Специалност(и)



Дата11.04.2018
Размер272.71 Kb.
#66746

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 14/2/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра История на литературата и сравнително литературознание

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филологии

Специалност(и)

<наименование>1


Българска филология, задочно обучение



ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>


История на българската литература след Освобождението

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Задължителен курс

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


Бакалавър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


3-4

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


5, 6

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>




12

8.Име на лектора

<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>


Главен асистент, доктор Гергина Кръстева

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


автори и текстове, определящи тенденциите в развитието на българската литература и култура от Освобождението до Първата световна война. Студентите ще могат успешно да се ориентират в литературноисторическия период, отчитайки спецификата на неговото конструиране в контекста на развитието на българската култура, ще умеят да анализират художествени текстове, съобразно мястото им в творческото поле на персоналното авторско присъствие, но и в контекста на определен период, формиран на базата и на други авторски имена, текстове, тенденции. Ще формират познания относно водещите историко-национални и философско-естетически предпоставки, чрез които се налагат определени критерии за художественост в съответния литературноисторически период, като го съпоставят с идентични процеси, протичащи в предходни етапи.

ще могат ...


да се ориентират успешно в литературноисторическия период, в имената и текстовете, определящи тенденциите в конструирането му. На базата на тези познания те ще имат възможността да осъществят успешна преподавателска практика в гимназиалния курс на средното училище, а впоследствие - да се реализират като преподаватели в сферата на общото средно образование (горен курс).

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно провеждане на пълен лекционен курс и семинарни занятия по дисциплината, съобразно хорариум, определен от учебния план за съответната специалност.

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)




  1. Лекционен курс по Увод в литературната теория (задължителен)

  2. Лекционен курс по История на българската литература през Възраждането (задължителен).

  3. Български фолклор (задължителен)

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


История на България след 1878 г. (Лекционен курс във Философско-исторически факултет)

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Лекциите и семинарните занятия имат за цел да формират познания за авторите и текстовете, определящи тенденциите в развитието на българската литература и култура в периода от Освобождението до Първата световна война. Очертават се водещите историко-национални и философско-естетически предпоставки, чрез които се налагат определени критерии за художественост. Посредством задълбочаване на определени акценти, работата на семинарните занятия надгражда умения за анализиране на художествен текст – както в контекста на персонално авторско присъствие, така и в по-широкия контекст на процеси и тенденции, характерни за литературноисторическия период.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


ЛИТЕРАТУРА (избрани заглавия):

Общи източници:

История на българската литература в четири тома, том 3, 1970.

Речник по нова българска литература. 1878-1992. С., 1994

Атанасова, Цв. Кръгът „Мисъл”. С., 1991.

Ганчева, Б. Нова българска литература до Първата световна война. Пловдив, 1993.

Ганчева, Б., Иванов, Ж. Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Пловдив, 1989.

Георгиев, Н. Тезиси по история на новата българска литература. В: Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство. С., 1999.

Георгиев, Н. Сто и двадесет литературни години. С., 1992

Георгиев, Н. Анализационни наблюдения. Шумен., 1993

Георгиев, Н. Името на розата и на тютюна. С., 1992.

Добрев, Д. Символите в творчеството на българските символисти. 2000.

Елевтеров, Ст. Нова българска литература (1878-1918), С., 1975.

Жечев, Т. Литература и общество. С., 1982.

Жечев, Т. Въведение в изучаването на новата българска литература. С., 1992.

Игов, Св. История на българската литература 1878-1944. С., 1990.

Игов, Св. Български шедьоври. С., 1992.

Илиев, Ст. Естетическите програми на френските и руските символисти. С., 1979.

Илиев, Ст. Пътищата на българските символисти. С., 1981.

Илиев, Ст. (съст.) Блуждаеща естетика. Българските символисти за символизма. С., 1992.

Кирова, М. Българската поема от Освобождението до Първата Световна война. С., 1988.

Кирова, М. Литературният канон. Предизвикателства. С., 2009.

Коларов, Р. Литературни анализи. С., 1995.

Кръстев, Кр. Етюди, критики, рецензии. С., 1978.

Кръстев, Кр. Съчинения, том първи, С., 1996.

Кьорчев, Д. Студии, статии, есета. С., 1992.

Ликова, Р. Проблеми на европейския симвролизъм, С. 1984.

Ликова, Р. Проблеми на българския символизъм. С., 1985.

Ликова, Р. Портрети на български символисти. С., 1987.

Ликова, Р. Художествени насоки на българския символизъм. С., 1987.

Мешеков, Ив. Есета, статии, студии, рецензии. С., 1989.

Неделчев, М. Социални стилове, критически сюжети. С., 1987.

Панова И. Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков. Майстори на разказа. С., 1988.

Пелева, И. Четени текстове. Пловдив, 1994.

Пенев, Б. Студии, статии, есета. С., 1985.

Протохристова, К. Несъвършени изречения. Пловдив, 1994.

Протохристова, К. Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта. С. 1991.

Радославов, Ив. Българска литература 1880-1930. С., 1992.

Русков, И. Обърната точка. Фигури към етимона на пейзажа и пейзажната лирика. Пловдив, 1999.

Русков, И. Битие и парадокс. Записки по българските преображения. В. Търново, 2002.

Сборник „Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност” Съст. Р. Даскалов, Иван Еленков.

Стефанов, В. Творбата – безкраен диалог. С., 1992.

Стефанов, В. Литературната институция. 1995.

Стефанов, В. Участта Вавилон. С., 2000.

Стефанов, В. Българска литература ХХ век. С., 2003.

Съвременни прочити на класиката. Нови изследвания върху българската литература. С., 1998.

Тенев, Л. Разкъсани мрежи. С., 1981.

Тиханов, Г. Жанровото съзнание на кръга „Мисъл”, С., 1998.

Хаджикосев, С. Българският символизъм и европейският модернизъм. С., 1974.

Хаджикосев, С. Българският символизъм, С., 1979.

Хранова, А. Български интертекстове. С., 1995.

Хранова, А. Литературният човек и неговите български езици. Пловдив. 1995.

Янев, С. Традиции и жанр. Поглед към еволюцията на българския разказ. С., 1975.

Янев, С., Пародийното в литературата. С., 1989.

Иван Вазов:

Българската критика за Иван Вазов. С., 1988.

Ганчева, Б. Вазовото творчество. В. Търново., 1996.

Георгиев, Н. За един мълчалив диалог в българската литература:литературните герои Ганьо Балкански на А. Константинов и Найден Стремски от романа „Нова земя” на Иван Вазов. Литература, 1998, бр.8, с.25-51.

Иван Вазов. Колоквиум „Проблеми на българската литература”. С., 1987.

Кьосев, Ал. Исторически факти, национална идеология и национална литература:Освобождението на България в българската литература. Сп. „Пламък”, 1990, кн.5

Кьосев, Ал. Идеята за родното в лириката на Вазов. В: „Литературен вестник”, 1992, бр.44, с.6.

Пелева, И. Идеологът на нацията. Думи за Вазов. Пловдив, 1994.

Цанева, М. В търсене на героя. Вазов на прелома между две епохи. С., 1979.

Цанева, М. За три ключови думи в поетичния език на Вазов. В: Автори, творби, проблеми. С., 1990.

Кирова, М. Овчарството като символична практика в творчеството на Ив. Вазов и З. Стоянов. В:Литературният канон. Предизвикателства. С., 2009

Захари Стоянов:

Захари Стоянов. Нови изследвания и материали. С., 1980.

Русков, И. Профилът на Лъва и скицата на биографа. В:Захари Стоянов. Чардафон Великий (предговор), Пловдив, 1995, с.5-23.

Пондев, П. Най-мъдрата българска книга. В:Пондев, П. Българска художествена проза. Т.1, с.242-313, С.,1 1984.

Ракьовски, Цв. Гледната точка на „Записки по българските въстания” и ценностите на историята. В: „Български език и литература”, 2003, кн.5, с.33-40.

Стефанов, В. Записки по словесните въстания. В:”Литературна мисъл” 1995/1996, кн.3, с.105-119.

Димитров, И. Захари Стоянов – критически прочити. В: Сб. Представи за българския литературен канон, книга II, С, 2010.

Константин Величков:

Брадистилова, М. Един от първостроителите. С., 1996.

Тодоров, Ил. Личността и делото на Константин Величков – Предговор към: Константин Величков. Съчинения в пет тома. С., 1986-1987.

Стоян Михайловски:

Кьосев, Ал. Съдбата на едно творчество. В:Божествен размирник. Философска поезия и проза. С., 1987.

Михайлов, Димитър.“Книга за българския народ” като сатирична и философска творба. – В: Михайлов, Димитър. Класически творби на българската литература. В.Търново, 1995, с. 51-57.

Михайлов, Калин. Късният Михайловски и проблемът за идолопоклонството. В:Литературен вестник, бр. 5, 8-14.II. 1993, с.1,6. Михайлов, Калин. “Словоборството” и “словоборецът” в късното творчество на Стоян Михайловски. – Летописи, 1994, кн. 3-4, 1994, с. 224-238.

Натев, А. Неприспособимият. В:Божествен размилник. Философска поезия и проза. С., 1987.

Чернокожев, Николай. “…Туй тежко сладострастие – безкрайна, неизменна диктатура”. ( “Книга за българския народ” ) В: Литературен вестник, бр. 17, 4-10.V.1992, с.3.

Михалаки Георгиев:

Василев, М. Михалаки Георгиев. Литературно-критически очерк. С., 1976.

Иванов, Ж. Патриархалност и литература. Тенденции в българската художествена проза през втората половина на XIX век.Автореферат към дисертация. Пловдив. 1992.

Тодор Влайков:

Иванов, Ж. Патриархалност и литература. Тенденции в българската художествена проза през втората половина на XIX век.Автореферат към дисертация. Пловдив. 1992.

Константинов, Г. Тодор Влайков. Литературно-критически очерк. С.,1960.

Алеко Константинов:

Алеко Константинов. 140 години от рождението му. С., 2003.

Българската критика за Алеко Константинов. С., 1970.

Добрев, Д. „Бай Ганьо” на Алеко Константинов – контексти на прочита. 2002.

Елевтеров, Ст. Поетиката на Алеко константинов и нашето литературно развитие. С., 1979.

Еленков, Ив. Един възможен прочит на „Бай Ганю” след препрочит на Алековата биография. В: Демократически преглед, книга 32, лято 1997, с. 365-369.

Иванов, Ж. Бай Ганьо между Европа и Отечеството. С., 1999.

Кръстева, И. Структура и смисъл на „Бай Ганю” от Алеко Константинов. В: Български език и литература. 2001, кн.5-6, с.71-82.

Ничев, Б. Алеко Константинов. С., 1964.

Пелева, И. Алеко Константинов. Биографии на четенето. 2002.

Хранова, А. Бай Ганьо на Острова, В:Демократически преглед, книга 33, есен, 1997, с.444-450.

Антон Страшимиров:

Иванов, Живко. Бит и народна митология в прозата на Антон Страшимиров. – Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, т.27, 1988, кн.1, филология.

Коларов, Р. В художествения свят на романа „Хоро”. С., 1988.

Лебедова, Р. За художествените структури в повестта „Змей” от антон Страшимиров. В: Език и литература. 1993, кн.5-6, с.79-93.

Лукова, К. Драматургичното начало в прозата на Антон Страшимиров. В: Език и литература. 1992, кн.1, с.111-128.

Топалджикова, Анна. Жертвоприношения на вярата ( Митът в драматургията на Антон Страшимиров). В: Необходимото чудо. Митът в българската драма. С., 1988, с. 71-78.

Кирил Христов:

Аврамов, Д. – „Кирил Христов” (предговор), В: Кирил Христов. Трепети. С., 1987. с.5-48.

Куюмджиев, К. Певец на своя живот. Книга за Кирил Христов. С., 1980.

Нови изследвания. Шумен. 1997.

Ракьовски, Цв. Функции на някои паратекстове в в творчеството на Кирил Христов. В: сп. Пламък, 1996, кн.7-8, с.117-137.

Стаев, Ст. Еротика в творчеството на Кирил Христов. В: Участие, 1992, кн.1, с.34-36.

Тотев, Пл. „Кървава песен”, „Чеда на Балкана”, В: Език и литература, 1992, кн. 3, с. 112-120.

Кирова, М. Млад сред стари, стар сред млади... Феноменът Кирил Христов в българската поезия от края на 19 век. В:Литературният канон. Предизвикателства. С., 2009.

Пенчо Славейков:

Българската критика за Пенчо Славейков. С., 1974.

Геземан, В. „На Острова на блажените” от П.П. Славейков. Призма-огледало-фокус. В: Литературна мисъл, 1994, кн.2, с.152-164.

Каролев, Ст. Жрецът-воин. Т. 1-3, С., 1976, 1988.

Курташева, Б. Антологии, мистификации, писма. В:Усвояване и еманципация. С., 1997. с.227-242.

Натев, А. Отмъстително блаженство. В: Усвояване и еманципация. С., 1997.

Неделчев, М. Завръщане към „На Острова на блажените” в литературната критика. Притурка към „Пенчо Славейков. На Острова на блажените”, С., 1986.

Пантелеева, Н. В поетичния свят на Пенчо Славейков. С., 1984.

Пенчо Слайвейков. Материали от научна конференция. Шумен, 1987.

Сарандев, Ив. Пенчо Славейков. Естетически и литературно-критически възгледи. С., 1977.

Спасов, О. Немско-българският Славейков. В:Усвояване и еманципация. С., 1997. с.247-252.

Стефанов, Валери. Пазарната метафорика. Към “икономическата” история на българската литература. (Популярността и доктрината на Пенчо Славейков и Кръстев). – Език и литература, 1994, кн.1, с. 74-82.

Д-р Кръстьо Кръстев:

Георгиев, Л. Д-р Кръстьо Кръстев, с., 1968.

Маринополски, Й. Критици. С., 1910.

Натев, А. Цел и самоцелност в изкуството. Критически наблюдения върху неокантианската естетика и нейното влияние в България. С., 1960.

Стаматов, Л. Д-р Кръстьо Кръстев. Личност и критическа съдба. С., 1987.

Шивачев, Р. Литературнокритическите рискове на д-р Кръстев. В: Литературна мисъл, 2002, кн. 2, с. 32-43.

П.Ю. Тодоров:

Георгиев, Л. Петко Тодоров, С., 1963.

Тенев, Л. Петко Тодоров и неговата драма “Зидари” В: Литературна мисъл, 1981, кн.8., както и В:Тенев, Л. Разкъсани мрежи. С., 1984, с. 34-53.

Тенев, Л. “Змейова сватба” - П. Ю. Тодоров. – В: Разкъсани мрежи. С., 1984, с.54-79.

Кирова, Милена. Идейното новаторство на П. Тодоров в драмата “Зидари”. В: Език и литература, 1987, кн.2, с. 48-56.

П.К.Яворов:

Българската критика за Яворов. С., 1978.

Илиев, ст. Противоречивият свят на Яворов. С., 1976.

Коларов, Р. Размишления върху палиндрома. В:Анархистът законодател. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Н. Георгиев., С., 1997, с. 157-171.

Неделчев, Михаил. За книгите от националната революция. В: Неделчев, Михаил. Сб. Яворов. С., 2005, с.138-163.

П. К. Яворов. Статии, студии, изследвания, есета. С., 1980.

Ракьовски, Цв. Пейо Яворов и българските поетически силуети. С., 1998.

Сборник „Как ехото не глъхне. Нов сборник с изследвания за П.К. Яворов”, с., 1996.

Сборник „120 години П.К. Яворов”, С., 2000.

Хранова, А. Яворов. Диалектики и алхимии. Пловдив, 1999.

Яворов – раздвоеният и единният. С., 1980.

Теодор Траянов:

Балабанова, В. Теодор Траянов. С., 1980.

Илиев, Ст. Теодор Траянов – грядущ и непознат. С., 1983.

Ликова, Р. Теодор Траянов. Неоромантични посоки в българския символизъм. В: Българският символизъм. С., 1992. с. 38-54.

Младенов, Ив. Теодоро Траянов и развитието на българския символизъм. С., 1997.

Т. Траянов. Нови изследвания. С., 1987.

Николай Лилиев:

Галонзка, Войчех. Песен и мълчание. Поетиката и светогледът на Николай Лилиев. – В: Опитомяването на скорпионите. Поглед на един чужденец към българската литература. Шумен, 1994, с. 104-121

Димитрова, Е. Изгубената история. Аспекти на митологичното и историчното в българската поезия от 20-те години на ХХ век. С., 2001.

Илиев, Ст. Николай Лилиев – син на обезверен жребий. С., 1987.

Кирова, Милена. От femina alba до corpus christi и ужаса да бъдеш девствен. (Лилиев). В: Език и литература, 1994, кн.2, с. 86-95.

Константинов, Г. Николай Лилиев. Човекът. Поетът. С., 1963.

Константинова, Е. Николай Лилиев, С., 1987.

Симеонова-Конах, Галя. Поетът и лилията. С., 1999.

Димчо Дебелянов:

Българската критика за Димчо Дебелянов. С., 1988.

Илиев, Ст. Дебелянов – между греха и разкаянието.С.,1985.

Монова, Ил. Проблеми на поетиката на Димчо Дебелянов. С., 1990.

Радинска, В. Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците. С., 1997.

Русалиев, Вл. Бездомник в нощта. Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов. С., 1936.

Хаджикосев, Симеон. Пейзаж и пейзажен щрих в поезията на Дебелянов. В: Българска литература. Критически текстове за Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Димчо Дебелянов. Под ред. на Дим. Михайлов. Слово, Търново, 1997, с. 201-211.

Емануил Попдимитров:

Кузмова- Зографова, К. Интелектуалецът Емануил Попдимитров. С., 2001.

Цоцова-Додоева, М. „Лаура” на Емануил Попдимитров и мотивът за жената и любовта в поезията на българските символисти. В:Български език и литература, 1992, кн.3. с.112-128.

Христо Ясенов:

Александров, В. Христо Ясенов. С., 1967.

Правчанов, С. Път размирно метежен. Книга за съдбата и творчеството на Христо Ясенов. С., 1974.

Чобанов, Г. „Рицарски замък” от Христо Ясенов – коректив на цялото. В: Български език и литература, 1995, кн. 4, с.10-16.

Димитър Бояджиев:

Георгиев, Л. Димитър Бояджиев. С., 1963.

Сестримски, Ив. Димитър Бояджиев. С., 1980.

Елин Пелин:

Ганчева, Бистра. Тематични акценти и структурни белези на Елин-Пелиновия разказ. – Българска литература след Освобождението до Първата световна война. Пловдив, 1989.

Елин Пелин. Сто години от рождението му. Нови изследвания. С., 1978.

Игов, Светлозар. “Под манастирската лоза” на Елин Пелин. – В:Творби от българската класика. С., 1995, с. 223-229.

Коларов, Р. Елин Пелин. С., 1995.

Михайлов, Димитър. “Под манастирската лоза”: цялото, неговите части, илюзията за сюжетност.- В: Михайлов, Димитър. Класически творби на българската литература. В. Търново, 1995, с. 139-145.

Пантелеева, Н. Естетическа специфика на лайтмотивите в разказите на Елин Пелин. В: Български език и литература, 2003, кн.1, с. 3-15.

Пелева, Инна. Елин Пелин. Езикът на езика. – В: Места от конспекта. С., 2000, с. 57-69.

Страници за Елин Пелин. Творчеството на писателя в българската литературна критика. В. Търново. 1992.

Кирова, М. Елин Пелин, или реализмът в огледалото на една утопия. В:Литературният канон. Предизвикателства. С., 2009.

Г.П. Стаматов:

Йовева, Р. Георги П. Стаматов: за някои страни от поетиката на разказа. С., 1985 г.

Минков, Борис. Идеалната скица.( За “Драски и шарки” и разказите на Стаматов ). – Литературен вестник, бр. 44, 12-18. XII. 1994, с.11. Минков, Борис. Очеркът като идеален албум. - Литературен вестник, бр. 44, 12-18. XII. 1994, с.11-12.

Султанов, С. Г.П. Стаматов – предговор към: Съчинения в два тома. С., 1961, 1983.

Цанев, Г. Г.П. Стаматов. Предговор към: Избрани разкази. С., 1961.

Чернокожев, Николай. Видено, чуто и …прочетено. За трансформиране на символните кодове в следосвобожденското време (Иван Вазов, Г. П. Стаматов). – В: сп. Литературата, 1996, кн.1, с.149-160.

Статии от електронно списание „Liternet” - http://liternet.bg/ (избрани заглавия):

Ракьовски, Цветан, 2001 - Йовковите герои четат знаци, а Вазовите – книги - http://liternet.bg/publish4/crakiovski/jovkov.htm

Стаматов, Георги, 2004 - „Под игото” - из живота на българите между романтичното и еснафското http://liternet.bg/publish10/gstamatov/vazov.htm

Чобанов, Георги, 2002 - Вазовият мит за Левски – средоточие на генеративни мотиви - http://liternet.bg/publish/gchobanov/vazov2.htm

Трендафилов, Христо, 2005 - Българските „клетници” - http://liternet.bg/publish3/htrendafilov/kletnici.htm

Добрев, Добрин, 2001 – Вазов и противопоставянето между млади и стари - http://liternet.bg/publish2/ddobrev/vazov.htm

Георгиев, Никола, 2002 - Как разказва Захари Стоянов - http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/120/zstoianov1.htm

Янев, Владимир, 2007 - За апофтегмите на Стоян Михайловски http://liternet.bg/publish14/i_ruskov/figuri.htm

Дамянова, София Ангелова, 2004 – Езикът на разделението или разделението на езиците (аспекти на метаезиковата проблематика в българската проза от 90-те години на 19 век) - http://liternet.bg/publish8/sangelova-damianova/ezikyt.htm

Вачева, Албена, 2006 - „Бай Ганьо” – неканонично - http://liternet.bg/publish4/avacheva/nekanonichno.htm

Янев, Владимир, 2009 - Алеко Константинов и Пенчо Славейков - http://liternet.bg/publish13/v_ianev/a_konstantinov.htm

Ангелова, София Дамянова, 2010 – Измеренията на поетическия сън - http://liternet.bg/publish8/sangelova-damianova/izmereniiata.htm

Георгиев, Никола, 2002 - „Спи езерото” - http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/120/spi.htm

Христов, Иван, 2008 - Пенчо Славейков. Модернисткото разбиране за понятието родно - http://liternet.bg/publish14/i_hristov/pencho_sl.htm

Чернокожев, Николай, 2001 - Пенчо Славейков - визии за отвъдното - http://liternet.bg/publish2/nchernokozhev/vizii.htm

Ракьовски, Цветан, 2008 - Образът на автора и образите на езика. Петко Ю. Тодоров (1879-1916) - http://liternet.bg/publish2/nchernokozhev/vizii.htm

Георгиев, Никола, 2002 - Раздвоеният и единният Яворов - http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/120/razdvoeniiat.htm

Димитрова, Елка, 2002 - Фигурата на несъстоялото се битие в поезията на Н. Лилиев - http://liternet.bg/publish/edimitrova/liliev.htm

Ангелов, Борис, 2002 - Наративът за вестовоя-свинар – „микрофизика” на властта в казармата - http://liternet.bg/publish/bangelov/kriticheski/stamatov.htm

Георгиев, Никола, 2002 - Жанр и смисъл в повестта „Гераците” - http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/analizacionni/zhanr1.htm

Добрев, Добрин, 2000 - „Гераците” на Елин Пелин – повест за разрушената хармония - http://liternet.bg/publish2/ddobrev/geracite.htm


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


  1. Лекционен курс – аудиторно.

  2. Семинарни занятия – аудиторно.

  3. Самоподготовка – самостоятелна работа по предварително зададена тема/проблем за семинарно занятия.


16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Завършва с изпит - писмен (тест от 25 до 35 въпроса) и устен. За преминаване към устна форма на изпит е задължително успешното полагане на теста. Крайната оценка се формира, като се има предвид представянето на студента и в двете форми на изпита.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български език.

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Главен асистент, доктор Гергина Кръстева

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


1. Литературата през 80-те години на XIX век.

Социокултурен контекст на десетилетието. Изграждането на нацията – национална идентичност, история и съвременност, осмисляне на културноисторическата съдба. Образите на отминалото – Априлското въстание, Руско-Турската освободителна война, Освобождението, Съединението в българската литература – акценти, доминанти, двойнственост в изобразяването на минало и сегашност. Развитие на жанровата система – развой на епическите, лиро-епическите, лирическите жанрове. София и Пловдив – топоси на културното стоителство. Периодични издания. Ролята и развитието на писатели, публикували първите си текстове преди Освобождението – Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, Петко Славейков. Начални изяви на Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Тодор Влайков. Настоящето като обект на пресъздаване в литературата от десетилетието. Развитие на фейлетона като публицистично-художествен жанр. Критика.

Иван Вазов

Жизнен път и творческа биография. Вазов – централна фигура в литературния процес на периода. Поезия: Първи стихосбирки – „Пряпорец и гусла” (1876), „Тъгите на България” (1877) „Избавление” (1878). Манифестно синхронизиране на групово и личностно. Представа за творческия акт и мястото на твореца - авторефлексии. Реторики на гнева, „хроники” на възторзите, особености на поетиката. Цикълът „Епопея на забравените” – социокултурен контекст на създаване, проблематика, композиция на цикъла, художествени послания. История, нация, герои. „Свое и чуждо”, национално и общочовешко. Поемите на Вазов („Грамада”, „Моята съседка Гмитра”, „Зихра”, „Загорка”, „В царството на самодивите”) – специфика на жанра, проблематика. Следосвобожденската реалност във Вазовата поезия. Поезия след 1878 г. – „Майска китка” (1880), „Гусла” (1881), „Поля и гори”, (1884), „Сливница” (1886). Граждански песимизъм, „новите кумири”, „линеещото поколение”. „Звукове” (189), „Скитнишки песни” (1899), „Под нашето небе” (1900) – Вазовият критицизъм, компрометираната идея за свобода като тържество на справедливостта. Скепсис и оптимизъм в разбирането за историята. Войните и поезията на Вазов – „Сливница” (1886). „Пъд гърма на победите” (1914) , „Песни за Македония” (1916), „Нови екове” (1917).

Лирика за природата – другото измерение на родното; човешкото и неговото съприкосновение/разлъченост с природното.

Проза: Разказите на Вазов – „Подпоручик Вълко. Разкази из Сръбско-българската война” (1886), „Повести и разкази” т. 1-3 (1891-1893), „Драски и шарки” Ч. 1-2 (1893-1895), „Видено и чуто. Разкази, спомени и пътешествия” (1901), „Пъстър свят. Разкази, спомени, драски, пътни впечатления.” (1902) „Утро в Банки. Добродушни разкази” (1905). Теми и проблеми. Поетика на Вазовия разказ. Повестите на Вазов: „Немили-недраги” (1883), „Чичовци” (1885), „Митрофан и Дормидолски” (1881). Строеж, проблематика и персонажна система. История и бит, патетика и комизъм. Смешно и трагично, достойно и срамно като част от портрета на епохата. Светът на българската национална революция и светът на „чичовците”. Романите на Вазов: „Под игото. Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението” (1894). Теми и проблеми, изобразителни похвати. Исторически и културен контекст на появата на романа. Жанрово дефиниране. Анализ на произведението – смисълът на Априлското въстание според романа, изображение на робството, организацията и подготовката на въстанието. Отношението „водач-народ”, специфика при изграждането на отделни персонажи. „Нова земя. Роман из живота на българите през първите години след Освобождението” (1896). „Свое и чуждо” в концепцията на романа. „Европейските лица” на следосвобожденския българин. „Нова земя”, „Под игото” и следосвобожденската поезия на Вазов – възможности за междутекстови прочити. „Казаларската царица” (1903). „Светослав Тертер” (1907).

Драматургия, комедиография: „Хъшове” (1894), „Вестникар ли?” (1900, комедия), „Службогонци” (1903, комедия). „Борислав” (1910), Ивайло” (1913).

Захари Стоянов

Жизнен път и творческа биография. Публицистика – основни издания, по-важни публикации.З. Стоянов като биограф - „Васил Левски” (1883), „Чардафон Великий” (1887), „Христо Ботйов” (1888) – конструиране на образите на Левски, Чардафон, Ботев, митове и реалности. „Записки по българските въстания” (1884-1892). Социалнопсихологическа мотивация на произведението. Композиция, принципи на изображение. История и личност (водачът, редникът, летописецът като фигури на националната революция). Проблемът „водач-народ”, „аз”-ът в текста, разказвачески стратегии. Жанрова, концептуална и естетическа немонолитност на произведението.

Стоян Михайловски

Жизнен път и творческа биография. „Божественият размирник” – творчеството на Михайловски в контекста на десетилетието на 80-те години на XIX век. Традиция и модерност, старо и ново. Библейски и сатирико-философски мотиви – произведенията му от 80-те години „Novissima verba”, „Поема на злото” (1889), „Euthanasia”(1884). Творчеството на Михайловски от 90-те години на века – философия на политиката и на държавата – „Книга за българския народ” (1897). „Железни струни” (1890), „Философически и сатирически сонети” (1895). Религиозни мотиви, „умозрителност” и „задушевност”.

2. Литературата през 90-те години на ХХ век.

Социокултурен контекст на десетилетието. Тематично, проблемно многообразие в литературните тесктове. Литературни направления, литературни генерации, художествено-естетически акценти – реализъм, народническа литература, пролетарски текстове. Художествени образи на селото и селския свят. Човекът и институциите, човекът и „езикът на властта”. Българско и европейско. Изграждане на художествено-естетическата стратегия на индивидуализма – образи на миналото, „европеизиране” на литературата, новата мисия на твореца, представи за читателска аудитория, търсене на общочовешки ценности. Развитие на жанровете през десетилетието. Специализиран литературен печат:литературни издания, литературни кръгове, литературни сблъсъци. Критика.

Тодор Влайков

Народничество и литература. „Дядовата Славчова унука”, „Леля Гена” (1890). Идеализация на нравствените добродетели. Жената и патриархалността. Човекът и институциите („Вестовой”, „Неприятният гост”). Бит и психологически търсения („Стрина Венковица и снаха й”). Героят на времето, идеология и персонажи – „Учител Миленков”, „Среща”.

Михалаки Георгиев

Разкази и повести. „С тебешир и въглен”. Картини из нашия съвременен живот” (1891), ”Шарен свят” (1892), „Рада. Разказ из живота на една българска задруга” (1894), „Меракът на чичо Денчо” (1901). Трагика и комизъм в изобразяването на българското село. Идеализации. Човекът и институциите, човекът и „езиците” на идеологията. Автентичност и регионалност.

Антон Страшимиров

Традиция и новаторство в интерпретирането на селския свят. Ранно творчество. Разкази: „Смях и сълзи” (1897). Специфика на конликтите. Образи на селото.

Повести: „Змей” (1900), „Габровка” (1900), „Кръстопът” (1904). „Другият” български свят. Преход и кръстопът. Романи: „Смутно време. Роман в 3 ч. Из живота ни след преврата в 1886” (1899), „Есенни дни” (1902), „Среща” (1904), „Бена” (1912). Романът „Хоро” – поетика, художествени внушения.

Драматургия: „Вампир” – проблематика, персонаж, концептуалност. , художествени

Алеко Константинов

Жизнен път и творческа биография. Нови перспективи в художествения поглед към чуждото. „До Чикаго и назад. Пътни бележки.” (1894) – „откриването на Америка, откриването на България”. „Бай Ганю. Невероятни разкази разкази за един съвременен българин” (1895) – кризата на националната идеология в края на XIX век. Структура на текста, отношение герой-разказвач. Отношение към традицията, модели на пародийното. Свое и чуждо в оценъчния контекст на (не)възможното срещане. Рецепция на книгата, стратегии за четене. А. Константинов и развитието на пътеписа и фейлетона. Пътеписи за родината. „Направата” на Алековия фейлетон, теми, проблеми и образи.

Кирил Христов

Жизнен път и творческа биография. Скандалното битуване на „странника” в литературния живот. Спорът с кръга „Мисъл”. Лириката на К. Христов – „Песни и въздишки” (1896), „Трепети” (1897), „Вечерни сенки” (1899), „На кръстопът” (1901), „Избрани стихотворения. С предговор от Иван Вазов” (1903). Пейзажната лирика на поета – земята, морето, града като извор на вдъхновение. Литературни превъплъщения – скитникът, скиталчеството и „напуснатата родина”. Любовта – еротика и възхита. „Свое и чуждо” в лириката на К. Христов, версии на българското „Самодивска китка” (1905). К. Христов като драматург („Боян магесникът”, 1911), мемоарист („Затрупана София”, 1943) и романист.

3. Български модернизъм. Естетически индивидуализъм.

Естетическият индивидуализъм като етап от българския модернизъм. Кръгът „Мисъл” – философско-естетически и литературноисторически концепции. Нова визия за родното, за изкуството, твореца и читателя в манифестите и в художествените текстове на участниците в кръга. Д-р Кръстьо Кръстев – критика и естетика. „Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература” (1907). Конфликтът с Вазов. Кръгът „Мисъл” и литературната история („Христо Ботев-П.П.Славейков-П. Тодоров-П.К. Яворов”,1917) .

Пенчо Славейков

Жизнен път и творческа биография. Литературно-естетически възгледи, статии: „Душата на художника” (1899) „Българската народна песен” (1904), „Блянове на модерен поет” (1903), „Жив е той, жив е” (1906), „Предговор към П.Кр. Яворов. Стихотворения” (1904), „Българската поезия. Преди. Сега.” (1906). Славейков и „Мисъл”. „Епически песни” Кн.1. 1896; Блянове. Епически песни. Кн.2. 1898; Епически песни. 1882-1907. 1907. Българският човек и непреходните ценности. Бит и психологизъм. Проблемът за силната, изключителна личност, разбиране за творческата личност и красотата – „философски” поеми. . „Сън за щастие” (1906) – жанрово дефиниране, световете на бляна (природата, любовта, смъртта), стратегии за четене на книгата, авторефлексии. „На Острова на блажените” (1910) – антология и мистификация, „свое” и „чуждо”, реалност и утопия, „другият бряг”. Личността – роли, маски, кодове. Авторската идентичност – провокация при четенето и разбирането на книгата. Българската литература за себе си в на „Острова на блажените”.

П.Ю. Тодоров

Жизнен път и творческа биография. „Идилии” (1908), „В сянката на Назарянина” (1910), „В Гетсиманската градина” (1914) – проблематика и персонаж. Индивидуалистични модели в интерпретацията на национални, библейски и фолклорно-митолотични мотиви. Личност и колектив. Орисията на твореца, несретничеството – самопрокуда и бягство от социума, отстояване на личността. Лиризъм. Драматургия. „Зидари” (1899), „Самодива” (1904), „Змейова сватба” (1910)- модели на родното, концептуализации на националната участ. Конфликти. Персонажи.

4. Литературата в началото на ХХ век. Символизмът като етап от българския модернизъм. Тенденции в развитието на българската проза.

Социокултурен контекст на десетилетието. Разширяване на естетическия хоризонт на художествената литература. Критиката в статута си на литературна наука и с активна оперативна функция. Развитие на лирическият жанр, специфика на подредбите – лирически цикли, антологични книги. Постижения в прозата – Елин Пелин, Антон Страшимиров, Г.П. Стаматов. Литературни полемики. Пародийната „вълна” – кръгът „Българан”, хумористични издания. Литературните пародии.

Български символизъм. Ключови понятия в естетиката на европейския символизъм – текстове-манифести. Особености на направлението у нас – автентика и влияния (руски символизъм, френски символизъм, немски символизъм). Концепции за „началото”, представителите на символизма у нас. Манифестните художествени текстове – „Новий ден” на Т. Траянов и „Песен на песента ми” на П. К. Яворов. Периодични издания, обвързани с естетиката на направлението – „Художник” (1905-1909), сб. „Южни цветове” (1907), „Из нов път” (1907-1910), „Наш живот” (1901-1912), „Звено” (1914). Българският символизъм след войните – „Хиперион” (1922-1931).

П. К. Яворов

Жизнен и творческа биография. Лирика. Ранният Яворов – патриотични носталгии, интерес към социалното. „Стихотворения” (1901) (Второ издание - 1904). „Нощ” – средищно място на творбата в ранната лирика на поета. Философско-естетически проблеми в поезията на Яворов. „Безсъници. Стихове” (1907). Манифестът „Песен на песента ми”. „Подир сенките на облаците”. Отбрани стихотворения. (1910). Любовта у Яворов – несбъднатост, невъзможност. Серафичност и демоничност в образа на любимата жена. Яворовият лирически човек – измерения на страданието. Яворов и символизмът. Драми „В полите на Витоша. Трагедия” (1911), „Когато гръм удари, как ехото заглъхва. Пиеса” (1912). Персонажи, конфликти. Кодът на автобиографичното във „В полите на Витоша”. Рецепция на Яворовите драми във времето на тяхната поява. Яворов като мемоарист – „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902-1903” (1909) и биограф „Гоце Делчев” (1904).

Теодор Траянов

Жизнен път и творческа биография. Неземният призрачен свят – „Regina Mortua” (1909). „Химни и балади” (1902-1909). Символистичният образ на родното – атавистично-месианистични аспекти – „Български балади” (1921). Пророкът и пилигримът – скитнически и пророчески мотиви в лириката на Траянов. Личността и символизмът, храмът на изкуството – „Пантеон” (1934).

Николай Лилиев

Жизнен път и творческа биография. Отказаният свят, скръбта, смирението – „Птици в нощта” (1918), „Лунни петна” (1922), „Стихотворения” (1932). Символистичната Родина („Родина”). Съдбата на „Ахасфер” („Ахасфер”). Николай Лилиев и пределите на българския стих – особености на поетиката. „Мълчанието” на Лилиев в контекста на модернистичните светогледни принципи.

Димчо Дебелянов

Жизнен път и творческа биография. Кръгът „Звено” и сътрудничеството с Димитър Подвързачов. Проблеми и теми в лириката на поета. Художественият свят на Дебеляновите елегии. „Скритите вопли” на човешкото страдание, блянът за завръщане. Кръстопътният свят на лирическия човек в лириката на Дебелянов – самота и пленничество, градът. Лицата на абсолютното – „Миг”, „Гора”. Дебеляновата лирика и войната. Поемата „Легенда за разблудната царкиня”.

Емануил Попдимитров

„Юношески стихотворения” (1911), „Сънят на любовта” (1912), „Песни” (1914), „Плачущи върби” (1914).

Христо Ясенов

„Рицарски замък” (1921).

Димитър Бояджиев

Образът на победения и уморен човек в творчеството на Димитър Бояджиев. Светът на другите. Сонети, елегии, любовна лирика. („Уморен”, „В самотия”, „Октави”, „Покой”, „С дълбока нежност”, „Писмо”, „Трепет”, „Раздяла”, „Сподавен вик”, „Марсилия”, „Вечерен трепет”).

Елин Пелин

Жизнен път и творческа биография. Разказите на Елин Пелин („Разкази”, т. 1-2, 1904-1911) – трагиката на всекидневието, „сиромашката радост” на селянина. Приказки и „мечтатели”. Героите на Елин Пелин – социални и етически измерения на човешкото. Структурно-композиционни особености на Елин-Пелиновия разказ. Пътят на разказа от Иван Вазов до Елин Пелин. Поетика на късия разказ. Повестите на Елин Пелин – „Нечиста сила” (1909), „Гераците”(1911), „Земя” (1922) – проблемни и тематични аспекти, крахът на патриархалните добродетели. Темата за наследството – моделните сюжети и литературната им версия, метаморфози. Престъпление, грях и възмездие – (не)сбъдването на изкуплението във версиите на „Гераците” и „Земя”. „Под манастирската лоза” (1909-1934) – проблематика и персонажи. „Другият глас” на Елин-Пелиновата проза. Триделният художествен свят на цикъла. Художествени концепции за живота и греха, добро и зло, изкушение и грях. „Под манастирската лоза” - модела на дидактичното срещу традицията на дидактиката.

Г.П. Стаматов

Българската военщина и селският човек. „Празните” светове на българските военни елити. Морал и крахове в модерния български град, в социално-психологическия облик на обществото „Откога Загорови са щастливи” (1894), „Ларинов” (1899), „Picknick” (1899), „Вестовой Димо”(1899), „Вирянов”, „Венски” (1901), „Бивши Лермонтов”(1905), „Малката Нана”(1919), „Малкият Содом”(1920-29), „Паладини”(1920-29).


б) семинари (списък от теми или текстов файл)


1. Разказите на Иван Вазов – теми и проблеми в сб. „Драски и шарки”. Стореж и изобразителни принципи в „Кардашев на лов”. Възможностите на сравнителната перспектива – „Дядо Йоцо гледа” и „Gronde Maritza tiente de sang”. Композиционни особености на Вазовия разказ.

2. Поезията на Иван Вазов. Цикълът „Епопея на забравените” – художествена структура, конструктивни принципи, водещи мотиви. Вазовата концепция за историята. Библейският код.

3. П.П. Славейков – „На Острова на блажените”. Антология и мистификация. Личността – роли, маски, кодове. Българската литература за себе си в „На Острова на блажените”.

4. П.К. Яворов – манифестът „Песен на песента ми” . Философско-психологически мотиви.

5. Символистичната Родина в лириката на П. К. Яворов, Николай Лилиев и Теодор Траянов.

6. Елин Пелин и повестите му „Гераците” и „Земя” – престъпление, грях, възмездие. Повествователни принципи. Поетика.


в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 11 април 2018 г. :: :: Стр. от .



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница