Списание „Прозорец”2/12 Властта на андрогините Надежда Орлова



Дата15.01.2018
Размер121.11 Kb.
#47189

© Списание „Прозорец”2/12



Властта на андрогините

Надежда Орлова
Човечеството нe познава покой. То постоянно търси щастието. Както и причините, които пречат за постигането му. Взехме всички мерки за стабилизиране на мира в целия свят, а ето че започва нов етап от надпреварата във въоръжаването. Живеем във време на високоразвита икономика, която неочаквано се разклати и е готова да рухне, въвличайки редица държави в поредна криза и фалит. Извоювахме желаната свобода за народите и за всяка отделна личност, а попаднахме всички заедно в страшно робство. И търсената цел: «Ще бъдете като богове» е все така притегателна и все така далечна, както когато за първи път е прозвучала в човешки уши.

Какво да правим сега? Разбира се, да продължаваме битката за своето «право на щастие». Само че всяка нова победа носи все по-тежко поражение. Гоненето на илюзията е безкрайно, безкрайно е и търсенето на врагове, които пречат тя да се осъществи.

Така в последната четвърт от миналия век се изявиха поредните «врагове» на световното щастие.

***


Въпросът за равенството винаги е вълнувал хората. Вълнувал ги е до там, че е предизвиквал стиснати от злоба устни, пяна на устата, дори умопомрачение. Затова е породил множество революции, екзекуции, бунтове, войни и страдания. Какво да се прави, по друг начин няма да постигнеш равенство. Като се справи криво-ляво с политическото и социалното равноправие, но така и не го постигна, човек се огледа в търсене на това, което все още не е „изравнил”, и видя: мъжът и жената някак много се различават. Не е редно, нужна е борба за равноправие…

Първи за това заговарят революционерите. Още идеалистите утописти в своите сладкогласни съчинения провъзгласяват правото на жената да работи наравно с мъжете, да се занимава с наука, да учи военно дело, да бъде свещенослужител. Например според първия комунистически проект, създаден от Томас Мор през 1516 г., на остров Утопия всички живеят равноправно и много щастливо, само физиологията определя разликата между мъжете и жените.

С времето расте и равенството. В написания през 1602 г. труд «Града на Слънцето», чийто автор е Томазо Кампанела, живеещите при комунизма хора не само са абсолютно равни, но и имат общо имущество, също – общи жени и деца.

Третият класик на утопическия социализъм, Франсоа Фурие, на границата между XVIII и XIX в. предлага да се строят фаланстери – специални дворци, в които хората да живеят като задружна комуна, а браковете да се сключват и разпадат в зависимост от това, «идва» ли любовта, или «си отива».

Не остават по-назад и основоположниците на марксизма-ленинизма. Фридрих Енгелс смята, че в началото на цивилизацията жените са били поробени от мъжете и това продължава векове наред: «Първият социален конфликт в историята съвпада с нарастването на антагонизма между мъжа и жената в моногамното семейство, а първото потисничество се осъществява едновременно с подчиняването на жените от мъжете».

Съветската власт полага немалко усилия да вкара човечеството „с желязна ръка в щастливото бъдеще» (само колко концлагери и затвори се наложи да се построят, за да се постигнат всеобщата свобода и равенство!). Тя, естествено, е загрижена и за проблемите на пола. Наравно с мъжете, жените получават достъп в университетски аудитории и заводски цехове, застават до струга, управляват самолет. По този начин се оказват с «пълна власт и извънредна за тях, пълна отговорност».

А феминизмът, който плахо си пробива път през закостенялостта на XIX век, получава идеологическа основа и е подкрепян на 1/6 част от сушата на земята.

Западът не изостава в този процес: страни и народи дружно крачат под знамената на свободните жени. Интересното е, че в зората на това течение неговите представителки обясняват преобладаващия брой на мъжете в политиката, науката, военното дело с мъжкото надмощие и шовинизъм: след като вкарва жените в кухнята и ги заключва вкъщи, силният пол не им дава да се развиват, да се образоват и да участват активно в живота на обществото.

Но времената се променят. Стартовите позиции стават еднакви за всички: момичетата и момчетата започват да се възпитават заедно в детски ясли и градини, в училища и институти. Всички получават еднакви граждански права, всички са равни пред закона. И все пак, във всички активни обществени институции делът на мъжете остава по-голям. Защо? Феминистките организации отговарят: тайният заговор на мъжете не дава на слабия пол да пробие «стъкления таван» (специален термин, измислен, за да обозначи дискриминацията на жените). Днес красивият пол в цивилизования Запад има равни права на изборите, но не бърза да избира свои представителки в органите на властта, като предпочита мъжете. Вече е в миналото мъжкото доминиране във всички сфери на човешката дейност, но, както и преди много години, повечето политици, бизнесмени, художници, инженери, учени и т.н. са мъже. А и да се спазва равноправието между половете в родилните домове или когато се копае руда под земята също е доста проблематично. Идеологията на феминизма дава на жените съмнителни права да работят наравно с мъжете и да се наричат самотни майки.

***


Феминизмът се развива бурно през 70-те години на XX в. И тук неочаквано изплува друга тъмна страна на това явление – феминизацията на мъжете. Към прословутия лозунг от онова време «Секс, наркотици и рокендрол» може смело да се добави: «и хомосексуализъм».

През 60-те години на миналия век в модата се заражда стилът «унисекс» като резултат от студентските вълнения, движенията на хипитата и пънк-културата. Тогава вместо женствени манекенки по подиума тръгват тънички момичета или момчета – веднага не можеш да разбереш: плоскогръди, късо подстригани, с дрехи, които не само не определят пола, а и още повече го размиват. Модерна става думата «андрогин», която в езическата древногръцка митология означава или двуполово същество (едновременно мъж и жена), или напълно лишено от всякакви полови признаци. Между другото, Платон описва андрогините като необикновено силни и нагли същества.

Започва да се развива цяла индустрия, предназначена да сведе до минимум половите различия. Освен такива произведения на моделиерите, които в по-голямата си част са мъже хомосексуалисти, се появяват фризьорски салони, където липсва обичайното разделяне на дамски и мъжки фризьори (не се изисква голямо майсторство, за да направиш нечия коса на рогчета, т.е. да стърчи нагоре като бодли на таралеж), модните къщи започват да произвеждат козметика и парфюмерия, която могат да използват всички представители на човечеството. Водещите аналитици непрекъснато говорят, че «унисекс» е философията на бъдещето, утвърждаваща равенството на половете и тяхното унищожаване. Ето как са описани изразителите на този стил в една статия от интернет:

«Ако е момиче, то е високо, късо подстригано, може да е обръснато или да е сплело косата си на африкански плитки или расти. Нашата хубавица е слаба до безобразие, така че костите й прозират: има хлътнали бузки, малък бюст, тънички ръчички. Ето дрехите й: мъжка риза, вратовръзка, панталон, сако, шапка, боти с нисък ток; изтъркани дънки, измачкана фланелка, широк пуловер с външни шевове, огромни войнишки боти; избира тъмни, неярки цветове.

В гардероба й може да се видят кожен панталон и дори кожен потник. Тя предпочита козметика в тъмни тонове, например черно червило. Харесват й украшения от кожа, дърво, всякакви "отпадъци", само да не са от скъпоценни камъни. Момичето не се страхува да продупчи пъпа си или, да речем, носа си, а може и татуировка да си направи. Смелостта е девиз на нашата минималистка.

Мъжете пък носят жабо, всевъзможни волани, впити по тялото тениски и панталони, деколтета, дълга коса; дрехи в ярки и пастелни цветове. Засега още не слагат сутиени, рокли и поли (макар че вече ги въвеждат в мъжките колекции).»

Тези разсъждения са последвани от извода: «Но за да живееш в стила "унисекс", не е достатъчно просто да носиш удобни дрехи, да бъдеш модерно подстриган, да ползваш неутрален парфюм. Цялата работа е в светоусещането, заради което са създадени всички елементи от този стил.

Човек, който го предпочита, съзнателно се отказва от външните белези, сочещи половата му принадлежност. Той влиза в редиците на представителите на "обединения пол" - unisex. Именно при отсъствието на визуални различия човек получава възможността да изяви по-пълно своята личност, да се отдели от тълпата не с вида си, а с поведението и начина си на мислене.

В такъв смисъл "унисексът" съвсем не нарушава индивидуалността на всеки човек, а, обратно, премахва тънкия слой от несъществените детайли.»

Ето как се нарича днес идентификацията на мъжете и жените – «тънък слой от несъществени детайли».

А под прикритието на безформените дрехи, в грубите обувки с тежка платформа по подиума със змийска усмивка върви джендърната идеология…

***


В разказа на Ани Пру «Планината Броукбек», по който е заснет едноименен филм, се говори за еднополовата любов на двама американски каубои през 70-те години на миналия век. Това са непретенциозни труженици, живеещи в сурови условия. Те запазват през годините нежните си чувства и предаността един към друг. Всичко свършва зле. И, разбира се, за трагичната развръзка са виновни тесногръдите и злобни «натурали» (т.е. хетеросексуални), както впрочем те са виновни и за това, че тези двама са станали не като всички. Проникновеният лиризъм, спокойното осъзнаване на обречеността е най-доброто обвинение и изобличение за хората, които се борят „жестоко” против сексуалните малцинства.

Подобни герои се срещат все повече. Съвременната литература и киноиндустрия ги умножават и разкрасяват в розово-сини тонове, като ги декорират с душевната чувствителност и изтънченост на ранимите натури. И ето, хванали се нежно за ръце, бившите аутсайдери се оказват удостоени с ордени, рицарски достойнства, престижни награди и височайше внимание.

Все повече хора с нетрадиционна ориентация се появяват в средите на творческата интелигенция – художници, артисти (балетът е начело в това съмнително първенство), сценаристи, режисьори, певци. Оттук идва и «пребоядисването» на света на изкуството, призвано да възпитава. Пропагандата на джендърната идеология върви подмолно, като осакатява душите и на подрастващото поколение, и на по-възрастните.

Напоследък все по-често в политическите игри главният коз на предизборните програми е не политическата или религиозната, а сексуалната толерантност. Явно това е нужно на някого. Нужни са мъжеподобни жени и женствено-слаби мъже. Целта е светът да стане „наркозависим” от хомосексуализма. Защото зависимите, изгубили нравствените си ориентири и собствената си самоличност хора по-лесно се управляват и се насочват в нужното русло.

***

В Уикипедия по интернет се дава следното определение: „Джендър (англ. gender, от лат. genus - род) — социален пол, определящ поведението на човека в обществото и начина, по който това поведение се възприема. Това е поведение на възприета сексуална роля, което определя отношенията с другите хора: приятели, колеги, съученици, родители, случайни минувачи и т.н.



В психологията и сексологията понятието «джендър» се употребява в по-широк смисъл, като обозначава всякакви психически или поведенчески свойства, за които се смята, че отличават мъжете от жените.”

И така, терминът «джендър» определя роли, норми, ценности, черти на характера, приписвани от обществото на жените и мъжете чрез системите на социализация, разделението на труда, културните ценности и символи. Съвсем скоро всичко това се основаваше на физиологичните особености и функционалните различия между мъжете и жените. Жената е майка, която се грижи за децата, за тяхното здраве и развитие. Тя създава и пази домашния уют, освен това е предана спътница и помощница на мъжа. Мъжът е глава на семейството, призован е да се грижи за него материално и духовно. И точно тук намират пролука борците за всеобщо равенство: ако джендърът – това са социални норми, т.е. които се предписват от обществото, значи те могат да бъдат променяни. Например мъжете да домакинстват, а жените да се занимават с политика и бизнес. Но какво става тогава с основата – биологичния пол? И хората измислят: трябва да се промени също физиологичният пол. Вече говорят за това, че човек се ражда двуполов и сам може да избере какъв да бъде – мъж или жена. По-откровена, нагла и мощна атака срещу християнските принципи, обществен морал и непосредствено срещу семейството човешката история не познава.

***

Вече много години звучи призивът: «Премахнете всички различия, престъпете границите, отречете ограниченията!» Защо? «За да станете себе си!» - отвръщат. Проблемът е там, че веднъж и два пъти престъпил рамките, ограниченията, забраните, «комплексите», човекът после крачи, без да спира, престъпвайки всичко и всички. От забранения плод до убийството, както се оказва, има само няколко години.



Сега хората са стигнали до поредната рамка, която трябва да бъде разчупена и отхвърлена – рамката на половата принадлежност. И някак си незабележимо «потисканото» малцинство застава начело на морала, като настъпателно и неотвратимо притиска апатичното мнозинство. И онези, които много години са викали за търпимост и равенство, сега, злорадо усмихнати, пристъпват към планомерно прочистване.

Толерантността на нашето време е агресивна и безпощадна. Всеки читател може да види и да чуе грозните й стъпки: тук довели до фалит собствениците на хотела, отказали да дадат стая за двама гейове; там политик платил с кариерата си, след като си позволил критична забележка по адрес на лесбийските общности. Всеки ден ни предоставя примери за придвижването на човечеството към «светлото бъдеще без рамки и комплекси».

Някои страни вече са се отказали от думите „майка” и «баща», като са ги заменили с безличните «родител №1 и родител №2». Толерантността забранява на хората да наричат черното черно, греха – грях. И ето че извратените хомосексуалисти, транссексуалисти и подобните на тях се превръщат в «просто други». А тези «просто други» имат право да пропагандират своя, «другия» начин на живот - не само да заявяват нахално за себе си по улици и площади, като маршируват в гей паради, но и да диктуват политиката на цели държави, като подминават морала и преобразяват в своя полза юридическите норми. Те имат право да осиновяват деца, като изобщо не се грижат за правото на детето да израсне «обикновено», а не «друго».

И новата мода за смяна на пола умножава привържениците си…

Разумното противопоставяне на сексуалния разврат днес наричат «хомофобия», като го приравняват с шовинизма и геноцида. В редица страни негативното споменаване на еднополовата «любов» вече се разглежда като престъпление.

И тази революция протича тихо, незабележимо за мнозина. Властта постепенно се завзема от андрогините – мрачни създания на демоничното езичество. Кога започна това? Как не сме го забелязали? Хората винаги се подвеждат от фалшивия лозунг за равенство, като разбират под него тотално изравняване, което унищожава уникалността на Божието творение. И причината за подобен стремеж да се изравнят всички се крие в елементарната завист. А ненатрапчивото прокарване на тази идеология през ранните етапи от прехода в медиите сега е агресивно и напористо. Ние сякаш вече сме свикнали с нея и не ни е удобно да й се противопоставяме. При това нейните жертви - морално, психически и физически изкривени момчета и момичета - попълват редиците на защитниците и носителите й.

***

Последните години са изпълнени с очакване на апокалипсиса. И въпреки че самата дума буквално съвсем не означава „катастрофа”, в съвременния език тя влиза като определение за «края на света». Филми, романи, концерти на поп музиканти направо крещят за това. И макар че мнозинството се отнася към тази тема саркастично, като към поредното модно течение, тя продължава да привлича, т.е. нещо кара човечеството подсъзнателно отново и отново да поглежда към бездната, в която пада Земята.



В своята история хората са престъпили много рамки и са нарушили не едно табу. Сега на ред са границите на пола, разрушавани с пълна сила от масирана пропаганда. При това разрушаването на половата идентичност, както споменахме, се осъществява от ранна възраст. Още един литературен пример е поредицата книги «Домът на нощта» от П. и К. Каст, написани за тийнейджъри. Това е безкраен разказ за млади вампири (още една тема, превърнала се в хит на съвременността), обучавани в затворено специализирано училище. Между героите има и момче хомосексуалист, което дружи с «добрите», а «лошите» го малтретират. Ясно е, че и самият той е верен, отзивчив приятел, способен ученик и просто прекрасен човек.

***


Градовете на древните хомосексуалисти са влезли в историята и са станали нарицателни – Содом и Гомора. Те олицетворяват разврата в крайната му степен, достъпна за човека, порока в най-страшните му прояви, пълния хаос и липсата на здрав смисъл. А днес се опитват целия свят да заселят в тези градове.

Всъщност какво ново, «разкрепостено» може да предложи Сатана? Неудържимо блудство? Пиянски вакханалии? Сексуални оргии? Но това вече се е случвало във вековете преди нас. Най-новата история върви по стария, утъпкан път. По пътя на изгорените Содом и Гомора (ето къде още в зората на цивилизацията народът така е престъпил рамките на пола, че на съвременния Запад остава само тихо да плаче от завист – толерантността към гейовете там е процъфтявала, а «нетрадиционните малцинства», в които са попадали всички нормални хора, са живеели съвсем нелеко, както са се убедили и гостите на Лот). По пътя на завоювания Вавилон, чиито стени са се рушали под ударите на неприятеля, а точно тогава всички в двореца са празнували и под предводителството на Валтасар са преодолявали религиозните табута – «На другите не е позволено да ядат и да пият от свещените съдове на Йерусалимския храм, а на нас, свободните от предразсъдъци и комплекси, е позволено!»

Мъртво море и руините на Вавилон са резултат от престъпването на Божиите закони, освобождаването от Неговите заповеди. Така и животът на отделния човек, на отделното семейство, на отделната държава и човечеството като цяло се обръща в прах и пепел, ако постановленията на Твореца не просто грубо се потъпкват, а и се подлагат на кощунствен присмех.

Атаката на Сатана е насочена не само към институцията на брака, създадена от Господ. Не само към естествените, нормални отношения между мъжете и жените. Не само към унищожаването на здравото потомство. Атаката е насочена към самия Творец, към образите на Младоженеца и Невестата, към изопачаване, унищожаване на удивителния съюз между Христос и Църквата в съзнанието на хората.



Светостта на брака, чистотата на сексуалните отношения многократно и по много начини са подчертани в Библията. Какво ли не е предприемал врагът, за да ги разруши и унищожи! Имало е сексуална революция. Сега на дневен ред е джендърната идеология. Съвременният свят насмешливо хвърля в лицето на християните упрека в еднообразие, обезличаване, липса на индивидуалност. А себе си смята за ярък, цветен, свободен и разкрепостен. Но това вече е било, през това вече сме минавали. Някога последователите на Христос са започнали да се наричат християни, но за да ги осмеят, им дали прякора «малки Христи» - нещо като глупаци, безразсъдно имитиращи своя Учител. Светът обаче не знае, че Бог отдавна е нарекъл прекрачените рамки и преодолените задръжки «широка врата и пространен път» (Мат. 7:13). А къде водят те, сами знаете.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница