Сърдечно-съдова система
Изтегляне 77.47 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Кръвоносна система
- Тромб
- Червени кръвни клетки
- Бели кръвни клетки
- Кръвни плочици
- Кръвообращение
- Перикард
- Ендокард
- Аорта
- Сърдечна дейност Автоматия
- Систола
- Сърдечни тонове
- Пулс
- Хуморална регулация
- Лимфоидни органи
- Антигени
- Далак /слезка/
- Тимус
- Придобит имунитет
- Слединфекциозен имунитет
- Изкуствено придобит имунитет
- Пасивен имунитет
- Здравни познания и хигиена на сърдечно - съдовата система Стрес
- Ангина пекторис / стенокардия, гръдна жаба /
- Сърдечна недостатъчност
| Сърдечно-съдова система
Сърдечно-съдова система - изградена е от тръбести образувания (кръвоносни и лимфни съдове), изпълнени с циркулираща течност, и сърце, което я привежда в движение. Кръвоносна система - изпълнена е с кръв. Състои се от сърце и кръвоносни съдове - артерии, капиляри и вени. Лимфна система - представлява разклонена мрежа от лимфни пътища и разположени по тях лимфни съдове и лимфни възли. Тя е изпълнена с лимфа, която е в постоянно движение и се влива във венозната част на кръвния ток. Тромб – кръвен съсирек. Вътрешна течна среда на организма Кръвна плазма - течната част на кръвта. Тя представлява 55% от обема и и има бледожълт цвят. Съдържа 90% вода, 9% органични вещества и 1% минерални соли. Органичните вещества са разнообразни - белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини, хормони и органични киселини. Тъканна течност - съдържа се в междуклетъчните пространства. По химичен състав тя прилича на кръвната плазма и произхожда от нея. Участва в обмяната на веществата между кръвта и клетките. Лимфа - безцветна полупрозрачна течност. Тя се образува при навлизане на тъканна течност в лимфните капиляри. По химичен състав прилича много на кръвната плазма, но има 3 - 4 пъти по-малко белтъци а при нараняване - повече мазнини. Съдържа вода, разнообразни органични съединения и минерални соли, както и бели кръвни клетки - лимфоцити. За 24часа се образува около 2 литра лимфа. Кръв Кръв - течност, която изпълва кръвоносните съдове и сърцето. При възрастен човек тя е около 5 - 6 литра и представлява 1/13 от теглото му. Кръвта прониква във всички тъкани и органи и има много важни функции.
Кръвта има голямо значение за функционирането на човешкия организъм като единно цяло. Червени кръвни клетки - безядрени двойновдлъбнати дискчета. Цитоплазмата им съдържа около 2/3 вода и 1/3 сухо вещество, което почти изцяло е хемоглобин. Хемоглобин - белтъчно съединение, изградено от червеното багрило ХЕМ и белтъка глобин. Багрилото съдържа желязо, което придава червен цвят на кръвта. Основната функция на хемоглобина е транспортът на газове. Бели кръвни клетки - няколко вида. Те имат различна големина и ядро с разнообразна форма. Левкоцитите се движат самостоятелно и могат да преминават в междуклетъчното пространство през стените на капилярите. Основната им функция е защита на организма от болестотворни микроорганизми. Кръвни плочици - безядрени клетки с неправилна форма. Функцията им е свързана с кръвосъсирването. Сърце и кръвоносни съдовеСърце - пулсиращ орган, осигуряващ движението на кръвта по кръвоносните съдове. Кръвообращение - циркулация на кръвта. Голям /телесен/ кръг на кръвообращение - движението на кръвта от сърцето до всички органи и обратно. Малък /белодробен/ кръг на кръвообращение - движението на кръвта от сърцето до белите дробове и обратно. Кръвоносни съдове - кухи органи, изпълнени с кръв. Перикард - съединителнотъканна торбичка, с която е обвито сърцето. Епикард – външен слой, изграден от съединителна тъкан, покрит с плосък епител. Миокард - най - дебелият среден слой, изграден от сърцева мускулна тъкан. Ендокард - вътрешният слой, изграден от епителна тъкан. Артериална кръв – кръв, богата на кислород. Венозна кръв – кръв, богата на въглероден диоксид. Аорта - най - голямата артерия в човешкото тяло (диаметър - 2 см). Тя излиза от лявата камера и кръвоснабдява цялото тяло, чрез своите разклонения. Полулунни клапи – намират се на изхода на аортата и белодробната артерия. Те пропускат кръвта само в едната посока и не и позволяват да се върне в сърцето. Вени - Тръбести образувания, които стават по - широки с приближаването си към сърцето. Горна и долна куха вена – вливат се в дясното предсърдие и транспортират богата на въглероден диоксид кръв от всички части на тялото до сърцето. Артерии - тръбести образувания, които пренасят кръвта към органите. Те имат дебели стени и с отдалечаването си от сърцето се разделят на все по - тесни клонове. Най - малките артерии се наричат артериоли и постепенно преминават в капиляри. Капиляри - най - малките кръвоносни съдове изобщо и се виждат само под микроскоп. Дължината им е около 0,5 мм, а диаметъра им е около 10 милимикрона, поради което в тях кръвните клетки се движат поединично. Сърдечна дейност Автоматия - свойство на сърдечния мускул да се съкращава под действието на импулси, възникващи в самото сърце. Доказателство за автоматията е факторът, че дори и отстранено от организма, сърцето може да пулсира часове наред, ако се облива с течност, която му осигурява кислород. Систола - свиването на сърдечния мускул. Диастола - отпускането на сърдечния мускул. Ударен обем - количеството на кръвта, която се изтласква от всяка камера при едно съкращение. Минутен обем - количеството на кръвта, която се изтласква за една минута. Ударният и минутният обем на сърцето зависят от възрастта, пола, общото физиологично състояние, психичните преживявания и от външните условия (атмосферно налягане, слънчеви изригвания, температура и др.). Сърдечни тонове - два звука, които се чуват при работата на сърцето. Артериално налягане - натискът, който движещата се кръв упражнява върху стените на артериите. Пулс - ритмичното колебание на стените на артериите. Нервна регулация – осъществява се чрез два вида нервни влакна - по едните достигат импулси, които учестяват и усилват съкращенията на миокарда, а по другите достигат импулси, които ги забавят и отслабват. Хуморална регулация – осъществява се чрез някои хормони, соли и образувани при обмяната вещества. Имунна защита на организма Болестотворни /патогенни/ микроорганизми – микроорганизмите, причиняващи заболявания на човека. Заразни /инфекциозни/ заболявания – заболяванията, предизвикани от болестотворните /патогенните/ микроорганизми (чума, холера, вариола (едра шарка), скарлатина, тетанус и др.). Лимфоидни органи - лимфни възли, далак, тимус, костен мозък, сливици, апендикс. Специализирани клетки - видове бели кръвни клетки. Произвеждат се в костния мозък и лимфните възли. Антигени - генетично чужди клетки и вещества, които постъпват в тялото отвън или се образуват в него. Антитела - белтъци, които се съдържат в кръвния серум. Лимфни възли - овални телца с големина на житно зрънце или на лешник. Те са разположени на определени места в тялото. В тях се образуват лимфоцити. Освен това, подобно на сито, те задържат попадналите в тялото болестотворни микроорганизми и други антигени и така ограничават инфекциите. Далак /слезка/ - намира се в горната лява част на коремната кухина. Тежи около 200 g и мени големината си в зависимост от кръвонапълването. Слезката изпълнява няколко функции: участва в образуването на левкоцити, резервоар е на кръв и разгражда остарелите кръвни клетки. Тимус – намира се зад гръдната кост. Нараства до половото съзряване на индивида, след което атрофира. Съдържа лимфоцити, които узряват и се специализират. Сливици - представляват пръстен от лимфни възли около гълтача. В тях се намират много лимфоцити. Здравите сливици защитават организма от бактериите, попаднали в устната кухина. Имунитет - представлява невъзприемчивост на организма към определен болестотворен причинител, неприкосновеност. Той е резултат от съвместната дейност на макрофагите, В - лимфоцитите и Т - лимфоцитите. Наследствен имунитет – предава се от поколение на поколение чрез гените. Благодарение на него човекът не боледува от болести, от които боледуват животните, например чума по говедата. Придобит имунитет – създава се по време на индивидуалния живот на човека. В зависимост от начина на придобиване той е вроден, слединфекциозен и изкуствено придобит. Вроден имунитет – придобива се по време на вътреутробното развитие, при което майката предава на плода защитни антитела срещу някои заразни болести. Този имунитет предпазва кърмачето най - късно до шестия месец. Слединфекциозен имунитет – придобива се след преболедуване от дадено заразно заболяване. Обяснява се с това, че някои от лимфоцитите сякаш "запомнят" антигена, предизвикал заболяването и при повторната му среща с организма веднага произвеждат антитела. Този имунитет се придобива след боледуване от скарлатина, варицела, заушка, грип и др. Този имунитет може да трае до края на живота или само 2 - 3 години. Изкуствено придобит имунитет – получава се след имунизация или след ваксина. Имунизация – инжектирани в човешкия организъм серуми с готови антитела. Пасивен имунитет - полученият след имунизацията имунитет. Ваксини - представляват мъртви или живи, но отслабени микроорганизми. Те не могат да причинят заболяване на човека, но предизвикват образуването на антитела в организма. СПИН - синдром на придобитата имунна недостатъчност. Това е тежко заболяване, причинено от вирус, който атакува предимно Т - лимфоцитите, намалява броя им и така отслабва имунната система. Здравни познания и хигиена на сърдечно - съдовата система Стрес - нервнопсихично напрежение. Хипертония - високо кръвно налягане. Причини за хипертонията са стресът, преяждането, прекомерното пушене, употребата на солени храни и големите количества кафе и алкохол. А като резултат от високото кръвно налягане може да се появи инфаркт, инсулт, увреждане на бъбреците и на зрението. Хипотония - ниско кръвно налягане. Съпровожда се с неприятни усещания - отпадналост, световъртеж, причерняване пред очите и шум в ушите. Често води до колабс (припадък). Нормализира се с приемането на повече течности, кафе, чай, какао, консумиране на шоколад. Атеросклероза - заболяване, което засяга артериите. То се дължи на отлагане на мазнини по артериалните стени, при което намалява диаметъра на артериите и те загубват еластичността. Скоростта на кръвта скача и кръвното налягане се повишава. Ангина пекторис /стенокардия, гръдна жаба/ - заболяване на сърцето, което се характеризира със силни, но краткотрайни болки в лявата гръдна половина. Дължи се на недостиг на кислород в сърцето и може да е причина за инфаркта. Сърдечен инфаркт - възниква, когато част от сърдечната мускулатура загива, поради спиране на кръвообращението и. Дължи се на запушване на коронарните артерии от кръвен съсирек или атеросклерозна плака. Кръвното налягане и пулса спадат. Възникват силни и продължителни болки в лявата гръдна половина. Често настъпва смърт. Сърдечна недостатъчност - възниква, когато сърдечният мускул е отслабнал и не може да осигури нормалната циркулация на кръвта в организма. Тромбоза - заболяване, дължащо се на образуване на тромб. Той може да запуши кръвоносен съд или да тръгне в кръвния ток, при което да настъпи инсулт или инфаркт. Анемия - дължи се на намален брой еритроцити или намалено количество хемоглобин в тях, което затруднява транспорта на кислород и въглероден диоксид в организма. Причини за анемията могат да са липсата на достатъчно желязо и витамин В12 в храната, тежка кръвозагуба и др. Болните са бледи, отпаднали, често страдат от главоболие и виене на свят. Левкемия - патологично увеличаване или намаляване на броя на левкоцитите в кръвта. Съществуват две форми - доброкачествена (лекува се с лекарства или облъчване) и злокачествена (завършва със смърт). Каталог: olymp -> sss -> resource -> archive -> word word -> Ангина пекторис /стенокардия, гръдна жаба word -> Защитна осъществява защитата на организма от вредни вещества и микроорганизми word -> Имунна защита на организма word -> Сърце и кръвоносни съдове word -> Тест по Биология Сърдечно-съдова система olymp -> В сила от 1 септември 2004 г. Международен олимпийски комитет word -> Вътрешна течна среда на организма word -> Тест по Биология word -> Здравни познания и хигиена на сърдечно съдовата система Изтегляне 77.47 Kb. Сподели с приятели:
|