Списание „Прозорец”1/11



Дата23.10.2018
Размер53.5 Kb.
#94381

© Списание „Прозорец”1/11

МОЛИТВА В АДА

Ярл Пейсти


Съществува ли задгробен живот? Безсмъртен ли е човекът? Ако е така, къде отива душата му, когато той прекрачи прага на смъртта? Тези въпроси интересуват човека през цялата му история. Може ли да се намери точен отговор за тях? Да. Има един сигурен източник, на който можем да се доверим напълно, и той е безпогрешен - Библията, Божието Слово. На въпроса къде ще бъде във вечността душата, напуснала земния си живот, може да отговори само Бог. И Той го прави в Своето Слово, в Свещеното Писание. Всички други тълкувания за отвъдния живот, които не се съгласуват с Писанието, трябва да бъдат отхвърлени категорично като човешки измислици.

Но какво казва Божието Слово за задгробния живот? Това е много важно, защото вечността очаква всички нас. Според Свещеното Писание има само две възможни места: раят или адът. Библията никъде не посочва каквото и да било трето място, като например чистилище. Това е човешка измислица, внушена от дявола. Той повече от всеки друг не иска човек да се замисли за вечността, а ако се замисля, да не бъде много разтревожен от този въпрос, тъй като там уж има възможност да се поправи. Това е лъжа на врага на човешките души.

Божието Слово казва, че във вечността няма възможност за покаяние, нито за каквото и да било поправяне. Ако би могло да се покаеш, след като умреш, земният живот нямаше да влияе върху живота след смъртта. Но в Посланието на ап. Павел към галатяните е казано: «Не се лъжете; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот» (Гал. 6:7–8).

Иисус Христос дава ярък пример за отвъдния живот. Това е историята за богаташа и Лазар. След смъртта си Лазар е отнесен от ангелите в рая, а богаташът отива в ада. И в ада, в мъките от пламъците какво прави? Тази нещастна душа се моли: «Отче Аврааме! Смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък» (Лука 16:24). Какво е правил богаташът, докато е бил на земята? «Обличаше се в в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества» (ст. 19). Ясно е казано, че е сеел за плътта си. Мислел е само за настоящето, за земното, за това, как да угоди на плътта си. Не е мислел нито за Бога, нито за вечността.

Тук, на земята, не се е молил. Да се моля? Защо? Всичко имам, напълно съм задоволен от положението си, не ми трябва Бог. За какво да Го моля, щом имам всичко? Нямам нужда да се моля. В Библията два пъти е написано: «Безумният каза в сърцето си: „Няма Бог» (Пс. 14:1; 53:1). Господ нарича безумен онзи, който в сърцето си Го отрича. Но има хора, които с устата си се молят, а сърцето им е далеч от Бога. Те рецитират Господната молитва и я знаят така, че и насън могат да я повторят без грешка. Но колкото и да странно, всеки път, когато я повтарят, нарушават третата заповед: «Не изговаряй напразно името на Господ, Твоя Бог; защото Господ няма да смята за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му» (Изх. 20:7). Да се молиш не от сърце, а машинално, без да осъзнаваш за какво, е мерзост пред Бога. Като израилтянин този богаташ несъмнено е посещавал Божия дом, спазвал е ритуала на богослужението, повтарял е молитвите и символа на вярата, а сърцето му е било празно.

Но в ада молитвата му е искрена, сърдечна, сега той вярва, че има Бог и вижда това, което преди никога не е виждал: небесно царство. И мъките му се засилват още повече, защото вижда Лазар в рая, а вече не може сам да попадне там. Сега той не повтаря някакви заучени думи за молитва. Моли се усърдно, с вик, така, както никога не се е молил преди.

И е удивително, че в първата си истинска молитва той моли за вода! Да беше молил на земята със същата искреност за водата, която предлага Христос, щеше да я получи. Но уви! Тук, на земята, не е смятал, че му трябва онази вода, която би му дала вечен живот. А сега е там, където няма вода, а само вечен, изгарящ огън.

Напълно е възможно, изпълнявайки религиозните си задължения, той да е бил в храма, когато Христос е провъзгласил със силен глас: «Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мен, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието» (Йоан 7:37–38). Но дори да беше обърнал и най-малко внимание на тези Христови думи, сигурно щеше да махне с ръка: «За каква вода говори Той, за какво ми е тя? Аз имам всичко, всеки ден вдигам пиршества, не пия вода, а най-добрите вина. Какво може да ми даде Той, което аз нямам?»

Да беше повярвал на думите на Христос: «Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот» (Йоан 4:14)! Ако беше постъпил както самарянката, която казва: «Господине! Дай ми тази вода!», Господ щеше да му даде. Тя си тръгва радостна, опростена, получила източника на живата вода. Тази жена получава вечен живот след първата си молба!

Богаташът обаче никога не е молил, никога не се е молил истински и се отправя към вечността без Бог и без Христос.

Как стоят нещата с твоята безсмъртна душа, приятелю? Молил ли си се някога? Не питам дали си изговарял молитви. Възможно е дори няколко молитви да знаеш наизуст. Не питам колко пъти си посещавал църква, колко свещи си запалил или колко пъти си се поклонил до земята пред изображенията. Не. А питам молил ли си се искрено? Усещал ли си нужда, усещал ли си такава жажда да познаеш Бога, че от дълбочината на сърцето ти да се изтръгне толкова силен вик, че да не можеш да го удържиш?

Ако е така, със сърцето си усещаш, че това е било истинска молитва! Било е вик на душата, копнеж по Бога! Досега нито веднъж не си се обръщал така към Бога. Имало ли е при теб нещо подобно? Имаш ли искрено желание да намериш Бога, да се помириш с Него? Чувстваш ли, че без Него не можеш? Ако отговорът ти е положителен, радвай се, приятелю. В такъв случай си блажен. Христос казва: «Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят» (Мат. 5:6). Блажени са, които гладуват днес, в този живот. И какво трябва да направиш, ако усещаш тази жажда? Просто да дойдеш при Христос и Той ще ти даде живата вода. При теб тя ще стане извор на вода, която тече за вечен живот!

Как може човек да провери дали е спасен наистина, има ли вечен живот, Божие дете ли е? Във Второто Послание към коринтяните ап. Павел пише на вярващите: «Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?» (II Кор. 13:5). Това е признакът дали Христос живее у теб. Ако ти, приятелю мой, нямаш Бога, ако Христовият Дух не пребъдва у теб, не си Божие дете. Само онзи, който има Христовия Дух, е спасен. Това е сигурно доказателство, че си християнин. Колко важно е да бъдеш уверен в отговора на този най-решаващ въпрос. От твоя отговор зависи къде ще прекараш вечността!

Но има ли сигурен признак за това, че Христос живее у теб? Има цял низ от признаци, но тук ще посоча един от най-надеждните.

Този признак е молитвата. За да убеди съмняващият се Анания, че Савел, гонителят на Църквата, наистина е станал християнин - нов, новороден човек, - Господ му казва само три думи: «Ето, той се моли» (Деян. 9:11). А нима Савел преди това не се е молил? Според изискванията на Закона той не само се е молил няколко пъти на ден, а и е постил редовно. Но в Божиите очи това е било формално, празни думи, обред без живот. Веднага след срещата с възкръсналия Христос по пътя за Дамаск Савел за първи път в живота си започва да се моли така, че Бог обръща внимание на неговата молитва и затова казва: «Ето, той се моли.»

Ако сме Божии деца, у нас живее Светият Дух, а Той е Дух на молитвата. И «самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда» (Римл. 8:16). Божият Дух «ходатайства за нас с неизговорими стенания» (ст. 26). Верният белег, че си Божие дете, е чувството на зависимост от Бога, усещането, че постоянно се нуждаеш от Него и искаш Той винаги да е с теб.

Богаташът не е преживявал това усещане. Тук, на земята, той не е потърсил необходимост да дойде при Иисус, Който да му даде реки от жива вода. Ако беше получил тази вода тук, нямаше да му се наложи да моли за капчица от нея вече две хиляди години.

Но молитвата му се оказва напразна. Късно я е изрекъл. А и не се е обърнал към този, който би могъл да му отговори. Той моли човека Авраам, един от светиите. Колкото и свят да е Авраам, той е човек и в Своето Слово Бог строго забранява да се покланяме на човек.

Колко пъти срещаме в Свещеното Писание призива: «Елате!» В Библията е казано недвусмислено кого да търсим със своите нужди, към кого да се обръщаме за спасението на душите си. Нито към светиите, нито към ангелите, нито към починалите, а само към Иисус Христос. Между Бога и човека няма друг посредник освен Иисус Христос. Той единствен може да каже, че никой не идва при Отец по друг път освен чрез Него. Нито един светец не е способен да заеме Неговото място. Затова Божият Син е станал Човек, за да бъде Посредник между Бога и хората. Само Той може да ни изкупи. В Библията четем: «Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците – Човекът Христос Иисус, Който отдаде Себе Си като откуп за всички» (I Тим. 2:5–6).

Молитвата на богаташа към Авраам е единственият случай в Свещеното Писание, когато е отправена молитва към светия. И както тази молитва в ада се оказва безплодна, така и тук, на земята, молитвата, отправена към светци, не може да даде резултат. Молитвата към светци или молбата за тяхното посредничество не е нищо друго освен издевателство над Бога и Неговия Син, Който е единствен Посредник между Него и хората. Божието Слово строго забранява всяко поклонение на творението. Само Създателят, Бог в три Лица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух - е достоен за слава и поклонение. И само към Него трябва да отправяме молитвите си.



Молиш ли се ти, приятелю? Блажен си, ако усещаш нужда от Бога. Трябва само да отвориш вратите на твоето сърце, да Го поканиш и да се предадеш в Неговите ръце. Никога няма да съжаляваш за това. Нека самият Божи Дух ти помогне. Христос казва: «Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен» (Откр. 3:20).




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница