Състояние на водните ресурси и качество на водите характеристика на водните ресурси1

Водните ресурси са използваемата част от природните води на определена територия в зададен интервал от време. Формират се предимно от валежите и се проявяват като повърхностни и подземни води.

• 
  Дунавска БД – от 81% до 145% от нормата и 454 l/m² до 1034 l/m²
  
• 
  Черноморска БД - от 82% до 108% от нормата и 413 l/m² до 756 l/m²
  
• 
  Източно Беломорска БД - от 103% до 174% от нормата и 582 l/m² до 1095 l/m²
  
• 
  Западно Беломорска БД - от 94% до 108% от нормата и 520 l/m² до 581 l/m²
  

Ресурсите от повърхностни води за 2007 г., напускащи територията на страната (формирани само на територията на страната) при нарушени условия на формиране са 14352 млн m³ и приспадащи се ресурси от чужди територии 257 млн m³ Годишният обем на повърхностните води общо за страната е 14 609 млн m³ - с 18% по-малък от годишната норма. Във връзка с климатичните промени е възприето като меродавно нормите да се изчисляват от най-близкия до съвременността 30 годишен период и за норма е използвана средна стойност, изчислена за периода 1971-2000 г.

Сумарният речен отток за 2007 г. в отделните райони за басейново управление са както следва:

• 
  Дунавския 4 987,557 x 10⁶ m³
  
• 
  Черноморски 1 020,759 x 10⁶ m³
  
• 
  Източнобеломорски 5 974,375 x 10⁶ m³
  
• 
  Западнобеломорски 2 625,607 x 10⁶ m³
  

Сумарният наличен обем в наблюдаваните 53 язовира в страната е 4 755,08 млн.m³, а сумарният им използваем обем е 3 864,48 млн. m³, което е 68,2% от сумарния полезен обем. За предходната 2006г този процент е 57,7%, т.е. налице са 597,02 млн. m³ повече съхранени води. Полезният разход на вода от 40 наблюдавани язовири е 6346,28 млн. m³ срещу 10455,2 млн. m³ през 2006 г.

За Дунавския район за басейново управление за 14 язовири сумарния речен отток за 2007 г. е 1244,2 млн. m³, което е около 73,4% от сумарната годишна норма, а сумарният полезен разход е съответно 841,92 млн. m³. Сумарният наличен обем на същите язовири в края на 2007 г. е 1353,78 млн. m³, от който сумарният използваем обем е 1 144,78 млн. m³. За Черноморски район за басейново управление за 7 язовири сумарния речен отток за 2007 г.е 236,68 млн. m³, което е около 40,4% от сумарната годишна норма на оттока, а сумарния полезен разход – съответно 274,12 млн.m³. Сумарният наличен обем на същите язовири в края на 2007 г. е 618,08 млн. m³, от който сумарния използваем обем – 468,48 млн. m³. Сумарният отток в 16 язовири в Източнобеломорски район за басейново управление за 2007 г. е 3 888,7 млн. m³, което е около 97.6% от сумарната годишна норма, а сумарния полезен разход е 4 967,04 млн. m³. Сумарният наличен обем в наблюдаваните 23 в края на годината е 2 266,44 млн. m³, от който сумарният използваем обем – 1794,34 млн. m³. Сумарния речен отток в 4 язовири в Западнобеломорския район за басейново управление за 2007 г. е 359,28 млн. m³ или около 91,3% от сумарната годишна норма, а сумарния полезен разход е 263,21 млн. m³. Сумарният наличен обем в наблюдаваните 6 в края на 2007 г. е 516,77 млн. m³, от който сумарният използваем обем е 456,87 млн. m³.
Състоянието на ресурсите на подземните води

През 2007 г. е установено голямо пространствено разнообразие на вариациите на дебитите на изворите и нивата в кладенците, но с по-добре изразена тенденция на спадане в изменението на водните ресурси, регистрирана при 61 наблюдателни пункта или в около 60% от случаите, представящи различни подземни водни басейни. Не е установена добре изразена тенденция на изменение в 4% от случаите. Съгласно оценки от НИМХ през 2007 г. има тенденция на спадане във водните ресурси от подземни води.

През годината максимални стойности на дебита на изворите са регистрирани в периода ноември–декември, но най-често през декември. Преобладаващи максимални месечни стойности на дебита над средните стойности на месечните максимуми (от 102 до 600%) са регистрирани в Искрецки карстов басейн, в басейна на Тетевенска антиклинала, в част от Настан–Триградски карстов басейн, в частта на Гоцеделчевски карстов басейн, принадлежащ към басейна на р.Струма, както и в Чепински карстов басейн и в басейна на Стойловска синклинала (Странджански район), а под средните стойности на месечните максимуми - са установени в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинали, в Нишавски, Скакавишки, Разложки, Перущица–Огняновски и част от Настан–Триградски карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала (Странджански район).

Минимални стойности на дебита са регистрирани през януари и в периода юли–октомври, но най-често през януари и октомври. Преобладаващ брой случаи на минимални месечни стойности, превишаващи средните стойности на месечните минимуми, са регистрирани в Бистрец–Мътнишки карстов басейн, в басейна на Тетевенска антиклинала, в Чепински, в обособени части на Гоцеделчевски и Настан–Триградски карстови басейни, както и в басейна на Стойловска синклинала, а под средните стойности на месечните минимуми - са установени в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинали, в Градешнишко–Владимировски, Котленски, Скакавишки и Разложки карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала.

През по-голямата част на годината, в 71% от наблюдаваните басейни, средномесечните стойности на дебита са под съответните месечни норми. Предимно се понижи дебитът в Градешнишко–Владимировски карстов басейн, в южните зони от разпространението на хотрив–баремския и в сарматския водоносни хоризонти, в Скакавишки, Бобошево–Мърводолски, Разложки и Перущица–Огняновски карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала. Преобладаващ брой случаи на средномесечни стойности на дебита, които не превишават месечните норми, са установени в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинали, в Нишавски, Ловешко–Търновски, Котленски и Гоцеделчевски (Струмската част) карстови басейни, басейните Златна Панега и масива Голо бърдо.

В изменението на дебита на изворите в периода 2003–2007 г. са установени добре изразени положителни тенденции в 51% от наблюдаваните басейни. Такива са тенденциите в Бистрец–Мътнишки, Искрецки и Етрополски карстови басейни, в басейна на Тетевенска антиклинала, в Бобошево–Мърводолски, Гоцеделчевски (Струмската част), Чепински, Настан–Триградски и Перущица–Огняновски карстови басейни, в басейните на Стойловска синклинала и студените пукнатинни води в Рило–Пиринския район.

Добре изразени отрицателни тенденции на дебита в същия период от години са установени в басейна на платото Пъстрина, в Градешнишко–Владимировски, Нишавски, Скакавишки и Разложки карстови басейни, в басейните Златна Панега, на Преславска антиклинала и на масива Голо бърдо, в сарматския хотрив-баремския водоносни хоризонти на Североизточна България, както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопски район.

През годината e установено голямо пространствено разнообразие на вариациите на водните нива в кладенците спрямо съответните месечни норми и средномногогодишни месечни стойности, но с по-добре изразена тенденция на спадане, регистрирана в 37 наблюдателни пункта или 55% от случаите.

Максимални стойности на водните нива са регистрирани през втората половина на годината ноември–декември, но най-често през декември. Преобладаващо покачване на средномесечните стойности на нивата са регистрирано в 28 наблюдателни пункта или 42% от случаите. Преобладаващи положителни отклонения от нормите (от 101 до 450–500%, а в отделни случаи и по-големи), са установени на места в терасите на реките Скът, Искър, Русенски Лом, Русокастренска, Марица и Тунджа, в Софийска, Дупнишка и Казанлъшка котловини, в Горнотракийската низина, както и на места в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България и сравнително по-слабо изразени в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната

Минимални стойности на водните нива са регистрирани в периода юли–октомври, но най-често през юли и септември. Преобладаващи отклонения на средномесечните стойности на нивата, които не превишаваха нормите, са регистрирани на места в терасите на реките Дунав, Лом, Вит, Янтра, Камчия, Струма, Места, Марица и Факийска, в Кюстендилска, Карловска и Сливенска котловини, в Горнотракийската низина, както и в локални зони на сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България, на хотрив-баремската и малм-валанжката водоносни системи на същия район на страната.

В изменението на нивата на подземните води в периода 2003–2007 г. са установени добре изразени положителни тенденции в 35 наблюдателни кладенци или 54% от случаите. Такива са тенденциите на места в терасите на реките Дунав и притоците й Огоста, Скът, Искър, Вит и Русенски Лом, в терасите на реките Камчия, Русокастренска, Марица и Тунджа, в Софийска котловина, в Горнотракийската низина, в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България, както и в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на същия район на страната.

Добрe изразени отрицателни тенденции на водните нива в същия период от години са установени в наблюдателните кладенци на места в терасите на реките Дунав, Лом, Искър, Факийска, Струма, Места, в Горнотракийската низина, в Кюстендилска, Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини, както и в локални зони от сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България. Без добре изразени тенденции са нивата на подземните води в 9% от наблюдателните кладенци на места в Софийска котловина и в Горнотракийската низина.

Иззетите пресни води през 2007 г. се оценяват на 6,2 млрд.m³,което е близо до средногодишния обем за последните осем години (6,3 млрд. m³). Най-високо равнище е регистрирано през 2003 г. (7,3 млрд.m³), а най-ниско през 2005 г. (6,0 млрд.m³). Колебанията при водните обеми се определят основно от енергийното водоползване. Основен източник е р. Дунав – средногодишно 51% от сумарните води, които се използват предимно за охлаждане и след употреба се връщат обратно в реката.

Подземните води съставляват средно 8% от иззетите води, които се подават предимно за питейно–битови цели. През 2007 г. от подземни водоизточници са иззети 473 млн. m³, които съставляват 82% от тези през 2000 година. Една от причините за намалението са нарастващите разходи за тяхното извличане и увеличението на цената на услугите по доставка. Влияние върху равнището на иззетите подземни води оказват и климатичните фактори.

Около 67% от пресните води през 2007 г. са иззети чрез собствено водоснабдяване на стопанските единици, а останалата част се разпределя почти по равно между доставчиците – обществено водоснабдяване (дружества ВиК) и хидромелиоративни системи.
Натискът върху водите може да бъде оценен чрез съотношението на иззетите пресни води към наличните пресни водни ресурси. Предупредителен праг е поставен при около 20%, докато над 40% означава неустойчиво използване на водата. Следващата графика илюстрира тенденцията на натиска за по-дълъг период. Резултатите показват, че след 1992 г. водовземането в страната е в рамките на приетите критерии за устойчиво развитие³. През 2007 г. се наблюдава завишаване до 24%, което се дължи основно на нарастващото водоползване от язовири за сметка на дунавските води.

Фиг. 2. Иззети пресни води спрямо наличните пресни водни ресурси (без водите от р. Дунав), %



Източник: НСИ
Устойчивото водоползване е съпроводено и с нарастване на икономическата ефективност на водоползването. Съотношението на произведения БВП и иззетите пресни води сочи тенденция на увеличаване на произведения БВП с единица вода - от 2,2 евро/m³ през 2000 г. до 4,7 евро/m³ през 2007 година.
Фиг. 3 Произведен БВП (по текущи цени) на иззета прясна вода, евро/ m³



Източник: НСИ


Използвана вода

За периода 2000 – 2007 г. общият обем на използваните води в страната (от собствено снабдяване и доставка) е между 4,8 и 5,8 млрд.m³. През 2007 г. сумарно използваното количество се оцененява на 4,9 млрд.m³ като основната част е за охлаждане при производството на енергия.

Образуваните отпадъчни води от обхванатите стопански единици и домакинствата през 2007 г. се оценяват на 503 млн. куб. метра. Допълнително, от икономическата дейност са образувани и върнати обратно във водните обекти 3337 млн.m³ охлаждащи води. Съгласно международната практика тези води не се включват към отпадъчните и няма да бъдат коментирани по-нататък.

От индустриалната дейност през 2007 г. са образувани около 219 млн. m³ отпадъчни води, от които 16% са заустени в обществената канализационна система, а останалите - във водни обекти. Около 60% от отведените във водни обекти отпадъчни води са пречистени в самостоятелни станции. Тези пропорции се запазват относително постоянни за последните три години. С големи отпадъчни количества се отличават 2003 и 2004 г., когато след разрешение от контролните органи във водните обекти са постъпили съхранявани в хвостохранилища отпадъчни води от минали периоди.

От битовия сектор (домакинства и услуги) през 2007 г. са образувани около 277 млн. m³ отпадъчни води, от които 75% са постъпили в обществената канализация.

• 
  Контролен мониторинг – осигурява информацията, която е необходима за извършване на оценката на общото състоянието на повърхностните води;
  
• 
  Оперативен мониторинг – осигурява информацията за онези водни тела, за които съществува риск да не бъдат постигнати целите, определени за тях в плана за управление на речния басейн.
  

• 
  Разтворен кислород (Dissolved oxygen DO) – съществен показател за метаболизма на всички водни организми
  
• 
  БПК₅ (BOD₅) - (биологична потребност от кислород) – определя замърсяването на водите с органични вещества и е мярка за количеството кислород, използван от аеробни микроорганизми за разграждане на органичните замърсители.
  
• 
  Перманганатна окисляемост (COD – Mn) – определя общото замърсяване на водите.
  
• 
  Амониев азот (NH₄ – N) – основен причинител на еутрофикация на водите, а при високи концентрации е токсичен за водните организми.
  
• 
  Нитратен азот (NO₃ – N) – стимулира растежа на водните растения и в излишни количества води до нарастване на фитопланктона.
  
• 
  Ортофосфати (РО₄) – основен източник за растеж на водните растения при фотосинтезата, но в излишни количества води до цъфтеж на водораслите. Основни източници са: битовите отпадъчни води (използвани перилни препарати), земеделието и промишлеността.
  

Тази оценка е направена на база броя стойности на разглежданите показатели преизчислени в проценти и категоризирането им по Наредба №7/1986 г. Оценката за категориите е както следва: I категория – много добро; II категория – добро; III категория – умерено и над III категория – лошо.

През 2007 г. са регистрираните епизодични превишения на пределно допустимите концентрации на тежки метали, цианиди и феноли.

Средногодишните стойности на установените концентрации във четирите района за басейново управление са под пределно допустимите концентрации. В следващия текст е дадена подробна информация за регистрираните единични превишения на концентрацията на тежки метали над нормата за III категория, които обикновено се дължат само на индустриално замърсяване от предприятията в съответните райони.
Кадмий (Cd) – р. Чепеларска преди влив. в р. Марица(сп. Кемера) е измерена еднократно превишена концентрация над ПДК за III категория (0,02mg/l) - 0,043mg/l.

Олово (Pb) - над ПДК за III категория (0,2 mg/l) са измерени концентрации два пъти в р. Огоста (0,297 и 0,362 mg/l) и еднократно в р. Чепеларска ( 0,23 mg/l). В нормите за I категория попадат 98,31% от общо 531 измерени проби.