Специална педагогика 1, Обект и предмет на специалната педагогика



страница1/12
Дата09.06.2022
Размер114.5 Kb.
#114577
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
1332456021-lekcii-obshta-i-specialna-pedagogikadoc
Свързани:
arhitektura-i-organizaciya-na-kompyutyrna-pamet, dokumentite.com-specialnata-pedagogika-predmet-obekt-celi, ГРАМОТА

ОБЩА И СПЕЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА

СПЕЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА




1, Обект и предмет на специалната педагогика
СП е наука за изучаване на деца и възрастни с определени аномалии в своето развитие. Тя е комплексна наука – изучава развитието, обучението, възпитанието, включването и подготовката им за социална и професионална реализация.
Обект на специалната педагогика са всички категории аномални деца и подрастващи, чиито психо – физически, възрастови, типологични и индивидуални особености обуславят специфични форми, методи, принципи и подходи за обучение, възпитание и развитие.
Целта е тези деца да бъдат подготвени за самостоятелен живот, за успешно социално включване, адаптация и реализация.
Предмет - разкриване на закономерностите на специално организираната и системна учебно възпитателна и корекционна и компенсаторна дейност с аномални деца и подрастващите. В съответствие с обема и структурата на учебното съдържание за отделните категории и възрасти, аномалните деца следва да се разкриват най-ефективните средства и методи за работа.
Основни понятия в специалната педагогика



  1. Аномално развитие

На първо място да разграничим термина аномалия и дефект, тъй като от отъждествяването им произтичат много дискусионни въпроси: Какво представлява аномалия или аномалност? Това е преди всичко наличие на значително нарушение, което е причина за съществени отклонения от общите закономерности в развитието на децата. С термина дефект или дефектност изразяваме наличието на конкретен недостатък, който може сравнително леко да се преодолее и по тази причина този термин се допуска само по отношение на отделни лица, но не и спрямо цели групи. Термина дефективност не разкрива ясно същността на недостатък. Това понятие съдържа основанието да се мисли, че и развитието на тези деца е дефектно като всъщност е по-скоро своеобразно. Тоест наред с отклоненията се забелязват редица положителни страни. В съдържанието на понятието аномално развитие се включват 2-ва основни компонента; а именно първичен недостатък и вторични отклонения. Първичният недостатък възниква като резултат от някакво заболяване и органично увреждане на определени органи, а вторичните отклонения са свързани с неправилното развитие или функциониране на тези органи. Следователно тези два компонента се намират в причинно следствена връзка и зависимост.



  1. Задръжка в развитието

Много често това понятие се разменя с психическа непълноценност, умствена недостатъчност, педагогическа изостаналост и др. От психолого-педагогическа гледна точка понятието задръжка вразвитието се свързва с преди всичко с известно изоставяне на най-сложните форми на психична дейност. Това се изразява в бавно формиране на най-важните психически процеси и качество – мислене и неговите операции, анализ и синтез, воля, внимание, чувства, памет.



  1. Корекция

Има латински произход и в буквален превод означава поправяне, подобряване на нещо на някаква форма или система.
Има два вида корекция- 1.биологична или още наречена анатомична и 2.функционална

  1. –та е свързана главно с медицински средства и методи

  2. – та включва както медицински, така и психолого-психологични методи на работа.

Във връзка с основните цели и задачи на учебно-възпитателната дейност с аномалните деца под корекция се разбира цялостната система от педагогически и лечебно-оздравителни фактори за преодоляване или намаляване на недостатъците във психо-физическото развитие. Ето защо определяме корекцията като системно организиран, сложен и продължителен процес за решаването и общите и специални задачи на възпитанието, образованието и обучението на аномалните деца.



  1. Компенсация

Ларински термин – означава попълване, заменяне, заместване, изравняване. За разлика от корекцията при компенсацията става въпрос за замяна или заместване на нарушените функции на определени органи или системи. От медицинска гледна точка при определени заболявания функциите на някои органи и системи могат да бъдат понижени или непълноценни, след болестта им обаче техните функции постепенно се завръщат, тоест в следствие на заболяването възобновяват своята дейност. В този случай обаче неможем да говорим за компенсация, въпреки факта, че има завръщане на функциите. От гледна точка на специалната педагогика компенсацията е сложен процес на преустройство, замяна и развитие на загубени или нарушени функции на определени органи с помощта на други, чиято дейност е запазена. Компенсацията се обуславя от възможността за приспособяване функциите на дадени органи за изпълнение и на други дейности. Това се осъществява чрез формиране на нови извънредно сложни системи от нервномозъчни условни връзки в процеса на целенасочената и разнообразна учебно-възпитателна работа.



  1. Рехабилитация

Рехабилитация – има латински произход и означава възвръщане, възстановаване. Според експерти Световната здравна организация (СЗО), рехабилитацията е комплексно и координирано използване на медицински, социални, образователни и професионални мерки, чиято цел е обучение или повторно обучение на хора с увреждания за да се постигне оптимално равнище на функционалните им възможности.


В специалната педагогика разглеждаме рехабилитацията като комплексна система от медицински, психологически, педагогически, професионално-трудови и социални въздействия за възстановяване на нарушенията в развитието на аномалните деца до равнището на оптималните им индивидуални способности.



  1. Възпитание, образование и обучение

Възпитанието – това е сложен и продължителен процес за изграждане на определени качества у децата. Върху този процес указват влияние многобройни фактори във връзка, с които възниква необходимостта от тяхното управление. От тази гледна точка възпитанието е организиран процес за изграждане на подрастващите на научни възгледи и убеждения на качества и норми на поведение.
Образованието е съвкупност от усвоени и систематизирани знания, умения и навици. В този смисъл говорим за висше, средно или основно образование. С понятието образование се определя и характера на подготовката, поради това и разграничаваме различните видове образование.
Обучението – това е целенасочена, познавателна дейност за овладяване на определени знания, умения и навици, за развитие на творческото мислене, за функциониране на възгледи и убеждения на обучаемите под ръководството на преподавателя.
Възпитанието, обучението, образованието на аномалните деца се осъществява при специфични условия. Отчитат се същността, характера степента на недостатъците и редица други показатели. Във връзка с това се определя съдържанието на образованието, формите и средствата за корекционно – компесторна дейност.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница