Сърдечно – съдова система

Сърцето е с неправилна конусовидна форма. На него се различава: основа, връх, предна, задна и две странични повърхности. Основата на сърцето (basis cordis) е обърната нагоре, надясно и назад. Върхът (apex cordis) е насочен надолу, наляво и напред и допира до гръдната стена. Предната повърхност (facies sternocostalis) е изпъкнала и допира гръдната кост. Долната повърхност (facies diaphragmatica)е плоска и с нея сърцето лежи върху сухожилния център на диафргмата. Страничните повърхности (facies pulmonales) се допират до медиалните плеври и до медиалните повърхности на белите дробове.

Върху повърхността на сърцето се различават бразди, които маркират границите между сърдечните кухини. Една циркулярна бразда (sulcus coronarius) бележи границата между предсърдия и камери.

Големината на сърцето е индивидуална и отговаря на големината на юмрука на съответния човек. Масат му при мъжете е 300 г., а при жените е 230 г. При новородените сърцето тежи 15-20 г.

Сърцето е разположено в гръдната кухина в средното средостение. То стои асиметрично, като 2/3 от него е наляво от срединната равнина, а 1/3 – надясно. Дясното предсърдие и дясната камера се разполагат напред, а лявото предсърдие и лявата камера – назад.

Чрез вертикална преграда (septum cordis) сърдечната кухина се разделя на две части: дясна – венозна, и лява – артериална. Нормално между двете части няма съобщение. Дясната и лявата част се подразделят на два отдела:

• 
  Горен – предсърдие (atrium)
  
• 
  Долен – камера (ventriculus)
  

Предсърдията са приемащи кръвта отделения, която се внася в тях от венозни съдове. Тя преминава в камерите през предсърдно-камерните отвори еднопосочно, тъй като в тях се намират клапи (valvae). Камерите са изнасящи кръвта от сърцето отделения, от който тя се изтласква в артериални съдове също еднопосочно, тъй като в устието на тези съдове се намират клапи. Следователно кръвта в кухината на сърцето се движи винаги еднопосочно – от вените в предсърдията, от предсърдията в камерите, от камерите в артериите.

Дясното предсърдие (atrium dextrum) образува дясната част на basis cordis и има кубовидна форма. Задната разширена част се нар. венозен синус, а напред се стеснява и източва в ухо на предсърдието. В синуса се вливат двете вени:

- отгоре – горна куха вена (vena cava superior)

- отдолу – долна куха вена (vena cava inferior)

Дясната предсърдно-камерната клапа(valva atrioventricularis dextra) е разположен в десния предсърдно-камерен отвор.

Дясната камера (venticulus dexter) има форма на тристенна пирамида с връх, насочен надолу и наляво. Предната стена на камерата е изпъкнала, а задната – плоска. Има два отдела: заден – тяло, и преден артериален – конус. Задния отдел се съобщава с предсърдието чрез предсърдно-камерния отвор. От дясната камера излиза една голяма артерия – белодробна артерия (truncus pulmonales). В нейния отвор се разполага клапа, която не позволява на кръвта да се върне обратно в сърцето. Нарича се плоулунна клапа и се разделя на два клона – ляв и десен. Чрез тях венозната кръв бота на въглероден диоксид се отвежда за окисляване в белите дробове.

Лявото предсърдие (atrium sinistrum) заема горно-задната част на сърдечната основа и е по-широко от дясното. Има кубовидна форма. Стената е гладка. В него се отварят четирите белодробни вени (venae pulmonales) чрез отвърстия. Обикновено всяка вена се влива самостоятелно. Лявата предсърдно-камернта клапа (valva atrioventricularis sinistra) е разположена в левия предсърдно-камерен отвор. Тази клапа е с две платна.

Лявата камера (ventriculus sinister) заема долно-задната част на сърцето. Има форма на конус с връх, насочен надолу и съвпадащ с върха на сърцето. От лявата камера излиза най-голямата артерия – аорта (aorta). Чрез аортата в цялото тяло се доставя богата на кислород кръв. В аортното отвърстие е разположена клапа (valva aortae).

Стената на сърцето се изгражда от три пласта:

• 
  Вътрешен – ендокард (endocardium)
  
• 
  Среден – миокард (myocardium)
  
• 
  Външен – епикард (epicardium)
  

Мускулът на сърцето е най-дебелия пласт на сърдечната стена. Изгражда се от напречнонабраздени мускулни влакна. Миокардът е най-дебел в дясната камера, която преодолява най-голяма съпротива при сърдечните съкращения. Тя е средно 10-12 мм. Дебелината на миокарда на дясната камера е 5-6 мм, а на предсърдията – 2-3 мм.

Епикардът е най-външния пласт на сърдечната стена, който се съсътои от съединителна тъкан и представлява висцерален лист на перикарда.

Перикардът е серозна торбичка, в която е вмъкнато сърцето. Той има два листа: вътрешен и външен. Вътрешния лист е разположен върху сърцето, а външния е перикард в тесен смисъл на думата. Между епикарда и перикарда се образува цепнатина, в която има малко количество серозна течност, наречено cavum preicardii. Тя намалява триенето на сърцето при неговите съкращения.

Сърцето се кръвоснабдява от двете венечни (коронарни) артерии – лява и дясна и опасват сърцето подобно на венец. Те са клонове на възходяща аорта. Изчислено е че в състояние на покой през тях преминават 4% от кръвта, която се изтласква от лявата камера в аортата.

Са тръбести образувания, формиращи затворена система, в която циркулира кръвта. Различават се:

- артериална

- венозна

- капилярна (микроциркулаторна)

Съдовта стена не артериите и вените има общ принцип на строеж, а от друга страна и редица специфични особености, свързани с тяхната функция. Основно стената се състои от три слоя: вътрешен, среден и външен.

Вътрешния слой (tunica intima) се изгражда от плосък епител. Средния слой (tunica media) се изгражда от гладка мускулатура, много по-дебела при артериите и по-тънка при вените. Външния слой (tunica externa / adventitia) се изгражда от хлабава съединителна тъкан.

Устройство на артериалната стена

Структурата на стената на артериите е в зависимост от хемодинамиката в тях и от калибъра им. В стената на началните големи артериални съдове се намира в голямо количество еластичен тъкан, която позволява разтягането им, а след това и пасивното им свиване. С отдалечаването от сърцето калибърът на артериалните съдове намалява, кръвното налягане се понижава и се увеличава гладката мускулатура. Различават се три вида артерии:

• 
  От еластичен тип – големи артерии
  
• 
  От мускулен тип – средни артерии
  
• 
  От смесен тип – малки артерии
  

Артериите от мускулен тип – в стената им преобладава гладка мускулатура. Това спомага за стесняване и разширяване на лумена им, а оттук и регулиране на количеството кръв в тях. Такива са артериите по крайниците.

Артериите от смесен тип са междинна форма между еластичния и мускулен тип артеия. Артериолите са най/малките артериални съдове от мускулен тип. Стената им е изграден от ендотел, тънък слой гладка мускулатура.
Устройство на венозната стена

Стената на вените е по-тънка, съдържа повече колагенови влакна и по-малко гладкомускулни и еластични елементи. Вътрешната обвивка е съставена от ендотел, средната – от гладката мускулатура, а външната от съединителна тъкан. Различават се два типа вени:

- с гладка мускулатура

- без гладка мускулатура

Безмускулните вени са с тънки стени и липсван мускулни влакна. Такива са вените на мозъка и обвивиките му, окото, костите. Мускулните вени са с мускулна съставка в стените си.
Капилярът (vasa hemocapillare) е специфичен за микроцуркулацията кръвоносен съд. Те са мястото за обмяната на веществата мвжду кръвта и тъканите. Капилярите са артериални и венозни. В артериалния капиляр се извършва филтрация, а във венозния – резорбция. Стената се изгражда от ендотел и базална мемебрана. Според устройството на стената биват 3 вида:

- непрекъснати

- фенестрирани

- прекъснати

• 
  Възходяща аорта (aorta ascendens)
  
• 
  Аортна дъга (arcus aortae)
  
• 
  Низходяща аорта (aorta descendens)
  

- лява коронарна артерия (a.coronaria sinistra)

- дясна коронарна артерия (a.coronaria dexttra)

Аортната дъга започва на нивото на втората дясна ребрена става, насочва се дъговидно назад и наляво и завършва вляво на четвъртия гръден прешлен, токъдето продължава в низходяща аорта. Дължината е 4-5 см. Отделят се три клона:

• 
  Мишничноглавовия ствол (truncus brachiocephalicus)
  
• 
  Лява подключична артерия (a.subclavia sinistra)
  
• 
  Лявата обща сънна артерия (a.carotis communis sinistra)