Специалност(и)



Дата09.04.2018
Размер124.14 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 14/1/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Руска филология

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1.Филология

Специалност(и)

<наименование>1


Руска филология



ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Проблеми на поетиката и херменевтиката в творчеството на Ф.М. Достоевски

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


избираем

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


бакалавър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


4

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


8

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


3

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


Доц. д–р Николай Нейчев

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Успешно завършилите обучението по дисциплината „Проблеми на поетиката и херменевтиката в творчеството на Ф.М. Достоевски” ще познават в детайли живота и творчеството на един от най-великите писатели на всички времена, без който е немислим развоят на световната литература и култура през ХХ и ХХІ век.

ще могат ...


Завършилите успешно дисциплината „Проблеми на поетиката и херменевтиката в творчеството на Ф.М. Достоевски” ще могат да достигат до глъбинните нравствени, естетически и религиозно-философски послания на великия руски писател, както и да осъществяват задълбочен съпоставителен анализ между творчеството на Достоевски и върховите художествени постижения на отминалата и на съвременната епоха.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно лекционно обучение. Консултации.

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Студентите би следвало вече да са придобили общи и специални знания и умения по Литературна теория, Стара руска литература, Руска литература на ХІХ век.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Конспектиране. Курсова работа.

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Учебният курс има за цел по-детайлно да запознае студентите с житейския път и непреходните стойности в творчеството на един от най-забележителните автори на световната литература - Ф. М. Дос­­тоевски, чието творчество е оказало и продължава да оказва ог­ром­но въздействие както върху европейското изкуство, така и върху цялостния раз­вой на световния културен процес през ХХ-ти и ХХІ век.

Курсът обхваща следните четири проблемни кръга:

Творчеството на Достоевски в контекста на руската и ев­ро­пей­ската цивилизация и художествена традиция на ХІХ-ти век (ис­торически, социално-психологически, идейно-философски, ре­ли­ги­озно-етически и естетически предпоставки).

Проблеми на религиозната и философската херменев­тика в твор­чеството на “ранния” и “късния” Достоевски (интерпре­та­ци­онни стратегии).

Поетика на големите романи на Достоевски: “Престъпление и на­ка­зание”, “Идиот”, “Бесове”, “Юноша” и “Братя Карамазови” ка­то съставни елементи от поетиката на “съборния” мета­ро­ман Петокнижие.

Явлението “Достоевски” и феномените на изкуството в края на ХХ-ти и началото на ХХІ век.




14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>




ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Аверинцев С. С., Поэтика ранневизантийской литературы. М., 1977.

Баршт К. А., Федор Достоевский. Тексты и рисунки. М., 1989.

Бахтин М., Проблеми на поетиката на Достоевски. С., 1976.

Белов С. В., Роман Ф. М. Достоевского “Преступление и на­ка­за­ние”. Комментарий. М., 1985.

Бердяев Н., Мирогледът на Достоевски. С., 1992.

Бем А. Л., Личные имена у Достоевского. В: O Dostoyevskem. Sbornik stati a materialu. Praha, 1972.

Бицили П. М., Класическото изкуство. Стилови изследвания. С., 1985.

Альтман М. С., Достоевский. По вехам имен. Саратов, 1975.

Бурсов Б. И., Личность Достоевского, роман-исследование. Л., 1979.

Успенски Б., Съчинения. Семиотика на изкуството. Т. 1, С., 1992.

Ветловская В. Е., Поэтика романа “Братья Карамазовы”. Л., 1977.

Гачев Г., Космос Достоевского. В: Проблемы поэтики истории ли­те­ратуры. Саранск, 1973.

Гросман Л., Поетиката на Достоевски. С., 1996.

Гросман Л., Ф. М. Достоевски. С., 1965.

Днепров В., Идеи, страсти, поступки (из художественного опыта Достоевского). Л., 1978.

Достоевски Ф. М., Събрани съчинения в дванадесет тома. С., 1981 - 1994.

Достоевский Ф. М., Полное собрание сочинений в тридцати то­мах. Л., 1972-1990.

Достоевска А. Г., Спомени. С., 1982.

Захаров В. Н., Система жанров Достоевского. Л., 1985.

Иванова М., Форма и композиция в средновековната архитектура. Про­б­леми на историческата теория. С., 1988.

Камю А., Чужденецът. Митът за Сизиф. Чумата. Падането. С., 1982.

Карякин Ю., Достоевский и канун ХХІ век. М., 1989.

Ковоч А., Жанровая структура романов Ф. М. Достоевского. Роман прозрение. В: Проблемы поэтики русского реализма ХІХ века. Л., 1984.

Св. Иоанн Дамаскин, Точное изложение Православной веры. М., 1992.

Кашина Н. В., Эстетика Достоевского. М., 1989.

Кирпотин В. Я., Мир Достоевского. М., 1983.

Котельников В. А., Оптина пустынь и русская литература. В: Рус­ская литература, 1989, №1, №3, №4.

Котельников В. А., Язык Церкви и язык литературы. В: Русская литература, № 1, 1995.

Лепахин В., Христианские мотивы в романе Достоевского “Идиот”. В: Dissertationes Slavicae. T. 16, Szeged.

Лихачев Д. С., “Готические окна” Достоевского. В: Избраные ра­бо­ты в трех томах. Т. 3, Л., 1987.

Лоссий Н. О., Достоевский и его христианское миропонимание. В: Лос­сий Н. О. Бог и мировое зло. М., 1994.

Лосский В. Н., Очерк мистического богословия Восточной Церкви. Дог­матическое богословие. М., 1991.

Лотман Ю. М. Структура художественного текста. М., 1970.

Мочульский К., Достоевский. Жизнь и творчество. В: Мочульский К. Гоголь. Соловьев. Достоевский. М., 1995.

Нейчев Н. Ф. М. Достоевски – Тайнствената поетика. Пловдив: Макрос, 2001. – 319с./ Нейчев Н. Таинственная поэтика Ф. М. Достоевского. Екатиринбург: Издательство Уральского университета, 2010.

Нейчев Н. Литература и Месианизъм. Руското литературно месианство през ХІХ век. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2009. – 622 с.

Панофский Э., Готическая архитектура и схоластика. В: Богословие и культура Средновековья. Киев, 1992.

Соловьев С. М., Изобразительные средства в творчестве Ф. М. Дос­тоевского. М., 1979.

Стоянов Цв., Геният и неговият наставник. В: Стоянов Цв. Съ­чи­не­ния в два тома. С., 1988.

Сб. О великом инквизиторе. Достоевский и последующие. М., 1992.

Топоров В. Н., О структуре романа Достоевского в связи с ар­хаи­ч­ны­ми схемами мифологического мышления. В: Structure of Texts and Se­mi­o­tics of Culture. The Hague - Paris.

Улф В., Руската гледна точка. В: Улф В. Смъртта на ед­нод­нев­ка­та.

Флоренски П., Иконостас. Обратната перспектива. С., 1994.

Флоровский Г., В. Пути русского богословия. М., 1991.

Фридлендер Г. М., Достоевский и мировая литература. Л., 1983.

Ф. М. Достоевский в воспоминаниях современников. В двух томах. М., 1990.

15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции. Консултации.

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Изпит.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


български, руски

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Доц. д–р Николай Нейчев

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


ТЕМА №1: ТВОРЧЕСТВОТО НА Ф. М. ДОСТОЕВСКИ В КОН­ТЕК­С­ТА НА ГЛОБАЛНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ, СОЦИАЛНИ И ДУХОВНИ ПРОБ­ЛЕМИ НА ЕПОХАТА. ( 2 часа)

Характеристика на универсалната антиномия Изток - Запад като сим­вол на два различни типа цивилизация и мислене. Духовни пър­во­при­чи­ни на разделянето и социокултурни феномени след кризата на Го­ля­ма­та схизма. Руската цивилизация преди и след Петър Първи. Причини за въз­никването на феноменалната руска литература на ХІХ в. От пре­о­до­­ляването на западните жанрови, естетически и културни модели до твор­ческо самосъзнание и създаване на самостоятелен и съвършено уни­ка­лен художествен образ на света. Причини за централното място, за­ема­но от Достоевски в “златния век” на руската словесност. Твор­чест­во­то на руския писател като теодицея и антроподицея, като най-пълно въп­лъщение на месианизма и есхатологизма на руската идея и като най-адек­ватно отражение на “източната” душа. Делото на Достоевски като ду­ховна опозиция срещу идеологическия хуманистичен комплекс на за­пад­ния човек и като опит за православна катехизация на Запада. Дос­то­ев­ски в контекста на своите литературни предшественици и съв­ре­мен­ници: Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Толстой и създадените от тях идейно-естетически, социални и религиозни модели.

ТЕМА № 2: Ф. М. ДОСТОЕВСКИ - ЖИЗНЕН И ТВОРЧЕСКИ ПЪТ. ИДЕЙ­НА ЕВОЛЮЦИЯ НА ПИСАТЕЛЯ. (2 час)

Детство и юношество. Семейна среда (психоклимат, духовна ат­мос­фера и литературни интереси). Периодът на обучение в Санкт-Пе­тер­­бургското Главното инженерно училище (септ. 1837 - авг. 1843). На­ча­ло на професио­нал­на­та му писателска дейност. Периодът от пуб­ли­ку­ва­нето на “Бедни хора”(1845) до заточението в Сибир (1850). Дружбата на Достоевски с Белински и участието му в кръжока на Петрашевски. Ка­торгата и “свещената болест” в творческата мисия и духовното под­вижничество на Достоевски. Проблемът за идейната еволюция на пи­сателя. Периодът след Сибир и епохата на великите романи (1865-1880).

ТЕМА № 3: ПОЕТИКА НА “РАННИЯ” ДОСТОЕВСКИ. ( 2 часа)

Типология, идейна проблематика и художествени модели в ран­ни­те романи на Достоевски. Специфичната концепция на писателя за об­ра­за на “малкия човек” в романите “Бедни хора” и “Двойник”, съотнесена с Пуш­киновата и Гоголевата традиция. Самсон Вирин и Акакий Ака­ки­е­вич във възприятията на Макар Девушкин. Реабилитация на личността и вътрешния свят на човека. Социален или религиозен смисъл на по­ня­ти­ята “бедни хора” и “малък човек”.

ТЕМА № 4: ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВЯРАТА И БЕЗВЕРИЕТО В МИ­РО­СЪ­­ЗЕРЦАНИЕТО НА ДОСТОЕВСКИ В ПЕРИОДА СЛЕД КАТОРГАТА. (2 ча­­са)

Ф. М. Достоевски и Православието. Екзистенциално-мирогледни ас­пекти на въпроса за отношението на писателя към ортодоксалното част­но и литургийно богослужение. Антропологията на Достоевски от глед­на точка на категориите “съновидение”, “възстановяване” и “бла­го­об­разие”. Мирогледът на писателя като продукт и творческо пре­тво­ре­ние на православната духовна аскетика. Три гледни точки към тексто­из­г­раждането у Достоевски: “полифонизъм”, “монологизъм” и “ико­но­граф­ски” принцип.

ТЕМА № 5: РОМАНЪТ НА “КЪСНИЯ” ДОСТОЕВСКИ - ПРО­Б­ЛЕ­МИ НА ПОЕТИКАТА (ТИПОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ). ( 3 часа)

Откриването на тайнствената вътрешна форма на големите ро­ма­ни на Достоевски чрез разкриването на въплътения в тях храмов об­раз. Предистория на проблема. В търсене на храмовия образ. Про­б­ле­мът за “телесния” и “духовен” храм като проблем на “външната” и “вът­решната” аскетика. Идейни, структурни и функционални изо­мор­физ­ми между текста на Достоевски и култовата архитектоника: ид­е­я­та за “центъра”; каноничната ориентация “изток-запад”; иконостасно-ол­тарната “есхатологична граница”.

ТЕМА № 6: ПОЕТИКА НА ПЕТОКНИЖИЕТО. ( 3 часа)

Философията и предисторията на “метаромана” като жанр, ти­по­логия, проблематика и архитектоника. Тайнствената поетика на Пе­то­книжието като художествено проявление на съборния принцип “един­с­тво в множеството”. Как се решават трите най-важни въпроса: за ме­та­героя, за единното заглавие и за петделната композиция.

ТЕМА № 7: ХЕРМЕНЕВТИКА НА ПЕТОКНИЖИЕТО. ЕК­ЗЕ­ГЕ­ТИЧ­НИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ДОМИНАНТНАТА СИСТЕМА НА РО­МА­НИ­ТЕ В ПЕТОКНИЖИЕТО. РОМАНЪТ НА Ф. М. ДОСТОЕВСКИ “ЮНО­ША”. ( 2 часа)

“Юноша” като самостоятелна метаболитна структура и като ду­ховна интродукция към свръхтворбата. Романът като отражение на на­чалния етап от земното битие на житийния герой. “Юноша” и сим­во­ли­ката на храмовия нартекс. Как романът на Достоевски пресъздава тай­нството Кръщение? Инициационни комплекси.

ТЕМА № 8: “ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ” В КОНТЕКСТА НА ПЕТОКНИЖИЕТО. ( 3 часа)

Агиографска, храмова и литургична доминанта в романа: втори етап от битието на агиографския герой, наосова символика, тайнство По­каяние. Социална, идейно-философска и нравствено-религиозна проб­ле­ма­тика на творбата.

ТЕМА № 9: ПОЕТИКА И ХЕРМЕНЕВТИКА НА РОМАНА “ИДИ­ОТ”. ( 3 часа)

Доминантна система в романа: краен топос при обожението на чо­века, подобен на агиографския есхатос в житието; символика, ана­ло­гич­на с храмовия купол и художествено въплъщение на тайнството Ев­ха­ристия. “Идиот” като идейно-смислов и семиотичен контрапункт на ро­мана “Бесове”.

ТЕМА № 10: ДОМИНАНТНА СИСТЕМА В РОМАНА “БЕСОВЕ”. (3 часа)

“Бесове” като персоналистичен роман, тотално противопоставен на романа “Идиот”: безблагодатно състояние на личността, криптоална хра­мова доминанта, пресъздаване на тайнството Елеосвещение. Сим­во­ли­ка и демонология.

ТЕМА № 11: “БРАТЯ КАРАМАЗОВИ” КАТО САМОСТОЯТЕЛНА ЦЯ­ЛОСТ И КАТО “ЧАСТ” ОТ ПЕТОКНИЖИЕТО. ( 3 часа )

Уникалност на доминантната система на творбата: агиографски ес­хатологичен етап, олтарна храмовост, тайнство Свещенство. Па­тер­на­лизмът и отцеубийството. Проблемът за епифанията като ху­до­же­с­т­вен похват.

ТЕМА № 12: СВЕТОВНО ЗНАЧЕНИЕ И МИСИЯ НА ДОС­ТО­ЕВ­С­КИ В ДУХОВНАТА КУЛТУРА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. ( 2 час)

Новаторската поетика на Достоевски и нейната роля в раз­ви­тие­то на световния литературен процес през ХХ век. Идеите на Досто­ев­с­ки като етап в развитието на метафизичното мислене.


б) семинари (списък от теми или текстов файл)



в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 09 април 2018 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница