Специалност(и)



Дата14.03.2018
Размер87.92 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 16/1/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по общо езикознание и история на българския език

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филология

Специалност(и)

<наименование>1


БЕИ, БЕРЕ, БЕИспЕ

БЕКЕ, БЕТЕ



ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Историческа лингвистика (Старобългарски език)

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


бакалавър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


І

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


1 и 2-ри

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


8

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


Проф. дфн Марияна Цибранска – Институт за български език при БАН - София

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


1. Овладяване на необходим минимум от лингвистична информация за анализ на първата писмено засвидетелствана историческа форма на българския език

2. Създаване на умения за анализ на конкретни фонетични и граматически

явления

ще могат ...


Придобиване на умения за сравнение и обяснение на диахронните явления в

съпоставка със съвременните им резултати в историята на българския език.


10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


аудиторно

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Курсът лекции по Старобългарски език е първият от трите, обединени под титула „Историческа лингвистика” (Историческа граматика на българския език с Българска диалектология), който приключва в ІІІ курс.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Курсът по Старобългарски език си кореспондира с Българска обща и средновековна история, с Археология, с Теология, със Славянско езикознание.

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Курсът Старобългарски език има за цел да формира фундаментални познания върху най-ранния славянски език в историята, за запознае студентите с първите старобългарски азбуки – глаголица и кирилица, да изгради трайни граматически умения за анализ на средновековни текстове.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


Кирил Мирчев. Старобългарски език. С., 1985 и др. издания.

И. Добрев, Ж. Икономова, А. Тотоманова.Старобългарски език X и XI клас на НГДЕК. С., 1983, 1985.

И. Гълъбов. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. Част първа. Увод и фонетика. С., 1980.

Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис. С., БАН, 1991.

Изследвания по Кирило­Методиевистика. С., 1985.

К. Куев. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете.С., 1979.

К. Иванова. В началото бе книгата. С., 1983.

Д. Петканова. Константин­Кирил, денница на славянския род. С., 1983.

15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


лекции, семинарни занятия, тестове, самоподготовка

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Завършва с тест за допускане до изпит, в който се оценяват познанията върху основните фонетични и морфологични особености на старобългарския език, после следва полагане на изпит

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български в съпоставка със славянските езици

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Доц. д-р Христина Тончева

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


УВОДНИ ВЪПРОСИ

1. Старобългарският език като културно­историческо и лингвистично понятие. Същност и хронологически граници. Значението на старобългарския език като наука.

2. Източници за изучаване на старобългарския език. Старобългарски писмени паметници, епиграфика, акростихови творби.

3. Проблеми на старобългарските азбуки. Културологични и езикови факти и теории.

4. Старобългарският език като говорим и книжовен. Делото на Константин­Кирил и Методий.

5. Етническата основа на старобългарския език.

6. Названия на старобългарския език в науката. Терминологични проблеми.

СТАРОБЪЛГАРСКА ФОНЕТИКА

7. Фонетична система на старобългарския език. Произход и основна характеристика на гласните и съгласните.

8. Основни звукови закони в старобългарския език. Същност на закона за отваряне на сричката ( тенденция към възходяща звучност). Следствия.

9. Образуване на носови гласни.

10. Ликвидна метатеза.

11. Възникване на сонантични р и л.

12. Монофтонгизация на низходящите дифтонги.

13. Ерови гласни ­ произход, особености, промени с еровете в старобългарския период.

14. Тенденция за палаталност. Старобългарските палатализации.

15. Първа палатализация на веларните съгласни.

16. Втора палатализация на веларните съгласни.

17. Трета палатализация на веларните съгласни.

18. Промени на съгласните пред j.

СТАРОБЪЛГАРСКА МОРФОЛОГИЯ

19. Старобългарската именна система ­ обща характеристика. Класификация на основите на гласна и основите на съгласна.

20. Основни граматични характеристики на съществителните имена. Понятие за синтетичния характер на старобългарския език.

21. Съществителни от ­а­ и -ja- основи.Примери.Склонение.

22. Съществителни от ­о­ и -jo- основи. Примери. Склонение.

23. Съществителни от стара ­ŭ- основа. Примери. Склонение.

24. Съществителни от стара -i- основа. Примери. Склонение.

25. Съществителни от стара ­ū-основа.Примери. Склонение.

26. Съществителни с основи на съгласни ( -n-; -nt-; -s-; -r- ).

27. Прилагателни имена. Прости и сложни форми.Степени за сравнение.

28. Обща характеристика на старобългарските числителни имена.

29. Обща характеристика на местоименната система. Лични местоимения, анафоричното местоимение. Склонение.

30. Други видове местоимения: показателни, притежателни, въпросителни, неопределителни, отрицателни, относителни, обобщителни.

31. Старобългарската глаголна система ­ обща характеристика. Граматични категории на глагола.

32. Глаголни основи.Тематични и атематични глаголи.

33. Сегашно време на тематичните и атематичните глаголи. Групиране на глаголите в спрежения.

34. Инфинитив и супин.

35. Старобългарският имперфект. Формообразуване и функции.

36. Старобългарският аорист. Видове аорист. Формообразуване и функции.

37. Други минали времена. Старобългарският перфект и плусквамперфект.

38. Изразяване на категорията бъдеще време в старобългарския език. Бъдеще време в миналото, бъдеще предварително.

39. Повелително наклонение.



40. Причастията в старобългарски език. Видове, формообразуване .Употреба на причастията.

б) семинари (списък от теми или текстов файл)



в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 14 март 2018 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница