μμμμμТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ
катедра Силова Електроника
КУРСОВ ПРОЕКТ
на: Васил Драгомиров Драганов
факултет: ФЕТТ специалност: Електроника
група: 58 фак.№ 06025124
дисциплина: Токозохранващи Устройства
тема: “Стабилизатор на постоянно напрежение”
Дата на предаване: .12.2001г.
ръководител: .....................................
/доц.д-р П.Карамански/
Съдържание
-
Приложено задание.
-
Изходни данни. стр. 2
-
Обяснителна записка. стр. 3
-
Графична част. стр. 18
-
Пълна принципна схема ( по БДС ).
-
Спецификация на елементите ( по БДС ).
-
Разработване на печатна платка.
5. Използвана литература. стр. 19
-
Приложение – включва листинги с подробна стр. 20
информация за някои от използваните елементи.
2. Изходни данни.
Изходно напрежение: Uизх = 8 V
Товарен ток: IT = 1 A
Коефициент на пулсации: KП = 3 %
Максимална стойност на IT:ITmax = 1.1 A
Захранващо напрежение: 220 V / 50 Hz
Изменение на захранващо напрежение: + 10% / - 15%
-
Обяснителна записка.
Проектираният стабилизатор се състои от три основни функционални блока – мрежов стабилизатор, токоизправител + филтър и стабилизатор на напрежение. По - долу е описан начина по който са изчислени тези три блока, като е започнато от проектирането на стабилизатора и свършва с проектирането на мрежовият трансформатор. По – подробна информация за използваните дискретни елементи и използваната интегрална схема може да се намери в приложението към проекта.
Проектираният стабилизатор на напрежение представлява електронен преобразувател на променливо напрежение ( напрежението на входа 220V ) в постоянно ( 8V на изхода ). Освен преобразуването той стабилизира изправеното напрежение. Преобразуването на променливото напрежение в постоянно се извършва от токоизправителя, а трансформатора осигурява намаляването на амплитудата на входното напрежение до необходимата стойност.
Основните градивни блокове на стабилизатора са три :
-
Мрежовият трансформатор служи за съгласуване на напреженията на променливотоковата и постояннотоковата верига ( 220V – 13,75V ). Той разделя гялванично двете вериги, което осигурява допълнителна безопасност.
-
Вентилната група преобразува променливото напрежение в постоянно
( реализирана е по схема “Грец” – еднофазен мостов токоизправител ).
Филтриращият кондензатор задържа всички хармоници и пропуска само
постоянната съставка.
-
Стабилизатора на напрежение поддържа неизменна стойността на изходното напрежение ( реализиран е с ИС μА723 + транзистор за разширяване на обхвата по ток ).
1. Проектиране на стабилизатора на напрежение.
При проектирането на стабилизатора е използвана интегралната схема μA 723, която представлява стабилизатор на напрежение с вграден източник на еталонно напрежение ( ИЕН ) и усилвател. Използваната ИС μA 723 е изработена в корпус DIL - 14.
Забележка: В приложеният листинг с информация за
μA 723, ИС е дадена в корпус DIL – 14. Разликата между корпус DIL - 14 и корпус ТО – 100 е в номерацията на изводите, като при корпус ТО – 100 липсва единят извод (9).
Вътрешната блокова схема на μA 723, както и номерацията и предназначението на изводите са следните ( В скоби е дадена номерацията на изводите при корпус
ТО – 100 ) :
Изводи 12(-) и 7(+) са за захранване на вътрешните вериги с напрежения от 8 до 40 V. На извод 6 е изведен източника на еталонно напрежение Uref = 7,1V. Изводи 4 и 5 са съответно инвертиращият и неинвертиращият вход на усилвателя. Изводи 2, 13 и 3 са съответно база, колектор и емитер на транзистора Т2 служещ за реализиране на схема за защита по ток. Изводи 11 и 10 са съответно колектор и емитер на изходният за схемата транзистор Т1. На извод 9 е изведен анода на стабилитрон за 6,2 V.
Поради стойността на зададеният изходен ток ( IT=1A ) и останалите изисквания към стабилизатора избраната схема е следната :
-
Изчислява се нужният статичен коефициентн на усилване по ток на регулиращият транзистор за постигане на изходен ток на ИС μA 723
IИС = 10 mA.
Изчисляват се и станалите изисквания към транзистора за разширяване на
обхватапо ток.
2) ( плюс допълнителният ток през делителите – няколко mA,
приблизително 10 mA ).
-
Изчислява се входното напрежение.
където “в” е относителното намаление на входното напрежение, а “а” е
относителното му увеличение :
от тук следва че максималният ток UCE на транзистора Т1 при късо на
изхода е 13,48 V.
-
Изчислява се токът на късо съединение.
-
Изчислява се отделената от транзистора мощност.
-
при режим на късо съединение.
-
в нормален работен режим.
Чрез изчислените изисквания избираме подходящ транзистор. Избраният
транзистор е тип PNP – 2SB1201S с производител SANYO и следните
характеристики :
По – подробна информация за транзистора можеда се вземе от приложеиня
листин.
-
Изчислява се необходимият радиатор към транзистор, осигуряващ му нужното разсейване на мощност.
За изчислениеята са нужни следните данни:
ta = 45 оС- максимално допустима температура на околната среда
tjmax = 150 оС - максимално допустима температура на прехода колектор емитер на транзистора.
а) Изчислява се съпротивлението преход – корпус на транзистора.
б) Закрепването става директно към радиатора чрез силиконова паста.
( Rtcp = 0,5 oC/W )
Определяме сумарното топлинно съпротивление преход – радиатор.
в) Определяме топлинното съпротивление на радиатора.
Избираме стойност за tj < 150 oC 130 oC
г) Изчислява се площа на радиатора.
Трябва да се вземе предвид, че ако част от площа на охлаждащият радиатор е долепена до топлоизолиращи детайли, то тя трябва да се приспадне от общата площ.
-
Изчислява се съпротивлението на резистора R5.
Избира се стандартна стойнот за съпротивлението на резистора :
R5 = 1,3
Мощността отделена върху резистора е:
Избира се резистор със съпротивление 1,3 , при толеранс 5 % и разсейвана
мощност 2 W.
-
Избира се ток през делителя R3 - R4 приблизително 10 пъти по – голям от тока на консумация. Ибира се стойност IДЕЛ = 10 mA.
-
Изчислява се съпротивлението на резистора R3.
Избира се стандартна стойнот за съпротивлението на резистора :
R3 = 82
Мощността отделена върху резистора е:
Избира се резистор със съпротивление 82 , при толеранс 5 % и
Разсейвана мощност 0,05 W.
-
Изчислява се съпротивлението на резистора R4.
Избира се стандартна стойнот за съпротивлението на резистора :
R4 = 750
Мощността отделена върху резистора е:
Избира се резистор със съпротивление 750 , при толеранс 5 % и разсейвана
мощност 0,1 W.
-
Избира се ток през делителя R6 – R7. Избира се IДЕЛ = 1 mA.
-
Изчислява се съпротивлението на резистора R7.
Избира се стандартна стойнот за съпротивлението на резистора :
R7 = 6,7 к
Мощността отделена върху резистора е:
Избира се резистор със съпротивление 6,8 k, при толеранс 5 % и
разсейвана мощност 0,05 W.
-
Изчислява се съпротивлението на резистора R6.
Избира се стандартна стойнот за съпротивлението на резистора :
R6 = 910
Мощността отделена върху резистора е:
Избира се резистор със съпротивление 910 , при толеранс 5 % и разсейвана
мощност 0,05 W.
-
Изчислява се съпротивлението на резистора R2.
Избира се стандартна стойнот за съпротивлението на резистора :
R2 = 820
Мощността отделена върху резистора е:
Избира се резистор със съпротивление 820 , при толеранс 5 % и разсейвана
мощност 0,1 W.
-
Изчислява се съпротивлението на резистора R1.
Този резистор предотвратява самовъзбуждането на Т1 и за това може да се
избере стойност за неговото съпротивление от порядъка на 1 M.
Избира се стандартна стойнот за съпротивлението на резистора :
R1 = 1 M
Мощността отделена върху резистора е:
Избира се резистор със съпротивление 1 M, при толеранс 5 % и разсейвана
мощност 0,05 W.
-
Изчислява се коефициента на предаване по напрежение на делителя R6 – R7.
-
Изчислява се коефициента стабилизация на стабилизатора.
kДУ – коефициент на усилване на усилвателя.
-
Изчислява се вътрешното съпротивление на стабилизатора.
-
Изчислява се капацитетът на кондензатора С3.
Избира се стандартен кондензатор със стоиност 560 F, при толеранс 5 % и
напрежение 10 V.
-
Кондензатора С2 се избира между 100 – 10000 pF.
Избираме C2 = 1 nF.
2. Проектиране на токоизправител и филтър. Проектиране на мрежовият трансформатор.
2.1. Проектиране на токоизправител и филтър.
Избраният токоизправител е еднофазен мостов токоизправител ( схема “Грец” ) с капацитивен филтър. Избран е заради доброто използване на трансформатора и добрите си показатели.
-
Избира се вътрешното съпротивление на токоизправителя, със стойност на к.п.д. между 80-90 %.
-
Изчислява се параметъра А.
p = 2 – заради типа на токоизправителя ( мостов ).
а) Определяме от графика *8.2.
= 43о
б) Определяме В от графика *8.3.
В = 1,02
-
Изчисляваме ефективната стойност на напрежението въвъ вторичната намотка на трансформатора.
-
Изчислява се максималното обратно напрежение върху вентилите.
-
Изчислява се коефициента на трансформация на трансформатора.
а) Отчитаме F от графика *8.4.
F = 6,5
-
Изчислява се амплитудата на тока през вентилите и вторичната намотка на трансформатора.
а) Отчитаме D от графиката на фигура *8.5.
D = 2,2
-
Изчислява се ефективната стойност на тока през вторичната намотка на трансформатора.
-
Изчислява се ефективната стойност на тока през първичната намотка на трансформатора.
а) Отчита се H от фигура *8.6.
за p = 2; H = 360
-
Изчислява се капацитета на филтровия кондензатор.
Избира се кондензатор със стандартна стойност 750 F, при толеранс 5 % и
работно напражение 16 V.
-
Изчисляват се стойностите на = за четири стойности на товарния ток и се
отчита cos от графика *8.7.
-
Изчислява се и се построява външната характеристика на токоизправителя.
UИЗХ=f(IИЗХ)

Използваните диоди в токоизправителната схема са четири еднакви диода,
които трябва да отговарят на изискванията :
Избраният диод е PBYR325CTD с производител PHILIPS, със стоиности :
Подробна информация задиода може да се намери в приложението към
проекта.
2.2. Проектиране на мрежовият трансформатор.
Изходните данни за трансформатора са следните :
-
Пресмята се изчислителата мощност на трансформатора.
-
Избира се Ш – образен магнитопровод. Изработините с такъв магнитопровод трансформатори са с проста конструкция и са евтини.
Недостатъците са големия собствен паразитен капацитет на намотките, голямата чувствителност към външни магнитни полета.
-
Избира се максималната магнитна индукция.
-
Определя се сечението на магнитопровода.
Коефициента к се избира между 0,99 и 1,25. Избраната стойност е 1.
-
Изчислява се максималната и минималната широчина на магнитопровода.
-
Избира се стандартен пакет ламели. Избран е пакет Ш 25х25 с широчина на ламелата а = 25 mm ( взима се в предвид дебелината на изолацията между ламелите ), със сечение на пакета SCT = 5,6 – изчисленията се провеждат с това сечение.
-
Изчислява се броят на навивките.
а) За първичната намотка
б) За вторичната намотка
За компенсация на пада на напрежението в трансформатора
броя на навивките на вторичната намотка се увеличава с 10 %.
-
Изчислява се токът през първичната намотка.
Мощността на първичната намотка се увеличава с 10 % относно изчислената,
поради наличието на загуби в трансформатора.
-
Токът през вторичната намотка е даден.
-
Изчислява се диаметърът на проводниците.
Избранат плътността на тока е j = 2,5 A/mm2 = j’1 = j’2.
а) За първичната намотка.
Избира се стандартна стойност за d1 = 0,25 mm.
Действителната плътност на тока е :
б) За вторичната намотка.
Избира се стандартен проводник с диаметър d2= 0,96 mm.
Действителната плътност на тока е :
-
Изчислява се общото сечение на проводнците в намотките.
-
Изчислява се коефициента на запълванена прозореца на магнитопровода.
Стойността на коефициента на запълване е в допустимите граници.
Т.е. 0,3
-
Изчислява се масата на медта в трансформатора.
а) 
б)
където :
M = 8,9 g/cm3 е плътността на медта.
lCP – средна дължина на една навивка
- брой навивки
q – сечение на проводника в mm2
-
Изчисляват се загубите в медта.
-
Изчислява се масата на магнитопровода.
където :
VCT – обем на магнитопровода.
CT – плътност на стоманата = 7,8 kg/cm
-
Иззчисляват се загубите в магнитопровода.
където :
pCT – специфични загуби на феромагнитния материал при честота 50 Hz и
Bmax = 1 T ( от 1 до 5 kg ).
-
Изчислява се коефициентът на полезна действие на трансформатора.

-
Изчислява се температурата на повърхността на трансформатора.
където :
t – коефициент на топлоотдаване 1,3.10-3.
SОХЛ – охлаждащата повърхност на целият трансформатор.
Прегряването повърхността на трансформатора е 19,8 оС. Най – нагрятата
точка в дълбочина ще има температура на прегряване :
to = 19,8 + 15 = 31,8 oC това е по – малко от зададената допустима
стойност от 55 oC.
-
Графична част.
-
Пълна принципна схема ( по БДС ).
-
Спецификация на елементите ( по БДС ).
-
Разработване на печатна платка.
-
Използвана литература.
1. Николай, Й.С. “Токозахранващи устройства”. С.,Техника. 1999.
2. Стефанов.Н. “Ръководство за проектиране на токозахранващи устройства”.
София.
3. Златаров, В., Л.Доневска и др. “Ръководство за проектиране по електронни аналогови схеми и устройства”. С.,Техника, 1993.
Приложение
Сподели с приятели: |