Състояние на почвените ресурси и почвите
Изтегляне 289.68 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ В БЪЛГАРИЯ П
- Таблица 1 Статистически данни за измерените съдържания на биогенни елементи, 2004- 2008 г.
- Фиг. 1 Разпределение на биогенните елементи/ органично вещество по степен на запасеност, 2004- 2008 г.
- Таблица 2 Статистически данни за измерените съдържания на тежки метали и металоиди, 2004- 2008 г.
- Статистическа стойност pH Cu, mg/kg Zn, mg/kg
- As, mg/kg Hg, mg/kg
- І дълбочина- повърхностен слой
- ІІ дълбочина- подповърхностен слой
- Фиг.2 Тенденции в развитието на ветровата ерозия
- Фиг.3 Вкисляване на почвите в Р България, 2008 г.*
- РИОСВ ОБЕКТ рН Al V3%
- ЗАСОЛЯВАНЕ и алкализация НА ПОЧВИТЕ
- Фиг.4 Степен на засоляване, 2006 -2008 г.
- Предприети мерки и програми за опазване на почвите
| СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВЕНИТЕ РЕСУРСИ И ПОЧВИТЕ
Почвата, като компонент на околната среда е незаменим, ограничен и практически невъзстановим природен ресурс, което налага опазването му от вредни въздействия и унищожаване, както и неговото опазване устойчиво ползване. Най-разпространените форми на увреждане на почвите са химическото замърсяване с тежки метали, различни форми на деградационни процеси като ерозия, вкисляване и засоляване. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ В БЪЛГАРИЯ  Почвите в страната са в добро екологично състояние, както по отношение на запасеност с биогенни елементи/ органично вещество, така и по отношение замърсяване с тежки метали и металоиди. Няма регистрирани почвени замърсявания с устойчиви органични замърсители.
Оценка състоянието на почвите се извършва в рамките на Националната система за мониторинг на почви, въз основа на мрежа 16х16 km, в която се извършват проучвания в 407 пункта, чрез наблюдения на набор от показатели - тежки метали, устойчиви органични замърсители, въглерод, азот и фосфор. Изборът на показатели позволява да се извърши оценка на състоянието на почвите. Периодичността на наблюдение е 5 години. Мрежата е изградена през 2004 г., а за първа базова година се приема 2005 г., през 2010 г. предстои следващия пълен цикъл на наблюдение. Допълнително, с цел валидиране на получените данни, ежегодно се наблюдават състоянието на почвите в ¼ от общия брой пунктове. Извършените наблюдения в периода 2004-2008 г. позволяват да се направи заключение, че почвите в страната са в добро екологично състояние, както по отношение на запасеност1 с биогенни елементи/органично вещество, така и по отношение замърсяване с тежки метали и металоиди. Стойностите на медианата са изцяло над приетите стойности за средна запасеност2 и под регламентираните максимално допустими концентрации (табл. 1-2, фиг. 1). Регистрирани са превишения на максимално допустимите концентрации (МДК)3 едва в 4,4% от общия брой пунктове (18броя). Няма превишения на МДК за живак. Таблица 1 Статистически данни за измерените съдържания на биогенни елементи, 2004- 2008 г.
Източник: ИАОС, Национална система за мониторинг на почви 2004-2008 г. 1- обработваеми земи 2- пасища и ливади Фиг. 1 Разпределение на биогенните елементи/ органично вещество по степен на запасеност, 2004- 2008 г. 
Източник: ИАОС, Национална система за мониторинг на почви 2004-2008 г. * Данните са за повърхностен слой, обработваеми земи и пасища Таблица 2 Статистически данни за измерените съдържания на тежки метали и металоиди, 2004- 2008 г.
Източник: ИАОС, Национална система за мониторинг на почви 2005-2008 г. 1-обработваеми земи 2-пасища и ливади Няма регистрирани почвени замърсявания с устойчиви органични замърсители. Измерените съдържания в периода 2004- 2008 г. са в пъти по- ниски от пределно допустимите концентрации (над 80% от измерените стойности са под границата на откриване на метода). Провежданият контрол при използването на продукти за растителна защита, включително и по отношение на реда за одобряване на нови продукти, е нормативно регулиран и на този етап не представлява източник за трайни замърсявания на почвите. Във връзка с наличието на складове със залежали и/ или забранени продукти за растителна защита, допълнително се обследват райони/ площадки в близост до тях- места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, вследствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния. От изпитани проби за съдържания на хлорорганични пестициди, над 80% от измерените съдържания са под откриваемия минимум.
Проследявайки ерозионните процеси за последните години се наблюдава слаба тенденция към ограничаване на процеса, както по отношение на площното разпространение (9 611 482 ha), така и по отношение на средногодишните почвени загуби (от 43 t/ha/y за 2005 г. през последната година е 6 t/ha/y през 2006 г. Най- широко разпространение на процеса е установено за областите Ловеч, Кърджали, Габрово, Благоевград, София и Сливен, където са загегнати до 30 - 40% от общата територия. Продължават да бъдат най-силно ерозирани водосборите на реките Арда, Струма, Искър и Тополница, на водните течения по южните склонове на Стара планина и Средна гора.
През последните години тенденциите в световен мащаб са към слабо нарастване интезивността на ветровата ерозия, като главна причина за това се изтъква увеличената честота на: силните ветрове, засушаванията и нецелесъобразната система на земеделие. Съгласно използваният математичен модел за оценка риска от ветровата ерозия * в България през 2008г. се наблюдава процес на намаляване на засегнатите площи - 3 801 650 hа като средно годишното количество загуби е 0.21 t/hа. През наблюдаваната година се забелязва следната особеност: площите с много висок и слаб риск от ветрова ерозия намаляват в сравнение с предходната година и възлизат съответно на 93 060 hа и 2 713 913 hа (фиг. 2), това намаление е компенсирано с увеличаване площите на земите с умерен и висок риск. Наблюдаваната тенденция се дължи от една страна на типичното географско положение, респ. на климатичните условия на България, а от друга на прилаганата система на земеделие. Фиг.2 Тенденции в развитието на ветровата ерозия 
* Оценката се извършва според математически модел по уравнението WEQ, (http://www.weru.ksu.edu/nrcs/weq.html) Земите с умерен риск в сравнение с предходната година се увеличават и възлизат на 670 516 hа, а тези с висок риск заемат плащ от 320 771hа. Най-засегнати от проявата на ветрова ерозия през 2008г. са земеделските територии (нивите) в областите: Добрич (74%) и Плевен (67%), следват Русе, Ямбол, Силистра, Разград и Враца (50-60%). ВКИСЛЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ Съдържанието на подвижни съединения на H, Al, Mn, Fe и Cu в почвите е в зависимост от условията на почвообразуване. През 2008 г. степента на вкисляване в пунктовете за мониторинг се запазва. V3% остава относително висок, което изисква прилагане на мелиоративни дейности и добри земеделски практики, съобразени с конкретните почвени условия. Делът на почвите с кисела реакция е около 1 500 00 hа от обработваемите земи или приблизително 11% от обработваемата площ. От тях 500 000 hа земеделски земи са с киселинност, токсична за повечето земеделски култури. Изменението на някои от основните показатели, характеризиращи състоянието на киселите почви, установени при мониторинговото наблюдение за 2008 г., e представенo на фиг. 3 (съдържание на подвижен АІ, стойности на рН и степен на наситеност с бази ( V3% ) за 0-20 почвен хоризонт). Фиг.3 Вкисляване на почвите в Р България, 2008 г.* 
Източник: ИАОС, Национална система за мониторинг на почви 2008 г. * дълбочина 0-20 cm ЗАСОЛЯВАНЕ и алкализация НА ПОЧВИТЕ Общата площ на засолените почви в страната се оценява на 33 310,027 ha5. В зависимост от съдържанието и вида на водоразтворимите соли, типично засолените почви се подразделят на: солонци, солончаци и солонци-солончаци (14 186,047 ha). По-широко разпространени са почвите със слабо засоляване или със засоляване в дълбочина по почвения профил (солнчаковати и солонцевати), площта на които е 19 123,98 ha. Мониторинга на процеса на засоляване на почвите се провежда в 12 броя постоянни стационари. Измерват се 8 показатели / водоразтворими Na+, Cl, SO42-, HCO3- и CO32-, обменен Na+, сорбционен капацитет на почвата/ и подземните води. Периодичността на пробовземане е два пъти годишно /Май и Септември/. Пунктовете са представителни за засолени почви. Степента на засоляване, изразена като съотношение на обменния натрий към сорбционния капацитет за пунктовете от мониторинговата мрежа, е представена на фиг.4.
При пунктовете с по-висока степен на солонцеватост най-ясно се наблюдават сезонните изменения в съдържанието на водноразтворимите соли. Измиване на солите по дълбочина на почвения профил през пролетния период и леко увеличение- през есенния сезон. За предотвратяване засоляването на почвите, особено от вторично засоляване, е необходимо прилагане на специализирани мероприятия, подбор на култури и земеделски практики, които да отчитат влиянието на нивото и режима на подпочвената вода, химичните промени в свойствата на почвите, солевия и воден баланс.
Тенденцията и през 2008г. е увеличаване броя на свлачищата и засегнатите територии. В страната за периода 2000-2008 г. са регистрирани около 1 533 свлачища на обща площ от 20 521 ha. Свлачищните райони са преди всичко в населените места и по-малко по общинската пътна мрежа. Дължината на абразионния бряг е 223,8 km. За сравнение към 31.12.2004г. са регистрирани общо 1 194 бр. свлачища в страната, като е засегната площ около 20 401 хa. През 2008 г. са регистрирани 29 нововопроявени свлачища с обща площ около 14,0 хa. Най-много нови свлачища има в областите: София (област)- 5 броя с обща площ 0,6 ха; София (град)- 4 броя с обща площ 8,5 ха; Монтана- 2 броя с площ 1,0 ха и Ловеч- 3 броя с обща площ 0,7 ха. Областите Монтана и Варна са най-силно засегнати от свлачищни процеси. (фиг. 5 ). За периода 2000-2008 г. тенденцията е към увеличаване на свлачищните процеси, като проявата на свлачищна активност е предимно през пролетния сезон след снеготопене и след интензивни валежи. Свлачищата са регистрирани в райони, в които не са извършвани проекто- проучвателни дейности и съответно не се изпълняват укрепителни мероприятия.
Предприети мерки и програми за опазване на почвите Опазването на почвите изисква комплексен подход и последователни действия. Уврежданията на почвите са в резултат на неустойчиви, вредни за околната среда, производствени практики във всички сектори на икономиката. За предотвратяване на тези процеси е необходима последователна политика, подходяща нормативна база и значителен финансов ресурс (стимулиращ/ поощряващ). В същото време, за почвите е характерно, че те са „частна” собственост и от уменията и знанията на всеки един член на обществото съществено зависи тяхното опазване и съхранение за следващите поколения. Като страна членка по Конвенция за борба с опустиняването (КБООН), през 2006- 2007 г. се разработи и през 2008 г. се одобри Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването, в която се интегрират усилията на централната и местна администрация (общини), граждани, земеделски производители и оператори на производствени единици, наука и неправителствени организации, за провеждане на дългосрочна политика за опазване и устойчиво използване на почвите. През 2008г. започна практическото прилагането на Националната програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. отбелязва развитие. Чрез Програмата се въведе набор от субсидиращи и компесаторни мерки, целящи опазване на почвите. Акцентът на цялата програма е не върху ползването, а върху въвеждане на земеделски и горски практики, намаляващи негативното въздействие върху околната среда.6 Значителен ресурс се отделя за ограничаване на свлачищата и абразията, както и за урегулиране на презастрояването. Усилията са насочени към разширяване и изграждане на нови зелени площи в урбанизираните райони, към стимулиране на обработката и / или залесяване на непродуктивните земеделски и горски територии. Очаква се в близките години обединените усилия на национално и регионално ниво, чрез разработване и изпълнение на Националната и общинските програми за опазване и устойчиво използване на почвите (изискване на Закона за почвите), да дадат видими положителни резултати по отношение на запазване и подобряване на състоянието на почвите. Засиленият контрол, инвентаризациите и ежегодните мониторингови наблюдения на състоянието на почвите, които са част от изискванията на Закона за почвите, също ще допринесат за подобряване на общото състояние на почвите, тяхното опазване и устойчиво използване. 1 запасеност- съдържание на биогенни елементи 2 средна запасеност- оптимално съдържание 3 максимално допустимите концентрации на замърсителите в почви са съдържания на вредно вещество в почвата, превишаването на която при определен вид земеползване води до риск за околната среда и човешкото здраве, Наредба №3- ДВ 71/2008г. 4 оценката се извършва съгласно математически модел по уравнението USLE, (http://www.fao.org/docrep/t1765e/t1765e0e.htm) 5 Източник- Агенция по почвени ресурси, МЗХ, 2007г. 6 Виж раздел „Селско стопанство” Каталог: eea eea -> Наредба №8 от 12 декември 2003 Г. За реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени със закона за биологичното разнообразие за животинските и растителните видове от приложение №3, за животинските видове от приложение eea -> Наредба №6 от 23 октомври 2003 Г. За минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни eea -> Събиране (R13 и/или D15) на негодни за употреба батерии и акумулатори eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда eea -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително Изтегляне 289.68 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
