Списание „Прозорец”1/13 Ако Те има… Надежда орлова

Няма човек, който никога да не се е обръщал към Бога. Възможно е това да е било вик на отчаяние, насочен към небето, защото не е останал никой друг. Или нещо като полусмутената-полушеговита фраза на студента преди изпит: «Господи, ако Те има, нека изтегля първия въпрос!»

Ако Те има… Колко хора произнасят тези думи в момент, когато вече няма къде да отидат, няма кого да молят, а сами не могат да направят нищо! От година на година, от век на век тази фраза звучи на всички езици по земята. Човек минава през живота, упорито върви по своя път, преодолява препятствия, решава проблеми, страда от болка, тича след щастието, въргаля се в калта. Стига до задънена улица. Стои изумен пред нея. Крещи, мята се. До него чака Творецът. Чака кога човекът ще се отвърне от жестоката си упоритост, от глупавата си гордост и ще потърси Него. Тогава зазвучава молбата на обезсиления: «Ако Те има... помогни…»

Колко хора са получавали отговор: «Да, Аз съществувам…» Отваряли са се невидими врати, появявали са се други обстоятелства, простирала се е ръка на помощ. Слепите са проглеждали, куците са започвали да ходят, глухите - да чуват, прокажените са се очиствали, мъртвите са възкръсвали и на бедните се е благовествало (Мат. 11:5). При някои това е било първи, но не и последен отговор от Господ, при други е оставало като епизод: учудени за пореден път, че «в живота всичко може да се случи», те се връщат към обичайния си ритъм. А за мнозина тази първа молитва се е оказвала начало на диалога между Твореца и Неговото творение. Диалог, който никога не свършва, както няма да свърши общението на Бога с Неговите деца.

Ако Те има, ще разбера какво е вечната любов. «Любовта си отиде», «Знаете ли, в един момент разбрах, че любовта е свършила», «Ние загубихме своята любов» – подобни изказвания се чуват често. Несъмнено е така: без своя Източник любовта угасва.

«Ако Те има» е най-популярното начало на първата молитва. В него има надежда и страх, смущение и очакване на чудо, дръзко предизвикателство към околния свят и към самия себе си. И най-добрият отговор са думите, изречени, след като човекът повярва: «Благодаря Ти, че Те има.»

«Ако Те има» е първата плаха стъпка към Този, Който отдавна те чака. Чака от деня на твоето раждане, от първата ти несигурна стъпка от дивана, където седи майка ти, до фотьойла, където е седнал баща ти, от първата ти усмивка, от първата ти сълза. Чака от времето, когато е сътворена вселената. И това е стъпка, насочена към вечността, към познаването на Бога и самопознанието. В детството си художникът Марк Шагал се е помолил така: «Господи, Ти, Който се криеш в облаците или зад къщата на обущара, направи така, че да се прояви моята душа, бедната душа на едно заекващо момче. Изяви ми моя път. Не искам да приличам на другите, искам да виждам света по мой начин.»

«Ако Те има» – произнесени са думи и Бог, Който се крие «зад къщата на обущара» или зад съседната девететажна сграда, или зад Айфеловата кула, или зад върховете на Андите, или зад онази горичка, или зад най-близкия хълм, или зад ледения блок, става явен и близък, Приятел и Помощник. Между Твореца и душата възниква връзка. Нишка. Здраво въже. С котва, която е надеждата, проникваща зад завесата. В Светая светих. И тази тайна е велика.

Ако Те има, значи в света има индивидуалност. Значи мога да не бъда като всички, мога да не се строявам в тълпата, мога да не следвам прищевките на мълвата, мога да не се приспособявам. Защото има Един, Който ме цени като личност и ме нарича приятел.

Ако Те има, значи животът ми има смисъл, има надежда за успех. Маршал Василий Иванович Чуйков, командващ по време на Втората световна война 62-а руска армия, която се отличава особено в Сталинградската битка, два пъти герой на Съветския съюз, през целия си живот е пазил късче хартия с думи на молитва: «О, Ти, Който си могъщ да обърнеш нощта в ден, а земята – в цветна градина! Всичко, което ми е трудно, направи леко за мен и ми помогни.»

«Ако Те има» – трябва да успеем да произнесем тези думи приживе, а не като френския писател Франсоа Рабле, който е казал на смъртния си одър: «Аз се отправям в търсене на великото Може би.» Човек трябва да започне това търсене по-рано. За човечеството е актуален въпросът: «Има ли Те, или Те няма?», а не прословутото: «Да бъдеш или да не бъдеш?» Защото…

…Ако Те има, значи няма смърт. Или тя е само епизод от пребиваването на земята, който не влияе особено върху историята на живота ми. «Човекът е единственото животно, което знае, че го чака смърт, и единственото, което се съмнява в нейната окончателност» – това са думи на Стивън Хокинг, наш съвременник, физик теоретик, парализиран вече много години. От 1985 г. той общува със света с помощта на речев синтезатор, тъй като в резултат на операция на гърлото е загубил способността да говори. Въпреки това твърдение, ако Те има, аз не съм животно и съмнението, че смъртта не е окончателно събитие, преминава в убеждение.