Съществува ли „световно гражданско общество?” Д-р Анна Димитрова, су „Св. Климент Охридски”1

Този текст си поставя две задачи. На първо място, да анализира понятието „световно гражданско общество”, разглеждайки го в неговия исторически контекст през призмата на няколко известни дефиниции, за да видим какви реалности описва то днес.

Много изследователи свързват „световното гражданско общество” със света на неправителствените организации /НПО/, докато други го идентифицират с анти и алтерглобалистките движения. И в двата случая това понятие предполага наличието на „договор” между гражданите, независим от авторитета на държавната власт, и по-точно между различните групи алтерглобалисти относно техните принципи и програми на действие. Но защитаването на общи ценности не се постига лесно предвид разнородните групи, формиращи алтерглобалисткото движение, между които често възникват сериозни разногласия, поставящи под въпрос неговата легитимност. Именно този проблем инспирира втората задача на текста, която е да види каква би била ролята и мястото на световното гражданско общество в съвременния свят и по-конкретно по отношение на държавата и международните икономически организации.
ІІ. Как да мислим понятието „световно гражданско общество”?

Безспорна е превърналата се в мода днес тенденция да се „залепя” етикета „глобален” и „световен” на множество думи, както и все по-често да се свързва с понятието „световно” или „глобално гражданско общество”. Това понятие се популяризира бързо от медиите дотолкова, че се превръща в медийно клише, което се представя като саморазбиращо се и самодостатъчно. В същото време, обаче, то е обект на критически анализи както в политическите, така и в академичните среди.

За да изясним полисемичността му е уместно да се обърнем към неговата история. Според Заки Лаиди² понятието „гражданско общество” трябва да се свърже с Аристотел, за когото „гражданското общество” представлява „публично пространство”, т.е. такова, което е външно спрямо „ойкоса” или „частната сфера”. Аристотел смята, че разграничението между частното и публичното пространство се определя от връзката с авторитета, т.е. с властта. В личния живот тази връзка, според него, е вертикална, тай като в едно семейство обикновено бащата е господарят на дома. В гражданското общество, обратното, отношенията са хоризонтални и се договарят между хората, които участват в него. Така публичната сфера е автономна и се изплъзва от авторитета на държавата.

Модерната дефиниция на понятието „гражданско общество” е тясно свързана с модерните теории за държавата, според които дори и гражданското общество в известен смисъл да се противопоставя или по-точно да се опитва да се явява коректив на държавната власт, то не би могло да съществува без държавата. Откъдето и често използваната формула „общество = национална държава”, която означава, че обществото е немислимо без институцията на държавата, както и самата държава без наличието на общество, което да организира и управлява.

С развитието на теориите за държавата се открояват две основни течения – на контрактуалистите и на либералите. Според контрактуалистите идеята за гражданско общество трябва да се мисли през призмата на социалната мобилност, интериоризирана от индивидите и гарантирана от т.нар. „правова държава”. Либералите, от своя страна, считат, че в едно подобно общество социалният ред не зависи вече от суверена, а от взаимодействието между самите индивиди. Пазарните връзки са в основата на гражданското общество, тъй като именно чрез търговския обмен и културата хората се „цивилизоват”. От тази гледна точка гражданското общество се мисли като индустриално и пазарно общество.

Концепцията на Хегел за гражданското общество внася нов елемент в неговото дефиниране. Той го разглежда като независима от държавата и от семейството сфера, в която се развиват социални контакти, присъщи единствено на хората. За Хегел гражданското общество представлява социална сфера на автономна преценка, независима от държавната власт.

В съвременната дефиниция на понятието се откриват както общи, така и различни черти с Хегелианската концепция. Общото е, че в идеята за гражданско общество акцентът се поставя върху отношенията между неговите членове, а не върху йерархични отношения или подчинение на даден авторитет. Кризата на суверенитета, ускорена от процесите на глобализация, се изразява също и в загубата на контрол на държавата над обществото и отделните индивиди. Но в съвременното разбиране за гражданско общество има и един аспект, пряко свързан с процесите на глобализация, и по-точно с критиката на пазара. За разлика от дефиницията на Хегел за гражданското общество като коректив на държавата, днес то се мисли по-скоро в опозиция с глобалния пазар, считан за автономен и властен актьор, който все повече измества държавата от икономическата, политическата и дори от социалната сцена.

ІІІ. Две основни концепции за „световното гражданско общество”

За много анализатори „глобалното” или „световното гражданско общество” описва съвкупността от НПО, вкл. и неофициални асоциации с нестопанска цел, чиито дейности излизат извън предела на държавните граници.

От тази гледна точка може да се каже, че световното гражданско общество не е свързано с никаква държава и че е външно спрямо нормативния сектор на официалната власт. Това общество принадлежи на не-пазарната сфера доколкото действията му остават извън частния сектор на пазарната икономика. Но подобно разбиране не е напълно задоволително, защото търговските лобита или асоциациите на банки, например, защитават търговски интереси дори и тези организации сами по себе си да не извършват търговска дейност. Друг проблем при дефинирането на глобалното гражданско общество произтича от факта, че това общество не принадлежи нито на официалната, нито на държавната сфера, и въпросът е как тогава то легитимира своите дейности?

В тази перспектива световното гражданско общество се дефинира като общност от национални граждански общества и техните НПО. Но за какви точно НПО става въпрос и как всъщност се идентифицира една неправителствена организация в контекста на глобалното гражданско общество? Ще се опитаме да отговорим на този въпрос, като в същото време го разширим, за да видим къде са допирните точки и различията между НПО и анти и алтерглобалистките движения.

Понятието „неправителствена организация” обхваща разнородни реалности. По данни на Съюза на международните асоциации, чийто главен офис е в Брюксел, броят на НПО по света днес е около 38 000, в сравнение с 1945 г., когато те са едва 45. Бързата поява на нови НПО след края на Студената война не е непременно знак за съживяване и подем на демокрацията. Сред НПО безспорно има много сериозни организации, известни със своята автономност и ефективност, чиито дейности имат за цел да стимулират международната солидарност и взаимопомощ, но съществуват и такива, създадени от правителствата на отделни държави с цел да защитават изцяло техните интереси.

По своята същност понятието „НПО” означава асоциация с нестопанска цел на международната солидарност, която не е обвързана с никаква политическа партия, независима е от държавната власт, и чиято програма се гради върху хуманистични ценности и принципи. Емблематичен пример за класически тип НПО е Червеният кръст, основан през 1864 г. от Хенри Дюнан. Подобно на тази организация – по нечия частна инициатива, се създават и много други, като Amnesty International, създадена през 1961 г.от Питър Бененсън, британски адвокат, чиято цел е да бъдат защитени британските затворници, задържани заради своите политически или религиозни убеждения. Greenpeace е основана през 1971 г. от Джим Болън и Ървинг Стоу, двама канадски граждани, решени да се противопоставят на америсанските опити с ядрено оръжие в Аляска. От 1978 г. Human Right Watch работи под името Helsinki Watch с мисия да контролира спазването на споразуменията, поети от страните от Съветския блок относно защитата правата на човека³.

Но от 90-те години насам по-горе цитираните примери на организации за международна солидарност представляват само една малка част от света на НПО. Появата на нови НПО, които не са нито неправителствени, нито с нестопанска цел, нито са ангажирани с проблемите на международната солидарност, променя изцяло картината. Увеличаването на техния брой се дължи не само на развитието на новите информационни и комуникационни технологии, които стимулират транснационалните връзки и мобилност, но и на политическите процеси, и по-конкретно на зачестилите локални конфликти и граждански войни. Така много от НПО се ориентират към проекти за оказване на помощ на развиващите се страни като Кюрдистан, Руанда, балканските страни и други, защита на околната среда, на правата на човека, правата на жените и пр. Но успоредно с този тип НПО се развиват други, чиито дейности не са предназначени за защита на хуманистични цели. Зад името НПО се крият често търговски предприятия, които се опитват да се възползват от фондовете на ООН, ЕС, МВФ, СБ и други международни организации, които отпускат средства на местни институции и асоциации за подпомагане на развитието в съответните райони.

Освен този тип прагматично ориентирани НПО, се развиват също и интегристки християнски и мюсюлмански организации, чиито дейности са с пропаганден характер. Друга група НПО се формира в полза на авторитарните режими на страните от Третия свят, които се намесват в зони с етнически конфликти и локални военни конфликти. Множеството разновидности НПО показва, че няма ясно и точно определение за това, какво представлява една такава организация. Тя може да бъде както неправителствена, така и правителствена, с нестопанска или със стопанска цел, религиозна или лаическа. Преди да разгледаме въпроса за връзката между НПО и алтерглобалисткото движение ще обясним на първо място какво представлява това движение и защо то толкова често се свързва с понятието „световно гражданско общество”.

• 
  Според някои анализатори идеята за „глобалното гражданско общество” трябва да се мисли през призмата на алтерглобализма и световните и европейски социални форуми⁴, считани за трибуна на представителност, легитимация и действие на алтерглобалистите.
  

Не е лесно да се каже какво представлява алтерглобалисткото движение, защото то обхваща много разнородни групи от социален и политически характер, НПО и др., общото между които е че действията им имат не само национален, но и международен отзвук и влияние.

Най-напред трябва да уточним, че наименованието „антиглобализация” или „антимондиализация”⁵ не произлиза от самите протестни движения, а им се приписва от медиите, които го лансират за първи път в своите репортажи, отразяващи протестните манифестации по повод международната среща на Световната търговска организация в Сиатъл през 1999 г. Но още в Сиатъл участниците в тези движения се обявяват за една „друга глобализация”, откъдето и името „алтерглобализация”/”алтермондиализация”, което означава, че това движение не е против глобализацията като такава, а е за една различна от днешната неолиберална, капиталистическа и технико-икономическа глобализация, която да бъде по-демократична, по-справедлива и по-човешка – една „глобализация с човешко лице” ⁶.

Тъй като френското алтерглобалистко движение е едно от най-активните ще се спрем накратко на неговите участници. Сред тях се открояват две организации. Първата е позната като Асоциация за облагане с данъци на финансовите транзакции в полза на гражданите (ATTAC – Association pour une taxation des transactions finacières pour l’aide des citoyens).

АТTAC е създадена през 1998 г. след публикация на Игнасио Рамоне в Монд Дипломатик, озаглавена “Обезоръжете пазарите!”, в която той призовава към създаването на световен данък върху финансовите транзакции по примера на данъка Тобин⁷. Асоциацията се ръководи от Бернар Касен и е адресирана към средните класи в стремежа да се превърне в първото анти и алтерглобалистко лоби във Франция. Френската ATTAC функционира на принципа на мрежата, създавайки много локални и регионални комитети във всички части на страната, като тя самата е свързана с други такива в целия свят. По дейността се тя наподобява НПО, чийто състав възлиза на 28000 души⁸.

Втората организация, играеща ключова роля във френската алтерглобализация, е Селската конфедерация, сред създателите на която е Жозе Бове⁹, превърнал се във Франция, а и в света, в “икона” на алтерглобалистката борба. Организацията представлява земеделски синдикат, създаден през 1987 г., който се обявява за изграждането на “устойчиво земеделие в полза на земеделците в един солидарен свят”. Поставяйки под въпрос моделът за селското стопанство и земеделие, функциониращ в рамките на ЕС (под егидата на Общата политика за селско стопанство), Селската конфедерация се стреми да прокара идеята за “разумна” политика, действаща съобразно възможностите на околната среда без да се злоупотребява с тях, защитаваща правата на земеделците и стимулираща производството на екологично чисти продукти. Протестът е насочен в частност срещу използването на генно модифицирани организми при производството на храни, като тези в продуктите на американските ресторанти за бързо хранене от типа на МакДоналдс.

Освен двете най-важни и влиятелни организации, в обхвата на френското алтерглобалистко движение попада и интелектуалният кръг “Raisons d’agir” на Пиер Бурдийо, Гражданската организация за контрол на СТО, движението на младите VAMOS, родено по време на Женевските бунтове и мн. др¹⁰.

В политически план много политически партии, идващи както от лявото, така и от дясното пространство, се ангажират с алтерглобалистката идеология. Някои членове на Френската социалистическа партия, като Жюлиен Дрей, Жан-Кристоф Комбанделис и Арлем Дезир, изразяват публично подкрепата си за това движение. ФКП също заклеймява “злините” на глобализацията, отъждествявайки я с нова форма на капитализъм.

На базата на представената дотук панорама на френските алтерглобалистки участници може да се отграничат две главни потока. Първият произлиза от гражданското общество и включва НПО, асоциации (ATTAC), социални и земеделски движения (Селската конфедерация), синдикати, повечето от които се самоопределят като алтерглобалисти. Обикновено този поток се обявява за културното и технологическо отваряне на страната и за умерено икономическо такова. Това течение се обявява и бори за една “друга глобализация”, различна от икономическата неолиберална глобализация, считана за деструктивна за социалния ред и кохерентност. Алтернативата се представя като регулирана глобализация, която освен икономическа, ще бъде и политическа, културна и социална.

По своя характер вторият поток е подчертано политически – от сферата на “национал-популисткото” дясно с подчертано суверенистки идеи. Тук влизат националистически и протекционистки политически партии, често дори с ксенофобска ориентация, които настояват за икономически и политически протекционизъм на страната, единствен в състояние да съхрани изконните принципи на Републиката. Тези партии са антиглобалистки в прекия смисъл на думата и без да предлагат алтернатива се обявяват против глобализацията като цяло, защото тя, според тях, застрашава целостта на нацията, френската идентичност и републиканските принципи¹¹.

Относно позицията на френските леви политически партии Латуш твърди, че те единодушно се противопоставят на негативните следствия от неолибералната и ултралибералната глобализация. Лявата критика се артикулира около шест основни пункта:

“1. разкриване на нарастващите социални неравенства както между Севера и Юга, както и вътре във всяка държава; 2. на капана със заема на страните от Юг с несъобразените последствия за експлоатацията на естествените богатства и връщането на формите на раболепие и робство (особено на деца); 3. на разрушаването на екосистемите и опасността от глобални замърсявания, гибелно за бъдещето на планетата; 4. края на социалното благополучие, разрушаване на обществените сектори и на системите за социална защита; 5. на повсеместната комерсиализация, трафика на органи, развитието на униформизиращите “културни индустрии”, нарушаване на правото на интелектуална собственост; 6. на отслабването на националните държави за сметка на възхода на транснационалните компании, превърнали се в “новите господари на света” ¹².

В контекста на подобна логика, алтернативата, предложена от ляво, представлява проект за една управляема, социална, човешка и симетрична глобализация. Философската основа на лявата алтерглобализация е философията на Просвещението с идеите за правата на човека, демокрацията и универсализма. В политически план се пледира за засилване ролята на държавата пред пазарните сили, което е необходимо за самото ефективно функциониране на пазара. На икономическо равнище алтернативният проект се съдържа в израза “устойчиво развитие”, което предвижда да се осигурят средства, позволяващи на най-бедните страни да се справят с проблемите си и да стимулират развитието на най-изостаналите икономически сектори. По отношение на културата се издига идеята за “демокрация на културите”, при която всички ще съхранят своето място и специфики в бързо налагащата се глобална култура. От социална гледна точка, левите алтерглобалисти също се увличат по утопичната визия за “световното гражданско общество”, чиито основи се смятат вече поставени от световните и европейски социални форуми.

В дясното френско политическо пространство се откроява партията на Националния фронт на Жан-Мари Льо Пен, който обявява глобализацията за “враг номер 1” на Франция. Тази радикална позиция се обяснява с националистическата идеология, лежаща в основата на партията на Льо Пен в защита на хомогенността и чистотата на френската нация от всякакво “омърсяващо и гибелно” външно влияние. Обект на атака са предимно имигрантите, като се стига до откровени ксенофобски изявления.¹³

Сравнявайки позициите на френските леви и десни политически партии относно глобализационните процеси може да се заключи, че първите следват една по-социална логика, предлагайки като алтернатива “една хуманна, хоризонтална и управляема глобализация”, докато вторите се вдъхновяват от националистически дискурси, стигащи дори до шовинизъм, приписвайки всички социални злини на глобализацията без да предлагат други алтернативи освен протекционизъм и изолационизъм.

Имайки предвид характеристиките на алтерглобалистките движения можем вече да видим до каква степен те се доближават или не до НПО. Близостта идва поради общите на пръв поглед идеи като защита правата на човека, здравеопазване, опазване на околната среда, борба срещу бедността и социалните неравенства. Освен това много НПО участват в европейските и световни социални форуми. За разлика обаче от алтерглобалистките движения, които са „протестни” по своята същност, големите НПО представляват „граждански движения”. Функционирането на една НПО няма нищо общо с начина на организация и действие на алтерглобалистките движения. НПО са специализирани организации и силно зависими от частни, а в някои случаи и от държавни фондове или от такива на международни организации. Те могат да се сравнят с мултинационалните фирми, които за да бъдат по-ефикасни и конкурентни, са организирани на йерархичен принцип, където решенията се вземат „отгоре”, т.е. от борда на директорите. За сравнение, в организациите, участващи в алтерглобалисткото движение, решенията се вземат на базата на консенсус, а не на еднолично решение. Алтерглобалистките форуми, както изтъква Сами Коен „са места, където се обсъжда и грижата е как да се даде възможност на всички участници да вземат думата. Международните НПО са места, където на първо място се действа” ¹⁵.

Различните автори свързват появата на световното гражданско общество с различни събития. Според някои това е Световната среща на земята в Рио де Жанейро през 1992 г. Според други главното събитие, което поражда световна социална ангажираност е подготовката на конвенцията за забрана на подземните мини от 1998 г. Независимо каква е точната дата, трябва да се подчертае, че дискурсите върху световното гражданско общество започват от 90-те години насам и стават активно обект на изследване след антиглобалистките протести в Сиатъл през 1999 г., после и в Порто Алегре. Тези дискурси са тясно свързани с дискурсите върху глобализацията. Причината е във факта, че глобализационните процеси пораждат феномена на детериториализация, т.е. глобалната мобилност и възможност за бързо движение на събития, хора и информация от едно място на друго, което от своя страна прави възможно съществуването на глобалното гражданско общество като една „въобразена общност”. Територията естествено продължава да бъде от значение, но глобализацията въвежда в социалната география ново измерение, което вече е надтериториално и наднационално. Оттеглянето на държавата от икономическия и политическия сектор позволява на някои НПО да изземат нейните функции, създавайки нуждата от развитието на транснационална социална солидарност, която да запълни овакантеното място на „социалната държава”. С други думи, зараждането на глобалното гражданско общество произтича от процесите на „дезетатизация”, ускорени от икономическата и финансова глобализация. То е израз на стремежа на гражданите и социалните групи да си осигурят повече влияние в едно пост-етатистко управление¹⁶.

Друг фактор, който също оказва влияние върху появата и развитието на глобалното гражданско общество са новите информационни и комуникационни технологии, чрез които се развиват транснационални връзки на общуване. Интернет прави виртуалната комуникация много бърза и позволява циркулацията на огромно количество информация, обменяща се за нула време между всички части на света. Във виртуалното пространство, което постепенно измества политическото пространство на нациалната държава, йерархиите губят смисъл и това усещане, макар и често измамно, за абсолютна свобода кара индивидите да се чувстват независими в своите действия. Но трябва да се има предвид, че достъпът до Интернет съвсем не е глобален и че все още много страни остават извън глобалната комуникация, което означава, че много групи са изключени от привидно глобалното по своя обхват гражданско общество.

Проникването на граждански сдружения и организации в официалните канали на политиката и нарастване значимостта и обхвата на техните транснационални програми на действие модифицира принципите на групова принадлежност и идеята за общностна солидарност. Идентичностите не са вече от етатичен, т.е. национален тип. Те се определят все повече от друг тип групова принадлежност на база раса, социално положение, религия, пол. Тази промяна в механизмите на идентификация са отнася също и до формите на гражданство, което излиза извън традиционната юридическа рамка. Гражданството става мобилно и множествено, доколкото позволява на индивидите да се чувстват граждани не само на една държава, а на света.

Сред факторите, благоприятстващи развитието на глобалното гражданско общество трябва да се посочи и обстоятелството, че транснационалните граждански организации отварят нови пространства за демокрацията, създавайки канали за гражданска инициатива, участие и дебати в политическия живот в национален и световен план. Така се раждат и нови граждански форми на влияние върху управлението, чиято цел е да го направят по-отговорно и по-прозрачно.

В тази връзка Ян Шолт¹⁷ отбелязва, че световното общество съществува при условие, че има граждански групи, които се занимават с транснационални проблеми посредством транснационална комуникация, организират се не на базата на географски принцип, а чрез Интернет и споделят идеята за световна солидарност.

От направения анализ се налага извода, че визията за “световно гражданско общество” е едновременно реалистична и утопична. Реалистична в смисъл, че имплицира идеята за социално взаимодействие на световно равнище, аналогично на формата и функциите на гражданските общества във всяка национална държава.

Скептицизмът, проявен от много автори относно утопичността на тази концепция са дължи на факта, че “световното гражданско общество” е общество без правителство и без държава, т.е. без наличието на институционален ред, което е трудно осъществимо. Затова изразът се използва най-често като метафора, означаваща нарастващата свързаност и взаимозависимост между хората и техните социални дейности.

Някои анализатори, като Едгар Морен, предпочитат понятието “общество-свят” (société-monde) пред “световно гражданско общество”. Очевидно терминът на Морен се стреми да означи социалните преобразувания, които все повече сближават хората и ги правят зависими едни от други. Според Морен понастоящем дори не става вече въпрос за метафора, тъй като тя се е превърнала в реалност, но и при тази концептуална промяна утопизмът остава. Авторът твърди, че “обществото-свят” действително съществува – то има обща територия за действие, включваща системата на глобалните комуникации, своя глобална пазарна икономика, свой цивилизационен модел в лицето на западната цивилизация, своя форма на култура, съставено от транскултурни и хибридни практики. Това, което все още липсва на световното общество, обаче, е определена правна организация, висша инстанция, която да регулира световната икономика, политика и социален ред.

Бихме могли да заключим заедно с Морен, че „все още няма световно гражданско общество, както и съзнанието, че ние сме граждани на Земята, превърнала се в наша обща родина, все още е дисперсирано и в зародишен стадий. Накратко, глобализацията поставя основите на инфраструктурата на едно общество-свят, което е неспособна да издигне по-нататък. Разполагаме с основите, но не и със самата сграда. Имаме хардуеъра, но ни липсва софтуеъра¹⁸.