Справедливост, морал и правосъдие” Есе

Думи като “справедливост”, “морал”, “правосъдие” не са общоприети понятия, а напротив – много рядко срещани в ежедневието на младите поколения. Хората не са родени с познания за тях, но наистина, ако самите ние успеем да разберем дълбокия им смисъл, ще бъдем удовлетворени, че бихме могли да накараме и другите хора да уважават това, което тези думи означават. Не е нужно тяхното изричане, а тяхното усещане. Това са взаимосвързани понятия, които може да се проявят във всяка сфера от живота, където се сблъскват човешките взаимоотношения – те сякаш ги изрисуват. Например справедливостта в правосъдието. Нещото, което най-точно ни отвежда до извършеното престъпление. В правосъдието, разбира се, има общоприети норми за справедливост, които трябва да действат навсякъде. Моралът пък е понятие, в чиято основа са поставени човешките разбирания за това какво е “правилно” и “неправилно”, но и в основата точно на тези разбирания са построени и законите, внедрени в правосъдието. Разбира се, между тях има и известни разлики. Например справедливостта и моралът нямат точно определени рамки, докато правосъдието е държавна дейност, осъществявана от съдебната власт.

Справедливостта е много важна за всеки един от нас. Всички ние сме усещали поривите й. Тя е обществен идеал, породил се в умовете ни. Справедливостта е стремежът всичко да бъде отсъдено по най-разумния и правилен начин. От раждането ни, нашите родители и учители, ни учат да различаваме справедливото от несправедливото Получавайки съветите от родителите си, не винаги ги приемаме за справедливи, тъй като вярваме в собствената си правота, което понякога е грешно. Като малки учителите ни, ни учат на справедливостта между всички, но пораствайки точно си го осъзнал и изведнъж, сблъсквайки се с реалната действителност, представата ти рухва. Разбирайки, че не всеки е такъв, какъвто изглежда или, за какъвто се представя. Тогава осъзнаваме, че животът съвсем не е приказка, но това не бива да ни плаши. Въпреки че животът понякога не е справедлив, той ни е даден и ние трябва да го изживеем, колкото се може по-добре. Преди всичко трябва да имаме мечти, стремежи и ценности, които трябва неотлъчно да следваме. Само така бихме могли да постигнем необходимата хармония със себе си и заобикалящия ни свят. Следвайки справедливостта, личността ни ще бъде добре оценена и приета, тя ще се чувства призната и удовлетворена. Чрез добрите си дела бихме могли да постигнем добро. Животът е изключително пъстър, изпълнен с много преживявания и предизвикателства, заради които има смисъл да живеем. Осъществяването на справедливостта трябва да се прилага, тъй като тя е свързана със свободата на човека. С ясното съзнание за справедливостта и качествата си всеки от нас трябва да отстоява позициите си.

Моралът е качество присъщо за човека. Според мен той е съвкупност от човешки характери или закони на различни общества. Моралът е основата, от която човекът може да започне своето самоусъвършенстване. От друга страна той предпазва обществото от деградация. Моралът е система от ценности, която всеки трябва да следва. Да постъпиш морално означава да не вредиш на околните, а да им помагаш, с каквото можеш и да ги подкрепяш. Понякога допускаме грешка, че очакваме да бъдем разбрани правилно. Не винаги трябва да очакваме всеки да бъде доволен и да бъдем оценени подобаващо, тъй като всеки сам избира стила си на поведение и обкръжаващата го среда, която би могла да “приспи” съвестта му. Моралът е тази ценност, която ни предпазва от прегрешения. Той е съвкупност от неписани закони, към които трябва да се придържа всяка личност, за да поддържа хармония във взаимоотношенията си с околните.

Правосъдието е синоним на справедливостта. Неговата цел е да защитава законността.За съжаление днес повечето граждани имат непреосмислени желания! „Иска ни се Законът да е не само справедлив,но и човеколюбив.Не ни задоволява той да гарантира на всеки гражданин свободно и мирно прилагане на способностите му в интерес на неговото физическо,интелектуално и нравствено развитие;изискваме от Закона да облива нацията в благоденствие,образование и нравственост...” – Фредерик Бастиа.Искайки това никой не се замисля,че именно законът раздава еднакви правила, възможности и свободи. Именно правосъдието е системата от закони, която урежда отношенията между хората, регулира, санкционира и дава права на свободата на личността. Свободата е възможността на човека да действа според собствените си решения. Когато съблюдаваме законите и общите правила, ние сме свободни. Законът ограничава, но и дава свобода. Но както си свободен, така изведнъж можеш да се окажеш зад решетките без право на глас. За съжаление днес законите често са престъпвани поради надделяването на личните нужди и желания. Но, когато не спазваш правилата, трябва да понасяш наказанията, защото няма закони без санкции. Според мен те трябва да бъдат по-сурови, тъй като по този начин престъпленията ще намалеят и ще заживеем в един по-добър свят. По този начин, преди години постъпил един от владетелите ни – Хан Крум, създателят на първите писани закони. Но за голямо съжаление днес законите са твърде много и не се следи отблизо за спазването им и дори несъзнателно някои от тях се нарушават.Темида е богиня на правосъдието,въплащение на божествения ред,закон и обичай в древногръцката митология.Изобразява се като жена с превръзка на очите,която държи везни в едната си ръка понякога и меч (или рог на изобилието) в другата.За египтяните тя била символ на истината и справедливостта.Днес,аз също поддържам тази теория,че именно истината и справедливостта са в основата на правосъдието,но и в основата на житейския път на всеки един от нас. Навлизайки във възрастта, в която човек става независим и може да взима сам решения, аз осъзнавам, че разумът е по-необходим от всеки закон. Ако един човек е неразумен, нито един от законите не би му повлиял да не направи, това което е замислил.Но все пак,за да съществува демократична държава е необходима независима съдебна система и,ако всеки гражданин търси правата си няма как тя да не прогресира!

“Справедливост”, “морал” и “правосъдие. Три думи, носещи толкова обширно послание към нас. Послание, каращо ни да се замислим и преосмислим постъпките си. Трябва да издигнем нашия глас, не трябва да се крием обезверени и сами да раздаваме справедливост. Трябва да бъдем устремени към светлото бъдеще, така че чрез нашите постъпки и идеи да успеем да променим нещо, което да ни отвърне с положителна причина да останем в скъпото ни отечество и никога да не го напускаме. Основният смисъл на живота е да се бориш и оставиш нещо ценно след себе си, а това няма как да не се случи, ако усърдно преследваш човешките си ценности!Нека бъдем справедливи,нека моралът бъде наш „водач” по светлия и дълъг път,който предстой да извървим,нека всички ние се доверим на силата на правосъдието!