Средният наклон на реката е 25


Пукнатинно- карстови води в областта на Балкана



страница2/4
Дата10.02.2018
Размер0.54 Mb.
#57276
1   2   3   4

Пукнатинно- карстови води в областта на Балкана

Карстовите води в Балкана са разпространени в карбонатно-триаските седименти (пъстроцветна теригенно-карбонатна задруга - Амбаришка свита с възраст (IIT3k-n). Седиментите са разкриват в горното течение на р.Осъм. Варовиците са напукани и окарстени. Подхранването на формиралия се карстов хоризонт е от атмосферни валежи.

Изворите са с дебит 30 до 50 dm3/s.

Отложенията на тази ера формират и подземни води в областта на Предбалкана, които биват пукнатинни, пукнатинно-карстови и карстови.


Пукнатинни води в областта на Предбалкана

Карстовите води в Балкана са разпространени в карбонатно-триаските седименти (пъстроцветна теригенно-карбонатна задруга - Амбаришка свита с възраст (IIT3k-n). Седиментите са разкриват в горното течение на р.Осъм. Варовиците са напукани и окарстени. Подхранването на формиралия се карстов хоризонт е от атмосферни валежи.

Изворите са с дебит 30 до 50 dm3/s.

Отложенията на тази ера формират и подземни води в областта на Предбалкана, които биват пукнатинни, пукнатинно-карстови и карстови.


Пукнатинно-карстови води в областта на Предбалкана

Формирането на този тип води става в скали (пясъчниково-варовикови), в които преобладават капилярните и субкапилярните пукнатини. В резултат на напукването и изнасянето на варовитото вещество от вместващите отложения размерите на капилярите и субкапилярите се увеличават значително.

Тези води са превързани към:

- карбонатния комплекс (изграден от карбонатни конгломерати с прослойки от пясъчници, алевролити, доломити, варовици, аргелити) с геоложка възраст горен триас (). Тези отложения се разкриват в местността югоизток от с. Лесидрен (Суходоле и Струга) и между пещерата Топля и местностите Болбура, Булата, Черната могила и Изхвърлянките. Карбонатите са напукани и окарстени и оформят отделни карстови басейни.

Общата мощност на отложенията е 400 - 640 m.

Изворите са с дебит .40 до 120 dm3/s.


Карстови води в областта на Предбалкана

Карстови води в ургона

(Деветашка варовикова свита - dK1ap; Еминска варовикова свита-eK1b-ap)

Ургонските варовици са широко разпространени и разкрити в областта на Предбалкана.

Фациеса на ургона в южната ивица на Предбалкана е представен от карбонатно-теригенен и теригенен фациес (Смочанска теригенна свита - sсK1ap, Стратешка варовикова свита - srK1ap , Българенска теригенна свита - bnK1b-ap ), който е слабо или почти без окарстяване (района южно от гр. Ловеч и север- северозападно от р. Осъм по линията Ловеч - Дойренци - Летница) - варовиците изклиняват като преминават във варовити глини до глинести мергели на Тръмбешката свита - tK1ap . По тези причини те не се явяват места за практическо натрупване на карстова вода. На север и изток ургонските варовици имат голяма дебелина - около 200 m. Залягат върху теригенните скали на Смочанската свита, а за покривка служат мергелите на Тръмбешката свита. Интензивно са напукани и окарстени и в тях е формиран самостоятелен обособен басейн с карстова вода - Ловеч-Търновски басейн. На повърхността се срещат голям брой карстови форми - фунии, въртопи, валози. Подобно е положението с подземните карстови форми - канали, ходове, пещери. Това създава условия за формиране на зона на насищане в долната част на карбонатния комплекс под и над нивото на ерозионния базис. Карстовите полета имат добра водоприемна способност, което осигурява интензивно подхранване на дебит средно 25 dm3/s; изворът “Водопада” при с. Крушуна - средно 10 dm3/s; изворът “Марата” с дебит 36 - 23 dm3/s. Интензивната циркулация на подземна вода води до формиране и на променливи динамични запаси. Това основно се проявява на повърхността, където на север и запад басейна се подпира от слабопропускливите отложения на апта.

Водоносните отложения се подхранват с вода изключително за сметка на инфилтриралите се валежи. Карстовата вода се дренира чрез оттичане към долините на хидрографската мрежа на р. Осъм. Ургонският водоносен хоризонт поддържа минималния отток и на по-малките реки.
Еминска варовикова свита (eK1b-ap)

Поради малката дебелина на свитата и силната разломеност на терена разкритията са площно ограничени във вид на разкъсани ивици, разположени южно от гр. Ловеч (около с. Горно Павликени, с. Къкрина). Свитата е разположена върху Българенската свита отдолу и Белоречката свита отгоре. Еминската свита е изградена от финозърнести до порцелановидни варовици. Дебелината й е от 8 до 50 m. Водоносните отложения се подхранват от атмосферни валежи. Изворите са с дебит 2-3 dm3/s.


Пукнатинно-карстови води в апта (Ловешка ургонска група)

Фациеса на ургона в южната част на Предбалкана (източно и западно от гр. Ловеч) е представена от карбонатно-теригенен, теригенен и мергелно-глинест фациес.

- Мергелно-глинестия фациес с прослойки от дребнозърнести пясъчници и алевролити изгражда Тръмбешката свита (tK1ap), разкрита на повърхността в участъка на селата Горан, Дойренци, Александрово, Владиня, Слатина. Река Осъм служи като граница между свитата и Деветашката варовикова свита (dK1ap). Мощността й е от 100 до 200 m в прехода, докато на север достига до 500-600 m. Слабо водоносни са и без практическо натрупване на вода.
- Теригенен фациес (Смочанска теригенна свита - sсK1ap ).

Разкритията на свитата се следят в участъка южно от Деветашкото плато, р. Гостинка, с. Къкрина. Свитата лежи върху варовиците на Стратешката свита (srK1ap). За покривка на свитата служат деветашките варовици и тръмбешките мергели. Смочанската свита е изградена от пясъчници, алевролити и глинести скали, с прослойки от глинести варовици. Мощността на свитата е от 100 до 300 m. Изворите са с дебит 0,03 dm3/s до 1,0 dm3/s.

- Карбонатно-теригенен фациес (Стратешка варовикова свита - srK1ap). Разкрива се на повърхността в пределите на с. Сливек, Гостинка и Горно Павликени. Изградена е от разнообразни варовици със съдържание на песъкливи и алевролитови теригенни примеси. Свитата заляга върху теригенните скали на Белоречката свита (bK1ap). Мощността й е 20 - 200 m. Изворите са с дебит от 1 до 4 dm3/s.

- Теригенен фациес (Българенска теригенна свита - bnK1b-ap. Свитата има широко площно развитие на повърхността в долината на р. Осъм (южно от гр. Ловеч) и източно от нея. Тя се разполага върху варовиците на Крушевската свита, а се покрива от Еменската варовикова свита (eK1b-ap). В състава на свитата участват пясъчници, алевролити, глинести скали и варовици.

Дебелината й е около 350 - 450 m. Изворите са с дебит 0,5 до 1,0 dm3/s. Водоносният хоризонт се подхранва от атмосферни валежи.


Порови води в миоцена (сармат)

Сарматските отложения (Димовска свита - dmN1s ) в разглежданата територия са развити в песъкливо-глинест и песъклив фациес. За тези отложения са характерни поровите води. Сармата лежи върху баденски глини (Опаненска свита - opN1b с мощност 10 - 80 m и Жерновска свита - jN1b с мощност 1 - 3 m ), които са водоупорни. В средната и горната част на разреза на сармата преобладават пясъците с неиздържани прослойки от глини. Най-отгоре върху сармата залягат разнозърнести пясъци с чакълни лещи с дебелина 4 - 10 m с възраст меот-плиоцен (bsN1m - N2 ), които се препокриват от льос.

Главен източник на подхранване на подземния поток се явяват инфилтриралите се валежи.

Изворите са с дебит 3 до 10 dm3/s.


Води в алувиалните отложения на р. Осъм

Алувиалните отложения на р. Осъм представляват практически интерес като водоносен хоризонт, още от пределите на Предбалкана. Напускайки каньоновидния участък на долината си р. Осъм на север от гр. Ловеч е формирала сравнително широка долина, ниската чааст на която е запълнена с алувилни отложения. Те имат пъстра в литоложко и стратиграфско отношение подложка.

Така от гр. Ловеч докъм с. Александрово алувият лежи върху ургонски варовици и аптски глинесто-варовити пясъчници, а надолу от с. Александрово върху глинесто-варовити пясъчници, мергели и мергелни варовици на апта и в долното течение върху сенонски кредоподобни варовици (фиг.3).

Алувиалните отложения са представени с два литоложки пласта. Долният е изграден от чакълесто-песъчливи материали. Зърнометричният състав се изменя както във вертикална, така и в хоризонтална посока. Така в основата на разреза преобладават по-грубозърнести чакъли и пясъци, а към горнището идват пясъци и най-отгоре глинесто-песъчлива и глинеста покривка.

Наред с това по-грубозърнестите матереиали преобладават на юг, където са налице изключително чакъли с пясъчен запълнител. С постоянен преход на север в разреза се налагат пясъците. Горният литоложки пласт е представен от песъчливи глини и глини. Дебелината му се увеличав в долното течение на реката.

Общата дебелина на алувиалните отложения на р. Осъм е в границите от 4 до 13 m. Така от гр. Ловеч докъм с. Крушуна тя е от 4 до 7 m; от Крушуна докъм Българене - от 6 до 12 m и надолу от Българене достига до 13 m. Чакълесто песъчливият пласт има дебелина 3 до 4 m при гр. Левски, откъдето надолу достига до 7 m.

Подхранването на водоносния хоризонт в алувия на р. Осъм се осигурява на първо място от инфилтрация на валежни води, паднали върху площта на терасата, чиято площ общо е 186 km2. След подхранването от валежите идва това от подземните води на скалите от подложката, не позволява натрупване на по-големи количества вода в тях; на трето място идва минималното

временно подхранване, което водоносният хоризонт получава от реката при пълноводие.



6.3.2 Качествена характеристика на подземните води
Подземните води представляват сложен воден разтвор, съдържащ разтворени соли, газове, органични вещества и колоиди. Количественото съотношение между отделните компоненти обуславят физическите свойства и химическия състав на подземните води.

Химическият състав на подземните води се формира под въздействието на комплексни фактори: геоложки, геоморфоложки,климатични и др.

Решаващо влияние за формиране на състава на подземните води във водосборна област “Осъм” оказва геоложката и хидрогеоложката среда и привързаността на водовместващите отложения към дадена зона на водообмен.

В Балканидната зона (височина над 1000m) където водообмена е активен подземните води имат много малка минерализация от 0,05 до 0,2 g/dm3 (ултрапресни), малка обща твърдост до 2 mg/equ), ниска температура (от 4 до 100С) и обикновено са карбонатно агресивни.

В отложенията с висока проводимост каквито са горно-триаските теригенно карбонатни и долно-кредните аптски окарстени варовици са формирани пресни хидрокарбонатно-калциеви подземни води (карстов извор “Марата” (К1b) - с.Крушуна). Общата минерализация на карстовата вода е 535mg/dm3, на хлорното съдържание 24,4 mg/dm3 , на суфатите 48mg/dm3 , а на нитратите 39,3mg/dm3. рН на водата е 6,8,а температурата и е 11,40С.

С намаляване на надморската височина на водосборната област се намалява активния водообмен, а това от своя страна довежда до увеличение на общата минерализация - при с.Мечка карстов извор XV13 общата минерализация е 857 mg/dm3, хлорното съдържание е 24,8 mg/dm3 , на суфатите 68mg/dm3 , а на нитратите 6,8mg/dm3. рН на водата е 7,5,а температурата и е 14,10С. Водата е хидрокарбонатно-магнезиево-натриево-калиева. Във водосборната област на р.Осъм повсеместно са разпространени сулфатните йони в пресните подземни води. Хлоридите постъпват във водите от вместващите скали.

Същата закономерност се наблюдава и по отношение състава на водите в алувиалните отложения в долното течение на р.Осъм (гр.Левски).

Общата минерализация в НС592 (дълбочина от терена 6,5m ,разположен на запад на 0,1km от гр.Левски) е 933mg/dm3. Хлорното съдържание е 29,6 mg/dm3 , на суфатите 63mg/dm3 , а на нитратите 26,8mg/dm3. рН на водата е 7,1, а температурата и е 12,90С. Водата е хидрокарбонатно-магнезиево-калциева. В НС976 разположен на 5km североизточно от грЛевски (дълбочина от терена 11,7m) общата минерализация е 1071 mg/dm3, хлорното съдържание е 66,98 mg/dm3 , на суфатите 81,9mg/dm3 , а на нитратите 56,5mg/dm3. рН на водата е 7,а температурата и е 13,10С. Водата е хидрокарбонатно-магнезиева.

Обяснението за нарастването на сулфатите и нитратните концентрации се дължи на биогенен произход, на дългогодишното торене с изкуствени азотни торове. Твърдостта на водата е карбонатна.

От изложения до тук материал за химизма на подземните води се вижда , че той отговаря на геоложките, хидрогеоложките,геоморфоложките и климатични фактори за водосборната област на р.Осъм.





6..3.3. Състояние на използването на подземните води
Използването на подземните води не може да се разглежда като начин за подобряване на водния баланс в басейна на р.Осъм. Водните ресурси на повърхностните и подземни води са едни и същи, но подземните води привързани към дадени водоносни хоризонти позволяват тези ресурси да се експлоатират по-ефективно.

Като се има предвид хидравлическата свързаност на някои водоносни хоризонти с речната мрежа, добиването на една вода като “подземна” или “повърхностна “ е необходимо да се решава на основата на техническа възможност, икономическа целесъобразност и екологична допустимост на добива.

Използвайки наличните данни от от ВиК за водоснабдяване през 2005 г. за 287 водоизточника, анализирайки резултатите те показват, че сегашната експлоатация на подземните води задоволява нуждите на населението от около 7640236 m3/год., а на фирмите работещи в индустрията от около 675013 m3/год, както и 78478 m3/год за нуждите на селското стопанство- напояване и животновъдство, т.е. общо от поречие “Осъм” се добиват 8393,777.103 m3/год (266,16 dm3/s) подземни води. От тях за поречие р. Янтра се подават 97760 m3/год, (ВиК «Йовковци). Допълнително към поречието се подават 21095 m3/год. (ВиК Свищов за с. Деляновци). Или общата консумация на подземни води в поречието е 8317112 m3/год

7. Оценка на водопотреблението и водоползването
7.1. Водоползване за питейно- битово водоснабдяване
Водоснабдяването за питейно-битови нужди в поречието на р. Осъм се осъществява от повърхностни и подземни води, като от извора на реката до гр. Ловеч преобладаващо значение имат повърхностните води, а в селищата разположени в долното течение на реката - подземните. Управлението и поддържането на водоснабдителните системи в поречието се осъществява от пет “ВиК” фирми : “ВиК - Стенето” - ЕООД Троян, “ВиК” - АД Ловеч, “ВиК” - ЕООД Плевен и “ВиК” - ЕООД Свищов, ВиК “Йовковци” - Велико Търново. Тези фирми обезпечават с питейно-битови води общините: Троян, Угърчин, Ловеч, Летница, Павликени, Свищов, Плевен, Пордим, Левски и Никопол.

Основна водоснабдителна група за поречието е системата “Черни Осъм”, която посредством речни водохващания на р. Черни Осъм и заустващата в нея р. Крайовица улавя проектните 1300 h/s. От нея посредством главен водопровод се доставя вода за гр. Троян, гр. Ловеч, гр. Плевен и прилежащите им села.

Допълнителни застроени водоизточници към община Троян са каптажи в района на р. Черни Осъм с проектен дебит 1,2 l/s , водохващане “Жална” на р. Бели Осъм за 80 l/s и малки каптажи за сумарен дебит 5,8 l/s . Селата от община Троян разположени под града имат допълнителни собствени водоизточници в т.ч. каптажи със сумарен проектен дебит 7,15 l/s и дренажи за 6,0 l/s.

Град Ловеч и близките до него села допълнително се водоснабдяват от самостоятелни каптажи със сумарен проектен дебит 13,4 l/s, шахтови кладенци съответно за 8,0 l/s и речно водохващане за 10,0 l/s, а селата по трасето на водопровода “Черни Осъм” имат застроени собствени водоизточници в т.ч. каптажи за 4,5 l/s и кладенци за 3,0 l/s.

Останалите селища към община Ловеч се водоснабдяват от собствени водоизточници обединени във водоснабдителни групи както следва :

- Водоснабдителна група “Гостиня - Пресяка” - с 3 каптажа с дебит 4,3 l/s; 2 бр. дренажи за 5,5 l/s и група шахтови кладенци за 15,0 l/s.

- Водоснабдителна група “Умаревци” - с един каптаж за 0,7 l/s, дренаж за 3,6 l/s и шахтови кладенци за 15 l/s.

- Водоснабдителна група “Александрово” - включва един каптаж в землището на с. Горско Сливово за 20,0 l/s и шахтови кладенци за 18,0 l/s.

- Водоснабдителна група Владиня - Дренов - с каптажи за 7,0 l/s.

Селищата от община Летница се водоснабдяват от водоснабдителна група “Крушуна - Чавдарци” - включваща кладенци за проектен дебит 57,5 l/s, а така също и самостоятелни източници в района на гр. Летница - каптаж за 0,8 l/s , кладенци за 17,0 l/s и дренажи за 2,8 l/s.

Селищата в община Пордим се водоснабдяват предимно с подземни води - 6 бр. кладенци за 90,5 l/s и 6 бр. дренажи за 64,10 l/s.

В община Левски са застроени група кладенци за 115,21 l/s и дренажи за 138,35 l/s. Към община Левски се ползват водоизточници за 7,05 l/s, които са в поречието на р. Барата.

Община Никопол черпи вода от каптажи с общ дебит 47,65 l/s, кладенци за 44,5 l/s и дренажи 83,66 l/s.

Към поречие Осъм се отнасят и водоснабдителните групи на с. Мечка и с. Славяново, които са към община Плевен. Тези групи включват тръбни кладенци с дебит 62,1 l/s и дренажи с дебит 25,0 l/s. От дренаж в община Пордим се прехвърлят 8,0 l/s към поречие Вит.

Обобщаването на горните данни е направено на базата на информация предоставена от съответните “В и К” фирми.

Трябва да се подчертае, че за всички водоснабдителни източници и групи са дадени проектните мощности на водовземните съоръжения. Реалните дебити на тези съоръжения, особено на кладенците и дренажите варират в широки граници в сезонен и многогодишен аспект и изцяло са свързани с подхранването на подземните води и с наличните експлоатационни ресурси.



Водоснабдителните системи захранвани с води от речни водохващания също са с променливи дебити в зависимост от хидроложкия режим на реките. Освен вече споменатите водоснабдителна група ”Чeрни Осъм” и водохващането на р. ”Жална”, ВиК ”Стенето”водоснабдява съгласно разрешителни за водоползване от водохващане ”Зеленика” с. Бели Осъм, водохващане на р. Стъргонска с. Шипково, водохващания на р. Сухата река в с. Борима и с. Дълбок дол, както речно водохващане в местноста ”Нанковото” с. Терзийско. Към поврхностните водоснабдявания спада и дренажа в махала Миревско, който се подхранва изцяло от река Черни Осъм.
Потреблението на питейна вода за общините в поречието на р. Осъм през 2005 г. възлиза на 7559571 куб.метра годишно от подземни водоизточници и на 18468319 куб. метра годишно от повърностни водоизточници или общо 26 027 890 куб. метра годишно, което представлява 474 литра средно на жител за денонощие, като потреблението се е повишило с 27 % спрямо 1998 година.


    1. Водоползване за напояване


7.2.1. Кратко описание на основните напоителни системи в поречието.
Разположение на площите подходящи за напояване. Поречието на р. Осъм обхваща обработваеми с високо плодородие площи на централната част на Дунавската равнина. По отношение на подходящите за напояване площи са естествено обособени два района, разположени последователно по течението на реката.

  • Първи район. Разположен е от изворите на реките Бели и Черни Осъм до водохващането при с. Умаревци след гр. Ловеч. Тази част от поречието е с планински и предпланински характер. Обработваемите площи са оформени в малки полета, повечето с усложнен релеф. Това, което се напоява са отделни малки площи без особено стопанско значение. Районът е неподходящ за напояване.

  • Втори район. Обхваща земите от водохващането при с. Умаревци до с.Дебово. Характеризира се с нагънат релеф, но с плавни очертания. Значителна част от обработваемите площи на района са с релефни форми и наклони, които усложняват решенията за прилагане на гравитачното напояване. Основно в този район са разположени възможните за напояване площи и в него са изградени почти всички напоителни системи в поречието.

  • Трети район Това е частта от поречието разположена между с.Дебово и устието на р. Осъм. Районът е тесен с оформени високи брегове на реката и площи със значителни наклони ,неподходящи за напояване. Площите са равнинни и подходящи за напояване.

От обобщената оценка за площите на поречието следва ,че подходящите за напояване площи са съсредоточени във Втори район. По отношение на хидромелиоративното им изграждане , се оказва трудно обединяването им в една голяма напоителна система. Единственият значим водоизточник за напояване е р. Осъм. Голяма част от оттока му се използва като нерегулиран. Поречието не предоставя много възможности за изграждане на по- големи регулиращи обеми без да се наложи компромис по отношение на екологията и опазването на обработваемата земя.
Почви и почвено плодородие. В почвено отношение поречието се характеризира с почвено разнообразие. Първи район, по характер планински и полупланински е със сиви горски, алувиални и алувиално-ливадни почви. Втори район, в който са съсредоточени обработваемите и подходящи за напояване площи, в почвено отношение се характеризира с преобладаването на карбонатен, типичен и излужен чернозем, алувиални и алувиално-ливадни почви. Във Трети район преобладаващият почвен тип съответства на теренните образувания. Почвените типове са алувиални, алувиално-ливадни почви и карбонатен чернозем. При нормални години, зимните валежи и топенето на снеговете осигуряват на почвения профил във Втори район водни запаси, които достигат почти до пределната полска влагоемност. От тях продуктивните водни запаси в карбонатните и излужени черноземи са около 1727 m3/ha, а за алувиално - ливадните 1694 m3/ha. Това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за района успешно да се отглеждат житните култури без напояване. Разликата между добива при тях, получен при поливни и неполивни условия е от порядъка на 900 kg/ha, с което не се осигурява допълнителна печалба Добивите са съобразени с развитието на технологиите в земеделското производство през годините. Това са основните икономически показатели, въз основа на които са изведени критериите за съставяне и оценки на прогнозите за развитието на.напояването.
Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието го определят като част от умерено континенталната зона на Дунавската равнина и предпланините, със сравнително по-студена зима и горещо лято. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с разполагаеми данни за района на Плевен. Той може да се приеме за представителен пункт за районите на двете поречия, Вит и Осъм , защото е разположен относително в центъра на напояваните площи на двете поречия. Средногодишна стойност на валежите е около 581 mm. Тя е под необходимото вдопотребление на културите през вегетационния период. Към това като се прибави и неравномерността им на разпределение на валежите през годината, изразена с малкото им количество през летните месеци и високата честота на периоди без валежи в същите месеци предопределя напояването и в това поречие като основна предпоставка за постигане на устойчиво селскостопанско производство.



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница