Стана притегателен център на „светът на млякото

НА „СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО” БЯХА ОЧЕРТАНИ ПРОБЛЕМИТЕ НА БРАНША И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

230 фирми се представиха тази година на изложенията "Месомания", "Светът на млякото", "Булпек", "Салон на виното" и "Интерфуд енд дринк" в "Интер Експо и Конгресен Център" в София. Представени бяха продуктите на 360 фирми от България и на 35 от други страни. Освен различни видове храни, безалкохолни напитки и вино на изложението за втора поредна година имаше и сектор - биопроизводство. На форума бяха представени още суровини, материали, консумативи, опаковки и оборудване за хранителната промишленост. Фирми от Италия, Унгария, Турция, Австрия и Аржентина показаха своите постижения и напредък в хранително-вкусовата промишленост. Гост на изложенията бе и генерална дирекция "Здравеопазване и защита на потребителите" към ЕК, която представи по нетрадиционен начин кампанията си по повод световната година на ветеринарните лекари. Със свои щандове бяха представени Европейската комисия и Министерството на земеделието и храните.

Изложението по традиция бе открито от министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов в присъствието на италианския посланик у нас, както и посланика на Аржентина. Тези две държави бяха най-добре представени на тазгодишната изложба.

МНЕНИЕТО НА ФИРМИТЕ ОТ БРАНША

Надежди за по-голямо потребление на храни и напитки съпътстваше изложителите, независимо от тежката икономическа и финансова криза обхванала Европа и страната ни. Притиснати от икономическата криза са и фирмите за млекопреработвателния бранш. Това те оповестиха и заявиха пред партньори и приятели. "Очакваме по-слаби продажби, но се надяваме да създадем нови партньорства и контакти", обяснява участието си на изложението управителят на фирма "Полидей-2" Христо Велинов. Фирмата е известна с марката "Домлян" и е сред първите в бранша, които са одобрени да произвеждат кисело мляко по Българския държавен стандарт. "Миналата година имаше положителен ефект от изложението върху продажбите. Киселите млека се търсят повече, сирената вървят по-бавно", разказва Велинов.

Представителите на „Вароша” също споделиха, че имат проблем с продажбите и че икономическото състояние на населението се е отразило на потреблението. Затова те търсян изходи и различни начини, за да реализират продукцията си, изцяло произведена от собствено сурово мляко. Фирма „Вароша има изградена собствена кравеферма и изцяло задоволява нуждите на млекопреработвателното предприятие, специализирано в производство на сирене, със собствено сурово мляко.

Представителите на „Млечни продуккти” ООД, които произвеждат голям асортимент от млечни продукти също не гледат оптимистично за излизане от тежката икономическа ситуация. Боряна Златанова сподели, че търсят различни начини и прилагат инструменти, за да увеличат продажбите си. Затова те се ориентират и към износ, както в европейските страни, така и в други.

Своето притеснение за тежката ситуация на пазара изразира и от „Елит 95”. Фирмата разполага с най-голямата млечна ферма в България. Изцяло задоволява нуждите на двете млекопреработвателни предприятия със собствена суровина. Според търговски мениджър Станимира Нейкова те се ориентират към по-голямо разнообразие в асортимента, наблягат и на биволските продукти, тъй като във фермата се отглежда голямо стадо биволи. „Притиснати сме от кризата и от ниската покупателна способностн, но сме упарити и ще преодолеем тежката ситуация. Креативни сме. Имаме потенциал и идеи, за да наложим и увеличим търсенето на нашите продукти на пазара.” сподели Нейкова.

От фирма „Кондов екопродукти” споделиха, че са се ориентирали към биопроизводство на млечни продукти, което се търси в чужбина и това е изход за оцеляване на тяхната фирма. Техните продукти са добре познати в САЩ и Германия. Затова не разчитат особенно на българския пазар.

Фирма „ЧЕХ 99” също бе представена на тазгодишното изложение. Според управителя Светломир Славчев имат добре разработена маркетингова стратегия и това ще спомогне, за да продължат да увеличават продажбите си. Проблемът със суровото качествено мляко решават, като използват собствената ферма, за да задоволят нуждите на млекопреработвателното предприятие и стимулират млекопроизводителите, които им предават качествена суровина.

От фирмите „Мизия Милк”, „Вакоом”, „Мероне” не бяха оптимисти, но заявиха, че спасението за бранша е в търсенето на нови пазари не само в България, но и в чужбина. Ориентират се към по-голямо разнообразине в производството си и повишават качеството, което е гарант за успех на реализацията на млечните продукти, произведени в бъолгарските млекопреработвателни предприятия. Според представените фирми на изложението млекопреработвателния бранш трябва да е обединен, тъй като проблемите са общи, а те трябва да се обсъждат и да се решават. Отлагането на модернизацията на фермите втора и трета категория с още две години е добър ход на правителството, но то няма да реши проблемът с качеството на суровото мляко. Затова част от млекопреработвателните предприятия търсят начин и започват да изграждат собствени ферми, за да задоволят нуждите на изградените модерни предприятия.

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ТРАДИЦИИТЕ

Вече втора година за производството на млечни продукти е въведен БДС, който не е задължителен. Много от млекопреработвателните фирми се ориентират и произвеждат кисело мляко, сирене и кашкавал, според националния стандарт. От фирма „ЧЕХ99”, „Елит 95”, „Млечни продукти” и други споделиха, че независимо, че не са въвели стандарта техните продукти се произвеждат по тази технология. Те , както и фирма „Полидей” държат на името, марката и качеството на произвежданите продукти. Оценката дават потрвебителите, но икономическата криза ги накара да консумират по-малко млечни продукти. Българинът се лишава от млечни храни, които са жизненоважни и полезни за оцеляването му. Затова политиката и икономическа и социална трябва да бъде насочена към хората, те са потребители и градят благата на България. Производителите от млекопреработвателния бранш вече се ориентират и предлагат на пазара и отдавна забравени млечни продукти, които нашите деди са произвеждали при домашни условия. Фирма „Елит 95” бе представила катък от краве и биволско мляко. Цеденото мляко с плодове, което „Елит 95” представи също привличаше посетителите.

Фирма „Полидей” акцентира на кисели млека с добавени плодове и парченца шоколад. За тях това е предизвикателство, а посетителите, които дегустираха тези продукти бяха възхители от вкуса и качеството.

Всяка от млекопреработвателните фирми търси и намира начин да произвежда и да се връща към забравени отдавна рецепти за производство на млечни продукти, които са полезни и съдържат уникалната ни българска бактерия „лактобацилус булгарикус”.

ИТАЛИНАНСКАТА ТЪРГОВСКА КАМАРА И АМБ

Съвместно с Италианската търговска камара в България АМБ участва в различни мероприятия по време на изложението. Италианската търговска камара бе подготвила много мероприятия в дните на изложението под наслов „Лаборатория на италианския вкус”. В зоната за демонстрации можеха да се опитат и дегустират не само италиански, но и български храни. Прочутата „Средиземноморска диета”, която включва зехтин и защитена в ЮНЕСКО, бе представена съвместно с българските млечни продукти. Фирмите „Елит 95”, ЧЕХ 99”, „Мероне”, „Вакоом”, „Мизия милк”, „Млечни продукти”, „ЕлБиБулгарикум” и други предоставиха сирене, кашкавал, кисело мляко и други млечни храни, за да бъдат дегустирани от италиански експерти, гастрономи и специалисти. На тази дегустация присъстваха и журито от телевизионното предаване „Лорд оф да шеф”, начело с шеф Петров. Всички останаха очаровани от вкуса на българските млечни продукти. Проф. От Университета по хранителни технологии и главен експерт на фирма „Селур фарма” представи уникалните качества на българските млечни продукти и най-вече на пробиотичния ефект на съдържащите се в тях полезни бактерии и известната „лактобацилус булгарикус”. Италианските представители останаха възхители от представената презентация на проф. и осъществиха контакти. Ескперт от италинаската страна посети щандове на наши фирми, закупи си кисело мляко от „Мизия милк”, закваски от „Селур фарма” и ги отнесе на Ботуша, за да покаже какви уникални млечни продукти има България. Наред с това представител на АМБ участва в семинара за представяне на предимствата на „ Средиземноморската диета” и се поинтересува по какъв начин тя е защитена от Юнеско. Идеята, която трябва да осъществи Асоциацията на млекопреработвателите в България е да се намери начин за защита на уникалността на българските млечни продукти.

Въпреки тежките икономически условия тазгодишното изложение за храни и напитки бе истински празник и представянето на фирмите бе много силно. Наред с българските млекопреработвателни предприятия Асоциацията на млекопреработвателите в България имаше свой щанд. На него срещи си даваха производители, партньори, студенти, дистрибутори и много други. Изданието на АМБ вестник „Мляко+”, специален брой за изложението, се разпространяваше безплатно и създаваше имидж на фирмите, членове на АМБ.

ЗЛАТНИТЕ МЕДАЛИ

Както вече стана традиция на изложението „Интер Фуд и Дринк” най-добрите продукти бяха отличени със златни медали. Специална безпристрастна комисия, председателствана от д-р Любомир Кулински три дни дегустира и оценява млечни, месни, хлебни и други продукти и напитки, за да могат те заслужено да получат отличията.

33 бяха номинациите за златни медала. От тях 28 получиха златните отличия. Фирмите от млекопреработвателния бранш, които бяха отличени са: „Елит95” – за сирене смес – краве и биволско, „Вароша” – краве сирене „Камен”, „Елит милк 2000” биволско кисело мляко, „ЧЕХ 99” – бяло саламурено сирене „ЧЕХ”, топено пушено сирене „ЧЕХ”, „Мизия милк” – сирене от козе мляко „Абелла” и сирене от краве мляко „Абелла”. Грамоти за първо участие от салон „Светът на млякото” получиха фирмите „Донидо” и „Алмер”.

Овации и златни медали получи фирма Ф.И.А.Л, чиито собственик е доайенът в млечната промишленост Цветко Стоименов. Той грабна два златни медала за вино, както и получи признанието на потребителите, в организирания „Конкурс на потребителите”. С много вълнение и трепет Стоименов заяви, че сиренето е най-доброто мезе за виното, а млечните продукти и виното вървят ръка за ръка, защото са полезни.

Истински празник бе тазгодишното изложение за храни и напитки.

ДИСКУСИЯТА НА АМБ

Наред с емоциите и многобройните срещи АМБ спази традицията и проведе национална среща –дискусия "Бъдещето на млечния сектор и приоритети за развитие". Залата бе изпълнена с предсатвители на млекопреработвателния сектор. Интересът бе голям към това мероприятие, проведено през втория ден на изложението. Фирма „Агро легато” представи пред аудиторията своите нови продукти, които предлага за бранша и сектора. Боряна Мишева, началник отдел в Изпълнителната агенция за насърчаване работата на малки и средни предприятия представи възможността за участие в търговски мисии и изложения на фирмите от млечния бранш да представят България, да осъществят контакти и да се срещнат с потенциални партньори по проекта, който те изпълняват. Възможностите за това, според програмата на Агенцията са големи, тъй като са включени дестинации не само в европейски страни, но и в такива от Азия, Близкия изток, Русия, Африка. Това е още една възможност българският млекопреработвателен бранш и фирмите да разширят влиянието си и износа.

Председателят на УС на АМБ инж. Димитър Зоров направи кратък обзор на млечния сектор в страната , като очерта ситуацията в момента и перспективите. Той заяви, че недостигът на качествена суровина ще задълбочи още повече кризата в бранша и заяви, че трябва да бъдат предприети спешни мерки в тази посока. Според Зоров решението на увеличаване на преходния период за преструктуриране на фермите е полезен ход, но практиката показва друго. Според него с 30 % са спаднали продажбите на млечни продукти в страната, потребителите се ориентират не към качествените млечни продукти, а към тези в ниския ценови сегмент. Това е лош знак за социалното и инокомическо състояние на българския потребител и е много опасно за българския производител. Това е едно от основните предизвикателства не само на млекопреработвателния бранш, но и за цялата хранително вкусова промишленост у нас, то е свързано с финасовата, икономическа и потребителска способност на населението.

Една от основните теми на дискусията бе инициативния комитет „За честна търговия”, в който участва и АМБ, който преди десет месеца внесе законопроект за рекламентиране отношенията между производителите и търговските вериги. Негов председател е Евгени Иванов, председател на Асоциацията за парфюмерийна и козметична индустрия. Евгени Иванов очерта извиването на ръцете на производителите от страна на веригите. Иванов и Зоров споделиха предприетите инициативи и ходове за за бъдат защитени интересите на производителите и тези взаимоотношения да бъдат сложени в някакви рамки. В края на лятото този законопроект е бил финализиран, сподели Зоров, но е срещнал отпор от търговските вериги. Сега отново се търси междинен вариант от МИЕТ.

Според Димитър Зоров банковите гаранции трябва да бъдат формирани, според предложението на АМБ, чрез запис на заповед. Според МЗХ и ДФЗ, за да бъде това факт трябва да бъде променено законодателството. МЗХ подкрепя мнението на млекопреработвателите, които се надяват час по-скоро въпросът с банковите гаранции да бъде решен. Според Кирил Кирков, директор дирекция „Животновъдство” при МЗХ МЗХ поддържа българския бизнес и ще направих всичко необходимо за решаване на всички въпроси. Той изказа своето мнение и като председател на работната група за създаване на хранителна банка в България , като се ангажира да осигури възможност за отпадане на ДДС за дарените храни от производителите на хранителната банка.

С представител на БАБХ бе коментиран въпросът за унищожаване на стоки с неизтекъл срок на годност и видоизменен търговски вид. Д-р Любомир Кулински от БАБХ заяви, че непрекъснато се среща с производителите на храни и с представители на търговските вериги. Според него трите страни- производители, търговци и контролни органи са виновни за сегашната ситуация – да се връщат храни на производителите. Д-р Кулински обяви, че се прави промяна в Закона за храните и компромиси няма да бъдат правени, няма да бъде разрешено връщане на храни на производителите от търговските вериги. Симеон Присадашки изрази мнение, че някои млечни продукти подлежат на вторична термична обработка, като сирене и кашкава и това ги прави качествени и безопасни. Според него, а и мнението на Елеонора Велинова е неправилно и некоректно търговските вериги да вземат количества, които не могат да реализират и тази стока, в която са вложени много средства и сили да бъде унищожавана чрез екарисаж. Този въпрос предизвика бурни дебати и бяха изразени различни мнения. Не сме съгласни да се забранява връщането на сирена и кашкавал в срок на годност от търговските вериги на техните доставчици. Това беше общото мнение на членовете на Асоциацията на млекопработвателите. Зоров заяви, че ако не бъде разрешено на търговските вериги да връщат обратно на производителите сирене и кашкавал с изтичащ срок на годност това би повишило цените на млечните продукти и би причинило ред други последици, тъй като такива стоки може да се вземат от европейските страни. Елеонора Велинова попита кой е органът в България, който може да въздейства върху търговските вериги?

Асоциацията на млекопреработвателите се ангажира да представи пред БАБХ концепция, която да описва условията, при които да бъде разрешено връщането на дълготрайни млечни продукти в срок на годност от търговските вериги на доставчиците.
Не сме съгласни да се забранява връщането на сирена и кашкавал в срок на годност от търговските вериги на техните доставчици. Заповедта, която забранява връщането на стоки от търговските вериги на доставчиците според БАБХ нарушава проследимостта и контрола на храните. В момента Агенцията е готова с проектонаредба, която да включи изискването в националното законодателство. Очаква се промяната да стане факт до края на тази година.
Подобна регулация е прекалено обща, твърдят млекопреработвателите. От асоциацията смятат, че при забраната за връщане на стоки трябва да се прилага диференциран подход според вида на стоката. Сиренето и кашкавалът са дълготрайни продукти, при кашкавала срокът на годност е около 11 месеца. Според фирмите в бранша, няма проблем конкретният доставчик да си получава обратно сиренето и кашкавалът, заради това, че са с нарушена опаковка например, стига да не са с нарушени качества и да са годни за консумация.
Кашкавал с кратък остатъчен срок на годност, например един месец, се влага като суровина в прозводството на вторични продукти, например топени сирена, след термична обратка. След нея той има нов срок на годност, а полученият продут става отново годен за консумация. Подобна забрана за ползване на суровината ще рефлектира върху цената на крайния продукт, защото компаниите ще си калкулират загубите. Още повече, че когато веригите не връщат стоките, те прехвърлят разхода си на производителя, бяха категорични фирмите от АМБ. Откакто важи забраната, повечето вериги въведоха нова такса свеж сервис от 2,5 %, казват те.
Кулински обясни, че според законодателството в момента стоки могат да излязат от една търговска верига или през касата, или чрез екарисаж. Като цяло становището на БАБХ е че, храна, влязла веднъж в търговски обект, да не може да се връща обратно на производител, заяви той. Може да има изключения, например малка грешка в етикетирането на цяла партида. В този случай може да се допусне връщането и, като се спазва нужната документация. Това обаче са извънредни обстоятелства. За предпочитане е да се прилагат други практики от страна на търговците, например разпродажба на промоция и т.н., каза още Кулински.
Основен аргумент на БАБХ е, че ако се допусне практиката на връщане на млечните продукти за последваща вторична преработка, тя ще породи редица неясноти. Една от тях е например как ще се обвърже срокът на годност на вторичния продукт с този на вложените суровини, които може да са с изтичащ срок на годност. Зоров заяви, че контролните органи трябва да се съобразят с конкретните обстоятелства и да защитят млекопреработвателния бранш, а не да защитават интересите на търговците.

От своя страна Иван Василев, бивш директор на „Сердика София” и доайен в млекопреработването заяви, че е кощунство българските млечни продукти да бъдат унищожавани чрез екарисаж. Той заяви, че в света има белтъчен глад и контролните органи трябва да се съобразят, да проучат как е в чужбина, където дори и с изнекъл срок на годност сиренето и другите млечни продукти се преработват в специални преприятия и от тях се произвеждат много вкусни и качествени продукти. Той призова БАБХ да проучи въпроса и да се съобрази със светонвине тенденции, да не допуска унищожаването на една продукция, в която са вложени много средства по цялата верига. Затова, смята Василев трябва отговорност и знания.

В дискусията участваха представители на Националния съюз на говедовъдите и представители на други организации на животновъдите. Те поставиха своите наболели въпроси към БАБХ .

От своя страна проф. Балтаджиева заяви, че и животновъдите и млекопреработвателите непрекъснато трябва да се усъвършенстват и обогатяват своите знания, но това става единствено с обучения.