Съпружеска имуществена общност при брак с чужденец

1. Съпружеската имуществена общност (СИО) е особена императивна бездялова съсобственост и възниква ex lege при наличието на валидно сключен граждански брак. СИО възниква само между двамата съпрузи, а не и между останалите членове на семейството и затова се нарича съпружеска, а не семейна. ¹

2. СИО е налице след възникване на едноправоотношение по повод придобиване на определени обекти. Субекти на това правоотношение са съпрузите (или един от тях) и трето лице, а обектите са вещи, права върху вещи и парични влогове, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК. За да се осъществи правоотношението, неговите субекти трябва да имат гражданска правоспособност и дееспособност. Следователно въпросът за възникването на СИО при брак между български гражданин и чужденец трябва да се разглежда от две страни – субективна и обективна. ² От субективна страна, за възникването на правоотношението е от значение е дали съпругът-чужденец притежава гражданска правоспособност. В нашето право съществуват специални норми, които установяват ограничения относно правоспособността на лица, които не са български граждани. ³ Ограниченията са във връзка с придобиване на земя от чужди граждани. Щом съпругът-чужденец не може да придобива изобщо правото на собственост, то следва да му се отрече и правото на придобива в режим на СИО, която е вид съсобственост. От това следва, че СИО ще възникне само тогава, когато не е ограничена правоспособността на съпруга-чужденец да придобива земя.

От обективна страна, важно е да се изследва предмета на придобиването. Предмети на СИО могат да бъдат вещи, права върху вещи и парични влогове. Когато през време на брака с чужденец се придобиват вещи, от значение е техния вид.

3. При придобиване право на собственост от чужденци върху земя, трябва да се вземат под внимание Договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС (Договорът за присъединяване), разпоредбите на Конституцията на Република България (К), Закона за собствеността (ЗС), Закона за горите (ЗГ), Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и др.

Преди присъединяването на България към ЕС беше изменен чл. 22 от Конституцията. Това се наложи с оглед премахване на общата забрана за чуждестранни физически и юридически лица от ЕС и ЕИП да придобиват право на собственост върху земя в страната.

Старата редакция на чл. 22 от К гласеше, че чужденците не могат да придобиват право на собственост върху земя, освен при наследяване по закон, като в тези случаи те следва да прехвърлят собствеността си.

Според новата редакция на чл. 22 от К, обн. ДВ, бр. 18 от 2005 г., чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.

При преговорите за присъединяване към ЕС, България поиска преходен период за правото на чужденци да инвестират свободно в недвижимо имущество.

Правилата, които се прилагат за т.нар. “преходен период”, са уредени в “Приложение VI – Списък по член 20 на Протокола относно условията и договореностите за приемането на България и Румъния в ЕС” към Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз. От неговите разпоредби можем да особобим няколко правила за придобиване на право на собственост в зависимост от субектите на правоотношението и обектите на придобиване. Поради характера на разглеждания въпрос, ще бъдат разгледани хипотезите, които са относими само към физически лица:

3.1. Граждани на ЕС и ЕИП могат да придобиват след 01.01.2007 г. право на собственост върху земя за жилище или за упражняване на икономическа дейност по правилата, които важат за български граждани, ако пребивават законно на територията на България. Употребеното понятие “земя за жилище” означава, че обект на придобиването може да бъде само урегулиран поземлен имот (УПИ), отговарящ на изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. Не са предвидени срокове, в които трябва да се извърши строителство и следователно критерият ще бъде само правната възможност имотът да бъде застроен за жилищни нужди.

За да придобие правото на собственост върху изброените обекти, гражданите на ЕС и ЕИП трябва да пребивават законно на територията на България. Понятието “законно пребиваване” трябва да бъде тълкувано като “постоянно пребиваване” по смисъла на чл. 16 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ЗВПНБРГЕСТС)(ДВ, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 01.01.2007 г).

3.2. Граждани на ЕС и ЕИП, които нямат статут на постоянно пребиваващи на територията на България, ще могат да придобиват след 01.01.2012 г. право на собственост върху земя за второ жилище. Правната възможност за придобиване правото на собственост може да бъде реализирана след изтичането на 5 годишен период от датата на присъединяването на България кам ЕС. При разискванията на законопроекта за изменение и допълнение на ЗС се постави въпросът дали второ жилище означава второ по ред на придобиването или критерият следва да бъде жилище, което е различно от основното, независимо колко на брой жилища притежава лицето. Възприе се втория критерии. Жилището ще се счита за второ, когато е различно от основното жилище на територията на друга държава – членка на ЕС (§ 2, чл. 29а, ал. 2 от Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за собствеността).

3.3. Граждани на ЕС и ЕИП могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя след 01.01.2014 г. Това е разпоредбата на Приложение VI към Договора за присъединяване. В ЗСПЗЗ и ЗГ съществува забрана за чужди граждани да притежават правото на собственост върху земеделски земи и гори и земи от горския фонд. Ако текстовете на забранителните норми останат в същата редакция след 01.01.2014 г., те ще бъдат отменени от Договора за присъединяване, който има предимство над вътрешните норми, които му противоречат (чл. 5, ал. 4, изр. посл. от К ).

3.4. Лица, които не са граждани на ЕС и ЕИП, могат да придобиват право на собственост върху земя по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. Начините, условията и сроковете (ако има такива) ще бъдат предвидени в международен договор, който след ратифицирането, обнародването и влизането му в сила ще бъде част от вътрешното ни право. Той също ще има предимство пред забранителните норми на вътрешното законодателство, които му противоречат.

3.5. Лица, които не са граждани на ЕС и ЕИП, могат да придобиват право на собственост върху земя по силата на наследяване по закон и са длъжни в тригодишен срок да прехвърлят собствеността. Държавата, граждани на която са тези лица, няма сключен международен договор, предвиден в чл. 22 от К. Ако такъв договор не е налице, влиза в сила разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗС, съгласно който чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната.

4. При брак на български гражданин с чужденец СИО ще възникне в случаите, когато предмет на придобиването са сгради, части от сгради и движими вещи. СИО ще възникне и по отношение на влог.

По-интересен е въпросът дали ще възникне СИО в случаите, когато съпругът-българин придобие възмездно през време на брака земеделска земя? Съгласно чл. 19, ал. 1 от СК, изр. последно, СИО възниква независимо на чие име е придобиването. Нещо повече – СИО е налице дори когато другият съпруг не знае за сделката. Ако приемем, че в разглеждания случаи възниква СИО върху земеделската земя, това би означавало да признаем съпругът-чужденец за собственик. Въпреки, че този извод е в съответствие с разпоредбите на Семейния кодекс, той влиза в противоречие в други нормативни актове. За правилното прилагане на За да решим кой от нормативните актове ще се приложи, трябва да установим кой от тях има по-голяма правна сила.

В чл. 22, ал. 1 от К е указано, че чужденци придобиват право на собственост при условията, произтичащи от присъединяването на България към ЕС или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила. Съгласно Договора за присъединяване граждани на ЕС и ЕИП могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя след 01.01.2014 г. Следователно ако приемем, че СИО възниква, този извод ще противоречи на Конституцията и на Договора за присъединяване. Наистина, съгласно нормите на СК, СИО е императивна съсобственост и възниква независимо от волята на страните. Но Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

Следователно, за възникването на СИО върху земя при брак на български гражданин и чужденец могат да се направят следните изводи :

4.1. Ако съпругът е гражданин на ЕС и ЕИП, който съгласно ЗВПНБРГЕСТС пребивава законно на територията на България, СИО ще възникне върху земя за жилище, придобита след 01.01.2007 г. Приложение VI към Договора за присъединяване позволява придобиването на правото на собственост върху земя за жилище от граждани на ЕС и ЕИП, следователно те са годни правни субекти. Ако предмет на придобиването е земеделска или горска земя, СИО няма да възникне и едноличен собственик на земята ще бъде съпругът-български гражданин. Този извод ще е валиден до 01.01.2014 г. Придобити след тази дата земеделски и горски земи ще бъдат в режим на СИО, ако се запази действието на СК.

4.2. Ако съпругът е гражданин на ЕС и ЕИП, който няма статут на постоянно пребиваващ на територията на България, СИО няма да възникне върху земя, независимо от нейното предназначение. И в този случай едноличен собственик ще бъде съпругът-български гражданин.

Възможно е възникването на СИО върху земя за второ жилище, придобита след 01.01.2012 г. и върху земеделска или горска земя, придобита след 01.01.2014 г.

4.3. Ако съпругът не е гражданин на ЕС и ЕИП, придобиването на правото на собственост върху земя ще се извършва съгласно ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор по чл. 22, ал. 1 от К. Той ще определи условията на придобиване. Преценката дали ще възникне СИО ще се прави на базата на признака, дали съпругът-чужденец изобщо може да придобива право на собственост върху земя.

4.4. Ако съпругът не е гражданин на ЕС и ЕИП и дължавата, чиито гражданин е той няма сключен международен договор по чл. 22, ал. 1 от К, тогава ще се приложи забраната за придобиване на чл. 29 от ЗС, чл. 10, ал. 2 от ЗГ и чл. 2, ал. 3 от ЗСПЗЗ. СИО няма да възникне.

4.5. И четирите разгледани хипотези визират случаите, в които участник в придобивната сделка е само съпругът-български гражданин. Недопустимо е страна по сделката да бъде съпругът-чужденец, защото той е ex lege с ограничена правоспособност.

5. Легалното понятие на “чужденец” намираме в Закона за чужденците (ЗЧ). Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧ, чужденец е всяко лице, което не е български гражданин, а също и лицето, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство и притежава официален документ, удостоверяващ това му качество. Това понятие е за нуждите на ЗЧ, който определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, пребивават и напускат Република България, както и техните права и задължения. Следователно то не е относимо към правните норми, които определят правилата за придобиване на земя на територията на България.

Следва ли в тези норми с понятието “чужденец” да бъдат назовавани всички лица, които нямат българско гражданство? Трябва ли да се прави разлика между чужденец - граждани на ЕС и ЕИП, и чужденец - гражданин на страни, които не са членове на ЕС и ЕИП?

Конституцията на прави тази разлика. В чл. 22, ал. 1 от К е използвано понятието “чужденец” както за лицата, членове на ЕО и ЕИП, така и за лицата, граждани на трети държави. От разпоредбата на чл. 22 на К става ясно, че има чужденци и чуждестранни юридически лица, по отношение на които важат условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз и такива, по отношение на които се прилага международен договор. Първите са членове на ЕС и ЕИП, а другите – не. Има и трета група чужденци – такива, които нито са членове на ЕС и ЕИП, нито са членове на държави, с които има сключен международен договор. Те имат право да придобиват земя само по при наследяване по закон.

Все още не е отменен текста на чл. 29 от ЗС, който гласи, че чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната, освен по наследяване по закон. Съществува и задължението за чужденци, които са придобили земя, да прехвърлят правото на собственост в тригодишен срок от откриване на наследството.

Договорът за присъединяване въвежда понятията “държава-членка на ЕС” и “държава, страна по СЕИП” и определя правилата за придобиване на земя от граждани на тези държави. Въпреки наличието на забраната на чл. 29 от ЗС, тя няма да се приложи по отношение на гражданите на ЕС и ЕИП, които пребивават законно на територията на България и придобиват земя за жилище. Тхният статут е уреден в ЗВПНБРГЕСТС. Следователно те не са чужденци по смисъла на ЗС и за тях директно се прилагат разпоредбите на Договора за присъединяване.

По смисъла на чл. 29 от ЗС чужденци са третата група лица, предвидени в чл. 22, ал. 1 от К – тези, които могат да наследяват само по закон. За тях ще влезе в сила и задължението по чл. 29, ал. 2 от ЗС да прехвърлят правото на собственост в тригодишен срок.

Очевидно е, че при придобиването на земя от лица, които не са български граждани, уредбата не е единна. Понятията, с които се означават една и съща категория лица, са различни. Това е разбираемо поради скорошното приемане на България в ЕС и приетото изменение на вече съществуващите закони, които уреждаха материята по коренно различен начин. Необходимо е de lege ferenda да се предприемат действия за уеднаквяване на понятията и да се въведе по-разбираема система за означаване на лицата, които не са български граждани. Понятието “чужденец” не трябва да се прилага по отношение на гражданите на ЕС и ЕИО. Необходимо е въвеждането на нови понятия, например “гражданин на ЕС или ЕИО” и “гражданин на страна, с която България има сключен международен договор по чл. 22, ал. 1 от К”. Понятието “чужденец” в контекста на придобиването на земя би следвало да се употребява за граждани на държави, в които България няма сключен международен договор, предвиден в чл. 22 от К. До приемането на единни понятия, навсякъде в действащите норми, уреждащи придобиването на земя, понятието “чужденец” трябва да бъде обяснено в преходните разпоредби.