Според генералния адвокат Cruz Villalón ограничавайки достъпа до нотариалната професия на основание гражданство, шестте държави – членки не са изпълнили задълженията си според Договора

В значителен брой от страните – членки, и в частност в страните, срещу които се водят делата, основната функция на нотариуса е да извършва нотариални удостоверявания. Нотариалните производства започват по молба на страните, и след като нотариусът се увери в тяхната дееспособност и, че са налице изискванията на закона, извършва проверка на законосъобразността на документа, подлежащ на удостоверяване. В резултат на удостоверяването съответният документ се ползва с доказателствена сила erga omnes и в същото време подлежи на изпълнение. Нотариусът е лице, което осъществява предоставени му от държавата публични функции, независимо от факта, че нотариалната професия е свободна професия.

Основният въпрос, който се разглежда в хода на делата, е дали нотариалната професия е свързана с упражняването на публична власт. От една страна, според Договора, дейностите, които са свързани с упражняването на такава власт, дори и непряко, не попадат в обхвата на принципа за свободата на установяване. От друга страна според Директива 2005/36 относно признаването на професионалните квалификации установената в нея система за признаване на професионалната квалификация не е в ущърб на това изключение, и в частност по отношение на нотариусите.

Дело C-47/08 Комисията срещу Белгия; C-50/08 Комисията срещу Франция ; C-51/08 Комисията срещу Люксембург; C-53/08 Комисията срещу Австрия; C-54/08 Комисията срещу Германия; и C-61/08 Комисията срещу Гърция

Завеждайки тези дела, Комисията иска от Съда да установи, че ограничавайки достъпа до нотариалната професия в полза на своите граждани въз основа на изискването за гражданство, Белгия, Франция, Люксембург, Австрия, Германия и Гърция не са изпълнили задълженията си според Договора и, с изключение на Франция, не са изпълнили и задълженията си, произтичащи от Директива 2005/ 36, във връзка с прилагането й спрямо професията „нотариус”.

Досега в своите решения относно други професии Съдът на европейските общности е установил, че те не са били свързани пряко и фактически с упражняването на публична власт. Независимо от това и въпреки че нотариалната професия е свързана с упражняването на публична власт, в заключението си генералният адвокат Pedro Cruz Villalón отбелязва, че във връзка с делегираните на нотариусите публични функции е важно да се определи до каква степен изискването за гражданство е необходимо, за да се постигнат поставените цели.

Първо генералният адвокат проучва дали нотариалната професия е свързана с упражняването на публична власт. В тази връзка, той отбелязва, че само онези дейности, които сами по себе си са пряко и специфично свързани с упражняването на публична власт, могат да бъдат изключени от обхвата на свободата на установяване, и само ако тези дейности са неразривно свързани с останалите дейности, част от професията, би могло това изключение да се приложи спрямо професия в нейната цялост. Нещо повече, неговото становище е, че решаващият критерий дали дадена професия е свързана с упражняването на публична власт, е естеството на връзката й с правната система на съответната държава.

Следователно, след като нейна характеристика е придаване на публичен статут на документи, уговорки и всякакви форми на действие, които в противен случай биха имали правното значение единствено на частни волеизявления, и като се има предвид, че удостоверяването представлява неразривна част от функциите на нотариуса във всички ответни страни – членки, професията на нотариуса като цяло е свързана пряко и специфично с упражняването на публична власт.

На второ място, генералният адвокат анализира въпроса дали упражняването на публична власт като характеристика на нотариалната професия оправдава наличието на изискване за гражданство, което ограничава достъпа до професията „нотариус”. В тази връзка той отбелязва, че обстоятелството, че тази дейност е изключена от обхвата на свободата на установяване, не освобождава страните – членки от задължението да спазват правото на Европейския съюз. В тази връзка при условие, че се отнася за дейността на нотариусите, следователно за физически лица, тази мярка би трябвало да се разглежда в контекста на европейското гражданство, което установява свободно движение на хора доколкото не важи принципа за икономическа свобода.

Ето защо, доколкото изискването за гражданство поставя гражданството като решаващ критерий, т.е. ограничаване на достъпа до професията, ако дадено лице не е гражданин на съответната държава, то представлява дискриминация на основание този признак и е сериозно посегателство в сферата на европейското гражданство, което би било допустимо само след цялостно проучване на неговата относимост.

В този контекст Генералният адвокат стига до заключението, че въпреки гаранциите и особените характеристики на нотариалната професия, никоя от тях не оправдава такава мярка, толкова строга и крайна, като пряката дискриминация въз основа на гражданството. Що се отнася до клетвата, полагана от нотариусите преди да започнат да упражняват професията, счита, че идеята за тяхната лоялност не е непременно свързана с изискването за наличието на политико-правна връзка със съответната държава, каквато е гражданството.

В заключение той отбелязва, че във връзка със специфичните условия по отношение на професията „нотариус”, Договорът не позволява национални мерки, които да дискриминират лицата, желаещи да упражняват професията на основание признака гражданство; въвеждането на такива мерки не съответства на степента на обвързаност на нотариалната дейност с упражняването на публична власт. Затова предлага на Съда да установи, че ограничавайки достъпа до професията „нотариус” изключително в полза на своите граждани, шестте държави – членки не са изпълнили задълженията си според Договора.

На последно място, относно нарушението на Директива 2005/ 36, генералният адвокат отбелязва, че в случай на неизпълнение на задълженията си Комисията трябва да докаже, че държавите–членки са нарушили европейското право. Неговото заключение е, че Комисията не е изложила достатъчно аргументи във връзка с прилагането на Директивата по отношение на нотариалната професия, и следователно Съдът би трябвало да отхвърли иска в тази му част.