Списък от научни трудове на доц д-р Красимира Икономова Учебници К. Икономова



страница1/5
Дата12.03.2017
Размер0.53 Mb.
#16578
  1   2   3   4   5
Списък

от

научни трудове на доц. д-р Красимира Икономова

Учебници

К. Икономова. Инструментални методи в клиничната лаборатория. „Образование и наука”, София, 2012, 227 стр., ISBN – 987-954-401-116-4.

Учебникът включва следните раздели:

Уреди, използвани самостоятелно или като елемент на лабораторните анализатори - термостати, хладилници, центрофуги, везни, различни видове микроскопи.

Уреди и апарати, използващи различни физико-химични принципи и методи за количествено определяне на веществата:

- Спектрални методи на анализ – спектрофотометри, нефелометри, атомноабсорбционни и атомноемисионни СФМ, флуориметри, ядрено-магнитен резонанс, масспектрометрия.

- Методи за разделяне и идентифициране съставките на сложни смеси – електрофореза, хроматография.

- Електрохимични методи – йон-селективни анализатори.

- Имунохимични методи – имуноанализатори.

- Методи за изолиране и количествено определяне на ДНК – ДНК секвенатори, ДНК чипове, PCR апарати.

Автоматизиране на биохимичния, хематологичния и уринния анализ.

Автоматизация в клиничната лаборатория – лабораторна и общоболнична информационна система (ЛИС и БИС).
Монографии

К. Икономова и А. Тончева. Нови насоки в костната биология. София, 2010, 71 стр.




Монографията включва следните раздели:


Костна тъкан. Клетъчна структура на костта – остеобласти, остеоцити, остеокласти

Физиологични особености на костта. Ремоделиране

Влияние на имунната система върху костната физиология. Остеоимунология

Остеоимунология. Ревматоидни заболявания

Остеоимунология. Остеопороза

Лабораторна диагноза на заболяванията на костите


Дисертация


Икономова - Шахова, К. Цитохимични изследвания на левкоцити от агнета и овце във връзка с някои физиологични състояния, експериментални заболявания и медикаментозни въздействия. Автореферат на кандидатска дисертация, София, 1990, стр. 20.
Статии в научни списания в България

1. Горанов Х., Икономова-Шахова, К. Малчевски М. Функционално-цитохимично състояние на левкоцитите в периферна кръв при експериментална ацидоза. Ветеринарна сбирка, 7, 1990, 16-18.


Експерименталната ацидоза беше предизвикана на овце чрез вътрешно приемане на захароза в доза 15 g/kg – 12 опитни и 4 контролни. На 24 час и на 7-мия ден бяха подготвени кръвни натривки за цитохимично определяне в неутрофилни левкоцити на алкална фосфатаза, пероксидаза, гликоген, липиди, неутрални мазнини, глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа, 5-нуклеотидаза, катионен белтък; в лимфоцити – кисела фосфатаза, алфаглицерофосфатдехидрогеназа, лактатдехидрогеназа, сукцинатдехидрогеназа.

В периода на острата ацидоза в неутрофилните левкоцити се увеличава активността на алкалната фосфатаза, глюкозо6фосфатдехидрогеназа, липиди, при успоредно намаляване на активността на пероксидазата.

В лимфоцитите се отбелязва увеличаване на алфаглицерофосфатдехидрогеназа, лактатдехидрогеназа, сукцинатдехидрогеназа. Рязко нараства процентът на лимфоцити с позитивна реакция за кисела фосфатаза (Т-лимфоцити) за сметка на равностепенното снижаване на В лимфоцитите (негативни за кисела естераза).

Промените в описаните цитохимични показатели са краткотрайни и съвпадат с увеличената продукция на млечна киселина.



2. Минчева В., К. Неделчева, Б. Шахов, С. Ханджиев, Б. Митева, К. Икономова, Н. Сараджова, В. Стояновски. Липиден профил при лица с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Сърдечно-съдови заболявания, 1995, 3, 3-10.
Съпоставят се резултатите от определянето на апо-А-1 и апо-В-липопротеините в комплекса от липидни показатели (холестерол, триглицериди, HDL-холестерол, LDL-холестерол) при групи лица с прекаран миокарден инфаркт, артериална хипертония и наднормено телесно тегло. Резултатите се сравняват с тези на контролни групи лица. Промените в липидните параметри, обуславящи по-висок сърдечен риск, се установяват както при прекаралите миокарден инфаркт, така и при лицата с артериална хипертония и затлъстяване.
3. Икономова К. Метаболитни промени в левкоцитите след експериментална чернодробна увреда. Инфектология, 1996, 23, 3, 39-41.
Чернодробното увреждане беше предизвикано на 10 овце чрез инжектиране на тетрахлорметан. Между третия и десетия ден животните развиха остра чернодробна недостатъчност. В серума значително се покачиха АСАТ, билибубин, общи липиди. Преди третирането, на третия и на десетия ден в левкоцитите бяха определяни ензими и субстанции, характеризиращи техни специфични функции. Използвайки цитохимични методи в белите кръвни клетки бяха анализирани алкална фосфатаза (АФ), пероксидаза (ПО), 5 нуклеотидаза (5Н), глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа (Г-6-Ф), лактатдехидрогеназа (ЛДХ), сукцинатдехидрогеназа (СДХ), глицерофосфатдехидрогеназа (ГФД). Според вида на цитохимичната реакция за кисела алфа-нафтилацетат естераза лимфоцитите бяха разделени на три групи: Тγ (супресорно-цитотоксични клетки), Тµ (хелперно-индусерни клетки) и В лимфоцити. В хода на чернодробното увреждане цитохимичната активност в левкоцитите за АФ, Г-6-Ф, ЛДХ беше увеличена, а активността на липидите и 5Н беше намалена. Относителният дял на В лимфоцитите беше увеличен, а делът на Тγ и Тµ беше намален. Чернодробната недостатъчност влияе върху метаболизма на левкоцитите и води до промяна в разпределението на лимфоцитните субпопулации.
4. Неделчева К., К. Икономова, Б. Митева, Г. Спиров, Д. Нягулова. Изследване влиянието на Фактор R при пациенти с различни форми на сифилис. Инфектология, 1996, 23, 3, 76-78.
Изследвани бяха 42 пациенти с различни форми на сифилис: 16 с първичен, 16 с вторичен и 10 с луес латенс. Две трети от пациентите във всяка група бяха лекувани с Penicillin и Фактор-R, а една трета само с Penicillin. В зависимост от клиничния ход на заболяването лечението с Penicillin продължаваше от 15 до 30 дни. Лечебният курс с Фактор-R продължаваше 3 месеца по съответната схема. Преди началото на лечението, на 30-ти ден и на третия месец се изследваха някои показатели на клетъчния и хуморалния имунитет. Общият белтък и албуминът бяха определяни на автоматичен анализатор. IgG, IgA, IgM, C3 u C4 фракции на комплемента и лизозимът бяха изследвани с методите на радиална имунодифузия. Циркулиращите имунни комплекси (ЦИК) бяха определяни с полиетиленгликоловия метод. Т4+ и Т8+ лимфоцитни субпопулации се определяха с FITC конюгирани моноклонални антитела и анализирани на флуоресцентен микроскоп. По време на лечението се наблюдават промени в лимфоцитните субпопулации, ЦИК, лизозим. Тези промени са значително по-изразени при пациенти, лекувани с Penicillin и Фактор-R. Разглежда се ефективността от комбиниране на класическата антилуетична терапия с модерния имуностимулатор Фактор-R.
5. Икономова К., С. Сотиров, К. Неделчева, Е. Стойнова, А. Цолов, Б. Митева. Изследване на някои имунологични показатели в бронхоалвеоларен лаваж при болни с бронхиална астма. Сборник научни трудове по транспортна медицина,1997, 19, 69-75.
Изследване е бронхо-алвеоларен лаваж при 15 пациенти с бронхиална астма – 9 с предастма с атопична анамнеза и положителни проби за атопени, без данни за динамична обструкция и 6 с инфекциозно-алергична бронхиална астма. Проведените имунологични изследвания включват определяне на IgG, IgA, IgM, C3 u C4 фракции на комплемента, общ белтък и албумин. С използваните методи не се установиха количествено IgM и фракции на комплемента. При проучване на имуноглобулините бе намерено увеличено ниво на IgG при пациенти с неатопична астма в сравнение с болните с предастма. Не са отчетени сигнификантни различия в нивото на IgA при двете групи болни.
6. Икономова К., Ханджиев С., Неделчева К., Митева Б., Минчева В. Метаболитни промени при андроидно и гиноидно затлъстяване. Актуална липидология, 3, 1997, 9-12.
Целта на изследването е да се потърси връзка между анатомичното разпределение на мастната тъкан и метаболитните промени в белтъчната, въглехидратната и мастната обмяна.

Бяха изследвани 49 пациенти (43 жени и 6 мъже) на възраст от 15 до 53 години (31,710.1). Проведени бяха антропометрични проучвания, включващи ръст, телесна маса, обиколка на талия, обиколка на ханш. По отношението талия/ханш разпределихме пациентите като андроидно затлъстели (отношение > 0.8) и гиноидно затлъстяване (отношение < 0.8).

Клинико лабораторните изследвания включваха кръвна глюкоза, урея, креатинин, пикочна киселина, общ холестерол (ОХол), триглицериди (Тг), Хол-ЛНП, Хол-ЛВП, аполипопротеин АI (Апо АI), аполипопротеин В (АпоВ) и фибриноген.

По антропометричния индекс - отношение талия/ханш, установихме, че 31 (63%) от пациентите са с андроидно затлъстяване, а 18 (27%) са с гиноидно затлъстяване. В 10 % от всички пациенти се установи инсулино независим диабет. Всички диабетно болни са с анроиден тип затлъстяване.

При пациентите с андроидно затлъстяване се установиха сигнификантно по-високи серумни нива за пикочна киселина, ОХ, Хол-ЛНП и Апо В (p < 0.05). И при двете групи болни стойностите за фибриногена бяха увеличени над горна референтна граница.

Не само увеличената мастна тъкан, но и разпределението в мастните депа оформя неблагоприятен метаболитен профил, очертаващ се като рисков фактор за редица сърдечно-съдови и метаболитни заболявания.


7. Минчева В., К. Икономова. Артериалната хипертония като компонент на метаболитния синдром. Сърдечно-съдови заболявания, 29, 1998, №4, 3-7.
Проследени са основните патогенетични механизми за развитие на артериална хипертония в рамките на комплекса от метаболитни нарушения, включени в метаболитния синдром. Подчертава се водещата роля на инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията, доказателство за която са проведените експериментални, клинични и епидемиологични проучвания. Обсъжда се необходимостта от нов интеграционен подход при решаване проблемите на диагностиката и терапията на артериалната хипертония.
8. Икономова К., В. Минчева, С. Ханджиев. Затлъстяването като компонент на метаболитния синдром. Българска кардиология, 1, 1999, 42-46.
Затлъстяването е хронично заболяване, в етиологията на което са залегнали както генетични фактори, така и фактори на околната среда. Намерена е сигнификантна връзка между индекса на телесна маса и гените, кодиращи апо В, апо D, лептинови рецептори, LDL рецептори, допамин Р2 рецептори. Тъй като генетичният пул на човечеството е относително постоянен, като причина за епидемичния характер на затлъстяването, се приемат промените във факторите на околната среда и намалената физическа активност. Те пораждат енергиен дисбаланс, водещ до наднормено тегло и затлъстяване. Тежестта на заболяванията, свързани със затлъстяване, се определя не толкова от общото количество мастна тъкан, а от анатомичното и разпределение (андроидно и гиноидно). Андроидното затлъстяване е равностоен елемент в констелацията на обменни нарушения, известна като метаболитен синдром. Той се демонстрира с нарушен въглехидратен толеранс, дислипидемия, хиперурикемия, нарушения в кръвосъсирването, хипертония. Концепцията за атеросклерозата като „болест на хемостазата” се свързва с установената връзка на почти всички фактори на кръвосъсирването с процесите на атерогенеза. Атеротромбозният риск нараства при съчетания на нарушения в хемостазата с дислипидемия – увеличен общ холестерол, Хол ЛНП, триглицериди, Апо В, малки плътни LDL частици, както и намаление в плазмените концентрации на Апо А и Хол ЛВП. Залегналите в развитието на атерогенезата процеси на свободно-радикално окисление се свързват с хиперурикемията. Тя е косвен белег за конверсията на ксантин-дехидрогеназата в ксантин-оксидаза и за настъпилия оксидативен стрес. Този факт отнася атеросклерозата към групата на т.нар. „свободно-радикални болести”. Вероятните механизми, чрез които метаболитният синдром води до хипертония, включват засилени растежни ефекти на инсулина, пролиферация на гладкомускулни клетки в артериолите, бъбречна задръжка на натрий. Дискутираните метаболитни отклонения са рискови фактори за увреждане на съдовата система. Успоредното им съществуване многократно потенцира риска от атеросклероза.
9. Икономова К. Инфекции и атеросклероза. Актуална липидология, 1999,1. 28-35.
Инфекциозните причинители с доказано участие в етиологията на атеросклерозата са цитомегаловирусът и хламидия пневмоние. Ендотелните и гладкомускулните клетки на съдовата стена, както и макрофагите са чувствителни към инфекции с тези микроорганизми. Инфектирането им води до повишена продукция на цитокини, растежни фактори и адхезионни молекули. Настъпват промени в коагулацията, гладкомускулните клетки усилено пролиферират, липидният метаболизъм се променя.

В сероепидемиологични изследвания при пациенти с атеросклероза сигнификантно са завишени титрите на антитела срещу хламидия пневмоние и цитомегаловирус. Въпреки че тези факти очертават възможна асоциация между инфекциите и атеросклерозата, то покачени титри антитела срещу тези инфекции са отчетени и в общата популация.

Изследванията, локализиращи инфекциозните агенти в съдовата стена - имунохистохимия, PCR техника, електронна микроскопия - сравняват честотата на наличие на инфекциозния причинители в атеросклеротични и неатеросклеротични съдове. Дискутира се ролята на инфекциозните причинители в атеросклеротичната плака – дали те са основна причина за заболяването, дали само ускоряват хода му или са невинни спътници на процеса. Подходите за решаването на тези проблеми са изследване ефекта от лечение с антиинфекциозни агенти при болни с атеросклероза и инфекциозно индуциране на атеросклероза при опитни животни.

В настоящия момент не може със сигурност да се определи дали инфекцията е причина или кофактор на атеросклерозата. Тези проблеми ще бъдат разрешени от по-големи сероепидемиологични и патологоанатомични изследвания. Ако антиинфекциозната терапия би намалила честотата на атеросклерозата и нейните усложнения, ползата за общественото здравеопазване ще е огромна.


10. Митева Б., А. Тончева, К. Икономова. Имунологични промени в слъзна течност при пациенти с ревматични заболявания. Ревматология, 2000,1, 34-37.
Много ревматични заболявания са придружени със съответни имунологични промени, които дават отражение върху локалната защитна система на окото. Целта на проучването е да се анализират имунологичните промени в слъзната течност и в серума на пациенти с автоимунни заболявания. Изследвани са 33 болни (21 жени и 12 мъже, средна възраст 44,3 ± 3,7 години) с ревматични заболявания. Определяни са: в серум – титър на автоантитела, IgG, IgA, IgM, C3 u C4 фракции на комплемента: в слъзна течност – количество общ белтък и албумин, IgG, IgA, IgM. Получените резултати са сравнени с тези на 15 клинично здрави лица. При всички изследвани болни са установени данни за автоагресия: висок титър автоантитела в серума, хипергамаглобулинемия и хипокомплементемия С4. Статистически значимо (р ≤ 0,05) е увеличението на слъзния IgG и в по-малка степен на IgA при болните с ревматични заболявания в сравнение с контролната група.
11. Stoinev E., S. Torbova, V. Stoianovsky, K. Ikonomova, V. Tsvetanova. Coronary risk profile in Bulgarian population working in the urban electrical transport in Sofia. Transport Medicine, 23, 2001, 19-22.
Coronary heart disease is among the leading causes of mortality in Bulgaria. There are many risk factors, including professional. The purpose of the study was to evaluate coronary risk among Bulgarian workers in electrical transport in Sofia.

We studied 191 workers, exposed to physical and chemical noxious factors. The data were collected during the annual preventive check with interview, physical check, ECG and blood samples. The risk factors such as age, gender, level of total cholesterol, blood glucose, systolic and diastolic blood pressure, left ventricular hypertrophy and smoking were evaluated. The coronary risk was calculated in compliance with recommendations by the Second Joint Force of the European and other Societies on Coronary prevention by the means of Coronary Risk Chart for Primary CHD prevention on the basis of individual data. The influence of the harmful factors was evaluated on the basis of the number of the years in service.

The subjects with low coronary risk – 27,7%, those with high risk – 11%, and with very high risk – 3,7%. The increase in coronary risk was statistically significant in comparison with standard risk. The ratio Total risk/Standard risk was 2,82 for the entire group. The same ratio in the group with very high risk level was 6,04. There was close correlation between the level of the coronary risk and the length of service in electrical transport (r = 0,54).

Our data show that coronary risk among workers in electrical transport is moderately increased. It is in close correlation with the length of service.


12. Gruev I., A. Toncheva, S. Torbova, V. Stoianovsky, V. Mincheva, K. Ikonomova. Some metabolic and haemodinamic parameters in hypertensive men with and without hyperuricemia. Transport Medicine, 23, 2001, 22-25.
Comparison of some metabolic hemodynamic and anthropomethric parameters in hypertensive males with and without hyperuricemia.

Investigated are 39 men with slight or moderate arterial hypertension in second clinical stage, according to the WHO – ISH classification. The patients were divided in two groups: the first group included 15 men aged 52,13 ± 4,47 y. with hyperuricemie – an average level of the uric acid 494,33 ± 54,54 µmol/l. The second group included 24 men aged 50,21 ± 9,37 y. without hyperuricemia with an average level of uric acid 276,13 ± 59,95 µmol/l. The following parameters were determined: duration of arterial hypertension, blood pressure levels, body mass index, waist/hip ratio, fasting blood glucose, fasting total cholesterol and triglycerides.

In the group of hypertensive males with hyperuricemia, higher values of total cholesterol were established: 6,47 ± 2,15 mmol/l – in hypertensive men without hyperuricemia total cholesterol was 5,68 ± 1,64 mmol/l. Fasting blood sugar was higher in the group without hyperuricemia but triglycerides had higher average values in patients with hyperuricemia. The duration of hypertension was shorter in the group with hyperuricemia but blood pressure was higher in this group – 156 ± 12,3/ 97,7 ± 6,8 mm Hg. : blood pressure levels were 150,4 ± 9,1/ 96,7 ± 5,5 mm Hg in the group without hyperuricemia respectively. The body mass index in men with hyperuricemia was lower in comparison with the group with hyperuricemia: 30,54: 30,54 ± 5,13 kg/m2: in the second group the body mass index was 33,99 ± 5,13 kg/m2. The waist/hip ratio was higher in hypertensive men with hyperuricemia: 1,02 ± 0,06, in contrast to the group without hyperuricemia, where the waist/hip ratio was 0,94 ± 0,07.

Hypertensive men with hyperuricemia have worse clinical manifestations of the metabolic syndrome. The presence of hyperuricemia in middle – aged hypertensive men can be considered as a sign of higher cardiovascular risk.


13. Handjiev S., K. Ikonomova, T. Handjieva, M. Vucov. Obesity and related diseases among transport workers in Bulgaria. Transport Medicine, 23, 2001, 22-25.
The study is done on the population of 5359 transport workers (mean age 39 years, 89,6% males), which involved 1529 workers of railway transport, 1335 of water transport, 1514 of air transport and 981 of road transport. A high prevalence of overweight and obesity, averaging 65,2%, was evidenced in these workers, the majority of them being only moderately overweight. The prevalence of hyperholesterolemia averaged in overweight subjects 44,2%, the figure higher than the 39% overall prevalence of hyperholesterolemia in Bulgarian population. The frequency of diabetes was more elevated in road and railway transport workers (4,24% and 2,86% respectively). For the whole population of workers studied here, the increased systolic blood pressure was evidenced in 23,8% and abnormally high diastolic pressure in 32,3%. The role of unbalanced nutrition and some professional factors (high psycho-sensory tension, low physical activity and relative immobility in forced attitude, high speeds and accelerations, physical and chemical noxae) in etiology and pathogenesis of metabolic disturbances is discussed.
14. Ханджиев С., Ив. Топузов, К. Икономова. Сравнителна оценка на физическите упражнения, кинезитерапията и модерните танци в лечението на затлъстяването. Transport Medicine, 24, 2002, 19-23.
Затлъстяването и целулитът от гиноиден тип са заболявания, засягащи предимно женската популация. Те са най-често срещаните метаболитни заболявания при жените в началото на 21 век.

Изследвано е влиянието на физическите упражнения, диетата и модерните танци при жени със затлъстяване 1-3 степен (гиноиден тип) и целулит 2-4 степен. В изследването участват 184 жени (16-49 години), разделени на три групи. В първата (контролна група) са включени 61 жени, на които е предписана диета и физически упражнения с отрицателен енергиен баланс (около 800 ккал). Втората група се състои от 75 жени, при които е приложена специална кинезитерапия във фитнес център и масажи с антицелулитен балсам. Третата група е от 48 жени, на които е прилагана диета, съчетана с физически упражнения и модерни танци. Изследвани са телесното тегло, телестната мастна маса, количеството телесна вода, бал на 4 телесни обиколки и бал на 5 целулитни зони. В диагнозата са изследвани следните апарати – Body Fat Monitoring “Tanita” TBF -612, Body State – 1500, Cellutest “ Irisine”. Резултатите са обработени статистически с компютърната програма ANOVA.

Резултатите показват, че диетата и упражненията (първа група пациенти) водят до незначителна редукция на телесно тегло и телесна мастна маса, както и до незначителен ефект в бала на телесните обиколки и бала на целулита. Във втората група редукцията на телесното тегло и телесната маса е по-добра (р ≤ 0,05). Балът на телесните обиколки и целулитният бал е намален в сравнение с първата група (р ≤ 0,05). Редукцията на телесното тегло и телесната маса в третата група е най-добра в сравнение с пациентите от първа група. Телесното тегло, телесната мастна маса, бал телесни обиколки и целулитен бал са значително намалени (р ≤ 0,05).

Диетата и физическите упражнения имат благоприятен ефект за общата редукция на телесното тегло и телесната мастна маса. Те обаче са недостатъчни при лечение на целулита и затлъстяването от гиноиден тип. Тези заболявания се нуждаят от локално лечение. Специалната кинезитерапия с локални масажи (втората група) и популярните танци за поразените зони (трета група) са ефективни методи за лечение на затлъстяването от гиноиден тип и целулит и са ефективно средство за локална мастна редукция при жените.


15. Handjiev S., K. Ikonomova, R. Chekergjisky, Ch. Nachev. The new Bulgarian food supplement Algigracil-instant in the treatment of obesity. Transport Medicine, 24, 2002, 23 - 25.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница