по обслужване на конгресните туристи

- въвеждане на система за анализ и оценка на проведеното събитие

- планиране на бюджет за маркетинг и реклама специално на конгресния център в хотела

- подготвяне на промоционални пакети с включени нощувка, допълнителни услуги, кафе паузи, коктейли и пр., оформянето им в обща брошура и изпращането им до настоящи и потенциални партньори и клиенти

- договаряне на отстъпки с редовни клиенти и доставчици

- създаване и поддържане на специализиран сайт на конгресните дейности в хотел „Фламинго Гранд” с възможности за виртуален тур из конгресния център, информация за предстоящи събития, директна резервация и онлайн предплащане.

- внедряване на система от „смарт карти” за достъп до залите с цел повишаване на сигурността и контрол на туристопотока

- насочване към специфични целеви пазари.

- установяване на система от поощрения и награди за лоялност към редовни клиенти

- планиране и организиране на собствени събития на местно, национално и международно ниво.


В заключение можем да обобщим, че основният извод от настоящото изследване е, че конгресната база в България отговаря до голяма степен на вискоките технологични и функционални изисквания за обзавеждане и оборудване на конгресните зали. Този факт заедно с кръстопътното географско положение на страната и изобилието от природни и антропогенни атракции са основни конкурентни предимства. Необходимо е обаче разработването на цялостна дестинационна маркетингова стратегия, която да създаде имидж и да позиционира България като привлекателна конгресна дестинация за бизнес туристи.

На микро ниво е необходимо да се акцентира върху подобряване на съотношението „цена/ качество”. Това означава, че конгресният център или конгресният хотел трябва да съумеят да предоставят както модерно обзаведена и оборудвана конгресна база, така и висококачествено и персонифицирано обслужване на атрактивни цени. Това става чрез подобряване на маркетинговите комуникации, обособяване на специализирани длъжности в сферата на конгресната дейност, внедряване на нови технологии и не на последно място грижа към индивидуалните нужди и потребности на бизнес туристите.


СПРАВКА

за основните научни приносни моменти в дисертационния труд


1. В резултат на задълбочено изследване на теоретико -методологическите основи на конкурентоспособността на конгресния туризъм са формулирани модели за анализ и оценка на конкурентоспособността на макро ниво (дестинация) и микро ниво (туристическо предприятие)
2. Проведено е значително по обем изследване на съществуващата конгресна база в страната по региони като резултатите от него са систематизирани и могат да бъдат използвани в професионалната дейност на организаторите на конферентни прояви у нас.
3. Направена е сравнителна оценка на туристическите дестинации в България и възможностите, които те предлагат за развитие на конгресен туризъм.
4. На база на предложените модели е направен анализ на конкурентоспособността на конгресния туризъм на национално ниво като са очертани силните и слаби страни на България като дестинация за конгресен туризъм .
5. Формулирани са основни насоки за подобряване на конкурентоспособността на конгресния туризъм на национално, регионално и фирмено ниво.

ПУБЛИКАЦИИ

на Мирослава Господинова Димитрова във връзка с дисертационния труд

Възможности за повишаване на конкурентоспособността на конгресния туризъм”





  1. Нетрадиционният туризъм, монография, в съавторство, “Avangard Prima” 2004, стр. 5-73.

  2. Конкурентноспособност на конгресната дестинация, глава 16 от "Конкурентни стратегии в туризма", Тракия – М 2005, стр. 353 – 367

  3. Конгресният туризъм, глава 5 от "Стратегическият избор в туризма", Тракия – М 2005, стр. 289 – 316.

  4. Влияние на съвременните технологии върху конкурентоспособността на конгресния туризъм, Сборник Девети национален симпозиум „Качество, конкурентоспособност, устойчиво развитие”, „Стопанство” 2004, 270-277.

  5. Конгресният туризъм в България, статия в специализирано приложение на сп. HoReMag за коферентен туризъм, 2007, стр. 4-5, стр. 8-11 (в съавторство).

  6. Правилният избор на хотел, ключ към успешно събитие, статия в специализирано приложение на сп. HoReMag за коферентен туризъм, 2007, стр. 28-30.

  7. Пътуването като награда, мотивационните пътувания, статия в специализирано приложение на сп. HoReMag за коферентен туризъм, 2007, стр. 58-60.

  8. Event Planning, статия, в сп. HoReMag, юни 2005, стр. 12-13

  9. Анатомия на конферентния бизнес, статия в сп. HoReMag, юни 2005, стр. 8-11.

  10. Хотелиерство и конгресен туризъм, статия в сп. HoReMag, февруари 2004, стр. 38-39.



Summary

The paper refers to the congress tourism as a priority sector in tourism industry and national economy.

The first chapter aims to sustain a basic terminology, to present main participants on the supply and demand side of the congress markets and to study the development of the congress tourism as well as the scope of the congress industry in present days. The main international and national congress organization and their core activities have been outlined. The advantages of the congress tourism compare to mass tourism have been pinpointed. The end of the first chapter refers to the competitiveness of congress tourism, key definitions and methodology for its analysis and appraisal.

The second chapter aims to analyze and appraise the competitiveness of congress tourism on two levels: macro level (congress destination) and micro level (hotel and purpose built congress center). On base of thorough research of the existing methodology, new models for analysis of congress competitiveness have been proposed. These models are used to appraise the regional competitiveness of eight main tourist destinations in Bulgaria, as well as the competitiveness of a congress hotel, “Flamingo Grand”, situated in Albena resort.

The third chapter proposes directions for increasing the congress tourism competitiveness on national, regional and organization level. Strategies for implementing of proposed measurements have been developed.

The paper consists of 250 pages, 33 tables, 8 figures and 133 titles in English, Bulgarian and French.


Подпис:

/Мирослава Господинова Димитрова/        



1 Източник: Sirikrai Sajeee, Tang John, Industrial competitivenes analysis: Using the analytic hierarchy process, Journal of High Technology Management Research 17, 2006


Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница