Същност на мотивацията за учене и програми за повишаването й в училище

Портфолио по Психология

Студент: Владислав Илиев , 3 курс, фак. Номер 12543
Преподавател: проф. дпсн Й. Янкулова

Юни 2021 г.

Курсова работа по Психология

Изготвил: Преподавател:

Юни 2021 г

Много преди психологията да се отдели като самостоятелна наука, тя присъства в разсъжденията на мислители. Изследователи свързват имената на източни и древногръцки философи с изследвания и мисли в посока на психологията, още преди новата ера. Това показва неразривната връзка между каквато и да е хуманитарна и психологическата посока на мислене (която разбира се също спада към хуманитарните). Задаването на основните параметри на науката през XIXв. предвещава много силното и развитие през XX. Именно тогава се реализират множество теоритични и емпирични проучвания, в голяма част от които обекта на изследване е мотивацията. Тя се явява изключително сложен процес и по причина на това се извеждат много различни теории в рамките на отделните основни течения в психологията.

Въпреки че процеса мотивация излиза от рамките на педагогическата психология, в тази курсова работа ще се концентрирам върху мотивацията за учене и възможността за повишаването й в училище. В целите на изследването влизат системното разглеждане на различните теории и по-общо, на различните течения в областта. За целта, като структоро-ориентиращ източник, съм използвал „Педагогическа психология“ на проф. Йоана Янкулова. Към целите спадат също и разглеждане на различни възможности за увеличаването на мотивацията в училище. Изследването е провокирано от наблюдение и самонаблюдение върху проблема за мотивацията и също така от положението на училищните институции и тяхната дейност. Продуктивният училищен период зависи най-много именно от мотивацията за учене. Това е основна предпоставка, без която дори и при наличие на много добри условия – социални и материални, нивото на ефективност през училищния период ще бъде ниско. Централното й място, като приоритет за училищната институция, налага концентрация на усилия именно в тази област. Реновирането на застарели училищни сгради и оборудването им с техника не увеличават ползата от училищното образование, а само комфорта на учениците. Разбира се добрите условия са напълно необходими за максимално развитие в училищния период, но те са именно средство. Средство, което след като бъде изпълнено, ще трябва да се концентрират усилия към реалните цели, стоящи пред институцията. "Овладявайки знанията на природата, за целите на човечеството, човекът се оказа заплетен в мрежата на тези знания и загуби разбиране за целта."(Фром, 2016). Мисълта на германския психолог и философ Ерих Фром се отнася за пътя, по който върви западната цивилизация през по-голямата част от XXв., но, до голяма степен, метафорично, това може да се каже и за училищните институции в България през последните десетилетия, особено в провинциалните райони, които концентрирайки се върху инфраструктурни подобрения изместиха акцента от реалния процес на учене и възпитаване.

Основните идеи, изразени в курсовата са две. В по-абстрактен план, мотивацията за учене, заедно с други идеи от ценностен характер, върху които няма да се обръща специално внимание тук, е основната цел, основният приоритет на училищната институция. Тя е универсален продукт, който получава ученикът. Знанията, колкото и да са важни, могат да се компенсират. Липсата на мотивация обаче е по-дълбок проблем с много по-трудно решение. Именно универсалните продукти, които училището може да осигури, трябва да са приоритет. В по-конкретен план, наличието на мотивация изобщо не е самоцел. Тъй като в следствие както на многобройните изследвания, така и на личния ни опит от наблюдения на хора и на нас самите, знаем, че мотивацията има прекалено много измерения и форми. Много от тях, даже повечето, е възможно да се отразят негативно на личността. Непродуктивност, липса на желание, депресивни състояния, отказ от развитие, неавтентичност и незадълбочено вникване в проблемите представляват само една част от отрицателните последици от неправилната мотивираност. Изграждането на мотивация сред учениците е ключов момент за продуктивно образование. Това от своя страна ще се отрази и на действията след този период. Продължаване на образованието или неговото спиране се предопределя в не малка степен точно от вече изградената мотивация. Разбира се трябва да се има предвид бурните процеси, през които преминават учениците и как те ще влияят на мотивацията. Точно както пушещите родители могат, чрез примера си, да подтикнат детето да пуши, но може също чрез примера си да го откажат, така процесите в образованието и възпитанието могат да не се движат в праволинейна посока. Това налага комплексен набор от инструменти, за да се предвиди траекторията на мотивацията при учениците.
Многобройните изследвания по въпроса за мотивацията могат да бъдат групирани по различни начини. Една от основните характеристики е бихевиористичният подход. Дълго време той е доминиращ в изследванията. При различните автори на изследванията се наблюдават различни термини и обяснителни механизми. Все пак могат да се откроят общи черти, на които бихевиористите наблягат - наградите и стремежа за избягване на наказания, подкреплението и даването на обратна оценка. Ще бъдат разгледани теориите на Хайнц Хекхаузен и Бъръс Скинър.
Според Хекхаузен два са структуроопределящите компоненти в човешкото поведение – асоциативен и мотивационен. Вторият е връзката между потребностите на индивида и външния свят. Той има каталитична функция. Асоциативния компонент на поведението от друга страна е свързан със силата на дразнителите и индивидуалната реакция на стимулацията. Насочеността на поведението определя крайните резултати като по този начин се постигат предварително поставените цели. (Хекхаузен, 1986, цитирано по Янкулова, 2016)

При Скинър има два вида поведение – реактивно и оперантно. Първият представлява реакция срещу стимул, в чиято основа има условно-рефлективни механизми описани от руския психолог Иван Павлов. Оперантното поведение е реакция на стимули, при която подкреплението има ключова роля. Именно от подкрепленията зависи крайния резултат. Децата които са били положително подкрепени в бъдеще има по-голяма възможност да повторят положителният краен резултат отколкото децата, които са били санкционирани. Цялостно Скинър обръща голямо внимание на подкрепленията и изгражда поведенчески модел, който е в пряка зависимост от тях. Те могат да бъдат позитивни и негативни. Позитивните представляват предлагане на различни награди, а негативните отстраняване на неприятни стимули. Позитивните водят до повторна проява в бъдещето на подкрепяното поведение.(Янкулова)

Като естествено продължение на критиката към бихевиоризма, в средата на XXв. се развива хуманистичната концепция за психологията, която загърбва ограниченията и започва по-прецизно изследване на всички нива на мотивацията. Индивидуалната свобода заедно със възможност за самоосъществяване и самоактуализация са фундаменти на тази концепция. Освен инстинктите и влиянието на обкръжението, това течение в психологията доразвива и други фактори, определящи поведението, а именно емоционални, интелектуални. Променя се акцента и се централизира идеята за личността и нейните потребности. Естествено след като се усложнява идеята за мотивацията, внасяйки нови фактори, дефиницията също ще се промени. „Изключително мощна вътрешна сила, която стимулира индивида да удовлетворява своите потребности и непрекъснато да се развива.“ (Янкулова,2016) Ейбрахам Маслоу, един от авангардните представители на хуманистичната теория за психологията, определя, че мотивацията е важна за задоволяване на потребности. Потребностите са подредени в йерархична структура, като задоволяването започва последователно отдолу нагоре. Последното ниво в тази структура заема самоусъвършенстването. То е качествено различно от другите. Неговото задоволяване е перманентно усилие, защото представлява развитие. Представлява строго бихевиористично усилие за развитие, но изживяно свободно, спонтанно и автентично. Лесно може да се установи истинността на тази теория анализирайки собствения си опит. Ако имаме физиологична нужда от храна или вода концентрацията и мотивацията за учене спада. Учениците няма как да съсредоточат енергията в провеждането на часа, ако не усещат средата сигурна и безопасна. Отношението към учениците е не по-малко важно. Стана ясно че различното отношение на учителя може да провокира различно ниво за мотивация.

През втората половина на XXв. развитието на изследванията за мотивацията продължават. В следствие и на „когнитивната революция“ се загърбва използването по този начин на термини като награди, наказания и подкрепления. Налага се използването на много по-комплексни термини, които да съобразят всички неизследвани компоненти на мотивацията до този момент.

Мотивационните теории се групират в четири категории, според интелектуално-научните традиции, към които спадат (По Янкулова) „1. Теории за очакванията за успеха и за възприятията за компетентност. 2. Теории относно индивидуалните основания за ангажиране с определена дейност. 3. Теории за очакванията и ценностите. 4. Теории за мотивационните и когнитивни процеси.“ (Eccles, 2002, цитирано по Янкулова,2016)

Във втората група мотивационни теории се включват тези за вътрешната и външната мотивация, теоретичните възгледи за интересите и целите и изследванията за т.нар.“преливаща мотивация“.

Атрибутивната теория, възгледите за очакванията и ценностите и теорията за собствената стойност се включват в третата група теории. Първата от тях е дело на американския психолог Бърнард Уайнър. „В атрибутивната теория мотивацията се интерпретира като набор от идеи, правила, хипотези, умозаключения, които хората правят относно причините за своето собствено и чуждото поведение“(Янкулова).

Четвъртата група теории касае разработките относно връзките между мотивацията и познанието. Изследва се регулацията на поведението на хората спрямо учебните цели. Друга посока за изследване е връзките между когнитивните стратегии и мотивацията.

Мотивацията заема много важно място за структурата на личността. Тя е жизнено необходима и затова подобрението и е приоритет за учебното изпълнение. Основен фактор за увеличаване на мотивацията е обратната връзка с индивида. Целта трябва да е узнаване дали постигнатите резултати са субективно значими за него. Ако отговорът е негативен, то мотивацията със сигурност ще намалее, което от своя страна показва връзката на мотивацията с постигането на предварително зададени резултати.

Мотивите, целите и поредица от операционни стъпки за планиране на действието, заедно с обратната връзка изграждат структурата на мотивацията за учене. Мотивите представляват индивидуалните желания, насочени към нови знания и стимулирани от удовлетворяващото участие в учебната дейност. Мотивите могат да подтикват към цялостно, всеобхватно изучаване на разглежданите проблеми. Другият фактор са целите. Те са имат широк диапазон на разновидност и са изключително важни за мотивацията. Основно за продуктивното и задоволяващо развитие е полагането на адекватни цели. Такива цели, които да бъдат достижими. Не прекалено ниски, за да бъде сигурно изпълнението им, но не и прекалено високи, за да бъде сигурно неизпълнението им. Постигането на зададените цели повишава мотивацията и удовлетворението. То също може и да подобрява качеството на мотивация.

Обратната връзка също е ключова за повишаването на мотивацията. Нейното значение остава постоянно голямо, но намалява от по-ранна възраст към по-зряла, по причина по-скоро на познавателната възможност на зрелия индивид да осъзнае качеството на обратната връзка и да я потърси навреме. Докато в по-ранна възраст учениците са неспособни да планират и оценяват обратната връзка и ролята на учителя ще бъде основна.

Повишаването на мотивацията за учениците е много сложен процес, който никога не бива завършен, по-причина на променящата се среда и различните поколения. Това налага адаптиране на възможните способи за мотивиране. При различните възрасти, мотивацията представлява различен процес. В по-ранна е допустимо използване на повече външна мотивация, която няма да се отрази негативно на учениците. С увеличаване на възрастта се налага намаляване на тежестта на външната и изграждане на вътрешна мотивация. Но този процес е много сложен и резултата, който ни е достъпен от личния ни опит, е смесен.
Вътрешна е мотивацията, която не се влияе от фактори извън индивида. Тази надобстоятелствена мотивираност дори не се ограничава до удоволствие от извършваното, в случая от ученето, защото удоволствието загатва все пак за известна ефимерност. Вътрешно мотивиран може да е човек посветен на кауза, но не такава с краткосрочна реализация, при която с реализирането мотивацията изчезва. Кауза, разбрана като мисията на човека. Това например може да е човек, посветил се на идеята да даде своя принос в развитието на образователната система. Това не е идея, която има определена реализация, а много сложен процес, в който човек присъства като парче от много големия пъзел на движещата се история. Мотивиран от усещането за смисъла на действията си, човекът може да не изпитва удоволствие по линия на интересност, може дори да изпитва откровена неприятност, но да го прави с несравнима вътрешна сигурност произлизаща от усещането за смисъл, усещането за дълг. Вътрешната мотивираност е понятие, което може да се мисли и извън рамките на психологията. Може да се мисли във философски или религиозен аспект. Разбира се, когато става въпрос за учениците, понятието вътрешна мотивираност се използва най-вече като изпитване на интерес и удоволствие от ученето, по причина на това, че целеполагане и посветеност от типа, който коментирах по-горе, са характерни за оформени като личности, зрели хора.

Има различни проучвания, по отношение на увеличаването на мотивацията в училище, на изследователи като Дейвид Макклиланд, Ричард Дечармс и Керал Еймс. Но необходимостта от осъвременяване, адаптиране към различните течения влияещи на учениците, а също съобразяване с конкретната култура, винаги остава налична. В съвременната обстановка, мотивацията като процес, ще оказва все по-силна роля и нуждата от концентрация на усилия върху нея, а не върху странични фактори, ще е все по-необходима. Ролята на съвременните социални мрежи и като цяло онлайн средата има пряка връзка с мотивацията и получавания ефект по-скоро не е положителен. От една страна наличието на много информация може да увеличи интереса на учениците към различни сфери. Но социалните мрежи са концентрирани върху не толкова продуктивни аспекти от човешкия живот, и създават у учениците цели, които са далеч от учебния процес. В най-добрия случай учебният процес е необходим за реализирането на тези новоизградени цели, а това поставя учебния процес в една изцияло външно мотивирана роля. Онлайн пространството обаче продължава да съдържа огромен потенциал и в двете насоки. То може както да намали до минимум вътрешната мотивация на учениците, така и да действа като патерица за тяхното израстване. Например, ако един ученик има желание да чете различна литература през лятната ваканция, то той има възможност безплатно да получи огромен набор от литература. Литература, която в други условия ще трябва да се закупува например. Извода е, че съвременните обстоятелства ни предлагат сериозно предизвикателство по отношение на изграждането на вътрешна мотивираност у учениците и опитите да за създаване на такава не трябва да приключват. Надеждата се състои в самия потенциал на новото време и обръщането на онлайн пространството в продуктивна посока.

Описание на реален казус от училищния живот