Състояние и тенденции в управлението на материални потоци, използващи технологията радиочестотно разпознаване

През последните години развитието на информационните и комуникационните системи налага развитието и въвеждането на нови технологии за управление на материалните потоци в ЛК. Приоритетно се акцентира на нови решения, универсални за управление на материалните потоци, през етапите на жизнения цикъл на всеки отделен продукт, предоставен от производителите на доставчици, разпространители, търговци и потребители.

Редица престижни изследвания на задгранични специалисти и експерти показват значително увеличаване въвеждането на нови разпознавателни технологии. Те предлагат големи възможности, преди всичко при проследимостта на материалните обекти, при управлението на производството и наличностите, за установяване на прозрачност на процесите в производството и съпътстващите го разходи. Този процес в литературните източници е посочен като създаване на електронен код на продуктите (ЕКП) - (electronic product code, EPC). За улесняване на обръщението на продуктите с него и на глобалната му разпространителна мрежа е наложително и стандартизиране на материалните обекти, единно за света.

Резултатите от анализите на посочените изследвания в тази област формират два основни фактора, от които зависи важността на системите за разпознаване на материалните потоци.

Като обобщение на горното може да се посочи, че разпознаването на всяко от нивата на продуктовата йерархия: снабдителна, производствена, транспортна, търговска, потребителска и логистична единица, се възприема като изключително полезна и се търси от все повече клиенти.

Целта на настоящия доклад е да представи основните задгранични и тези на ЕС тенденции на процеса внедряване и развитие на потенциалните предимства на РЧР за компаниите при управлението на складовите им стопанства.
1. Състояние на системата за радиочестотно разпознаване
Преди да се дадат основните постановки в доклада е необходимо накратко да се представи структурата и взаимовръзките на елементите, използващи радиочестотната технология. Тя се базира на радиочестотната връзка между излъчваната честотна лента от приспособленията за радиочестотно разпознаване (ПРЧР), намиращи се върху разпознаваните обекти под различни форми, и четящо устройство, което разпознава излъчваната информация от различните стоки, запаметява я и извършва автоматична комуникация с базата данни на сървъра с който се свързват санкционирано всички заинтересовани конфигурации.

В някои литературни източници ПРЧР се наричат още като идентификатори, таг, етикет, радио етикет, карта, транспондер и др.

Най-общият вид на пространственото разположение на елементите на система за РЧР е показана на фиг. 1.


Обекти

Информационна система



Приспособление за РЧР

Четец
Антена

Сървър

База данни

Приложения

Организация

Хардуер

Фиг. 1. Пространствено разположение на елементите на системата за РЧР

Четецът с антената е основният елемент в системата. Най-общия му вид е показан на фиг. 2.

Обектите са различните видове материални средства, върху които е залепен/вграден радиоелемент. Останалите елементи на системата са сървърът, базата данни и хардуерът, който може да бъде използван в различни направления на всяка една организация.

Предимствата на тази технология се обуславят от следните фактори: гъвкава, лесна и удобна за ползване, автоматично опериране, изключва намесата на субекта, намалява разходите за обслужване на поръчките, работи в реално време и различни среди, трудно се фалшифицира и осигурява висока сигурност на данните. Тя може да бъде само с четене, четене и запис, без да е необходим контакт или зрителна видимост.

Недостатъците са свързани главно с пространственото разположение на ПРЧР.



Фиг. 2. Най-общ вид на четец от РЧР система

В литературните източници, от края на петдесетте години на 20 век, се счита, че първоначално е започнало използването на баркод системата за разпознаване². При нея данните са свързани основно с обработване на материали, полуготова и готова продукция, които се регистрират в системи с различни кодове³. Тези системи са съвкупност от условни знаци (символи), които се наричат щрих-кодове. Различните автори използват и подобни названия като бар код, бар-код, щрих маркировка и др. В щрих-кода е въведена информация за най-важните характеристики на стоките. Това се прави с цел минимизиране на пространството за сметка на максимизиране на информацията, т.е. в един малък и кратък код се съдържа максимално количество информация за дадения продукт.

Първото използване на баркодовете било върху етикетите на железопътните вагони (края на 50-те години, инж. Давид Колинз, Пенсилвания), върху които има фотоелементи, които се прочитат с осветяване на номера им с прожектор. По-късно това използване се усъвършенства - записват се номерата не само с цифри, но и със специален код от червени и сини ивици, разположени на стените на вагона в правоъгълник до 0,5 м. По-късно, през 1968 г. Колинз заменил прожекторите с фокусиран лазерен лъч, което съкратило разхода на енергия. Така се постигнало намаление както на размера на маркировката, така и на размера на сканиращото устройство. Това начинание нямало търговски успех, докато не е използвано в автоматичните системи на супермаркетите. По същото време се разработват и други системи.

През 1948 г. Бернард Силвър и Норманд Уудленд (САЩ) започват да разработват система за автоматично четене на информацията за продукта по време на закупуването, по молба на председателя на хранителна верига от Филаделфия. Първата им система използва ултравиолетово мастило, но проблем се оказало избледняването му и високата стойност.

Следващото вдъхновение на Уудленд идва от Морзовата азбука и прави първия си баркод на плажа от пясък като удължава точките и тиретата в дълги и тесни линии. За да ги чете, той разработва технология, аналогична от тази на филмовата индустрия. В последствие решава, че системата ще работи по-добре, ако баркодът е напечатан в кръг, отколкото като линия, което позволило да бъде сканирано от всяка посока. На 7 октомври 1952 година системата на Силвър и Уудленд е патентована.

През 1973 г. е била създадена Американска баркод система, известна под името "Универсален продуктов код" (УПК) - (UPC, Universal Product Code), които е показан на Фиг. 3.

Разширяването на сферите на използване на щриховите кодове продължава и до сега.

През 1991 г. UCC и EAN подписват договор за установяването на пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране. Така се създава GS1 - глобална организация, чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. България е член на GS1 (ЕАN International) от края на 1991 г. Съгласно условията за членство в Международната асоциация EAN International, страните се представляват от неправителствени, нестопански асоциации, представляващи интересите на производители и търговци. Официален представител на България в GS1 e Българската Търговско-Промишлена Палата (БТПП). Дейностите по въвеждане, развитие и контролпо приложението на стандартите GS1 на национално ниво се изпълняват от GS1 България, преди EAН България – вече със статут на Съвет към БТПП.

В днешно време съществува голямо многообразие от баркод стандарти, като всеки има определено предназначение и се използва само за цели, за които е подходящ.

Успоредно с развитието на щрих кодовете започва да се развива и технологията за РЧР. Корените на тази технология могат да бъдат проследени от Втората световна война, когато за нуждите на армията е необходимо разпознаване на собствените самолети сред вражеските. Системата за разпознаване “приятел или враг” изисквала монтиране на приемник/предавател на собствените ВВС, които подавали подходящ сигнал, показващ тяхната принадлежност. Този метод се ползва и сега.

Развитието на радарните⁵ и радиочестотни комуникационни системи продължило през 1950 и 1960 г. Учени от Европа, САЩ и Япония изследвали и показали теоретично как тази технология ще се използва за разпознаване на отдалечени обекти. Компаниите първоначално са използвали радиовълните в охранителните системи на пазара, за да определят дали дадена стока е платена или не (EAS, Електронно наблюдение на артикули).

Марио Кардуло (Mario W. Cardullo) претендира за първия патент за активно ПРЧР с презаписваща памет на 23 януари 1973 г. Същата година, Чарлис Уолтън (Charles Walton), Калифорнийски предприемач, получава първият патент за пасивно ПРЧР, което отговаря, включва и/или изключва определена верига от данни, в случая отваря врата без ключ. Вграденият в ПРЧР транспондер предава сигнал на четящо устройство, което се намира в близост до врата. Когато четецът открие валиден идентификационен номер, който е записан на ПРЧР, отключва вратата.

През 1970 г. Националната лаборатория на САЩ Los Alamos поискали от Енергийното министерство да развият система за проследяване на ядрени материали. Група учени предложили концепция за поставяне на ПРЧР в камион и четящи устройства, монтирани на вратите.

По молба на Земеделското министерство, Los Alamos разработили и пасивни радиочестотни приспособления за следене на животни (крави), в чиято памет да се съхранява информация относно болести, дозировка на хормони и лекарства и др. Los Alamos представили пасивна радиочестотна система, използваща ултрависоки радиочестотни вълни (УРВ). Устройството получава енергия от четеца и обикновено отразява модулирания сигнал, използващ метод, познат като Backscatter (от Back-обратно, scatter-разсейване). След неуспешните опити с бар кодове, железниците се обърнали към РЧР технологията, тъй като пластините позволявали четене на по-голямо разстояние и при всякакви климатични условия, особено на слънчева светлина, която предизвикваше основните проблеми при визуалните светлинни системи като тези с бар кодове.

По-късно компаниите разработват нискочестотни (LF-125kHz) системи с участието на по-малки ПРЧР. Когато са капсулирани в стъкло, могат да се използват за инжектиране подкожно при животни (крави), а когато са в карти за контрол на достъпа до сгради. Тази система все още се използва и днес. С течение на времето, фирмите комерсиализирали 125kHz системи и се отместват по радиочестотния спектър към високите честоти (13,56 МHz), които са нерегламентирани и неизползваеми в повечето части на света. Високите честоти предлагат по-голям обхват и по-бърза скорост за пренос на данни. Днес тези системи се използват за контрол на достъпа в платежни системи (Mobile Speedpass) и безконтактни смарт карти. Също така се използват срещу кражба на автомобили. Четец в кормилната уредба чете пасивното ПРЧР, намиращ се в пластмасов корпус около ключа. Ако четецът, програмиран да търси идентификационен номер, не го получи – колата не се стартира.

В началото на 1990 г. инженери от IBM разработват и патентоват ултрависоката честота (УВЧ) - (UHF). Тя предлага по-дълъг обхват на четене (до около 6 m при добри условия) и по-бърз трансфер на данни. Когато имат финансови затруднения през средата на 1990 г., IBM продават патента на Intermec, доставчик на баркод системи. Системите на Intermec са инсталирани в многобройни приложения, от склад за следене на активи до приложения в земеделието. Но по това време технологията е скъпа, дължащо се на ниския обем от продажби и липса на открити международни стандарти.

UHF получава тласък през 1999 г., когато UCC, EAN International, Procter&Gamble и Gillette, финансират основаването на Auto-ID център в Масачузетския технологичен институт. Двама преподаватели от там, Дейвид Брок (David Brock) и Санджай Сарма (Sanjay Sarma), са изследвали възможността от въвеждане на евтини ПРЧР за всички произведени продукти, следени по веригата на доставки. Идеята им била да се сложи само сериен номер на ПРЧР, за да се намали цената им, а данните да се съхраняват в база данни, достъпна през интернет. Преди това предложение, ПРЧР са били мобилна база данни, която поддържа информация за продукта или контейнера, както и пътува заедно с тях. Сарма и Брок променят радиочестотното разпознаване като мрежова технология, свързвайки обектите с интернет чрез ПРЧР. За бизнеса това е важна промяна, защото сега производителят може автоматично да разреши на бизнес партньора си да знае кога превозът е напуснал производствения участък или склад, и търговецът на дребно може автоматично да разреши на производителя да знае кога стоките пристигат.

В края на 90-те години радиочестотната технология, под ръководството на EAN International и UCC, преминават към нов етап на развитие – намаляване структурата, размерите и разходите. По това време EAN International и UCC оглавиха разработването на глобални стандарти за РЧР с цел улесняване на глобалната търговия чрез проследяване движението на стоките по целия свят. Задачата на проекта на EAN/UCC за глобална пластина (Global TAG,GTAG) e да се постигнат стандарти за РЧР, които ще позволят пластините да се ползват за стоки при източника, т.е. от производителя и те да се четат във всяка държава, във всеки подотрасъл на промишлеността и при всяко приложение.

Това следва да се постига без производителят на стоките да знае предварително географската дестинация на стоките, или за приложенията, за които организациите по-нататък по веригата за доставки ще ползват данните от пластините.

Днес повечето малки и средни фирми лесно могат да си позволят баркод решение, с което могат да проследят и управляват наличностите в реално време, да подобрят точността и ефективността при извършване на бизнес процесите. Радиочестотната технологията се появява в отговор на необходимостта от следващо поколение баркодове.

С появата и ограниченото приложение на РЧР през края на 80-те години на миналия век, сега то се развива интензивно. Основна причина за това е необходимостта от бърз и ефективен контрол на преминаването на стоки през митници, входове и изходи на складове и магазини, технологични етапи в производствени предприятия и установяване на тяхната наличност, съчетани с определяне на основните им характеристики.

Проблемът за този период на въвеждане в практиката на логистиката е повече от организационна гледна точка, т. е. липсата на единна световна стандартизация и по-малък от техническа гледна точка.

С развитието на електронния код на продуктите(ЕКП) (electronic product code- EPC) и на глобалната мрежа на ЕКП се създава предпоставка за стандартизирано разпознаване на обекти, единна за света. Съответната информация на тези обекти може да се извика в реално време чрез интернет по цялата верига за създаване на добавена стойност. Много експерти вярват, че комбинацията от РЧР и ЕКП имат потенциал да трансформират свързващите връзки, в резултата на което се установява практиката - без по­вече инвентарни сметки, без повече липсващи и изпуснати корабни пратки. От друга страна тази практика е много по-добра от естествените връзки, къ­дето компаниите си позволяват да задържат буферен запас и строят складове.

Според вътрешно изследване на катедрата „Транспортна техника, материални потоци, логистика” в Техническия университет в Мюнхен от 2006г.⁶ в областта на високата честота (high frequency - HF, 13,56 MHz) съотношението в използването й към УВЧ - (UHF- Ultra High Frequency) e 40%:30%. В сравнение с предишните години се наблюдава явна тенденция към УВЧ. Това зависи не само от големите подобрения на транспондерите с оглед на тяхната съвместимост с течности и метали, но и от големия радиус на действие и по-високата интензивност на данните, които са от решаващо значение особено при автоматизацията.

На входа и на изхода на движението на стоките РЧР поема автоматично осчетоводяването на стоките, т.е. същинското им разпознаване. В склада РЧР се използва за определяне позициите на транспортните средства, които работят вътре. Високоповдигачът осъществява проследяването с помощта на информационен носител на пода на склада и четящо устройство на долната част на транспортното средство. Ако той е снабден със съответния хардуер, палетите или контейнерите, които имат ПРЧР, могат да се разпознаят от високоповдигача и в комбинация с височинните сензори да се свържат с мястото в склада за повдигане на товара на вилиците.

В логистиката съществуват многобройни други приложения на РЧР технологията, които използват нейните възможности, като например управлението на материалните потоци в автомобилостроенето.

В пилотен проект Volkswagen е тествал РЧР техниката чрез доставка на покриви и пластмасови резервоари в контейнери, снабдени с радиоетикети, т. нар. ПРЧР. Според Марк Венцел⁷ „става излишно на стоките да се сканират баркодове, с което 80% от цялата ръчна работа отпада“.

Изследователите на пазара потвърждават становището: Deutsche Bank Research⁸ прогнозира, че пазарът на техника за РЧР – въпреки кризата – ще нараства годишно до 2016 г. с 19%.

Управляваната с РЧР верига на доставки във Volkswagen започва от производителя на стъклени покриви: преди неговият тежкотоварен автомобил да тръгне за Волфсбург, работникът със своето ръчно сканиращо РЧР устройство сканира съответните ПРЧР на транспортния контейнер (10 до 12 покрива), като същевременно авизото за доставка се изпраща до Volkswagen посредством електронна връзка. В склад 55 във Волфсбург четящи устройства, монтирани на повдигачите, автоматично регистрират четирите контейнера на вилиците и по радиото предават информацията на системата за автоматично осчетоводяване на стоките. С внедряването на РЧР от Volkswagen могат да следят точно на кое място в процеса на обработка на стоката се намира всеки повдигач и отпадат доста от работните процеси: носенето на съпроводителните документи за стоката, пристигащи в контейнера, до управляващия компютър в склада, проверка дали доставката е правилна, отчитане на нови документи и връщането им обратно на повдигача.

По пътя на въвеждането на нови ПРЧР се появяват и някои препятствия. Едно от тях е разполагането на ПРЧР. Това особено се отнася за контейнерите, върху които те трябва да се поставят обезателно обърнати към четящото устройство. Радиолъчите трябва да се четат „иззад ъгъла”. Решение е намерила фирмата Intermec, производител на хардуер, която изменя ПРЧР и четящите устройства, така че обменът на данни да функционира безпроблемно.

Друго препятствие е т. нар. погрешно четене (false positive read), при което сканиращото устройство на повдигача регистрира по погрешка и други ПРЧР наоколо. Според експерта от IBM, Риндле, и др. фирми, проблемът не може да се реши само чисто физически, а е необходимо да се променят хардуерът, междинните продукти (middleware) и самите процеси. Разработен е специален софтуер, който наблюдава колко силни са отделните радиосигнали и така се определя кои ПРЧР, т.е. контейнери, фактически се намират на повдигача и кои са извън диапазона на четящото устройство.

Конкуренцията на Volkswagen също работи в тази област. Ford тества използването на РЧР в самото производство. Например: постелките за моделите Fiesta и Fusion се доставят в метални контейнери със специално разработени ПРЧР, които се разчитат директно при разтоварването и излъчват постоянен сериен номер. Преди въвеждането на РЧР работниците са регистрирали пристигащата стока след разтоварването с баркод-сканиращо устройство – за разлика от Volkswagen, Ford използват стационарни сканиращи устройства (bulk reading) на рампата, които могат да регистрират до 20 ПРЧР едновременно на разстояние от 6 до 7 м с точност на четене почти 100%.

Както Vokswagen, и Ford в дългосрочна перспектива предвиждат, че голяма част от доставчиците ще използват многофункционални контейнери, снабдени с ПРЧР. Проектантите смятат, че е възможно особено скъпите отделни части - като въздушни възглавници или спирачки - в бъдеще да имат индивидуален чип (Item Level).

Следващото препятствие е все още липсата на норми и стандарти. Съществуващите сега стандарти като ЕРС Global или VDA не се отнасят за всички приложения на РЧР, за всеки отделен случай ще бъдат необходими съответни изменения, защото липсва РЧР пакет за всички области на приложение.

„Доставчиците си задават въпроса: А какво ще спечеля аз?" - казва Хенри Бартел, технически директор на ЕРС global, неп­равителствената организация, която стои зад ЕРС стандарта за ПРЧР. Мрежата на търговията на едро на Wall-Mart през юли 2003 г. е задължила около сто от най-големите си доставчици към януари 2005 г. да снабдят с ПРЧР всички свои палети, картонени кутии и отделни стоки, които носят особено голяма печалба.

„Все по-малко места ще остават, където да може да се скрие някой от тази технология" - казва Лайл Гинсбърг, специа­лист по РЧР в Accenture. Той твърди, че доставчиците, които са засегнати от тези нововъведения, често правят грешката да гледат на РЧР като въпрос на съвместимост и отговаряне на изискванията. Разглеждайки разноските по РЧР като неизбежни разходи, въвеждат само най-необходимото оборудване, колкото да отговорят на минималните изисквания на клиента. Най-често се практикува както го наричат „плясваш и пра­щаш" - слагат се ПРЧР върху сандъците и палетите точно преди продуктът да напусне разпространителския център на доставчика.

Това е подходът на „бързото решение", но той не носи на доставчика никакви облаги, понеже операцията „плясваш и пра­щаш" е допълнителен процес, който няма никаква връзка с досе­гашната верига за доставки на доставчика. „Плясването на едно ПРЧР върху кутията по никакъв начин не помага на доставчика" - казва Майкъл Уити, анализатор към Manufacturing Insights, поделение на изследователската група IDC.

Много от доставчиците на Wall-Mart използват „плясваш и пращаш", а много от тях са наели и външни логистични компа­нии, които да се занимават с тази дейност.

Дъглас Чейни, изпълнителен директор на DCLogistics, твърди, че компанията е направила сериозни инвестиции в най-новите технологии, включително нова съвместима РЧР версия на своя софтуер за управление на склад, доставен от SSAGlobal, американският производител на корпоративен софтуер.

„Ако искате да създадете една система на доставки, която се ръководи действително от търсенето, трябва РЧР да се ин­тегрира напълно в бизнес процесите и търговските системи", казва Клаус Хайнрих, експерт по вериги за доставки в немския софтуерен гигант SAP. РЧР решението на SAP позволява на фирмите да започнат с „плясваш и пращаш", а след това постепенно да се развият до пълна интеграция на РЧР в основните им ИТ системи.

„Не може просто да инсталираш РЧР и да се надяваш, че ще работи добре. Трябва да установиш къде точно да слагаш ПРЧР върху пакетите, както и какъв четец да използваш" - казва Ерик Нилсон, главен директор в SSAGlobal, чийто списък с клиенти включва много доставчици от производствения и хранителния отрасли.

От Hewlett-Packard използват РЧР във всяка една от производствените си инсталации по света, последната от които е в Китай. „Отне ни известно време докато постигнем четимост от 95%, но тогава открихме какъв е трикът" - казва Ян Робъртсън, световен директор на РЧР програмата на HP. Hewlett Packard са от големите доставчици на Wall-Mart, но той подчертава, че ин­тересът на компанията към РЧР не се дължи на нареждането на Wall-Mart. „Когато преди три години започнахме да работим с РЧР в собствената си верига за доставки, нямахме никаква представа какво ще желаят от Wall-Mart", твърди Ян Робъртсън.

За разлика от много производители, на които им е трудно да видят бизнес аргументи в полза на РЧР, от HP твърдят, че технологията вече дава големи предимства. Напри­мер, намалява времето, което е необходимо за зареждане на цял палет с HP принтери, от 90 на 11 сек. - „Това е наистина револю­ционна технология" - казва той.

В Германия, от Metro твърдят, че посредством употребата на РЧР са успели да скъсят времето, за което до тях достигат доставки от около 20 от общо хилядата им доставчици. Подобрения има също и в отчитането на рафтовата наличност на техните продукти.

От ECREurope, търговска съсловна организация, която се занимава с ефикасността на веригите за доставки, откриват в едно неотдавнашно проучване, че само 9% от големите европейски търговски вериги изобщо разглеждат възможностите на РЧР. Въпреки че първоначалните опити на гиганти като Tesco, Metro и Carrefour определено дават тласък на РЧР, тук все още не става въпрос за революцията в търговския отрасъл, която следваше да се очаква. Това се дължи и на факта, че съществуващите бизнес процеси трябва да бъдат в перфектна форма, преди търговците да помислят да инвестират в РЧР.

Wynnе е първото казино в света, в което всички игрални чипове са пригодени към РЧР технологията. Пред обществеността казиното признава, че РЧР чиповете са разрешение на един единствен проблем - казиното може да установи почти мигновено дали всички чипове в игра на дадена маса са истински. „От гледна точка на сигурността, това ще бъде голямо пре­димство за нас" - твърди Рик Доптис, вицепрезидент за настол­ните игри в Wynn. Фалшивите чипове са малък, но все по-растящ проблем за казината. Понеже РЧР чиповете предоставят на казината по-точно средство за изчисляване на това колко харчи даден играч, те имат възможност да настроят по-точно своите програми за ло­ялност и да възнаграждават с подаръци и безплатни нощувки само онези, които харчат повече.

GE са открили "умна кутия", която да следи придвижването на морските контейнери. При навлизането им на летища, сензорите се активират, когато контейнерите се отворят. Тази технология (Smart Box) е най-важна за продуктите от Ки­тай, според А. Сайт - вицeпрезидент на германска софту­ерна компания, който казва: “В Китай има много интерес към РЧР, който наистина ни изненада". Този интерес е породен от връзката на китайското производство със западните купувачи, по-известни като Wall-Mart, чийто акции са повече от 10% от целия амери­кански внос от Китай.

Съществува мнение, че технологията за РЧР се намесва в личния живот на купувача. И по този въпрос намеренията на всеки участник за внедряване на новата технология остават неясни. Решението на този проблем е в де­зактивирането на радиочипа при излизането на купувача от магазина или използ­ването му единствено във вътрешната логистична мрежа, както практикува бри­танската мрежа Marcs&Spenser.

В продължение на месец Marcs&Spenser тества технологията РЧР в своите магазини с цел оптимизиране на запасите. Съобразявайки се с препоръките на обществото за защита правата на потребителите в частта за осигуряване безопасността на потребителите, радиочипът не е вграден в стоката, а разположен на ПРЧР с цената. Всеки радиочип има свой идентификационен номер и съответната информация (цвят, размер, модел и др.) е включена в базата данни.

Английската компания Sainsbury's Supermarkets, която има мрежа от 381 супер­маркети, взема решение за електронна маркировка на стоките. Използва се тех­нологията на радиочестотното разпознаване CheckpointSystems (Harlow, UK). Дезактивиращите устройства на чиповете са разполо­жени при касиера. Стандартните скенери на щрих-кода 2010 серия Scantech (Хо­ландия) по специален начин са дообработени и дават възможност, вместо тради­ционните две последователни операции на прочитане на кода на стоките с последващо снемане на защитата, да се изпълни една операция, обединяваща споменатите две. Системата е доказала своята ефективност. Първо, маркират се стоки от рискова група (най-атрактивни за кражба), а също и стоки от скъпите секции на магазина. Маркираните и немаркирани стоки не се отличават по външен вид. Използването на посочената схема съкращава времето на работа на касиера и общото количество на контролно оборудване в търговската зала. Предвидено е всички стоки, продавани в магазина, да минат на ПРЧР.

Внедряването и използването на технологията РЧР в България е все още в ранен стадии на развитие. Пример за успешна миграция от баркод към радиочестотно разпознаване е внедрената в библиотеката на Нов Български Университет РЧР система за управление на библиотечните фондове и обслужване на читатели, която функционира от началото на академичната 2010/2011г.

Анализът на съществуващото баркод разпознаване, използвано в библиотеката, определя редица проблеми, по-съществени, от които са:

• 
  ниска издръжливост на читателските карти с баркод, имайки предвид средната продължителност на следването (5 год.), и лесно фалшифициране;
  
• 
  допускане на технически грешки при поставянето на баркод в документите на потребителите;
  
• 
  висока интензивност на движение на библиотечните ресурси, снабдени с баркод, с което се затруднява проследимостта им и се увеличава вероятността за грешки в прочитането на баркода от четци;
  
• 
  провеждането на пълна или частична инвентаризация винаги е проблемно. Съществуват и други проблеми, които не са разгледани в настоящия доклад.
  

Постигнатите резултати от използването на технологията са:

• 
  бърза регистрация и издаване на читателски карти, които отварят вратата на библиотеката без намесата на охранител;
  
• 
  висока издръжливост и дълъг живот на пластмасовите карти с РЧР чип;
  
• 
  висока скорост на обслужване при заемане и връщане на документи;
  
• 
  висока степен на точност при прочитане на информацията от РЧР чипа в библиотечната система;
  
• 
  улесняване и съкращаване на времето за провеждане на инвентаризация чрез използване на мобилно устройство;
  
• 
  използване на мобилно устройство за подреждане на фондовете и откриване на разместени документи;
  
• 
  реакция със звуков и светлинен сигнал на електромагнитната вратата за охрана само при нерегламентирано изнасяне на библиотечен документ;
  
• 
  осигурен достъп до бази данни от домашен компютър, като през 2009 г. са регистрирани 4 065 посещения, които през 2010 г. достигат до 47 896;
  

2. Бъдещи тенденции и предизвикателства при въвеждането на технологията РЧР в логистиката на българските фирми

Досегашното използване на РЧР в логистиката е характерно и служи като основа за бъдещето развитие, при което ще се обръща повече внимание на крайните клиенти. Готовността за доставка ще се повишава. В областта на разработването на транспондери най-важното в миналото е била работата с металите и течностите. Тема на бъдещето е разработването на полимерни чипове. Граница за това е реализираната честота в процеса на отпечатването, която е във ВЧ област (13,56 MНz). Важна роля има и разработката през следващите години на капацитета на паметта и нейното сегментиране. Наблюдават се главно две тенденции. Докато, от една страна, се обръща внимание предимно на разходите за транспондери, от друга, се наблюдава разширяване на използването на интелигентни ПРЧР със сензори.

В бъдеще в контекста на мощността на РЧР технологията е подобряването на скоростта на пренасянето, както и въвеждането на второто поколение ЕКП във ВЧ областта и по-нататъшното вграждане на ЕКП в глобалната мрежа по посока на интернетните специализирани програмни системи.

Тенденция в производството е създаването на универсални четящи устройства, които да могат да четат ПРЧР, произведени от различни доставчици за различни технологии и функциониращи на различни честоти, както и по-тясната интеграция на системите за проследяване на активите в реално време с РЧР-базирани системи за управление, което ще доведе подобряване на производителността и ускоряване на бизнес процесите.

Голямо предизвикателство е използването на РЧР в отворените системи - управлението на веригите на доставки. Повечето фирми досега са доста резервирани към общото използване на данни във веригата за добавена стойност. Забелязва се оптимизиране на тези възможности. Бъдещите решения трябва да взимат под внимание не само специфичното използване, но и възможностите, които се предлагат за решаване на проблемите при преодоляване в реално време на потока от данни за интегриране на различни честоти и транспондери.

За да стане по-атрактивен пазарът на РЧР за потенциалните си клиенти, трябва да се гарантира интегративността на различните решения. Целта е, доколкото е възможно, да се стандартизират различните РЧР решения и IT системи на фирмите.

От направените констатации по резултатите от изследване на процеса развитие, усъвършенстване и въвеждане на РЧР в логистиката могат да се направят следните изводи:

1. 
   Необходимо е организациите да извършат изследване на начините за оптимизиране на собствените си вериги за доставки и вътрешните бизнес процеси с участието на РЧР, като подчертават ползите си и възможните начини за цялостно универсализирано с останалите фирми приложение.
   
2. 
   Пълна проследяемост във веригата на доставки се постига чрез разпознаване на всяка логистична единица с помощта на система за разпознаване.
   
3. 
   Приложението на радиочестотното разпознаване в складовите стопанства спомага за оптимизиране времето за обработка на стоките и намаляване на загубите в наличностите, като същевременно вероятността от случайни грешки е сведена до минимум, намаляване на разходите за труд и значително намаляване на персонала.
   
4. 
   Основен проблем е договарянето на универсални глобални стандарти при производството и употребата на различните типове ПРЧР и четящи устройства.
   

1. 
   Stefansson G. and B. Tilanus, (2001), “Tracking and tracing: principles andpractice”, International Journal of Services Technology and Management, Vol.2., Nos. ¾, pp. 187.
   
2. 
   Heinrich Claus, RFID and Beyond: growing your business through real world awareness, Wiley Publishing, Inc., 2005.
   
3. 
   Великова Р., сп. Логистика: 10 идеи променят света на логистиката, бр. 6, БТП, 2010.
   
4. 
   Великова Р., сп. Логистика: Производители на автомобили залагат на РФИД, бр. 8, БТП, 2009.
   
5. 
   Великова Р., сп. Логистика: Технологии, използвани в логистиката на XXI век, бр. 9, БТП, 2009.
   
6. 
   Кръстева Н., Дистрибуционна политика, Авангард Прима София, 2009
   
7. 
   Логистика: Електронен код на продукта, бр. 3, БТП, 2010
   
8. 
   Allgemeine EAN UCC Spezifikationen, Juli 2003 – Version 4.1, © Copyright 1999-2003 CCG (Deutschland), EAN-Austria und EAN (Schweiz).
   
9. 
   Battezzati, L. & J.-L. Hygounet, RFId Identificazione automtica eradiofrequenza Tecnologie e applicazioni, Hoepli, 2003.
   
10. 
    Buonanno, G., Astuti, S. & F. Pigni, An evaulation framework for RFId adoption, 2004.
    
11. 
    Davenport, T. H. & J. E. Short, The New Industrial Engineering:Information Technology and Business Process Redesign, SloanManagement Review, 1990.
    
12. 
    Gebauer, J. & P. Buxmann, Assessing The Value OfInterorganizational Systems To Support Business Transactions.International Journal of Electronic Commerce.
    
13. 
    M. R., How Do Suppliers Benefit from InformationTechnology Use in Supply Chain Relationships?, MIS Quarterly, 2004.
    
14. 
    EPCglobal®, EPCTM Tag Data Standards Version 1.1 Rev.1.24, 1.April.2004,
    http://www.epcglobalinc.com/standards_technology/EPCTagDataSpecification11rev124.pdf.
    
15. 
    European RFID Platform, http://www.rfid-in-action.eu/public/.