Спогодба Между Правителството на Република България и Правителството на Обединените Арабски Емирства за Избягване на Двойното Данъчно Облагане на Доходите Ратифицирана със закон



Дата15.10.2018
Размер351.01 Kb.
#89136
ТипЗакон


в сила от 06.01.2009

СИДДО - Обединени Арабски Емирства




Спогодба Между Правителството на Република България и Правителството на Обединените Арабски Емирства за Избягване на Двойното Данъчно Облагане на Доходите

(Ратифицирана със Закон, Приет От 40-То Народно Събрание на 19 Септември 2008 Г. - ДВ, бр. 86 от 2008 г. В Сила от 16 Ноември 2008 Г. и По Отношение на Данъците - от Първия Ден на Януари 2009 Г.)

Издадена от Националната агенция за приходите Обн. ДВ. бр.1 от 6 Януари 2009г.

Правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, желаейки да насърчат и укрепят икономическите отношения чрез сключването на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, се договориха, както следва:


Глава I.

ОБХВАТ НА СПОГОДБАТА
Член 1

Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.


Член 2

1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите, налагани от страна на едната договаряща държава или на нейни политически подразделения или на нейни органи на местна власт или от местни правителства, независимо от начина на тяхното събиране.

2. За данъци върху доходите се считат всички данъци върху общия доход или върху отделни елементи на доходите, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество.

3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са:

а) в Обединените арабски емирства:

(i) данъкът върху доходите; и

(ii) данъкът върху печалбата;

(по-нататък наричани "данък на ОАЕ");

б) в България:

(i) данъкът върху дохода на физическите лица; и

(ii) корпоративният подоходен данък;



(по-нататък наричани "български данък").

4. Спогодбата ще се прилага и за всички подобни по естеството си данъци, които са въведени от всяка от договарящите държави след датата на подписване на тази спогодба като допълнение или вместо съществуващите данъци, посочени в ал. 2. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.


Глава II.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 3

1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават Република България или Обединените арабски емирства според изискванията на контекста;

б) терминът "Обединени арабски емирства" означава ОАЕ, а когато е употребен в географски смисъл, означава пространството, в което територията е под неин суверенитет, както и териториалните води, въздушното пространство и подводните територии, над които ОАЕ упражнява в съответствие с международното право и законите на ОАЕ суверенни права, включително континенталната суша и островите под нейна юрисдикция във връзка с всяка дейност по изследване или използване на природните богатства;

в) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;

г) терминът "данък" означава данък на ОАЕ или български данък според изискванията на контекста;

д) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;

е) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;

ж) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;

з) терминът "национално лице" означава според изискванията на текста:

(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданство на едната договаряща държава; и

(ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто правен статут се основава на действащите закони в едната договаряща държава;

и) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет, железопътно или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако корабът, самолетът, железопътното или шосейното транспортно средство се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава;

к) терминът "компетентен орган" означава:

(i) в случая на ОАЕ: министърът на финансите и индустрията или упълномощен представител;

(ii) в случая на България: министърът на финансите или упълномощен представител.

2. При прилагането на тази спогодба от всяка от договарящите държави всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго.
Член 4

1. За целите на тази спогодба понятието "местно лице на едната договаряща държава" означава:

а) в случая на Република България: всяко лице, което съгласно законодателството на България подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, а също включва самата държава и нейните органи на местна власт; този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в България само по отношение на доходи от източници в България;

б) в случая на ОАЕ: всяко лице, което притежава местожителство в ОАЕ и е гражданин на ОАЕ, и всяко дружество, което е учредено и регистрирано в ОАЕ и има място на управление там.

2. За целите на ал. 1:

а) ОАЕ и нейните политически подразделения, органи на местна власт или местни правителства се считат за местни лица на ОАЕ;

б) правителствените институции се считат за местни лица на ОАЕ; всяка институция се счита за правителствена институция, когато е създадена от правителството за изпълнение на публични функции и е призната за такава чрез взаимно споразумение между компетентните органи на договарящите държави.

3. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:

а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);

б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;

г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.

4. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на тази договаряща държава, в която се намира неговото място на учредяване или установяване.
Член 5

1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) място на управление;

б) клон;

в) офис;

г) фабрика;

д) работилница;

е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за изследване или добиване на природни богатства;

ж) растениевъдно или животновъдно стопанство.

3. Терминът "място на стопанска дейност" включва също така:

а) строителна площадка, строителен или монтажен обект или свързани с тях дейности по надзор, но само когато такава площадка, обект или дейности продължават за период, надвишаващ дванадесет месеца;

б) предоставянето на услуги, включително консултантски услуги, от предприятие на едната договаряща държава чрез служители или друг персонал в другата договаряща държава, при условие че тези дейности продължават за същия или свързан обект за период или периоди, надвишаващи общо повече от девет месеца в рамките на всеки дванадесетмесечен период.

4. Независимо от разпоредбите на ал. 1 до 3 терминът "място на стопанска дейност" не включва:

а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;

б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;

в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;

г) поддържане на определено място на дейност изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;

д) поддържане на определено място на дейност изключително за извършване на всякаква друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер, за предприятието;

е) поддържане на определено място на дейност единствено за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място на дейност, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер;

ж) продажба на стоки, принадлежащи на предприятие, изложени в рамките на извънреден временен панаир или изложба след приключването на този панаир или изложба, при условие че участващите в продажбата страни или дружества са изпълнили всички изисквания във връзка с панаира или изложбата във всяка от договарящите държави.

5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 6, действа от името на предприятие, като има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.

6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.

7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.


Глава III.

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ
Член 6

1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси; кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбата на ал. 1 от този член се прилага и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 от този член се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.

5. Разпоредбите на този член не се прилагат, ако притежател на дохода е самото правителство, политически подразделения, местни правителства, органи на местна власт и техните финансови институции и национални превозвачи на въздушни предприятия, опериращи в международния транспорт.

Член 7

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.

2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3 от този член, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше отделно и самостоятелно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на тези разходи, които са извършени за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място. Прилагането на тази разпоредба е ограничено от разпоредбите на вътрешните законодателства.

4. Доколкото в едната договаряща държава обичайно е възприето общият доход, разходите и печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 от този член няма да се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така възприетия обичаен начин на разпределение; възприетият начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член.

5. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.

6. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.

7. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.


Член 8

1. Независимо от разпоредбите на чл. 7 печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, самолети, железопътни и шосейни транспортни средства в международния транспорт се облагат с данък само в тази държава.

2. Разпоредбите на ал. 1 на този член се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

3. В този член:

а) терминът "печалби" включва:

i) печалби, нетни печалби, брутни постъпления и приходи, получени пряко от експлоатацията на кораби, самолети, железопътни и шосейни транспортни средства в международния транспорт, и

ii) лихви върху суми, произхождащи пряко от експлоатацията на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства в международния транспорт, които са със спомагателен характер към тази експлоатация;

iii) продажба на билети от името на друго предприятие;

iv) технически услуги, оказани на трета страна в другата договаряща държава;

б) терминът "експлоатацията на кораби, самолети, железопътни и шосейни транспортни средства" в международния транспорт от лице включва:

i) чартър или наем на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства;

ii) наем на контейнери и свързано оборудване, и

iii) отчуждаването на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства, контейнери и свързано оборудване от това лице, при условие че този чартър, наем или отчуждаване е със спомагателен характер към експлоатацията от това лице на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства в международния транспорт.
Член 9

1. Когато:

а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или

б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,

и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.

2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава може да направи съответната корекция на размера на данъка, начислен върху тези печалби. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази спогодба и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един друг.


Член 10

1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на дивидентите.

Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 от този член дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако притежателят на дивидентите е самата тази друга държава, политическо подразделение, местно правителство, орган на местна власт или Централната банка, Инвестиционният орган на Абу Даби, Инвестиционният съвет на Абу Даби, Международната петролна инвестиционна компания или всяка друга институция, създадена от правителството, политическо подразделение, орган на местна власт или местно правителство на тази друга държава, която е призната за неделима част от това правителство чрез споразумение под формата на размяна на писма между компетентните органи на договарящите държави.

4. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права, даващи право на участие в печалбите (с изключение на вземания за дълг), както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции, в съответствие със законодателството на договарящата държава, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 от този член не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

6. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.


Член 11

1. Лихвите, възниквали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 2 процента от брутната сума на лихвите.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 от този член лихвите, платени на местно лице на другата договаряща държава, ще се облагат с данък само в тази друга договаряща държава, ако притежателят на лихвите е самата тази друга държава, политическо подразделение, местно правителство, орган на местна власт или Централната банка, Инвестиционният орган на Абу Даби, Инвестиционният офис на Дубай, Международната петролна инвестиционна компания, Инвестиционният съвет на Абу Даби или всяка друга институция, създадена от правителството, политическо подразделение, орган на местна власт или местно правителство на тази друга държава, която е призната за неделима част от това правителство чрез споразумение под формата на размяна на писма между компетентните органи на договарящите държави.

4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.

5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е правителството на тази държава, политическо подразделение, орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид вземането за дълг, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата част от плащанията се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

8. Образувание, което е местно лице на договаряща държава, няма да има право на облекчение по тази спогодба, ако основната цел за създаването на това образувание е била да получи облекчение по тази спогодба, което не би се ползвало в противен случай. Юридически лица, които не осъществяват добросъвестна стопанска дейност, не попадат в обхвата на този член.
Член 12

1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Въпреки това такива авторски и лицензионни възнаграждения могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутния размер на авторските и лицензионните възнаграждения.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 от този член авторски и лицензионни възнаграждения, платени на местно лице на другата договаряща държава, ще се облагат с данък само в тази друга договаряща държава, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е самата тази друга държава, политическо подразделение, местно правителство, орган на местна власт или Централната банка, Инвестиционният орган на Абу Даби, Инвестиционният съвет на Абу Даби, Инвестиционният офис на Дубай, Международната петролна инвестиционна компания или всяка друга институция, създадена от правителството, политическо подразделение, орган на местна власт или местно правителство на тази друга държава, която е призната за неделима част от това правителство чрез споразумение под формата на размяна на писма между компетентните органи на договарящите държави.

4. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми и филми или записи за радио- или телевизионно излъчване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

5. Разпоредбите на алинеи 1 и 2 на този член не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

6. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е самата държава, политическо подразделение, местно правителство, орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които възниква задължението за плащане на авторските и лицензионните възнаграждения и тези авторски и лицензионни възнаграждения са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че тези авторски и лицензионни възнаграждения възникват в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава поради някаква причина сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата част от плащането ще се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.


Член 13

1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в другата договаряща държава.

2. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на акции, придобиващи стойността си или по-голямата част от своята стойност пряко или непряко от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, се облагат само в първата посочена държава.

3. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от активите на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

4. Печалбите от прехвърляне на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства, експлоатирани от предприятие на едната договаряща държава в международния транспорт, и на движимо имущество, свързано с експлоатацията на посочените транспортни средства, се облагат с данък само в тази договаряща държава.

5. Печалбите от прехвърляне на всякакво имущество, различно от посоченото в ал. 1 до 4, се облагат с данък само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.


Член 14

1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава във връзка с професионални услуги или други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава, освен ако то има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за целите на извършваната от него дейност. Ако то разполага с такава определена база, доходът може да се облага в другата държава, но само такава част от него, каквато е причислима към тази определена база.

2. Терминът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелните дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.
Член 15

1. Като се имат предвид разпоредбите на членове 16, 17, 18, 19 и 20 на тази спогодба, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Независимо от разпоредбата на ал. 1 на този член възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:

а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в съответната данъчна година, и

б) възнаграждението е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава, и

в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, която работодателят притежава в другата договаряща държава.

3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб, самолет, железопътно или шосейно транспортно средство, използвани в международния транспорт, се облага само в договарящата държава, на която предприятието, експлоатиращо кораба, самолета, железопътното или шосейното транспортно средство, е местно лице, включително заплатите и надниците на членовете на наземния персонал, които не са граждани на приемащата държава.
Член 16

1. Физическо лице, което пребивава в едната договаряща държава с цел преподавателска или изследователска дейност в университет, колеж, училище или друга призната образователна институция в тази държава и което е или е било непосредствено преди пристигането си там местно лице на другата договаряща държава, е освободено от облагане с данък в първата посочена държава по отношение на възнаграждението си за тази преподавателска или изследователска дейност за период, ненадвишаващ две години от датата на първото му посещение в тази държава с такава цел, при условие че това възнаграждение е получено от него от източници извън тази държава.

2. Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на доходи от научни изследвания, ако тези дейности не са предприети от физическото лице в обществен интерес, а преимуществено за лично облагодетелстване на някое лице или лица.
Член 17

1. Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данък в тази държава при условие, че тези плащания са от източници извън тази държава.

2. По отношение на субсидии, стипендии и трудови възнаграждения, които не попадат в обхвата на ал. 1, студент или стажант, посочен в ал. 1, ще има допълнително правото по време на такова образование или стаж на същото освобождаване, облекчения и намаления във връзка с данъците, които се предоставят на местните лица на договарящата държава, в която пребивава.
Член 18

Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.


Член 19

1. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 2 на чл. 20, пенсии и други подобни плащания във връзка с трудово правоотношение в миналото, както и анюитети, изплатени на местно лице на едната договаряща държава, се облагат с данък само в тази държава.

2. Независимо от разпоредбите на ал. 1, изплатени пенсии и други подобни плащания, извършени на основание обществена схема, която е част от социалноосигурителната система на едната договаряща държава, се облагат с данъци само в тази държава.

3. Терминът "анюитет" означава определена сума, която се изплаща периодично в определено време пожизнено или в течение на определен или определим период от време в изпълнение на задължението за пълно и съответно възстановяване на извършените плащания в пари или в тяхна равностойност.


Член 20

1.

а) Възнаграждения, различни от пенсия, изплатени от едната договаряща държава или политическо подразделение или неин орган на местна власт, на физическо лице за извършени услуги на тази държава или подразделение или орган, се облагат с данък само в тази държава.

б) Независимо от разпоредбите на буква а) на тази алинея такива възнаграждения се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което:

(i) е гражданин на тази държава; или

(ii) не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.

2.

а) Всяка пенсия, изплатена от или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава, политическо подразделение или неин орган на местна власт, на физическо лице за извършени услуги на тази държава или подразделение или орган, се облагат с данък само в тази държава.

б) Независимо от разпоредбите на буква а) на тази алинея такива пенсии обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази държава.

3. Разпоредбите на членове 15, 18, 19 и 21 от тази спогодба се прилагат по отношение на възнаграждения и пенсии за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или нейно политическо подразделение или неин орган на местна власт.

4. Разпоредбите на ал. 1 от този член се прилагат също така по отношение на възнаграждения, изплатени чрез или от фондове, създадени от едната договаряща държава или нейно политическо подразделение или неин орган на местна власт на специалист, командирован в другата договаряща държава в съответствие със споразумение за развитие на сътрудничеството, сключено между договарящите държави.
Член 21

1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител, като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист или като музикант или спортист, от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Когато доходи от личната дейност, извършвана от художествен изпълнител или спортист, в качеството му на такъв, се получават не от самия художествен изпълнителен или спортист, а от друго лице, тези доходи, независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15 могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 от този член доходи, произтичащи от дейности, осъществени в рамките на споразумения в областта на културата, сключени между договарящите държави, са освободени от облагане с данъци при условията на взаимност само ако тези дейности са спонсорирани от правителството на една от договарящите държави или са финансирани от обществени фондове на двете договарящи държави и дейностите не се извършват с цел печалба.


Член 22

1. Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава, които не са изрично посочени в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в тази държава.

2. Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определено в ал. 2 на член 6, когато получателят на такива доходи, като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там, или осъществява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат доходите, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
Член 23

Независимо от разпоредбите на чл. 5 до 7 всички печалби, получени от едната от договарящите държави, нейни политически подразделения, местни правителства, органи на местна власт и техните финансови институции, произтичащи от другата договаряща държава, включително печалби от прехвърляне на движимо или недвижимо имущество, намиращо се в тази друга държава, се облагат с данък само в първата посочена държава.


Член 24

Искания за възстановяване, представени в рамките на давностния срок, предвиден в законодателството на договарящата държава, която е задължена да извърши възстановяването, се придружават от официално удостоверение от договарящата държава, на която данъкоплатецът е местно лице, удостоверяващо наличието на условията за съществуване на правото на прилагане на облекченията, предвидени в тази спогодба.


Глава IV.

МЕТОДИ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
Член 25

1. В ОАЕ двойното данъчно облагане се избягва, както следва:

а) Когато местно лице на ОАЕ получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в България, ОАЕ ще допусне, като приспадане от данъка върху дохода на това местно лице, сума, равна на данъка върху дохода, платен в България.

б) Такова приспадане обаче във всички случаи няма да надвишава тази част от данъка върху доходите, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към доходите, които могат да бъдат обложени в ОАЕ.

2. В България двойното данъчно облагане се избягва, както следва:

а) Когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в ОАЕ, България в съответствие с разпоредбите на букви "б" и "в" на тази алинея ще освободи такива доходи от облагане с данък.

б) Когато местно лице на България получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11 или 12 на тази спогодба могат да се облагат с данък в ОАЕ, България ще допусне, като приспадане от данъка върху дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения на това местно лице, сума, равна на данъка платен в ОАЕ. Такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към тези дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от ОАЕ.

в) Когато в съответствие с която и да е от разпоредбите на спогодбата получени доходи от местно лице на България са освободени от облагане с данък в България, България може въпреки това при определяне размера на данъка върху останалите доходи на това местно лице да вземе предвид освободените доходи.


Глава V

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 26

1. Националните лица на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които националните лица на тази друга държава при същите обстоятелства са или могат да бъдат подложени.

2. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, няма да бъде по-неблагоприятно в тази друга държава, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същите дейности. Тази разпоредба няма да се счита като задължаваща едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични намаления, облекчения или приспадания за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.

3. Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на член 9, ал. 7 на член 11 или ал. 7 на член 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания, извършени от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, за целите на определянето на облагаемите печалби на това предприятие, ще се приспадат при същите условия, както ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава.

4. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира, пряко или непряко, от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата посочена държава на каквото и да е данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата посочена държава.
Член 27

1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своя случай пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или, ако случаят му е по ал. 1 на член 26, пред компетентния орган на договарящата държава, на която е национално лице. Случаят трябва да бъде представен в срок три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.

2. Компетентният орган, ако счете, че възражението е основателно и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие със спогодбата. Всяко постигнато споразумение ще се приложи независимо от сроковете, предвидени в националното законодателство на договарящите държави.

3. Компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата. Те също така могат да се консултират взаимно за избягване на двойното данъчно облагане по случаи, които не са предвидени в спогодбата.

4. Компетентните органи на договарящите държави могат да контактуват директно помежду си с цел постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи.
Член 28

1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, за която може да се предвиди, че е необходима за изпълнение разпоредбите на тази спогодба или за прилагането или изпълнението на националните законодателства, отнасящи се до данъци от всякакъв вид и описание, наложени от договарящите държави или техни органи на местна власт, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата. Обменът на информация не е ограничен от чл. 1 и 2.

2. Всяка информация, получена съгласно ал. 1 от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, принудителното изпълнение или наказателното преследване, както и решаването на жалби във връзка с данъците, посочени в ал. 1, както и с контрола на посочените дейности. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да разкриват информацията на съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:

а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;

б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по обичайна административна процедура на тази или на другата договаряща държава;

в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).
Член 29

Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства или на консулските служби, предоставяни съобразно общите норми на международното право или разпоредбите на специални споразумения.


Глава VI.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 30

1. Тази спогодба ще бъде ратифицирана. Договарящите държави се уведомяват взаимно в писмена форма за изпълнението на конституционните изисквания за влизане в сила на тази спогодба.

2. Спогодбата влиза в сила от датата на по-късното от уведомленията, посочени в ал. 1, и нейните разпоредби ще се прилагат:

а) по отношение на данъците, удържани при източника за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, в която спогодбата влиза в сила; и

б) по отношение на другите данъци върху дохода за тези данъци, които са начислени за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, в която спогодбата влиза в сила.
Член 31

Тази спогодба остава в сила, докато нейното действие не бъде прекратено от едната договаряща държава. Всяка от договарящите държави може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път, като уведоми за прекратяването най-малко шест месеца преди края на всяка календарна година, следваща след период от пет години от датата, на която спогодбата е влязла в сила. В такъв случай спогодбата ще престане да действа:

а) по отношение на данъците, удържани при източника, за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която е направено уведомлението; и

б) по отношение на другите данъци върху доходите за тези данъци, които са начислени за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която е направено уведомлението.

В удостоверение на горното, долуподписаните съответно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.

Съставена в два оригинални екземпляра в София на 26 юни 2007 г. на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.

В момента на подписването на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите долуподписаните се съгласиха, че следните разпоредби представляват неразделна част от спогодбата:

1. Към чл. 4 "Местно лице" се разбира, че правителствени институции на Обединените арабски емирства по смисъла на ал. 2 ще включват следните видове образувания, създадени по публичното право, които са изцяло притежавани и контролирани от Обединените арабски емирства, местни правителства, политически подразделения или органи на местна власт:

· Централната банка;

· Инвестиционният орган на Абу Даби;

· Инвестиционният съвет на Абу Даби;

· Международната петролна инвестиционна компания;

· Инвестиционният офис на Дубай;

· Правителствени агенции;

· Фондове за развитие; и

· Образувания, изцяло притежавани, пряко или непряко, от посочените.

Като се имат предвид разпоредбите на буква в) на ал. 2, други институции ще се признават за правителствени институции чрез размяна на писма.

2. При условията на чл. 5 "Място на стопанска дейност", ал. 1 се разбира, че предприятие на едната договаряща държава за своите дейности във връзка с природни богатства в другата договаряща държава ще се счита, че осъществява тези дейности чрез място на стопанска дейност в другата договаряща държава.

3. При условията на чл. 7 "Печалби от стопанска дейност" се разбира, че ще се прилага принципът на независимите пазарни отношения.

4. По отношение на чл. 10 "Дивиденти", ал. 3 се разбира, че алинея 2 няма да се прилага, ако притежател на дивидентите е самото правителство, местни правителства, органи на местна власт и техните финансови институции.

5. По отношение на чл. 11 "Лихви", ал. 3 се разбира, че алинея 2 няма да се прилага, ако притежател на лихвите е самото правителство, местни правителства, органи на местна власт и техните финансови институции.

6. По отношение на чл. 13 "Печалби от прехвърляне на имущество", ал. 2 се разбира, че печалби, получени от местно лице на едната договаряща държава, от прехвърлянето на акции или съпоставимо участие от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, се облагат с данък само в първата посочена държава.

7. По отношение на чл. 26 "Равенство в третирането", ал. 2 се разбира, че тази алинея няма да се прилага към изцяло притежавани от правителството институции, които осъществяват същите дейности при същите обстоятелства и при същите условия.

8. По отношение на чл. 26 "Равенство в третирането" се разбира, че нищо в този член не създава юридическо задължение за някоя от договарящите държави да разшири спрямо местните лица на другата договаряща държава приложното поле на облагите от всяко третиране, преференции или привилегии, които може да предоставя на някоя друга държава или нейните местни лица по силата на формирането на митнически съюз, зона за свободна търговия или по силата на някое регионално или субрегионално споразумение, свързани изцяло или основно с облагането с данъци, по които първата посочена държава може да е страна в съответствие с практиката на някоя от договарящите държави.

9. Нищо в тази спогодба не нарушава правото на някоя от договарящите държави, нейните политически подразделения, нейните местни правителства или нейните органи на местна власт да прилагат своето законодателство и правила, свързани с облагането с данъци на доходите и печалбите, получени от въглеводороди и природни богатства.

В удостоверение на горното, долуподписаните, съответно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в два оригинални екземпляра в София на 26 юни 2007 г. на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.



стр. от




Каталог: web -> files -> files
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт
files -> В сила от 15. 04. 2010 Писмо Приспадане на Надвнесен Корпоративен Данък зкпо
files -> Закон за корпоративното подоходно облагане ( зкпо ) Закон за юридическите лица с нестопанска цел
files -> Закон за счетоводството ( зсч ) Закон за хазарта
files -> Процедура Намаляване, Преотстъпване и Освобождаване от Облагане с Корпоративен Данък по Реда на зкпо
files -> Закон за Здравното Осигуряване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница