Същност, цели и задачи на християнската катехизация

Като най-подходящо средство за ефикасно обучение в християнското учение Църквата установява различни форми на катехизация. Чрез нея се преподават необходимите за реализиране на новия живот в Христа истини на тези, които искат да опознаят евангелското учение и да приемат спасителното кръщение. Голямото значение на катехизацията като средство за обучение и възпитание се дължи на факта, че тя има за свой източник божественото учение на самият Господ Иисус Христос, който е първият и най-висш християнски катехет, а Неговото евангелие - истинската катехеза.

В църковното съзнание е залегнал дълбоко педагогическият принцип, че никой не може да достигне святост, ако не бъде подпомогнат от духовно обучение, което, като даде знания за висшето добро – Бога, да предизвика висши чувства и да укрепи волята за реализиране на добри дела. Длъжността да бъдат посветени вярващите в тайните на небесното царство била наложена на светите апостоли от самия Господ Иисус Христос, Който ги изпратил да проповядват божественото учение в целия свят.¹ Светите отци и учители на Църквата, като наследници на апостолската традиция, положили изключителни педагогически усилия да преподадат на поколенията чистотата на божествените истини с ясното съзнание, че само чрез катехизическа активност се осветлява умът, задълбочава се разбирането и осмислянето истините на вярата, което от своя страна импулсира към позитивни дела и трансформира радикално личността на християнина в качествено нов човек, в образ (икона) Христова.

За да се реализира тази висша цел, установена от Спасителя, още в първите години на възникване на християнството Църквата започнала да осъществява с дълбока духовна отговорност своята учителна мисия в света. За църковни учители били поставени най-съвършените познавачи на Свещеното Писание и човешкия дух. Тяхна основна длъжност била да обучават и възпитават новоповярвалите в дух на Любов и Истина, както по отношение на Бога, така и към човека.

Огласителните слова (катехезите) били основно средство за провеждане на катехизация, чрез която се осъществявало предаването на живата църковна традиция. “Огласителната школа била мост, съединяващ Евангелието, проповядвано по пазарните площади и улици, с вътрешния живот на Църквата”².

Етимологически думата “катехеза” има дълбок смисъл, който ни насочва към спасителната мисия на въплътения Син Божий като Учител на вселената. Той ни е донесъл спасителното учение от горе, от небесния Баща, както демонстрират термините, които съставят думата: “κατά” - надолу, “ἠχέω” да отекне. И така, “κατηχείν” има смисъл на нещо, което отеква отгоре надолу, т.е. става дума за ехото създадено от божествения Логос в света, в човешкия дух и живот, в морала и в мисълта на всеки, приел Неговото учение.³ Самата дума произхожда от гръцкия глагол “κατηχέω”, основното значение на който било “оглашавам” или “съобщавам на широка аудитория”. По-тясното й значение, което получило разпространение в християнската практика е “уча” или “наставлявам”.⁴

1. 
   Същност на катехизацията.
   

Като основание за катехизация послужили думите на Иисус Христос, отправени към Неговите ученици: “Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Матей 28:19). Пример за апостолите в това дело бил Самият Христос, Който ги учил и готвил за приемане на Новия Завет с Бога чрез Своя живот, смърт и възкресение.

В началото на апостолския век, след Петдесетница, обръщането на хората към Христа често се извършвало мигновено посредством Светия Дух, но те трябвало да бъдат научени и как да живеят по християнски. Затова апостолите както лично, така и в своите послания наставлявали новообърнатите християни по пътя на живота с Христа.

Впоследствие това наставление започнало да приема по-организирани форми на обучение във вярата и започнало да се изгражда по определени принципи, наследени от апостолската традиция. Появили се различни катехизически (огласителни) школи, т.е. възникнал катехуменатът - организирана църковна институция за подготовка към кръщение и въцърковяване. Това е една от най-интересните и принципно важни прояви на богослужебна и пастирска дейност на Църквата през вековете. Богатата катехизическа традиция може да се счита за ярък пример за сериозното и отговорно отношение на християнската Църква към приемането в своето лоно на нови членове. Обръщайки се към света с проповед, тя не се ограничава само със свидетелството за спасение в Христа, а с течение на времето създава този особен период на “обучение”, когато желаещият да приеме кръщението се запознава с християнската вяра не само интелектуално, а и практически, като се учи преди всичко да живее по християнски. Църковният катехуменат получава особено развитие като най-значително и системно въвеждане в християнското вероучение и нравоучение, като истинско и методично религиозно обучение още през втори век във връзка с нуждата от по-къса (от 40 дни) или по-дълга (до 3 години) подготовка на кандидатите да приемат кръщение.⁶ Постепенно в катехумената се появяват и три отделни класа на преминаващите към християнската вяра, наречени “κατεχούμενοι”: едни, ̉ακροώμενοι, audientes, които само слушат Словото Божие, богослужението и обучението в основните истини на християнството; други, ψωτιζόμενοι, competentes, които от началото на поста още по-близко се подготвят за св. кръщение и са, като πιστεύοντες, обучавани да усвоят християнската вяра в субективен и обективен смисъл; и трети, вече новопокръстени или ψωτισθέντες, на които, както се вижда от 18-то до 22-ро мистагогическо поучение на св. Кирил Йерусалимски, се предлага заключително религиозно обучение върху получените тайнства и дълбоките тайни на вярата.

Думата κατηχέω⁷ отначало има смисъл на някакво поучение или съобщаване на някаква вест чрез устното слово. На основата на някои новозаветни текстове се създава впечатление, че целият старозаветен закон тогава се е разбирал като поучение, като катехеза⁸. За такова разбиране допринасят редица свидетелства от Новия Завет. Тук под поучение християните подразбират не просто поучение в някакви истини, а поучение в пътя Господен⁹ или целокупния живот Христов¹⁰. Това означава, че цялото съдържание на Новия Завет е разбирано като поучение, катехеза. От това разбиране през първите векове от историята на Църквата се развиват “два вида катехеза: поучение за оглашените, или поучение за тези, които се готвят за кръщение и мистагогична катехеза - поучение, което има за цел да въведе новопокръстените в по-дълбоките тайни на Христовата вяра и по-съвършените степени на живот в Христа”¹¹. Целта и на едната, и на другата е постепенното въвеждане в догматите на вярата и просвещаване със Словото Божие, чрез освобождаване на верните от лъжливите учения и пребиваването в заблуда, или, по думите на св. Климент Александрийски, целта на поучението е: верните да се “нахранят в Христа с духовна храна”.¹²

Основите, върху които се изгражда цялата църковна катехизация през вековете са :

а) признаване Боговдъхновеността на Свещеното Писание;

б) приемане на Свещеното Предание, идващо от апостолските времена и светите отци;

в) възприемане на Църквата като Тяло Христово, част от което е всеки неин член, а единствена глава - Господ Иисус Христос;

г) признаване на това, че център в живота на православния християнин е Евхаристията.

Ако бъде отхвърлено някое от тези основни положения, катехизацията престава да бъде православна. Затова и нейна основна задача е живото наставление в спасителното вероучение на Христовата Църква, чрез което повярвалите да се приобщят към нея със своя самостоятелен духовен живот и лично служение.

Катехизацията като педагогически процес, включващ християнското възпитание и обучение, не е резултат от постепенното усъвършенстване на педагогическите възгледи на предшестващите го епохи. Новозаветното възпитание е несъпоставимо с дохристиянските системи и възгледи, макар че в обзорите по история на културата и философията не са рядкост опитите за извеждането му от развитието на античната етическа традиция. То си поставя за задача да възпита в човека принципно нови духовни характеристики. Затова водещите методи и основа на възпитание в църковната катехизация са не разсъжденията на ума и съзерцанието на естетическия идеал, както е било в античното образование, нито тренировка на волята и навиците за етическо поведение, каквито лежали в основата на старозаветното възпитание, а единният порив към Господа, който събира в едно всички компоненти на човешка личност - разум, чувства, воля, съвест - “по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа” (1 Петр. 4:11).

Основното свойство на катехизацията в древната Църква е нейната органична връзка със светотайнствения и богослужебен живот. Най-добро свидетелство за това са катехезите на св. Кирил Йерусалимски, които представляват обяснение на Кръщението, Миропомазването и Евхаристията, както и тълкуване Символа на вярата в същия мистагогически контекст. Св. Амвросий Медиолански в своите катехези (“За тайните” и “За тайнствата в четири книги”) тълкува същите тайнства и Господнята молитва. Според митрополит Амфилохий Радович, “органичната връзка на древните катехези със светотайнственото и молитвено Предание на Църквата е продължение на апостолското отношение към поучението и способа на учене в Христа”. В защита на това свое твърдение той изтъква, че много фрагменти от апостолските послания, особено от посланията на св. апостол Павел, първоначално били богослужебни химни, преобразени след това в апостолско поучение. Ето защо, според него, “това възрастване на поучението от “закон на вярата”, и чрез вярата и молитвения опит във вкусване на Божиите дарове, го превръща в радостно свидетелство за Истината, видяна и преживяна. На това се дължи и неговата сила и убедителност.” ¹³

При извеждането и анализа на понятието за църковна катехеза се вижда нейната универсалност и литургична насоченост. Затова може да се каже, че това, което важи за древната катехеза, важи и за църковното поучение от всички векове, защото няма време, в което личността на търсещия Христа да не се нуждае от духовно наставление. Особено силно впечатление прави фактът на живата връзка на оглашението с богослужението. Литургията е единствен истински център в живота на общността от верни, за което свидетелстват не само древните катехези, но и цялата светоотеческа богословска мисъл.

2. 
   Цели и задачи на катехизацията.
   

Същевременно църковната катехизация акцентира върху абсолютната ценност и единственост на всяка човешка душа. Така с нова сила в процеса на възпитание зазвучава темата за човешката личност. Основна цел на тази личностна катехизация става “основано на Откровението съвършено и пълно знание, неразривно свързано с висок нравствен характер”.¹⁶

В контекста на тази личностно ориентирана катехизация, Кръщението се разглежда като влизане на човека в Светотроичната Тайна на спасението, като дар на осиновлението и предвкусването на Царството Божие. Тази истина е жизненоважна за църковния живот и затова същинската цел на катехизацията е да подготви вярващите за тяхното участие в този общ живот. В тази подготовка кръстеният е призван да влезе в евхаристийното събрание (синаксис - σιναξις¹⁷) и да намери своето уникално място, да вкуси от Царството Божие, да стане едно с Христа и сътелесник на другите около него.

Православната църква днес трябва ясно да определи своето място и функции в съвременния свят. В тази мисия една от Нейните най-важни задачи е осъществяването на катехизация и духовно просвещение – въцърковяване на възрастните. Катехизацията днес трябва творчески да отговори на предизвикателствата на съвременната култура. Да се създаде интерес в съвременния човек да опознае по-добре съдържанието на своята вяра, да му помогне да я разбере и да заживее в нея. Както отбелязва и прот. Ал. Шмеман¹⁸, “днес съществува реален разрив между православните идеали на Църквата - “съборността” на литургичния живот - и реалността.” Именно с помощта на катехизацията този разрив би могъл да бъде преодолян, а идеалът на литургичната съборност да се “вкуси”, да се изпита, да се изживее.

Главната цел на християнската катехизация е да даде на желаещите да приемат кръщение възможност в единение с църковната общност да придобият истинно и дълбоко обръщане и да достигнат зрелост във вярата. Катехизацията на въцърковяваните възрастни не е просто обучение, а цялостно християнско просвещение, което помага на приближаващия се към вярата човек да последва Христа. Катехизаторът е призван да съсредоточи цялото си внимание върху основните истини на вярата и евангелските ценности, за да формира в готвещите се за Кръщение фундамента на духовния живот, да им помогне да укрепнат във вярата, да ги подготви за всекидневния живот в единство с енорийската общност.

Както видяхме, св. Кирил Йерусалимски формулира основните й задачи в контекста на мистично-съборното разбиране на катехизацията. Това са задачи, които целят вътрешното, духовно трансформиране на катехумена, което да го направи способен да приеме спасителната благодат на Светия Дух в тайнството кръщение, а след това и в другите тайнства. Въцърковяването на духа е ограничен по време педагогически процес на въвеждане в Църквата, който има за крайна цел самостоятелното, свободно и отговорно изграждане на собствения духовен живот под ръководството на Църквата. Затова можем да сведем конкретните задачи на катехизацията днес до това да се помогне на съвременния християнин в:

1) приемането на Свещеното Писание и Свещеното Предание като ориентир в духовния живот;

2) формирането на християнски светоглед;

3) приобщаването към Църквата като Тяло Христово;

4) осъзнаването на Евхаристията като център на християнския живот и приобщаване към евхаристийния живот на енорийската общност;

6) осъществяването на личен духовен живот, придобиването на свое служение и осъзнаване степента на лична отговорност за Църквата.

Очакваните резултати от успешно проведената катехизация са придобиването на християнски светоглед и съзнателно влизане в живота на Църквата, участие в нейните Тайнства и преди всичко – в Евхаристията. Най-важен критерий на църковността е активния духовен и нравствен живот, молитвата и делата на любовта. ¹⁹

Катехизирането на възрастни днес, разбирано като дело на цялата енорийска общност, трябва да протича поетапно. Затова актуална задача на църковната катехизация е определянето й като поетапен процес. Въз основа на църковната катехизическа традиция могат да бъдат отделени четири препоръчителни периода:

1. Начален период, който да включва предварителна подготовка (еднократни беседи, енорийско консултиране и др.). Това е времето, в което се оформят възгледите на човека, дошъл в Църквата, за което му помага евангелизацията и така нареченият в някои съвременни практики на катехизация прекатехуменат; този период завършва с приемане в катехумената.

2. Втори период, който да започва с момента на встъпване в катехумената и да има продължителност, обусловена от конкретните пастирски съображения на катехизатора. Това е времето на преминаване през пълна катехизация.

3. Следващ период на оглашение, под което се разбира църковно-образователната дейност при подготовката за Кръщение. Този етап е по-малко продължителен, а провеждането му е най-добре да се осъществи съвместно с подготовката за Пасха. Това е времето на очистване и просветление.

4. Заключителен период, който да продължава през целия Пасхален период, и да бъде посветен на мистагогиката. Това е време на придобиване на новия опит от християнския живот.

По този път на катехизация желаещият да приеме кръщение ще преминава през три степени:

Така моделът на катехизация може да се представи схематично по следния начин:

Следователно от самото начало на християнството основната цел на катехизацията е общението с Бога, влизането в Църквата Божия и животът в нея. Кръщелният катехуменат е прообраз на всички останали типове катехизация. В неговия модел са заложени основните характеристики на катехизацията като литургико-педагогически процес, важни за по-нататъшното постоянно християнско формиране на кръстените:

• 
  динамизъм, интензивност, цялостност във възпитанието;
  
• 
  поетапност;
  
• 
  свързване на катехизацията с обредите, символите и знаците (особено библейските и литургическите);
  
• 
  връзка с енорията като църковна общност и евхаристойно събрание.