Спецсеминар На тема: „ Счетоводна политика на „Пресков" ад" Изготвили: Проверил: Доц д-р Анита Атанасова

Спецсеминар

„Счетоводна политика на „Пресков” АД”

Доц.д-р Анита Атанасова

спец. „Счетоводство и контрол”

IV ^{– ти} курс; 9 група

Счетоводната политика е възприет от предприятието счетоводен модел за отчитане на неговата дейност през отчетния период и представлява съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури, възприети за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовия отчет.

Разработената и утвърдена от ръководството на предприятието в началото на отчетния период /календарна година/ счетоводна политика, служи като модел за счетоводното отчитане на осъществяваната в предприятието дейност за същия период и е основен ориентир за всеки потребител на счетоводна информация. Въпросите, които могат да бъдат включени в счетоводната политика, са разнообразни и се определят в зависимост от характера и особеностите на предприятието: определяне на формата на счетоводството; начинът за формиране на цената на придобиване на активите, а заедно с това и методите за оценка на материалните запаси при тяхното придобиване; методите за оценяването на паричните средства във валута при тяхното потребяване; методите на амортизация; определянето на основните производствени разходи за дейностите; момента на реализация и т.н.

Счетоводната политика на предприятието е вътрешен нормативен документ, който може да бъде представен като заповед, правилник, наредба или други подобни.

Счетоводната политика на предприятието е вътрешен нормативен документ, който може да бъде представен като заповед, правилник, наредба или други подобни.

Възприетата от предприятието счетоводна политика се оповестява като приложение към годишния финансов отчет, а всяка промяна спрямо предходния отчетен период, се оповестява, като задължително следва да се посочат причините, които са я наложили. Основания за промяна на счетоводната политика са преминаването от един общоприет счетоводен принцип към друг счетоводен принцип, включително и на методите за прилагането на тези принципи. Промяната е позволена и ако тя се налага от закон или друг орган, който определя счетоводните стандарти. Извън тези случайтя може да се изменя само ако промяната доведе до по-подходящо представяне на събитията или сделките във финансовия отчет на предприятието.

Основното изискване е счетоводната политика да е приета до началото на текущата година, за да се прилага цялостно както при текущото отчитане, така и при съставането на финансовия отчет. За целта е необходимо да се осигури съответствие със:

-принципите определени в Закона за счетоводството - предпазливост, съпоставимост, предимство на съдържанието пред формата и запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период.

-изискванията, определени в Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия.

-изискванията, определени в Международните счетоводни стандарти на финансови отчети- по въпроси, за чието решаване няма изрични разпоредби в Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия

-съдържанието на вътрешните нормативни актове на предприятието, отразяващи спецификата на неговата дейност.

Счетоводството е модел на реалното функциониране на предприятието, който се подчинява на определени правила за отразяване на икономическите процеси.

Възникнали предимно като практически правила, а не като теоретични идеи, счетоводните принципи имат възможността постоянно да се променят и усъвършенстват. Те се отличават с гъвкавост и адаптивност към изменящата се икономическа реалност, а същевременно съдържат и алтернативни възможности за счетоводна интерпретация.

Независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между краен и начален баланс - В Закона за счетоводството е регламентирана независимостта между отделните отчетни периоди. Разделянето и продължителността на функционирането на предприятието на отделни отчетни периоди е необходимо за измерване на резултата и за оценяване на рентабилността. За да има сравнимост, всички периоди трябва да бъдат равни помежду си.

Съгласно този принцип информацията за извършените сделки, отразена във финансово-счетоводните отчети, се отнася за периода на съответната отчетна година. Тя не може да бъде коригирана през следващи отчетни периоди, а с одобрението на годишния финансов отчет счетоводния цикъл се затваря за изтеклия период.

Спазването на този принцип довежда до използването на регулиращи сметки за приходите и разходите - т.нар. приходи и разходи за бъдещи периоди. Донякъде това затруднява някои потребители на годишните отчети , за които е важно да знаят размера на печалбата на предприятието като разлика между действително постъпилите приходи и платените разходи за отчетния период. Приходите и разходите се регистрират, когато действително са получени приходи и фактически са направени разходи. С този вид отчитане се измерва реалната печалба, а не годишния финансов резултат.

При възникване на събития от минали отчетни периоди, които са станали известни през текущия, но са възникнали в предходния период и не са били отчетени в съответното предприятие, се осъществяват корекции на финансовия резултат. Отчитат се извънредните приходи и разходи в момента на тяхното констатиране през текущия отчетен период или предизвикват счетоводни корекции в количествен и стойностен аспект на активите, пасивите и капитала. Корекции на счетоводните отчети за минали периоди след тяхното приемане не се извършват.

Задължителен принцип на отчетността е и стойностната връзка между краен и начален баланс. Този принцип предполага задължително представяне по един и същ начин и размер на имущественото и финансово състояние на предприятието в края на един и в началото на следващ отчетен период.

Принципът на предпазливост е фундаментален счетоводен принцип.

Необходимо е да се отчитат всички предполагаеми рискове и евентуални загуби, които са породени по време на приключилия или на следващия отчетен период, дори ако тези рискове и загуби са станали известни до датата на съставянето на баланса.

Предпазливостта предполага такъв метод на измерване, който изразява в най-малка степен благоприятния ефект от сделката върху резултата на предприятието за текущия период. Този принцип обхваща следните изисквания към практическото счетоводно отчитане:

- отчитане на действителния финансов резултат;

- отчитане на всички предполагаеми рискове и евентуални загуби;

- отчитане обезценяването на активите и пасивите;

- не компенсиране на вземания и задължения, на разходи и приходи;

- отчитане на разходите, когато са вероятни, а на приходите, когато са сигурни.

Крайният резултат е елиминиране на възможността да бъде завишена печалбата. Много често благоразумието е в противоречие с някои други принципи, особено с принципа за вярно и честно представяне, с принципа за текущо начисляване и с концепцията за историческата цена. Когато съществуват такива конфликтни точки, се възприема водещ да остане принципът за предпазливост.

Основно влияние на оценките на финансовите отчети, наред с принципите за историческата и актуалната цена, оказва принципът “действащо предприятие”. Този принцип легитимира в известна степен принципа на историческата цена. В съответствие с това активите и пасивите се записват по тяхната историческа цена и по нея активите се реализират, а пасивите се погасяват.

Спазването на принципа цели по-ясното тълкуване на финансовите отчети, съпоставимост на данните и показателите за различните отчетни периоди възможност за проследяване на съществуващите тенденции.

При настъпване на промяна в методите на оценка и амортизация през текущия отчетен период, тя следва да се оповести, чрез посочване на причините за това и влиянието й върху финансовия резултат.

За отчитане на активите и пасивите съществува цяла гама от текущи оценки, чрез които намира проявление принципът на историческата цена. Съгласно неговата определеност към датата на придобиване или възникване активите и пасивите се оценяват по:

-цената на придобиване – за закупените активи;

-себестойността – за създадените в предприятието активи;

-продажната цена – за безвъзмездно придобитите активи, установени при инвентаризацията на некомпенсирани излишъци, за получените използваеми отпадъци, за получените без съпроводителен документ активи и други;

- номиналната стойност – за паричните средства, за вземанията и задълженията в левове;

- обменния курс на БНБ – за финансовите средства, за вземанията и задълженията в чуждестранна валута; когато валутата не се котира от БНБ- по обменния курс на сделката.

Следователно нито една от тези оценки не е общовалидна и абсолютна. Оценката на активите и пасивите в известен смисъл е условна, защото зависи от редица фактори, влияещи при формирането конкретната цена. Това е главната причина, поради която историческата цена е възприета като основен критерий за оценка. Тя е израз на паричните единици в момента, когато активите или пасивите са влезли в предприятието.

Разработването на счетоводната политика се основава и на принципа предимство на съдържанието пред формата. Той изразява отношението между стопанското съдържание и юридическата форма. За да може дадена информация да представлява достоверен израз на сделките и другите събития, те трябва да са осчетоводени и да бъдат представени съгласно тяхната същност и стопанска реалност, а не просто според правната им форма. Причината за подобна счетоводна интерпретация е, че не винаги същността на една сделка или друго събитие съвпада с видимата правна форма на проявление.

Израз на степента на прагматичност на счетоводната информация при вземането на управленски решения е принципът същественост. Една информация се счита за съществена, ако без нейното получаване потребителя не би взел дадено решение или би възприел друго решение, което има неблагоприятно влияние върху него.

Друг аспект на принципа същественост, е необходимостта от цялостно и пълно оповестяване в Приложението към годишните отчети на информацията за съществени събития и пера, настъпили след датата на съставяне на баланса. Тази информация има за задача да отрази събитието от гледище на неговия характер и на влиянието му по приблизителна оценка върху финансовия резултат.

При изготвяне на годишните отчети трябва да се спазва и принципът на съпоставимост между приходите и разходите, които произтичат пряко и съвкупно от едни и същи сделки или събития през един и същ отчетен период. Принципът на съпоставимостта означава, че когато дадена сделка засегне едновременно и приходите и разходите, влиянието им трябва да се отрази в рамките на един и същ отчетен период. За целта трябва да се вземат предвид критериите за:

-съотношението между разходи и приходи;

-текущо начисляване;

-момента на признаването на приходите.

Съпоставимостта на приходи и разходи се разглежда по отношение на отделни сделки и по отношение на връзката между тях с отделните отчетни периоди – минали, текущи и бъдещи.

Доминираща цел при изготвянето на финансовите отчети, залегнала и в счетоводната политика е вярното и точно представяне на информацията във финансовия отчет. Счита се, че това изискване е спазено, когато е постигнато съблюдаване на всички принципи и изисквания към счетоводната политика. Тъй като няма конкретно дефиниране на понятието “вярно и честно представяне” се приема, че съобразяването с общите счетоводни принципи осигурява неговото постигане.

И така, изхождайки от същността, дефинирането и разграничаването на всички счетоводни принципи, се стига до извода, че те са:

- задължителната информационна база за изграждане на годишните финансови отчети;

- критериите, спрямо които одиторите проверяват счетоводната информация, посочена във финансовите отчети;

-отправните точки за оценка на финансовото и имуществено състояние на предприятието от външните потребители.

При формирането на счетоводната политика ръководителите на предприятието трябва да имат предвид йерархията на нормативните актове и това, че се дава приоритет на правните норми, които стоят на по-високо равнище в йерархичната стълбица.

Във връзка с необходимостта от констатиране законосъобразния характер на счетоводната политика и при оповестяването й като приложение на годишния финансов отчет на предприятието, се посочва информация за:

1/ методите на амортизация

2/ методите за оценка на материалните запаси при тяхното потребление

3/ бази за разпределение на непреките технологични основни производствени разходи

4/ начините за определяне на етап завършен договор за строителна дейност и услуги

5/критерии за признаване на държавните дарения като приходи

6/непредвидени събития настъпили по време на съставяне на счетоводния баланс

7/ събития настъпили след датата на изготвяне на счетоводния отчет

8/ методи за признаване на приходи

9/ други сведения определени за оповестяване в НСС или преценени от ръководството на предприятието като съществени.

Целта на всяка разработена и внедрена счетоводна политика е чрез нея годишните финансови отчети да дават сигурност, че информацията в тях е ²:

1/ необходима за вземане на решения от потребителите на Финансови отчети

2/ надеждна – информацията представлява достоверно резултатите и финансовото състояние на предприятието, отразява икономическата същност на събитията и операциите.

Модели на счетоводната политика - Върху формирането на счетоводната политика на предприятието влияят разнообразни вътрешни и външни социално-икономически фактори, което обуславя нейния индивидуален , а не универсален характер.

Вътрешни фактори са :

- регионалната и националната социалноикономическа конюнктура /национално законодателство – счетоводно,търговско, трудово, данъчно/

- фаза на икономическия цикъл в който се намира предприятието /депресия, подем, спад, криза/

- юридически статут и предмет на дейност на предприятието

- разполагаеми ресурси и степен на тяхната ликвидност

- вид на собственост върху тях и др.

Външни фактори са:

-регионална и глабална социално – икономическа конюнктура

-Международни счетоводни стандарти, директиви на ЕС и др.

-Международни програми за икономическо развитие на страната

Под влиянието на посочените вътрешни и външни фактори предприятието може да възприеме и трябва да избере един от различните варианти на теоретични модели, класифицирани по определени критерии.

Според връзката на счетоводната политика на предприятието с обхвата и съдържанието на търговското, трудовото, счетоводното и данъчното законодателство счетоводната политика бива:

а/ обвързана с разпоредбите на законодателството

б/ независима от разпоредбите на законодателството

в/ частично обвързана с разпоредбите на законодателството

Според фазите на икономическия цикъл, в който се намира страната и предприятието, счетоводната политика бива:

а/ при дефанзивна/отбранителна/ икономическа конюнктура

б/ стабилизационна икономическа конюнктура

в/ експанзивна/завоевателна/ икономическа конюнктура.

Според степента на обобщаване на отчетните данни /счетоводната информация/ се различават:

а/ счетоводна политика в отделно нефинансово предприятие – то осъществява своята дейност като юридически обособена самостоятелна стопанска личност.Има съдебна регистрация, определяща предмета на дейността и разкрити разплащателни сметки в банки. Предоставя самостоятелен годишен финансов отчет.

б/ счетоводна политика в икономически групи – които имат характер на корпоративни структури /холдинги, картели и др./. Счетоводната политика се ръководи и предопределя от предприятието майка, като има характер на консолидационна счетоводна политика.

В зависимост от степента на устойчивост счетоводната политика бива:

а/ условно-постоянна счетоводна политика – която е неизменна по принцип от основаването до закриването на предприятието.

б/ условно- променлива счетоводна политика – която не е устойчива както през отделните отчетни периоди, така и в рамките на даден отчетен период.

Според връзката с екологията, предприятието провежда:

а/ екологична счетоводна политика

б/ традиционна / неекологична/ счетоводна политика.

Всички други сведения, определени за оповестяване в националните счетоводни стандарти или преценени от предприятието за съществени.

Промени в счетоводната политика се правят рядко, но когато това се налага, са определени два възможни подхода. Според първия препоръчителен - промяната засяга неразпределената печалба от предходната година. Следователно не се променя в текущата година. За сравнимост промяната намира отражение и в информацията, посочена в предходната година на отчета на приходите и разходите и в баланса. Според втория подход алтернативен - промяната намира отражение в текущата година, като определения размер на влиянието се отразява и в другите приходи или разходи. За да се осигури възможност за сравняване, се прави проформа отчет за приходите и разходите, баланс, отчет за паричния поток и за собствения капитал така, сякаш новата политика е прилагана и през предходната година.

Обща информация за „Песков” АД

Дружеството „Пресков”АД е регистрирано като акционерно дружество в гр.Стара Загора. Седалището и адресът на управление на Дружеството е гр.Стара Загора, кв.”Индустриален”. Акциите на Дружеството не са регистрирани за продажба на фондова борса.

„Пресков”АД е регистрирано с решения на Старозагорски окръжен съд: от 1995 г по фирмено дело №3042 и решение 3282/02.08.2000 г. с 99.68 % частно и 0,32% държавно участие. Към датата на съставяне на Годишния финансов отчет капиталът на дружеството е изцяло частен.

Основният капитал е представен по неговата номинална стойност и съответства на актуалната му съдебна регистрация, внесен напълно в размер на 250 856 лв, разделен на 250 856 броя акции по 1 / един / лева всяка.

Дружеството се управлява от три членен Съвет на директорите: Митко Динев, Антон Андронов и Ирина Динева. Изпълнителен директор на „Пресков”АД е Митко Динев, а Антон Андронов е Председател на СД.

Към датата на съставянето на ГФО Съветът на директорите е делегирал права за управление на Дружеството на прокуриста Васил Петров Василев от дата 16.02.2010г.

Дружеството осъществява производство на ковашко - пресови изделия. Дейността на дружеството се осъществява чрез обособено звено – цех, на територията на гр. Стара Загора.

„Пресков”АД произвежда изковки от въглеродна и легирана стомана предназначени за: телферостроенето, хидравлика, селско стопански машини, жп транспорт, минната промишленост, машиностроене и други. Дружеството произвежда широка гама ковано-обемно щамповани детайли с тегло до 25 кг. След нарязване на заготовката на детайла в Заготвителен участък, в съответствие с технологичната карта следва разпределяне по ковашка линия в Ковашки участък.

В зависимост от технологичната карта се прилагат различни довършителни операции – термична обработка, почистване с дробометни машини, механична обработка. Кованите изделия, произвеждани от фирмата, са разнообразни и трудно могат да бъдат сравнявани едно с друго поради спецификата си.

Пазарната политика на „Пресков”АД е ориентирана основно към износ на продукцията за страните членки на Европейския съюз. Също така се поддържа и националния пазар, в който има утвърдени позиции.

Финансовият отчет към 31 декември 2009 г. (включително сравнителната информация към 31 Декември 2008 г.) е одобрен и приет от Съвета на Директорите на 05.03.2010 г.

Финансовите отчети на „Пресков”АД са изготвени в съответствие с Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, приети от Министерския съвет и в сила от 01.01.2008 г.

Най-значимите счетоводни политики, прилагани при изготвянето на тези финансови отчети, са представени по-долу.

Финансовият отчет е изготвен при спазване на принципа на историческата цена, модифициран в определени случаи с преоценката на някои активи и пасиви. Базите за оценката са оповестени подробно в счетоводната политика към финансовия отчет.

Следва да се отбележи, че при изготвянето на представените финансови отчети са използвани счетоводни оценки и допускания и при определяне на стойността на някои от активите, пасивите, приходите, разходите и условните активи и пасиви. Въпреки че тези оценки са базирани на най-пълното познаването на текущите събития и действия от страна на ръководството, реалните резултати могат да бъдат различни от направените оценки и допускания.

„Пресков”АД представя сравнителна информация в този финансов отчет за една предходна година-годишен одитиран финансов отчет за 2008 г.

В случаите, в които е променено представянето и класификацията на статии от финансовия отчет, сравнителната информация е рекласифицирана с цел постигане на съпоставимост с текущия период. Такива рекласификации се налагат с цел постигане по-добра съпоставимост с данните за текущата година. Данните, посочени във финансовите отчети за 2008 и 2009 г. са сравними и разбираеми. Същите са обект на оповестяване в пояснителните приложения към настоящия финансов отчет.

Всички данни за 2009 г. и 2008 г. са представени в хил.лв.

Отделните елементи на финансовите отчети на „Пресков”АД се оценяват във валутата на основната икономическа среда, в която предприятието извършва дейността си (“функционална валута”). Финансовите отчети на Дружеството са изготвени в български лева (лв.). Това е функционалната валута и валутата на представяне на „Пресков”АД.

Сделките в чуждестранна валута се отчитат при първоначалното им признаване в отчетната валута на „Пресков”АД по официалния обменен курс за деня на сделката, (обявения фиксинг на Българска народна банка). Приходите и разходите от курсови разлики, които възникват при уреждането на тези сделки и преоценяването на паричните позиции в чуждестранна валута в края на периода, са отразени в Отчета за всеобхватния доход.

Валутният борд в България е въведен на 1 юли 1997 г. в изпълнение на препоръките на Международния Валутен Фонд (МВФ) и първоначално стойността на българския лев бе фиксирана към стойността на германската марка в съотношение 1:1. След въвеждането на еврото българският лев бе фиксиран към еврото в съотношение 1EUR = 1.95583 лв.

На 31.12.2009 г. заключителният курс на българския лев спрямо щатския долар е в съотношение 1USD = 1,36409 лв., швейцарски франк - 1,31458, а спрямо английската лира в съотношение 1GBP = 2,16353 лв.