Средният наклон на реката е 25



страница1/4
Дата10.02.2018
Размер0.54 Mb.
#57276
  1   2   3   4




Въведение
Река Осъм се намира в Дунавския район на басейново управление. Водосборната й област е ограничена на запад от вододела с р. Вит, а на изток от вододелите на притоците на р. Янтра - реките Видима, Росица и Студена.

Тя се формира от сливането на реките Черни и Бели Осъм - при гр. Троян, като за нейно начало е приета р. Черни Осъм. И двата й основни притока извират от северните склонове на Троянския балкан, разположен в Средна Стара планина.

В горното си течение реката има северна посока, от гр. Ловеч тя завива на североизток, като запазва тази посока до гр. Левски, откъдето с остър завой заема северозападна посока, която запазва до устието си в р. Дунав - 5 км западно от гр. Никопол. Дължината на реката е 210.857 км, а площта на водосборната й област – 2860.658 km2. Средният наклон на реката е 9.25 0/00. Водосборната област е тясна със средна ширина 13.567 км, което е ограничило възможността да се развива гъста речна мрежа. Притоците на реката са малко на брой, къси и с малки водосбори. Гъстотата на речната мрежа е 0,736 km/km2.

Водосборната област на реката в планинския и предпланинския й участък е залесена главно с широколистни гори. Под гр. Ловеч р. Осъм навлиза в Дунавската равнина, като преминава през полски обезлесени райони. Дъното на реката в този участък е песъкливо глинесто, силно деформируемо. В резултат на това реката силно лакътуши, прави осморки, от където е получила и името си. Това се отразява на коефициента й на извитост, който има значителна стойност - 3,1 до 1960 год. В периода след 1960 г. на реката са провеждани цялостни корекционни мероприятия, включващи изправяне на трасето й и оформяне на двойнотрапецовиден напречен профил. Това довежда до намаляване на общата и дължина от 314 км на 210.857 km. Вследствие активните руслови деформации на много места корекцията е компрометирана и се налага реконструкция.

Река Осъм има решаващо значение за развитието на селищата в долината й - градовете Троян, Ловеч, Летница, Левски, Пордим, Никопол и прилежащите им села. Тя е основен източник на вода за питейно-битовото и промишлено водоснабдяване. не само на селищата в поречието й. От водоснабдителна система Черни Осъм” се довежда питейна вода и за гр. Плевен и прилежащите на системата села, разположени в поречието на р. Вит.

В средното и долното течение на реката се разполагат равнинни плодородни територии, на които са изградени напоителни системи “Александрово”, “Осъм-Левски-Обнова” и КОН “Осъм” (Корекция, отводняване и напояване “Осъм”).


Реката е добре изучена в хидроложко, хидрогеоложко и водностопанско отношение.
1. Демографска характеристика на общините в поречието
Характеристиката за демографското състояние на общините в поречието на р. Осъм понастоящем и в перспектива е нужна дотолкова, доколкото подкрепя картината на сегашното водопотребление и може да служи за изчисляване (прогнозиране) на потреблението на питейна и условно чиста вода за битови и производствени нужди.

Тази характеристика се базира главно на данни от НСИ за 2000 и 2001 г. В поречието на р. Осъм са разположени населени места на 10 общини, от които 4 в област Ловеч, 2 в област Велико Търново и 4 в област Плевен. Някои показатели за тези общини като функционален тип, обхванати населени места и по-големи селища в общините, се дават

в таблица 1.1

Общини в поречие В и т

Таблица 1.1



N по

ред

Община


Населе-

ни мес-


та -брой

По-големи селища



1.

Троян

28

Орешак, Борима, Шипково, Черни Осъм

2.

Угърчин

1

Голец

3.

Ловеч

30

Александрово, Дойренци, Баховица, Слатина, Лисец

4.

Летница

4

Горско Сливово

5.

Павликени

2

Недан, Бутово

6.

Свищов

1

Деляновци

7.

Плевен

4

Славяново, Коиловци

8.

Пордим

8

Вълчитрън, Каменец, Одърне

9.

Левски

11

Обнова. Асеновци, Малчика, Градище, Българене, Козар Белене, Трънчовица

10.

Никопол

10

Новачене, Муселиево







99



Общият брой на населението в това поречие през 2001 година е 150219 човека. Общо взето населението намалява. През 1995 година спрямо 1992 година това намаление е 2 % , а през 1998 година е 6 %, като е достигнало 221387 човека. Огромно е намалението през 2001 година спрямо 1998 – 32 %.

В перспектива се прогнозира населението да продължи да намалява.

Тази картина на населението се отразява по някакъв начин при потреблението на питейна вода , което в определена степен следва динамиката на населението, разбира се не пряко, тъй като питейна вода се ползва за производствени нужди, селско стопанство (животновъдството на първо място) и други потребители, имащи непроизводствен характер (бюджетни, здравни и учебни учреждения, търговия, противопожарни нужди и т.н.).


2. Икономическа характеристика на общините в поречието
Общините от поречието на р. Вит поподат в Северен Централен икономически район с център гр. Русе.

Индексът за Северния Централен район, който съдържа икономически, социални, демографски и други компоненти, е по-висок от средните стойности на индекса за страната, но в общините от поречие Осъм непрекъснато пада. Това означава че падат заетостта и приходите на населението, има по-малко инвестиции. Единствено съществено влияние оказват община Троян и община Ловеч.

Общините по р. Осъм също са насочвани към трансгранично сътрудничество с Румъния и повишаване конкурентноспособността на селското стопанство, към създаване на жизненоспособен сектор от малки и средни предприятия, модернизиране на инфраструктурата, развитие на иновативни производства и др.

За водостопанския баланс на поречието на река Осъм от значение са и ще бъдат промишлените производства като основен фактор, влияещ върху водопотреблението. Силното редуциране на поливните площи дава отражение върху водния баланс.



3. Долина и корито на р. Осъм
За начало на р. Осъм се приема р. Черни Осъм, която води началото си от западната част на Троянския балкан, югозападно от вр. Левски, тече през тясна, дълга, с голям наклон долина в североизточна посока, приема един малък десен приток (Жидов дол) при с. Нешковци и при местността „Смесието" се събира с най-големия си десен приток Крайовица. Последната дренира склоновете на в. Левски и в. Купена и прибира водите на няколко няколко десни притока, спускащи се от вододелния хребет между реките Видима и Черни Oсъм.

От м. „Смесието" надолу р. Черни Осъм се отправя на север, приема няколко незначителни притока под с. Орешак, завива на запад и при махала Велчовска на около 3 км от гр. Троян се събира с р. Бели Осъм.

В този участък напречният профил на долината се изменя, като дъното й става по-широко, а склоновете – по-стръмни.

Водосборната област на р. Черни Осъм е силно залесена с букови гори, които се експлоатират от няколко горски стопанства, като за превозването им са прокарани пътища на доста голяма височина покрай Черни Осъм и Крайовица. От с. Черни Осъм надолу залесеността започва да оредява, като постепенно буковите гори се заменят с по-нискостеблена растителност. Също така от с. Черни 0съм, понеже речната долина се вече твърде разширява, има условия за развитие на земеделие.

Речните долини както на Черни Осъм, така и на р. Крайовица до м. „Смесието" са тесни, дълбоки, със стръмни и на места скалисти склонове. Речното легло е напълно аналогично на това на р. Бели Осъм с тази само разлика, че по дъното преобладават пс-едрите скални късове.

От с. Черни Осъм надолу речната долина значително се разширява, като дъното върху основната скала е затрупано вече с по-дребен влачен материал. Независимо от това р. Черни Осъм няма изразен пороен характер.

След събирането на р. Ч. Осъм с Бели Осъм малко под гр. Троян реката носи името само Осъм. Оттам надолу р. Осъм държи северна посока до гр. Ловеч, минавайки през пресечена хълмиста местност. В този участък (Ловеч-Градище) надлъжният наклон на реката става около 1 % .

В предпланинския си участък водосборната област на р. Осъм е също така добре залесена и затревена, но високостеблените гори отстъпват мястото си на нискостеблените такива – редки дъбови гори и пр. Речната долина е широка и сравнително плитка с по-високи леви брегове. Речното дъно е чакълесто – песъчливо.

Притоците от Троян надолу имат слабо изразен пороен характер, в резултат на което при вливането им в р. Осъм се образуват малки наносни конуси и речното корито на р. Осъм добива вече по-друг облик.

От гр. Ловеч р. Осъм навлиза в Дунавската равнина, държи до с. Градище североизточна посока оттам до вливането си в Дунав тече почти в северозападна посока. В този си участък поради извънредно слабия наклон на терена р. Осъм прави извънредно много меандри. От Ловеч чак до устието непрекъснато прави осморки, откъдето носи и името си Осъм. Напречният профил на долината е вече ясно изразен.

Водосборната област в равнинния участък на р. Осъм е напълно обезлесена с изключение само на известни площи от десния водосбор, които са покрити с редки дъбови гори.

Тук р. Осъм приема няколхо притока с чисто полски характер – р. Бара, Ломя, Мечка и др. Към устието речната долина се изменя. Напречният й профил става трапецовиден със стръмни, но ниски склонове.

Речното легло, както се каза вече, криволичи извънредно много и е сравнително стабилно. При високи води се забелязва изравяне на конвексния бряг и слаби вертикални деформации. Дъното е песъчливо-тинесто.

Река Осъм се влива в Дунав при с. Черквица.



4. Състояние на опорната хидрометрична мрежа
Опорната хидрометрична мрежа на поречие Осъм се състои от 5 хидрометрични станции (ХМС), от които 4 ХМС са по главната река, а 1 е на притока Бели Осъм. Разположението на ХМС е дадено в схемата към приложение №2. От общия брой 2 ХМС (22650 с. Черни Осъм и 22700 гр. Троян) са съоръжени с дневни лимниграфи с графичен аналогов режим (непрекъснат) запис на водните стоежи на лимниграма (хартиен носител) с ежедневна смяна в 8 ч. сутрин, когато се отчита и водния стоеж на водомерната рейка. На другите станция водните стоежи се отчитат срочно в 8 и 20 ч. от хидронаблюдател. За пункта 22700 Троян, вървят ежедневни данни на www.hidro.bg.

Измерванията на водните количества се правят нормално всеки месец един до два пъти, което е необходимо за правилното построяване на ключовите криви Q = f (H). Повечето станции са съоръжени с леки измервателни мостове (стоящи или висящи).

Лимниграфите са монтирани в успокоителни шахти, предвидени за почистване на дънни утайки и лимниграфни будки за измерителната апаратура, инструменти и станоци за филтриране на пробите за мътност и др. помощни инструменти.

Измерителната техника и съоръженията са доста амортизирани и почти напълно износени. Ремонти през последното десетилетие се правят само в краен случай и то частични. Подмяна с нови апаратури и съоръжения и модернизация не се прави поради липса на финансови средства.

Гъстотата и разположението на опорната мрежа от ХМ станции е достатъчна за изследване на естествения режим на оттока. Налага се да се поставят нови - съвременни изисквания към нейните цели и задачи и във всички случаи постепенна модернизация на измерителната апаратура и съоръжения.

На същото приложение №2 са показани действащите 8 бр. дъждомерни станции, от които 3 са по основната река и 5 по притоците. Гъстотата на дъждомерните станции е по-висока от гъстотата на опорната опорната мрежа на хидрометричните станции. От направената инвентаризация в края на 2005 и началото на 2006 година се констатира, че състоянието на дъждомерните станции е сравнително добро с изключение на станцията в с. Шипково.


5. Ведомствена хидрометрична мрежа. Състояние
В поречие Осъм няма организирана ведомствена хидрометрична мрежа. Тук, обаче трябва да се споменат язовирите експлоатирани от “Напоителни системи”ЕАД, при които се извършва косвено отчитане на притока в язовирното езеро чрез наблюдение на водните нива и воден баланс на водохранилището. Този вид наблюдения е част от техническата експлоатация на съоръженията и се провежда по рутинната методика разработена и въведена от “Язовири и каскади” - НЕК ЕАД. Практиката на “Напоителни системи” ЕАД в това отношение е опростена, като водните нива в водохранилището се отчитат по нивомерните рейки един път на 10 дни. С разполагаемата информация за изтакането на язовира през този период, изчислените загуби от изпарение и измерената филтрация се прави баланс на водните обеми. Естественият отток на реката, т.е притока в язовира се определя като перо на балансовото уравнение в разглеждания период.

В таблица 5.1 е дадена основната информация за пунктовете, при които редовно се водят тези наблюдения.



Независимо от датата на въвеждане на язовира в експлоатация, запазената информация за притока датира от 1989 год и е на разположение за използване в ЕАД “Напоителни системи”, София. Надеждността на данните не е висока, поради косвения и в някои случаи условен начин за нейното получаване, но от друга страна това е единствената емпирична оценка за оттока в големи райони от страната, необхванати от хидрологични наблюдения.
Таблица 5.1

Пунктове с косвено определяне на оттока




Язовир

Река

Обем в m3 .106

Редица










Общ

Полезен

от - до

1

2

3

4

5

6

“Напоителни системи” ЕАД, клон Плевен

1

Пелик дере

Пелик дере

0,600

0,550

1989-2005

2

Мишковец

дере Славяново

1,250

1,200

1989-2005

3

Александрово

Берница

8,300

7,900

1989-2005

4

Каменец

Шаварна

11,300

11,290

1989-2005

5

Малчика

Лъженска бара

11,130

11,080

1989-2005

6

Пустия

Ломя

2,210

2,150

1989-2005



6. Оценка на водните ресурси
6.1. Характеристика на средногодишния и минимален отток по хидрометрични станции
Средногодишният отток на р. Осъм по данните от хидрологичните станции се изменя в границите от 3, 09 m3 / s (97, 4 . 106 m3) при гр. Троян (Бели Осъм) до 14, 05 m3 / s (443, 1. 106 m3) при с. Изгрев и 16, 40 m3 / s (517, 2 . 106 m3) към устието на реката при вливането и в р. Дунав.

Минималният речен отток като годишна стойност по главната река се изменя от 2, 337 m3 / s при с. Черни Осъм до 9, 677 m3 / s при устието на р. Осъм. и по притоците от 0, 048 m3 / s за р. Мечка при вливането си в р. Осъм до 0, 328 m3 / s за р. Ломля при вливането с в р. Осъм след гр. Левски.


Таблица 6.1


NPUNKT

име на пункт

дата

час

в. Кол.

30012488

р. Черни Осъм над с. Черни Осъм

15-Февруари-05

10:00:00

14.125

30012488

р. Черни Осъм над с. Черни Осъм

16-Август-05

07:40:00

4.233

30012042

р. Осъм след гр. Троян

18-Януари-05

10:30:00

1.530

30012042

р. Осъм след гр. Троян

15-Февруари-05

11:20:00

25.089

30012042

р. Осъм след гр. Троян

09-Март-05

10:40:00

8.739

30012042

р. Осъм след гр. Троян

12-Април-05

10:30:00

13.561

30012042

р. Осъм след гр. Троян

18-Май-05

11:15:00

11.917

30012042

р. Осъм след гр. Троян

07-Юни-05

12:30:00

41.288

30012042

р. Осъм след гр. Троян

16-Август-05

08:30:00

10.400

30012042

р. Осъм след гр. Троян

13-Октомври-05

11:30:00

5.957

30012042

р. Осъм след гр. Троян

06-Декември-05

10:00:00

4.986

30012044

р. Осъм след гр. Ловеч

18-Януари-05

11:10:00

3.493

30012044

р. Осъм след гр. Ловеч

15-Февруари-05

12:50:00

84.228

30012044

р. Осъм след гр. Ловеч

09-Март-05

11:30:00

10.631

30012044

р. Осъм след гр. Ловеч

12-Април-05

11:30:00

9.526

30012044

р. Осъм след гр. Ловеч

18-Май-05

12:00:00

17.514

30012044

р. Осъм след гр. Ловеч

07-Юни-05

14:00:00

50.993

30012044

р. Осъм след гр. Ловеч

16-Август-05

09:30:00

21.563

30012044

р. Осъм след гр. Ловеч

13-Октомври-05

12:30:00

15.400

30012044

р. Осъм след гр. Ловеч

06-Декември-05

14:30:00

11.076

30012207

р. Осъм след с. Обнова при с. Изгрев

18-Януари-05

13:30:00

5.450

30012207

р. Осъм след с. Обнова при с. Изгрев

15-Февруари-05

16:10:00

7.950

30012207

р. Осъм след с. Обнова при с. Изгрев

09-Март-05

13:10:00

16.494

30012207

р. Осъм след с. Обнова при с. Изгрев

12-Април-05

14:30:00

15.561

30012207

р. Осъм след с. Обнова при с. Изгрев

18-Май-05

15:00:00

19.797

30012207

р. Осъм след с. Обнова при с. Изгрев

07-Юни-05

16:00:00

42.687

30012207

р. Осъм след с. Обнова при с. Изгрев

05-Юли-05

15:00:00

274.517

30012207

р. Осъм след с. Обнова при с. Изгрев

16-Август-05

11:00:00

61.395

30012207

р. Осъм след с. Обнова при с. Изгрев

13-Октомври-05

15:15:00

23.201

30012207

р. Осъм след с. Обнова при с. Изгрев

06-Декември-05

15:20:00

18.241

30012046

р. Осъм при с. Черквица

18-Януари-05

15:00:00

6.051

30012046

р. Осъм при с. Черквица

15-Февруари-05

17:40:00

34.352

30012046

р. Осъм при с. Черквица

09-Март-05

15:00:00

12.483

30012046

р. Осъм при с. Черквица

12-Април-05

15:15:00

29.522

30012046

р. Осъм при с. Черквица

18-Май-05

16:00:00

37.600

30012046

р. Осъм при с. Черквица

07-Юни-05

18:00:00

184.400

30012046

р. Осъм при с. Черквица

16-Август-05

12:00:00

83.374

30012046

р. Осъм при с. Черквица

1-Септември-05



16:00:00

33.372

30012046

р. Осъм при с. Черквица

13-Октомври-05

17:00:00

25.011

30012046

р. Осъм при с. Черквица

09-Ноември-05

15:30:00

14.876

30012046

р. Осъм при с. Черквица

06-Декември-05

16:19:59

18.186

Годишният отток за 2005 година за река Осъм при с.Черкжица е 1373,9х106 m3, което 2.66 пъти над измерените средномногодишни водни количества.


6.2. Вътрешногодишното разпределение на оттока
Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на р. Осъм е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващите фактори, характерни за умерено - континентален климатичен райони, в който попада водосборния басейн на реката. Типичното за този тип климат е устойчива снежна покривка в планинските части през зимните месеци и валежи през пролетта, началото на лятото и отчасти през есента. Лятото се характеризира с рядко наблюдаващи се краткотрайни интензивни валежи и преобладаващо изразено засушаване и максимални годишни температури. 2005 година чувствително се отличава от това общо правило, като приложените измервания показват преминаване на количества над средномногогодишните и през месеците които се характеризират със засушавания.

6.3. Хидрогеоложко описание
6.3.1. Характеристика на основните водоносни хоризонти
Територията на разглежданото поречие има сложен геоложки строеж. В пределите на водосборната област на р.Осъм се отделят следните големи структурни единици:1. Мизийска платформа; 2.Предбалканска геосинклинална област; 3. Балканска антиклинална област.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница