Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност)



Дата23.12.2016
Размер62.23 Kb.
Появата на СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност) в  началото на 1981г. беше огромна изненада за научното общество,  дотолкова-доколкото, голяма част от изследователите смятаха, че светът  се намира на ръба на пълното елиминиране на инфекциозните заболявания.  СПИН, инфекциозно заболяване, което подтиска дейноста на имунната  система, се причинява от т.нар. вирус на синдрома на придобитата имунна недостатъчност или HIV (human immunodeficiency virus), част от групата на ретровирусите.  Името СПИН е въведено през 1982г. Жертвите на това заболяване, което  има летален завършек, умират най-често от различни опорнюстични  инфекциозни заболявания, чието развитие е възможно поради силно  увредената имунна система.

Появата на това заболяване, беше  последвана от множество опити от страна на учените да открият неговия  причинител. През 1983г. и 1984г. , двама учени, заедно с екипите си,  съобщиха, че са изолирали HIV, вирусът причиняващ СПИН. Единият от тях  е френският имунолог Luc Montagnier (1932 - ), работещ във френският институт "Луи Пастьор", а другият е американският имунолог Robert Gallo (1937 - ), работещ в National Caner Institute в Bethesda, Maryland.  И двамата излседователи идентифицирали HIV, като причинител на СПИН и  установили, че патогенът е ретровирус, което означава, че носителят на  генетичната му информация е РНК, вместо ДНК. Откритието било последвано  от спор свързан с въпроса за първооткривателя на вируса, но днес Gallo  и Montagnier са считани за съоткриватели на HIV.

Във вътреклетъчната среда на клетката гостоприемник, HIV използва ензим, известен като обратна транскриптаза,  за да изготви ДНК-копие на генетичната си информация. Единичната верига  на ДНК, след това се реплицира в двойно-верижна форма и се вгражда в  ДНК на клетката гостоприемник, от където дава инструкции за синтезата  на нова вирусна РНК. Вирусната РНК, от своя страна индуцира синтезата  на белтъчни капсомери, от които в последствие, заедно с вирусната РНК,  се изграждат новите HIV вируси. Огромен брой нови вирусни частици  напускат клетката гостоприемник преди тя да загине. HIV уврежда  имунната система, като навлиза в лимфоцитите и макрофагите, където се реплицира, след което ги убива и накрая засяга нови клетки.

Учените  смятат, че HIV се е появил в подножието на пустинята Сахара (Африка),  след което се е разпространил в Европа и САЩ. Поради факта, че при  маймуните съществуват вируси, които подтискат имунната система, учените  смятат, че тези вируси са мутирали до HIV, в организмите на хора, които  са яли такова заразено месо от маймуни и в последствие са се разболели  от СПИН. Петнадесет годишно момче с кожни увреждания е първият  документиран случай на СПИН. Неуспели да установят причината за смъртта  на момчето, докторите замразили отделни негови тъканни проби, след  което при по-нататъшни изследвания, се установило, че тъканите са били  заразени с HIV. През 60-те години на 20 век, докторите регистрирали  множество случаи на болни от СПИН, които починали в резултат на  левкимия. След няколко десетилетия, заболеваемостта от СПИН достигнала  такива мащаби, че СПИН-ът бил класифициран като отделно специфично  заболяване. Епидемиолозите, учени изследващи заболеваемостта, причините  и разпространението на заболяванията, насочили вниманието си към  СПИН-а. Американският учен James Curran, работещ с Центъра За Контрол и Превенция На Заболяванията (Center for Disease Control and Prevention - CDC),  блесна с усилията си насочени към проследяване появата на HIV.  Първоначално разпространен в САЩ, сред хомосексуалистите, HIV бързо се  разпространява и сред останалото население. Понастоящем новите случаи  на заразяване с HIV, значително се повишават в групата на  хетеросексуалните, като 20% от заболелите от СПИН са жени. Световно  разпространената СПИН епидемия е отнела живота на повече от 6,5 милиона  души и е предизвикала заразяване на други 29 милиона. Ново заразяване  със СПИН се появява на всеки 15 секунди.

HIV не е разпространен  равномерно из целия свят; повечето от страдащите от това заболяване  хора живеят в развиващите се страни. В Африка същестува най-голям брой  на заразени със СПИН, но най-висока е честотата на заразяване в  юго-източна Азия и Индийския субконтинент. В САЩ, въпреки, че  заболяването е било концентрирано в големите градове, се е  разпространило и в по-малките такива, както и в провинциите. Ако,  някога СПИН, беше водеща причина за смъртта на хората между 25 и 44  години в САЩ, днес тя заема втора място след нещастните случаи.

HIV  се предава посредством телесните течности. Главният начин за предаване  на HIV от заразен човек е по полов път, особено при вагинални и анални  сношения, както и при орално-генитален контакт. Хора приемащи  интравенозни медикаменти и използващи общи медицински игли са изложени  на особено голям риск от заразяване с HIV. Съществува около 15-25%  вероятност за предаване на HIV от майка на новороденото, преди и след  раждането, като този процент значително се повишава, в случай, че  новороденото бива кърмено от майката. В редки случаи, в страни като  САЩ, където кръвта се изследва за наличие на HIV, заболяването бива  предавано при кръвопреливане, или пък при преливане на кръв-съсирващи  фактори. Друг фактор свързан с предаването на HIV, е повишения риск от  заразяване със СПИН у хора страдали от предавано по полов път  заболяване.


Лабораториите използват тест за HIV-1 ( съществува и друг вид HIV, който се нарича HIV-2 ), който се нарича ИЛАЙЗА ( enzyme-linked immunosorbant assay - ELISE ). За първи път разработен от Robert Gallo и неговия изследователски екип, ИЛАЙЗА тестът е базиран на следния факт  - въпреки, че заболяването атакува имунната система, специфичен вид  B-клетки, започва да образува антитела за борба срещу чуждородния агент  ( HIV ) в продължените на седмици или месеци след началото на  заразяването. Тестът открива наличието на антитела срещу HIV-1 и  взаимодейства с тях, което е съпроводено със спрецифична цветова  промяна. Недостатъците на теста са свързани с невъзможноста му да  идентифицира: 1) пациенти, които са заразени, но имунната им система  все още не е образувала антитела срещу вируса 2) такива, които са  заразени с HIV-2. ИЛАЙЗА тестът, може също така да даде фалшив  положителен отговор на човек, който страда от друго, различно от СПИН  заболяване. На пациенти с полоцителен ИЛАЙЗА тест се прави второ по  специфично излседване за да се потвърди наличието на СПИН. Създаден  през 1996г. , този тест, открива HIV антигени, белтъци образувани от  вируса и може следователно да открие HIV, преди тялото на пациента да е  започнало да образува антитела. Бяха създадени, също така, отделни  тестове за HIV-1 и HIV-2.

След като HIV навлезе в организма,  заболяването преминава през редица различни фази, достигайки до  състоянието означавано като СПИН. Ранните фази на заболяването могат да  бъдат придружени от симптоми особено характерни за грипа, като  например, температура и главоболие. Тези симптоми обикновено  продължават от 1 до 3 седмици след заразяването. След това индивидът  остава относително "здрав", докато вирусът се реплицира и имунната  система образува антитела. Тази фаза продължава обикновено, докато  имунната система, все още успява да "възпира" вируса. Развитието на  заболяването се съпровожда с намаляване броя на особен вид имунни  клетки известни като CD4-T лимфоцити. HIV атакува тези имунни  клетки, като се свързва с техните CD4 рецептори. Вирусът атакува също  така и макрофагите, клетките представящи антигена на Т-хелперите.  Развитието на заболяването може също така да бъде определно,  посредством установяване количеството на HIV в кръвта. След няколко  месеца или години, развитието на заболяването достига до нов етап, при  който се наблюдава намаляване броя на CD4-T клетките и появата на  незаплашващи живота симптоми като обща слабост и подуване на лимфните  възли. Центърът За Контрол и Превенция на Заболяванията е установил  конкретно определение за диагнозата на СПИН в състава на което броят на  CD4-Т клетките е по малък от 200 за кубически милилитър кръв.

Въпреки  значителния прогрес, който бе постигнат във връзка с лечението на СПИН,  лекарство за заболяването все още не е открито. През 1995г. учените  създадоха ефикасен коктейл от медикаменти, който подпомага спиране  развитието на заобляването. Сред многобройните вещества, коктейлът  съдържа zidovudine (AZT), didanosine (ddi) и протеазни  инхибитори. AZT и ddi са нуклеозиди, които представляват градивни  блокове на ДНК. Ензимът обратна транскриптаза, по погрешка се съединява  с лекарствените вещества във вирусната верига, като по този начин спира  ДНК-синтезата. Използван сам, AZT работи временно, докато HIV не развие  имунитет срещу него. Протеазите са ензими, които са необходими за  възпроизвеждането на HIV, когато протеазните инхибитори бъдат въведени  в организма те блокират ензимите и по този начин спират репликацията на  самия вирус. През 1995г. Федералното Ръководство По Лекарствата ( Federal Drug Administration ) удобри т.нар. saquinaviras,  първите протеазни инхибитори, използвани в комбинация с нуклеозидните  медикаменти като AZT; това беше последвано от удобряването ( през  1996г. ) употребата на протеазните инхибитори ritonavir и indinavir,  самостоятелно или в съчетание с нуклеозиди. Комбинацията от различни  медикаменти води до по-голямо увеличаване на антителата и по-силно  намаляване броя на HIV, отколкото, който и да е медикамент, използуван  самостоятелно. Въпреки подобрението на пациентите използващи подобни  медикаментозни коктейли, те не се излекуват напълно от болеста, поради  наличието в организма на инактивни вируси. Изследователите са в  непрекъснато търсене на евентуални възможни пътища за отстраняването на  тези вируси от организма. В борбата срещу СПИН, изследователите, също  така правят опити и за създаването на ваксина срещу заболяването. Като  допълнение на класическия метод за изготвяне на ваксина от  "омаломощени" патогенни агенти, учените се опитват да създадът ваксина  от единични вирусни белтъци.



Борбата срещу СПИН включва също  така предотвратяване предаването на заболяването. Заразени индивиди  могат да предадат инфектирани с HIV макрофаги и Т-лимфоцити посредством  телесните си течности. Половите контакти и употребата на наркотици са  най-честите начини за предаване на заболяването. Обикновено по време на  полов акт, вирусът навлиза във вътрешната среда на организма  посредством малки, окрити ранчки. Той също така, може да бъде внесен в  организма при използването на общи инфектирани медицински игли. С цел  да се намали предаването на HIV сред хората по света, бях осъществени  редица публични здравно-образователни и социални програми. Жизнено  важно е да се увеличи информираността на хората относно природата на  СПИН-а, както и относно условията и поведението, които ги поставят в  риск от заразяване или разпространяване на заболяването.
Каталог: devedu -> resources
resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип
resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години
resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб
resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г
resources -> Конкурс "Можем да победим бедността"
resources -> Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие
resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II
resources -> V. мерки и подходи за постигане на целите VI. Дейности и финансова рамка VII. Организация на изпълнението на плана


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница