Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна

Договарящите се страни по Договора за създаване на Европейската общност и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и Договора за Европейския съюз, наричани по-нататък „държави-членки“, и

наричани по-долу „Общността“,

от една страна, и

РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ,

наричана по-нататък „Сърбия“,

от друга страна,

наричани по-долу „Страните“,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД тесните връзки между страните и ценностите, които те споделят, тяхното желание да задълбочат тези връзки и да установят близки и дълготрайни отношения въз основа на реципрочност и взаимен интерес, което да позволи на Сърбия по-нататъшно укрепване и разширяване на отношенията ѝ с Общността и нейните държави-членки;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД важността на това споразумение, в рамките на процеса на стабилизиране и асоцииране (ПСА) с държавите от Югоизточна Европа, за създаване и консолидиране на стабилен европейски ред, основан на сътрудничество, в чиято основа е Европейският съюз, както и в рамките на Пакта за стабилност;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД готовността на Европейския съюз да интегрира Сърбия във възможно най-пълна степен в политическото и икономическо пространство на Европа и статута ѝ на потенциална кандидат-членка на ЕС въз основа на Договора за създаване на Европейския съюз (наричан по-долу "Договор за ЕС") и в изпълнение на критериите, посочени от Европейския съвет през юни 1993 г., както и условностите за участие в процеса на стабилизиране и асоцииране, в зависимост от успешното прилагане на настоящото споразумение, и по-специално по отношение на регионалното сътрудничество;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Европейското партньорство, което определя приоритетите за действие с цел подкрепа на усилията на държавата да се приближи към Европейския съюз;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД ангажимента на страните да допринасят по всякакъв начин за политическото, икономическо и институционално стабилизиране на Сърбия, а така също и в региона, чрез развитие на гражданското общество и демократизацията, институционално изграждане и реформа на публичната администрация, интегриране на регионалната търговия и задълбочаване на икономическото сътрудничество, както и чрез сътрудничество в редица сфери, и по-специално в сферата на правосъдието, свободата и сигурността, и чрез укрепване на националната и регионалната сигурност;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД ангажимента на страните за увеличаване на политическите и икономическите свободи като основа на настоящото споразумение, както и техния ангажимент да спазват човешките права и принципа на правовата държава, включително правата на лицата, които принадлежат към националните малцинства и демократичните принципи, чрез многопартийна система със свободни и честни избори;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД ангажимента на страните да прилагат цялостно всички принципи и разпоредби на Хартата на ООН, на ОССЕ, и по-специално тези, заложени в Заключителния акт от Хелзинки, заключителните документи от конференциите в Мадрид и Виена, Парижката харта за нова Европа, и Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, така че да допринасят за регионалната стабилност и сътрудничество между държавите от региона;

КАТО ПОТВЪРДИХА отново правото на връщане на всички бежанци и вътрешно разселените лица, както и правото на защита на тяхната собственост и други сродни човешки права;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД ангажимента на страните към принципите на свободната пазарна икономика и устойчивото развитие, както и готовността на Общността да допринася за икономическите реформи в Сърбия;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД ангажимента на страните за свободна търговия, в съответствие с правата и задълженията, които произтичат от членството в СТО;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД желанието на страните да продължат да развиват регионалния политически диалог по двустранни и международни въпроси от взаимен интерес, включително по регионални аспекти, вземайки предвид Общата външна политика и политика на сигурност (CFSP) на Европейския съюз;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД ангажимента на страните да се борят с организираната престъпност и да засилват сътрудничеството си в борбата срещу тероризма въз основа на декларацията, приета от Европейската конференция на 20 октомври 2001 г.;

УБЕДЕНИ, ЧЕ Споразумението за стабилизиране и асоцииране (наричано по-нататък „настоящото споразумение“) ще създаде нов климат за икономически отношения между тях и преди всичко за развитието на търговията и инвестициите, които са решаващи фактори за икономическото преструктуриране и модернизацията;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД ангажимента на Сърбия да сближи законодателството си в съответните сектори с това на Общността, както и ефективно да го прилага;

КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД готовността на Общността да осигури решаваща подкрепа за извършване на реформата, както и да използва всички налични инструменти за сътрудничество и техническо, финансово и икономическо съдействие на всеобхватна индикативна многогодишна основа за това начинание;

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ, ЧЕ разпоредбите на това споразумение, които попадат в рамките на обхвата на част III, дял IV от Договора за ЕО обвързват Обединеното кралство и Ирландия като отделни страни по договора, а не като част от Европейската общност, докато Обединеното кралство или Ирландия (според случая) не уведоми Сърбия, че вече е обвързана като част от Европейската общност в съответствие с Протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за ЕС и Договора за ЕО. Същото се отнася за Дания, в съответствие с Протокола, приложен към договорите за позицията на Дания;

КАТО ПРИПОМНЯТ Срещата на върха в Загреб, на която бе отправен призив за по-нататъшно укрепване на връзките между държавите от процеса на стабилизиране и асоцииране и Европейския съюз, както и задълбочаване на регионалното сътрудничество;

КАТО ПРИПОМНЯТ, че срещата на върха в Солун затвърди процеса на стабилизиране и асоцииране като рамка за политиката, обхващаща отношенията на Европейския съюз с държавите от Западните Балкани, и подчерта перспективите за тяхното интегриране в Европейския съюз въз основа на индивидуалния им напредък по пътя на реформите и техните успехи, както бе потвърдено в последващите заключения на Европейския съвет през декември 2005 г. и декември 2006 г.;

КАТО ПРИПОМНЯТ подписването на Централноевропейското споразумение за свободна търговия в Букурещ на 19 декември 2006 г. като средство за увеличаване на способността на региона да привлича инвестиции и перспективите за неговото интегриране в световната икономика;

КАТО ПРИПОМНЯТ подписването на Споразумението за визови облекчения и Споразумението за реадмисия между Европейската общност и Сърбия в Брюксел на 18 септември 2007 г.;

В ЖЕЛАНИЕТО СИ ДА УСТАНОВЯТ по-близко културно сътрудничество и да развият обмена на информация,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

1. Настоящото представлява документ за асоцииране, между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна.

2. Целите на това асоцииране са:

а) подкрепа на усилията на Сърбия за укрепване на демокрацията и принципа на правовата държава;

б) допринасяне за политическата, икономическа и институционална стабилност в Сърбия, както и за стабилизирането на региона;

в) осигуряване на подходяща рамка за политически диалог, позволяващ развитието на тесни политически отношения между страните;

г) осигуряване на подкрепа за усилията на Сърбия за развитието на нейното икономическо и международно сътрудничество, включително чрез сближаване на законодателството ѝ с това на Общността;

д) осигуряване на подкрепа за усилията на Сърбия да завърши прехода към функционираща пазарна икономика;

е) насърчаване на хармоничните икономически отношения и постепенно създаване на зона за свободна търговия между Общността и Сърбия;

ж) подпомагане на регионалното сътрудничество във всички области, които попадат в приложното поле на настоящото споразумение.

Спазването на демократичните принципи и на правата на човека съгласно принципите, провъзгласени във Всеобщата декларация за правата на човека и определени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в Заключителния акт от Хелзинки и в Парижката харта за нова Европа, спазването на международните законови принципи, включително пълно сътрудничество с Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ), принципа на правовата държава, както и спазването на принципите на пазарната икономика, съгласно посоченото в документа на Конференцията за икономическо сътрудничество, проведена в Бон в рамките на КССЕ, са в основата на вътрешните и външни политики на страните, и представляват съществени компоненти на настоящото споразумение.

Страните считат, че разпространението на оръжия за масово поразяване (ОМП) и начините за доставката им, както на държавни, така и на недържавни субекти представлява една от най-сериозните заплахи за международната стабилност и сигурност. Ето защо страните изразяват съгласие да си сътрудничат и да допринасят за противопоставянето на разпространението на оръжия за масово разпространение и на техните средства за доставка чрез пълно спазване и прилагане на национално равнище на съществуващите им задължения съгласно международните договори и споразумения за разоръжаване и неразпространение на оръжия, и други съответни международни задължения. Страните изразяват съгласие, че тази разпоредба представлява съществен елемент от настоящото споразумение и ще бъде част от политическия диалог, който ще придружава и консолидира тези елементи.

Освен това, страните изразяват съгласие да си сътрудничат и да допринасят за предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение и на техните средства за доставка като:

• 
  предприемат стъпки за подписване, ратифициране или пристъпване към, ако е целесъобразно, и цялостно прилагане на всички други съответни международни инструменти;
  
• 
  създаване на ефективна система за контрол на националния износ, контролирайки износа и транзита на стоки, свързани с ОМП, включително контрол на крайните потребители на ОМП относно технологиите с възможна двойна употреба, както и наличие на ефективни санкции за нарушаване на контрола на износ.
  

Договарящите се страни наблягат отново на важността, която придават на изпълнението на международните задължения, а именно – на пълното сътрудничество с МТБЮ.

Международният и регионалният мир и стабилност, развитието на добросъседски отношения, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата са в основата на процеса на стабилизиране и асоцииране, посочени в заключенията на Съвета на Европейския съюз, проведен на 21 юни 1999 г. Сключването и изпълнението на настоящото споразумение попадат в рамките на заключенията на Съвета на Европейския съюз от 29 април 1997 г. и се основават на отделните постижения на Сърбия.

Сърбия се ангажира да продължи укрепването на сътрудничеството и добросъседските си отношения с другите държави от региона, включително при подходящо равнище на взаимни отстъпки относно движението на хора, стоки, капитали и услуги, както и разработването на проекти от общ интерес, а именно онези, свързани с управлението на границите и борбата с организираната престъпност, корупцията, изпирането на пари, незаконната миграция и трафика, и по-специално трафика на хора, леки оръжия и незаконни наркотични вещества. Този ангажимент представлява основен фактор за развитие на отношенията и сътрудничеството между страните и по този начин допринася за регионалната стабилност.

Страните отново подчертават важността, която придават на борбата срещу тероризма и изпълнението на международните задължения в тази област.

Асоциирането ще се извършва постепенно и ще приключи напълно в рамките на преходен период от най-много шест години.

Съветът по стабилизиране и асоцииране (наричан по-долу „ССА“), създаден съгласно член 119, извършва редовен преглед, по правило веднъж годишно, на изпълнението на настоящото споразумение, на приемането и изпълнението на законовите, административните, институционалните и икономическите реформи от страна на Сърбия. Този преглед ще се извършва в съответствие с преамбюла и основните принципи на настоящото споразумение. При него ще се вземат предвид приоритетите, определени в рамките на Европейското партньорство, отнасящи се до настоящото споразумение, и той ще бъде в съзвучие с механизмите, определени в рамките на процеса на стабилизиране и асоцииране, а именно доклада за напредъка на процеса на стабилизиране и асоцииране.

Въз основа на този преглед, ССА ще издаде препоръки и ще вземе решения. Трудностите при изготвянето на доклада може да се отнасят до механизмите за разрешаване на спорове, определени в съответствие със споразумението.

Пълното асоцииране се осъществява постепенно. Не по-късно от третата година след влизане в сила на споразумението, ССА ще направи задълбочен преглед на прилагането на споразумението. Въз основа на този преглед ССА изготвя оценка на напредъка, постигнат от Сърбия, и може да вземе решения, от които ще зависи осъществяването на следващите етапи на асоцииране.

Посоченият по-горе преглед няма да се отнася до свободното движение на стоки, за което ще бъде предвиден специфичен график в Дял IV.

Споразумението съответства напълно и се прилага по начин, който следва съответните разпоредби на СТО, и по-специално член XXIV на Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ 1994 г.) и член V от Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС).

1. 
   Политическият диалог между страните се задълбочава допълнително в контекста на настоящото споразумение. Той придружава и затвърждава сближаването между Европейския съюз и Сърбия и спомага за установяването на тесни връзки на солидарност и на нови форми на сътрудничество между страните.
   
2. 
   Целта на политическия диалог е да насърчава по-специално:
   

б) нарастващото сближаване на позициите на страните по международни въпроси, включително по въпроси на ОВППС, и по-специално чрез целесъобразен обмен на информация, сближаването по онези въпроси, които може да окажат съществено влияние върху страните;

в) регионалното сътрудничество и развитието на добросъседски отношения;

г) общите възгледи за сигурността и стабилността в Европа, включително сътрудничеството в сфери, обхванати от ОВППС на Европейския съюз.

1. Политическият диалог се провежда в рамките на Съвета по стабилизиране и асоцииране, който носи основна отговорност за всеки въпрос, който страните може да представят за разрешаване.

2. По искане на страните, политическият диалог може да се проведе и в следните формати:

а) заседания, когато е необходимо, на старши длъжностни лица, представляващи Сърбия, от една страна, и председателството на Съвета на Европейския съюз, генералния секретар/върховен представител за Общата външна политика и политика на сигурност и Комисията на Европейските общности (наричана по-нататък „Европейската комисия“), от друга страна;

б) извличане на максимална полза от всички дипломатически канали между страните, включително подходящи контакти с трети държави и в рамките на Обединените нации, ОССЕ, Съвета на Европа и други международни форуми;

в) всякакви други средства, които биха допринесли за консолидиране, развитие и напредък на този диалог, включително онези, определени в Солунската програма, приета със Заключенията на Европейския Съвет от Солун от 19 и 20 юни 2003 г.

Политическият диалог на парламентарно равнище се провежда в рамките на Парламентарната комисия по стабилизиране и асоцииране, създадена съгласно член 125.

Политическият диалог може да протича в многостранна рамка, както и да се проведе под формата на регионален диалог, включващ други държави от региона, а също така и в рамките на ЕС – форум за Западните Балкани.

В съответствие с ангажиментите си към опазване на мира и стабилността на международно и регионално равнище и развитието на добросъседски отношения, Сърбия насърчава активно регионалното сътрудничество. Чрез програмите за техническа помощ в рамките на програмите на Европейската общност за оказване на съдействие могат да се подкрепят проекти, които имат регионално или транс-гранично измерение.

Когато Сърбия предвижда да заздрави сътрудничеството си с една от държавите, посочени в членове 15, 16 и 17 по-долу, тя информира и се консултира с Общността и нейните държави-членки съгласно разпоредбите, изложени по-долу в дял X.

Сърбия прилага изцяло Централноевропейското споразумение за свободна търговия (CEFTA), подписано в Букурещ на 19 декември 2006 г.

След подписването на настоящото споразумение Сърбия започва преговори с държавите, вече подписали Споразумение за стабилизиране и асоцииране с оглед на сключване на двустранни конвенции за регионално сътрудничество, чиято цел ще бъде разширяване на обхвата на сътрудничеството между съответните държави.

Основните елементи на тези конвенции са:

а) политически диалог;

б) създаване на зони за свободна търговия съгласно съответните разпоредби на СТО;

в) взаимни отстъпки относно движението на работници, правото на установяване, предлагането на услуги, текущите плащания и движението на капитали, както и други политики, свързани с движението на хора, на равнище, еднакво с посоченото в настоящото споразумение;

г) разпоредби за сътрудничество в други сфери, обхванати или не от настоящото споразумение, а именно в сферата на правосъдието, свободата и сигурността.

Тези конвенции съдържат разпоредби за създаване на необходимите институционални механизми, както е целесъобразно.

Тези конвенции се сключват в рамките на две години след влизане в сила на настоящото споразумение. Готовността на Сърбия за сключване на такива конвенции ще бъде условие за по-нататъшното развитие на отношенията между Сърбия и Европейския съюз.

Сърбия ще започне подобни преговори с другите държави от региона веднага щом като тези държави подпишат Споразумение за стабилизиране и асоцииране.

Сърбия се стреми към регионално сътрудничество с други държави, обхванати от Процеса на стабилизиране и асоцииране в някои или във всички сфери на сътрудничество, намерили място в настоящото споразумение, а именно онези от общ интерес. Такова сътрудничество винаги трябва да е съвместимо с принципите и целите на настоящото споразумение.

1. Сърбия следва да насърчава сътрудничеството и да сключи конвенция за регионално сътрудничество с всяка държава-кандидатка за присъединяване към ЕС, във всяка от сферите на сътрудничество, обхванати от настоящото споразумение. Такива конвенции следва да имат за цел постепенно синхронизиране на двустранните отношения между Сърбия и въпросната държава до нивото на отношенията между Европейската общност и нейните държави-членки и тази страна.

2. Сърбия започва преговори с Турция, която е в митнически съюз с Европейската общност, с оглед сключването, на взаимноизгодна основа, на споразумение за установяване на зона за свободна търговия в съответствие с член XXIV от ГАТТ от 1994 г., както и за либерализиране на установяването и предлагането на услуги между тях на равнище, еднакво на посоченото в настоящото споразумение в съответствие с член V от ГАТС.

Тези преговори трябва да започнат колкото може по-скоро, с оглед на сключване на такова споразумение преди края на преходния период, определен в член 18, параграф 1.

1. Общността и Сърбия постепенно установяват зона на свободна търговия, на двустранно равнище и за период с продължителност от най-много пет години, който започва от влизането в сила на настоящото споразумение, в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение и в съответствие с тези на ГАТТ от 1994 г. и тези на СТО. При това те вземат предвид специфичните изисквания, посочени по-долу.

2. При търговията между страните към класификацията на стоките се прилага Комбинираната номенклатура на стоките.

3. За целите на настоящото споразумение митата и таксите с равностоен ефект на мита включват всякакво мито или всякаква такса, наложени във връзка с внос или износ на стока, включително всякаква форма на допълнително мито или допълнителна такса във връзка с такъв внос или износ, но не включват никакви:

а) такси, равностойни на вътрешни данъци, наложени съгласно разпоредбите на параграф 2, член III от ГАТТ 1994 г.;

б) антидъмпингови или изравнителни мерки;

в) тарифи или такси, съизмерими с разходите за предоставените услуги.

4. За всеки продукт, базовото мито, към което впоследствие трябва да се приложат тарифните намаления, определени в настоящото споразумение, е:

а) Общата митническа тарифа на Общността, установена съобразно Регламент (ЕИО) № 2658/87,¹ приложена erga omnes в деня на подписване на настоящото споразумение;

б) прилаганата тарифа на Сърбия².

5. Ако след подписване на настоящото споразумение се приложи намаление на митата на база erga omnes, и по-специално намаления, произтичащи от:

а) тарифни преговори в рамките на СТО, или

б) в случай на присъединяване на Сърбия към СТО, или

в) последващи намаления след присъединяването на Сърбия към СТО,

Тези намалени мита заменят базовите мита, посочени в параграф 4, считано от деня на прилагане на съответните намаления.

6. Общността и Сърбия обменят информация за съответните си базови мита и промените в тях.