Списание „Прозорец”3/2006

Даже Йохан Волфганг Гьоте през 1768 г. наблюдава странно явление на небето. Нарича го «съобщество от светещи същества» - то му се струва толкова невероятно, че се страхува да повярва на очите си.

През ХІХ в. в небето над такива големи градове като Чикаго и Сан Франциско се появяват НЛО, сякаш излезли от научнофантастичните книги на Жул Верн. Напомнят странните апарати, «по-леки от въздуха», с перки и мощни прожектори, които осветяват земята.

Има много свидетелства за полета през 1879 г. над Америка на «огромния въздушен кораб», чийто екипаж пее песента «Бъди ми послушен». След това подобни случаи доста намаляват, докато по време на Втората световна война пилоти от различни страни не започнат да се сблъскват с НЛО. Летците на съюзниците толкова често виждат летящи обекти, че ги наричат «бойци от предната линия». Това название се среща дори и в протоколите на полетите.

След войната настъпва кратко прекъсване и през 1947 г. «летящите чинии» се появяват пак, като предизвикват вълна от възторг и многобройни спорове в научните среди. Кен Арнолд лети с личния си самолет и когато минава над планината Рейниър близо до Вашингтон, вижда девет блестящи, вероятно метални «чинии», които го задминават с невероятна скорост. Когато описва полета им, Арнолд ги сравнява с «чинии, които подскачат по водна повърхност». Именно от това сравнение възниква терминът «летящи чинии». Описват се срещи с тях през 1954, 1965, 1967 и 1972-1973 г.

Летящите обекти, описани от Арнолд, са обли и леко извити. Но могат да имат и друга форма - например на цигара, кълбо или цилиндър. Един изследовател, систематизирал най-разпространените форми на летящи обекти, наброява 32 различни вида. Обикновено излъчват светлина, изглеждат ефирни, често се създава впечатлението, че имат фарове и прожектори. В повечето случаи се движат без звук, понякога се чува бръмчене. Движенията и маневрите им са още по-загадъчни: могат например да изменят мигновено формата си. Понякога се появяват като че ли от нищото или внезапно се разтварят във въздуха. И с невъоръжено око, и с помощта на радар може да се наблюдава следното явление: сменят посоката си на 90 градуса при скорост от няколко хиляди километра в час (веднъж е регистрирана скорост 40 000 км/час!). НЛО имат признаци, които не само не се поддават на обяснение, но и взаимно се изключват. През 1975 г. физикът Джеймс Маккамбъл в представянето си на конференция, посветена на НЛО, говори за проблемите, с които се сблъсква науката: «Следите, оставени от НЛО на мястото на тяхното кацане, свидетелстват, че това са много тежки обекти. Но неочакваните излитания и спирания, промяната на посоката под прав ъгъл говорят за противоположното - че те практически нямат маса.»

Маккамбъл изброява характерните особености на НЛО. Технически данни: левитация, пределно бързо ускорение и спиране при много голяма скорост, смяна на курса под прав ъгъл, липса на свистене, когато се преминава през звукова бариера.

Визуални ефекти: имат цветен ореол (който се променя при ускорение), заслепяващо сияние, светеща опашка, след тях остават облаци.

На мястото, където кацат, има остра миризма, земята е обгоряла, остават овъглени органични продукти.

Eлектрическа интерференция: въздействие на двигателите с вътрешно горене, прожектори, радио- и телевизионни сигнали, електропроводимост.

Физиологични реакции при човека и животните: жужащи звуци, повишена температура, парализа, електрошок, слънчево изгаряне, възбудимост.

Освен това Маккамбъл установява, че НЛО биха могли да проявяват подобни признаци само в случай, че са способни:

а) да преодоляват силата на притеглянето, като използват минимално количество енергия;

б) да редуцират масата си до нула, за да получат при минимално усилие голямо ускорение;

в) да намаляват или да изключват напълно съпротивлението на въздуха.

«Възможно е да се отнасят към такава система, която завинаги ще остане загадка за човека... От друга страна, невероятно много данни говорят за материалната природа на тези обекти.»

Други изтъкнати учени стигат до същите изводи. Един от тях, известният френски физик Жак Вале, твърди: «НЛО са конструирани като материални транспортни средства (тази истина дълго изглежда неопровержима) и едновременно като духовни устройства», чиито точни характеристики предстои да бъдат установени. Физикът Льомътр пише в статия, публикувана в престижното списание «Преглед на НЛО»: «Стигнахме до извода, че не е възможно да се осмисли поведението на НЛО с помощта на понятията, приложими към материалните космически апарати. Не е възможно да си представим НЛО като конструирани самодвижещи се механизми, които съхраняват материалната си природа и механичната си структура и същевременно са способни да преминават от една звездна система в друга, като преодоляват разстоянията, разделящи тези системи в пространството, дефинирано от Айнщайн.» Джон Кил, един от известните учени в тази област, отбелязва: «Свидетелите споделят, като при това снишават гласа си: «Знаете ли, мисля, че обектът, който видях, изобщо не е механичен, нещо повече, изглеждаше ми жив.»

Двама утвърдени учени, Вале и Алан Хинек, стигат до извода, че днес не можем да смятаме НЛО за «нечии космически кораби. Ако наистина бяха направени от винтчета и колелца, трябваше да обясним как този механизъм се «изхитрява» да променя напълно вида си пред очите ни или как може тайнствено да се материализира от нищото. Длъжни сме да изясним къде се крият НЛО, когато хората не ги виждат.»

Ясно е, че всяко правителство изпада в паника при внезапното нахлуване на НЛО във въздушното пространство на страната му. Американските военно въздушни сили през 1947-1948 г. започват сериозни изследвания на този феномен, като наричат проекта си «Знак». В края на 1948 г. те стигат до извода, че НЛО съществуват наистина. Приемат ги за междупланетни кораби. Началникът на Американските военно въздушни сили X. Ванденберг е така вбесен, че в гнева си крещи на участниците в проекта: «Оставете научната фантастика, иначе ще загубите работата си!». Проектът «Знак» след това се преименува в «Злоба» и там се опровергават изводите, направени преди.

В крайна сметка възниква проект под название «Фазата на Робъртсън». В разработката му участват прочути учени. Целта е да се отклони вниманието на обществеността от проблема с «летящите чинии».

Когато предприема подобни действия, правителството на САЩ преди всичко се грижи за сигурността на държавата. Защото се предполага, че «противникът» може да блокира военната телефонна мрежа с хиляди съобщения за НЛО и да използва настъпилия хаос за нападение. Ето защо правителството се стреми по всякакъв начин да заглуши интереса към НЛО. То финансира дори остроумни комикси, в които Мики Маус се присмива над НЛО. За съжаление така се постига противоположен ефект: публикациите във вестниците за това, че « Фазата на Робъртсън» се финансира от ЦРУ, засилват вниманието на хората към летящите чинии.

Правителството обаче не си прави нужните изводи. Когато през 1956 г. летяща чиния се появява близо до автострада, на 70 километра от мястото на ядрените изпитания в Ню Мексико, виждат я десетки хора, включително двама полковници от авиацията, и явлението продължава десет минути, властта отново опитва да спре разпространението на всякаква информация за НЛО.

Нежеланието на правителството да признае феномена НЛО и да разреши официалните изследвания води до организиране на множество граждански групи с такава цел. Някои от тях работят под ръководството на компетентни астрономи, физици и авиационни специалисти. Д-р Хинек, астроном, бивш експерт от ВВС, е представител на подобна група. Той твърди, че зад него стоят между петстотин и шестстотин професионални изследователи. Целта на тези групи е да засилят обществения интерес към проблема НЛО и да подтикнат правителствата на всички държави да започнат официални изследвания в тази област.

Тук не можем да разгледаме подробно множеството проблеми, свързани с научните изследвания на НЛО. Съществува мнение, че НЛО са носители на извънземна цивилизация, но досега това не може да се докаже. Както констатира един от учените: «Извън слънчевата система не е открита нито една планета, която да прилича на Земята», т.е. да има подходящи условия на живот. Екзобиологията до този момент е наука «без каквито и да било данни, затова не може да се смята за наука».

Има ли живот в космоса?

Проф. д-р Вернер Гит твърди, че в основата на повечето спекулативни идеи лежи предположението, което астрономът Лоуъл формулира така: «Там, където животът е възможен, непременно ще възникне с течение на времето.» По-нататък проф. Гит прогнозира вероятния брой слънца, подобни на нашето светило, които биха могли да бъдат център на други системи от планети. След това стига до предположението, че сред тези планети има няколко милиона, на които по еволюционен път би могъл да възникне живот. Във вестник от онези години може да се прочете информацията: «Генералният секретар на ООН Курт Валдхайм заедно с делегати от 14 страни е съставил послание, предназначено за разумните същества от вселената, които може би ще срещне американският космически кораб «вояджър 1». И посланието гласи: «Поздравявам ви от името на хората на нашата планета... Ние сме навлезли в междупланетното пространство и търсим само мир и дружба. Готови сме да обучаваме, ако ни помолят, както и да учим, ако ще имаме полза.»

Оправдани ли са тези надежди?

Изследователите са единодушни, че живот е възможен само там, където има вода в течно състояние, което обаче става само в много тесен температурен диапазон. А повечето планети се намират или прекалено близо до Слънцето, или прекалено далече. В нашата слънчева система само на Земята има подходящи условия.

Каплан пише по този повод: «Размерът и масата на планетата също не трябва да бъдат прекалено малки... Но и голямата маса е неблагоприятна, тъй като високото атмосферно налягане превръща газа в течност, която ще покрие повърхността на планетата с водороден океан. Живот в такива условия е невъзможен поради голямата сила на притеглянето.» Млечният път се състои от приблизително 200 милиона звезди и такива галактически системи са милиарди. Както виждате, цифрите са впечатляващи. И доскоро се смяташе, че има милиони планети, на които са възможни «по-развити цивилизации». Можем само да добавим, че досега нито един астроном не е видял планета извън пределите на нашата слънчева система. Но дори и тези спекулативни очаквания днес се подлагат на съмнение. Американският изследовател М. Харт проучва вероятностите за възникване на живот в нашата слънчева система. Той стига до извода, че животът е възможен само на Земята. Ако разстоянието от Земята до Слънцето беше с 5% по-малко, в продължение на 3,7 милиарда години благодарение на «парниковия ефект» на повърхността на Земята щеше да се образува нажежена въглеродо-диоксидна атмосфера, подобна на онази, която съществува сега на Венера (температурата на почвата е 400 градуса). Ако Земята беше само с един процент по-далече от Слънцето, в продължение на 1,7 милиарда години атмосферата около нея щеше да стане студена като на Марс. Харт се опитва да изследва според тези принципи и другите планетни системи и стига до извода, че достатъчно добри условия за възникване на висшите форми на живота има само тогава, когато централната звезда в тези системи не е нито много по-голяма, нито много по-малка от Слънцето. Вероятността да съществуват живи същества донякъде нараства, ако тази звезда има маса, по-голяма от Слънцето. Но ако надвишава масата на Слънцето с 10%, животът там е възпрепятстван поради повишеното ултравиолетово излъчване. При малките слънца (например звезди от спектралния клас К-1) зоната, в която е възможно наличие на живи организми, клони към нула, ако масата на звездата е по-малко от 0,83 от масата на Слънцето.

Съгласно изчисленията на Харт развити форми на живот може да има само на звезди с маса от 0,8 до 1,2 от масата от Слънцето. Не е без значение и дали около тези звезди се движат планети, както и на какво разстояние се намират от тях. Към всичко това се добавя още едно затруднение: голямата част от неподвижните звезди са двойни звезди - отклоненията от орбитата им поради притегляне на други планети са много големи, така че стабилни орбити са възможни само при значимо разстояние от звездата. Но, от друга страна, голямото разстояние на планетите от звездата би направило невъзможен необходимия температурен диапазон от 1 до 100 градуса по Целзий.

Изследванията на Харт показват, че от гледна точка на еволюционната теория шансовете за живот в космоса са прекалено малки. Първоначалното предположение, че съществуват планети с форми на живот, вече изглежда доста съмнително. Еволюционистът проф. Хайнц Хабер откровено признава: «С помощта на необосновани, дори недоказуеми хипотези се опитвахме да тълкуваме фундаменталните проблеми: да намерим границите на вселената, да определим как е възникнала планетната система, как може да се появи живот на другите планети и как е възниквал животът изобщо.»

Какво пише в Библията за съществуването на живот на други планети? Там изобщо не се споменава нищо подобно. Напротив, космосът е създаден за човека, който е длъжен да прославя своя Творец. Според библейското Откровение на другите планети няма нито хора, нито човекоподобни същества. Защото: «Небесата са небеса на Господа; а земята Той даде на човешките синове» (Пс. 115:24).

През 1959 г. швейцарският психоаналитик Карл Юнг публикува спорна, но много важна книга «Летящите чинии - съвременният мит за явленията, наблюдавани на небето». Той твърди, че НЛО не са материални обекти, а «визуални слухове» с психологическо и религиозно, а не «междупланетно» значение. Книгата на Юнг не защитава библейската гледна точка, но предлага напълно нов поглед върху нещата благодарение на духовно-религиозното тълкуване на феномена «летящи чинии». Преди Юнг този аспект напълно се пренебрегва.

И все пак е имало един опит «НЛО-логията» да се представи не като полусериозна научна фантастика, а като «митология в ембрион».

Става дума за книгата на Дезмънд Лесли и Джордж Адамски, излязла през 1953 г., «Летящите чинии се приземяват». Адамски твърди, че е виждал летяща чиния в Калифорния. Историята е доста странна. Той описва как се среща с дългокос жител на Венера, облечен в ски-костюм, и осъществява телепатичен контакт с него. Всичко това напомня отчаяна пародия на сравнително прост сюжет от научната фантастика. Книгата обаче се радва на огромен успех и «опитът» на Адамски става образец за подражание. Литературата за НЛО изобилства с разкази за «срещи». Неочаквани контакти с екипажите на летящите чинии обикновено се осъществяват в пустинно място, където те съобщават на хората по телепатичен път нещо важно от рода на: «Земята е заплашена от саморазрушение»; «Ние идваме да помогнем, но не можем да започнем без вашата помощ». Повечето от тези послания са обвързани с някои от най-известните мотиви в окултната литература: космическата еволюция, откровения, различни психически прояви и т. н. Понякога на човека, влязъл в контакт, се съобщава, че е избран да бъде ръководител и месия за всички, които по-късно ще му дадат за помощници. Обикновено той е избраният посредник за по-нататъшното общуване (което по принцип се осъществява телепатично), и е длъжен да предава информацията на всички, които «имат уши».

Но това не е всичко. Около НЛО се създават няколко секти с религиозен и полурелигиозен характер, като «Общество на Ефира», «Общество на Слънцето», «Школа на мисълта», и множество малки тайни групи. На практика все повече хора твърдят, че са били в контакт с НЛО. Вероятно става дума за поне 50 хиляди такива срещи само в САЩ.

Похищенията

Най-драматичните и невероятни контакти са свързани с «похищенията». В тези случаи е ясно изразен окултният характер на всичко, което става. Особено голям шум се вдига около похищенията на Бети и Барни Хилами (Ню Хемпшир, 1961), Хиксън-Паркър (Мисисипи, 1973) и Брайън Скот (Аризона и Калифорния, пет пъти в периода 1971-1975). Похитените изпадат в дълбок транс и впоследствие страдат от тежки психически травми. Твърдят, че са били на космически кораб, че са ги изследвали хуманоиди и след това са ги пуснали на свобода.

Случаят с Брайън Скот може да се разглежда като образец за похищенията. Първият му контакт с НЛО се осъществява в Аризона през 1971 г. Докато пътува, Брайън неочаквано е взет на борда на НЛО с диаметър 70 м. Лекарят на Скот потвърждава, че той си спомня добре следното: «Събужда се в малка стая, парализиран е и не може да се съпротивлява. Неочаквано влизат двуметрови същества и започват да го събличат. Изглеждат ужасно - с ниски рамене, люспеста кожа, слонски крака, ръцете им имат по три пръста, а палецът е крив. Всичко е обвито в гъста мъгла или пара. Двама от тях застават до някакъв апарат, а третият стои до щанга, към която е прикрепена кутия с множество малки разноцветни огънчета. Похитеният усеща няколко неприятни, но безболезнени импулси, които го пронизват от главата до петите. Струва му се, че губи кръв и уринира. Усеща как от тялото му се лее пот, как отварят гръдния му кош и закратко изваждат сърцето му. Накрая усеща как му разцепват главата. Мирише на нещо много неприятно. И изведнъж от мъглата се появява фигура на почти триметрово чудовище, което прилича на другите. Гигантът влиза в телепатична връзка с него и му предава някаква информация. След това похитеният напуска тялото си за т. нар. «екскурзия на душата».

Получената информация е смесица от доста абстрактни философски фрази и общи твърдения за произхода на извънземните и техните намерения. Следва обещание да дойдат на земята още веднъж...»

Скот e похищаван четири пъти. Неведнъж той вижда «нажежени светещи кълба» около къщата си и вътре в нея. Изчезва тайнствено от дома си за 24 часа. Редовно изпада в транс, като в това състояние автоматично и с компютърна точност възпроизвежда текстове и чертежи. Няма покой - извънземните могат да нахлуят в живота му всяка секунда и да наводнят ума му с поток от математически данни, звездни карти и сложни планове на машини от бъдещето.

Скот привлича вниманието на видни учени. Изследователите се надяват, че неговите текстове ще им помогнат да проникнат в определени области от генетиката и физиката. Последвалите съобщения от борда на НЛО подготвят Скот, че му предстои да получи информация за тайните на клонирането и на генното инженерство, които ще донесат полза на цялото човечество; също за машината, която работи въз основа на квантовата физика и ще позволи на хората да се придвижват отвъд времето и пространството; и, накрая – за проект на «машина за свободна психическа енергия», която ще позволи цялото човечество да мисли едновременно за едно и също нещо!

Най-известен от хората, имали контакт с извънземни, очевидно е израелският медиум Ури Гелер. За психокинетичните му трикове с материята и духа се говори по целия свят. Той твърди, че получава приток на сили от «пришълците», с които установява контакт в градината на един арабин още като дете. Ури Гелер и неговият приятел спиритист д-р Андрия Пухарич твърдят, че имат контакт с «деветка» от планетата Хоова. «Деветката» уверява, че те са решили всички проблеми на битието. Идват, за да предадат на земните жителите «новата наука», която съдържа телепортация (преместване на материален предмет с усилие на мисълта), контрол над материята и биологичните системи, имплантация на усещания и знания в душата и разума на други хора. Разбира се, всичко това е не «нова наука», а старият окултизъм. Всички тези психо религиозни феномени са известни на окултистите и спиритистите още от древността.

Манията за величие и мащабът на претенциите издават произхода на тази «деветка»: «Запомни, всичко това е истинско божествено водителство! Бог е не някой друг, а самите ние - деветте принципа на Бога! Няма друг Бог освен нас! Вярвай, че казваме истината! Ако Бог някога е говорил с хората, ако някога е избрал човека за свой инструмент, то е именно сега. Запазете този миг като най-скъпоценното в живота си! Това са думи на Бога!»

Но всъщност Божието Слово, т. е. Библията, говори за единствения Спасител Господ Иисус Христос, Който казва: «Аз съм пътят, истината и животът».

Пухарич и Гелер открояват важни особености в методите и намеренията на «извънземните» цивилизации, сочат присъствието на спиритуална технология, ясновидство и психически манипулации с материята. Техният опит, разбира се, не е изключение. Регистрирани са стотици съобщения за подобни срещи. Сред многобройните духове, посетили знаменитата Джейн Диксън, има много извънземни. Те й казват, че екипажите на техните НЛО се състоят от жени, които идват от досега неоткрита планета, разположена близо до Юпитер, и искат да обучат хората да използват Слънцето за разрешаване на всички енергетични проблеми на Земята. Джейн Диксън смята, че посещенията на извънземните «ще донесат на хората благословение».

Научната фантастика и новото съзнание

Окултната връзка

Контактите с НЛО се класифицират така:

1. Близки контакти от първа степен. Обектът може да се види отблизо.

2. Близки контакти от втора степен. Вижда се не само обектът, но и следите от него: например обгоряла трева, начупени клони, изплашени животни и т. н.

3. Близки контакти от трета степен. Вижда се «екипажът» вътре в НЛО или до него.

Всичко, което хората наблюдават в тези случаи, изглежда не само странно, но и напълно необяснимо от гледна точка на науката и логиката. Ясно е също, че колкото по-близо сме до летящите обекти, толкова по-тайнствени са явленията, които виждаме. Елементът на странното и тайнственото събужда интереса ни и ни навежда на мисълта, че става дума за нещо неестествено. Като следваме свързаните с НЛО странности, стигаме до хипотеза, която позволява да съберем на пръв поглед отделните аспекти на този феномен в едно цяло. Тази хипотеза свежда явлението НЛО до действия на падналите и отхвърлени духове, които влизат в контакт с нашата планета.

Трябва да отбележим, че такава представа за НЛО имат не само християните. Ето например до какви изводи стига Лин Катое, която не е християнка. Като библиограф в библиотеката на Американския конгрес тя проучва 1600 статии и книги, посветени на НЛО. Катое пише: «В множество напълно правдоподобни съобщения за НЛО, публикувани в печата, има ярко изразени признаци на спиритични явления и демонична обладаност. С тези понятия отдавна са запознати богословите и парапсихолозите».

В сп. «Преглед на НЛО» четем: «Няма да цитираме съобщенията за десетки случаи, но симптомите на демонични действия могат да се проследят тук отново и отново.» Агностик Джон Кил се пита не е ли целият този шум около НЛО една «голяма шега. Невидимите същества намират удоволствие в това да плашат, смущават и съблазняват човешкия род». Дори такива известни учени като Хинек и Вале говорят за възможността да съществува «пета колона, състояща се от НЛО, колона, която е длъжна да отклони човечеството от правилния път».

Кил обосновава мнението си с факта, че съобщенията, предавани от НЛО, твърде много напомнят информацията, която мистици медиуми смятат, че получават от отвъдния свят.

Той пише: «Демонологията не е изобретение на неколцина луди. Това е стара наука за демоните, които съществуват заедно с хората в хода на цялата човешка история. На тази тема са написани хиляди книги. Авторите на много от тях са богослови, учени, естествоизпитатели. Всеки изследовател от тази сфера има възможност да използва голямо количество документирани факти. Проявите, описани в тази литература, много напомнят или дори направо съвпадат с това, което може се наблюдава при контактите с НЛО. Жертвите на демономанията имат същите медицински и емоционални симптоми, както хората при среща с НЛО».

Многобройните описания на НЛО ни подтикват да се запитаме не само за средствата, но и за целите на това явление. Окултните науки отдавна са запознати с левитацията, телепортацията, психокинезата, ясновидството, автоматичното писмо и «астралното» възникване на материя, привидно от нищото. Дори демони като падналите ангели са надарени с голяма сила. Демоните могат например да манипулират материята и да я възобновяват. Могат да влияят върху човешкото съзнание, да го обсебват и да пренасят в психиката на един човек преживявания на други хора. Те са способни да контролират човешкото съзнание. Напълно възможно е похищенията от НЛО да се числят към тази категория. В своята книга «Ури» Андрия Пухарич, без да си поставя за цел, подробно разкрива как демоните манипулират човешкото съзнание. Той си спомня поредица от събитията, станали с него, които, както се изяснява по-късно, просто са нереални. Пухарич признава смесените чувства, които започва да изпитва по отношение на извънземните сили, наричащи се «ИС».

«Събитията от онези два дни всяват в мен ужас. Сара и Ури изпитваха едно нещо, Ила и аз съвсем друго. Открих онова, което е било тайната на Ури, държах в ръката си пистолет, който изглеждаше истински, водих телефонен разговор, който не мога да забравя и днес. Повече от всичко ме порази това, че всичко беше само игра на нашето въображение, предизвикана от «ИС». Смятам, че вече няма да мога да различа истинските усещания от тези, които «ИС» ми предават непосредствено. Никога през живота си не съм изпитвал по-голям потрес от онзи, който преживях, когато разбрах каква власт имат «ИС»».

Библията не задоволява празното любопитство на хората за демоните, но ни дава ясна представа за сферата на тяхното влияние и за тяхната власт. В Библейски разказ действията на египетските чародеи не са представени като фокуси. Те явно манипулират материята и енергията, магиите им раждат жаби и змии, но всичко това се възприема не като нещо извънредно, а като обичаен факт. Господ потвърждава, че властта и познанията на чародеите са напълно реални, но служат за съблазън. Разбира се, на тези окултни сили по Божията воля е сложен край (Изх. 8:18). Но в «края на вековете» човечеството отново ще се срещне с безпрецедентни явления и прояви на свръхестествени сили. Подобно на чародействата те ще бъдат в най-висока степен реални, но в крайна сметка неистинни. Целта ще е да бъдат излъгани и съблазнени хората. Иисус казва за лъжливите пророци и месии: «Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните» (Мат. 24:24). Още по-конкретно предупреждава за това ап. Йоан, като говори за реалността на общуването с духовете и за силата на изкушенията от тяхна страна, които подготвят пътя за Антихриста (І Йоан 4:1-3).

Ето какво пише Уелдън в своята книга «НЛО: какво се случва на земята?»: «Лекомисленото отношение към НЛО може да се окаже също толкова опасно, както и интересът към черната магия. И двата феномена еднакво привличат вниманието на невротици, лековерни и духовно незрели хора. Като резултат се стига до параноидна шизофрения, демономания (обладаност), даже самоубийство. Можем да дадем редица примери. Повърхностното любопитство към НЛО може да прерасне в мания, която руши психиката».

Създава се впечатление, че контактите с НЛО по-често се осъществяват с помощта на окултни средства. Тайнствените посетители много рядко реагират на опитите за естествено приближаване до тях, било то преследване със самолет или непосредствена среща на земята. Окултните методи в този план дават много по-добри резултати.

Най-успешно в контакт с НЛО влизат спиритистите, които за пари могат, както самите те твърдят, да се свържат с духовете на умрелите. «Центърът на слънчевата светлина» твърди, че членовете му поддържат връзка с обитателите на много планети от нашата слънчева система. Ръководителката на центъра Мариана Франсис приема информацията от другите планети по същия начин както медиум, който е посредник за връзката при спиритичен сеанс.

Прeсичащи се измерения – механизми на действие на духовната сила

Сериозната дискусия по повод демоничната природа на НЛО би била непълна, ако не се опитаме да изясним какви механизми предизвикват подобни феномени.

Джон Кил предлага теза, чрез която се опитва да обясни непостоянството и привидната здравина на летящите чинии: «Статистическите данни показват, че летящите чинии не са стабилни механизми, които се нуждаят от гориво, от техническо или математическо обезпечение. Най-вероятно те са просто форми на енергия и не съществуват в такъв вид, като например една книга. Те не са постоянни материални конструкции.»

Д-р Курт Вагнер, специалист по обща теория на относителността, е съгласен с Кил. В разговор с Дейвид Фечо той казва: «От това, което ни е известно, можем да направим извода, че свръхестествените сили са способни да манипулират материята и енергията. Например те извличат енергия от атмосферата (което се проявява в локалното изменение на температурата), за да я преобразуват в материя, и по такъв начин сякаш се нарушава вторият закон на термодинамиката. Мисля, че в случая с НЛО става дума именно за свръхестествено явление. Не мога да кажа, че зная това със сигурност, но мисля така. НЛО нарушават втория закон на термодинамиката. Те преобразуват енергията така, че силовите полета изглеждат като нещо материално, въпреки че това е само концентрирана енергия. За същинска материя тук и дума не може да става.»

Ето как астрофизикът Жак Вале обяснява внезапната поява на НЛО, внезапното им изчезване и напълно неочакваната промяна на формата им: «Всичко изглежда така, като че ли тези, които са видели НЛО, са наблюдавали многобройните проекции на многоизмерни обекти в нашето триизмерно пространство».

Понякога се твърди, че демоните (падналите ангели) и духовното пространство, което те обитават, имат по-голям брой измерения, отколкото «триизмерният» свят, където живеят хората. Какво се разбира под по-голям брой измерения? На човека са известни три измерения на пространството: дължина, широчина и височина (или дълбочина). Благодарение на тези три координати можем да определим положението на всеки предмет в пространството. За да посочим мястото на събитие с дадена продължителност, разполагаме с четвърта координата - времето. Затова времето често се определя като четвъртото «измерение». Ние можем да се придвижваме свободно в пределите на трите пространствени измерения, но не и в четвъртото, т.е. във времето. Ние сме «обусловени от времето» създания.

Ако предположим, че всичко това е реално, възниква трудният въпрос за намеренията, скрити зад всички тези феномени. И двата проблема – за пресичащите се измерения и причината НЛО да посещават земята – като цяло се допълват и се решават комплексно. Що се отнася до намеренията на Бога, едно от тях е да съди човека. В зависимост от своите разбирания част от хората стигат до покаяние, а другата част до съблазън и ожесточение. Целта на Сатана е да държи човека в незнание за същността на битието. Сатана иска да натрапи на човека такъв начин на мислене, който ще му позволи да го пороби и да го използва като строителен материал, за да създаде своята психо духовна империя. Средствата за постигането на тази цел са много. Усилията на Сатана са насочени към това да разруши небесното царство и да построи свое собствено. Той се стреми да направи невъзможно познаването на Бога и поклонението пред Него, като сее разрушение, хаос и лъжа. Сатана разширява сферата на своето влияние, като поощрява едни и заплашва други.

Жак Вале прави смело предположение за гениалните планове, скрити зад обърканите, противоречиви явления, и вероятно е много близо до истината: «Смятам, че не сме прави, когато виждаме в НЛО само пришълци от космоса. Мисля, че трябва да говорим не за поредица от техни посещения, а за система на контрол.»

Вале свързва своите размишления за НЛО с някои наблюдения от психологията на човешкото поведение. Той пише: «Най-добрият начин да обучиш някого на нещо е да приложиш «метода на повторението», съчетаващ в еднаква степен периодичността и неочакваността»

Процесът на обучението в този случай протича бавно, но сигурно и води до най-висока степен на приспособяване. Трябва да кажем, че този процес е необратим. Затова Вале се пита не въздейства ли схемата на периодичните появи на НЛО върху човечеството също както «методът на повторението». Но ако Вале стига до същността на проблема, остават открити основните въпроси: на какво искат да ни обучат и кого или какво контролира тази «система на контрола»?

«Термостатите контролират температурата, жироскопите – посоката на полета на ракетите. Какво могат да контролират тези паранормални явления? Мисля, че контролират човешкия светоглед и влияят върху него. Следователно НЛО са средство за пораждане на ново човешко мислене» - до такъв извод стига ученият.

Подобни предположения изглеждат прекалено опасни за нашето «просветено» мислене. Но те напълно се съгласуват с Библията. Нека сега да разгледаме въпроса за намеренията на НЛО от съвсем друга страна. А именно какво влияние е оказал големият интерес към НЛО върху научната, културната и интелектуалната сфера? И тук стигаме до същите изводи.

«...Всяка нова вълна от НЛО засилва интереса на обществото към тези явления. Все по-голям брой млади хора се възхищават от космоса, от различните психически феномени и новите възможности на човешкото съзнание. Появяват се все повече книги и статии за подобни явления, което също променя нашата култура».

Вале не си представя съвсем ясно как трябва да оценява тези промени и скритите зад тях намерения. От една страна, той се опасява, че сблъсъкът с истинската същност на НЛО би разкрил или «убиващата духа простота на часовниковия механизъм, който работи от само себе си», или «една ужасна, нечовешка чудовищност, простото съзерцание на която би побъркало човека». От друга страна, той с отчаяние се опитва да види зад тази схема целта да се присади в нас «по-дълбоко разбиране на човека». Ученият като че ли вижда ясно в НЛО психологическа «уловка» и същевременно се надява, че «това е все пак добра, доброжелателна примамка».

Разбира се, това е наивна надежда. Контролната система, която признава Вале, е само част от онова, което в Библията е наречено «система на света», «царство от този свят», т.е. изтънчена мрежа от манипулации под ръководството на «княза на този свят» - Сатана. Механизмите на манипулациите и лъжите са се усъвършенствали много за последните десетилетия. Дори науката, докато преживява криза, попада в мрежите на парапсихологията. В края на краищата огромният брой «убедителни» психически доказателства и опити ще способства на пълното преобразуване или, по-точно, разрушаване на съвремената наука. Центърът на тежестта ще се измести от данните и фактите към чистата субективност или проникване в човешкото съзнание като метод за познаване на действителността. Психическите феномени и преди всичко НЛО ще получат признанието на науката. Изключителният успех на филма «Междузвездни войни» е сигурен показател за нарастващия интерес към научната фантастика, НЛО и извънземните съзнания.