Специфика на интегрираното обучение при деца с увреден слух в съвременните условия

Изготвил: Научен ръководител:

Ира Младенова ас .Неда Балканска
София 2010г.

СЪДЪРЖАНИЕ

І. Социализация на децата с увреден слух.

1.1. Същност на понятията интеграция и интегрирано обучение.

1.2. Модели на интегрирано обучение при деца с увреден слух.

1.3. Мястото на специалното училище при интегрирането на децата с увреден слух.
ІІ. Условия за интегрирано обучение на децата с увреден слух в общообразователните учебни заведения.

2.1. Избор на образователна среда за детето с уврден слух.

2.2.Изготвяне на индивидуална програма за обучение на детето с увреден слух в масовото училище.

2.3.Оптимизиране на училищната среда .

2.4. Адаптиране на педагогическия подход при интегрирането на дете с увреден слух.

2.5. Ролята на слухово-речевия рехабилитатор и ресурсния учител.

ІІІ. Особености на интегрирането при деца с увреден слух (наблюдения от практиката)


ІV. Литература

Увод
Във всяко общество съществува група от хора чийто здравен статус, психологическо състояние, потенциални възможности за обучение и развитие, както и потребности, ги поставят в по-неблагоприятно положение спрямо останалите членове на обществото. Голям процент от населението на всяка държава се състои от хора, имащи известни физически, сензорни или ментални различия. Проблемът е особенно актуален в областта на образованието, което има образователна и социализираща функция. Достъпът до образование и наличието на подкрепяща среда за деца с увреждания, които имат специални образователни потребности са предпоставки за равнопоставеност и равни възможности пред хората с увреждания на трудовия пазар и за пълноценното им участие в живота .

Л. С. Виготски описва пагубния ефект който социалната изолация

оказва върху хората с увреждания. В съвременната специална педагогика в световен мащаб се говори изключително много за процесите, свързани с интеграцията, социализацията и адаптацията на децата със слухови увреждания. Признава се правото им на образование наравно с другите.

Отношението към децата с увреждания и към тези със слухови нарушения би трябвало коренно да се е променило в наше време, но старите разбирания са се запазили в много висока степен и се предават от поколение на поколение, с изключение на хора, които са близо до проблема. Не се осъзнава, че децата с увреждания имат същите потребности както връстниците си – да обичат, да бъдат обичани , да се научат да живеят в същия свят в който живеем и ние.

Важна задача днес е обществото да открие нова посока и ново възприема-

не на тези деца. Днес тази задача е особено актуална и значима когато България е част от Европейската общност.

3

През последните десетилетия във всички региони по света е изминат дълъг път от философия на покровителство към хората с увреждания,

живот. Хората с увреждания изискват равни възможности за достъп до всички обществени ресурси, които включват: образование, нови тех-

нологии, здравни и социални услуги, спорт и дейности за свободното време, стоки и услуги.

В момента в България значителен брой деца с увреждания не полу-

чават образование или се обучават в домовете си чрез индивидуална фор-

ма на обучение. Така те са лишени от възможността да общуват със своите връстници, да бъдат самостоятелни и равнопоставени .

Интеграцията на децата с увреждания в масовите учебни заведения

увеличава шансовете им за реализация в живота. С включването им в

масовото училище се слага край на тяхната изолация – те няма да познават

и да се движат само в семейна среда , а ще опознаят хората и света около себе си.

и ефективността на интегрираното обучение и възпитание на децата със слухови увреждания в условията на масовото учебно заведение.

2.Анализ на условията и средата в специалното училище и интегрираното обучение на децата със слухова депривация в общообразователното.

3.Изследване на специфични проблеми на интегрираното обучение.

4.Социализацията на децата със слухови нарушения.

5. Нагласите на учители, родители и деца свързани с интегрираното обучение.

Обект на интерпретация на проблема са децата със слухови нарушения интегрирани в масовото училище.

Предмет на анализа са факторите и условията оказващи, влияние върху интегрираното обучение и възпитание.

Според мен интегрираното обучение и възпитание създава

възможности за промяна на общественото мнение по отношение на деца-

та със СОП и в частност на тези със слухови нарушения. То води до по-добрата им социална интеграция и им предоставя равен шанс в образованието и живота.


І. Социализацията на децата с увреден слух.
Отношението на всяка държава към възпитанието, обучението, рехабили- тацията и социализацията на лицата с увреден слух представлява важен критерий за нейната хуманност и степен на развитие. Формирането на перспективна система за образование предполага преразглеждане не само на структурата, методологията, технологията на процеса на обучение, но и на целите на образованието и неговите стратегии. Новите условия и интегрираното обучение поставят нови изисквания пред българското училище даващо правото на всяко дете да получи качествено образование и професионална квалификация, способстваща успешното им вграждане в социума. Важно място в тях се отделя на спецификата на обучението и социализацията на децата със слухови увреждания. В тази насока те представят един образователен стандарт, който отговаря на обществената потребност от създаване на условия, средства и модели, чрез които по най-достъпен и ефективен начин децата със слухови нарушения да бъдат приобщени към социалната среда.

При този социализационен процес от особено важно значение е системното управление и регулация на отношенията между външната и вътрешната среда на интегрираното дете с цел постепенното компенсиране на психо - социалната дефицитарност. Слуховото увреждане предполага специфична динамика на психичните процеси, на потенциалните му способности и потребности. Интегрираното обучение създава възможности за практикуване на социални взаимоотношения в рамките на зоната на най-близкото предстоящо развитие и в съответствие с условията на определена „социална ситуация” която се превръща чрез конкретни дейности в „социална ситуация на развитие”.

Интегрирането представлява взаимно проникване. При интегрираното обучение в детската градина, училище или университета на деца със специални образователни потребности се осъществява именно такова проникване на две среди една в друга. (Радулов, 2004).

За успешната интеграция на децата с увреден слух в тези институции, трябва да са изпълнени определени изисквания, за да се осигурят пълноценни условия за обучение на всяко дете: организирането на училищната среда – тя трябва да бъде съобразена с индивидуалните особености на детето, да стимулира формирането на положителна самооценка, да предлага оптимален за възможностите на детето учебен план; работата на педагозите – да се съобразяват с индивидуалността на всяко дете с увреден слух, да поддържат високо професионално равнище относно знанията, които им преподават, да адаптират педагогическия си подход съобразно с техните потребности. Друго важно условие е децата да постъпват в училище с определена готовност, да е налице социална зрелост в съответствие с възрастовите и училищни норми. Много важни са и високото равнище на психофизическо и речево развитие, съответстващо на нормата или близко до нея; реални възможности за овладяване на учебния материал в сроковете, предвидени в учебните програми; психологическа готовност на децата с увреден слух за интегриране в масовата детска градина и училище; емоционалните особености на детето, психическата му стабилност; личните и поведенчески качества. (Балканска, 2009).

Обучението и рехабилитацията на слухово увредените деца е свързано с решаването на много задачи, което предизвиква дискусии по различни проблеми. Все по - често се обръща внимание на темите за интеграцията на децата с увреден слух. Налице са много мнения по тези два проблема в световен мащаб, което намира отражение и в нашата страна, за която са характерни твърде крайни позиции. За да се достигне до една балансирана позиция е необходимо да се уточнят и анализират някои основни понятия.

В нашата практика понятията интеграция и интегрирано обучение се смесват. От социологическа гледна точка се разграничават следните области на интеграция: интеграция в семейството, извън него, различни форми на предучилищна и училищна интеграция, професионална интеграция и интеграция в свободното време .

От позицията на педагогиката се открояват две основни понятия: формална и социална интеграция.

Формалната интеграция е присъединяване на децата с увреден слух към средата от чуващи и обвързване с тях за реализиране на определена цел. Чисто формалната училищна интеграция се проявява когато слухово увреденото дете е член на класа от чуващи и участва в учебния процес, но е игнорирано като партньор в игрите и общуването поради речевите проблеми.

Социалната интеграция се постига тогава, когато между децата с увреден слух и чуващите деца се осъществява пълноценна комуникация, т. е. това означава приемането му от чуващите връстници.

У нас превес има формалната интеграция. За да се интегрира детето с увреден слух в чуваща среда, е необходимо да се предлагат разнообразни алтернативи на интегрирано обучение, а не само традиционните форми на включване в общообразователни паралелки или специални класове в масовото училище. Тези форми са подходящи само за някои деца. За да се изгради ефективна образователна система е необходимо добре да се познават формите на интегрираното обучение за конкретната група деца.

Пример за социална интеграция в масова детска градина може да бъде случаят на почти седем годишния Й. Той е дете с придобита глухота в предлингвистичния период, имплантиран на около две и половина. Й. посещава полудневна подготвителна група в масова детска градина, обучава се по общообразователната програма. Участва във всички дейности заедно с другите деца. Общуването е предимно чрез словесната реч. За осъществяването на пълноценна комуникация, трябва ясна и умерена артикулация, както и поддържането на зрителен контакт. Има два вида интегрирано обучение: екстренално и интернално. При първия вид деца с увреден слух се обучават съвместно с чуващи деца . При втория вид се обучават съвместно глухи и слабочуващи деца. Ясно е, че трябва да се прилагат различни модели интегрирано обучение:

- в масови класове с по – малък брой ученици с ежедневна работа над езика и речта;

- в масови класове с ежедневна работа над езика и речта със слухово – речеви рехабилитатор, а също така и ежедневни допълнителни занятия.

Частично – при този модел деца с увреден слух се включват в масовите групи и класове само за част от деня. Тук също могат да се разграничат различни видове частично интегриране:

- посещения на слухово увредени ученици от специалните в масовите училища за определени занятия или занимания .

- специални класове от деца с увреден слух в общообразователните училища с възможности за участие в учебните часове на чуващите ученици.

- специални класове от слухово увредени деца в масовите училища без участие в уроците на чуващите им връстници.

Чрез този модел децата натрупват социален опит извън специалното училище и пансиона и усвояват нови ценности.

В рамките на този модел децата с увреден слух се запознават със света извън специалното училище, а чуващите деца изграждат представа за особеностите на хората с увреден слух. Много важна роля имат педагозите, които направляват и регулират създаващите се контакти между децата с увреден слух и чуващите. Задачата им е трудна и е свързана с разрешаването на възникнали конфликтни ситуации.

4. Превантивно, при което чуващи и деца с увреден слух на едно и също равнище на развитие се обучават в специално училище. Прилага се в немско езичните страни. Временното интегриране е и подготовка към другите форми на интеграция. Някои деца могат да се насочат и към частична интеграция, за да се прецени дали интегрираното обучение е подходящо за тях. С други думи интеграцията може и трябва да се осъществява и от класните стаи на специалното училище. Но не трябва да се забравя, че интегрираното обучение не може да посрещне и удовлетвори потребностите на всяко дете с нарушен слух.

Има вътрешни и външни условия относно интегрирането на детето в общообразователно учебно заведение. Външните са свързани с образователната система в условията на която ще се извършва обучението на детето, а вътрешните с равнището на психо - физическото и речево развитие на детето.

4. Наличие на условия за оказване на детето на ефективна и квалифицирана допълнителна помощ – ресурсен учител и слухово – речеви рехабилитатор. Това показва , че нашата система вече е готова за осъществяване на качествено интегрирано обучение.

6. Създаване на гъвкави условия, при които детето може да премине от масовото училище в специалното и обратно . Само по този начин могат да се отчитат индивидуалните особености на конкретното дете и да се търси оптималният вариант за неговото пълноценно развитие. Ясно е, че образователната система трябва да осигурява разнообразни варианти, които могат да отговарят на разнообразни потребности.

7. Осигуряване на децата с увреден слух с висококачествена звуко- усилваща апаратура и технически средства, които да подпомагат работата в клас . Това е още един показател, който показва неподготвеност на нашата система да посрещне слухово увредените деца в образователното училище. Интегрираното обучение изисква значителен финансов ресурс.

Вътрешните показатели включват:

1. Високо равнище на психофизическо и речево развитие, съответстващо на нормата или близко до нея . Това условие е много важно, тъй като дава възможност на слухово увреденото дете да се чувства равностоен партньор на чуващите си съученици и в учебната дейност и в процеса на общуване. Когато детето не се затруднява да комуникира с връстниците си е възможно приемането на детето с нарушен слух от чуващите ученици.

2. Реални възможности за овладяване на учебния материал в сроковете, предвидени в учебните програми.

Това условие е свързано с предходното и е предпоставка за изграждане на увереност на детето в собствените му възможности, както и чувство за равнопоставеност с останалите деца в класа. Всичко това има огромно значение за психическата стабилност на детето.

Ресурсният учител помага при усвояването на учебния материал, при формирането на комуникативни способности. Преди урока той поставя основата, за да разбере детето новата информация; запознава детето с новите думи. След урока преговаря най– важните моменти от урока. Друга задача на ресурсния учител е контакт с ръководството на училището и съучениците на детето с увреден слух, с цел разбирането и приемането му от средата .

Целта на рехабилитатора е да формира правилна устна реч и да подпомага овладяването на словесния материал, преподаван в клас. Най-добрия вариант е слухово увреденото дете да се ползва от помощта и на двамата.

Трябва да се отбележи, че във всеки от описаните модели на обучение се предвижда интегриране на слухово увредените деца, дори когато обучението се осъществява в специалното училище.

Така специалните училища удовлетворяват потребностите на тези деца, за които общообразователното училище не е добър вариант и едновременно с това предлагат разнообразни възможности за контакти с чуващи, които да предизвикват позитивни емоции у двете групи деца.

Ето защо лозунгът „ Училище за всички деца” не е напълно правилен, тъй като не е възможно общообразователното училище да се адаптира към индивидуалните особености на всички деца с увреден слух. Разминаването между условията и специфичните особености на децата рефлектира негативно в най-голяма степен върху слухово увредените деца и техните семейства.

Една от основните задачи на слухово-речевия рехабилитатор е провеждането на предоперативна рехабилитация, която е различно понятие от общата рехабилитация на децата с увреден слух. Когато става въпрос за определяне на критерии при постъпване в училище, не трябва да се смята, че те ще определят дали едно дете с увреден слух е подходящо за този тип обучение, а дали това обучение е подходящо за съответното дете.

Целта е да се открие оптималният вариант за всяко дете в зависимост от неговите индивидуални възможности и потребности, а не да се регистрират ограниченията във възможностите му.

За жалост у нас подобни критерии не са дефинирани и реален подбор при интегрирането на децата с увреден слух не се осъществява. Това означава, че в общообразователното училище могат да попадат деца, които не са в състояние да се справят с изискванията и темпа на обучение. За преодоляването на този проблем е необходимо решението за интегрирането на детето да не се взема само от родителите, а от екип, който включва в основното си ядро: ресурсен учител, слухово-речев рехабилитатор, семейството на детето, педагози и представител на ръководството на общообразователното заведение. Към екипа могат да се привлекат и други специалисти.

Учителите играят важна роля в живота на децата с увреден слух. Важно е те да са запознати с въздействието, което оказва слуховото нарушение върху поведението и самочувствието на децата. Те се чувстват различни от останалите ученици в класа поради проблемите в комуникацията, както и поради ползването на слухов апарат, кохлеарен имплантант, които правят нарушението им видимо за всички. Децата с увреден слух изглеждат социално незрели, лесно раними, затворени в себе си и неуверени във възможностите си. Те се уморяват по-лесно от чуващите си съученици. Нарастването на тази умора може да доведе до чести прояви на раздразнителност в класната стая, отказ от участие в учебния процес, липса на концентрация.

За изграждането на адекватно самочувствие, което е проблем за всички групи деца с увреден слух, голямо значение има подходът на учителя.

Интегрираното обучение не е просто приемане на детето със слухови нарушения в общообразователното училище. За реалните успехи на тези деца е задължително осигуряването на редица условия, както и внасянето на някои промени в училищната среда. Най – важните от тях са: прецизен избор на децата за които интегрираното обучение е най-удачният вариант, осигуряване на адекватна материална база и технически средства, адаптиране на средата към особеностите на слухово увредените ученици. Важно е понятието интегрирано обучение да се разграничи от понятието интеграция. Интеграцията има по-широк смисъл и включва в себе си включващото обучение. Това означава, че тези деца с увреден слух, които се обучават в специални училища, не са лишени от възможността за интеграция. За целта в практиката са познати и се прилагат разнообразни форми, които осигуряват контакти между тях и чуващите. С други думи интегрираното обучение дава резултат тогава, когато се прилага адекватно и когато за него се полагат сериозни усилия, които включват и значителни финансови условия.