Списък на научните публикации на доц. Д-р кирил йорданов кабакчиев



Дата25.07.2016
Размер53.08 Kb.
#6258
СПИСЪК
НА НАУЧНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ НА ДОЦ. Д-Р КИРИЛ ЙОРДАНОВ КАБАКЧИЕВ

Книги:

Евтимиевата реформа /хипотези и факти/. Пловдив, 1997.

Търновска книжовна школа. Преводи и тълкувания. В. Търново, 2001.

Медиевистични прения. Евтимиева реформа – pro et contra. В. Търново, 2004.
Студии, статии, рецензии, превод:

За някои лексикални синоними в словата на Йоан Екзарх. – Аспирантски сборник, кн. V, свитък І. Езикознание и литературознание. В. Търново, 1979, с. 13-21.

Лексикалната синонимия у Григорий Цамблак като източник на сведения за преводаческата дейност на Евтимий Търновски. –Бълг. език, 1982, кн. 1, с. 27-34.

Към индивидуално-стилната синонимика в творчаството на Григорий Цамблак. –Бълг. език, 1982, кн. 6, с. 503-508.

Учеността на елините” или “учението на гърците”? Едно неясно място в преводите на “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак. – Език и лит., 1983, 2, с. 65-68.



Едно несъответствие в преводите на “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак. –Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1983, 2, с. 80-83.

За някои семантико-стилистични особености на синонимите у Григорий Цамблак. –В: Търновска книжовна школа. Т. 3, С., 1984, с. 251-256.

Недействителни противоречия и двусмислие в “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак. –В: 40 години Социалистическа революция в България. В. Търново, 1985, с. 11-21.

Към семантико-идеологичната и стилистичната интерпретация на “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак. –Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1985, 3, с. 87-98.

Библейската алюзия – важен фактор при интерпретация на старобългарската литература /Върху материал от “Житие на Стефан Дечански” от Григорий Цамблак/. –В: Търновска книжовна школа. Т. 4, С., 1985, с. 198-203.

За преводите от старобългарски на съвременен български език /Върху материал от произведения на Евтимий Търновски, Григорий Цамблак и Киприан/. – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1986, 6, с. 86-97.

Лексикални и лексикално-граматични несъответствия при преводите от старобългарски на съвременен български език /Върху материал на произведения от Търновската книжовна школа/. –Бълг. език, 1986, кн. 6, с. 502-507.

ô©äú “прашка” – заемка или дума-призрак в средновековния български книжовен език. –В: Славистични проучвания. В. Търново, 1988, с. 19-22.

Иван Гълъбов и въпроса за етническата принадлежност на първия писмен славянски език. –В: Палеославистика и епиграфика. В памет на проф. Ив. Гълъбов. В. Търново, 1988, с. 20-23.

Древнерусский литературный язык в его отношении к старославянскому. Отв. Ред. Доктор филологических наук Л. П. Жуковская. М., 1987. –Бълг. език, 1989, кн. 2, с. 176-186.

За историческата стойност на Българската хроника от ХV век. –Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1989, 2, с. 71-86 (в съавторство с Ив. Тютюнджиев).

За преводаческата дейност на Патриарх Евтимий в манастира “Св. Троица” според Григорий Цамблак. – В: Трудове на ВТУ. Т. 27 /26/, 1989, с. 63-86 /Част ІІ/.

Средновековен художествен текст и контекст /Библейска алюзия и интерпретация – три примера от “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак/. Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1991, 1, 72-81.

Патриарх Евтимий. Съчинения. Встъпителна студия Калин Янакиев. С., Наука и изкуство, 1990. –Études balkaniquesq, 1991, 1, p. 133-136.

Превеждал ли е Евтимий Търновски литургични книги според сведенията на Григорий Цамблак. –Бълг. език, 1992, кн. 4, с. 304-308.

За похода на Баязид до Буда и първата обсада на Константинопол според Българската анонимна хроника от ХV век. –В: Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от ХІV-ХVІІІ век. В. Търново, 1992, с. 395-401.

Към синонимичната проблематика в творчеството на Григорий Цамблак. –В: Съвременни проблеми на българската езикова история. В. Търново, 1992, 53-62.

Отново за произхода на първия писмен славянски език или как съвременни политически резултати се възпроизвеждат в миналото. –Проглас, 1993, с. 11-25.

За обществена реализация на средновековния художествен текст. –В: Лингвистични студии. В. Търново, 1994, с. 61-70.

Патриарх Евтимий и Моисей – семантико-идеологична интерпретация на сравнението в “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак. –В: Търновска книжовна школа. Т. 5. В. Търново, 1994, с. 109-119.

Семантико-стилистичен анализ на поантата от “Мъчение на Йоан Нови” от Григорий Цамблак. –В: Палеобалканистика и старобългаристика. В. Търново, 1995, с. 87-95.

Une question remise a jour: de lُorigine de la premier langue slave ecrite ou comment les resultats politiques actuels sont transposes au passe. – Ouvertures. Revue de linguistique de litterature et d’ historie. Véliko Tirnovo, 1995, 1, p. 72-85.

Противоречиво ли е било отношението на търновските книжовници към преводаческото майсторство на Кирил и Методий? – Проглас, 1996, 1, с. 21-29.

За някои проблеми при превода на произведения от Търновската книжовна школа. –В: Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. В. Търново, 1998, с. 173-182.

Кои книги е “обновил” Евтимий Търновски – “светоотческите” или “всички стари”? – Проглас, 1998, 3-4, с. 153-163.

Ново” сведение на Константин Костенечки, съобщено и от Григорий Цамблак, за книжовната дейност на Евтимий Търновски. –Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1999, 1, с. 80-89.



Об исправлении книг в Сербии по сведениям Константина Костенеческого. –В: Роль библейских переводов в развитии литературных языков и культуры славян. Тезисы докладов международной научной конференции. М., 1999, с. 33-35.

Познавал ли е Константин Костенечки историята на старозаветния превод от еврейски на елински език? – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 2001, кн 1, с. 95-101.

Ревизия богослужебных книг Евфимием Тырновским – тезис из источников или тезис о источниках – Études balkaniques, 2001, 1 с. 119-136.

Библейска алюзия и исторически факт /Два примера от Цамблаковото слово за Евтимий и Сказанието на Константин Костенечки/. -В: Следите на Свещената книга в българската литература. В. Търново, 2001, с. 69-74.

Семиотична защита на “божествените писания” в Сказанието на Константин Костенечки. –В: Коментар, интерпретация, възможност за четене. С., 2001, с. 386-391.

Иван Гълъбов за Евтимиевата реформа. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Втори есенни международни четения “Професор Иван Гълъбов”. В. Търново, 2001, с. 133-137.

Противоречивото отношение на търновските книжовници към делото на Кирил и Методий – научно обоснована теза или импровизирана хипотеза? – В: Трудове на катедрите по история и богословие. Шумен, 2001, с. 82-98.

Абагар на Филип Станиславов. Рим 1651. Издателство “Абагар”. В. Търново, 2001, с. 47-72. Превод.



Кои книги са били табу за невежите писачи от Търново, Византия и Атон? – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 2002, кн. 3, с. 77-94.

Беньо Цонев за Евтимиевата реформа. –Трудове на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Книга 2 – езикознание. Т. 33. В. Търново, 2002, с. 23-31.

Кои книги за Константин Костенечки са били превеждани от еврейски на елински език при Птолемей ІІ Филаделф? –В: Търновска книжовна школа. Т. 7. В. Търново, 2002, с. 293-303.

Тематичният ключ – необходимо, но недостатъчно условие за интепретиране на Сказанието от Константин Костенечки. –В: Трудове на катедрите по история и богословие. Т. 5. Академично издателство “Марин Дринов”, s. a., с. 97-108.

Константин Костенечки за юдаизма, езичеството и християнството (Към тълкуването на ëЃà глава от Сказанието). –В: Езикът и литературата – средство за [не]разбирателство. С., 2003, с. 268-279.

За прототекста на две полуадресни алюзии от Сказанието на Константин Костенечки. –В: Трудове на катедрите по история и богословие. Т. 6. С., 2004, с. 293-301.

Нови “доказателства” за Евтимиевата реформа. –В: Културните текстове на миналото. Носители, символи и идеи. Книга ІV. Текстовете в архитектура и образи. С., 2005, с. 231-239.




стр.


Автобиография

[ ФАМИЛИЯ, други имена ]




За повече информация:

www.cedefop.eu.int/transparency/

europa.eu.int/comm/education/index_en.html

eurescv-search.com/





Каталог: userinfo -> 125 -> doc
userinfo -> Завършва Национална Художествена Академия София, специалност „Стенопис при проф. Димо Заимов, Магистър по стенопис, мозайка и витраж 1980-1984 г. Назначен с конкурс
userinfo -> Европейски формат на автобиография
userinfo -> Монография: Suffixderivation der Personenbezeichnungen im Fr ü
userinfo -> I. монографии: Църква и общество в България днес
doc -> Кабакчиев Кирил Йорданов
125 -> С п и с ъ к на публикациите на доц д. ф н. Христо Петров Манолакев
125 -> Тодор Генков Овчаров
125 -> Христо петров манолакев година на раждане


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница