Списание „Прозорец”1/12 каквото посееш яков Никел



Дата30.07.2018
Размер55.5 Kb.
#77433

© Списание „Прозорец”1/12

КАКВОТО ПОСЕЕШ

Яков Никел
Историята с Валтасар (Дан. 5 гл.) е интересна, особено като се замислим над обстоятелствата, при които се е случила. Навуходоносор, бащата на Валтасар, построява град Вавилон, който има формата на четириъгълник с 24 км дължина и ширина, т.е. 576 кв. км. Обиколката на града е около 96,6 км. Той е заобиколен от висока стена. Река Ефрат минава през града. По бреговете се извисяват храмове и дворци, между тях е кулата Вил. Формата и структурата на царския дворец наподобяват тези на града като цяло.

Навуходоносор взема жена от планинска страна. Тя тъгува за планините по родните си места. В нейна чест царят издига изкуствени планини и насажда дръвчета, за да й напомнят за природата, сред която е израсла.

Нашата история започва с това, че персийският цар Кир настъпва със своите войски към Вавилон. Валтасар има достатъчен запас от храна и вода и не се притеснява. Зад високите и широки стени на града той се чувства в безопасност.

Но греши. Всъщност недооценява врага си. Хората на Кир работят денонощно. Без да спират, те копаят канал, за да отклонят реката и да влязат в града по нейното дъно. Кир успява. Превзема Вавилон през нощта, когато Валтасар пирува.

Валтасар прави голям пир за хиляди велможи и сам пие вино пред тях (Дан. 5:1). Пирува, а би трябвало да пости. Със сигурност поговорката: «Морето му е до колене» се отнася за него. Фактът, че пирува по време на обсада, показва, че обича веселбата. Девизът на живота му е: «Яж, пий и се весели!»

Пиршествата потискат Божието Слово и в нашия живот. Те пречат на духовния ни ръст. Тези, които ги търсят, винаги са недоволни и привличат към себе си Божия гняв. Така хората в град Помпей живеят безгрижно и се веселят, когато огнената лава на вулкана Везувий ги погребва. Това е ярка картина на Божия съд. Много трудно е да придобиеш за Бога хора с подобен начин на живот. По-лесно е бирници, блудници и пияници да влязат в небесното царство, отколкото такива хора.

Валтасар е отдаден на разпътство. «Когато вкуси от виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които Навуходоносор, баща му, бе изнесъл от Йерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му» (Дан 5:2, СИ). Това е подигравка с Бога. След като тези хора се напият, те прославят своите богове. Валтасар не само хули Божието име, но и осквернява свещените съдове. Той хвали езическите богове. Ако хората от света споменават Божието име, то е, за да го хулят.

Валтасар смята, че е в безопасност. Той е защитен от дебелите стени на Вавилон, има много храна. Настъплението на мидо-персийските войски малко го вълнува. Хулителите на Бога не осъзнават опасността, в която се намират. «Безумният каза в сърцето си: «Няма Бог» (Пс. 14:1). «Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се» (Лука 12:19, СИ). Но Бог казва: «Тази нощ ще ти поискат душата» (ст. 20).

Смъртта на Валтасар не настъпва без предупреждение. По време на пиршеството се появяват пръсти на човешка ръка и започват да пишат върху огряната от светилника варосана стена на царския дворец. Бог иска да спре безумието на царя и да го предпази. Пророк Даниил прочита написаното и го обяснява на царя. Бог дава на Валтасар възможност да се обърне и да се покае, но той не се възползва от нея. Да, Господ винаги предупреждава човека. Той изпраща при народа Си пророци, благовестители и Своето Слово. Изпраща Светия Дух, чрез Когото призовава грешника към покаяние и към Христос. Бог предпазва хората чрез едни или други събития. Савел неслучайно пази дрехите на тези, които убиват с камъни първомъченик Стефан. Чрез пророк Даниил Бог казва на царя: «И ти, негов сине, Валтасаре, не смири сърцето си, ако и да знаеше всичко това» (Дан 5:22). Валтасар знае, че всемогъщият Бог е дал на баща му Навуходоносор царство, величие, чест и слава. Той знае, че баща му е съгрешил пред Бога, че сърцето му се е възгордяло и духът му се е ожесточил до дързост. Бог е лишил Навуходоносор от славата и го е наказал с необичайна болест, така че той е живял с дивите зверове и е ядял трева като вол. Валтасар знае, че баща му накрая се е покаял и Бог му е върнал царството и славата.

Днес хората знаят за Бога не по-малко от Валтасар. Ако на него е било дадено време да се покае, то и за нас е определено такова време. И то е сега. Различно е с града Ниневия. Ниневийците обявяват пост и седят в пепел. Те знаят как да се покаят. Савел също знае, когато пада по лице пред Иисус и казва: «Господи, какво искаш да направя?» (Деян. 9:6, СИ).

Валтасар се надига против Господ на небесата с това, че осквернява съдовете на Божия дом и слави сребърни, златни, медни, железни, дървени и каменни богове, които не виждат, не чуват и не разбират (Дан. 5:23). Гордостта погубва Валтасар. Тя е сатанински грях.

Някога Сатана, синът на погибелта, се е опитал да се въздигне над Бога и всичко свято, затова е изхвърлен от своя престол. Но той ще направи втори опит да се възнесе, ще «седи като бог в Божия храм, и ще представя себе си за Бог» (II Сол. 2:4).

И по-нататък четем пророческите думи за Валтасар: «А Бога... не си възвеличил…» (Дан. 5:23). Хората са готови да приемат Божието благословение, но не искат да отдадат слава на Бога. От десетимата прокажени, изцелени от Иисус Христос, само един се връща, за да Му благодари. Христос го пита: «А къде са деветимата?» (Лука 17:17).

Валтасар не е прославил Бога, в чиято ръка е неговият живот. Ето значението на думата «мене» — Бог е преброил дните на царството му и му е сложил край. Благодатното време, определено за Валтасар, приключва.

«Текел» е втората дума, написана от Божията ръка. Значението й е: «Претеглен си на везните и си намерен твърде лек» (Дан. 5:27, СИ). Всеки от нас ще бъде принуден да даде отчет пред Бога. Всеки ще бъде претеглен на Божията везна. Този, който не е измит от Христовата кръв и не притежава живот от Бога и Божията святост, ще бъде намерен лек. Бог е справедлив и Той прощава греха само заради Голготската жертва.

«Перес упарсин» - царството ти е разделено и е дадено на мидяните и персите. След като Бог ни претегли, идва Неговият съд. Каквото човек е посял, това ще пожъне. Например за първите холандци, пристигнали в Африка, се знае, че са били много жестоки с аборигените. По-късно, във войната с бурите, когато Англия побеждава, англичаните също се отнасят жестоко с пленените холандци. Виждаме, че «Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне» (Гал. 6:7).

Смъртта на Валтасар е неочаквана. Бог е дълготърпелив и не иска смъртта на грешника, но когато мярката на беззаконието се препълни и човекът не обръща внимание на Божиите предупреждения, съдът на Бога не се забавя. Историята на Валтасар е разказана, за да ни предпази.

В предсмъртната си треска Сталин безсилно стиснал юмрук и като събрал последните си сили, вдигнал ръка нагоре, заплашвайки небето. Какво е имало в неговото съзнание знаят само Бог и той. Но ние също знаем нещо от житейския си опит: «Каквото посее човек, това и ще пожъне.» Този закон е неотменим.

И още едно знаем: вярващият човек преминава във вечността по съвсем друг начин. Ето неговите думи: «И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават» (Пс. 23:4).

Ако човек сее мир, радост и Божията любов, ще жъне същото във вечността пред Господното лице.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница