Списание „Прозорец”3

Музиката е била важна част от библейския свят и Библията е изпълнена с древни песни. Книгата Псалми е сбор от тези песни, като там често се дава информация за инструментите, използвани в акомпанимент.

Песните, записани в Библията, винаги са се пели под съпровод на музикални инструменти. Но въпреки многократното споменаване на тези инструменти в Божието Слово, изследователите рядко описват как точно са изглеждали те.

За много поколения изследванията в сферата на библейската музика са имали преди всичко лингвистичен характер. Сега, благодарение на важните археологически открития от последните десетилетия, се отварят нови хоризонти за изучаване на древната музика. Различни находки предоставят на учените данни за тогавашната материална култура, като дават фактологична база за определяне как точно са изглеждали инструментите и в някои случаи - как се е свирело на тях. Днес разполагаме с мозайки и фрески, изобразяващи мъже и жени музиканти, танцови групи, оркестри и отделни музикални инструменти. Намерените монети са друг източник на информация. Също така са открити скулптури и статуетки, издялани от слонова кост и камък или изработени върху глинени съдове.

Сравненията с източници от други култури на свой ред допринасят за изследване на библейската музика. Използването на музикални инструменти в библейските времена се потвърждава в трудовете на историци като Филон Александрийски и Йосиф Флавий. От Йосиф Флавий научаваме, че Ирод е организирал музикални събития (Юдейски древности, 15 гл., 269 и сл.). Текстовете, открити в Кумран, някои апокрифи и Мишна са други важни източници в това отношение¹.

В Библията музикални инструменти се споменават за първи път в книгата Битие: «Брат му се казваше Ювал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки» (4:21).

Тези два струнни инструмента са най-често споменавани в Библията. В Пс. 150:3 се говори за арфа и лира (СИ – «псалтир и гусла», РИ – «псалтир и арфа»). Лирата е водещият инструмент в оркестъра по време на втория храм². Цар Давид е свирел отлично на лира (СИ – «гусла», РИ – «арфа»), затова тя е била на особена почит сред левитите. Според еврейския историк Йосиф Флавий лирата е имала 10 струни и на нея се е свирело с помощта на плектър³. Лирата има формата на кутия с две дръжки и една връзка помежду им в горната част. Средната й височина е 50-60 см. Единственото изображение на арфа е открито на мозайка в Газа от VI в. сл. Хр., където е представен Давид, свирещ на арфа, не на лира. Приема се, че арфата е струнен инструмент с широко резониращо тяло, 10 или 12 струни и дръжки, направени от рогове. Приблизителните й размери са 60,5 см височина и 38 см ширина. Йосиф Флавий я споменава като инструмент, на който се свири с пръсти (Юдейски древности, 7 гл., 306).

Това е тръстикова флейта, използвана на празници и траурни церемонии. Според друга теория става дума за su/rigx. Това е гръцката дума за «свирка» - инструмент, който се състои от няколко кухи тръстикови пръчици, свързани помежду си. Музикантът свири на тях, като ги надува в горния им край.

Когато цар Давид пренася Ковчега на Завета в Йерусалим, израилтяните свирят на арфи, тамбурини, тимпани, кимвали и тръби (II Цар. 6:5; I Лет. 13:8: СИ – «гусли, псалтири, тимпани, систри, кимвали»; РИ – «арфи, псалтири, тъпанчета, цитри, кимвали»). Тамбуринът е вид дайре (барабан), върху чиято основа е опъната кожа. Той се използва главно за съпровод на песни и танци.

«Да хвалят името Му с хора⁴: с тимпан и гусли да Му пеят» (Пс. 149:3). Археологическите находки показват, че това е инструмент, на който обикновено свирят жени. Ето защо след разрушаването на храма еврейската традиция отхвърля тамбурина или тимпана. Тъй като се свързва с жените и танците, този инструмент започва да се отъждествява със съблазни и поквара.
Кастанети или керамични дрънкалки

Многобройните находки на керамични дрънкалки (евр. менаанеим) вероятно представят инструмента, за който се говори във II Цар. 6:5 и I Лет. 13:8. Най-типичните дрънкалки наподобяват макара с примка за хващане и са във формата на плод или животно. Отвътре се слагат тежки предмети като малки камъчета или керамични късчета, които при удар възпроизвеждат ритмичен звук.

«Направи си две сребърни тръби, ковани ги направи, за да ти служат да свикваш народа и да вдигаш становете… С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците... Тръбете с тръби при своите всесъжения и мирни жертви…“ (Числ. 10:2, 8, 10).

Тръбите са се използвали като сигнал за събиране на израилските племена за участие в предстояща битка. Техният звук е призовавал и за жертвоприношенията по време на празниците, определени от Господ. По-късно тръбата е звучала в присъствието на царя и, подобно на шофара, е била неразделна част от служението в храма. В Библията се споменават няколко вида тръби.

Тръбите, използвани в храма, са били от сребро, дълги и конусообразни, с разширен край. Те са изобразени на релефите от Триумфалната арка в Рим. Военните тръби са къси и широки, с обособен мундщук. Представени са върху монети от времето на Бар Кохба (II в. сл. Хр), който предвожда бунта на израилтяните против Рим. Раковините, намерени при разкопки край Йерихон и Хеврон, показват, че те са се употребявали като вид тръби, призоваващи за битка. «Въоръжените вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха отзад, следваха подир Ковчега (на Завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието» (Ис. Нав. 6:8).

Ритуалният рог е духов инструмент, направен от рог на овен. Най-известно е използването му при обсадата на Йерихон, когато при звуците на шофар стените на града падат. Учените предполагат, че е имал сигнализираща функция и е служел като призив за събиране на войската. Едва когато шофарът става част от служението във втория храм, неговият звук започва да се свързва с духовен смисъл.

В Мишна (Рош Ашана, 16) се споменава, че шофарът, който звучи на еврейската Нова година, трябва да е прав овенов рог с позлатен мундщук, докато на Деня на умилостивението той трябва да бъде извит и с посребрен мундщук. Днес в синагогите свирят на шофар при последната молитва за Деня на умилостивението. Звукът на шофара е единственият, запазен в наши дни от древния Израил.
Звънци

«По полите й направи ябълки от синя, пурпурна и червена прежда (и от препреден висон), наоколо по полите й; (такива ябълки и) наоколо златни звънчета да има между тях» (Изх. 28:33). В Библията звънецът (евр. - паамон)⁶, наред с наровия орнамент (СИ – «ябълка»; РИ – «нар») е сред отличителните белези в одеждите на първосвещеника. Тези елементи са задължителни, когато служителите свещенодействат пред Бога. Звънецът е бил използван и по светски поводи до византийския период. При археологически разкопки в Палестина са намерени звънци с различни размери и от различни метали. Повечето са малки и са направени от мед, с железен език.

«И пророчицата Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си и след нея излязоха всички жени с тимпани и хора» (Изх. 15:20). В оригиналния еврейския текст названието на инструмента е тов – тимпан, тъпан (РИ – «тъпанче»).

Мембранофонът (евр. – тоф, тимпан или тъпан) е инструмент, който възпроизвежда звук посредством вибрация на здраво опъната в рамка мембрана, пораждаща на свой ред вибрации на въздуха. Той може да е с една или две мембрани - на всеки край. И двата вида все още се използват в много страни.

Така наречените фрикционни тимпани са с различни размери и от различни материали. При тях звукът се поражда чрез триене с ръка или вибрация с малка корда или палка.

Тимпанът, споменат в Пс. 80:3 (РИ – ПС. 81:2, «тъпанче»), е малък барабан, който се използва като съпровод при свирене на тръба или флейта.

Когато пророк Даниил пише: «Щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония и всякакви свирала…» (Дан. 3:5), той има предвид оркестъра на Навуходоносор, вавилонския цар.

Кимвалите в античността са музикален инструмент, направен от различни материали, които пораждат звук. Тук има богато разнообразие, например дървени ксилофони, музикални чаши, камъни, издялани, за да се получи инструментална скала. Използват се естествени материали като тръстика и орехови черупки, от различни метали се изработват чаши, които, обърнати, пораждат музикален звук.

Триъгълникът е малък ударен инструмент. Представлява стоманен триъгълник, отворен откъм единия си ъгъл, по който се удря с метална пръчка. Децата свирят на него и днес.
Цитра

Цитрата поражда звук чрез вибрация на силно опънати върви или струни. По тях се удря с малко метално или дървено чукче.

Днес не знаем как точно са звучали музикалните ноти в древността. Сравнителното изучаване на близкоизточните музикални традиции обаче би ни дало основание да определим някои елементи от мелодиите и формите като много стари. Това би хвърлило допълнителна светлина върху представите ни за музиката в древното минало. Но връзката на тези мелодии и музикални форми с библейските времена или епохата веднага след това не може да бъде доказана или потвърдена със сигурност.