Списание „Прозорец”4/11 Стресът Иван Вълков



Дата05.12.2018
Размер141.92 Kb.

© Списание „Прозорец”4/11

Стресът

Иван Вълков
Стрес, еустрес, дистрес и библейските принципи за формиране на стресоустойчива личност

Първоначално човек е сътворен и съществува в идеална за него среда, в пълна безопасност, където няма нито един стресогенен фактор. За това четем в Бит. 2:7-9.

Дървото на доброто и злото е пасивно, само по себе си то не предизвиква стрес. В Едем човекът не изпитва необходимост от защита. Общуването му с Бога удовлетворява неговите духовни потребности и усъвършенства психичното му развитие. Човекът живее в пълен покой на ниво дух, душа и тяло, а това значи отсъствие на стрес. Тогава функционира единственият и съвършен защитен механизъм, който след хилядолетия, епохи и етапи на големи психодуховни катаклизми – грехопадение, изгнание, самота, търсене, възвръщане, възстановяване на човечеството - в деня, когато Светият Дух слиза на земята, отново е задействан от Бога: «Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат народ” (II Кор. 6:16-18). Силата на този защитен механизъм е в думите: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат народ.” Възвръщането на райската атмосфера за хората, които търсят рая и искат да го приемат, става реалност чрез изпълняването на Христовите думи: „Божието царство е наближило” (Лука 10:11), „Божието царство е сред вас” (Лука 17:21).

Бог сътворява човека по Свой образ и подобие, като предвижда за него условия на живот, в които реалните му възможности и изискванията на външната среда към него са балансирани, като му дават възможност за конструктивно развитие и усъвършенстване чрез познаването на Бога, на себе си и на заобикалящата го вселена.

Съществуващата хармония обаче се нарушава, и то не от външната, а от вътрешната среда. Желанието на човека да стане бог, а това значи равен по сила и могъщество на Бога, което е неосъществимо, разрушава равновесието между неговите реални възможности и изискванията на външната среда, както и във вътрешен план поради неосъществимостта на това желание. Точно такова е едно от съвременните определения на стреса.

В стремежа си да станат богове хората и до днес остават роби и жертви на всякакви зависимости, а това значи слаби, победени същества, готови на бягство като един от вариантите на реакция спрямо стреса.

Нека разгледаме някои основни духовни закони, доброволно задейстани от човека, които го довеждат до това жалко състояние.

Поражение на човешкия дух – загуба на опора (на силата на духа)

Съзнателното престъпване на заповедта на Твореца не нарушава баланса между доброто и злото във вселената, както се смята в някои езически религии. Такъв баланс не е имало и никога няма да има. Този знак на равенство между доброто и злото си присвоява Сатана, който иска да стане равен на Бога и дори по-висш от Него. В резултат е изхвърлен от небето и победен на Голгота – той е под пълния контрол на Бога. С правото на избор да приеме или не злото, да го задейства или не е дарен само човекът и до днес той носи отговорност за разпространението на злото на земята.

След като Адам и Ева вкусват зло, т.е. приемат го, то нанася поражение в техния дух, като го осквернява. Така се прекъсват непосредствените им отношения с Бога. Човекът, получил от Бога статут на господар, който е длъжен да покорява, управлява и владее (в това се проявява неговата сила), се превръща в същество, подвластно на стихийни бедствия, подложено на заплаха от зверове, зависимо от природните условия, преследвано от болести и т.н. Той се оказва сам в борбата за съществуването си. Станал е бог – обект, към който са насочени всички стресогенни фактори, целящи унищожаването му.

Огромна е ролята на човешкия дух с неговата способност да се справя с напрежението, натиска, опасностите и да отговаря на изискванията на околната среда. От силата на духа зависят състоянието и положението на човека във всички времена.
Поражение на психиката (човешката душа)

При проникването на забранения плод в организма човекът получава „знание”, което става част от неговото естество като информация, вложена на нивото на психиката. В Бит. 3:7 четем: ”Отвориха се очите и на двамата...” (Бит. 3:7). Психиката на човека се променя и по-нататъшното му поведение говори за влияние (на подсъзнателно ниво) върху него на закона на греха и смъртта. Ап. Павел пише за този закон: „Защото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее у мен” (Римл. 7:19-20). Грехът отслабва човека на всички нива от неговото естество.


Поражение на тялото

Няма смисъл да гадаем какъв е бил плодът от дървото за познаване на доброто и злото. Приемаме го като факт, за който говори Бог. За нас обект на изследване са резултатите от това събитие. Важното тук е, че видимото действие, т.е. приемането на материалния плод, е доброволна изява на неподчинението спрямо Божията заповед – неверие към Бога. С тези невидими, психодуховни, и видими, поведенчески, актове е задействан механизмът за взрива на злото, чието въздействие се разпространява мигновено върху духа, душата и тялото: ”И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание...“ (Бит. 3:6). Последствията довеждат до поражения върху тялото - духовната смърт провокира всевъзможни болести. Бог отнема от човека перспективата за вечно съществуване, затова днес човечеството полага толкова усилия, за да намери средство срещу болестите и другите фактори, унищожаващи организма. Доколко е успяло, читателят ще прецени сам.

С т а р о з а в е т н и я т п е р и о д

Законът на Мойсей е гарант за защита от психическия срив, породен от стреса, и за формирането на силна, стресоустойчива личност.

Когато изучаваме живота на хората в старозаветно време, можем въз основа на техните реакции и поведение в различни стресови ситуации да стигнем до извода за зависимостта между съблюдаването на Божия Закон и Божията гаранция за защита и безопасност на личността.

Нека да видим как Бог подготвя Иисус Навин да бъде водач на Неговия народ и да води сериозни битки, като се сблъсква с различни стресови ситуации. Тайна за неговата стресоустойчивост е послушанието на Божието Слово.

Бог му казва: ”Никой няма да може да устои против теб през всичките дни на живота ти. Както бях с Мойсей, така ще бъда и с теб. Няма да се отделя от теб, нито ще те оставя” (Ис. Нав. 1:5-10).

На съвременен език, Иисус Навин трябва да има висок коефициент на стресоустойчивост. А как може да го формира? Отговорът е в думите на Бога: ”Няма да се отделя от теб, нито ще те оставя.” Това значи, че Бог ще контролира всички психофизиологични механизми на подсъзнателно ниво, за да може човек в острата фаза на стреса, в сблъсък с външните стресогенни фактори да устои и стресът да не премине в хроничен, пораженски етап. Зад тези думи на Бога стои Неговото действие – защитата на целия психически апарат на човека с цел запазване на неговото вътрешно равновесие. Повторението на заповедта: ”Бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с теб където и да идеш” (Ис. Нав. 1:9) дава гаранция, че Бог ще контролира онова, с което не може да се справи и най-храбрият мъж, което не е подчинено на човешкото съзнание. Но Бог поставя и Своите условия: ”Тази книга на Закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще сполучиш в пътя си и тогава ще имаш добър успех” (Ис. Нав. 1:8).

Още един пример как Бог формира стресоустойчива личност, как я обучава и подготвя виждаме в младия пророк Йеремия.

”И дойде към мене слово Господно: Преди да те образувам в утробата, Аз те познах и преди да излезеш от утробата, осветих те: поставих те пророк за народите” (Йер. 1:5, СИ). Децата, благословени от Бога още от тяхното зачеване чрез молитвите на родителите, а после чрез молитвите на служителите и църквата, се раждат с вече вложена база на стресоустойчивост.

”Аз пък отговорих: „О, Господи Боже! Не умея да говоря, защото съм още млад” (1:6, СИ). Човек постоянно осъзнава ограничеността на вътрешния си потенциал по отношение на изискванията, които му се поставят.

”Но Господ ми рече: „Не казвай: "Млад съм", защото до всички, до които те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш” (1:7, СИ). Самият Бог го въвежда в стресогенна сфера.

”Не бой се от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям“ - рече Господ” (ст. 8). Обещанието на Бога, че ще бъде с Йеремия, е гаранция за неговия успех.

”И протегна Господ ръка и се докосна до устата ми; и рече ми Господ: „Ето, Аз сложих Моите думи в устата ти” (ст. 9). Ето Законът на живия Бог за изцеляването на личността, поразена от закона на греха и смъртта.

Отново имаме същото действие – вкусване (но тук - не на плода от дървото за познаване на доброто и злото и не на човешките философии и методики, а на Божиите думи: ”сложих Моите думи”). Бог влага нова информация на съзнателно ниво, която ще контролира всички процеси в духа, душата и тялото, като побеждава страха, малодушието и плахостта у пророка. За това пише ап. Павел: ”Ето завета, който ще направя с тях след онези дни - казва Господ - ще положа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им” (Евр. 10:16).

По-нататък Бог казва на Йеремия: ”Гледай, аз те поставих днес над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзиждаш и насаждаш” (Йер. 1:10, СИ). Младият пророк е готов за ”бойни действия”, той има висок коефициент на стресоустойчивост. Бог продължава да го наставлява: ”И ето, Аз те поставих днес като укрепен град, като железен стълб и като медна стена против цялата тази земя, против царете на Юда, против князете му, против свещениците му и против народа на тази земя” (Йер. 1:18, СИ). За такива характеристики на личност може само да мечтае съвременният младеж и да признае, че никой на земята не може сам да постигне това ниво.

Диалогът между Бога и пророка, който вече познава законите на духовния свят, продължава. Йеремия казва: ”Намерих Твоите думи и ги погълнах; и Твоето слово ми беше за радост и веселие на сърцето; защото Твоето име е призовано върху мене, Господи, Боже Саваот” (Йер. 15:16, СИ).

Ако в началото Бог влага думи в Йеремия, като му дава да вкуси колко е благ в духовните Си закони, действащи чрез Неговото слово, сега младият пророк вече сам намира Божиите думи и ги „поглъща”. Ето как малко по-надолу се описва метафорично Йеремиевата стресоустойчивост: ”Ще те направя за този народ силна медна стена; те ще воюват против тебе, ала не ще те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те спасявам и избавям - казва Господ - И ще те спася от ръцете на зли, и ще те избавя от ръцете на притеснителя” (Йер. 15:21, СИ).

Хората около Йов възприемат неговото изпитание като поражение на слаб и безпомощен човек.

По мои наблюдения много хора четат тази книга само когато с тях се случва нещо, когато се разболеят или се окажат в друга стресова ситуация. Тогава влиза в действие „защитният механизъм”, който психолозите определят като катарзис. Успокояваме се, че в сравнение с Йов ние сме по-добре. Аз мисля обаче, че в Йов трябва да видим не само неговата праведност и дълготърпение, издръжливост и дълбоко смирение, но преди всичко стресоустойчивия му дух, който се разкрива както по време на драматичните събития, така и преди тях. Не е толкова просто човек да устои в периодите на позитивнен стрес, който се определя от психолозите като еустрес. Защото при изобилието на благословения, както ги виждаме при Йов, малцина успяват да съхранят вътрешното си равновесие, да не позволят на закона на греха и смъртта да ги хвърлят в блатото на гордостта, тщеславието и самолюбуването. А неговите приятели се опитват именно в това не просто да го упрекнат, а и да го обвинят. За праведността на Йов в периода на благополучието четем, че е принасял жертви за себе си и за децата си с думите: „Да не би да са съгрешили” (Йов 1:5). В желанието си да се оправдае Йов разкрива своя благочестив живот - има на какво човек, особено ако е мъж, да се научи от него: умението му да възпитава децата, смелостта му да се противопоставя на нечестивите, да защитава вдовиците и сираците, да се застъпва за бедните.

Чистото Божие слово, предавало се от род в род и стигнало до неговото сърце, се оказва защитният механизъм по време на изпитание, при особено силен стрес. Йов приема последователните удари с чистота на сърцето и ума, със знание на Божия Закон и Божията съвършена воля: „Господ даде, Господ взе” (Йов 1:21). Той не съгрешава, т.е. не дава място на закона на греха и смъртта, който напира отвътре с цялата си сила, като го кара да съгреши с дума или мисъл. Победата идва от знанието кой е Бог за него – Спасител: „Но аз зная, Изкупителят ми е жив и Той в последния ден ще издигне от праха тази моя скапваща се кожа и аз в плътта си ще видя Бога. Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на друг ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми!” (Йов 19:25-27). Така правилната реакция на човека спрямо стреса с прилагане на психодуховните закони и защитни механизми въз основа на Божието Слово го усъвършенства, като го довежда до такава твърда вяра, надежда, упование и увереност в Бога, каквито при всекидневните, нестресови обстоятелства на живота той никога не би достигнал. Стресът, който Бог допуска за Своите деца като изпитание, не само поддържа духовния им живот, но и го усъвършенства. Това е процес на формиране на твърд дух, т. е. на силна личност.

Нека да анализираме реакцията на стреса и при Мария, майката на Иисус Христос, която е образец на стресоустойчива личност. Положителен стрес - еустрес – тя преживява при видението на ангела, който й казва: „Здравей, благодатна! Господ е с Теб; благословена си ти между жените.“ А тя много се смути от думите му и размишляваше какъв ли ще е този поздрав” (Лука 1:28).

Първата фаза от реакцията на Мария: лека тревога, изразена в смущение, съсредоточаване и размишление, - свидетелства, че тя има знание за Писанието, за Бога, за духовете, за ангелите. Тя се съсредоточава не върху явяването на ангела, а върху думите на приветствието и се пита какво може да значат те. Липсата на лоши мисли у нея в този момент свидетелства за чистотата на ума и сърцето й.

Ангелът й казва: „Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение” (ст. 30). Думите „не бой се”, които приема с вяра, имат за нея антистресово действие, така че тя не навлиза във втората фаза на стреса – острата, когато човек се съпротивлява. Мария отвръща на ангела: „Нека ми бъде според твоите думи” (ст. 38) и тук виждаме нейния смирен дух, дух на кротост, възпитан единствено чрез слушане и изпълнение на Писанието.

При срещата си с Елисавета тя казва: „Зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой, защото погледна милостиво на ниското положение [в оригинала – tapei,nwsij, преведено на руски като „смирение”] на слугинята си...” Тези думи свидетелстват, че Мария не за първи път се радва за Спасителя си. Тя неведнъж е получавала отговор на молитви в кризисни ситуации, по време на стрес е викала към Бога и Той я е избавял. По-нататъшните й думи: „Извърши силни дела със Своята ръка; ръзпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и издигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни” (ст. 51-53) разкриват душа, изпитала върху себе си и присмеха на надменните, и унижения, и обиди от силните, и презрение от богатите, т.е. душа на човек, живял в стресогенна среда.

Следващият стрес в живота на Мария е задържането, разпъването и смъртта на нейния Син. Нека проследим психодуховна й реакция на този стрес. Мария не припада, не се поддава на истерия. Не къса косата и дрехите си, за да покаже любовта си към Него и да изрази скръбта, страданието, мъката и болката си. Не вика, не обвинява, не злослови околните, което е свойствено на други майки в такива ситуации (това е втората остра фаза на стреса: съпротива, подозрение и т. н.)

На какво се дължи подобна стресоустойчивост? Ще припомним отново: Мария познава Писанието, води благочестив живот, напълно се покорява на Бога, проявява твърдост на духа, вяра и упование на Бога и вечното Му слово: „А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си” (Лука 2:19).

Н о в о з а в е т н и я т п е р и о д

Ще започнем от състоянието на учениците преди Петдесетница. Тяхната реакция в стресови ситуации преди кръщението им със Светия Дух по нищо не се различава от реакцията на всички останали хора, а това свидетелства за немощната греховна природа на човека. Поведението на учениците при бурята в Галилейското езеро, при приближаването на Христос по водата, в Гетсимания, на Голгота показва тяхната зависимост от закона на греха и смъртта.

Ще проследим развитието при ап. Петър, за да разгледаме етапите на стреса при учениците.

В двора на първосвещеника той изпитва първата фаза на стрес – тревога. Въпросът на слугинята го довежда до кулминацията на емоционалното напрежение и при острата фаза на стреса той избягва – отрича се, при това три пъти.

След това Петър изпада в третата фаза – хроничната – преживява безизходица, безсилие, стига до депресия. Той и другите ученици - без Йоан - се оказват лишени от силата на духа. Страхът и ужасът ги сковават до такава степен, че не смеят да застанат до кръста, а наблюдават отдалече. Бог допуска този дистрес (негативен стрес), за да покаже на целия свят какво представлява човекът сам по себе си, какъв бог е и каква е неговата „божествена“ сила. Учениците получават удивителни знания от Христос, имат опит със свръхестествени чудеса и знамения, но това не им служи като сериозна опора по време на изпитания. Ето защо можем да заключим, че чудесата и знаменията, които хората виждат и преживяват, ако не са резултат от техните молитви, вяра и свят живот, не оставят дълбока следа в духа и душата им. Вътрешните изменения на личността стават по нейна инициатива, желание, молитви, а не по волята на другите.

Денят на Петдесетница е изпълнение на Божието обещание, начало на вътрешни промени и формиране на стресоустойчиви личности сред първите християни: „Аз ще поискам от Отец и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки» (Йоан 14:16). Кръщението със Светия Дух е пълна промяна на вътрешната среда у всеки, който преживява това свръхестествено явление. Личността получава опора в стресовите ситуации в лицето на Светия Дух, Който я прави непобедима.

До деня на Петдесетница ап. Петър не е способен да устои и издържи сам онова психодуховно напрежение, което се поражда както вътре в него, така и във външната среда.

След слизането на Светия Дух виждаме друг образ със съвсем други личностни характеристики. Новото му поведение на смелост и дръзновение е описано в Деянията на апостолите.

Заради смелото му свидетелство за възкресението на Христос го оковават и го вкарват в тъмница между двама пазачи. За обикновения човек, а и за него самия преди кръщението със Светия Дух това би бил пикът на стресовата ситуация, особено когато очакваш смърт. Но същият Петър, който е треперил и се е топлил до огъня не толкова от студ, колкото от стрес, този път не само е спокоен, а дори заспива! Това няма логическо обяснение. Той не е психически болен човек, за когото всичко е безразлично. Петър показва най-високия коефициент на стресоустойчивост. Дори това е по-скоро пълна свобода от стреса. Той се издига на друго психодуховно ниво – вече е недосегаем за дразнителите и стресогенните фактори. За това ниво ап. Павел пише: „Нито височина, нито дълбочина, нито което и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ” (Римл. 8:39). Ето я свободата от психодуховни дразнители: „За мене животът е Христос, а смъртта - придобивка” (Фил. 1:21, СИ). Това вече говори за изпълнение на Божието Слово – смъртта е победена от вярващите в Христос, тя е лишена от ужаса и страха, с които поразява всички земни жители, нейното жило е изтръгнато на Кръста!


И така, причината да се загуби стресоустойчивостта е приемането на закона на греха и смъртта чрез вкусване на забранения плод. За да се лиши от сила този закон, действащ във всички хора, е нужен друг закон – на духа на живота. Този закон не може да бъде приет чрез учебна подготовка дори в най-добрата богословска семинария. За него може много да се чете, да се слуша, да се пишат богословски съчинения, но ако той не стане личен, написан в сърцето и ума на човека от самия Бог, няма никаква полза. Приемане на този закон като защитен механизъм се осъществява единствено чрез приемане на Законодателя – Иисус Христос.

Това е законът на Неговото царство, което става наше, след като приемем Царя. Този Цар и Законодател действа в нас в съответствие със закона на духа на живота, за да разпространява Своя живот в нас на всички нива на нашето естество.

Познаването на Неговия закон е поредната стъпка във формирането на стресоустойчивата личност.

Ап. Павел разбира този вътрешен механизъм за неутрализация на греха: ”Законът на духа, който дава живот в Христос Иисус, ме освободи от закона на греха и на смъртта” (Римл. 8:2, СИ). Настъпва нова епоха в духовния свят – епохата на свободата: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни” (Йоан 8:36).

Законът на греха и смъртта е задействан в Едем и никой човек не е изработил методика за противопоставяне на него. Само Христос с въплъщението Си въвежда закона на духа на живота, като парализира действието на закона на греха и смъртта с участието на човешката воля. Изпълнява се казаното от Бога: «Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те щи Ми бъдат народ” (II Кор. 6:16).

Като служител на Новия Завет искам да споделя скромния си опит в познаването на този закон на духа на живота. В сблъсъка с „поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12, СИ), без да познаваш и да прилагаш този закон, както на съзнателно, така и на подсъзнателно ниво, вече като дело на Светия Дух у теб, е трудно да устоиш и да водиш духовна битка за освобождаване на жертвите на окултизма. Тогава може да възникне напрежение в духа, душата и тялото като естествена реакция при усещането за присъствие на нечисти сили. Това напрежение се премахва само чрез духовния защитен механизъм – действието на закона на духа на живота, което блокира закона на греха и смъртта, пораждащ уплаха, страх, ужас, неувереност, малодушие и т. н. Светият Дух отваря очите ни за „безмерното величие на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила” (Еф. 1:17-20, СИ). Това е източникът на съвършен мир, спокойствие, вяра в победата, смелост, тиха тържественост от осъзнаването, че си представител на небето и ти е дадена власт да настъпваш срещу тази вражеска сила, т. е. придобиваш твърдост на духа. Изпълняват се думите на Христос: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух” (Деян.1:8). Потвърждават се думите на ап. Павел: „Заяквайте в Господ и в силата на Неговото могъщество” (Еф. 6:10).



Всичко, което пиша, е свидетелство, че има реална възможност всеки читател да преживее такава велика промяна и да стане стресоустойчива личност, като приеме условията на Законодателя, постановил тези духовни закони, и самия Законодател – Христос, Спасителя на нашите души.



Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница