Списание „Прозорец”3

В Новия Завет кротостта се определя като плод на духа, който се нарежда до любовта, радостта, мира, дълготърпението, благостта, милосърдието, вярата, въздържанието (Гал. 5:22). Тези качества се противопоставят на делата на плътта: вражди, свади, завист, гняв, разпри, разногласия (Гал. 5:20-21).

Ап. Павел ни призовава да бъдем тихи и да проявяваме кротост към всички хора, за разлика от стария си живот, когато сме се ръководили от злобата, завистта и омразата (Тит 3:2-3).
Същността на Божия характер
Но най-интересното е, че кротостта е характеристика на нравствената природа на самия Бог! Нашият Господ Иисус Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце” (Мат 11:29). Външно Той показва това на практика, когато влиза като Цар в Йерусалим, възседнал осле, и така изпълнява пророчеството: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще йерусалимска: ето, твоят Цар идва при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал ослица и младо осле, син на подяремница” (Зах. 9:9). Във Второто послание към коринтяните (10:1) ап. Павел убеждава вярващите „с Христова кротост и благост”, като подчертава, че тези черти са свойствени на Господ Иисус Христос.

В Посланието към ефесяните (4:1) апостолът ни насърчава да постъпваме достойно за званието, за което сме призовани. При това основната ни нагласа трябва да бъде смиреномъдрие, кротост и дълготърпение: да бъдем снизходителни един към друг с любов. Нашето поведение трябва да съответства на Божия характер, оттук - и на кротостта, присъща на Него.

Като избрани и възлюбени Божии чеда е нужно да „се облечем” в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение и да прощаваме един на друг, както Христос ни е простил” (Кол. 3:12-13). Явно тези качества са присъщи на самия Бог и трябва да се отразяват в нашия живот, в живота на хората, които Той е новородил и все повече променя по Своя образ.

В Свещеното Писание много пъти се говори за „кроткия дух”, който трябва да ни ръководи (I Кор. 4:21; Гал. 6:1). А кротостта е плод, който се поражда у нас от Божия Дух (Гал. 5:22). Съвсем очевидно е, че Господ придава огромно значение на кротостта.

Който служи на Господ, е длъжен да изобличава противниците си, но с кротост, така че „дано Бог им даде покаяние, да познаят истината и да се освободят от примката на дявола” (II Тим. 2:24-26). Виждаме, че Божият служител има в Бога точна позиция за това, кой път е правилен и кой - не. Но изобличаването на заблудените и наставляването им в пътя на истината трябва да са съпроводени с доброжелателност и кротост, а не с разпри. И вярващия, който е съгрешил, трябва да поправяме с дух на кротост (Гал. 6:1).

Така стигаме до решаващия за нас момент: кротостта, присъща на Божията природа, може да се вкорени в нашето сърце и поведение в степента, в която ние се доверяваме на Господ и имаме надежден покой в Него. Виждаме колко свади, напрежение, гняв и нетърпение възникват в резултат на нашата неувереност. Като нямаме достатъчно доверие в Бога, ни се налага да си помагаме с човешки средства на принуда - суровост, разпри, безпощадност. А който се уповава твърдо на Бога и има мир в Него, може да решава всички въпроси спокойно, уравновесено, приветливо и търпеливо, с любов и услужливост, без горчивина, с кротост, тъй като знае, че Господ ще се погрижи за делото Си (при условие, разбира се, че човекът в действителност се грижи за Господното дело, а не за постигане на собствените си цели, което не може да му донесе благословение).

Именно защото съм призован от Бога, мога да имам неразколебано, основано на Него спокойствие и да се отнасям към другите с кротост, дори в конфликтни ситуации: „С всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един друг с любов” (Еф. 4:2). Точно защото съм Божие дете и имам в Бога твърда опора, мога да се уподобявам на Божия характер и да се отнасям към хората с кротост: „И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение” (Кол. 3:12). Колкото повече се уповавам на моя Господ, колкото повече усещам Неговата закрила и подкрепа, толкова по-силно кротостта, този плод на духа, ще се проявява и в моето поведение към ближните ми.
Смирение пред Божието Слово
За да израстваме в такова дълбоко доверие към Бога, трябва да проявяваме кротост в още едно отношение - към Божието Слово. Ап. Яков ни учи: „С кротост приемайте насаденото слово” (Як. 1:21). Нужно е наистина да отворим сърцето си за Божието Слово, да му се покорим и да не се ожесточаваме против него, както става, когато не желаем да се откажем от собствените си възгледи. Ако бъдем наистина открити за това Слово и му позволим да ни променя, то ще прояви у нас своята спасяваща и изцеляваща сила и ние ще можем да го изпълним (ст. 21-22).
Практически аспект
Как изглежда кротостта на практика? Тя не означава, че трябва мълчаливо да се примиряваме с несправедливостта, като се залъгваме, че е справедливост. Но нека молим Бога за търпение, възможности и сили да кажем на ближния ни обективно, спокойно и дружелюбно в какво не е прав. А ако той не приеме нашите думи, дадената от Бога кротост ще ни помогне да понесем това без гняв, омраза, горчивина и да се отнасяме към него с любов, като по този начин струпваме „жар на главата му”, т.е. засрамваме го чрез добрината си, за да можем в един прекрасен ден все пак да победим злото с добро (Римл. 12:20-21). И при това да предоставим всичко на волята на Този, Който съди справедливо.

Една жена в Централна Азия, омъжена за мюсюлманин и повярвала в Христос, преживяла точно това. Мъжът й я набил жестоко само защото четяла Библията. Много години тя живяла непоносимо тежко като християнка със своя съпруг мюсюлманин. Налагало й се да чете Библията тайно нощем.

Но мъжът й се е разболял тежко. Три години бил на легло. Забравила всички обиди, оскърбления, унижения и бой, тя кротко и смирено се грижела за него. Когато го посетила негова роднина, той казал: „Никога не съм подозирал какъв прекрасен човек е живял до мен през всички тези години. Едва сега разбирам наистина коя е тя и каква е същността на нейната вяра.” Мъжът станал друг човек.

И така, ако сме сигурни, че нещо е добро, и сме в конфликт с някого, защото мненията ни по този въпрос се разминават, целта ни е да убедим човека и той да мине на наша страна. Всъщност искаме най-накрая той сам да приеме мнението ни, а не да се съгласява с нас само защото не може да издържи на натиска ни. Но това не се постига с вражда, гняв и студенина, а с кротко разясняване и убеждаване. Много по-добре е не да хвърляме правдата като мокър парцал в лицето на човека, а да му я подадем като разтворено палто, с покана да го облече. Така кротостта с любов има несравнимо по-голяма сила от натиска, суровостта и гнева. Освен това тя е подкрепена от авторитета на Всевишния, защото е присъща на самия Него. Нашето свидетелство пред невярващите, когато ни „искат сметка за нашата надежда”, трябва да се дава „с кротост”, за да спечелим тези хора за нашия Господ (I Пет. 3:15).