Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност



Дата14.11.2017
Размер53.91 Kb.
Изборът
За всичко мога да избирам – кога и колко да спя, кога и какво да ям; кога и къде да ходя; как да живея; в какво да вярвам или да не вярвам. Това е моят избор, който може да бъде ръководен от две сили – Бог или сатана. Да, точно така – Бог или сатана. Всички на пръв поглед елементарни неща са повлияни от този, на когото позволим да ни определя избора. Спането е изключително важна част от нашият живот. То може да е ограбено от безпокойството какво ще бъде утре, или да е благословено за почивка за възстановяване на силите ни.

В Псалм 4:8 се казва: «Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност.» Това е повече от спокойствие, което има уповаващият на Господа човек. Сънят може така да е завладял живота ни, че ленивостта да е взела пълно надмощие, както е казано в Притчи 6:9 «До кога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?» Да, хайде да се събуди душата и леността да бъде победена, защото това би докарало само немотия. Немотия не само материална, но и духовна.

Бог не заспива, дори ако аз и ти дълбоко да спим: Псалм 121:3 «Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.» Често си мислим, че както ние сме заспали, така и Бог спи дълбоко, но не – Той няма да задреме, дори и аз и ти да спим.

Така, нека сега да погледнем към нашето хранене – духовно и телесно. Колко ядем? Какво повече обичаме да си хапваме? С какво и колко храня духовния човек? Сатана често пъти предлага изобилна храна за духа, наречена живот на тежките обстоятелства в моя окаян живот. Говори ни с думите: „Я виж, та Бог не вижда, нито те чува, а Словото не казва това: Оня, Който е поставил ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?» (Псалм 94:9). На кого ще повярваш сега? На ужасните обстоятелства или на това, което е казал Бог – Създателят на ухото и окото. Слухът Му няма да намалее, нито зрението му ще се замъгли, но виж моето и твоето ухо може да се затъпи от противните лъжи на сатана, че съм (си) поразен. Животът ми е провал. Моля те, запуши чуващите си уши за тези гнусни лъжи, защото твоят и мой Бог не е оглушал. Да, нека да променим и зрението си, за да виждаме Бог, а не трагедиите си!

И Псалм 121 продължава в стих 5 «Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.» Кой ти е пазач? Господ. Излез от тъмнината и хлъзгавата пропаст, към която стремглаво си се устремил да се спускаш. Избери живота, та дори той да е с вкус на лимон, защото Господ твоят Бог може да го промени, да стане по-сладък от мед, защото Божиите думи са по-сладки от медена пита. Изяж думите на Словото за животворящия живот с Христос и се отречи от думите, носещи смърт. Понеже има сила в думите на езика. Изборът принадлежи на теб и мен. Бог не налага нищо, тъй като уважава моята и твоята свободна воля.

На много места може да се наложи да ходим и едно от тях е описано в Псалм 23:4 «Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.» О, да и в долината на мрака – там, където пътят не се вижда за отговора на проблема и там има сигурност чрез силата на твоя и моя Господ. Ето, има и начин, по който вървим: «Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.» (Псалм 32:6). «Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, за да ходят по своите си намерения.» (Псалм 81:12).

Ходя нажален, по упорството на сърцето си; за да достигна намеренията на сърцето си. Нажален. Защо нажален? Защото моето добро е най-добро. Или още си казвам: „Бог не ме разбира, колко ми тежи на мен, на моето аз. Лесно им е на тези, които не носят това огромно бреме, което е на моите рамене.” Моля те, спри, защото аз вероятно не нося това, което ти носиш, но има Един, Който понесе още по-тежкото бреме – да умре невинен вместо мен и теб, за да имаме живот в Него, а не в нас.

Още ходя по упорството на сърцето си. Колко пъти моето желание и удобство са били упорство на сърцето ми! На мен да ми е удобно и комфортно. Ами, на Исус как Му беше с острите и огромни гвоздеи под горящото слънце? Ти бил ли си подложен на това? Исус знае болката ти, но Той изгуби и се отказа от собствения си комфорт. Упорството на сърцето може да ни заведе на удобство и временно щастие, но да ни изведе от Божието присъствие. Не казвам, че трябва да страдаш, за да достигнеш Божията цел, а да се откажеш от упорството на сърцето, което ти определено би могъл да разбереш лично за себе си, както и аз за моето упорство. Нека целта ни да не е, да достигнем намеренията на сърцата си, защото поради упорството ни Бог би ни дал и изпълнил намеренията на сърцата ни, но така бихме пропуснали Неговото намерение.

«А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.» (Псалм 26:11) «Ще внимавам на пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобливо сърце всред дома си.» (Псалм101:2). Ходене с незлобие. И това е избор. Яд ли ме е на това, което ми се случва? Ядосан ли съм на Бог? Ако е така, незлобието липсва от пътя ни. Гняв, ярост, негодувание стават моите и твоите придружители в ходенето ни по пътя на живота. Бог стои далеч – тъжен и наскърбен. Не може нищо да ни каже. Аз и ти не Го чуваме. «Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце.» (Псалм 86:11) Ето това е, което иска Бог – да ходим с неразделено сърце. Ако то се разделя, ходи нажалено с непокорство и по своите си намерения. Но по-добре по Божиите пътеки в Неговата истина и да има страх от Господа с неразделено сърце. «Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.» (Псалм 89:15).

Така светлината ще огрее и нищо няма да е останало от долината на мрачната сянка, но изборът е твой и мой. Затова «Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи; Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.» (Псалм 1:1-2). Къде и как да живея? «Бои ли се човек от Господа? – Него Той ще настави кой път да избере. Душата му ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята.» (Псалм 25:12-13). «Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.» (Псалм 91:1). «Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.» (Псалм 65:4).

Изборът не ни се налага от Бог, защото Той не е деспотичен. Уникалното е, че имаме свободен избор, който зависи единствено и само от мен и теб.

Избери да си спокоен, като отхвърлиш безпокойството!

Избери радостта и изгони нажаленото ходене с Господа, погреби траурното шествие в твоя живот, защото радостта в Господа е моята и твоята сила!

Избери покорството, защото то е повече от жертви, а непокорството е като чародейството!

Избери Божието намерение, което е за добро, а не за зло!

Избери незлобието, което има силата да разруши злините на сатана, които са се вкоренили в живота ти!

Избери страха от Господа, защото това е началото на мъдростта!

Избери силата на светлината, която е Божието Слово, за да осветява пътя ти!

Избери да си скрит в Христа, защото там има сигурност за теб!

Избери... Избери... И колко пъти днес Бог казва на мен и теб да изберем...! Затова се моля днес да мога да избера добрия избор за живот, а не за смърт. Нека изборът да е свързан с решение за действие! Решението ни води в избора, но избор без решение не е никакъв избор.

Господи, Исусе, моля Те за всеки, който ще прочете това, да работиш чрез силата на Святия Дух в сърцето му, за да не пропусне избора на живота си и нека да вдигне очите си към Теб и Твоето могъщество, а не на обстоятелствата на живота си! Бъди Ти издигнат в живота на всеки един и нищо и никой да не попречи да има животворящия избор, който носи живот и изгражда, но не събаря; който възрастява, а не изкоренява; който издига, а не събаря; който дава живот, а не смърт. Днес избирам живота, а не смъртта; избирам възстановяване на погубеното от сатана; и няма да дам нищо и никой да ми отнеме радостта на спасението и изцелението на моята дух, душа и тяло. Отказвам да приема лъжите, които досега съм вярвал вярвала и няма да храня вече живота си с тях, но ще уповавам на Господа от Когото идва моето избавление.

Всичко това моля и изповядвам в мощното име на Господа на силите, Създателя на света – Исус Христос, у Когото е силата и властта, дадена и на мен – Амин.


24 Май 2008

Илияна Киркова
Каталог: iliana
iliana -> Каква е тази увереност, на която уповаваш?
iliana -> Само още малко
iliana -> Книга като нещо, в което се изреждат имена след имена. Но днес това за мен се промени
iliana -> Да запазиш мира, който Бог ти дава
iliana -> Голиат и Давид
iliana -> Ще пътувам в живота на патриарха Авраам. Интересен път, с вълнуващи обещания от Бог и ето първото в стих 7 „
iliana -> Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет. Затова реших: ще ви избавя от подтисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци, и йевусейци, в земя
iliana -> Пожелание за 2009-та
iliana -> При изворите
iliana -> Стани и иди! Ще си сит и напоен


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница