Списание „Прозорец”3/07

Петър ПОПОВИЧ

Някои хора се съмняват в истинността на библейските свидетелства за потопа (Бит. 6-9 гл). Археолозите са открили множество плочки с разкази за потопа. За него се говори в древните писания на халдейци, китайци, мексиканци, гърци, египтяни, финикийци. А при много народи, които не са притежавали писменост, историята за потопа се предава устно.

В Германия д-р Йоханес Рием изучава подробно разкази за потопа при много народи и публикува анализа си в книга. В предговора той пише: «Между всички разкази сред различните народи най-разпространен е разказът за потопа.»

Д-р Рихард Андре, друг немски учен, събира 88 различни разкази за потопа: 20 от Азия, 5 от Европа, 7 от Африка, 10 от Австралия, 46 от народите на Америка.

Той обобщава: “Тези разкази са различни, но имат три общи черти: 1. Всички свидетелстват, че е имало потоп, който е унищожил човечеството. 2. Всички потвърждават, че хората са се спасили с “ковчег”. 3. Всички разказват, че само едно семейство е било спасено.”

Археологическа експедиция под ръководство на А. X. Лаярд извършва разкопки в Ниневия между 1845–1847 г. и открива останки от един от дворците на Сенахирим. Лаярд предоставя много от материалите на Британския музей. Камарата на общините отделя 3 000 лири за музея и експедицията на Лаярд продължава. В периода 1849-1851 г. той проучва друг дворец на Сенахирим и дворец на Ашурбанипал. Отново много от находките са пренесени в Британския музей.

След няколко десетилетия Джордж Смит, млад чиновник от музея, запознат с клинообразното писмо, забелязва фрагмент от плочка, върху която е написано: «Корабът спря на планината Нисир. Аз изпратих гълъба и той тръгна. Гълъбът полетя и се върна, и не намери място за покой.» Смит е поразен от сходството на тези думи с историята на потопа в Битие. Той започва да търси другата половина от плочката. Междувременно намира две други плочки, които също разказват за потопа. Той обявява това откритие на 30 декември 1872 г. пред Библейското археологическо общество в Лондон. Съобщението му е сензационно за учените, а и за цялото общество. Дотогава е известен само вавилонският разказ за потопа, описан от историка Берос, съвременник на Александър Македонски. Изследователите предполагат, че Берос е заимствал историята за потопа от евреите, откарани в плен във Вавилон. Но се оказва, че има описание на потопа, което е по-древно от времето на плена и е сходно до най-дребните детайли с библейския разказ.

След това откритие собственикът на лондонския вестник «Дейли Телеграф» дава на Джордж Смит 1 000 лири с поръчение да отиде в Ниневия и да търси други фрагменти от плочки, за да допълни този асирийски разказ за потопа. Смит прави археологически разкопки там през 1873 г. Трудът му се увенчава с удивително откритие. Той намира голяма библиотека (30 000 плочки и свитъци), която е принадлежала на цар Ашурбанипал (668–626 г. пр. Хр.). Това е последният велик владетел на Асирия. Смит предава материалите в Британския музей. Това откритие дава тласък в развитието на археологията. Смит предприема още три експедиции. По време на последната, на 19 август 1875 г., умира от треска.

Сред намерените плочки има и такива, които съдържат описание на потопа. Според една от тях цялото човечество е загинало от потоп. Казва се, че причината е техният грях, но се изключват хората, които са се скрили в кораба на Фитутроф. Само този кораб е бил спасен заедно с хората и животните в него. Фитутроф е халдейският Ной. Надписът разказва, че потопът е продъжил 7 дни и когато е свършил, три птици от кораба – гарван, лястовица и гълъб - са били пуснати, за да се разбере има ли суша на земята. Обърнете внимание колко сходни са халдейското и библейското описание.

В друга плочка от библиотеката на Асшурбанипал, която е регистрирана в Британския музей под № 3375, се разказва, че на един съвет боговете решили да пратят на земята потоп и помолили Каритадр да направи голям кораб за себе си, за семейството си и за животните. Когато корабът бил готов, те влезли в него и затворили вратата. Веднага след това започнал потопът, който унищожил цялото човечество.

Върху други 12 плочки е записана епическа поема, която разказва за Гилгамеш. Поемата се състои от 3 000 реда и е запазена в клинопис много по-рано от книгата Битие. В 132 и 133 ред от тази поема се казва:

Аз погледнах над водите и беше тишина,

и цялото човечество се върна на земята.

И тук се откроява несъмненото сходство с библейския разказ: подготовката на ковчега, потопът, унищожението на хората, съхранението на живота, корабът спира на планина, изпращат се птиците, за да се разбере има ли вече суша, принася се благодарствена жертва, тази жертва е приета и е дадено обещание, че друг такъв потоп няма да има.

А ето какво пише за потопа Берос: «По време на господството на Ксисутрос, десетия вавилонски цар, е имало голям потоп. Преди потопа бог Кронос обявява на царя насън, че в петнадесетия ден на месеца дайснос всички хора ще загинат от потоп. Казва му да си направят кораб и царят да влезе в него с цялото си семейство и приятелите си, да приготовят храна и питие, да накарат дивите животни и птиците също да влязат… Ксисутрос изпълнява тези думи и построява кораб… Събира всичко, което му е заповядано, и го натоварва на кораба. И потопът започва…» Съгласно този разказ корабът е спрял на една планина в Армения. В статия от в. «Бъфало куриер експрес» четем, че експедицията на Дан и Джинджър в Мексико е намерила древно описание на потопа от народа на маите. Някои детайли в този разказ са фантастични, но основните елементи имат връзка с библейското описание: при потопа водата покрива цялата земя, унищожава хората и животните, един човек е спасен със своето семейство на кораб, заедно с животни и птици, в края на потопа той пуска птиците.

Разкази за потопа са запазени от древните жители на Судан, Африка, Суматра, Борнео, Полинезия, Нова Гвинея, също и от китайците, индийците, египтяните и гърците. Тези описания се съхраняват в различни музеи.

Несъмнено библейското свидетелство за потопа се потвърждава от разкопките на археолозите.Три групи учени в Месопотамия през 1929 г. също откриват важен документален материал, който потвърждава, че в далечното минало е имало потоп, погубил цялата цивилизация.

Археологическа експедиция под ръководство на К. Ленард Ули прави разкопки в древния град Ур Халдейски. На дълбочина 20 метра изследователите откриват пласт от кал с дебелина три метра. В него няма никакви следи от цивилизация. Над и под този пласт има останки от оръдия на труда и различни вещи. По думите на д-р Ули: «Това е било велика катастрофа, непредвидена, страшна, прекъснала хода на историята!»