Специална педагогика 1, Обект и предмет на специалната педагогика



Дата22.12.2018
Размер114.5 Kb.
#109239
ОБЩА И СПЕЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА
СПЕЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА
1, Обект и предмет на специалната педагогика

СП е наука за изучаване на деца и възрастни с определени аномалии в своето развитие. Тя е комплексна наука – изучава развитието, обучението, възпитанието, включването и подготовката им за социална и професионална реализация.



Обект на специалната педагогика са всички категории аномални деца и подрастващи, чиито психо – физически, възрастови, типологични и индивидуални особености обуславят специфични форми, методи, принципи и подходи за обучение, възпитание и развитие.

Целта е тези деца да бъдат подготвени за самостоятелен живот, за успешно социално включване, адаптация и реализация.



Предмет - разкриване на закономерностите на специално организираната и системна учебно възпитателна и корекционна и компенсаторна дейност с аномални деца и подрастващите. В съответствие с обема и структурата на учебното съдържание за отделните категории и възрасти, аномалните деца следва да се разкриват най-ефективните средства и методи за работа.

Основни понятия в специалната педагогика




  1. Аномално развитие

На първо място да разграничим термина аномалия и дефект, тъй като от отъждествяването им произтичат много дискусионни въпроси: Какво представлява аномалия или аномалност? Това е преди всичко наличие на значително нарушение, което е причина за съществени отклонения от общите закономерности в развитието на децата. С термина дефект или дефектност изразяваме наличието на конкретен недостатък, който може сравнително леко да се преодолее и по тази причина този термин се допуска само по отношение на отделни лица, но не и спрямо цели групи. Термина дефективност не разкрива ясно същността на недостатък. Това понятие съдържа основанието да се мисли, че и развитието на тези деца е дефектно като всъщност е по-скоро своеобразно. Тоест наред с отклоненията се забелязват редица положителни страни. В съдържанието на понятието аномално развитие се включват 2-ва основни компонента; а именно първичен недостатък и вторични отклонения. Първичният недостатък възниква като резултат от някакво заболяване и органично увреждане на определени органи, а вторичните отклонения са свързани с неправилното развитие или функциониране на тези органи. Следователно тези два компонента се намират в причинно следствена връзка и зависимост.


  1. Задръжка в развитието

Много често това понятие се разменя с психическа непълноценност, умствена недостатъчност, педагогическа изостаналост и др. От психолого-педагогическа гледна точка понятието задръжка вразвитието се свързва с преди всичко с известно изоставяне на най-сложните форми на психична дейност. Това се изразява в бавно формиране на най-важните психически процеси и качество – мислене и неговите операции, анализ и синтез, воля, внимание, чувства, памет.


  1. Корекция

Има латински произход и в буквален превод означава поправяне, подобряване на нещо на някаква форма или система.

Има два вида корекция- 1.биологична или още наречена анатомична и 2.функционална



  1. –та е свързана главно с медицински средства и методи

  2. – та включва както медицински, така и психолого-психологични методи на работа.

Във връзка с основните цели и задачи на учебно-възпитателната дейност с аномалните деца под корекция се разбира цялостната система от педагогически и лечебно-оздравителни фактори за преодоляване или намаляване на недостатъците във психо-физическото развитие. Ето защо определяме корекцията като системно организиран, сложен и продължителен процес за решаването и общите и специални задачи на възпитанието, образованието и обучението на аномалните деца.


  1. Компенсация

Ларински термин – означава попълване, заменяне, заместване, изравняване. За разлика от корекцията при компенсацията става въпрос за замяна или заместване на нарушените функции на определени органи или системи. От медицинска гледна точка при определени заболявания функциите на някои органи и системи могат да бъдат понижени или непълноценни, след болестта им обаче техните функции постепенно се завръщат, тоест в следствие на заболяването възобновяват своята дейност. В този случай обаче неможем да говорим за компенсация, въпреки факта, че има завръщане на функциите. От гледна точка на специалната педагогика компенсацията е сложен процес на преустройство, замяна и развитие на загубени или нарушени функции на определени органи с помощта на други, чиято дейност е запазена. Компенсацията се обуславя от възможността за приспособяване функциите на дадени органи за изпълнение и на други дейности. Това се осъществява чрез формиране на нови извънредно сложни системи от нервномозъчни условни връзки в процеса на целенасочената и разнообразна учебно-възпитателна работа.


  1. Рехабилитация

Рехабилитация – има латински произход и означава възвръщане, възстановаване. Според експерти Световната здравна организация (СЗО), рехабилитацията е комплексно и координирано използване на медицински, социални, образователни и професионални мерки, чиято цел е обучение или повторно обучение на хора с увреждания за да се постигне оптимално равнище на функционалните им възможности.

В специалната педагогика разглеждаме рехабилитацията като комплексна система от медицински, психологически, педагогически, професионално-трудови и социални въздействия за възстановяване на нарушенията в развитието на аномалните деца до равнището на оптималните им индивидуални способности.


  1. Възпитание, образование и обучение

Възпитанието – това е сложен и продължителен процес за изграждане на определени качества у децата. Върху този процес указват влияние многобройни фактори във връзка, с които възниква необходимостта от тяхното управление. От тази гледна точка възпитанието е организиран процес за изграждане на подрастващите на научни възгледи и убеждения на качества и норми на поведение.

Образованието е съвкупност от усвоени и систематизирани знания, умения и навици. В този смисъл говорим за висше, средно или основно образование. С понятието образование се определя и характера на подготовката, поради това и разграничаваме различните видове образование.

Обучението – това е целенасочена, познавателна дейност за овладяване на определени знания, умения и навици, за развитие на творческото мислене, за функциониране на възгледи и убеждения на обучаемите под ръководството на преподавателя.

Възпитанието, обучението, образованието на аномалните деца се осъществява при специфични условия. Отчитат се същността, характера степента на недостатъците и редица други показатели. Във връзка с това се определя съдържанието на образованието, формите и средствата за корекционно – компесторна дейност.


2. ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ, СТРУКТУРА И МЕТОДИ НА НАУКАТА
ЦЕЛ: аномалните деца да бъдат подготвени за самостоятелен начин на живот, за успешно социално включване, адаптация, реализация.

ЗАДАЧИ:


        1. Да разкрие същността и характера на различните видове аномалии у децата

        2. Да изгради научно вярна и практически приложима класификация на аномалните деца по категории и диференцирането им по групи.

        3. Да разработи критериите, методите, подходите за педагогическата диагностика за аномалиите у децата,

        4. Да разработи психолого- педагогически характер на аномалните деца и разкрие закономерностите в тяхното развитие.

        5. Да определи системата, формите и технологиите за образование и възпитание на аномалните деца в съответствие с възрастовите и индивидуалните им особености.

        6. Да разкрие целите, задачите и съдържанието на образованието и обучението на аномалните деца.

        7. Да определи принципите, формите и съдържанието на корекционно- компенсаторната и рехабилитационата дейност с аномални деца с оглед бъдещо социално развитие.



КЛАСИФИКАЦИЯ НА АНОМАЛНИТЕ ДЕЦА
3, КЛАСИЧЕСКА КЛАСИФИКАЦИЯ
Тази категория е изградена на основата на три основни критерия. Характеризира структурата, същността и перспективите за развитие на различните категории на аномалните деца:

  1. Първичен (основен) недостатък

  2. Вторични отклонения

  3. Обучаемост - тази класификация интегрира в себе си няколко клинически и психологически критерия. Тя включва в себе си следните категории и групи аномални деца:

  1. Деца с интелектуално нарушение, включвайки дебилност (лека олегофрения); имбецил (средна категория олигофрения); идиотия (тежка олигофрения)

  2. Слухови недостатъци - популизъм (слабо чуващи и слухови)

  3. Със зрителни недостатъци, слепи и слабовиждащи

  4. Сложни речеви нарушения от типа на алалия, афазия, дизартия, заекване

Първичния недостатък на деца със интелектуални нарушения се изразява във органични нарушения на мозъчната кора. Могат да имат различен произход наследствени, вродени или придобити. Мозъчното увреждане има тотален невъзобратим характер. Засяга цялостната структура и функции на мозъчната кора следователно води до общо и значително нарушение на психичната дейност. При деца със слухови нарушения първичният недостатък е поражение на слухов анализатор.

Причини: наследствена придобитост. Най-често слуховите нарушения са резултат на прекарани възпалителни заболявания на средното или вътрешното ухо. Други причини могат да са органични изменения, свързани със слуховите костици,евстахиева тръба, корхиев орган. Тези нарушения водят до значителни отклонения в развитието на слуха и речта на децата.

При деца със зрителни нарушения имаме увреждане на зрителния анализатор. Причините отново са вродени, придобити, наследствени. Уврежданията могат да обхващат както периферните така и проводящите пътища на анализатора.

Сложни речеви нарушения – с анатомични нарушения в областта на говорния апарат или тежки разнообразни нервнофизиологични увреждания на централната или периферна част на речедвигателния анализатор. Всички тези първични нарушения водят до вторични отклонения във функциите на поразените органи и системи. Това води до трудности в обучението, възпитанието и професионалната реализация на тези деца.

Вторични отклонения – изразяват се в трайно недоразвитие на познавателните процеси и качества на личността. Това е обусловено от макро – структурни поражения на мозъчната кора. Именно от макроструктурата, защото освен тях съществуват и локални увреждания, засягащи отделните центрове и мозъчни полета. Именно те не водят до трайно и цялостно психическо недоразвитие /локалните/.

При деца със слухови недостатъци вторичните отклонения се свързват с липсата на слухово възприятие, което от своя страна води до неправилно овладяване на устната реч и с трудности при слуховото ориентиране. Тези деца не могат по естествен път да овладеят речта и езика. Ето защо в процеса на обучение и възпитание трябва да създадем подходящи условия за компенсация на тези нарушения.

При деца със зрителни нарушения – вторичните нарушения се изразяват в неправилно финансиране на пространствените възприятия, слаба ориентация, дискоординация, понижена мобилност в аспекта на движение при предвиждане. Тук също търсим необходимите форми на компенсаторна дейност.

Речеви нарушения – неправилно развитие на речта във всичките й компоненти : фенетична, фонематична, граматична и др.
4, СЪВРЕМЕННА КЛАСИФИКАЦИЯ
Съвременната класификация на аномалните деца се изгражда върху основата на още два критерия:


  1. Степен на недостатъка

  2. Възраст на детето при възникване на недостатъка

Съвременната класификация с интелектуални нарушения има следния вид степен на нарушения и стойност на коефициент за интелигентност (IQ). Тук имаме четири степени:

  1. Лека или слаба интелектуална недостатъчност – IQ се определя от 50 до 70%

  2. Умерена интелектуална недостатъчност в рамките от 35 – 50% IQ

  3. Тежка – 20-35% IQ

  4. Дълбока под 20% интелектуална недостатъчност

Съвременната класификация на слуховите нарушения – имаме две групи

  • Глухи и късно оглушали. Глухи са тези деца, при които нарушението е вродено или преди речта да е овладяна граматически

Съвременната класификация при зрителни нарушения пак две групи - слепи и слабовиждащи. Слепите са две групи – практически слепи и тотално слепи, следователно са загубили способността и на двете очи да светоусещат.

Съвременната класификация при децата с речеви нарушения – алалия, афазия и заекване


5Анатомични и антропологични особености на аномалните деца

При аномалните деца, поради различни причини, предизвикали различни заболявания се наблюдават много анатомични, физиологични и антропологични особености на развитието. Най- съществените аномалии са:

1.неправилно развитие на телосложението. В повечето случаи се наблюдава прекалено нисък или прекалено висок ръст. Липсват правилни пропорции на тялото, като несъразмерно дълги ръце, несъразмерно голяма глава и тн.

2.Главови аномалии- почти във всяка аномалия на децата. Различни промени във формата и големината предимно на мозъчния дял на черепа, поради патологичното му развитие. Делят се : микроцефалия(малка глава); хидроцефалия; много и разнообразни промени на лицевия дял на черепа- отдалечени очи, уголемени и не симетрични уши и др.

3. аномалии на крайниците-

Наличие на Х и О образни крака; срастване на пръстите; полидчактилия(повече пръсти); арханодактилия (паякоподобни пръсти); аплазия(липса на пръсти) и др.

4. аномалии в строежа на гръдния кош-

Наличие на типични вид гърди; и др.

Едни от най- общите особености в анатомичното развитие са следните:


  • Наличие на сандална цепка на ходилото

  • Наличие на зигодактилия- непълно срастване на пръстите

  • Особености на половото развитие- забавено; хетерополов тип окосмяване; забавяне на първата менструация и др.

6, КЛИНИКО – ГЕНЕТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ

  1. Причина - При деца с интелектуална недостатъчност – наблюдава се изключително разнообразие от форми и нарушения. Основното е неблагоприятна наследственост – патогенния фактор в този случай се изразява в непълноценност на генеративните клетки на родителите. Тук се отнасят различните генни мутации. Можем да причислим и различни хромозомни аномалии, нарушения в белтъчната обмяна, както и една от тежките форми на олегофрения, болестта на Даун, която се дължи на нова образувана се 47 –ма хромозома в ядрото на клетката.

  2. Причина - Патогенни фактори по време на вътреутробното развитие на плода. Това са преди всичко инфекциозни заболявания по време на бременността – тежки форми на грип, шарка, скарлатина. Другото нещо е RX факторът на кръвта, изразяваш се в несъвместимост на майката с детето.

  3. Причина - Патогенни фактори по време на раждането – при многото бързо или много бавно раждане. Включваме мазъчната асификация (задушаване на плода) синя или бяла

  4. Причина – Патогенни фактори след раждането – разнообразни възпалителни заболявания до 3-та годишна възраст на детето, различни възпаления на мозъчните обвивки, възпалителни процеси от типа на така наречените шарки.

При децата със слухови недостатъци – нарушенията обхващат както звукопроводящите, така и звуковъзприемащи канали, боледуват различни части на ухото, също така нарушенията могат да се дължат на органично увреждане на кората на главния мозък. Тези причини могат да са вродени и придобити. От клинико – генетична гледна точка по-голямо внимание заслужават придобитите, които са 75%. Най често е заболяването на средното ухо, наречено Отит. По-редки са възпаленията на вътрешното ухо и мозъчния център на слуха, което наричаме Неврит на слуховия нерв. До такива възпаления може да се достигне след церебрален менингит, скарлатина и тежък грип през ранна детска възраст.

Със зрителни нарушения – най-често пораженията обхващат очната ябълка, ретината, лещата, зрителен нерв. Едно от заболяванията е Микровталм – вродено недоразвитие на очната ябълка. Зрението е увредено или напълно загубено. Ановталм и други заболявания – липса на ябълка, катаракта – вродено заболяване на лещата, потъмняване на лещата. Главокома – заболяване на зрителния нерв, довежда до слепота.

Наблюдават се заболявания като атрофия на зрителния нерв, нарушава се връзката между ретината и зрителния нерв. По-леки заболявания - късогледство, далекогледство и анистигматизъм. Неправилно пречупване на светлинните лъчи в окото. При късогледство преди ретината; дълекогледство – зад ретината; анистигмтизъм – в различни посоки.

Тежки речеви недостатъци – органични нарушения от централен или периферен характер.

Пораженията са главно на ЦНС. В зависимост от локализацията и причините за увреждането, се наблюдават различни по вид и степен речеви нарушения. Причините могат да бъдат вродени и придобити. Някои от речевите недостатъци се дължат на психо – социални причини, най- вече при заекването.
7, Невро- физиологически особености на аномалните деца
Научната основа за изучаването на НФО на аномалните деца е учението за ВНД и по- специално за условния рефлекс. Не по- малко значение имат и взаимодействието между двете основни системи и двата основно нервни процеса: възбуждане и задържане. Особена е интегративната връзка на кората на ГМ като регулатор на цялостната дейност на човека. Невро- физиологията е наука за закономерностите, структурата и особеностите на ВНД у човека. Изучава механизмите на изграждане и функционирането на основната рефлекторна дейност и нейните патологични отклонения. Децата с аномалии, основно се отличават с патологични отклонения на неврофизиологическите си особености.

При деца с интелектуална недостатъчност са на лице значителни изменения в структурата и функциите на мозъчната кора, което води до различни НФО.

1.Трудно и бавно формиране на условни връзки, поради слаба съединителна функция на кората на ГМ.

2.Трудно изграждане на диференцирани нервни връзки.

3.нарушена подвижност м/у основните нервни процеси, поради което тези деца трудно преминават от една дейност в друга.

4.Нарушена връзка и взаимодействие м/у първата и втората сигнални системи.

При децата със слухови недостатъци са на лице следните специфични особености:

1.Повишено или понижено възприятие на звуковете дразнения поради липсващ или изменен праг на слуховата чувствителност.

2.Не правилно диференциране на говорните звукове в резултат, на което слуховите възприятия придобиват дифузен характер.

3.Трудно и бавно формиране на втората сигнална система, което води до съществени изменения на формите и средствата на общуване.



При деца със зрителни нарушенията са предопределени от спецификата на първичните отклонения и първичния недостатък, изразяват се в ограничени или липсващи светлинни дразнители, поради дразнения в части на зрителния нерв; бързо угасване на изградените основни връзки или преминаването им в непълно състояние, поради непълна и неточа постъпила информация; ограничения в развитието на втората сигнална система, изразяващи се в трудности във формирането на понятия.

При деца с речеви и говорни недостатъци- притежават следните особености:

1.значително понижена функция на кората на ГМ

2.затруднено или не пълно диференцирано възприятие, най- вече словесно, което води до отклонения при разбирането на чужда реч.

3.не достатъчно взаимодействие м/у двата основни нервни процеса, което оказва влияние във формирането на реч.


8, ОСОБЕНОСТИ НА РЕЧТА НА АНОМАЛНИТЕ ДЕЦА
Речта е основно средство за общуване на хората. Изразяват се чувства, мисли, идеи и тн. Речта е тясно свързана с езика, който е звукова система, изпълняваща комуникативни функции. Речта и езика се овладяват трудно, но веднъж формирани разширяват познавателните възможности на човека и отделната личност. Речта на аномалните деца се отличава с редица особености. Разнообразните нарушения в невропсихичното развитие възпрепятстват правилното й формиране и са фактор за недостатъците в речта на аномалните деца, причината преди всичко е в мозъчно увреждане. Недостатъците във формирането на речта, води и до недостатъци в познавателната дейност на децата. В процеса на целенасочената и системна корекционно- логопедична помощ и в условията на тяхното обучение и възпитание, голяма част от недостатъците могат да бъдат преодолени.

ОСОБЕДНОСТИ на речта на децата с аномалии



  • По- бавно развитие на речта, изразяващо се в по- късното й възникване, в сравнение с нормалните деца. При някои речта възниква с 1, 2 или 3 години закъснение. Речта се развива неравномерно и причините главно са в дифузните поражения в кората на ГМ.

  • Нарушения в артикулацията.

  • Неправилно възприемане и разбиране на речта поради, което тя или липсва, или е недостатъчно развита. При тези деца се срещат в различна форма и степен алания и абразия. Поридени в значителна степен от огнищни поражения в кората на ГМ.

  • Наличие на беден речник и ограничен запас от думи.

  • Понижена регулираща функция на речта- трудно обясняват постъпките си и изпълняват инструкции, наставления, поради което допускат много поведенчески грешки.

Особености на децата със слухови недостатъци-

  • Наличие на мимико- жестова реч. Това е система от жестове, т.е. движения на ръцете, всяко от които има свое значение. Придружава се от мимика / изражение на лицето. Тя е много неточна, недиференцирана, изразява предмета и действието с него. Познавателните способности на мимико- жестовата реч са ограничени. Използва се като подпомагащо средство.

  • Наличие на дактилна реч (дактил= буква)- това е ръчна азбука. Всеки дактилен знак се изразява с определено движение на пръстите на ръцете. Служи за непосредствено общуване на глухите помежду им и с чуващи, които познават тази азбука.

  • Наличие на жесттон- на основата н дактила, но е международен език на глухите.

  • Наличие на трудности в усвояването на устната реч, свързани с липсата на слухови възприятия и контрол.

  • Наличие на недостатъци на устната реч, изразяващи се в това, че тя е фалцентна, гагнива или приглушена. Това е поради недостатъчен слухов контрол. Недостатъците на устната реч се отразяват и на писмената.

Особености при деца със зрителни нарушения- проблемите на тези деца настъпват поради невъзможността зрително да възприемат и да изграждат понятия. Имат система от точки и знаци, които им служат за четене, писане, смятане(браилова азбука)

Особености при децата с речеви нарушения-

  • трудности в произношението на звукове- причинени от органични недостатъци в речевия апарат. Примерно неправилно израстване на зъбите, на челюстите, тромав или неподвижен език; липса или нефункциониране на меко и твърдо небце.

  • Наличие на неясна реч- алалии, абразии, речта е неясна и не разбираема, дължи се на недоразвитие на фонематичния слух, поради поражения в определени участъци на кората на ГМ и особено в зоната на рече слуховия и рече двигателния анализатор.

  • Наличие на увреждане на моторните механизми на речта, а също и органически поражения в кората на ГМ. Нарушена е плавността на речта.


9, ОСОБЕНОСТИ НА МИСЛЕНЕТИ НА АНОМАЛНИТЕ ДЕЦА

Мисленето е основен процес на хомосопиенс. Мозъка на човек е генератор на идеи и мисли, чрез които човек овладява житейски, интелектуален, социален и др. опит. Приспособява се към социалната действителност. На всеки етап от развитието си, нормалния индивид, формира една или друга страна на мисловния процес. В зависимост от степента на развитие на мисленето различаваме хора с нормално, високо и ниско развитие. Децата с аномалии попадат в групата на индивиди с ниско развитие на мисленето, в зависимост от степента и характера на първичния недостатък. м/у тях има и представители, които имат високо развитие на интелекта, но те са изключение.аномалните деца се характеризират със специфични особености на формирането и развитието на мислене и това се обуславя с развитието на речта им.



Особености на мисленето при деца с интелектуални нарушения-

  • Конкретен характер на мисленето, ниска степен на обобщаване, развитие на нагледно образното и ситуативно мислене за дълъг период от време. Тези деца трудно осъществяват преход от нагледно – образното към абстрактно - логичното обобщаване на съществените качества на предметите. Причината се корени в бедността на нагледните и слуховите представи, крайно ограниченият игрови опит и най- главното – лошо развитие на речта, които лишават детето от онази необходима база в/у която се развиват мисловните операции.

  • Непоследователност на мисленето- изразява се в отвличане на вниманието от задачата. Те трудно пренасят усвоените знания от една в нова ситуация. Причините се коренят в инертността на нервните процеси, в тяхната дисхармония, поради което те изпадат т. нар. зад пределно задържане.

  • Понижена регулираща функция на мисленето- нарушени са процесите на интериоризация и екстериоризация, които имат съществена роля за формирането на умствената дейност на човека. Децата не се ръководят от установените правила на задачата, която им се дава.

  • Понижена критичност на мисленето- децата не подлагат не съмнение действията си, не ги проверяват.

Особености на мисленето при деца със слухови недостатъци- пораждат се от първичния недостатък и вторичните отклонения и се изразяват в наличие на нагледно действено мислене. Причината е липсата или недоразвитието на речта, поради което се затруднява прехода от нагледно- действени към словесно- действени процеси.

Недостатъчна гъвкавост и подвижност на мисленето, което се наблюдава по отношение на всички мисловни операции.

Имат ограничено нагледно обобщаване. В процеса на обобщението, то се формира и разбира при преминаване на 4 основни равнища- мислене и практична дейност; мислене и мимическа дейност; мислене и говорна дейност; мислене и символна дейност.

Особености на мисленето при деца със зрителни недостатъци-


  • Временна задръжка в развитието на мисленето, предопределена от понижената възможност за аналитико- синтетична дейност. Трудно осмислят съществуващите свойства и по- бавно осъществяват мисловни операции. В процеса на обучение тези задръжки се преодоляват и се развива мисленето.

  • Понижена критичност на мисленето поради недоразвитието най- вече на абстрактно- логическите форми.

  • Едностранчиво развитие на словесно- логическото мислене, поради неправилното изграждане на понятията, нямат конкретни нагледни представи.

Особености на мисленето при деца с речеви нарушения-

  • Задръжка в развитието , поради недостатъци и неразвитие на усната реч

  • Понижена критичност на мисленето по отношение на регулацията съзнание и поведение, и отношението към речевия недостатък.


10. ОСОБЕНОСТИ НА ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА АНОМАЛНИТЕ ДЕЦА

В основата на познавателната дейност на човека се намират психически процеси и качества чрез усещанията, възприятията, паметта, мисленето, речта и др. процеси човек опознава света и околната дейност.

Познавателната дейност е свързана преди всичко с функциите на кората на ГМ. Невропсихологията е наука чиито предмет на изследване са мозъчните механизми на висшите психически функции. При аномалните деца тези функции са детерминирани от някои локални нарушения в ГМ в следствие на прекарани заболявания или др. увреждания. Невропсихологията има следните направления- изследване на мозъчните структури на ВПФ- ции. От особено значение за аномалните деца са следните 2 направления- рехабилитационно -изучаване възможностите за възстановяване на ВПФ, чиито нарушения се обуславят от локални мозъчни нарушения. – невропсихологията на детската възраст изучава особеностите, с които се характеризират ВПФ у децата на различна възраст и техните отклонения. Ш мозъка на човек се разграничават 3 основни функционални блока при едновременното участие, на които се осъществява всеки вид психична дейност. Те са:


        1. Блок за регулиране на тонуса (енергетичен блок), който е разположен в дълбоките отдели на мозъка. Той приема импулси от вътрешните и сетивни органи, преработена информация постоянно се изпраща в кората, което я тонизира.

        2. Блок за приемане, обработка и съхранение на информацията, намира се в задните отдели на мозъка. Разделя се на 3 под блока- зрителен, слухов и общо чувствителен. Постъпва, преработва се и се кодира информацията, като се осъществява съвместната дейност на различните анализатори.

        3. Блок за програмиране, регулиране и контрол на психичната дейност, намира се в челните отдели на ГМ, отговаря за цялостното поведение на човека.

м/у трите блока има тясна връзка и взаимодействие.

Общи и специфични особености в познавателната дейност на аномалните деца са:



              1. Наличие на вторични отклонения в психологичното им развитие. Възникват под влияние на първичния им недостатък и нарушават общи ход на психичното им развитие. Нарушенията могат да се преодолеят, чрез насочена корекционно- компенсаторна дейност и чрез обучението и възпитанието им.

              2. Понижени възможности за приемане и преработване на информацията. Наблюдават се отклонения по отношение на обема и скоростта на приемане на информация, както и на времето за нейното преработване.

              3. Наличие на непълноценно речево общуване.

              4. Трудно и забавено формиране на понятията. Допускат се грешки при определяне на общите признаци и свойства на предметите, трудно ги диференцират осъзнават.абстрахирането и преноса на знания в други ситуации е почти невъзможно.

              5. Недостатъчно взаимодействие с елементите на социалната среда. Те срещат огромни трудности в социалното формиране, ориентиране и адаптиране към социално- културните норми и изисквания.

Специфичните особености във всяка категория(олигофрено, тифо и др. нарушения) са в резултат на вида, степента и на характера на първичния недостатък и възрастта на детето и тяхното настъпване.
11. КОРЕКЦИОННИ, КОМПЕНСТАТОРНИ И РЕХАБИЛИТАЦИОННИ ОСНОВИ НА ОБУЧЕНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО

Корекцията се свързва с основните цели и задачи на учебно- възпитателната дейност на аномалните деца. Разбира се като цялостна система от педагогически и медицински методи и фактори за преодоляване на недостатъците в психо- физическото развитие. Целенасочено въздействие над личността, а не насочено само към корекция на недостатъците. Средствата за корекционно въздействие не са насочени към една или друга повредена функция, а към развитието на всички страни в познавателната, емоционално волевата и характерова дейност на личността. В неврофозочен аспект основа на корекцията са безбройните връзки, които свързват различни полета в кората на ГМ. Връзките се обединяват в 4 групи:

1. група- Колатерални връзки- израстъци, които излизат от клетките на мозъчната кора и тръгват към нейната повърхност и успоредно на нея

2. група- Проекцинни връзки- израстъци излизащи от клетките в кората и подкорието и чрез тях се свързват по- ниско стоящите с по- високо стоящите полета.

3. група- Пангенциоални връзки- израстъци, които вървят по повърхността на кората и са мост между клетките от различни на едното полукълбо.

4. група- Асоциативни връзки- израстъци, чрез които се свързват клетките от едното полукълбо с клетките от другото полукълбо.

Психичните функции у човек не се свързват с дейността на строго определени отдели на мозъка, а са резултат от най- разнообразни временни условни връзки. Корекцията на определени органи означава да се активизират техните функции, за да се подобри тяхната недоразвита или отслабена дейност. Основна цел на корекцията е да се въздейства и съдейства за преодоляване на недостатъците в цялостното развитие на тези деца. Една от най- важните задачи и предпоставки е ранното включване на децата в организирани корекционни въздействия. Задачите са 2 вида:

1. общи- за организиране на дейността, свежда се до следното:

- да се организират дейностите и да се осигурят условия за закаляване на детския организъм.

- –/-/за развитие на двигателните умения и навици на децата.

- –/–за организиране на правилен режим на живот на децата.

- –/– за участие в достоен труд и възможност за професионална реализация.

- –/– за реализиране на сетивния опит и мисловната дейност на децата

- –/– за развитие и обогатяване на социалния опит и умения на децата.

- –/– за отстраняване на речевите и говорни нарушения в развитието.

2. специфични- те се обуславят от вида и степента на нарушенията, възрастовите и индивидуални различия на аномалните деца. Конкретизират дейността по отстраняване или намаляне на въздействието на специфичния недостатък при всяка отделна категория аномалност.

Разграничават се 2 вида корекции- биологическа и функционална. За развитието на аномалните деца и за корекционния процес от значение е функционалната корекция. Целта е да се активизират и подобрят функциите на определен орган или система като се използват главно педагогически и психологически форми на въздействие.

Учебно- възпитателната дейност чрез включена корекционна работа трябва са бъде насочена към:

1. овладяването на знанията, уменията и навиците да се усъвършенства на основата на взаимното използване на повече анализатори.

2. запознаването с предметите и явленията да става в тясна връзка с единство с различни практически действия и трудова дейност на децата.

3. в/у основата на сетивния опит и трудово- практическата дейност да се развият словесните обобщения и абстрактното мислене на аномалните деца.



Компенсаторния процес-

12. ПЕДАГОГИЧЕСКА ДИАГНОСТИКА НА АНОМАЛНИТЕ ДЕЦА
Основни принципи на пед. Диагностика:

1. Принцип на всестранното, комплексно проучване на детето, който изисква събиране на данни и информация за възрастта на детето, за причините и характера на неговия недостатък, особености на развитието, недостатъци на психофизическото развитие и възможности за социална интеграция и адаптация. Събраната информация се обработва комплексно и се поставя окончателна диагноза.

2. Цялостно и конкретно проучване на детето, проучване на познавателната сфера на детето и на устната и писмената му реч.

3. принцип за индивидуални подходи- изследване на детето като индивидуална неповторимост със специфичните му индивидуални особености

4. За динамичен подход на проучването, който изисква всяко изследвано дете да се наблюдава в движение като се отчитат потенциалните му възможности.

5. За диференцирана оценка на особеностите в развитието.

Всички тези принципи в/у, които се изгражда диагностиката се реализират посредством следните групи методи:


        1. Клинически методи- към които да се отнасят :

  • Анамнеза

  • Самотоскопия

  • Аудиогфария

  • Ретинография

  • Кардиография

        1. Методи за отстраняване на особеностите в генезиса и структурата на нарушенията

  • Нерво- физиологически

  • Електроекография

  • Електроретинография и др.

        1. Психологически методи

  • Експеримент; анкета и др., чрез които се установяват познавателните възможности на детето.

4. Педагогически методи, чрез които се установяват възможностите за включване и адаптиране в целенасочената учебно- възпитателна дейност.

5. социални методи, чрез които се изследват възможностите за социално изграждане.


13. СИСТЕМА НА ОБРАЗОВАНИЕ НА АНОМАЛНИТЕ ДЕЦА
Значение за съвременното образование на аномалните деца имат решенията и препоръките на ООН и нейните органи. В Декларацията за правата на детето от 1959г. са формулирани 10 основни принципа за грижите и помощта към подрастващи поколения. Третият принцип е свързан с отношение към аномалните деца и в него е записано, че дете, което е непълноценно във физическо, психическо или социално отношение, трябва да се осигурява специален режим, образование и грижи, необходими предвид неговото особено състояние. Широка дейност за защита и всестранно подпомагане за аномалните деца развиват и такива организации като уницеф, юнеско и др. Те разработват международни програми и финансират специални изследвания. Разработват се директиви за осигуряване а условия за обучение и възпитание, за корекции и компенсации, за разработване на съвременните технически средства и др. насоките на дейността с в посока на внедряване на иновационни технологии за обучение и възпитание на аномалните деца и тяхната професионално- трудова подготовка.

Има 5 основни принципа:



              1. Принцип за право на образование на аномалните деца- в член 1 във Всеобщата декларация за правата на човека е записано , че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права. В резолюция на 23- тата конференция на Юнеско в Женева през 1960г. се посочва изискването за всеобщо образование на аномалните индивиди.

              2. Принцип за задължително и безплатно образование- този принцип е посочен във Всеобщата декларация за правата на детето.

              3. Принцип за децентрализация в образованието на аномалните- гарантира се изграждането на разнообразни по вид и насоченост специални учебни заведения, които са държавни, частни, фирмени.

              4. Принцип за ранно образование на аномалните деца, който изисква ранна диагностика и ранно включване.

              5. Принцип за интеграция и интегрирано обучение за деца със специално образователни потребности или хронични заболявания.

В Република България структурата на обучението и образованието на аномални деца е част от общата структура на народната просвета. С решението на народното събрание и на закона за народна просвета от 2002г. масово се преминава към организиране и въвеждане на интегрираното обучение на тези деца в масовите детски градини и училища, но все още функционират и специални групи, градини, училища и центрове за обучение и възпитание на децата с различни аномалии. Продължават да функционират и специални училища за деца с интелектуални/ слухови/ зрителни недостатъци; логопедична помощ под формата на кабинети, общински и частни училища.

Изграждат се и звена за професионална квалификация на деца със недостатъци, наричат се социално – учебно- професионално заведение. Принципи на интегрираното обучение са:



        1. Право на образование на всяко дете и достъп до образователните институции

        2. Принцип за възприемането на всяко дете като индивидуална личност със своите качества, интереси, способности и образователни потребности.

        3. Принцип за правото на индивидуално обучение и възпитание на всяко дете, съобразено с неговите възможности и особености.

        4. Принцип за създаване на толерантно отношение на обществото към децата с увреждания.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница